Решение № 182 от 18.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 365/2023 г.

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК. Образувано е по жалби от защитника на подсъдимия С. В. и от гражданските ответници и техните повереници срещу присъда от 13.09.2022 г. по н. о. х. д. № 7789/2014 год. на Софийски районен съд, НК, 1-ви състав. В жалбата от защитника на подсъдимия и в допълнението към нея се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Иска се нейното отменяване и постановяване на нова оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата от гражданските ответници и техните повереници и в допълненията към тях се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в гражданско осъдителната и част. Иска се нейното отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати процесуални нарушения при конституирането на страни в процеса и при изготвянето на самия обвинителен акт. В дадения ход по същество защитника на подс. В. – адв. Б. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Пледира, че обвинението срещу подс. В. е останало недоказано. Акцентира, че по делото са били разпознати други лица от пострадалите и техните свидетели като извършители на инкриминираното Д.ие. Изтъква, че по делото липсва предметът на престъплението, доколкото не бил установен произходът на средствата на пострадалите. Отправя молба въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да постанови нова оправдателна присъда. Повереникът на гражданския ответник Н. М. – адв. С., поддържа депозираната жалба и моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда в гражданскоправната част. Оспорва законосъобразността при конституирането на наследниците на единия подсъдим като страни в процеса. Извършва собствен анализ на доказателствата по делото, като изтъква, че показанията на частните обвинители и граждански ищци са ценени превратно от първия съд. Пледира, че по делото е останало недоказано по изискуемия от закона начин осъденият подсъдим и наследодателят на гражданските ответници да са извършили каквото и да е противоправно Д.ие. Процесуалният представител на гражданския ответник Я. М. – адв. Л., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Твърди, че внесеният в съда обвинителен акт страда от съществени пороци, довели до неяснота в обвинителната теза. Сочи, че първият съд не е изследвал съществени въпроси от предмета на доказаване по настоящето дело, касаещи с какво се е обогатил всяко едно от привлечените към наказателно отговорност лица и по какъв начин е реализирал формата на изпълнителното Д.ие. Пледира, че наследниците на подс. М. не следва да носят гражданска отговорност, тъй като в наказателното производство те са лишени от възможността ефективно да се защитят. Отправя молба въззивният съд да отмени присъдата в гражданскоправната част или при условията на алтернативност да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Процесуалният представител на гражданския ответник Г. М. – адв. М., счита, че обжалваната присъда е неоснователна и незаконосъобразна в обжалваната част, с оглед на което прави искане въззивният съд да отхвърли гражданските претенции, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от първа инстанция. Изтъква, че по делото липсват доказателства за вреди, които да са в причинна връзка с противоправното поведение на подс. М.. Сочи, че по делото е останало неясно как и с какво се е облагодетелствал починалия подсъдим, което води до неоснователност на гражданските искове срещу него. Представителят на държавното обвинение моли съда да остави без уважение въззивните жалби и да потвърди като правилна и законосъобразна първоинстанционната присъда. В правото си на последна дума подс. В. моли съда да върне делото за ново разглеждане на първа инстанция. Софийски градски съд, Наказателно отделение, IІ въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното: Обжалваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което налага нейната отмяна и връщането на делото на СРС за ново разглеждане от фазата на съдебното заседание. На първо място, въззивната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е конституирал служебно наследниците на подс. М. като страни в процеса - граждански ответници, след като е дал ход на съдебното следствие. Съгласно задължителното тълкуване на ВКС в ТР № 1 от 04.02.2013 г. по тълк.д. № 2/2012 г. на ОСНК при настъпила смърт на подсъдим в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяване на присъдата, съдът следва да прекрати наказателното производство спрямо починалото лице, като произнасянето по приетия за съвместно разглеждане граждански иск е допустимо. Същевременно производството продължава да се развива изцяло по процесуалните правила на НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че в наказателния процес е недопустимо да бъдат установявани нови страни в производството след даване ход на съдебното следствие. Въпросът относно страните в процеса намира своят окончателен отговор в хода на разпоредителното заседание. Това е моментът, в който съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от НПК съдът се произнася по направените искания за конституиране на страни в производството. Това е и последният момент, в който може да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск, респективно да бъде установен граждански ответник. Не съществува процесуална възможност тази самостоятелна страна в наказателното производство да бъде установена по-късо. Това е така, доколкото лицето – ответник по претенцията за обезвреда има самостоятелни права в наказателния процес, регламенирани в чл. 90, ал. 1 от НПК и привличането му към гражданска отговорност след даване ход на съдебното следствие, в хода на което са извършени редица процесуално-следствени дейности без негото участие, неминуемо ще доведе до ограничаване, а понякога и до преклудиране на права на тази страна. От друга страна процесуалните действия на съда, с които се накърняват права и законни интереси на страни в процеса, всякога представляват съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които обуславят отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, при което същите следва да бъдат отстранени. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че за да се ангажира отговорността на наследниците те трябва да са приели наследството. Проверяваният съд изобщо не е изследвал въпроса дали призованите по закон наследници на подс. М. – неговите деца и преживялата му съпруга, реално са приели наследството и по какъв начин, т.е дали е настъпило универсално правоприемство или наследството е прието по опис, в който случай тяхната отговорност би се свела до размера на активите на наследствената маса. Още повече, че един от наследниците – Н. Н. М. е бил малолетен към момента на откриване на наследството и съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН, е било задължително приемането на наследството по опис. Защитната функция на описа не отпада и дори да се установи, че този наследник, чрез законния си представител, е приел наследството чрез конклудентни действия. Въззивният съд констатира, че проверяваният съд не се е произнесъл с изискуемия по закон съдебен акт за частично прекратяване на наказателното производство спрямо починалия подс. М.. Във връзка с предписанията на чл. 32 НПК и при наличието на предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, ако те възникнат в хода на висящо първоинстанционно производство, но преди постановяване на присъдата, съдът на основание чл. 289 НПК прекратява производството с определение. Липсва изобщо произнасяне на районния състав в този смисъл било с протоколко определение или с нарочно такова. Реално такава констатация се появява едва в мотивите към обжалвания съдебен акт. Доколкото с императивни правни норми в НПК са определени редът и формата на съдебния акт, с който следва да се произнесе съда, то СРС е бил длъжен да постанови определение за частично прекратяване на наказателното производство спрямо подс. М., още повече, че съгласно чл. 289, ал. 4 от НПК, този съдебен акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК‚ Софийски градски съд