Решение от 5.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1735/2019 г.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД твърди, че по силата на договор за застрахователно посредничество от 04.03.2015 г. първият ответник „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД е следвало да сключва в качеството си на застрахователен брокер застрахователни договори от името и за сметка на ищеца, като му отчита и прехвърля платените по тези договори застрахователни премии. Задължението по отчетната сделка за сключените в периода от 05.12.2016 г. до 22.02.2017 г. 4228 броя полици в общ размер от 1 615 133,48 лв. не било изпълнено и брокерът изпаднал в забава. В тази връзка иска от съда да осъди застрахователния брокер да му заплати дължимите премии, като предявява срещу него частични искове за премиите по 844 бр. застрахователни договора в общ размер от 358 702,01 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2019 г. до окончателното плащане, и за лихва за забава върху главниците за периода от падежа на всяко отделно задължение до 30.08.2019 г. в общ размер от 97 900,28 лв. Освен това твърди, че ответникът – брокер се е разпоредил с правото на собственост върху притежаван от него недвижим имот чрез апортирането му в капитала на втория ответник „К.Б.“ ЕООД, а впоследствие прехвърлил придобитите срещу апорта дружествени дялове на В.А., имащ качеството и на негов управител, но срещу цена, платима на четири вноски, и с последен падеж през 2036 г. Ищецът счита, че апортът го уврежда, тъй като го лишава от възможността да удовлетвори вземанията си чрез насочване на изпълнение върху апортирания имот или към придобитите срещу него дялове. Поддържа, че вторият ответник е знаел за увреждането, тъй като двете дружества имали общ едноличен собственик и управител – В.А.. Ето защо, ищецът иска от съда да обяви за относително недействителен извършения апорт, за който е взето решение от първия ответник съгласно протокол от Общо събрание № 1/26.07.2018 г. и от втория ответник съгласно протокол от Общо събрание № 3/26.07.2018 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че няма непогасени задължения по договора за застрахователно посредничество, вкл. за прехвърляне на процесните премии, тъй като полиците не били издадени от него, не били валидно сключени, не били събрани дължимите по тях премии, а също и поради анулирането им от ищеца. Оспорва и размера на претендираните премии, като счита, че той не е съобразен с действащия към процесния период размер на премиите за полиците, предлагани от застрахователя. Поддържа, че клаузата за начисляване на премийно завишение за полици, сключени за МПС, чиито собственици/обичайни водачи, са чуждестранни лица, е нищожна поради противоречие с чл. 480, ал. 5 КЗ и чл. 14 от Директива 2009/103/ЕО. Отделно от това счита, че размерът на дължимите премии следва да бъде формиран след приспадане на полагащата му се комисионна в размер на 18 %. Оспорва и конститутивния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като твърди, че сделката няма увреждащ ищеца характер, както и че не е налице знание за увреждане, тъй като към момента на извършване на апорта ищецът сам е твърдял, че няма вземане срещу ответника поради погасяването му чрез прихващане, за установяването на което предявил и отделен иск. В срока за отговор на исковата молба „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД е предявил срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД насрещни искове. Твърди, че на 01.05.2015 г. е сключил с ищеца договор във връзка с маркетингови действия по разпространяване на застрахователни услуги, по силата на който му се дължало възнаграждение, изчислено въз основа на данните по предоставените от него отчети. Неплатеното възнаграждение възлизало на сумата в общ размер от 414 999,60 лв., като ответникът претендира чрез иск присъждане на част от тази сума в размер на 25 980 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 26.02.2020 г. до окончателното плащане, както и на част от дължимата лихва за забава в размер на 7 794 лв. За непредявената чрез насрещен иск част от вземанията за главница и лихва ответникът прави възражение за съдебно прихващане. Претендира разноски. Ответникът „К.Б.“ ЕООД оспорва предявения срещу него конститутивен иск. Оспорва качеството кредитор на ищеца по съображенията, изложени от първия ответник. Поддържа, че не е налице увреждане на ищеца, тъй като апортът е възмездна сделка и срещу недвижимия имот е получено притежание на дружествени дялове. Оспорва да е налице и знание за увреждане, тъй като към момента на извършване на апорта ищецът е заявил съдебно твърдение, че процесните вземания са погасени чрез прихващане, а и такова твърдение е било направено и пред друг държавен орган (СДВР). Претендира разноски. Ответникът по насрещните искове - ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва предявените от „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД насрещен иск и възражение за прихващане, като твърди, че не е осчетоводявал отчети по договор за маркетинг за процесния период, както и че този договор не бил изпълняван от ответника. Претендира разноски. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По частичния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 КЗ (отм.): Като безспорни по делото са отделени следните обстоятелства: сключването на договор за застрахователно посредничество от 04.03.2015 г., както и регистрирането на полиците, предмет на договора за застрахователно посредничество, в Информационния център на Гаранционен фонд. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че процесните полици са сключени с посредничеството на ответника – застрахователен брокер, както и че същият е събрал дължимите по тях застрахователни премии в претендирания от ищеца размер. В тежест на ответника – застрахователен брокер е да докаже, че е изпълнил задължението си по отчетната сделка да преведе събраните от него застрахователни премии, дължими по процесните полици. Видно от представения като доказателство по делото договор за застрахователно посредничество от 04.03.2015 г., сключен между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, като застраховател, и „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, като брокер, застрахователният брокер се е задължил да сключва с клиенти застрахователни договори от името и за сметка на застрахователя, като му отчита и прехвърля платените по тези договори застрахователни премии. От отговора на задача № 1 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че описаните в справката по чл. 366 ГПК 844 бр. застрахователни полици „Гражданска отговорност“ са издадени на датата, посочена в справката по чл. 366 ГПК, колона „б“. Датата на издаването им е посочена и в колона 3 от Приложение № 1 към заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Установява се, че от процесните застрахователни полици - 744 бр. застрахователни полици са издадени от застрахователния брокер „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД; по 13 бр. застрахователни полици не се установява с посредничеството на кой брокер са издадени (същите са предоставени на вещото лице от ищеца като разпечатка от програмен продукт); 76 бр. застрахователни полици са издадени с посредничеството на други брокери, различни от ответника (в справката по чл. 366 ГПК са посочени сума за втора вноска по полицата и една за четвърта вноска, издадени от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД), а именно: „Адмирал Иншурънс Брокерс“ ООД – 1 бр., „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД – 27 бр., „Амарант България“ ООД – 2 бр., „Аркадия 3Б“ ООД – 6 бр., „Глория Ойл Груп“ ЕООД – 13 бр., „Дева 50 Консулт“ ЕООД – 3 бр., „Ди Би Ай Хасково“ ЕООД – 4 бр., ЗБК „Орел“ ООД – 6 бр., ЗП „Либра“ ООД – 2 бр., „Либра ММ“ – 1 бр., „Униве Консулт“ ЕООД – 6 бр., „Форуком Брокер“ ООД – 1 бр., „Юнайтед Брокер“ ООД – 4 бр. На следващо място, от отговора на задача № 9 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ответното дружество „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД не са отразени постъпили премии по процесните полици. Същевременно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че счетоводството на застрахователя – ищец по отношение на процесните застрахователни полици не е било водено редовно, поради което тези счетоводни записвания не могат да служат като доказателство в полза на ищеца (чл. 55, ал. 2 ТЗ). Това е така, тъй като начислените в счетоводството на ищеца вземания по всяка от процесните полици не са закрити след прекратяването на полиците скоро след издаването (отговор на задача № 13), нито с оглед извършеното прихващане на това вземане до размер от 323 342,02 лв. (отговор на задача № 15) със задължение на застрахователя в същия размер. Вземанията от записаните премии не съществуват и в информационната система на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1, б. „а“ КЗ (отговор на задача № 11). Съвкупният анализ на посочените по – горе доказателства води до извода, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че ответното дружество „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД е събрало процесните премии, респ. за него не е възникнало задължението да предаде на застрахователя получени суми за премии (чл. 284, ал. 2 ЗЗД). От представеното като доказателство по делото удостоверение от Гаранционен фонд с изх. № 10 – 03 – 12/11.06.2018 г., издадено на основание чл. 574, ал. 12 КЗ, както и от отговорите на задачи № 13 и 14 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че процесните 844 застрахователни договори са прекратени преди изтичане на срока на застрахователно покритие, като 810 бр. застрахователни полици са прекратени с основание „невнесена вноска“, за 27 бр. – не е вписано основанието за прекратяване, а за 7 бр. е вписано като основание за прекратяване – „смяна на собственика“. Настоящият съдебен състав счита, че след като процесните застрахователни договори не са произвели действие и по тях не е осъществявано застрахователно покритие, то липсва и основание да се претендира предаване на получени суми за премии по тези договори. По възражението за нищожност на клаузата за начисляване на премийно завишение за полици, сключени за МПС, чиито собственици/обичайни водачи, са чуждестранни лица, поради противоречие със закона - чл. 480, ал. 5 КЗ и чл. 14 от Директива 2009/103/ЕО: Видно от анекс № 1/21.04.2016 г. към договор за застрахователно посредничество № 77/04.03.2015 г. застрахователят е заложил в информационната си система, чрез която застрахователните посредници издават застрахователни премии, премийно завишение за собственици/обичайни водачи, които са чуждестранни лица, като е предвидена неустойка за ответника, в случай, че издаде полица на обичайния водач или собственик с чужда националност, без това да бъде отчетено като завишение на риска, съответно без да начисли премийно завишение. Съгласно чл. 480, ал. 5 КЗ „застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата „Зелена карта“, в т. ч. и под формата на възстановяване на отстъпка, предоставена при сключването на застраховката“. Съгласно чл. 14, б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховки „...всички полици за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покриват, на базата на единна застрахователна премия за целия срок на договора цялата територия на Общността, включително и всеки период, през който превозното средство остава в друга държава – членка по време на срока на действие на договора“. От отговора на задача № 16 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в 822 бр. застрахователни полици от списъка по чл. 366 ГПК като обичаен водач или държател на МПС фигурират чуждестранни лица. Процентът завишение за всяка от тези полици е посочен в колона 9 от Приложение № 1 към заключението. От него е видно, че процентът на завишение на процесните застрахователни полици е в размер на 200 – 300 %. Установява се от разпита на вещото лице Д.Г. в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г., че е налице зависимост между начисляването на тези завишения и вписването на водач с чуждестранно гражданство в графата „Обичаен водач или държател на МПС“. По делото застрахователят не е представил Тарифи и решение за приемането им, въпреки че е бил задължен за това на основание чл. 190 ГПК, поради което на основание чл. 161 ГПК следва да се приеме, че същият е създал пречки за събирането на допуснати доказателства. Предвид изложеното по – горе, съдът намира за основателно възражението на ответника „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД за нищожност на начислените завишения по процесните полици поради противоречие със закона – чл. 480, ал. 5 КЗ и чл. 14, б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО. Неоснователни са доводите на ищеца, че от факта на плащане на застрахователни обезщетения по процесните полици може да се направи извод, че същите не са анулирани. Видно от справката по чл. 366 ГПК полиците, по които са изплатени обезщетения, са сключени между шест и девет месеца преди настъпването на изискуемостта на претендираните поредни премийни вноски. Следователно щетите са настъпили в период, през който застрахователят е осъществявал застрахователно покритие, за което застраховащото лице е платило съответната застрахователна премия. Неоснователни са доводите на ищеца, че страните по делото са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 4268/02.04.2018 г. по адм. дело № 6439/17 г. на ВАС, VII oтд., потвърдено с Решение № 11893/05.10.2018 г. по адм. дело № 8434/18 г. по описа на ВАС, 5 членен състав, с което е отхвърлена жалбата на „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД срещу решение № 685 – 3Б/04.05.2017 г. на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което е наложена принудителна административна мярка на застрахователния брокер, съгласно която в срок от три работни дни от получаване на решението застрахователният брокер е задължен да преведе в полза на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ всички събрани застрахователни премии в размер на 1 615 133,48 лв. по 4228 бр. застрахователни договора „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключени чрез посредничеството му, както и да представи доказателства за плащането. Потвърждането от административния съд на наложената принудителна административна мярка на застрахователния брокер не е елемент от фактическия състав на съдебно предявеното вземане по настоящото дело, поради което гражданският съд не е обвързан от установеното в мотивите на решението на административния съд. Предвид изложеното по – горе, частичният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 358 702,01 лв., представляваща премии по 844 бр. застрахователни договора, описани в справката по чл. 366 ГПК, от общо дължими 1 615 133,48 лв., следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед формирания извод за неоснователност на частичния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се отхвърли като неоснователен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 97 900,28 лв., представляваща лихва за забава върху главниците за периода от падежа на всяко отделно задължение до 30.08.2019 г. По конститутивния иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД: Общоизвестни факти са вписаните по партидата на двамата ответници в Търговския регистър обстоятелства, включително относно извършването на апорт на недвижим имот и качеството на В.А. като управител и съдружник в двете дружества. Видно от протокол от Общо събрание № 1 от 26.07.2018 г. на съдружниците в „Келвин Белс“ ООД, на което са присъствали съдружниците В.И.А., едноличен собственик на капитала на „К.Б.“ ЕООД, и „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, представлявано от В.И.А., е взето решение за приемане на дружествен договор на „Келвин Белс“ ООД. Размерът на капитала и дяловете на съдружниците са: парична вноска – 100 лв., разпределен в 100 дяла, по 1 лв. – всеки един дял, внесена при учредяване на „К.Б.“ ЕООД, притежание на съдружника В.И.А.; и непарична вноска, вносима от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, представляваща право на собственост върху следните недвижими имоти: 1/. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.703.1364.1.56, съгласно схема № 15 – 198750/30.03.2018 г., издадена от АГКК – гр. София, по КККР на гр. София, Столична община, област София (столица), одобрени със заповед № РД – 18 – 138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, Столична община, район •••••, обект, магазин 2, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.703.1364, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 126,58 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта – имот с идентификатор № 68134.703.1364.1.53, заедно с 2,115 % ид. ч. от сградата, и заедно с 2,063 % ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 68134.703.1364, съгласно скица № 15 – 198735/30.03.2018 г., издадена от АГКК – гр. София, по КККР на гр. София, община Столична, област София (столица), одобрени със заповед № РД – 18 – 138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, Столична община, район „Слатина“, ул. •••••– а, с площ от 1597 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване, номер по предходен план: кв. 95в, парцел: XIV, при съседи: поземлен имот с идентификатор № 68134.703.1366, поземлен имот с идентификатор № 68134.703.1365, поземлен имот с идентификатор № 68134.703.1510, поземлен имот с идентификатор № 68134.703.1000. 