Решение № 644 от 4.8.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1378/2026 г.

Производството е по реда на чл.435 ГПК и сл. и е образувано по жалба с вх.№ 16797/12.06.2026г. от регистъра на ЧСИ рег.№ 804 Делян Николов с район на действие-района на ОС-Бургас , предявена от Национална федерация „Металургия“ към КТ „Подкрепа“, Булстат 31206191 с председател ЛЮДМИЛ ПАВЛОВ АСЕНОВ чрез пълномощник адв. Иванка Борисова Стойчева от БАК, срещу Разпореждане изх. №18365/28.05.2026 г. по описа на ЧСИ Делян Николов , с което е отказано извършването на въвод във владение по изпълнително дело дело №538/2024 г. по описа на ЧСИ Делян Николов.В жалбата се твърди, че отказът е постановен при неправилно приложение на чл. 523,ал.1 ГПК; изложена е фактическата обстановка по образуване на изпълнителното дело възоснова на издаден изпълнителен лист по съдебно решение по иск с правно основание чл.310 ГПК- опразване на нает имот; съображения за настъпило правоприемство между ответника по делото ЕТ“ Чочи-21-Л. С.“ и правоприемника на търговското й предприятие „СИМ-ТУР“ ООД,което поради тази причина не било трето на ппринудителното изпълнеие лице.При условията на евентуалност се твърди, че ако се приеме че „СИМ-ТУР“ ООД е трето на изпълнението лице, били налице предпоставките по чл.523,ал.1 ГПК за изпълнение срещу него.Излагат се съображения срещу издадения в полза на „СИМ-ТУР“ ООД констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като се сочи, че „СИМ-ТУР“ ООД няма самостоятелно право върху процесните обекти за да се приложи защитата по чл.523,ал.2 ГПК; изтъкнати са съображения затова, че управителя на „СИМ- ТУР“ ООД –Н. Ц./дъщеря на Л. С./ с подписването на наемния договор извънсъдебно била признала собственическите права на Национална федерация „Металургия“ към КТ“Подкрепа“ на основание Договор за дарение от 08.05.2020г., като бил налице отказ от придобивна давност с подписване на наемния договор от Н. Ц./ управител на „СИМ-ТУР“ ООД/ и представител на Л. С. като ЕТ“Чочи-21-Л. С.“.Намира, че било налице материално правоприемство при прехвърляне на търговското предприятие на „СИМ-ТУР“ ООД; изтъква, че неправилно ЧСИ възприел, че „СИМ-ТУР“ ООД следва да конституирано като длъжник в изпълнителното дело. Излага съображения досежно констативния нотариален акт на на „СИМ-ТУР“ ООД за да наведе довода- че със сила на присъдено нещо било установено, че фактическата власт върху процесните обекти била упражнявана от ЕТ“Чочи- 21- Л. С.“.Моли постановяване на решение, с което бъде отменено Разпореждане изх. №18365/28.05.2026 г. по описа на ЧСИ Делян Николов , с което е отказано извършването на въвод във владение по изпълнително дело дело №538/2024 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, и да се задължи ЧСИ да извърши въвода във владение. Постъпил е писмено становище от „СИМ-ТУР" – ООД чрез адвокат Христофор Кондев/ с приложено към становището пълномощно/, с което жалбата се намира за неоснователна. Сочи, че от записването в изпълнителния лист не ставало ясно кой е предмета на изпълнение, тъй като процесните бунгала не били конкретизирани и индивидуализирани, в каквато връзка представя удостоверение №184/15.06.2026г. на Кмета на Община-Поморие затова, че на територията на Община-Поморие няма почивна станция с наименование“ Станция Поморие“.Заявява, че ЧСИ, респ.-съдът по отказ за извършване на исканото изпълнително действие, не може да тълкува неясен диспозитив на съдебно решение, респ.- издаден възоснова на него изпълнителен лист. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Постъпило е второ писмено становище от „СИМ – ТУР“ ООД чрез процесуален представител адв. Владимир Емилов Хаджиев /с пълномощно на л.191 от изп.дело/ със съдебен адрес: гр. София, в който се оспорват твърденията на жалбоподателя, че изпълнителният лист съдържал годен и достатъчно индивидуализиран предмет на изпълнение. Оспорва се твърдението, че е налице идентичност между описаните в изпълнителния титул „бунгала“ и реално съществуващите на място самостоятелни обекти. Оспорва се твърдението, че съдебният изпълнител може сам да извърши такава идентификация чрез тълкуване на схема към договор за наем. Оспорва се твърдението, че „СИМ-ТУР“ ООД е правоприемник на длъжника по отношение на процесиите имоти. Оспорва се и тезата, че чл. 523 ГПК позволява на съдебния изпълнител да пренебрегне противопоставените самостоятелни права на дружеството и висящия материалноправен спор за собственост.Излагат се подробни и обстоятелствени съображения по всяко едно от твърденията в жалбата на Национална федерация „Подкрепа“ към КТ“Подкрепа“.Заявява, че било недопустимо взискателят да поддържа пред ОС-Бургас установителен иск за собственост и паралелно с това да настоява съдебния изпълнител фактически да постигне същия резултат чрез въвод във владение. Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Делян Николов със съображения за неоснователност на жалбата; приложено е копие от изпълнителното дело на електронен носител. Бургаският Окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК). В тази връзка жалбата е процесуално допустима , тъй като самото съдържание на разпореждането за отказ да бъде извършено изпълнителното действие въвод установява, че протоколът е съставен в канцеларията на съдебния изпълнител и затова срокът за депозиране на жалба срещу отказа тече от съобщаването му,извършено на Производството по изп.д.№ 538/2024г. е образувано по молба на НФ“Металургия“ към КТ“Подкрепа“ срещу длъжника ЕТ “Чочи-21-Л. С.“ възоснова на изпълнителен лист, издаден на 31.10.2024г. по в.гр.д.№ 42/2024г. на Окръжен съд-София, с който длъжникът е осъден да предаде на взискателя нает имот, представляващ бунгала с номар 4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,23,24/КЪЩА Виолета/,54 и бунгалосклад, находящи се в южната част на станция Поморие, гр.Поморие,Бургаска област,узаедно с прилежащия им терен съгласно скица №1/приложение №1 към договор за наем от 18.03.2021г./ и цялото оборудване, намиращо се в тях. След извършена справка в търговският регистър ЧСИ е установил, че ЕТ“Чочи-21-Л. С.“ е заличена от търговския регистър, а търговското му предприятие е било прехвърлено по реда на чл. 15 ТЗ на 09.04.2024г. на дружество “Сим Тур“ ООД. При насрочения на 07.01.2026г. въвод ЧСИ установил, че фактическата власт върху обектите не се упражнява от длъжника, а от трето за изпълнението лице- „СИМ-ТУР“ ООД, което се легитимира с вписан Констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 61, том 2, per. № 2575, дело № 257 от 06.06.2025 г. на нотариус Светлана Канариева-Чаларова, p e r. № 739 на Нотариалната камара.По тази причина насрочения въвод не е извършен. На 19.05.2026г. е отправено ново искане от взискателя НФ“Металургия“ към КТ“Подкрепа“ за насрочване на дата за въвод във владение на обектите, описани в изпълнителния лист. Молбата е изпратена за становище на „СИМ ТУР“ ЕООД, като са постъпили възражения срещу искания въвод. С обжалваното Разпореждане № 18365/28.05.2026г. ЧСИ Делян Николов е отказал извършване на въвод, като е изложил съображения за липса на индивидуализация на сградите,тъй като в изпълнителния лист липсвали каквито и да било вещноправни белези на същите,а именно: нямало посочена местност, граници, площ или идентификатори по кадастралната карта. На следващо място ЧСИ е посочил противоставените от „СИМ ТУР“ ООД възражения за извършване на въвода , а именно: че „СИМ ТУР“ ООД е частен правоприемник на длъжника по силата на договор за продажба на търговско предприятие от 09.04.2024г. и на второ място, че е самостоятелен владелец и собственик по давностно владение , придобито преди и независимо от това правоприемство,удостоверено с констативен нотариален за право на собственост по обстоятелствена проверка от 06.06.2025г., което второ качество изключвало приложението на чл.226,ал.3 и чл.298,ал.2 ГПК . Повдигнатият пред съда с депозираната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши въвод в недвижим имот правен спор се концентрира в изясняване на въпроса за субективните предели на издадения изпълнителен лист и възможността да бъде извършен въвод срещу трето лице. Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, което се налага да бъде възпроизведено тук, като се съотнесе с фактите по настоящия казус. Въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. За да може да бъде извършен въвода, взискателят трябва да представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен във владение на имота. Този изпълнителен лист не само удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред. Тъй като изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване се определят активната и пасивна легитимация на страните по изпълнението в смисъл, че взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като кредитор , а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение. В съответствие с горното разпоредбата на чл. 522 ГПК предвижда, че въводът във владение се извършва в случаите, когато недвижимият имот се намира във владение на длъжника. Затова принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по принудително изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица съгласно разпоредбата на чл.429,ал.2 и ал.3 ГПК. Следователно, законът не изключва възможността при извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение на трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице. Тази колизия се разрешава с разпоредбата на чл. 523 ГПК, която урежда случая, при който се извършва въвод срещу трето лице, което е различно от длъжника по изпълнителния лист. Предпоставките, при които този въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК и се изисква кумулативната им наличност. Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете условия, съответно отсъствието на една от предпоставките би направила въводът незаконосъобразен. Последното пък означава, че в хипотеза на отсъствие на някоя или и на двете предпоставки съдебният изпълнител е длъжен да откаже извършването на това изпълнително действие. Във всички случаи ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. Затова в такъв случай законът е задължил съдебния изпълнител, в случай, че при въвода намери в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице второто – откога датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства. В конкретния случай представения нотариален акт за собственост, издаден от нотариус на 06.06.2025г. въз основа на обстоятелствена проверка за изтекла придобивна давност в полза на „СИМ-ТУР“ ООД , представлява доказателство за права на третото лице, които изключват правото на взискателя, тъй като на последния се противопоставя право на собственост върху недвижим имот, придобито на оригинерно основание - изтекла в полза н а „СИМ-ТУР“ ООД придобивна давност.Този нотариален акт обективира вещно право,което с оглед института на придобивната давност сочи, че „СИМ-ТУР“ ООД упражнява фактическа власт от момент, предхождащ момента на сключване на договора за наем 2021г. и по-късното предявяване на исковата молба с правно основание чл.310 ГПК от НФ“Металургия“ към КТ“Подкрепа“ срещу длъжника ЕТ “Чочи-21-Л. С.“ ,решението по която се изпълнява по изп.д.№ 538/2024г. на ЧСИ Николов. В чл. 69 ЗС е въведена оборима презумпция,че този, който упражнява фактическа власт (владелецът) държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.Такова доказване и разрешаване на материално-правен спор между взискател и намерено в имота,предмет на изпълнението, трето лице не може да се проведе в изпълнителното дело. А това очевидно изключва възможността срещу това лице да бъде извършен въвод възоснова на издадения срещу ЕТ“Чочи-21-Л. С.“ изпълнителен лист и отказът на съдебния изпълнител, обективиран в Разпореждането от 28.05.2026г., е в правилно приложение на закона. Правното положение на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемото решение е такова, че то не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателите не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК (установено владение след предявяването на исковата молба). Това сочи, че в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдебният изпълнител не може да въведе взискателя във владение, а ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК. Действително,по делото са налице са доказателства затова, че „СИМ-ТУР“ ООД е придобило търговското предприятие на длъжника ЕТ “Чочи-21-Л. С.“ с договор по чл. 15, ал. 1 ТЗ от 09.04.2024 г., тоест в хода на висящото производство пред Софийски Окръжен съд, поради което жалбоподателят поддържа тезата, че по силата на чл. 226, ал. 3 и чл. 298, ал. 2 ГПК дружеството е обвързано от решението като правоприемник на длъжника и не е „трето лице“ по смисъла на чл. 523 ГПК. При наличие обаче на протипоставимо самостоятелно правно основание, а именно: възникнало в негова полза вещно право на собственост по давностно владение, удостоверено с констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка от 06.06.2025г.,преценката : доколко това самостоятелно противопоставимо вещно право се поглъща или не от правоприемството по чл. 226, ал. 3 ГПК , представлява материално-правен въпрос, който не може да бъде разрешен в изпълнителното производство от съдебния изпълнител. Предмет на проверката,осъществявана от съда в производство по обжалване действия на съдебния изпълнител е процесуалната законосъобразност на отказа да бъде извършено изпълнително действие- в случая въвод във владение, който отказ е изцяло законосъобразен.В настоящето производство спор за материално право не може да бъде разрешаван, нито съдът в това производство може да постановява- доколко вещното право на „СИМ-ТУР“ ООД, удостоверено с констативния нотариален акт от 06.06.2025г. за признато право на собственост по давност , се поглъща или не от правоприемство по чл.226,ал.3 ГПК, поради което крайният извод на БОС е за процесуална законосъобразност на обжалваното действие на ЧСИ Делян Николов- отказ от извършване на въвод във владение, обективирано в Разпореждане изх. №18365/28.05.2026 г. по изпълнително дело №538/2024 г. по описа на ЧСИ Делян Николов,което налага предявената от взискателя Национална федерация „Металургия“ към КТ „Подкрепа“ да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Бургаският Окръжен съд