Решение № 4167 от 6.7.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 332/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано по жалба на И. В. А. и Е. И. К., с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. ..., ет. ..., ап. ..., общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, против Заповед № 18-1659/11.02.2026 г., издадена от Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място], с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [ЕКАТТЕ], община Гоце Делчев, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е нищожна, респективно незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Твърди се, че жалбоподателите са съсобственици на недвижим имот, а именно на поземлен имот с идентификатор № 17395.501.2622 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-71/02.10.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед, адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 2900, [улица], площ: 628 /две хиляди четиристотин четиридесет и седем [жк], трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2622, квартал: 82, парцел: ХХIV, съседи: поземлени имоти идентификатори: 17395.224.1, 17395.501.2623, 17395.224.421, 17395.501.3616, 17395.501.9605 и 17395.501.2621. Сочи се, че Заповед № 18-1659-11.02.2026 год., изд. от Началника на СГКК - Благоевград е нищожна, тъй като административното производство пред СГКК – Благоевград е започнало по Заявление № 01-908625-18.11.2025 год., подадено от Г. Б. Н., в качеството му на пълномощник на А. М. А. и Р. Р. А., но тези лица не се явяват собственици или носители на вещни права, нито лица по смисъла на чл. 51, ал. 4 от ЗКИР, поради което не са били активно легитимирани да поискат изменението на КК и КР. Твърдят също, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като липсва законово основание за издаването й, както и мотиви, обуславящи издаването. Молят заповедта да бъде отменена и се присъдят направените в процеса разноски. В съдебно заседание и в писмено становище оспорващите, чрез процесуален представител, поддържат жалбата на изложените в нея основания. Претендират сторените по делото разноски и представят списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 127/. Ответникът по делото – Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград, не се явява и не се представлява. С представяне на административната преписка претендира присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни – Р. Р. А. и А. М. А., редовно призовани, чрез своя процесуален представител, в с. з. и в писмена защита изразяват становище по основателността на жалбата. Пледират за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваната заповед като правилна, законосъобразна и изцяло мотивирана. Претендират разноски, съгласно представен списък /л. 128/. За заинтересованата страна Община Гоце Делчев, представител не се явява. По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана в законоустановения срок /Заповед № 18-1659/11.02.2026 г., издадена от Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място] е връчена на жалбоподателите И. В. А. на 16.02.2026 г. – л. 23 и на Е. И. К. на 13.02.2026 г. – л. 22, а жалбата подадена по Еконт на 27.02.2026 г. – л. 108/, от легитимирана страна – собственици на недвижим имот, засегнат от процесната заповед и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред /Заповед № 18-1659/11.02.2026 г., издадена от Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място]/. Съдът приема, че жалбата е допустима не само в частта по отношение на имота на жалбоподателите, а именно имот с идентификатор № 17395.501.2622, но и в частта, с която е оспорена заповедта относно имот с идентификатор № 17395.501.9605 по КККР на [населено място], тъй като видно от скицата-проект това е улицата, по отношение на която чрез намаляване на 16 кв. м. от имот с идентификационен № 17395.501.2622 – от 628 [жк], е увеличен имот с идентификатор № 17395.501.9605 /улицата/ – от 282 [жк], със 16 кв. м., с колкото е и намалението. По основателността на жалбата: Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните и приетите по делото писмени доказателства, и извърши проверката съгласно чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е издадена Заповед № 18-1659/11.02.2026 г., издадена от Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-[населено място], с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР на поземлен имот с идентификатори № 17395.501.2622 и 17395.501.9605. Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на давностно владение № 9, том I, дело № 13/1978 г. от 09.01.1978 г. по описа на Гоцеделчевски районен съд /л. 5/, Нотариален акт за дарение на недвижим имот по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ № 300, том II, дело № 587 от 10.12.1984 г. по описа на Гоцеделчевски районен съд/л. 6/ и Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, издаден на основание давностно владение – чл. 587, ал. 2 ГПК /л. 7-9/, и видно от Удостоверение за наследници изх. № 300/27.02.2026 г. /л. 10/, жалбоподателите И. В. А. и Е. И. К. са придобили и се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор № 17395.501.2622 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-71/02.10.