Решение № 54 от 14.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2948/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена К. С. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••, срещу Решение № 4632 /21.11.2024г. постановено по гр.д. №*г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Л. И. К., ЕГН ••••••••••, не дължи на К. С. С., ЕГН: ••••••••••, сумата от 1402,08 лв. – остатък от главницата по силата на чл. 739, ал.1 ТЗ, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №*г. по описа на Районен съд Варна и образувани изп. д. № № *г. и изп.д. №*г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова . Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния, процесуалният закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна в обжалваната му част и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена с присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Л. И. К., ЕГН ••••••••••, с който взема становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. С първоинстанционното решение в обжалваната му част , районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК предявен от Л. И. К., ЕГН •••••••••• , за признаване за установено, че поради плащане и изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи на ответника К. С. С., ЕГН: ••••••••••, сумата от 1402,08 лева- остатъка от главницата по договор за заем, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №*г. по описа на Районен съд Варна и образувани изп. д. № № *г. и изп.д. №*г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.11.2023г. ищецът Л. К. е заявил, че след подаване на исковата молба в съда е било постановено Решение № 260047/16.05.2022 г. по т.д. № * г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което висящото производство по делото за несъстоятелност е било прекратено, а едноличният търговец ЕТ „Корал Л. И.“, с ЕИК 205945164 е бил заличен от Търговския регистър. С обжалваното решение съдът е уважил предявеният иск, като е признал за установено в отношенията между страните, че ищецът Л. К. не дължи на взискателя К. С. процесната сума от 1402,08 лева на основание чл. 739,ал.1 от ТЗ. За да обоснове изводите си за основателност на исковата претенция, първоинстанционния съд е изложил съображения, че въз основа на извършена служебна справка в Търговския регистър е констатирал, че ответникът Л. К. е бил регистриран като едноличен търговец на 18.12.2019г. , с наименование „Корал - Л. И.“. С решение №142 от 26.06.2020г. по т.д. № *г. на Окръжен съд Бургас е било открито производството по несъстоятелност за едноличния търговец като е постановено прекратяване на търговската му дейност. С определение №260358 от 10.11.2020г. по същото дело е бил одобрен списък на приетите в производството по несъстоятелност вземания, от който е видно, че вземането на ответника К. С., по посочения по-горе изпълнителен лист не е било предявено в производството по несъстоятелност. С решение №260047 от 16.05.2022г. по т.д. *г. на Окръжен съд Бургас производството по несъстоятелност е прекратено на осн. чл.632, ал.4 ТЗ, като е постановено заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Решението е влязло в сила на 26.05.2022г. С оглед така установеното съдът е приел, че са налице настъпили след предявяване на иска факти от значение за спорното право, тъй като едноличният търговец е физическо лице и отговаря с цялото си имущество. Следователно в производството по универсално принудително изпълнение, каквото е несъстоятелността, следва да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори на физическото лице търговец. Съгласно чл. 739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. В случая вземането не е било предявено в производството по несъстоятелност, което е видно от обявените актове в търговския регистър. Поради това следва да се приеме, че погасителният ефект на чл.739, ал.1 ТЗ относно незаплатената част от главницата се е проявил за сумата от 1402,08 лв. Жалбоподателят е инвокирал оплаквания във въззивната си жалба, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като е постановено на невъведено своевременно в процеса от ищеца основание за погасяване на вземането въз основа на приложението на чл. 739 от ТЗ и не следва да бъде разглеждано. Поддържа, че регистрацията на ЕТ “Корал- Л. И.“ в гр. Бургас е извършена само и единствено с цел да се увредят кредиторите на физическото лице Л. К.. Ищецът умишлено е премълчавал факта за откритото производство по несъстоятелност, а регистрирането му като ЕТ е с цел превратно упражняване на права и увреждане на кредиторите му. Жалбоподателят счита, че нормата на чл. 739 от ТЗ е неприложима в настоящия случай , т.к. се касае за вземания поети от физическото лице много преди да е регистрирано като ЕТ. Така изложените от жалбоподателя оплаквания във въззивната жалба са неоснователни и не могат да бъдат споделени. Производството по несъстоятелност е уредено с норми от императивен порядък , тъй като засяга неограничен кръг кредитори; цели равнопоставеност и защитава търговския оборот и правната сигурност. Съдът е длъжен служебно да приложи последиците ако му бъде приложено решение за откриване на производство по несъстоятелност или обстоятелството стане известно по делото.Ето защо възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд служебно е приложил уредените от норми от императивен порядък последици на станало му известно в хода на делото обстоятелство по открито производство по несъстоятелност на ищеца са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. А по арг. от чл. 739, ал. 2 ТЗ неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ (възобновяване на производството по несъстоятелност), както и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. С мотивите на Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС се разясни, че "При възприемане на тезата за неприложимост на нормата на чл. 739, ал. 1 ТЗ в случаите на прекратяване на делото по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ, само по отношение на длъжник – едноличен търговец, доколкото е физическо лице и вписването или заличаването в регистъра не влияе на правосубектността му, би се достигнало до изпълнение на задължения, възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност въз основа на новопридобито от него имущество. Това на практика означава да се приеме, че приключването на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 ТЗ има различни правни последици за различните видове търговци (юридически лица и ЕТ), каквато идея не може да се изведе от нормите на търговската несъстоятелност, които третират търговците по еднакъв начин, независимо от правноорганизационната им форма, освен в изрично предвидени от закона случаи. ". По-нататък върховните съдии сочат в цитираното тълкувателно решение, че "Ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност едновременно с прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват. Положението на физическото лице – неограничено отговорен съдружник не може да бъде по-тежко от това на физическото лице – едноличен търговец. Предвид гореизложеното, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника." Тоест при едноличните търговци, ако се стигне до откриване на производство по несъстоятелност, то в същото трябва да се предявят както личните задължения, така и дълговете, свързани с търговската дейност на лицето. Ако кредиторите бездействат и не предявят вземанията си по реда на чл. 685 и сл. ТЗ или същите не бъдат приети в производството по несъстоятелност, то задълженията се погасяват след прекратяване на производството по несъстоятелност и постановяването на заличаването на едноличния търговец от ТРРЮЛНЦ. Аналогично, ако кредиторите са предявили вземанията си и те са били приети от синдика на несъстоятелния търговец, но не са били удовлетворени от масата на несъстоятелността, то след заличаване на едноличния търговец от ТРРЮЛНЦ въз основа на решение на съда по несъстоятелността останалите неудовлетворени вземания се погасяват. В случая се установява от ТРРЮЛНЦ, че Л. К. е бил вписан като ЕТ „Корал Л. И.“, с ЕИК 205945164. С решение №142 от 26.06.2020г. по т.д. № *г. на Окръжен съд Бургас е било открито производството по несъстоятелност за едноличния търговец като е постановено прекратяване на търговската му дейност. С определение №260358 от 10.11.2020г. по същото дело е бил одобрен списък на приетите в производството по несъстоятелност вземания, от който е видно, че вземането на ответника К. С., по процесния изпълнителен лист не е било предявено в производството по несъстоятелност. С решение №260047 от 16.05.2022г. по т.д. *г. на Окръжен съд Бургас производството по несъстоятелност е прекратено на осн. чл.632, ал.4 ТЗ, като е постановено заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Решението е влязло в сила на 26.05.2022г. По настоящото дело се претендира остатък от главница по договор за заем от 2010г. , т.е. касае се за задължение, което е възникнало преди прекратяване на производството по несъстоятелност. В този смисъл, дори да се приеме, че главницата е дължима , то тя е била погасена с прекратяване на производството по несъстоятелност, след като задължението не е било удовлетворено от масата на несъстоятелността. Същите аргументи са приложими и за лихвите за забава, натрупани към датата на заличаване на едноличния търговец от ТРРЮЛНЦ. За мораторните лихви след тази дата няма основание за начисляване, доколкото не съществуват главни задължения. Погасяване на вземанията означава, че за взискателя К. С. вече не съществува вземане против ищеца Л. И. К.-нито в качеството на едноличен търговец , нито като физическо лице. Реливираните с въззивната жалба възражения за превратно упражняване на права от страна на обявения в несъстоятелност ищец и увреждане на кредиторите му не могат да се слушат в настоящето производство, а същите е следвало да бъдат релевирани в специалното произвоство по несъстоятелност на длъжника. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Въззивният съд е сезиран и с частна жалба подадена от К. С. С., ЕГН: ••••••••••, против определение № 9927/31.07.2025 г., с което от първоинстанционния съд е оставена без уважение неговата молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане до въззивния съд за отмяната му и уважаване на подадената молба по чл. 248 от ГПК. В писмения си отговор на частната жалба насрещната страна Л. И. К., ЕГН ••••••••••, взема становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК. С първоинстанционното решение жалбоподателят е осъден да заплати на Л. И. К., ЕГН ••••••••••, направените разноски по делото в размер от 1919,31 лева. С молба от 14.01.2025 г. ответникът е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, оставена без уважение с атакуваното тук определение. Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за правилно. На първо място, не се споделя становището на ответника, че следва да му бъдат присъдени разноски по делото за горницата над 1 391 лева главница, 1 852, 38 лева законна лихва върху главницата за периода 13.10.2014г.- 31.03.2017г., и 72, 14 лева законна лихва, т.к. не е дал повод за завеждане на дело за тези суми и многократно е заявил, че не са дължими. Самият факт, че взискателят К. С. С., ЕГН: ••••••••••, поддържа висящността на изпълнителното дело образувано срещу длъжника Л. И. К., ЕГН •••••••••• и предприема принудителни мерки за събирането на дълга, е напълно достатъчен, за да се приеме, че поведението му е било недобросъвестно и е станало повод за иницииране на исковото производство. Ето защо съдът приема извода на районния съд, че не са налице условията на чл.78, ал.2 ГПК за правилен, като предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да понесе и отговорността за разноските , като заплати на ищеца направените от него разноски. Не се споделя и доводът , че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски на ищеца в пълен размер , независимо че за част от исковите претенции делото е прекратено. Разноските на страните са присъдени с оглед изхода на делото и при съобразяване на частта от исковите претенции, относно която производството по делото е било прекратено. Относно тези разноски е налице произнасяне от първоинстанционния съд с определение № 263820/01.11.2021г. и определение №9680 от 24.08.2023г. и издадени изпълнителни листове в полза на жалбоподателя. В аспекта на така изложеното се налага извод, че частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на правния спор в полза на въззиваемия Л. И. К. следва да се присъдят разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, като съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие същото възлиза в размер на сумата от 1000 лева. Възражението за прекомерност релевирано от пълномощника на жалбоподателя съдът намира за обосновано, при съобразяване на обжалваемия интерес -1402,08 лева; правната и фактическа сложност на делото; обстоятелството, че производството пред въззивния съд е приключило в едно съдебно заседание, като не са събирани нови доказателства и пълномощника на въззиваемия не се е явил. Поради това настоящата съдебна инстанция счита, че договореното и заплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 1 000 лева е прекомерно и следва да бъде намалено до размер от 500 лева /255,65 евро/. На въззиваемия на следва да се присъждат разноски направени в производството по чл.248 от ГПК, тъй като в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски. Водим от горните съображения, съдът: