Решение № 5376 от 13.6.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 803/2025 г.

Производство по чл. 208, ал.1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „АЕСБИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 205825193, със седалище и адрес на управление на дейността [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат И. С., против Решение № 208 от 14.02.2025 г., постановено по АНД № 1207 по описа на Районен съд – гр. Пловдив, VIII-ми наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-2400004 от 15.02.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, преквалифицирано от ПРС като нарушение на чл.18 от ЗЗБУТ като наложеното му на основание чл. 415, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ административно наказание „имуществена санкция в размер на 1500, 00 лева“. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че твърдяното нарушение на чл.18 от ЗЗБУТ има коренно различие между обстоятелствата относно времето (деня) на извършване нарушението, приет от наказващия орган (на дата 26.10.2023г.) и времето (деня) на извършване нарушението, приет от Съда (от по-рано – при започване на съвместната дейност на обекта). Твърди се, че съставът на районния съд няма правомощия да преквалифицира извършеното деяние, защото едновременно се изменят както съществен факт, което е времето на извършване, също и санкционната правна норма и това на практика води до повдигането на изцяло ново административнонаказателно обвинение от Съда. На следващо място се излагат съображения, че дори и да е извършено деянието и че дружеството трябва да понесе отговорност, то размерът на имуществената санкция е прекомерно завишен. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, не излага допълнително становище в подкрепа на касационната жалба. Ответната страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Бойкински, който оспорва касационната жалба като неоснователна. По същество дава становище за законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски. Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на РС [населено място] за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното Решение № 208 от 14.02.2025 г., постановено по АНД №1207/2024г., Районен съд – гр. Пловдив е изменил Наказателно постановление № 16-2400004 от 15.02.202 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място] за наложеното на дружеството жалбоподател на основание чл. 415, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500, 00 лева за нарушение на чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ, като е преквалифицирал нарушението от чл.14 на чл.18 от ЗЗБУТ и е потвърдил НП в останалата му част, като е присъдил и разноски. В хода на съдебното производство са приобщени писмени доказателства по представената административна преписка и гласни доказателства по разпит на актосъставителя, свидетелят Ж. Д. Н.. За да постанови решението си, районният съд е приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си относно необходимостта от неговата правна преквалификация. Настоящата инстанция намира решението на първоинстанционният съд за валидно, допустимо и правилно. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал необходимите и относими доказателства за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на същите, въз основа на което е формулирал крайния си извод за изменение в санкционната част и потвърждаване на обжалваното пред него НП в останалата му част. Не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават административнонаказателната процедура и да са основания за отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Предвид направеното и в двата акта достатъчно ясно описание на нарушението, с посочване на датата и мястото на извършването му, и обстоятелствата, при които това е станало, не е налице неяснота относно вмененото на дружеството нарушение. Правилен е изводът на районния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като по отношение на това, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, на посочените в тези актове дата и място, изводите са обосновани и законосъобразни. Дружеството-касатор е санкционирано за това, че в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 18 от ЗЗБУТ, като не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд. В случая от събраните по делото доказателства се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното административно нарушение е доказано от обективна страна, като съображенията в тази насока са подробни и обосновани, поради което същите не следва да се преповтарят, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция изцяло препраща към тях. Съдът намира, че релевантните факти по делото са установени въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на същите, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми. Правилни са изводите на съда и по отношение размера на наказанието. В тази връзка всички възражения на касационнният жалбоподател са неоснователни и необосновани, несъответни на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което не се приемат от касационният съдебен състав. С оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че оспореното решение на Районен съд – гр. Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на касационния ответник, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане, като същите се констатираха в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78 ал.8 ГПК, вр. чл.37 ал.1 ЗПрП, вр. чл.27е НЗПрП. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд- Пловдив- XXI състав