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед, адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 2900, [улица], площ: 628 [жк], трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2622, квартал: 82, парцел: ХХIV, съседи: поземлени имоти идентификатори: 17395.224.1, 17395.501.2623, 17395.501.3616, 17395.501.9605 и 17395.501.2621 С. З. до СГКК [населено място], вх. № 01-908625/18.11.2025 г. /л. 48/, Г. Б. Н. – пълномощник на Р. Р. А. и А. М. А. /л. 50 и л. 51/, е поискал получаване на Удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, свързано с коригиране на границите на поземлен имот с [идентификатор], 17393.501.2622 и сграда в поземлен имот с [идентификатор]. С. З. до СГКК [населено място], вх. № 01-993460/16.12.2025 г. /л. 52/, Г. Б. Н. – пълномощник на Р. Р. А. и А. М. А. /л. 50 и л. 51/, е поискал нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта по проект 01-908625-18/18.11.2025 г., свързано с ПИ [идентификатор], 17393.501.2622 и сграда в поземлен имот с [идентификатор]. Съгласно обяснителна записка, изработена от инж. Г. Н. /л. 53-54/, проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е съгласно чл. 55, ал. 2 от Наредба № ЛД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с обект – прилагане на улична регулация в обхвата на поземлени имоти с идентификатори 17393.501.2622, 17395.501.9605, находящи се в [населено място], обл. Благоевград по КК на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с възложители А. М. А. и Р. Р. А., с обхват и цел на проекта – прилагане на улична регулация в обхвата на поземлени имоти с идентификатори 17395.501.2622 и 17395.501.9605 въз основа на данни от действащия регулационен план на [населено място], като засегнатите имоти са съгласно приложена скица-проект № 1/15.11.2025 г. на поземлен [имот номер] /л. 56/ и скица-проект № 2/15.11.2025 г. на поземлен [имот номер] /л. 58/. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започналото административно производство са уведомени всички собственици засегнати от изменението, в това число и двамата жалбоподатели /л. 35, 36/ и им е предоставена възможност в 7-мо дневен срок да направят възражение по заявеното изменение и да представят доказателства. В предоставения срок е постъпило възражение от двамата жалбоподатели, с което са поискали да бъде отказано изменението на КК и КР на [населено място], касаещо ПИ с идентификатори 17395.501.2622 и 17395.501.9605. Началникът на СГКК - Благоевград е издал обжалваната Заповед № 18-1659/11.02.2026 г., с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Заявление №01-908625-18.11.2025 г. от Г. Б. Н. - пълномощник на А. М. А. и на Р. Р. А., ведно с приложенията към него, документите и материалите по чл. 58 и чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №25-377142-12.12.2025 г., геодезическо заснемане, ПУП-ПР, одобрен с Решение № 285/24.11.2009 г. на ОбС Г. Д. и разработка от правоспособно лице по кадастър, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [ЕКАТТЕ], община Г. Д., област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК. Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е съгласно Скица-проект №15-202653-11.02.2026 г. и се състои в: коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори 17395.501.2622 и 17395.501.9605 за достъп до поземлен имот с [идентификатор], собственост на заявителите, на основание геодезическо заснемане, ПУП-ПР, одобрен с Решение № 285/24.11.2009 г. на ОбС Гоце Делчев и разработка от правоспособно лице по кадастър. Посочено е в заповедта, че промяната в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с [идентификатор]: данни преди промяната: площ: 628 кв.м начин на трайно ползване: За друг вид застрояване собственост на: М. А. А. въз основа на документ: [нотариален акт] от 10.12.1984г., издаден от РС – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, носители на вещни и други права: Няма данни, данни след промяната: площ: 612 кв.м. начин на трайно ползване: За друг вид застрояване собственост на: М. А. А., въз основа на документ: [нотариален акт] от 10.12.1984г., носители на вещни и други права: няма данни, поземлен имот с [идентификатор]: данни преди промяната: площ: 282 кв.м, начин на трайно ползване: За второстепенна улица, собственост на: 000024745, ОБЩИНА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, въз основа на документ: Няма документ за собственост, носители на вещни и други права: няма данни, данни след промяната: площ: 298 кв.м, начин на трайно ползване: За второстепенна улица, собственост на: 000024745, ОБЩИНА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, въз основа на документ: няма документ за собственост, носители на вещни и други права: няма данни. Установи се от писмо с изх. № 11-00-198-001/13.05.2026 г. на кмета на О. Г. Д., че в Община Г. Д. няма данни за провеждане на отчуждителна процедура по отношение на поземлен имот с [идентификатор], след одобряване на плана на [населено място] след 2009 год. По тази точка в община Г. Д. не се съхраняват данни с какъв акт и на какво основание е отреден като самостоятелен за построяване на жилищна сграда поземлен имот с [идентификатор] /л. 117/. С оглед гореустановените факти, съдът формира следните правни изводи: По валидността на акта: Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. В съответствие с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, компетентен орган по издаването на заповед за изменение на КР в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е началникът на СГКК по местонахождението на имота. Предвид местонахождението на имота, местно компетентен в случая е Началникът на СГКК - Благоевград. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Оспорената заповед не е нищожна. За да бъде един акт нищожен, следва да са допуснати такива съществени нарушения, които правят съществуването на този акт нетърпимо. В процесния случай обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. Съдебната практика е приела, че нарушаването на тези предпоставки за законосъобразност на един административен акт винаги води до неговата нищожност, т. е. отсъствието на компетентност у органа, издал акта, както и отсъствието на регламентираната в закона форма, всякога водят до нищожност на този акт. В процесния случай тези предпоставки не са налице. Допуснатите нарушения на процедурата биха обосновали само незаконосъобразност на акта, но не водят до нищожност. Най-честите нарушения на материалния закон от своя страна засягат също предимно законосъобразността на административния акт и също водят до унищожаемост. Затова нищожен би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. При пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган, тогава би била налице нищожност на този акт поради нарушение на материалния закон. Според съда в настоящия случай не са налице такива нарушения, които да обосноват нищожност на заповедта. От приетата по делото фактическа обстановка се установи, че тази заповед е незаконосъобразна, което прави жалбата основателна, тъй като съдът е сезиран с искане да се произнесе алтернативно и по нейната незаконосъобразност. Това е така по следните съображения: Настоящият състав счита, че обжалваната заповед в частта, касаеща поземлените имоти с идентификатори № 17395.501.9605 и № 17393.501.2622 е незаконосъобразна поради издаването й, без да е спазена съответната форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми– отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Тъй като специалният закон не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрална карта, приложими са тези на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В процесната заповед, извън посочването на Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №25-377142-12.12.2025 г., и разработка от правоспособно лице по кадастър и наличието на геодезическа разработка от правоспособно лице, и ПУП-ПР, одобрен с Решение № 285/24.11.2009 г. на ОбС Гоце Делчев липсва изложение на фактите, дали основание на административния орган за издаване на оспорения акт. При това положение, само позоваването на заявлението, геодезическата разработка и удостоверението, не може да се приравни на изложени от административния орган фактически основания за издаването на акта - съответните установени в административното производство обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на приложения материален закон. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт, е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. За разлика от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните основания за издаване на акта, което е поправимо при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти, какъвто е разглежданият случай, цялостно препятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяната на акта. Наличието или не на непълнота или грешка в КК е правен въпрос и подлежи на съдебен контрол, ето защо административния орган следва в издадения от него административен акт не само да посочи правното основание на чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР, но и да обоснове фактически дали се касае за непълнота или за грешка в КК. Непълнотата или грешката са две коренно различни фактически основания за издаване на такава заповед, а по делото не става ясно кое от двете основания е послужило като мотив за нейното издаване. В проекта за изменение на КК и КР е посочено, че е изготвен на основание чл. 55, ал. 2 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Но чл. 55 от тази Наредба не съдържа ал. 2, т.