Решение № 466 от 30.10.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 653/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №88 от 04.07.2024г., постановено по гр.дело №936/2023г. по описа на РС-Кнежа съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Н. П. П., с ЕГН •••••••••• срещу ЕТ „С.И.“, ЕИК •••, иск с правно основание: чл.16, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, с който се иска съдът да постанови решение с което да измени вписаната в т.12 от договор за аренда сключен за срок от 14 стопански години, между Л. Н. М. и ЕТ „С.И.“, ЕИК8•••, вписан на 14.03.2016г. том III, №53, вх. рег.№990, в Агенция по вписванията - Кнежа, цена на рентата за: 1.Поземлен имот с идентификатор •••, с адрес в гр.К., в местността „•••, съставляващ НИВА с площ от 23, 631 дка, с номер по предходен план 636008, четвърта категория; 2.Поземлен имот с идентификатор •••, с адрес в гр.К., в местността „•••“, съставляващ НИВА с площ 10, 533 дка, номер по предходен план 051004, трета категория; 3.Поземлен имот с идентификатор •••, с адрес в гр.К., в местността „•••“, съставляващ НИВА с площ от 12, 050 дка, номер по предходен план 277002, трета категория; 4.Поземлен имот с идентификатор •••, с адрес в гр. К., в местността „•••“, съставляващ НИВА с площ от 13, 003 дка, номер по предходен план 635019, четвърта категория, от 35, 00 лева на дка годишно на 70, 00 лева на дка годишно. Със съдебното решение съдът е отхвърлил и като неоснователен предявеният от Н. П. П. срещу ЕТ „С.И.“, ЕИК •••, иск с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, с който се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ЕТ „С.И.“, ЕИК8••• да заплати на Н. П. П. сумата от 840, 00 лв., която сума представлява дължима рента за дяла й от описаните по-горе ниви-земеделска земя, за стопанските години 2020г.-2021 г., 2021г.-2022 г. и 2022г.-2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът е осъдил Н. П. П. да заплати на ЕТ „С.И.“, ЕИК •••, направените деловодни разноски в размер на 400, 00 лева – адвокатски хонорар. Постъпила е въззивна жалба от Н. П. П. чрез процесуалния й представител адв. Р. М. от АК-Плевен срещу така постановеното съдебно решение. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдът да го отмени изцяло и да постанови решение, с което да уважи исковете на ищеца. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което смята, че същото следва да бъде потвърдено. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивника-ищец разноски за адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа въззивната жалба. Депозира писмено доказателство, прието от съда – справка от Имотен регистър, която установява, че на 14.03.2016г. физическото лице С.И. закупува процесните ниви и в същия ден е сключил договор за аренда за тях. Моли за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от адв. Ч., която поддържа отговора на въззивната жалба. Моли за присъждане на разноски. ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр. 3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съдът, е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран. Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Н. П. П. срещу ЕТ „С.И.“, ЕИК •••, иск с правно основание: чл.16, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, с който се иска съдът да постанови решение с което да измени вписаната в т.12 от договор за аренда сключен за срок от 14 стопански години, между Л. Н. М. и ЕТ „С.И.“, ЕИК8•••, вписан на 14.03.2016г. том III, №53, вх. рег.№990, в Агенция по вписванията - Кнежа, цена на рентата за описани в исковата молба поземлени имоти от 35, 00 лева на дка годишно на 70, 00 лева на дка годишно. Предявен е и иск с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, с който се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ЕТ „С.И.“ да заплати на Н. П. П. сумата от 840, 00 лв., която сума представлява дължима рента за дяла й от описаните по-горе ниви-земеделска земя, за стопанските години 2020г.-2021 г., 2021г.-2022 г. и 2022г.-2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане. За да отхвърли така предявения иск РС-Кнежа е приел, че когато договорът за аренда е сключен само с някои от съсобствениците на земеделската земя, то отношенията им се уреждат по правилата на чл.30, ал.3 от ЗАЗ. В настоящия случай РС-Кнежа е приел, че тъй като плащанията по договора за извършвани на страна по договора, като след получаване на исковата молба ответникът е извършил плащане по банковата сметка, предоставена от ищеца. поради което РС-Кнежа е отхвърлил така предявения иск по чл.8, ал.1 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 840лв., като неоснователен. По отношение на иска по чл.16, ал.1 от ЗАЗ е приел, че ищецът не е страна по договора, поради което не разполага с правна възможност да иска изменението му. Приел е също така, че ищецът е следвало да изпълни процедурата по чл.16, ал.5 от ЗАЗ като първо отправи предложение до ответната страна за изменение на договора, като едва след това сеира съда с иска по ал.1. Поради което е отхвърлил така предявения иск за изменение на цената на рентата по Договора от 35лв на дка годишно на 70лв. на дка годишно. Съдът е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.16, ал.1 от ЗАЗ, с което се иска изменение на вписаната в т.12 от Договор за аренда на поземлени имоти цена на рентата от 35лв. дка годишно на 70лв. дка годишно, общо в размер на 560лв., както и осъдителен иск с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ за сумата от 840лв., която сума представлява дължима рента за дяла на ищеца за стопанските години 2020г.