Решение № 1414 от 8.10.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 936/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), представлявано от Председателя на УС на АПИ, чрез пълномощника Д. Д. Д. юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане“ - София, отдел КП в Национално тол управление към АПИ, обжалва Решение № 82 от 15.03.2026 г., постановено по АНД № 838 по описа за 2025 г. на PC – Ботевград, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № 8505248438 на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и моли касационната инстанция да го отмени, с произтичащите от това правни последици. Касаторът счита, че неоснователно и неправилно въззивният съд е приел, че е изтекла погасителната давност. Посочва, че неправилно въззивният съд е приел, че наложената санкция в процесния ЕФ е във фиксиран размер и противоречи на принципа на пропорционалност залегнал в разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. Подчертава, че този довод е неотносим към процесното нарушение, тъй като в случая се касае за незаплатена винетна такса, а не за тол такса както неправилно е приел Районен съд – Ботевград. Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и моли касационната инстанция да го отмени, с произтичащите от това правни последици. В проведеното открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Георгиева, която поддържа касационната жалба по аргументите изложени в нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – В. Н. В. се представлява от адв. Велчев. В с.з. и в представен отговор на касационната жалба моли решението на Районен съд - Ботевград да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Софийска окръжна прокуратура, редовно уведомени, не изпращат представител и не правят искане за конституиране като страна по делото. Административният съд, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди наведените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното: Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на касационна проверка е Решение № 82 от 15.03.2026 г., постановено по административно-наказателно дело № 838 по описа за 2025 г. на Районен съд - Ботевград, с което решаващият съд е отменил електронен фиш № 8505248438 издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл. 187а, ал.1 от Закон за движение по пътищата/ЗДвП/ за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата (ЗП) на В. Н. В. е наложена „глоба“ в размер на 300лв. За да постанови решението си, въззивният съд, е приел за установено, че на 02.04.2022 г., в 12:13 ч. с устройство № 10221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС), личен автомобил модел и марка СУБАРУ ФОРЕСТЪР с регистрационен номер [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 1880 кг, по път I-1 км 197+085, в община Ботевград, с посока нарастващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал.1 във връзка с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно В. Н. В. [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2. За да отмени процесния електронен фиш РС – Ботевград е приел, че е изтекла обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал.1, т. 5 от НК и ЕФ е връчен след като е изтекла. Решаващият съд се е мотивирал, че чл. 34 от ЗАНН е неприложим спрямо електронните фишове относно давностните срокове, касаещи издаване на актовете за установяване на нарушението и издаването на наказателното постановление. Именно поради това и вземайки предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, а така също отчитайки и мотивите към т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, районният съд е приел, че при електронните фишове следва да намерят приложение давностните срокове по чл. 80 и чл. 81 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, като в последната норма изрично е посочено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тоест, при електронните фишове субсидиарно приложение намира НК не само относно абсолютната давност от четири години и половина по чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но и относно давността само по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която давност е три години, като се е позовал и на съдебна практика по аналогични казуси . На следващо място като отменително основание съдът е посочил, че при издаването на ЕФ са допуснати и множество други процесуални нарушения. Посочил е, че е налице противоречие с принципа на пропорционалност на наложената глоба съобразно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., в което е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от автомобили за използването на , определение инфраструктура, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задълженето за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително и когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В случая, санкцията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. Съдът е достигнал до извод, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на глобата от 300,00 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ ползвателите на превозни средства такси. На последно място, съдът е посочил, че налице са и разминавания относно посочения номер на нарушението в електронния фиш и в изпратеното от административно наказващият орган становище. В мотивите си районният съд напълно неясно и неоснователно е разгледал хипотезата за заплащане на тол такса, който извод е неправилен, тъй като процесното ППС, с което е извършено нарушението (лек автомобил СУБАРУ ФОРЕСТЪР) е от категория ППС по чл.10а, ал.7 и 7а от ЗП (леки ППС под 3,5 тона и кемпери), за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) - винетна такса, а не тол такса. Безспорно е, че на процесната дата и място, МПС, собственик на който е ответникът, е бил управляван по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Определената с електронния фиш глоба от 300 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вид и размер на наказанието. Основателно е и възражението на касационния жалбоподател относно прилагането на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, тъй като с Директивата се въвеждат правила за заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. В случая очевидно не се касае за тежкотоварен автомобил. Споделят се обаче изводите на РС – Ботевград, че в конкретния случай е изтекла обикновената тригодишна давност за административнонаказателно преследване. Правилно въззивният съд е приел, че при особената процедура за издаване на електронен фиш, при която не се съставя АУАН и не се издава наказателно постановление, приложение намират правилата за давността по чл. 80 и чл. 81 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН. Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Следователно постановлението е относимо към настоящия спор и не се ограничава до давността за изпълнение на вече наложено наказание. Следва да се разграничават давността за преследване, с изтичането на която се погасява възможността да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, и давността за изпълнение на наложеното наказание по чл. 82 ЗАНН, която започва да тече след влизането в сила на санкционния акт. В настоящия случай електронният фиш не е влязъл в сила, поради което приложима е давността за административнонаказателно преследване, която бива обикновена и абсолютна. Обикновената давност за процесното нарушение е тригодишна съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН. По силата на чл. 80, ал. 3 НК първоначалният давностен срок започва да тече от довършването на нарушението, а не от издаването или връчването на електронния фиш. За установеното на 02.04.2022 г. движение на автомобила без заплатена дължима винетна такса началният момент на давността е именно 02.04.2022 г. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След завършване на прекъсващото действие започва да тече нов давностен срок със същата продължителност – в случая три години. За да настъпи този правен ефект, действието следва да е извършено преди изтичането на текущия давностен срок и да е насочено към реализиране на отговорността на конкретното лице. Предприето след изтичането на давността действие не може да възстанови вече погасената възможност за преследване. Давността може да бъде и спряна при предпоставките на чл. 81, ал. 1 НК, но по настоящото дело липсват данни за такова основание. Издаването и връчването на електронния фиш представляват отделни действия и е възможно да бъдат извършени на различни дати. Не е задължително датата на издаването да съвпада и с датата на извършване и автоматизирано установяване на нарушението. Издаването на електронен фиш срещу индивидуализирано лице е действие на надлежния орган за реализиране на административнонаказателната му отговорност и прекъсва обикновената давност, ако е осъществено преди изтичането ѝ, независимо от последващото връчване. От издаването започва да тече нов тригодишен срок, който може отново да бъде прекъснат с надлежно връчване или с друго доказано действие за преследване спрямо същото лице, предприето преди изтичането на този нов срок. Поради това сам по себе си фактът, че между нарушението и връчването са изминали повече от три години, не е достатъчен за извод за погасена отговорност, ако е установено своевременно прекъсване на давността с издаването на фиша или с друго надлежно действие. Тригодишната обикновена давност не се заменя с абсолютната давност при прекъсването ѝ. Правният ефект по чл. 81, ал. 2 НК е започването на нов тригодишен срок, докато чл. 81, ал. 3 НК установява отделна абсолютна граница за реализиране на отговорността. Съгласно последната разпоредба, независимо от спирането или прекъсването на давността, преследването се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по чл. 80 НК. При приложим тригодишен срок абсолютната давност е четири години и шест месеца, считано от довършването на нарушението. Тя не започва отново при издаването или връчването на електронния фиш и не се удължава с действията на административнонаказващия орган или на съда. Значението ѝ се проявява и когато поради спиране или прекъсване обикновената давност още не е изтекла, независимо от това, след достигането на абсолютния срок отговорността не може да бъде реализирана. Обратно, ако обикновената давност е изтекла по-рано, отговорността е погасена още тогава, без да е необходимо да се изчаква изтичането на абсолютната давност. В конкретния случай по делото няма данни кога е издаден Електронен фиш № 8505248438. Не са представени доказателства, включително история на обработката на нарушението, от които да се установи датата на издаването му, нито доказателства за други действия на надлежните органи за преследване спрямо В. Н. В. в периода от 02.04.2022 г. до 02.04.2025 г. Самото регистриране на нарушението от електронната система не установява кога е издаден санкционният акт срещу конкретното лице. Издаването на фиша в рамките на първоначалния тригодишен срок не може да бъде презюмирано само въз основа на обстоятелството, че впоследствие той е бил връчен. От разписката за връчване се установява, че електронният фиш е получен на 07.10.2025 г. Това доказателство позволява единствено сигурния извод, че към момента на връчването фишът вече е бил издаден, но не установява конкретната дата на издаването му и не доказва, че то е извършено преди 02.04.2025 г. Датата на връчване е след изтичането на три години от нарушението. При липсата на доказано спиране или прекъсване в този период обикновената давност е изтекла на 02.04.2025 г., а връчването на 07.10.2025 г. не може да я прекъсне, тъй като към този момент възможността за административнонаказателно преследване вече е погасена. Отделно от това, към момента на постановяване на настоящото решение е изтекла и абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Нарушението е извършено на 02.04.2022 г., поради което срокът от четири години и шест месеца по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл. 11 ЗАНН е изтекъл на 02.10.2026 г. Обстоятелството, че към постановяването на въззивното решение на 15.03.2026 г. и към проведеното касационно заседание на 09.09.2026 г. този срок все още не е бил изтекъл, не препятства прилагането му. Изтичането на давността следва да бъде съобразено служебно към момента на произнасянето на касационната инстанция. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на РС – Ботевград е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, като към мотивите му относно изтеклата обикновена давност се добавят и съображенията за настъпилото в хода на касационното производство изтичане на абсолютната давност. При наличието на тези самостоятелни основания останалите доводи на касатора не могат да обосноват потвърждаване на електронния фиш. При този изход от правния спор искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство също следва да бъде оставено без уважение. За настоящата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, но не са представени доказателства за уговарян размер и плащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В договора е посочен уговорен и платен размер за първата инстанция, но не и за касационната, като е уговорено в обща разпоредба, че се дължи възнаграждение „около минимума“ за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – София - област, II-ри касационен състав