Решение № 343 от 7.3.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 49/2024 г.

Производството по реда на чл. 45 ал.5 ЗМСМА. Образувано е по жалба на М. М. Я. - Кмет на община З. срещу Решение № И 50/24.01.2024г. по Протокол № 8/2024г. на Общински съвет [община], с което е взето решение да се наложи мораториум за три години за изграждане на общински кооперативен пазар в УПИ XIII - парк и обществено обслужване в кв. 46 по ПУП на [населено място]. Твърди се, че решението е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган; не е спазен кворума от 12 човека, тъй като разпореждането с публично общинска собственост става при квалифициран кворум. Твърди се също, че това не е действие по управление, а по разпореждане, тъй като се забранява извършване на строителство. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и неправилно поради нарушаване на процесуалния и материалния закон.Твърди се, че решението е взето при превратно упражняване на власт и заобикаляне на закона; то противоречи на ЗДБ за 2024г. Посочено е, че не е в правомощията на Общинския съвет да налага мораториум и забрана за изграждане на обект, както и че решението е взето на основание чл. 21 ал.1 т. 8 ЗМСМА, но то няма за предмет въпроси, които са свързани с посочената разпоредба. Посочено е в жалбата, че Общинския съвет погрешно е преценил, че е овластен да вземе това решение на основание чл. 21 ал.1 т. 23 ЗМСМА; също, че не се е съобразил със ЗУТ, който е специален закон и предоставя компетентност на други органи по спорния въпрос, а не на Общинския съвет. Твърди се, че решението е немотивирано, тъй като съдържа само правни основания, а Докладната записка не е акт на Общинския съвет; няма мотиви и относно срока. Посочено е, че комисиите са обсъждали решение с друго съдържание и възражението по време на заседанието не е прието, а е подминато под формата на комертар; реално мнозинството е формално и не изразява действителната воля. Твърди се, че е опорочена процедурата по приемането на решението, тъй като реашението не е разгледано от постоянните комисии и не е изяснена фактическата обстановка, като Докладната записка цели да заобиколи ЗДБ и е в противоречие с него. Твърди се, че решението е в противоречие с целта на закона, а именно противоречи на чл. 11 ЗОбС, според който общинската собственост се управлява в интерес на населението съобразно закона и с грижата на добър стопанин, а в случая се забранява строителство на обект, за което е осигурено финансиране и проектна документация. Твърди се, че е налице стабилен административен акт, а именно Разрешение за строеж, както и че с решението се засяга правомощията на кмета като му се изземват функции и му се вменяват задължения в нарушение на ЗМСМА. Иска се да се прогласи нищожност на решението, респ. да се отмени като незаконосъобразно. В последно съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище вх.№ 454/21.02.2024г., с което поддържа жалбата; не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна. Ответникът - Общински съвет З. в съдебно заседание се представлява от пълномощника си, който пледира за отхвърляне на жалбата с доводи, че същата е неоснователна. Твърди, че общинския съвет определя приоритетите на общината и няма пречка въпреки предвиденото финансиране, да се вземе решение мероприятието да не се изпълни. Твърди се, че решението е мотивирано, тъй като в Докладната записка се съдържат мотиви относно това защо е необходимо средствата да се пренасочат към по-належащи за ремонт обекти. Твърди се, че решението е акт на обикновено управление, тъй като се забранява строителство за определен период, като действия до три години са действия по управление на общинско имущество. Твърди се също, че срокът на издаденото Разрешение за строеж и срока на забраната за строителство не съвпадат, а и няма пречка Разрешението за строеж да се преиздаде или да се продължи. Претендират се разноски. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях: С Решение № И 50 от редовно заседание на 24.01.2024 г. по протокол № 8, Общински съвет-[община], на основание чл.21, ал.1, т.8 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 8 ал.2 от ЗОбС и чл. 3 ал.1 от Наредба №2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на [община], налага мораториум за срок от три години за изграждане на общински кооперативен пазар в УПИ XIII – парк и обществено обслужване в кв.46 по ПУП на [населено място], за който е отреден ПИ №31111.35.376 публична общинска собственост, съгласно Акт за общинска собсвтеност № 1567/ 13.08.2018г. С решението се възлага на кмета на общината да изпълни решението. Решението е взето с обикновено мнозинство от 9 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ от гласували 17 общински съветници. Предложението е на група общински съветници и е направено с Докладна записка от 21.01.2024г. /л.9/. Общинските съветници предлагат на кмета и на общинския съвет, на основание чл. 21 ал.1 т. 8 от ЗМСМА и чл. 8 ал.2 от ЗОбС да се наложи забрана за изграждане на общински кооперативен пазар в УПИ XIII – парк и обществено обслужване, за който е отреден ПИ №31111.35.376. Посочено е, че общинските съветници са против предложението на кмета да се изгради кооперативен пазар – парк и обществено обслужване, тъй като има други приоритетни обекти в общината и те чакат финансиране -това са улици, подпорни стени, туристически атракции и други обекти, които ще повишат качеството на живот на хората. Посочено е в Доладната записка, че пазарът не е сред приоритетите на местната общност; че е провеждан референдум, резултатите от който не показват, че хората искат пазар. По- надолу в Докладната се сочи, че са проведени разговори с жители на общината, които не желаят да се строи пазар и тъй като има много улици, които чакат реализиране, се предлага да се наложи забрана за изграждане на кооперативния пазар. Предложението е на 9 общински съветници. Предложението е обсъждано от Комисиите на заседание на 18.01.2024г., за което е изпратена покана /л.36/ и този въпрос е включен в точка 5 от дневния ред на Комисиите. Според точка 11 от становището от проведените съвместни заседания на постоянните комисии /л.41/, този върпос е обсъждан. Имало е дебати като половината от присъстващите общински съветници изразили положително становище, а останалите половина отрицателно – гласувалите са 6 „за“, 6 „против“ и 0 „въздържал се“. На 18.01.2024г. /л.43/ е изпратена покана до общинския съвет, кмета, областен управител, прокурор и до всички заинтересовани страни, за заседанието на общинския съвет на 24.01.2024г. В точка 11 от дневния ред е включена Докладната записка на общинските съветници за налагане на мораториум за изграждане на пазар. Според Протокола от заседанието на Общинския съвет от 24.01.2024г. /л.72/, обсъждане на приоритетните обекти няма. Обсъждането е с политически оттенък. Също така са добавени правни основания за взимане на решенето /л.72/ и срок за мораториума - 3 години. Акцентирано е на това, че за пазара има издадено Разрешение за строеж и открита процедура по ЗОП за определяне на изпълнител. Обсъждан е въпросът дали става дума за разпореждане или за управление, респ. с какъв кворум трябва да се вземе решението. Видно е от протокола също, че е дадена почивка, за да се уточни дали обектът е публична или частна собственост. От гласували 17 общински съветници, 9 са гласували „за“, 7 са гласували „против“ и 1 „въздържал се“. Правни изводи. По допустимостта на оспорването. Съдът счита, че оспорването е направено от кмета на община З. в предвидения от закона срок, като същият е активно-легитимиран съобразно правомощията му по чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА. Според посочената норма кметът може да оспорва незаконосъобразните актове на общинския съвет като той има процесуалната легитимация да оспорва пред административния съд всички юридически актове по отношение на тяхната законосъобразност. Това правомощие е израз на залегналата в чл. 144 от Конституцията на РБ възможност, централните държавни органи и техните представители по места да осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното самоуправление, когато това е предвидено със закон. Издателят на решението по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА и обстоятелството, че то е взето при изпълнение на управленски функции е достатъчно, за да е налице годен за оспорване акт на общинския съвет от страна на кмета на общината / ТР № 5/10.12.2008 г. по т. д. № 20/2007 г. на ОС на ВАС/. Става дума за обект на територията на общината; това засяга интересите на общината, като според чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 15 ЗМСМА кметът ръководи изпълнителната дейност в общината и я представлява пред съда, поради което жалбата му се явява допустима. Същата е допустима и на осн.чл. 8 ал.11 ЗОбС. С тази норма законодателят изрично, с оглед на значимостта на актовете на общинския съвет за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е предвидил възможност те да подлежат на контрол чрез оспорване по реда на чл. 45 ЗМСМА. По същество съдът счита жалбата за основателна, поради следното: Решението, с характер на индивидуален административен акт, е валидно прието от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство и при поименно гласуване. Имотът се намира на територията на [община], поради което Общински съвет З. е териториално компетенен. Решението касае общинска собственост, като от Разрешението за строеж /л.26/ е видно, че е частна общинска собственост, за който има издаден Акт №1567/2018г. Относно вида на общинската собственост следва да се добави, че според Разрешението за строеж е частна, а според Решение № И 50 имотът е публична общинска собственост, като по делото няма докзаателства за вина на собствеността. В този смисъл, недоказано остана соченото от ответника в решението, че обектът е публична собственост. Общинският съвет, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗМСМА, е орган на местното самоуправление; той не е орган на изпълнителната власт по аргумент от чл. 18, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за администрацията (ЗА). Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗМСМА местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност относно общинското имущество. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет приема решения за управление на общинското имущество. Тъй като в случая става дума за общинско имущество, то решение № И 50 е взето от материално компетентен орган. На свой ред, в случая става дума за управление, а не за разпореждане с общинско имущество, поради което изискуемият от закона кворум не е квалифицирано мнозинство, както се сочи в жалбата. По отношение на мотивираността на оспореното решение, съдът счита, че същото няма мотиви, което е порок във формата. В решението се съдържат само правни основания за приемането му, без да е ясно защо се забранява стротелството именно на общински кооперативен пазар и каква е обосновката за тригодишния срок. От Докладната записка от 11.01.2024г. на група общински съветници също не става ясна причината за мораториума. Посочено е, че в града съществува пазар и не е необходимо да се финансира нов, както и че има други приоритетни обекти, но нищо конкретно не се сочи относно забраната за строителство. Посочено е в докладната, че е правен референдум, което твърдение не е доказано по надлежен ред по делото. Освен от Докладната записка, мотиви не могат да се извлекат и от протокола на Комисиите от 18.01.2024г. /л.41/, в който единствено се сочи /точка 11/, че е имало дебати и че са гласували 6 общински съветници със „за“ и 6 общински съветници с „против“. В протокола на общинския съвет от 24.01.2024г. /л.72-л.77/ е посочено, че се добавя като правно основание т.23 на чл. 21 ал.1 ЗМСМА и се уточнява, че алинеята на чл. 8 от ЗОбС е ал.2, както и че срокът за забраната за строителсвто е три години. Следват дебати относно това дали става дума за разпореждане или управление, какво трябва да е мнозинството и какви биха били последиците от решението при издадено вече Разрешение за строеж. Реално мотиви относно забраната за строителство конкретно на този обект няма в протокола, в т.ч. и относно срока. Предвид горното съдът счита, че липсва каквато и да е финансов, техническа или друга обосновка за налагане на забраната за изграждане на пазар. Няма обоснова за отпадане на необходимостта от изграждането на пазара, доколкото той вече е бил финансиран. Право на общинския съвет е да управлява общински имоти, но това следва да е мотивирано и да обосновава нуждата и приоритетността на едните спрямо другите. Само въз основа на икономическа обосновка може да се направи извод дали е отпаднала необходимостта от съответният разход и дали този разходи вече е непропорционален за предвидените цели. Затова и обосновката не е последваща приемането на решението дейност, а част от него. Изискването за мотивиране на акта важи в пълнота и за решенията на Общинските съвети. В случая мотивите не могат да бъдат извлечени нито от Докладната записка, нито от протокола на временните комисии, нито от оспореното решение и от протокола от 24.01.24г. В случая общинският съвет е нарушил изискванията за законосъобразност на акта, а именно същият не е мотивиран, тъй като няма необходимото съгласно чл. 59 от АПК съдържание. Според чл. 3 от Наредба №2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на [община], общинската собственост се управлява в интерес на населението в общината и в изпълнение на мандатната Стратегия за управление на общинската собственост и Общинския план за развитие, под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Липсата на конкретни мотиви и съображения за взимане на решението препятства преценката дали недвижимият имот се управлява в интерес на населението на общината. Тази преценка би могла да се на направи само на база конкретна обосновка каква е причината да се наложи мораториум за строителство на конкретния имот, какви са съображенията за срока /освен нормативни/ и кои са приоритетните обекти, чието финансиране е належащо за сметка на пазара. Относно процедурата, константна е практиката на ВАС, че при обжалване на решенията на общинския съвет за преценка на изискванията за процесуална законосъобразност се взема предвид разпоредбата на чл. 27 от ЗМСМА - кворума, при който следва да бъдат проведени заседанията на общинския съвет, както и начина и необходимото мнозинство за приемане на решенията. Всякакви други елементи на процедурата по вземане на решенията не влияят върху тяхната законосъобразност, освен ако не са предвидени изрично в закона.В случая, общинските съветници са 17 на брой и всички са присъствали, от тях 9 са гласували „за“, 7 са гласували „против“ и 0 „въздържал се“. При тази установеност на фактите, заседанието е било законно, тъй като гласувалите „за“ са повече от останалата част от присъстващите. В този смисъл нарушения на чл. 27 ЗМСМА няма. Като има предвид изложеното съдът счита, че решение № И 50 следва да се отмени като незаконосъобразно. Разноски не се претендират от страна на жалбоподателя /л.134/, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното Административен съд – [област]