Решение № 6524 от 6.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 59331/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу С. Л. Д., ЕГН ••••••••••, в която се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град С. ж.к. „Красна поляна I“, АДРЕС, аб. № 140144, тъй като между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия на стойност 3 856,64 лева, която ответникът не е заплатил, поради което е изпаднал в забава и дължали мораторна лихва на стойност 651,82 лева, за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г.; сумата от 19,87 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 10.2019 г. до 04.2021 г.; мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на стойност 4,48 лева, формирана за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63241/22 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Претендира присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град С. ж.к. „Красна поляна I“, АДРЕС, аб. № 140144, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение. Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. С. като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски. Направено е доказателствено искане за приобщаване на писмени доказателства – преписи от Заповед РДИ-03-251/90 от 02.05.1990 г. на основание чл. 13 ЗС вр. чл. 120 НДИ, издадена от Общински народен съвет –Красна поляна и Договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.09.1990 г.; Договор с дружество за предоставяне на услугата „дялово разпределение“; Протокол от 2002 г. на ОС на СЕС; Списък на етажните собственици; Съобщение към фактура № 1005313506 - за пе риода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г.; Съобщение към фактура № •••••••••• - за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. С. одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР; Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката; Направено е доказателствено искане за допускане изготвянето на заключение по СЧЕ и СТЕ, както и задължаването на трето за спора лице да представи намиращите в неговата фактическа власт документи. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорва да е клиент на топлинна енергия и не оспорва количеството на потребената топлинна енергия. Релевира се възражение за погасителна давност на вземането за главница за топлинна енергия. Счита че притезанието за мораторна лихва върху главницата е неоснователно. Моли да не бъдат допускани искането от ищеца експертизи. Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период. Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот. В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане. По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на договор за продажба на ведомствен недвижим имот по реда чл. 13 от ЗС (отм.) и чл. 120 от Наредбата за държавни имоти. Съгласно Заповед № ДИ-03-251/90 от 2.05.1990 г., както и Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.09.1990 г., издадени от Общинския народен съвет – Красна поляна – София (л. 16-19 вкл.), от които се установява, че държавен недвижим имот, находящ се в гр. С. АДРЕС, одържавен с акт № 7702, е продаден на С. И. С. и К. В. С.. Съгласно Удостоверение с изх. № 68-00-1459/6/04.11.2013 г. (л. 24), издадено от ГИС-С. се установява, че имотът, находящ се в гр. С. АДРЕС съгласно посочените по-горе писмени доказателства, е с настоящ адрес: ж.к. Красна поляна I, УЛИЦА, БЛОК, три входа – А, Б и В, като ул. УЛИЦА е преименувана на УЛИЦА с Решение на Столичния общински съвет от 1997 г. Следователно адресът, посочен в документите, удостоверяващи правото на собственост на ответника, съвпада с адреса на имота в настоящия съдебен процес. От представени по делото от Столична община удостоверения за наследници и удостоверения за съпруг/а и родствени връзки на лицата С. И. С., К. В. С. и Н. К. С., (л. 51-55), се установява, че Н. К. С. е дъщеря на първоначалните собственици на процесния имот – С. И. С. и К. В. С.. Тя е починала на 06.05.2021 г. и неин единствен наследник, е С. Л. Д. – ответник по делото. Следователно ответникът е материално легитимиран да отговаря по процесната претенция, тъй като въз основа на наследствено правоприемство по силата на закона е придобил вещното право на собственост върху топлоснабдения имот. Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, абонатната станция на трите входа на БЛОК в ж.к. Красна Поляна I е една, съответно топломерът – общ. От представените от ДРУЖЕСТВО констативни протоколи за неосигурен достъп и от заключението на вещото лице се установява, че в процесния имот не е предоставян достъп за извършване на отчет за периодите 2019/2020 г. и 2020/2021 г. на нито една от двете дати на посещение, като при това положение сумите по перо „БГВ“ са изчислени от ФДР на база един потребител съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020 г., т.е. се начисляват по 0,14 куб.м на един потребител за едно денонощие. От информацията от третото лице-помагач и СТЕ в имота има 4 отоплителни тела, на които са монтирани топлинни разпределители през м. 12.2002 г., като през месец май 2016 г. било установено, че отоплителните тела все още са част от общата отоплителна инсталация, но функционират без уреди на тях. Вещото лице посочва, че оттогава до декември 2021 г. достъп до апартамента не е осигуряван. Поради това тя се изчислява по служебен разход на максимална мощност на радиаторите по реда на т. 6.7. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. На потребителите е предоставената възможност, когато не са осигурили достъп до имота си, да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. – до 31 август на съответната година. От заключението се установява, че документ за такова искане или документ за оспорване на начислената сума не е предоставян от страна на ответника. Определянето на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за исковия период, е съгласно т. 6.1.1. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Дължимата сума за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация е начислена при пълен отопляем обем от 153 м3. От заключението на вещото лице се установява, че за двата отоплителни сезона като резултат от изравнителните сметки спрямо фактурираните от ищеца суми ответникът следва да доплати 109.21 лв. Вещото лице посочва, че ДРУЖЕСТВО всеки месец е начислявало на аб. № 140144 прогнозно потребена топлинна енергия, изчислена по прогнозен дял за предходен период, поради което общата стойност на дължимото за отдадена топлинна енергия, в т.ч. топлинна енергия за сградна инсталация (тъй като тези суми са включени към сумите за топлинна енергия съгласно Наредба за топлоснабдяването, изменена през 2013 г.) и БГВ възлизат в общ размер 3 856.55 лв. Доколкото потребителят дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид стойностите, формирани в резултат на изравняването при изготвяне на изравнителните сметки, а не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, следователно претенцията би била основателна до размера, посочен за дължим, в СТЕ, а не исканият с исковата молба. Топломерът в АС за трите входа на БЛОК е общ, като същият подлежи на задължителен метрологичен контрол на всеки 2 години. От заключението на вещото лице и от представени от ДРУЖЕСТВО 3 бр. свидетелства за метрологична проверка съответно от 08.10.2018 г., 23.03.2021 г. и 28.05.2021 г. на топломера в АС се установява, че не е преминал на периодична проверка през 2020 г. съгласно Заповедите на ДАМТН поради липсата на сключен договор между ДРУЖЕСТВО и фирма за извършване на метрологични проверки в периода средата на 2019 г. и през 2020 г. Вещото лице посочва, че на основание поставено заключение „Съответства” в свидетелството от 2021 г. е склонно да приеме, че уредът е годно средство за търговско измерване. Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011 от 18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно. Процесният период е от 05.2019 г. до 04.2021 г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 21.11.2022 г., т.е. задължения за потребената топлинна енергия са погасени по давност за периода 05.2019-09.2019 г, тъй като изискуемостта на вноската за май настъпва 45 дни след отчетния период. Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация С. C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92). Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – Шанов, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление. Съдът е приел, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, се основава на някои обективни данни, но тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на отоплителна инсталация. Дадени са насоки, че формулата следва да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Въз основа на което е достигнал до извод, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, на база на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27. Воден от горното и на основание чл. 162 ГПК, настоящият състав на съда определя размера на дължимата топлинна енергия за периода от 10.2019 г. до 04.2021 г. на 3 111,31 лева, т.е. искът за главницата следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 3 856.55 лева и за периода от 05.2019 г. до 09.2019 г, тъй като първо е погасен по давност за посочения период и, второ поради установеното от съда противоречие между правото на ЕС и прилагания от страна на ищеца нормативен акт, определящ методиката/формулата, въз основа на която е отчитано и фактурирано количеството топлинна енергия. Ищецът при отчитането и фактурирането на изразходваната топлинна енергия използва методика/формула, която противоречи на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27., т.е. при прилагането на формулата не може да бъде установено реалното количество на доставената топлинна енергия. Прилаганата методика не отчита евентуалните загуби на топлинна енергия, получаващи се при транспортирането й от абонатната станция до съответния топлоснабден самостоятелен обект, включително състоянието на изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали и специфичните характеристики на сградата. Следователно дължимата цена на доставената топлинна енергия следва винаги да е по-ниска от претендираната, тъй като ищецът в ущърб на потребителя не отчита своите технологични загуби, които се понасят от крайния получател на топлинната енергия, т.е. количеството на доставена топлинна енергия е различно от претендираното. Поради което на основание чл. 162 ГПК съдът по същество на спора, след като съобрази специфичните обстоятелства по делото, включително приетите заключения на вещите лица, следва да определи точния размер на дължимата цена за доставената топлинна енергия. Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство не се оспорва. Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Падежът на задължението е ясно уговорен и не е поставен под каквото и да е условие, т.е. в случай че сумата, дължима за доставена топлинна енергия не бъде заплатена в срока съгласно приложимите ОУ, санкцията за забавилия се клиент е начисляване на законна лихва за забава. На основание чл. 162 ГПК настоящият състав на съда определя размера на дължимата мораторна лихва върху главницата от 3 111,31 лева в размер на 510,15 лева, т.е. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 651,82 лева. Вземането за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло отхвърлено, тъй като длъжникът не е изпаднал в забава поради липса на покана от страна кредитора по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По отговорността за разноски: Право на разноски имат и двете страни по делото. Ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 337.78 лева, съобразно уважената част от исковите претенции. С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС, 24 състав. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното производство, които съобразно уважената част от исковете възлизат на 49.74 лева. Ответникът не е представил доказателства за сторени съдебни разноски в размер на 150 лева – адвокатски хонорар. При съобразяване с изхода на делото ответникът има право на разноски в размер на 21,21 евро. Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд