Решение № 398 от 5.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1424/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК. С решение № 260799/ 7.03.2022г, постановено по гр.д.№ 2211/2021г по описа на СГС, ГО, I-18 с-в, е отхвърлен предявеният от Л. Г. И. с ЕГН •••••••••• срещу И. В. И. с ЕГН •••••••••• иск по чл.42, б.б от ЗН – за прогласяване нищожността на завещание на А. В. И., съставено на 29.01.2020г. в щатa Кънектикът, Окръг Феърфийлд, гр. Стамфорд, САЩ, нотариално заверено от нотариус в щата Кънектикът, на 29.01.2020г., заверено с апостил oт 19.08.2020 г. от секретар на щата Кънектикът и легализиран превод от английски език с нот. заверка на подписите на преводача от 31.08.2020г. Отхвърлен е предявеният от Л. Г. И. срещу И. В. И. иск с правна квалификация чл.124 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът е собственик като наследник по закон на А. В. И. на следните недвижими имоти, а именно: АПАРТАМЕНТ N A6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.1580.1.18, с адрес съгласно кадастралната схема: гр. София, ул. „••• № •; АПАРТАМЕНТ N 16, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.709.36.1.16, с адрес, съгласно кадастралната схема: гр. София, район Слатина, ул. „•••“, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •; МАГАЗИН N 2 /югозападния/, разположен на първия етаж на сградата, състоящ се от две търговски зали, гараж – склад, преддверие, санитарен възел и склад, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.508.755.1.19, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, район Сердика, ул. „•••“ № •, eт. 0, обект – магазин N 2; КАФЕ - АПЕРИТИВ, разположено на партерния етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.409.149.1.12, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, ул. „•••“ № •, ет.0; КАФЕ - СЛАДКАРНИЦА, разположена на партерния етаж на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.201.35.1.77, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, район Красно село, ул.“•••“ 18-2, ЮГОЗАПАДНО АТЕЛИЕ, разположено на третия етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1935.2118.1.8, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, район Витоша, ул. „•••“ № •, ет.3; АПАРТАМЕНТ N 33 на две нива, разположен на първо подпокривно ниво и на второ подпокривно ниво, във вх. Б на жилищната част на комплекса, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.206.83.1.33, с адрес, съгласно кадастралната схема – гр. София, район Красно село, ул. „•••“ № •, вх. •, ет. •, ап.3, ТАВАН N 4, находящ се на ет. 6 от сградата, представляваща бл. 53 в гр. София, ж. к. Стрелбище, като сградата е с идентификатор 68134.1003.45; както и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1385.2248 по КККР на гр. София, заедно с построените в него сграда с идентификатор 68134.1385.2248.4. и сграда с идентификатор 68134.1385.2248.5. Оставено е без уважение искането по чл.537, ал.2 ГПК на Л. Г. И. за отмяна на нот. акт N 161/10.11.2020 г., том V, рег. 6493, дело N 637/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 162/10.11.2020 г., том V, рег. 6494, дело N 638/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 163/10.11.2020 г., том V, рег. 6500, дело N 639/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 164/10.11.2020 г., том V, рег. 6501, дело N 640/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 165/10.11.2020 г., том V, рег. 6503, дело N 641/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 166/10.11.2020 г., том V, рег. 6504, дело N 642/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 167/10.11.2020 г., том V, рег. 6506, дело N 643/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 190/16.11.2020 г., том V, рег. 6632, дело N 658/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК; нот. акт N 191/16.11.2020 г., том V, рег. 6634, дело N 659/20 г. на нотариус с рег. N 628 на НК. Отхвърлена е молбата й за присъждане на разноски по делото. Решението е обжалвано от Л. Г. И., чрез адв. Д. от САК, с доводи, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че по делото неправилно е прието, че е било безспорно, че А. И. е имал постоянно местопребиваване в САЩ и приложимото право относно формата на завещанието е правото на държавата, в която е съставено и в което завещателят е имал обичайно местопребиваване към датата на съставянето му. Сочи, че в исковата молба изрично е посочено, че Ал.И. е бил български гражданин, постоянно пребиваващ в България, където е починал на ••••••••г. и всички завещани имоти се намират в РБългария. Позовава се на чл.90, ал.2 от КМЧП относно действителността на завещанието. Счита, че неправилно съдът е приел, че завещанието отговаря на реда и формата, съгласно правото на държавата, в която то е съставено- САЩ. Поддържа, че съдът не е изследвал действителността на завещанието от гледна точка на неговата форма според закона по местосъставянето му, за което са били наведени доводи в исковата молба и в пояснителната молба от 4.02.2022г. Сочи, че неправилно е прието, че завещанието е разгледано и одобрено от съда в САЩ, като са смесени две различни процедури: разглеждане от съда в САЩ на молба за одобрение от администратор и разглеждане от съда в САЩ на молба за одобрение на самото завещание, като И. И. е предприел действия само по първата фаза от производството и не са били изпълнени указанията на съда по производството по разглеждане на завещанието, поради което е било закрито /прекратено/, без да бъде завещанието одобрено, както е посочено в писмо от 14.01.2022г от съда до И. И.. Излага доводи, че процедурата по разглеждане и одобрение на завещанието не е приключила, както и, че неправилно съдът е приел, че неприключването на процедурата пред съда в САЩ не рефлектира върху валидността на завещателното разпореждане. Поддържа, че е следвало да бъде признато за установено, че е собственик на процесните имот, като наследник на починалия наследодател А. В. И. и е следвало да се отменят издадените в полза на ответника констативни нотариални актове. Сочи, че неправилно не е било постановено неприсъствено решение по чл.239, ал.1, и чл.238, ал.1 ГПК. В допълнителна молба от 5.10.2023г е жалбоподателката е посочила, че на препис от процесното завещание е поставен съдебен печат, че „завещанието не е допуснато до процедура за потвърждаване на валидността“ и „получено на 3.11.2022г.“ Възразява срещу приетото, че КМЧП е единствено приложим, а е следвало да се приложи Регламент 650/2012г на Европейския парламент и на Съвета, тъй като завещателят е български гражданин, и РБългария е член на Европейския съюз, както и няма сключен международен договор между САЩ и РБългария. Поддържала е доводите, че обичайното местопребиваване на починалия е било в България, което не е било оспорено от ответника, тъй като е имал регистриран постоянен адрес в гр.София, месторабота в същия град, излизал е за кратки посещения в чужбина, ползвал е здравни услуги и е починал на територията на РБългария. В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба и в представените допълнителни молби пред въззивния съд. Ответникът–И. В. И. не е ангажирал становище по въззивната жалба. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Ищцата по делото Л. Г. И. е посочила, че е единствен наследник по закон на сина си А. В. И., починал на •••••••• г. След смъртта му установила, че другият й син и ответник по делото разполага със завещание от брат си, извършено в негова полза, съставено на 29.01.2020г. в щатa Кънектикът, Окръг Феърфийлд, гр. Стамфорд, САЩ, нотариално заверено от нотариус в щата Кънектикът, на 29.01.2020 г., заверено с апостил oт 19.08.2020 г. от секретар на щата Кънектикът и легализиран превод от английски език с нот. заверка на подписите на преводача от 31.08.2020 г. Въз основа на завещанието ответникът се е снабдил с констативни нотариални актове относно притежаваните от А. В. И. недвижими имоти, описани в девет пункта. Изложила е доводи, че процесното завещание не отговаря на формалните изисквания на българския закон, доколкото синът й е бил български гражданин, с постоянно жителство в България и притежаваните от него имоти се намират на територията на РБългария, поради което не може да породи правни последици по отношение на имотите на сина й в РБългария, тъй като същото не е написано ръкописно – съгласно изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН, а освен това не отговаря и на изискванията за нотариално завещание – съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 ЗН. Възразила е, че завещанието не отговаря и на законодателството на САЩ, тъй като не е спазена процедурата по Закон за завещания и наследства на Кънектикът и Процедурните правила на съда за разглеждане на дела за завещания и наследства, които изискват местният компетентен съд да ги разгледа и одобри /или отхвърли завещанието/- чл.45а-282, чл.45а-283, чл.45а-286 и чл.45а-439 от Общите закони на Кънектикът. Въз основа на изложеното е посочила, че ответникът не е могъл да придобие по завещание собствеността върху описаните недвижими имоти, но се е снабдил с констативни нотариални актове за тях и по този начин е отрекъл правото й на собственост върху процесните имоти. Претендирала е от съда да постанови решение, с което да признае за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 24, ал. 1 и 2 ЗН във вр. с чл. 578, ал. 1 ГПК процесното завещание, както и да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесните имоти на основание наследяване по закон от наследодателя й А. В. И.. Ответникът А. В. И. не е депозирал отговор на исковата молба и не е ангажирал становище по исковите претенции. С решението съдът е приел, че исковите претенции са неоснователни, тъй като завещателното разпореждане е действително, като приложим е КМЧП, че завещателят е имал постоянно местопребиваване в САЩ. Приел е, че завещанието е било представено пред компетентния чуждестранен съд, разгледано е и е назначен изпълнител на завещанието, като обстоятелството, че не е завършена и е прекратена процедурата в САЩ не рефлектира върху валидността на завещателното разпореждане и не опорочава неговата форма. Приел е, че посочените разпоредби, за които са наведени от ищцата доводи, че са нарушени, не регламентират формата, в която следва да се извърши завещанието, а правомощията на съда за наследствени дела и начина, по който се определя наследствената маса. Отхвърлил е исковите претенции по чл.124 ГПК и за отмяна на съставените констативни нотариални актове, като е приел, че ищцата не е собственик на процесните имоти, поради това, че същите са завещани на трето лице. Видно от представено удостоверение за наследници № 245/15.02.2021г, издадено от Столична община-район „Триадица“, е, че А. В. И. е починал на ••••••••г, и негов единствен наследник по закон е майка му-Л. Г. И.. По делото е представено нотариално завещание от 29.01.2020г, с което А. В. И. е определил брат си – ответника И. В. И. за изпълнител/личен представител/ при изпълнение на завещанието, и му е завещал цялото оставащо и остатъчно свое имущество, негова собственост към момента на смъртта му, независимо дали е недвижимо имущество, движими вещи или от двата вида, без значение от неговия вид и къде се намира, алтернативно, ако И. В. И. не е в състояние, или не желае да действа като изпълнител, е номинирал и назначил С. В. И.. Завещанието е съставено в присъствието на двама свидетели на 29.01.2020г. в щатa Кънектикът, Окръг Феърфийлд, гр. Стамфорд, САЩ, нотариално заверено от нотариус в щата Кънектикът, на 29.01.2020 г., заверено с апостил oт 19.08.2020 г. от секретар на щата Кънектикът и легализиран превод от английски език с нот. заверка на подписите на преводача от 31.08.2020 г. В декларацията към завещанието А. В. И. е посочил, че е живущ в САЩ, на адрес- „•••“ № •, гр.•••, Кънектикът 06902. Въз основа на завещанието ответникът се е снабдил с констативни нотариални актове за собственост относно притежаваните от А. В. И. на територията на България недвижими имоти, а именно – АПАРТАМЕНТ N A6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.1580.1.18, с адрес съгласно кадастралната схема: гр. София, ул. „••• № •; АПАРТАМЕНТ N 16, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.709.36.1.16, с адрес, съгласно кадастралната схема: гр. София, район Слатина, ул. „•••“, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •; МАГАЗИН N 2 /югозападния/, разположен на първия етаж на сградата, състоящ се от две търговски зали, гараж – склад, преддверие, санитарен възел и склад, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.508.755.1.19, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, район Сердика, ул. „•••“ № •, eт. 0, обект – магазин N 2; КАФЕ - АПЕРИТИВ, разположено на партерния етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.409.149.1.12, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, ул. „•••“ № •, ет.0; КАФЕ - СЛАДКАРНИЦА, разположена на партерния етаж на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.201.35.1.77, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, район Красно село, ул.