е. предвижданото изменение е без правно основание. Отделно от гореизложеното, административното производство пред СГКК – Благоевград е започнало по Заявление № 01-908625-18.11.2025 год., подадено от Г. Б. Н., в качеството му на пълномощник на А. М. А. и Р. Р. А.. Според обяснителната записка към проекта за промяна в КК и КР целта на тази промяна е „прилагане на уличната регулация“. Според Закона за общинската собственост улиците (в т.ч. и второстепенните - ПИ с [идентификатор] представлява второстепенна улица) са общинска собственост. Но възложителите на проекта и податели на Заявление № 01-908625-18.11.2025 год. са физически лица, които не са собственици на нито един от засегнатите от промяната ПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Заинтересувани лица съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. В случая административното производство по изменение на КККР е започнало по искане, подадено от лица, които не са собственици или носители на вещно право на засегнатите от изменението имоти по смисъла на цитираните по-горе разпоредби. В Заявление № 01-908625-18.11.2025 год. липсва посочване на разпоредба от нормативен акт, която да предвижда правото на заявителите да започват производство по изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър, с което се засягат чужди права. Следователно, А. М. А. и Р. Р. А. като не се явяват собственици или носители на вещни права, нито лица по смисъла на чл. 51, ал. 4 от ЗКИР, не са били активно легитимирани да поискат изменението на КК и КР в сочените ПИ. А издадената в ненадлежно учредено административно производство, инициирано по повод искане на лице, извън кръга на тези по чл. 51, ал. 4 от ЗКИР във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Производството по изменение на КККР е регламентирано от законодателя в гл. шеста „Поддържане в актуално състояние на КККР“ от ЗКИР и стартира по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР изрично е посочено, че „КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. „Непълноти или грешки“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от съответната службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/. За извършване на измененията в КК се изработва от правоспособно лице по кадастър проект в цифров и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор /чл. 51, ал. 5 ЗКИР, нова – чл. 51, ал. 6 ЗКИР/. При допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта проектът съдържа и данни от геодезически измервания /чл. 51, ал. 6 ЗКИР, нова – чл. 51, ал. 7 ЗКИР/. В случаите по чл. 52 от с.з. въз основа на проекта за изменение на КККР и след постъпване на данните от вписан акт по чл. 86, ал. 1 от ЗКИР /за новообразуваните партиди и извършеното вписване/ се издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Сред тези случаи са: промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците и съединяване на поземлени имоти на различни собственици /чл. 52, ал. 1, т. 3-4 ЗКИР/. Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР „измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при изрично изброените хипотези, сред които т. 2 - разделяне, съединяване или промяна на граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице; т. 5, б. „а“ нанасяне на граници на поземлени имоти въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, одобрен по реда на чл. 16 от Закона за устройство на територията. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, посочена като основание за издаването на заповедта на началника на СГКК - Благоевград кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Процесният казус, се отнася за твърдени непълноти и грешки, които се допълват или поправят от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти /чл. 54, ал. 1 от ЗКИР/. При отстраняването им се издава заповед за одобряване на изменението от началника на съответната СГКК, придружена от скица-проект /чл. 54, ал. 4 от ЗКИР/. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗКИР не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по т. дело № 8/2014г. на ОСГК на ВКС на РБ е прието следното: „одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие“. „Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелните обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/“ /Решение № 5416 от 28.04.2021г. по адм. дело № 11077/2020г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и Решение № 2539 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 126/2015г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ, в проекта, представен от заявителя, следва да бъде указано „местоположението на границата, която е отразена погрешно или границите на имота, който не е отразен в КК и данните от предходен план или карта, в които границата /границите/ са отразени съобразно правото на собственост, доказателства за прилагане на дворищна регулация, съдебни решения, с които се възстановява правото на собственост по реда на реституционните закони, отчуждителни актове, нотариални актове и др.