- 2021г., 2021г.-2022г. и 2022г.-2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане. На 29.05.2024г. ищецът в производството е депозирал молба за изменение на иска, с която на основание чл.214, ал.1 от ГПК прави изменение на предявените искове, чрез увеличение на цената и по двата кумулативно съединени иска по следния начин: искът по чл.8, ал.1 от ЗАЗ за заплащане на дължимата рента за стопанските години 2020г.-2021г., 2021г.-2022г. и 2022г.- 2023г. да се увеличи на 1530лв., от които да бъде приспадната сумата от 829, 44лв., която ответникът е заплатил на ищеца на 14.03.2024г. след завеждане на иска; иска по чл.16, ал.1 от ЗАЗ за изменение на вписаната в чл.12 от Договора за аренда цена да се счита за увеличен от 70лв. на дка на цена от 90лв. на дка или общ размер от 1080лв. Въпреки надлежното депозиране на молбата по чл. 214, ал.1 от ГПК първоинстанционният съд не се е произнесъл по нейното приемане или връщане. В протокола от проведеното на 04.06.2024г. открито съдебно заседание е записано, че по отношение на така депозираната молба съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт. Едва в мотивната част на съдебното решение първоинстанционният съд неправилно е приел, че по отношение молбата на ищцата от 29.05.2024г. за изменение размера на предявения иск по чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието според практиката искането за изменение на аренда за минало време е неоснователно и недопустимо. В диспозитива на съдебното решение съдът се е произнесъл по първоначално предявеният с исковата молба иск по чл. 8 от ЗАЗ за сумата от 560лв., като е отхвърлил същия като неоснователен. По отношение на направеното изменение на иска от страна на ищеца, съдът не се е произнесъл в крайния си съдебен акт. При действието на чл. 214 ГПК съгласно трайно утвърденото в практиката разбиране в случаите, в които ищецът е предприел изменение на иска в рамките на преклузивните срокове, който срок в настоящия случай е спазен от страна на ищеца, предвидени в чл. 214, ал. 1 ГПК, липсата на произнасяне от първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила /в този смисъл Решение №114 от 19.01.2017г. по гр.дело № 1357/2016 г. на Второ ГО на ВКС/. Видно от депозираната въззивна жалба въззивникът е направил искане настоящият съдебен състав да отмени първоинстанционното съдебно решение и да уважи предявените искове съответно по чл.8, ал.1 от ЗАЗ за сумата от 1530лв., от която сума да се приспаднат платените в хода на производството 829, 44лв., както и по иска по чл.16, ал.1 от ЗАЗ за изменение на вписаната в чл.12 от Договора за аренда цена от 70лв. на дка на цена от 90лв. дка или общ размер от 1080лв. В този смисъл е налице искане от страна на въззивника за произнасяне по предявените изменени от страна на ищеца искови претенции, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. В настоящия случай при постановяването на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от страна на ищеца с оглед валидното и допустимо изменение на иска по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че с депозираната молба по реда на чл.214, ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за изменение на аренда за минало време, като в този смисъл незаконосъобразно не се е произнесъл по направеното от ищеца искане за изменение на иска. Така извършеното изменение на исковете касае въпрос по съществото на спора, а именно неговия размер, като същото не е въпрос по неговата допустимост. Поради което незаконосъобразно и неправилно РС-Кнежа не се е произнесъл по допустимостта на направеното допустимо изменение на исковите претенции от страна на ищеца. Съгласно ТР №1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. В процесния случай настоящият въззивен състав, приема, че първоинстанционният съд не е разгледал предявения иск, така както е заявен с изменението, извършено надлежно от страна на ищцовата страна, поради което е постановил недопустимо решение. С оглед на изложените аргументи и без да се обсъждат доводите по същество във въззивната жалба на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК решението на РС-Кнежа следва да бъде обезсилено като недопустимо, като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. С оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по депозираната по реда на чл.214, ал.1 от ГПК молба за изменение на исковете, както и по действително предявените от Н. П. П., с ЕГН •••••••••• срещу ЕТ „С.И.“, ЕИК •••, искове с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ и по чл.16, ал.1 от ЗАЗ по заявените от страна на ищеца размери на исковите претенции. Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди РС-Кнежа при новото разглеждане на делото. Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед ограничението в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Воден от горнот, Плевенски окръжен съд