2/. 0,870 % ид. ч. от гореописания поземлен имот с идентификатор поземлен имот № 68134.703.1364, които идеални части съответстват на надземно паркомясто № 42, находящо се на кота ± 0,00 метра, с площ от 12,50 кв. м., при съседи: граници със съседен имот и зелена площ. 3/. 0,870 % ид. ч. от гореописания поземлен имот с идентификатор поземлен имот № 68134.703.1364, които идеални части съответстват на надземно паркомясто № 43, находящо се на кота ± 0,00 метра, с площ от 12,50 кв. м., при съседи: паркомясто № 42, паркомясто № 44, зелена площ, а съгласно документите за собственост имотите представляват: Магазин № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район •••••, на партерен етаж на кота +/- 0,00 м., с площ от 126,58 кв. м., състоящ се от търговска площ, килер и тоалетна, при съседи: двор, двор, предверие, стълбище, асансьорна шахта и офис, заедно с 2,115 % ид. ч. от общите части на сградата и 2,063 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ XIV – за стопанска, административна и производствена дейност от кв. 95В по плана на гр. София, местност „Христо Смирненски – Слатина“, целият с площ от 1530 кв. м., при съседи по скица: УПИ XI – за стопанска, административна и производствена дейност, УПИ I – за стопанска, административна и производствена дейност и улица. 4/. 0,870 % ид. ч. от дворното място, подробно описано по – горе, които идеални части съответстват на надземно паркомясто № 42, кота +/- 0,00 метра, с площ от 12,50 кв. м., при съседи: граница със съседен имот и зелена площ. 5/. 0,870 % ид. ч. от дворното място, подробно описано по – горе, които идеални части съответстват на надземно паркомясто № 43, кота +/- 0,00 метра, с площ от 12,50 кв. м., при съседи: паркомясто № 42, паркомясто № 43, зелена площ. Видно от протокол от заседание на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 26.07.2018 г., представлявано от едноличния собственик на капитала В.И.А., е взето решение за приемане на оценката на вещите лица за непарична вноска в капитала на „Келвин Белс“ ООД, вносима от „Булром Глобъл Груп“ ЕООД, представляваща право на собственост върху описаните по – горе недвижими имоти, и приемане на дружествен договор на „Келвин Белс“ ООД. Видно от протокол от Общо събрание № 3 на „К.Б.“ ЕООД от 26.07.2018 г. е взето решение за приемане на съдружник чрез записване на нови дялове в капитала на дружеството с непарична вноска, а именно – 358 700 дяла по 1 лев за всеки дял, за сумата от 358 700 лв. за увеличение на капитала с непарична вноска, вносима от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, представляваща право на собственост върху недвижими имоти, описани по – горе. Апортът върху недвижимите имоти е вписан по партидата на дружествата в ТРРЮЛНЦ на 08.10.2018 г., а в Службата по вписванията – на 11.10.2018 г. Видно от протокол от проведено заседание на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 17.10.2018 г., представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството В.И.А., е взето решение във връзка със сключен договор за покупко – продажба на 358 700 дружествени дяла с номинална стойност по 1 лв. всеки, на обща номинална стойност от 358 700 лв., представляващи 99,97 % от капитала на „Келвин Белс“ ООД, дружеството да продължи дейността си като дружество с ограничена отговорност „К.Б.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала В.И.А., и е приет нов учредителен акт на „К.Б.“ ЕООД, който да отразява извършените промени. Основателността на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловена от установяване на наличието на следните елементи от фактическия му състав: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора, да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора, да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно. Първата предпоставка за уважаване на иска е кредиторът да разполага с действително парично или непарично вземане срещу длъжника, което да не е удовлетворено, и е възможно да не е изискуемо. Вземането може да е възникнало преди извършване на увреждащото действие и в този случай правото на кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ако вземането на кредитора е възникнало след извършване на увреждащото действие, правото на кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД. По делото се установява, че ищецът е титуляр на вземане срещу първия ответник „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, произтичащо от сключен между тях договор за застрахователно посредничество от 04.03.2015 г., като това вземане е възникнало преди извършване на действието, което ищецът иска да се обяви за недействително спрямо него. Втората предпоставка за уважаване на иска е длъжникът да е извършил конкретно действие, което да уврежда кредитора. Такова правно действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД представлява и апортът или непаричната вноска в капиталово търговско дружество - специфичен вещно - прехвърлителен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в съответното търговско дружество. С апортирането на недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на длъжника и става собственост на дружеството, като собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на апорта, а срещу апортната вноска длъжникът получава акции от АД или дялове от ООД. По делото се установява, че е налице извършване на увреждаща сделка