“•••“ 18-2, ЮГОЗАПАДНО АТЕЛИЕ, разположено на третия етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1935.2118.1.8, с адрес съгласно кадастралната схема – гр. София, район Витоша, ул. „•••“ № •, ет.3; АПАРТАМЕНТ N 33 на две нива, разположен на първо подпокривно ниво и на второ подпокривно ниво, във вх. Б на жилищната част на комплекса, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.206.83.1.33, с адрес, съгласно кадастралната схема – гр. София, район Красно село, ул. „•••“ № •, вх. •, ет. •, ап.3, ТАВАН N 4, находящ се на ет. 6 от сградата, представляваща бл. 53 в гр. София, ж. к. Стрелбище, като сградата е с идентификатор 68134.1003.45; както и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1385.2248 по КККР на гр. София, заедно с построените в него сграда с идентификатор 68134.1385.2248.4. и сграда с идентификатор 68134.1385.2248.5. От представените документи, постановени от Съда за разглеждане за наследствени дела Кънектикът, Стамфорд, се установява, че на 10.09.2020г. е бил назначен И. В. И. като управител на наследството на А. В. И.. Определена е била дължима такса от 2 990 щ.д. за оформление на завещание, дължима до 10.12.2020г., но същата не е била внесена. Указано е било на И. В. И., че съдът не е получил необходимите документи и процедурата по одобрение ще бъде административно закрита с неуредена имуществена маса, няма да се издадат свидетелства за завещание във връзка с недвижими имоти. Пред въззивната инстанция са представени доказателства-удостоверение за постоянен адрес на А. В. И., че от 29.10.2013г е бил с регистриран постоянен адрес-гр.София, жк“•••“, № •, ет. •, и удостоверение за настоящ адрес, че от 17.04.2014г е бил с регистриран настоящ адрес-гр.София, ул.“Иларион Драгостинов“ №34, че е работил във фирма „Стивекс СД-8“ ЕООД като търговски директор в гр.София до м. юли 2020г, което е отразено в Служебна бележка от 22.03.2023г, издадена от дружеството, самолетни билети и бордови карти, медицински документи за ползвани от А. В. И. медицински услуги в България. Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна: Съгласно чл.90, ал.2 КМЧП „Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата: 1. в която то е съставено, или 2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или 3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или т.4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието, а съгл. чл.91, т.9 от КМЧП „Приложимото право към наследяването урежда: условията за действителност на завещанието. Възражението, че КМЧП е неприложим, а следва да се прилага Регламент 650/2012г на Европейския парламент и на Съвета е неоснователно, тъй като САЩ не е страна в ЕС, Кодексът на международното частно право /КМЧП/ е в сила от 21.05.2005 г. и се прилагат за правоотношения с международен елемент, за възникнали след 21.05.2005 г. наследства. Процесното завещание е било съставено на 29.01.2020г. в щатa Кънектикът, Окръг Феърфийлд, гр. Стамфорд, САЩ, поради което приложимото право е на САЩ. Следва да преценява действителността на завещанието съобр. чл. 90, ал. 2 от КМЧП /действащ към смъртта на завещателя – ••••••••г., който въвежда принципа на "най- благоприятният закон". От посочените в разпоредбата алтернативи в случая следва, че завещанието е действително, ако е съставено съобразно нормите на българското или на американското право /на всяко едно от тях/. Така Определение № 479 от 17.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2012 г., III г. о., ГК. / Със съдебната практика на ВКС/и преди приемане на КМЧП/ се приема, че „Завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако отговаря на изискванията на някой от посочените закони: законът по местосъставянето на завещанието, отечествения закон на завещателя, законът по обичайното местопребиваване /местожителство/ на завещателя или законът по местонахождението на недвижимия имот.“-/Виж Решение № 41 от 22.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 515/2012 г., II г. о., ГК./ Въз основа на цитираната съдебна практика следва да се приеме, че завещанието е действително ако е съставено или по закона на неговото местосъставяне или алтернативно по предвидените в другите точки на чл.90, ал.2 условия- т.2. в държава, в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или т.4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието. В тази връзка са неоснователни и не следва да се обсъждат доводите във въззивната жалба, че приложимо е само българското право и че следва да се разглежда въпросът дали завещателят е имал обичайно местопребиваване в България или в друга държава. Достатъчно е за завещанието да се приложи законът на неговото местосъставяне- САЩ. Съгласно преведените и приложени към делото разпоредби на правото на САЩ относно наследствените отношения, и конкретно завещанието се установява, че е налице процедура, разписана в закона относно валидизиране на завещание. Съгласно чл.45а-282 „Попечителят на завещание трябва да го предаде след смъртта на завещателя, като всяко лице, в чието владение се намира завещание или допълнение към завещания, незабавно след като узнае за смъртта на завещателя, предава това завещание на лицето, определено за изпълнител или едно от лицата, определено за изпълнител на същото, или на съдията, деловодителя или помощник-деловодителя на Съда за наследствени дела, в чиято юрисдикция попада местожителството на това починало лице. Изпълнителят трябва да подаде молба за признаване на истинността и юридическата сила на завещанието. Всяко лице, което знае, че е определено в дадено завещание като изпълнител на наследствената маса на завещателя, трябва, в срок от тридесет дни след смъртта на завещателя, да подаде заявление за одобрение пред Съда за наследствени дела на района, в който е било местожителството на завещателя при настъпване на смъртта му. /чл.45а-283/ Изисква се изслушване преди доказването или отхвърлянето на завещание. Преди да докаже или отхвърли което и да е завещание или допълнение към него, всеки Съд за наследствени дела провежда заседание по него, за което е дадено уведомление, било то публично или закрито или и двете, както съдът може да прецени, че е най-добре, на всички страни, за които се знае, че имат интерес от наследствената маса, освен ако всички така заинтересувани лица подпишат и подадат в съда писмен отказ от такова уведомление или освен ако съдът осъществи недаване на такова уведомление на посочено основание./ чл.45а-286/ От обсъдените по-горе писмени доказателства се установи, че е било образувано производство пред Съда за разглеждане на дела за завещания и наследства, окръг Стамфорд, по депозирана молба на И. В. И., но не е била завършено неговата втора фаза, поради невнасяне на дължима държавна такса. Това обстоятелство няма отношение към наведените от въззивницата доводи, че не е била спазена формата на съставяне на завещанието по чуждия закон, както и, че води до недействителност на завещателното разпореждане, тъй като няма произнасяне на съда в този смисъл, а само, че е налице неразпределение на наследствената маса при прекратяване на производството. Липсват и конкретни твърдения относно нарушаване на формата на завещанието при съставянето му по законите на САЩ. Разпоредбите, на които ищцата се е позовала, касаят правомощията на съда за наследствени дела, начина на определяне на наследствената маса, но не опорочават формата на завещанието. Въз основа на това следва да се приеме, че исковата претенция за прогласяване на нищожност на завещанието от 29.01.2020г на А. В. И. е неоснователна, което води до неоснователност и на предявения иск по чл.124 ГПК за признаване, че ищцата Л. Г. И. е собственик по наследство на процесните имоти и на искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативните нотариални актове. Отказът на първоинстанционният съд да постанови неприсъствено решение по предявения иск не подлежи на преценка от въззивната инстанция, същият е и необжалваем. Постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, съответно вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на инстанционно обжалване - нито чрез частна жалба, нито с въззивна. Ако намери искането за основателно, съдът постановява решение, което не се мотивира по същество и то е окончателно. Защитата срещу него може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането, продължава съдебното производство по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и възражения на страните, преценява събраните доказателства, гради фактически и правни изводи, въз основа на които се произнася по материалноправния спор. Правомощията на въззивната инстанция са на съд по съществото на спора. Оплакванията във въззивната жалба очертават рамките на въззивното производство, но не променят характера му, което значи, че въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт, включително и когато се ползва от обосновката на първата инстанция /чл. 272 ГПК/. Ето защо, въззивната инстанция не само, че не може да проверява правилността на заключението по чл. 239, ал. 3 ГПК на първоинстанционния съд, но постановяване на неприсъствено решение от втората инстанция се явява несъвместимо с характера на нейните правомощия. /Виж Решение № 705 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2009 г., IV г. о., ГК./ Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК при съобразяване на мотивите, изложени за приложимото право от въззивния състав. Мотивиран от горното, съдът