Решение № 201 от 23.3.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 925/2025 г.

Настоящото производство е върнато за ново разглеждане с решение №36 от 21.02.2025г. на БАС по в.гр.д. №209/2024г. на БАС след обезсилване на решение №985 от 06.09.2023г. на БОС по гр.д.№2030/2021г. на БОС. При новото разглеждане на делото са разделени предявените от ищеца искове с определение №1406 от 29.05.2025г. на БОС по гр.д.№795/2025г. След разделянето на производството БОС е сезиран с предявен иск от И. Н. Р., ЕГН••••••••••, с адрес Затвора в гр. Бургас, ул. •••, I ЗЛС, I група за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 450 000лв., равняващи се на 230 081,35 евро, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2019г. до окончателното плащане, за това, че в периода 28.11.2001г.- 04.12.2001г. е бил задържан под стража в Следствения арест в гр. Несебър, без за това да е бил постановен писмен акт на съда и/или на прокуратурата и за това, че в момента на незаконното му задържане под стража, без писмен акт на съда и/или на прокуратурата е бил задържан и претърсен личния му автомобил, като вследствие на това са събрани доказателства, послужили като основание за осъдителната му присъда № 141/23.12.2004г., на Окръжен съд- Бургас, по н.о.х.д № 219/по описа на съда за 2003г., изменена с решение №198/10.04.2006г. на Апелативен съд -Бургас по в.н.о.х.д № 81/2005г. по описа на същия съд, изменена с решение №799/16.01.2008г. на ВКС, по които същият е осъден, за извършени престъпления по чл. 116, ал.1, т.4,6 и 8 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 от НК, по чл. 117, ал.1 от НК, по чл. 129, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, по чл. 333, вр. чл. 330, ал.2, т.1 и ал.3 предл. 1 от НК, с наложено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно „ доживотен затвор без замяна“. В уточнителни молби от 09.09.2022г. и 07.03.2022г. при първоначалното разглеждане на делото ищецът твърди, че е бил задържан от цивилни лица, без отличителни знаци, без да се легитимират и да е предоставена заповед за задържането му, бил е приведен в безпомощно състояние и в дезориентация, с яке на главата и в легнало положение, нанесен му е бил побой от четирима цивилни. Извършени били процесуални действия без заповед и без да е изготвен протокол за претърсване на личния му автомобил, отнет при задържането на 28.11.2001г., протоколът изготвен на 29.11.2001г., като официалната заповед за задържане с дата 03.12.2001г. През 2004г. при запознаване с доказателствата и повдигане на обвинението разбрал, че в протокола за обиск на автомобила му бил дописан различен цвятдоказателство, което било ползвано по наказателното дело. За период от пет дни бил в неизвестност, като по НОХД липсвала заповед за задържането му за този период и всички задължителни съпътстващи документи. Счита, че посоченото процесуално бездействие е в нарушение на прокламираното право на справедлив процес, правото на свобода и сигурност и правото на зачитане на личния и семеен живот, прокламирани в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Позовава се на практиката на ЕСПЧ по делото Д. срещу България, М.Й. срещу България, Г. против България, С. и други против България, С. и други против България и Г. против България. Извършените процесуални действия в противоречие с правото на Европейския съюз обосновавали съществени нарушения в хода на НОХД пред съдилищата, довели до краен резултат осъдителната присъда на ищеца и не били от естество да доведат до възобновяване на наказателното производство. Твърди се, че първоначално внесеният от прокуратурата обвинителен акт бил върнат, тъй като протоколите от проведените действия по разследването - разпити на свидетели, не били подписани от лицата, и не били годно доказателствено средство. Посочва се, че, в периода август 2002г. - септември 2003г. по делото не били извършвани никакви процесуални действия, като повдигането на обвинение било задържано с цел да се достигне максималния срок на задържане. Въпреки многобройните искания за изменение на взетата МНО „ задържане под стража“ в периода 03.12.2001г. -03.09.2003г. нито един съдебен състав не бил извършил проверка на доказателствата. Налице били редица действия, от страна на прокуратурата, в лицето на Окръжна прокуратура-Бургас, пряко преграждащи, възпрепятстващи и шиканиращи всички възможни форми на защита, включително чрез поставянето и поддържането на ищеца в изолация в пенитенциарно заведения и непредставяне и укрИ.