Решение № 176 от 6.2.2019 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2358/2018 г.

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК във връзка с чл.144 ал.1 и чл.107 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Жалбоподателят „С.“ АД – Пловдив с ЕИК 115849131 и адрес – град Пловдив, район „Северен“, булевард „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от Н.Б., е оспорил акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ - 603/23.04.2018 година, издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Н., мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Н. (лист 14 - 15). С АУЗД на жалбоподателя е определена такса върху битовите отпадъци (ТБО) за 2014 година и 2015 година по подадена декларация вх. № 64137/30.06.2010 година по партида № 1158491310003 и декларация 3358/30.06.2010 година (лист 18 - 23) за търговски обект – помпена станция, разположен във ваканционно селище „Е.“, община Н. – едноетажна нежилищна сграда с разгърната застроена площ от 286 м². Жалбоподателят твърди, че АУЗД е нищожен, издаден при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалноправни норми. Изтъква, че актът е необоснован, защото в него липсват факти, установяващи дължимостта на определената ТБО, тъй като не е посочена декларацията, въз основа на която е извършено определянето на таксата и данъка. Поддържа, че в сумата на ТБО не са различими отделните компоненти, а това води до невъзможност за проверка на констатациите на издателя на акта Иска се отмяна на АУЗД. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, от фактическа страна приема следното. Между страните няма спор, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот, разположен във ваканционно селище „Е.“ – „помпена станция“, едноетажна нежилищна сграда с разгърната застроена площ от 286 м², построена през 1985 година и придобита от дружеството през 2004 година (лист 18 стр.2 и лист 19 стр.2). Придобитата сграда е декларирана от купувача пред Община Н. с декларация № 64137/30.06.2010 година по чл. 14 от ЗМДТ и декларация № 3358/30.06.2010 година по чл. 17 от ЗМДТ (лист 18 - 23). По декларация 3358/30.06.2010 година обявената отчетна стойност на сградата е 30 613 лева. В раздела за служебно попълване на информация на декларация № 64137/30.06.2010 година е посочено, че имотът е разположен в местен курорт; отстои до 1 км от републиканска пътна мрежа, ж.п. гара, въздушни или морски пътища; разположен е спрямо строителните граници на населеното място – зона I категория и земята, върху която е изграден, представлява УПИ. По тези факти между страните няма спор. Със заявление вх. № 256/27.01.2016 година „С.“ АД е поискало закриване на партидата на имота в отдел „Местни данъци и такси“ на Община Н. във връзка с извършено прехвърляне на собствеността на имота на трето лице, считано от 02.12.2015 година (лист 24). С процесния АУЗД, главен експерт в отдел „МДТ“ при Община Н. е установил задълженията на „С.“ АД за ТБО по декларациите, подадени от името на дружеството – номерът и датата на съответната декларация са посочени в АУЗД към съответния данъчен период. Задълженията на търговеца са определени в общ размер – 436, 19 лева, както следва: ТБО – за 2014 година – 165, 31 лева главница и 61, 21 лева лихва и ТБО – за 2015 година - 165, 31 лева главница и 44, 36 лева лихва. Съгласно приложената обяснителна записка от отдел „МДТ“ на общината, ТБО е определена в промили върху отчетната стойност на нежилищния имот на „С.“ АД – за съответната календарна година (лист 149). Актът е връчен на жалбоподателя по пощата на 25.04.2018 година (лист 16 и 18) и е обжалван пред началника на отдел „МДТ“ при Община Н., изпълняващ функциите на решаващ орган в общинската администрация на 09.05.2018 година, като жалбата е изпратена по пощата (лист 13 и 8 - 12). Решаващият орган не се е произнесъл в срока по чл. 155 ал.1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл. 4 ал.1 от ЗМДТ. В съдебното производство от ответника е представена преписката по издаването на АУЗД. От нея се установява, че за 2014 година и 2015 година Общински съвет – Н. (ОбС) е одобрявал план – сметки за дейността „Чистота“, за съответната календарна година. Размерът на ТБО – за нежилищни имоти на юридически лица, определен през 2014 година не е бил променен през 2015 година – той е бил в размер общо 5, 4 ‰ върху отчетната стойност на съответния обект (3, 4 ‰ – за сметосъбиране и сметоизвозване, 1, 6 ‰ – за