от длъжника „Булпром – Глобъл Груп“ ЕООД спрямо ищеца, тъй като с вписания на 08.10.2018 г. апорт на негов имот в капитала на „Келвин Белс“ ООД длъжникът се е лишил от собствеността върху недвижим имот, представляващ актив, чиято пазарна стойност по общо правило е по – малко променлива и за по – продължителен период от време. Освен това с оглед публичността на вписванията върху недвижими имоти върху него по – лесно може да бъде насочено принудително изпълнение. Полученото е дружествен дял от търговско дружество, изпълнението върху който е по - затруднено с оглед особените изисквания по чл. 517, ал. 3 ГПК, включително необходимостта от водене на исков процес като условие за пристъпване към ликвидация. Освен това стойността на дружествения дял е в зависимост от имущественото състояние на дружеството, което е в пряка зависимост от резултатите на осъществяваната търговска дейност. Третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по отношение на знанието на третото лице. Относно знанието на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извършва апорт или непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, длъжникът съзнава, че го уврежда, предвид динамиката в икономическото състояние на всяко търговско дружество. По отношение на длъжник - юридическо лице знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на съответния орган или съответните отговорни за това служители знаят за него. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е възмездно, например при апорт на недвижим имот в съществуващо търговско дружество (в т. см. е Решение № 147/12.02.2018 г. по т. д. № 2530/16 г. на ВКС, I т. о.). В случая знанието за увреждането се предполага (по арг. от чл. 135, ал. 2 ЗЗД), тъй като В.И.А. е едноличен собственик на капитала и управител на двете дружества, договорили сделката по апортната вноска. Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи като основателен. По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД: Като безспорни по делото са отделни следните обстоятелства: че между ищеца и първия ответник е сключен договор за маркетинг от 01.05.2015 г., както и че полиците, включени в отчетите, са с румънски обичаен ползвател на МПС. С доклада по делото е указано, че по насрещния иск в тежест на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД е да докаже, че е изпълнил точно възложената му работа, както и че дължимото за нея изискуемо възнаграждение е в размер, не по – малък от претендираната сума. В тежест на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е да докаже погасяване на задължението за плащане на договореното възнаграждение. Съгласно уговореното в чл. 1, ал. 1 от договора за маркетинг от 01.05.2015 г., сключен между ЗАЕД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, като възложител, и „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, като изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да извършва на територията на Централна и Източна Европа цялостна маркетингова дейност по отношение на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, посредством изготвяне на маркетингови проучвания и анализи, бранд мениджмънт, външна реклама, разпространение на рекламни материали, както и провеждане на информационни и ПР кампании. В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че за извършената маркетингова дейност възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение, чийто размер се определя допълнително в спецификацията на издадената от възложителя фактура за съответния месец. От отговора на задача № 19 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на възнаграждението е 70 лв. по полици, сключени от румънски обичаен ползвател на МПС, по които е събрана премийна вноска за целия 12 – месечен период на действие на застрахователния договор, 35 лв. – за полици, по които е събрана премийна вноска за 6 – месечен период, и 17,50 лв. – за полици, по които е събрана премийна вноска за 3 – месечен период. Плащанията са ставали изискуеми на 10 – число на месеца, следващ отчетния период (чл. 10, ал. 3 от договора). Не се спори между страните по делото, че премиите по процесните полици са събрани от застрахователя, респ. налице са предпоставките за начисляване на възнаграждение, както и че полиците, включени в отчетите, са с румънски обичаен ползвател на МПС. Възнаграждението е определено и потвърдено от финансовия директор на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД Б.И.с електронни съобщения, съдържащи процесните отчети. Същевременно от заключението на съдебната компютърно – техническа експертиза се установява, че представените по делото отчети по договора за маркетинг от 01.05.2015 г. са с идентично съдържание с тези, представени в електронната кореспонденция с финансовия директор – Б.И.. Част от сумите са признати и конклудентно от застрахователя чрез осчетоводяването на задължението му към „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД (отговор на задача № 23 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза). От отговора на задача № 30 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчет от 14.12.2015 г. до 20.12.2015 г. са издадени: фактура № 222/22.01.2016 г. на стойност – 9 105,60 лв., фактура № 223/22.01.2016 г. на стойност – 9 472,80 лв. и фактура № 224/22.01.2016 г. на стойност – 9 057,60 лв. или на обща стойност по трите фактури е 27 636,00 лв. с ДДС/23 030,00 лв. без ДДС. Фактурите са издадени с основание: „Възнаграждение по договор от 01.05.2015 г. по Протокол № 37/Ф2/≠14.12.2015 – 20.12.2015 г.“. Установява се, че за периода от 14.12.2015 г. до 20.12.2015 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 80 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 498 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 23 030,00 лв. без ДДС/27 636,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 14.12.2015 г. до 20.12.2015 г. само сумата в размер от 9 105,60 лв. с ДДС по фактура № 222/22.01.2016 г., за която няма данни да е платена, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 30 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчет от 21.12.2015 г. до 27.12.2015 г. са издадени: фактура № 226/22.01.2016 г. на стойност – 5 520,00 лв., фактура № 227/22.01.2016 г. на стойност – 6 600,00 лв., фактура № 228/22.01.2016 г. на стойност – 5 958,00 лв. или общата стойност по трите фактури е 18 078,00 лв. с ДДС/15 065,99 лв. без ДДС. Фактурите са издадени с основание: „Възнаграждение по договор от 01.05.2015 г. по Протокол 38/Ф2/≠21.12.2015 г. – 27.12.2015 г.“. Установява се, че за периода от 21.12.2015 г. до 27.12.2015 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 49 бр. полици, 6 месечна премийна вноска по 332 бр. полици и 3 месечна премийна вноска по 1 полица, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 15 067,50 лв. без ДДС/18 081,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 21.12.2015 г. до 27.12.2015 г. само сумата от 6 600 лв. с ДДС по фактура № 227/22.01.2016 г., за която няма данни да е платена, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 30 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че отчетът от 25.04.2016 г. до 22.05.2016 г. има четири подпериода. Установява се, че по отношение на отчета от 25.04.2016 г. до 01.05.2016 г. са издадени следните фактури: фактура № 324/25.05.2016 г. на стойност – 9 456,00 лв., фактура № 325/25.05.2016 г. на стойност – 9 462,00 лв., фактура № 326/25.05.2016 г. на стойност – 9 852,00 лв. или общата стойност по трите фактури е 28 770,00 лв. с ДДС/23 975,00 лв. без ДДС. Фактурите са издадени с основание: „Възнаграждение по договор от 01.05.2015 г. по Протокол 59/≠25.04.2016 г. – 01.05.2016 г.“. Установява се, че за периода от 25.04.2016 г. до 01.05.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 64 полици и 6 месечна премийна вноска по 557 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за посочения период възлиза на сумата от 23 975,00 лв. без ДДС/28 770 лв. с ДДС. По отношение на отчета от 02.05.2016 г. до 08.05.2016 г. се установява, че са издадени следните фактури: фактура № 327/28.05.2016 г. на стойност – 8 004,00 лв., фактура № 328/28.05.2016 г. на стойност – 7 116,00 лв., фактура № 329/28.05.2016 г. на стойност – 6 192,00 лв. или общата стойност на тези фактури е 21 312,00 лв. с ДДС/17 760,00 лв. без ДДС. Фактурите са издадени с основание: „Възнаграждение по договор от 01.05.2015 г. по Протокол 60/≠25.04.2016 г. – 01.05.2016 г. (налице е техническа грешка в периода, посочен в основанието).“ Установява се, че за периода от 02.05.2016 г. до 08.05.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 54 бр. полици, 6 месечна премийна вноска по 399 бр. полици и 3 месечна премийна вноска по 1 полица, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 17 762,50 лв. без ДДС/21 315,00 лв. с ДДС. По отношение на отчета от 09.05.2016 г. до 15.05.2016 г. се установява, че са издадени следните фактури: фактура № 342/11.06.2016 г. на стойност – 9 516,00 лв., фактура № 343/11.06.2016 г. на стойност – 10 128,00 лв. и фактура № 344/11.06.2016 г. на стойност – 10 512,00 лв. или общата стойност на издадените фактури е 30 156,00 лв. с ДДС/25 130,00 лв. без ДДС. Фактурите са издадени с основание: „Възнаграждение по договор от 01.05.2015 г. по Протокол 62/≠09.05.2016 г. – 15.05.2016 г.“. Установява се, че за периода от 09.05.2016 г. до 15.05.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 79 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 560 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 25 130,00 лв. без ДДС/30 156,00 лв. с ДДС. По отношение на отчета от 16.05.2016 г. до 22.05.2016 г. се установява, че са издадени следните фактури: фактури № 347/15.06.2016 г. на стойност – 7 344,00 лв., фактура № 348/15.06.2016 г. на стойност – 8 340,00 лв., фактура № 349/15.06.2016 г. на стойност – 9 306,00 лв. или общата стойност на издадените фактури е 24 990,00 лв. с ДДС/20 825,00 лв. без ДДС. Фактурите са издадени с основание: „Възнаграждение по договор от 01.05.2015 г. по Протокол 63/≠16.05.2016 г. – 22.05.2016 г.“. Установява се, че за периода от 16.05.2016 г. до 22.05.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 53 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 489 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 20 825,00 лв. без ДДС/24 990 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 25.04.2016 г. до 22.05.2016 г. сумата от 3353,40 лв., частичен иск от 56 112 лв. с ДДС, за която сума няма данни да е платена, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 04.07.2016 г. до 10.07.2016 г. са издадени следните фактури: фактура № 402/26.08.2016 г. на стойност – 7 542,00 лв., фактура № 403/26.08.2016 г. на стойност – 8 232,00 лв., фактура № 404/26.08.2016 г. на стойност – 8 292,00 лв. или общата стойност на издадените фактури е 24 066,00 лв. с ДДС/20055,00 лв. без ДДС. Фактурите са издадени с основание: „Възнаграждение по договор от 01.05.2015 г. по Протокол 72/≠04.07.2016 г. – 10.07.2016 г.“. Установява се, че за периода от 04.07.2016 г. до 10.07.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 63 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 447 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 20 055,00 лв. без ДДС/24 066,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 04.07.2016 г. до 10.07.2016 г. сумата от 511 лв., частичен иск от 24 066 лв. с ДДС, за която сума няма данни да е платена, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 23.05.2016 г. до 26.06.2016 г. са издадени следните фактури: фактура № 390/15.08.2016 г. на стойност – 11 700 лв., фактура № 391/15.08.2016 г. на стойност – 11 166,00 лв., фактура № 392/15.08.2016 г. на стойност – 11 580,00 лв., фактура № 393/15.08.2016 г. на стойност – 11 868,00 лв., фактура № 394/15.08.2016 г. на стойност – 11 640,00 лв., фактура № 395/15.08.2016 г. на стойност – 11 940,00 лв., фактура № 396/15.08.2016 г. на стойност – 11 820,00 лв., фактура № 397/15.08.2016 г. на стойност – 11 838,00 лв., фактура № 398/15.08.2016 г. на стойност – 10 308,00 лв. или стойността по 9 бр. фактури е 103 860,00 лв. с ДДС/86 550,00 лв. без ДДС. Фактурите са издадени с основание: „Възнаграждение по договор от 01.05.2015 г. по Протокол 71/≠23.05.2016 г. – 26.06.2016 г.“. Установява се, че по всички издадени фактури по отчет 71 в размер на 103 860,00 лв. са издадени кредитни известия. С издадените кредитни известия са анулирани съответните фактури (отговор на задача № 27 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза). Не се установява обаче какво е основанието за издаване на съотвеното кредитно извествие, поради което същото не може да цени като фкат, които да прекратява възникналото правоотношение между страните. По делото се установява, че за периода от 23.05.2016 г. до 26.06.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 357 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 1 759 бр. полици, поради което възнаграждението му по договора от 01.05.2015 г. за периода от 23.05.2016 г. до 26.06.2016 г. възлиза на сумата от 86 555,00 лв. без ДДС/103 866,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 23.05.2016 г. до 26.06.2016 г. сумата от 2111 лв., частичен иск от 103 866 лв. с ДДС, за която сума няма данни да е платена, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 27.06.2016 г. до 28.08.2016 г. няма издадени фактури. От представения отчет към отговора на исковата молба се установява, че за периода от 27.06.2016 г. до 28.08.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 671 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 2 110 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за периода от 27.06.2016 г. до 28.08.2016 г. възлиза на сумата от 120 820,00 лв. без ДДС/144 984,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 27.06.2016 г. до 28.08.2016 г. сумата от 2774 лв., частичен иск от 144 984 лв. с ДДС, за която сума няма данни да е платена, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 11.07.2016 г. до 17.07.2016 г. няма издадени фактури. От представения отчет към отговора на исковата молба се установява, че за периода от 11.07.2016 г. до 17.07.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 75 бр. полици, 6 месечна премийна вноска по 542 бр. полици и 3 месечна премийна вноска по 1 полица, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 24 237,50 лв. без ДДС/29 085,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 11.07.2016 г. до 17.07.2016 г. сумата от 618 лв., частичен иск от 29 085 лв. с ДДС, за която сума няма данни да е платена, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 18.07.2016 г. до 24.07.2016 г. няма издадени фактури. От представения отчет към отговора на исковата молба се установява, че за периода от 18.07.2016 г. до 24.07.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 20 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 201 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 8 435,00 лв. без ДДС/10 122,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 18.07.2016 г. до 24.07.2016 г. сумата от 220 лв., частичен иск от 10 122 лв. с ДДС, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 25.07.2016 г. до 31.07.2016 г. няма издадени фактури. От представения отчет към отговора на исковата молба се установява, че за периода от 25.07.2016 г. до 31.07.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 10 бр. полици, 6 месечна премийна вноска по 128 бр. полици и 3 месечна премийна вноска по 1 полица, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 5 197,50 лв. без ДДС/6 237,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 25.07.2016 г. до 31.07.2016 г. сумата от 139 лв., частичен иск от 6 237 лв. с ДДС, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 01.08.2016 г. до 07.08.2016 г. няма издадени фактури. От представения отчет към отговора на исковата молба се установява, че за периода от 01.08.2016 г. до 07.08.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 22 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 103 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 5 145,00 лв. без ДДС/6 174,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 01.08.2016 г. до 07.08.2016 г. сумата от 125 лв., частичен иск от 6174 лв. с ДДС, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 08.08.2016 г. до 14.08.2016 г. няма издадени фактури. От представения отчет към отговора на исковата молба се установява, че за периода от 08.08.2016 г. до 14.08.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 3 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 140 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 5 110,00 лв. без ДДС/6 132,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 08.08.2016 г. до 14.08.2016 г. сумата от 143 лв., частичен иск от 6 132 лв. с ДДС, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 15.08.2016 г. до 21.08.2016 г. няма издадени фактури. От представения отчет към отговора на исковата молба се установява, че за периода от 15.08.2016 г. до 21.08.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 6 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 140 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 5 320,00 лв. без ДДС/6 384,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 15.08.2016 г. до 21.08.2016 г. сумата от 146 лв., частичен иск от 6 384 лв. с ДДС, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. От отговора на задача № 24 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по отношение на отчета от 22.08.2016 г. до 28.08.2016 г. няма издадени фактури. От представения отчет към отговора на исковата молба се установява, че за периода от 22.08.2016 г. до 28.08.2016 г. ответникът е събрал 12 месечна премийна вноска по 12 бр. полици и 6 месечна премийна вноска по 122 бр. полици, т. е. възнаграждението по договора от 01.05.2015 г. за този период възлиза на сумата от 5 110,00 лв. без ДДС/6 132,00 лв. с ДДС. Предвид заявеното в молбата – уточнение от „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД от 24.06.2020 г., че се претендира по отчета за периода от 22.08.2016 г. до 28.08.2016 г. сумата от 134 лв., частичен иск от 6 132 лв. с ДДС, то искът в тази му част следва да се уважи като основателен. Предвид изложеното по – горе, предявеният насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 980 лв., представляваща част от неплатеното възнаграждение в общ размер от 414 999,60 лв. по договор за маркетинг от 01.05.2015 г., следва да се уважи като основателен. Върху сумата от 25 980 лв. се дължи законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск в съда – 26.02.2020 г. до окончателното плащане. По насрещния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на главен дълг и забава в погасяването му. По делото е формиран извод за наличието на главен дълг. По арг. от уговореното в чл. 10, ал. 3 от договора за маркетинг от 01.05.2015 г. следва извода, че длъжникът изпада в забава в плащане с изтичането на 10 - то число на месеца, следващ съответния отчетен период. По делото се претендира лихва за забава върху съответната главница, считано от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г. Изчислен от съда, при условията на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 9 105,60 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 2731,68 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 6 600 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 1980 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 3353,40 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 1006,02 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 511,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 153,30 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 2111,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 633,30 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 2774,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 832,20 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 618,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 185,40 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 220,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 66,00 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 139,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 41,70 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 125,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 37,50 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 143,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 42,90 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 146,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 43,80 лв.; размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата от 134,00 лв., за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., възлиза на сумата от 40,20 лв. Предвид изложеното по – горе, насрещният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7794,00 лв., частично от сумата от 124 499,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2020 г., следва да се уважи изцяло. Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 КЗ (отм.) не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане, поради което съдът не следва да се произнася по него. По разноските: Всяка от страните претендира разноски. Ищецът по първоначалните искове прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ищеца ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е неоснователно. Уговореното и заплатено от ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по първоначалните искове и по насрещния иск е в размер на 42 000 лв. с ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените по делото процесуални действия от процесуалния представител на ответника, свързани със събирането на множество доказателства, както и продължителността на производството по делото, същото не се явява прекомерно и не следва да се намалява. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД има право на разноски за уважения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за държавна такса – 71,24 лв. и за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – 5,00 лв.). Ето защо, ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят поравно сумата от 76,24 лв., представляваща разноски по делото. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещните искове „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД има право на разноски за отхвърлените първоначални искове и уважените насрещни искове (за държавна такса по насрещния иск – 1350,96 лв., за адвокатско възнаграждение – 22 800 лв. с ДДС и за депозити за вещи лица по СКТЕ – 400 лв. и ССчЕ – 2600 лв.), поради което ищецът по първоначалните осъдителни искове и ответник по насрещните искове ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъден да заплати на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД сумата от 27 150,96 лв., представляваща дължими разноски за тези искове. Воден от горното, съдът