е на доказателства. Заявява, че умишлено бил задържан с МНО „ задържане под стража“ над определения в действащия тогава НПК максимален срок за тази мярка - 2 години. Поради необосновано дългия период на разглеждане на наказателното производство периодът на задържането му реално бил от 28.11.2001г. до 04.02.2008г. / датата на постановяване на окончателното решение на ВКС № 79 е 16.01.2005г. / Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че цитираните действия по разследването – претърсване, обиск и изземване на личния на ищеца автомобил, при които са иззети като веществени доказателства са в условията на неотложност в присъствието на ищеца и съобразно правилата на действащия тогава НПК. След извършване на действието с изрично искане за саниране на следствените действия водещият разследването следовател съобразно действалата в този момент правна уредба поискал от компетентния съд БОС одобрение на извършените действия. С разпореждане на съдия от БОС от 30.11.2001г. извършените следствени действия били одобрени. В хода на съдебното производство по делото от нито едно от съдилищата, ангажирани с разглеждането и решаването му, не било коментирано допускане на процесуални нарушения във връзка с извършването на първоначалнит е действия по разследването. Оспорва се твърдението, че ищецът е бил задържан на 28.11.2001г. Посочва, че действията по задържането му са осъществени на 29.11.2001г. в присъствието на поемни лица. Излага се, че в материалите по наказателното производство е приобщено постановление за привличане на обвиняем и вземане на МНО от дата 30.11.2001г. на водещия разследването следовател, по силата на което съобразно правилата на тогава действащия НПК е повдигнато на Р. обвинение и на осн. чл. 152, ал,3 от НПК / отм/ му е взета мярка за неотклонение до предаване на съд. Твърди се, че на същата дата на осн. чл. 152а, ал.З от НПК/ отм./ следователят по делото постановил изрично постановление за вземане на МНО „ задържане под стража “, което е било разрешено от наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас и обявено на ищеца. Бил изготвен протокол за разпит на обвиняем на същата дата, в който ищецът заявил, че не желае да дава обяснения, тъй като към момента не може да си намери защитник. Твърди се, че поради това предявяването на обвинението и разпита на обвиняемия са отложени на 03.12.2001г., като това било изрично вписано в протокола. На 03.12.2001г. в присъствието на назначения му служебен защитник ищецът бил привлечен като обвиняем и му била взета МНО. С определение от 03.12.2001г. по.ч.н.д № 433/2001г. на БОС спрямо Р. била взета постоянна МНО „задържане под стража“. Ответникът счита, че наличието на действително търпени вреди, техният вид, размер, както и наличието на пряка, причинно-следствена връзка между претендираните вреди и незаконното действия на прокуратурата, са елементи от фактическия състав на отговорността по чл.2 ЗОДОВ, като тежестта за тяхното доказване е за ищеца. Намира, че ищецът не ангажира доказателства за претърпени негативни последици от твърдения деликт. Претенцията се оспорва по размер като прекомерно завишена, несъобразена с икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Прави възражение за погасителна давност. БОС е сезиран с иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ. След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е безспорно установено, че е образувано предварително производство на 09.11.2001г. от следовател при ОСС-Бургас под №956/2001г. на ОСлО при ОП-Бургас, което първоначално се е водило срещу неизвестен извършител за умишленото убийство на Т.С.Ж., С.С.Д., Н.Д.Б. по начин и със средства за живота на мнозина. На 30.11.2001г. ищецът И. Н. Р. е привлечен като обвиняем в качеството му на пряк извършител за убийството на трите лица, извършено на 09.11.2001г. в гр. Несебър, за което е бил подбуден и подпомогнат от К.-А. П., С.Д. и П.П., както и, че по същото време и на същото място унищожил чрез взрив и повредил чужда машина – л.а. Ж., ДК№ •••••• и сгради около адреса, последвали значителни щети и смърт на трите лица, посочени по-горе. Със същото постановление му е взема мярка за неотклонение „задържане до предаване на съда" на “основание чл. 152, ал.3 от НПК /отм./. По приобщеното следствено дело липсва полицейска заповед за задържането на Р., както и постановление за задържането му като заподозрян от следовател. Мярката „задържане под стража“ за срок от 72 часа е взета с разрешение на прокурор при ОП-Бургас на 30.11.2001г. и е незабавно обявена на Р.. Преди привличането му като обвиняем и задържането му под стража по следственото дело на 29.11.2001г. в условията на неотложност е извършено претърсване и изземване и съставен въз основа на това протокол, като от багажника на автомобила на ищеца „БМВ“, ДК№••••••••, е иззет акумулатор с червена капачка №327088. С разпореждане от 30.11.2001г. на съдия при БОС протоколът за претърсване и изземване на вещи е одобрен. Впоследствие с протокол за разпознаване от 19.12.2001г. в хода на наказателното производство е установено, че намереният в багажника на автомобила на Р. акумулатор е от лек автомобил Ж., ДК№•••••, като в това превозно средство е било поставено взривно устройство, послужило за извършването на престъплението. Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката В.Р.- майка на ищеца, от чиито показания се установява, че синът й е фактически задържан от полицейските служители на 28.11.2001г. на следващия ден бил заведен в двор, където бил направен обиск на автомобила му. На тази дата Р. не отишъл на среща с приятелката си, която го чакала на спирка в квартала и изобщо не се прибрал вкъщи. Свидетелства, че за първи път научила за задържането му на 29.11.2001г. след като бил направен обиск на жилището им. На същата дата вечерта чрез познати свидетелката Р.а разбрала, че синът й е в Слънчев Бряг, в РПУ Несебър. След около двадесет дни било проведено първото свиждане в присъствието на следовател, като свидетелката забелязала, че синът й има следи от охлузвания. Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свид. Р.а които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. БОС намира, че полицейско задържане, което не се основава на писмена заповед, е в нарушение на чл. 35, ал. 1 от Закона за МВР от 1993 г. и противоречи на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като полицейските служители в рамките на образуваното следствено дело са действали под надзора на прокуратурата. На следващо място при ареста на И. Р. не му е осигурена възможност да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции съгласно изискването на член 5 § 3 от Конвенцията. Следователят и прокурорът, одобрил заповедта за задържане, не са “длъжностни лица“, упълномощени от закона и не биха могли да упражняват съдебна власт” по смисъла на член 5 § 3 от Конвенцията. Не се установиха по делото останалите твърдени от ищеца нарушения на Конвенцията, а именно, че протоколът за обиск на автомобила представлява преправен официален документ, както и, че от страна на прокуратурата са укрити писмени доказателства по наказателното производство, което е довело до нарушаване на правото му на справедлив процес и правото на свобода и сигурност. От ищеца, чиято е доказателствената тежест по делото, не се доказва в посоченият протокол за претърсване, обиск и изземване, находящ се на стр. 134 по делото и представляващ официален документ да има дописвания след съставянето му в частта по т.4 относно иззетия акумулатор с червена капачка №327088 от багажника на автомобила. По отношение на максимално допустимия за конкретното престъпление двугодишен срок за задържане по чл. 152, ал.4 от НПК/отм./ следва да бъде съобразено ТР №1 от 25.06.2002г. по н.д.№1/2002г. на ОСНК на ВКС, съгласно което този срок се отнася само за досъдебната фаза на производството, като не се зачита в срока по чл.152, ал.4 от НПК /отм./ времето, през което делото е било в съдебна фаза, включително и при проведено пред съда производство по връщане на делото на прокурора по реда на чл. 246, ал.2 и чл.287, ал.1, т.1 от НПК /отм./. Предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл.2в от ЗОДОВ за нарушаване на правото на Европейския съюз са явно и съществено нарушение на правото на ЕС, когато намесата в правото на личния живот на ищеца е непропорционална и не отговаря на изискванията на чл.8, §2 от ЕКПЧ. Според практиката на СЕС при всички положения нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област. Предвид това съдът приема, че е налице хипотезата на нарушаване на чл. 5 § 1 и чл.5 § 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. С оглед на това, съдът намира за доказана по основание предявената претенция за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди. БОС счита, че обезщетение в размер на 3 000 лева би репарирало в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане. Обезщетението следва да обхване всички претърпени неимуществените вреди, изразяващи се в негативно засягане на личността, честта и достойнството му. Давностният срок за предявяване на иск за отговорност на държавата за нарушаване на права по Конвенцията започне да тече от датата, на която са се проявили вредоносните последици и към която дата тези последици са били предвидими. Вземането по чл. 2 в от ЗОДОВ се погасява с изтичането на общия 5-годишен срок по чл. 110 ЗЗД Исковата молба е подадена пред Административен съд-Бургас на 02.11.2021г., като и при съобразяване на датата на изпращането й по пощата -27.10.2021г. от ищеца, материалното му право на обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на прокуратурата е погасено давност. Непозволеното увреждане е осъществено под формата на действие и е извършено в периода 28.11.2001г. 29.11.2001г., към който момент са настъпили и вредите, като към датата на подаване исковата молба по пощата е изтекла общата петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД С оглед на това БОС счете за основателно възражението на ответната прокуратура, че правото на И. Р. на обезщетение по реда на чл.2в от ЗОДОВ е погасено по давност. При горните мотиви предявеният иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид погасяването по давност на главницата е погасена по давност и законната лихва върху обезщетението и спрямо която приложение намира кратката тригодишна давност по чл.111, б“в“ от ЗЗД. При горните мотиви, Бургаският окръжен съд