“. При нанасянето на имот с идентификатор № 17395.501.9605 по скиците-проект № 1 и № 2/15.11.2025 г. се засягат границите и площта на имот с идентификатор № 17393.501.2622, който към момента на издаване на процесната заповед е бил собственост на жалбоподателите. Площта на този недвижим имот, съобразно одобрената кадастрална карта със заповед № РД – 18 – 71/02.10.2009 г. имот с [идентификатор] е с площ 628.00 кв.м., а след изменението е 612 кв.м., т.е. отнема се площ от него 16 кв.м. Ответната страна не успя да докаже твърдението си за наличие на несъответствия на отразеното в КККР по отношение на очертанията и границите на недвижимия [имот номер] при съседния му [имот номер] и действителното му състояние на терена. В този смисъл не е налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Но дори и да се приеме, че е налице непълнота или грешка, т.е. това фактическо установяване да предпоставя производство по чл. 54, ал. 1 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, когато се установи наличието на спор за материално право, първо се разрешава той /Решение № 12546 от 24.09.2019г. по адм. дел № 13361/2018 г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. Ако в действителност е налице несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези, съобразно писмения документ за собственост, това несъответствие следва да бъде отстранено след решаване на спора за собственост върху частта от имота, касаеща именно тези 16 кв. м. „Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР“ /Решение № 7965 от 28.05.2019г. по адм. дело № 13934/2018г., ІІ-ро отд. ВАС/. Този спор не може да се разреши чрез представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересованата страна, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд /Решение № 3443 от 05.03.2020г. по адм. дело № 1232/2019 г., ІІ-ро отд. на ВАС/. В цитираното решение на ВАС на РБ е посочено също, че „за да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. При оспорването на заповедта пред административния съд то е несъмнено, а липсата на възражение против изменението на кадастъра в административното производство е без значение за този извод, след като не е постигнато съгласие между заинтересованите страни“. В конкретния случай подобно съгласие липсва между страните. При това един от начините за изменение на КККР за процесния недвижим имот е разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при което и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение целеното изменение ще се осъществи ex lege, без да е необходимо издаването на заповед от началника на СГКК- Благоевград /чл. 53а, т. 1 ЗКИР; Решение № 4112 от 13.04.2020г. по адм. дело № 1784/2019г., ІІ-ро отд. наВАС/. „Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. /…/ При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по т.дело № 8/2014г., ОСГК на ВКС на РБ/. В този смисъл пред страните стои възможността да разрешат спора за материално право пред общия съд и едва след това би могло да претендира изменение на КККР за ПИ с идентификатори № 04279.100.22 и № 04279.100.19, които са съседни, находящи се в [населено място], съответно – това да доведе и до приемането на нов регулационен план по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Както се посочи, фактът, че жалбоподателите не са съгласни и възразяват срещу изменението, безспорно е индиция за наличието на спор за материално право, който не е предварително разрешен по предвидения за това ред. / Виж Решение № 5952 от 09.05.2018 г. по адм. д. № 14164/2017 г., ІІ отд. на ВАС, Р № 3178 от 13.03.2018 г. по адм. д. № 9269/2017 г., ІІ отд. на ВАС и др. /. В заключение, началникът на СГКК – Благоевград, незаконосъобразно е издал оспорената заповед, с която е одобрено изменение на КККР по отношение и на двата на ПИ. Като не се е съобразил с горното и е допуснал исканото изменение, административният орган е постановил материално незаконосъобразна заповед. Посочените по-горе нарушения на изискуемата форма, съществени нарушения на процесуалните правила и несъобразяване с материалния закон, обуславят незаконосъобразност на заповедта и представляват основания за отмяна на акта. С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 360.22 /триста и шестдесет евро и двадесет и два евроцента/ евро – 10,22 евро за държавна такса и 350,00 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно представен договор за правна защита и съдействие /л. 105/, които с оглед предмета на спора и осъщественото процесуално представителство не се явяват прекомерни. С оглед изхода на спора на заинтересованите страни не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 172, ал. 1 АПК, Административен съд-Благоевград