поддържане на територии за обществено ползване и 0, 4 ‰ – за обезвреждане на отпадъци, изграждане и поддържане на депо - лист 110 и 31 - 34). Представени са заповеди по чл. 63 ал.2 от ЗМДТ на кмета на общината и приложения към тях, с които са определени (поотделно за 2014 година и 2015 година) конкретните райони на територията на община Н., включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които се извършва сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е посочено, че дейностите (събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и поддържане на обществени територии) се извършват и в непосредствено до територията на имота в рамките на който се намира процесната сграда на дружеството – жалбоподател – във ваканционно селище „Е.“. Определена е честотата на извършване на отделните дейности, съставляващи отделните компоненти на ТБО (лист 57 - 73). Ответникът е представил актове за публична общинска собственост, в които са описани поземлени имоти – „сметище“, съставляващи доказателства, че на територията на общината функционира депо за битови отпадъци (лист 99 - 106). В преписката се съдържат доказателства – справки за закупени дълготрайни материални активи (ДМА) за общинското предприятие „Благоустройство, комунално стопанство“ (ОП „БКС“), от които се установява, че предприятието разполага с товарни камиони и автомобили – сметосъбирачи, както и че е закупило кофи, контейнери и чували за смет през 2013 – 2016 година, в рамките на двата процесни периода (лист 111 - 116). С административната преписка са представени доказателства за извършено механизирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци, събрани от контейнери на общината, разположени в близост до поземления имот, в който е изградена помпената станция на дружеството – жалбоподател. За отчитане на извършената работа са представени пътни листове на автомобилите на общината, осъществявали дейността през 2014 – 2015 година в обхвата на територията на ваканционно селище „Е.“, обозначен като „района на Е.“ или с равнозначни съкратени изписвания „р-на на Е-те“, „Е-ните р-на“, „Е. р-на“, „Е-ните района“, „Е.“ и т.н. (лист 150 - 721). Представено е доказателство за списъчния състав на общинските служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района на селище „Е.“ и от това доказателство се установява, че на работа са били назначени „озЕ.ли“ и „метачи“, на които е било възложено извършването на работата по утвърден график – работници, които непосредствено отговарят за тази част от услугата, за която е дължима таксата (лист 116 – 123 и 766 - 779). С решение № 610 по протокол № 20/12.05.2016 година ОбС – Н. е одобрил проект за ПУП – ПРЗ на ваканционно селище „Е.“, с който са образувани квартали от № 1 до № 17 при конкретни градоустройствени показатели. Имотът на жалбоподателя е разположен в границите на ваканционното селище – урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ (лист 824 и 124 - 125). Като доказателство за компетентността на издателя на административния акт са представени допълнително споразумение от 02.04.2018 година към трудов договор и заповед № 394/26.04.2012 година на кмета на община Н., от които се установява, че Иван Захариев е служител на общината – главен експерт в отдел „МДТ“, а служителите в този отдел са надлежно оправомощени като органи по приходите от кмета (лист 86 и 87). При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното. Оспорването е допустимо. Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта. За АУЗД е предвидена възможност за съдебен контрол. Жалбата срещу АУЗД е изпратена на 09.05.2018 година по пощата и е постъпила в Община Н. на 10.05.2018 година. В съответствие с чл. 146 от ДОПК, издателят на акта е следвало да окомплектова преписката в срок до 17.05.2018 година. От своя страна, решаващият орган в административното производство е следвало до се произнесе до 25.07.2018 година, по аргумент от чл. 155 ал.1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, но не го е сторил. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на 03.08.2018 година в срока по чл. 156 ал.5 от ДОПК, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Относно компетентността и формата на АУЗД. Според чл. 4 ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4 ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл.4 ал.3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. АУЗД е издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” в Община Н., съобразно правомощията, предоставени със заповедта на кмета на общината. Оспореният акт е издаден по реда на чл.107 ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава АУЗД, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай, актът е издаден след като е установено, че жалбоподателят не е заплатил в срок задълженията си за ТБО по отношение на процесния имот. АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59 ал.2 от АПК. Предвид изложеното, обжалваният АУЗД е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По делото няма спор относно площта на имота, собственост на жалбоподателя. Не се спори по неговите характеристики (нежилищен имот с определена отчетна стойност) и местоположение (разположен във ваканционно селище „Е.“), по които са определени задълженията на „С.“ АД за ТБО. Спори се по обосноваността на акта – възможността да се установи реалното доставяне на услугите, представляващи отделните компоненти на ТБО, съответно – по дължимостта на таксата. Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в насЕ. места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. С оглед посочените разпоредби, за да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите е необходимо да бъде доказано от ответника наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки – принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите, компоненти на таксата. Съгласно чл. 67 ал.1 – 2 от ЗМДТ (в редакцията му към 2014 – 2015 година и 2017 година), размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В настоящия случай, ОбС – Н. е приемал ежегодни решения, с които, на основание чл. 66 ал.1 от ЗМДТ, е определял размера на дължимата ТБО. За 2014 година ТБО е 5, 4 ‰, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3, 4 ‰, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 1, 6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 0, 4‰. За 2015 година ТБО е също е 5, 4 ‰, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3, 4 ‰, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 1, 6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 0, 4 ‰. В решенията е посочено, че основата, върху която се определя таксата, е „данъчната оценка“ на имота, а за нежилищни имоти (какъвто е имота на „С.“ АД) – „върху отчетната стойност на обекта“. Съгласно чл. 24 ал.1 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Н. (Наредба № 11), когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Доколкото за 2015 година размер на ТБО не е бил определян изрично, приложими са останали промилите за предходната календарна година (лист 726). Отчетната стойност на помпената станция - сградата на „С.“ АД през 2014 – 2015 година е била 30 613 лева. От доказателствата, че общината е разполагала с депо за битови отпадъци през 2014 – 2015 година (актовете за публична държавна собственост), съдът прави извод за дължимостта на тази част от таксата, която е свързана с услугата „обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо“. От ответника по делото са представени множество доказателства за редовното целогодишно извършване на сметосъбиране и сметоизвозване в района на в.с. „Е.“, в който е разположена и процесната сграда на жалбоподателя – пътни листове на машините, с които е осъществявана дейността. Не са представени, обаче, безспорни доказателства за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в района на в.с. „Е.“, която дейност съставлява друг компонент на ТБО. Действително, по делото е представено доказателство за списъчния състав на общинските служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района на селище „Е.“ и от това доказателство се установява, че на работа са били назначени „озЕ.ли“ и „метачи“, на които е било възложено извършването на работата по утвърден график – работници, които непосредствено отговарят за тази част от услугата, за която е дължима таксата (лист 116 – 123 и 766 - 779). За фактически извършваната дейност от тези служители – в частта „поддържане на териториите за обществено ползване“ ответникът не е представил доказателства и не е направил относими доказателствени искания, въпреки че, по аргумент от чл. 170 ал.1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на конкретните обстоятелства е възложена върху него. Не са представени протоколи за отчитане на извършената работа (напр. за метене, миене на улици или пространства около контейнери, озеленяване и отстраняване на изсъхнала растителност и др.), доклади от проверяващи служители, с които да се констатира факта на поддържането на чистотата в съответните площи и обема на извършената работа, наблюдавана при проверката и т.н. Затова, настоящият съдебен състав прави извод, че в обхвата на имота, за който е определена ТБО са били доставяни услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“, както и „поддържане на депо за битови отпадъци“, но не и „поддържане на територии за обществено ползване“. Предвид изложеното, съдът приема, че размерът на ТБО следва да бъде редуциран с размера на сумата, определена за услугата „поддържане на територии за обществено ползване“. Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че задължението за ТБО в АУЗД е определено общо, а не по отделните му части, което го прави трудно проверимо. Въпреки това, в преписката се съдържа механизма, по който таксата е определена – в това число и размера на отделните й компоненти, а това обстоятелство прави констатациите в АУЗД достъпни за контрол по законосъобразност. Отделното посочване на сумите, съставляващи елементите на цялата ТБО е въпрос на коректно отношение на общинската администрация към гражданите и търговците на територията на общината. От пестеливото съдържание на АУЗД не може да се приеме, че такова отношение е налице. Липсата на разделно посочване на размера на компонентите на ТБО, обаче, не може да бъде основание за отмяна на АУЗД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУЗД не присъстват фактическите основания за определяне на ТБО. Основания са посочени, макар и накратко, а отделно такива се съдържат и в административната преписка, приложена по делото. В теорията и в съдебната практика се приема за напълно допустимо фактическите основания на административния акт да не се съдържат в текста му, ако е възможно те да бъдат извлечени от административната преписка към него. Така е процедирал и издателя на АУЗД, като е представил с преписката фактическите основания за определяне на таксата. Съгласно чл. 71 т.1 от ЗМДТ (в редакцията ѝ към периода на възникване на задълженията), не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Текстът на закона не поставя допълнителни условия към потребителите, за да ползват това свое право. Съдът приема, че оспореният АУЗД, е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, в частта, в която са установени задължения за „поддържане на територии за обществено ползване“, компонент от ТБО, тъй като е установено задължение за услуга, която реално не е била предоставена от Община Н. в района на ваканционно селище „Е.“. Така за 2014 година задължението на жалбоподателя следва да бъде намалено с 1, 6 ‰ - 48, 98 лева, както и за 2015 година със същата сума - 48, 98 лева, начислени за поддържане чистотата на територии за обществено ползване (лист 149). Отделно, настоящият съдебен състав констатира, че „С.“ АД не е било собственик на процесната сграда през целия период, за който му е определено задължението за ТБО. Считано от 15.12.2015 година, имотът е имал нов собственик – „Холидей вилидж“ АД с ЕИК 115734848. Това обстоятелство налага допълнително редуциране на размера на начислената ТБО за 2015 година предвид продължителността на срока, през който жалбоподателят е ползвал недвижимия имот, съответно - дължал такса за предоставяните му услуги. Т.е. за половината от месец декември 2015 година (сумата от 4, 85 лева) на дружеството незаконосъобразно е била начислена такса. Предвид изложените съображения, за 2014 година дружеството дължи ТБО в общ размер на 3, 8 ‰ (3, 4 ‰ за сметосъбиране и извозване и 0, 4 ‰ за поддържане на депо) или 116, 33 лева, а за 2015 година – 111, 48 лева (116, 33 – 4, 85 = 111, 48 лева). Съответно, лихвата върху задължението за 2015 година е 42, 10 лева, а за 2014 година – 29, 13 лева. Изходът от оспорването обуславя разпределяне на разноските по делото между страните съобразно уважената част от жалбата (уважени 31, 41 %). В конкретния случай, жалбоподателят е представил единствено доказателство за заплатена държавна такса в размер на 50 лев (лист 7), от които разноски следва да му бъдат присъдени 15, 71 лева. Възнаграждението на процесуалния представител на ответника следва да се определи по реда на чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 205, 77 лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното, на основание чл. 9б във връзка с чл. 4 от ЗМДТ и чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът