Решение № 3688 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 489/2026 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е образувано по жалба на С. И. Л. от с. Б. срещу Заповед № GPAM-1468270 от 29.03.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление (РУ) – Разлог към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград. Жалбата е подадена на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК. Оспорва се компетентността на издателя на заповедта и съответствието й с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да съдържа мотиви за необходимостта от издаването й при изпълнено предписание за медицинско изследване. Изтъква се, че е налице вътрешно противоречие във фактическите констатации, доколкото е отразено, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС, което в същото време е отнето. Относно основанието по чл. 146, т. 3 АПК се посочва, че издаването на заповедта въз основа на показанията от техническо средство е в нарушение на процедурата. Показанията подлежат на проверка чрез химико-токсикологично изследване, за което било издадено предписание, поради което се изтъква, че е налице вътрешно противоречие между фактическите констатации и правните изводи в заповедта. Органът е признал необходимостта от допълнително изследване, въпреки което е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин. Относно материалната законосъобразност се оспорва, че са спазени условията на материалния закон. Жалбоподателката е изпълнила предписанието по издадения талон за медицинско изследване, предоставила е кръвна проба, като към момента на издаване на заповедта резултатът от изследването й не бил готов. Затова се твърди, че не е завършен фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – водещо е химико-токсикологичното изследване на кръвната проба, без което отсъства материалноправното условие в нормата. Техническото средство не е медицинско изделие, а метод за измерване, но за категоричен и потвърден резултат следва да се вземе предвид втора проба, която да бъде анализирана чрез друг метод по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.). Производителят също декларирал, че тестът с устройството не установявал категорично наличието на наркотични вещества или техни метаболити, а е само метод за индикация, която следва да бъде проверена чрез вземане на втора проба. Поради това се твърди, че техническото средство не е годно да установи с категоричност обстоятелствата от хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Още повече, при положение че след вземане на кръвната проба жалбоподателката е извършила допълнителни лабораторни изследвания на урина и кръв, които са отрицателни за употреба на наркотични вещества. Допълнително е цитирана съдебна практика, съгласно която наличието единствено на неактивен метаболит не обуславя въздействие върху психиката на водача и не покрива състава на престъплението по чл. 343б от Наказателния кодекс (НК). Във връзка с оспорването по чл. 146, т. 5 АПК са развити съображения, че в случая няма реална и доказана опасност за безопасността на движението и приложената мярка не съответства на тази цел на закона. Приложена е фактически като санкция при доказано нарушение, а не с превантивна цел. Това води до несъразмерно засягане на правата на жалбоподателката и до отклонение от целта на закона – в противоречие с принципа по чл. 6 АПК. Нарушението на принципа се изразява по-конкретно в това, че мярката е приложена единствено въз основа на непотвърден резултат от техническо средство. Жалбата е поддържана в хода на съдебното производство. Представени са писмени бележки, които повтарят съображенията в жалбата. Допълнително е изтъкнато, че в съставения акт за установяване на административно нарушение не са отразени час и начин на извършване на проверката с техническо средство. Самото тестване не е извършено непосредствено след спирането й от контролните органи, а в сградата на РУ - Разлог след задържането й по чл. 72 ЗМВР. Тестът е извършен след разпита й, продължил до 10.30 часа, поради което се твърди, че резултатът е неточен. Ответникът не е изразил становище. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът прие следното по фактите: На 29.03.2026 г., в с. Баня – ул. „Баненска буна“, района на дом № 36, с посока от центъра на селото за път II-84, жалбоподателката е била спряна от контролни органи на РУ – Разлог. Управлявала е лек автомобил рег. № [рег. номер], собственост на трето лице. Извършен е тест с техническо средство - Драг тест 5000, фабричен номер ARMF 0087, който показал положителен резултат за „кокаин“ (номер на теста – 384, приложена по делото). Съставени са протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и акт за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП – № 4613460 от 29.03.2026 г., който е връчен на жалбоподателката. Пробата с номер 384 е показана на жалбоподателката, издаден е талон за медицинско изследване по Наредба № 1/19.07.2017 г. № 126559. Талонът е връчен в 13.10 часа, като определеното време за явяване във ФСМП – Разлог е 45 минути. Техническото средства Драг тест 5000, фабричен номер ARMF 0087 е преминало периодична проверка, че е годен, на 09.12.2025 г. Срокът на валидност на проверката е 12 месеца (протокол № 202552757-10000). По делото е представен протокол за резултат от изследване на проба от урина на жалбоподателката, взета на 30.03.2026 г. Протоколът е издаден от СМДЛ Рамус ООД на 30.03.2026 г. и според него тестът за наркотици е отрицателен. Представен е също резултат от изследване на кръвна проба, взета на 30.03.2026 г., издаден от Медико-диагностична лаборатория „Кандилов“, според който тестът за наркотици също е отрицателен. С оглед посочените факти жалбата е допустима, но неоснователна по всички оплаквания. Оспорената заповед е по чл. 172, ал. 1 ЗМВР и жалбата срещу нея е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Заповедта е издадена от младши автоконтрольор в РУ – Разлог, на когото правомощието по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е предоставено от директора на ОДМВР – Благоевград като негов титуляр и в рамките на допустимата делегация – със Заповед № 244з-47 от 07.01.2026 г. (т. 2). Следователно заповедта е издадена от надлежно овластен орган (вж. Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по т.д. № ТР-4/2002 г., ОС). Овластяването по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП със Заповед № 244з-47 от 07.01.2026 г. е на всички полицейски служители в районните управления в структурата на ОДМВР – Благоевград, заемащи длъжност „Младши автоконтрольор“, т.е. с оглед заеманата длъжност, а не с оглед на функционални задължения. Поради това основанието за издаване на заповедта произтича от заеманата от издалия я длъжност и от заповедта на директора на ОДМВР – Благоевград, а не от длъжностна характеристика. Жалбата е неоснователна и по изтъкнатите формални основания за незаконосъобразност на заповедта. Заповедта не създава затруднения за заинтересовани лица да разберат за какво деяние, въз основа на кой закон и каква мярка е приложена с разпоредителната част, така че позволява на засегнатата от действието й жалбоподателка да се защити чрез подаване на аргументирана жалба до съда. От гледна точка на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, заповедта съдържа ясно посочени индивидуализиращи деянието обстоятелства – датата, мястото на извършената на жалбоподателката проверка, установените при нея факти, включително правната квалификация на деянието като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, макар да е задължителен реквизит в административнонаказателното производство. Посочени са още резултатът от изследването и използваното техническо средство, с което е извършено, номерът на пробата. Разпоредителната част на заповедта посочва вида на приложената мярка и нейното правно основание – чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Това са задължителните елементи от съдържанието на заповед по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП, за да отговаря на изискването да разкрива по ясен и достъпен начин причините за нейното издаване. Отнемането със заповедта за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на свидетелството за управление на МПС е способ за изпълнение – чл. 172, ал. 2 ЗДвП. Поради това няма вътрешно противоречие във фактическите обстоятелства в частта на отразяването в съдържанието на заповедта, че жалбоподателката не носи свидетелството си за управление на МПС, и в частта на отнемането му с разпоредителната й част. Заповедта е издадена в хода на образувано с акт по чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно производство, с който е установено деяние по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, чиито обстоятелства са факти от хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Редовно съставеният акт е доказателствено средство в административното производство, а в случая е съставен от полицейски служител, заемащ длъжност "Младши автоконтрольор", натоварен с функции по чл. 36, ал. 1 ЗАНН за нарушения по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., издадена от директора на ОДМВР – Благоевград на основание чл. 189, ал. 1 ЗДвП (т. 2.1 на заповедта). Пропуски в съдържанието на акта от категорията на съществените – в обхвата на чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН, не са обект на контрол от съда в настоящото производство. Законосъобразността на мярката от формална страна се преценява с оглед съдържанието на заповедта за прилагането й, а не на съставения акт по ЗАНН. Употребата на наркотично вещество в случая е установена при проверка с техническо средство, резултатът от която подлежи на оспорване. Способът за това е медицинското изследване, но по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г., която посочва и лечебните заведения, в които се извършва – чл. 11 и следващите. Поради това резултати от изследвания от други лечебни заведения, като представените с жалбата, при това на взети на следващия ден (след изтичане на посочения в талона срок) кръвна проба и урина, не представляват химико-токсикологично изследване по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. и не могат да се противопоставят на резултата от техническото средство. Стойности при изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП са определящи, но при положение че са установени по предвидения в Наредба № 1/19.07.2017 г. ред и към момента на издаване на заповедта (чл. 142, ал. 1 АПК). В тази връзка не е необходимо разглеждането на делото да бъде подновено (по искането в писмената молба след последното съдебно заседание), за да бъде нарочно приобщен като доказателство резултатът от изследване на кръвна проба, взета на 30.03.2026 г. в Медико-диагностична лаборатория „К.“. Положителният тест от техническото средство е достатъчен за предприемане на принудителни мерки по ЗДвП, които имат временен и превантивен характер. Основателно се възразява в жалбата, че той не служи за окончателно установяване на употребата на наркотични вещество или техни аналози, а такава тежест има медицинското изследване, но производството по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП няма наказателноправен характер. Окончателното доказване чрез медицинско изследване се изисква за осъществяване на наказателна/административнонаказателна отговорност за деянието (чл. 174, ал. 3 ЗДвП/чл. 343б, ал. 3 НК), доколкото последицата е налагане на санкция и предполага доказан по несъмнен начин факт. Затова стандартът на доказване в наказателно по характера си производство и в административното производство по издаване на заповед като обжалваната, с която не се налага санкция, е различен. Към момента на издаване на обжалваната заповед тестът от техническото средство за употреба на наркотични вещества е положителен и достатъчен за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателката. Тази достатъчност е обоснована от преустановителната и превантивна цел на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП (чл. 22 ЗАНН). Осигуряването на безопасността на движението по пътищата налага преустановяване на възможността за управление на МПС в момента на установяване на данни за употреба на наркотични вещества, а не при окончателно доказано нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП или престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Затова положителният резултат от техническото средство е сам по себе си основание за издаване на заповед като обжалваната – законодателят презюмира риск за пътната безопасност и предвижда незабавно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача. В това се изразява преустановителният и превантивният ефект на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Към момента на установяване на данни за употреба на наркотични вещества се преценява и съответствието на заповедта с материалния закон (чл. 142, ал. 1 АПК), а нови факти, като стойности от медицинско изследване по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г., не са установени и до момента на приключване на устните състезания (чл. 142, ал. 2 АПК), за да бъдат отчетени при тази преценка. Следователно материалноправното условие на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е било изпълнено, а липсата на медицинско потвърждение не е аргумент за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Не е такъв аргумент и времевият интервал от спирането на жалбоподателката до тестването й за употреба на наркотични вещества с техническо средство в сградата на РУ – Разлог, доколкото сам по себе си не компрометира точността на резултата. Времевият интервал между спиране и тестване не може да компрометира и принадлежността на пробата на жалбоподателката – самоличността й е установена при тестването, а резултатът е надлежно протоколиран. Отнемането на свидетелството за управление на МПС в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е оправдано и подходящо средство за ограничаване на риска за безопасността на движението – няма друга по-лека и същевременно ефективна мярка за постигане на тази цел на закона при наличието на данни за управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Не може да се обоснове също така, че мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е прекомерна, доколкото е временна (до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца) и е възможно приспадане при изпълнение на наказанието (чл. 29а ЗАНН) – фактически ограничава правото за управление на МПС. Поради това не е несъразмерна в смисъла на чл. 6 АПК – има реално възпиращ ефект и не надхвърля необходимото за постигането на целта по чл. 171 ЗДвП. Мярката има легитимна цел (безопасност на движението), а при прилагането й не са допуснати процедурни нарушения, включително тестът е извършен по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г., като правата на жалбоподателката са обезпечени – актът е връчен и е издаден талон за медицинско изследване, резултатът от който може да доведе до отпадане на последиците в друго производство. По тези мотиви съдът намира, че отсъстват основания по чл. 146 АПК за обявяване нищожност или за отмяна на обжалваната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът