Решение № 58 от 4.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 588/2024 г.

Производството е по реда на чл.613а ТЗ. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 88178 от 02.10.2023г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ФАНТАСТИКО ГРУП“ООД /в качеството на правоприемник на „ВАН ХОЛДИНГ“ООД/, ЕИК 206255903, и въззивна жалба вх.№93351 от 16.10.2023г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Т. Н., в качеството му на временен синдик на НЮ ГЕЙМС АД /н/, ЕИК 203648851, чрез адв.К. М. и адв. Л. Г. - САК, и двете срещу различни части на решение № 1064 от 01.09.2023г., постановено по търговско дело № 20211100902883 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав. С въззивна жалба вх.№ 88178 от 02.10.2023г. по описа на СГС, „ФАНТАСТИКО ГРУП“ООД / в качеството на правоприемник на „ВАН ХОЛДИНГ“ООД/, ЕИК 206255903, обжалва решение № 1064 от 01.09.2023г., постановено по търговско дело №20211100902883 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, в частта, в която съдът е обявил, по иск с правно основание чл.645, ал.3 от Търговския закон /по допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, а именно: чл.649, ал. /3/ от ТЗ/, предявен от синдика на „Ню Геймс“ АД (н.) с ЕИК 203648851 срещу „ВАН ХОЛДИНГ“ ООД, чиито правоприемник е „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, с ЕИК 206255903 и „Ню Геймс“ АД /н./ с ЕИК 203648851 за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено прихващане на вземания на „ВАН ХОЛДИНГ“ ООД, с правоприемник „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, съгласно протокол 31.03.2020г. Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено, и въззиваемата страна да бъде осъдена да му заплати на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение - за двете инстанции. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, подаден от Т. Н., в качеството му на временен синдик на НЮ ГЕЙМС АД /н/, ЕИК 203648851, чрез адв.К. М. и адв.Л. Г. - САК, в който се поддържа становището, че същата е неоснователна, съответно, че в обжалваната част решението е правилно, по подробно изложени съображения, като се иска присъждане на сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство. С въззивна жалба вх.№93351 от 16.10.2023г. по описа на Софийски градски съд, Т. Н., в качеството му на временен синдик на НЮ ГЕЙМС АД/н/, ЕИК 203648851, чрез адв.К. М. и адв. Л. Г.- САК, уточнена с молба вх. № 21751 от 23.02.2024г. по описа на СГС, обжалва решение № 1064 от 01.09.2023г., постановено по търговско дело №20211100902883 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, в частта, по отношение прихващане, обективирано в подписан на 27.02.2020г., двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения до размер от 81 598, 38 лв., като неправилно, по подробно изложени съображения, като иска вместо него бъде постановено друго решение, с което да бъде уважена в заявената от ищеца кумулативност, искове по чл.645, ал.3 и чл.645, ал.4 от ТЗ във връзка с конкретно посоченото компенсаторно действие, като се иска и разглеждане и уважаване на иска по чл.645, ал.4 ТЗ, като кумулативно свързан с иска по чл.645, ал.3 от ТЗ по отношение на Прихващането, обективирано в подписан на 31.03.2020г. между ответниците в двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения до размер от 2 933, 06 лв. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, подаден „ФАНТАСТИКО ГРУП“ООД /в качеството на правоприемник на „ВАН ХОЛДИНГ“ООД/, ЕИК 206255903, в който се поддържа становището, че същата е неоснователна, съответно, че в обжалваната част решението е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и с процесуалните и съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения, като се иска присъждане на направените по делото разноски. Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. №356677 от 30.12.2021г. по описа на съда, подадена от Т. Н., в качеството му на временен синдик на „НЮ ГЕЙМС“ АД /н./, ЕИК 203648851, против „ВАН ХОЛДИНГ“ ООД, чиито правоприемник е „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, с ЕИК 206255903, и „НЮ ГЕЙМС“ АД /н./, ЕИК 203648851, с която се иска, на основание чл.645, ал.1 ТЗ, да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното от първия ответник прихващане, обективирано в Протоколи за прихващане с дати 27.02.2020г. и 31.03.2020г.; евентуално, да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното от първия ответник прихващане, обективирано в Протоколи за прихващане с дати 27.02.2020г. и 31.03.2020г. на основание чл.645, ал.2 ТЗ; в случай, че съдът приеме, че не са налице предпоставки на чл. 645, ал.1 и 2 от ТЗ, иска да бъде постановен съдебен акт за прогласяване недействителността на извършеното от първия ответник прихващане, обективирано в Протоколи за прихващане с дати 27.02.2020г. и 31.03.2020г., в хипотезата на чл. 645, ал.3 от ТЗ; всеки от горните исковете да бъде разгледан в условията на кумулативно съединяване с иск по чл.645, ал.4 ТЗ, и във връзка с който, да бъде постановено решение, с което да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоялността на извършеното от длъжника прихващане, обективирано в процесните Протоколи за прихващане с дати 27.02.2020г. и 31.03.2020г. Ищецът е основал исковете си на следните твърдения: На 06.01.2021г. по т.д.№699/2020 на СГС, TO, VI-9 св. е постановено Решение №260017, с което е открито производство по несъстоятелност на „НЮ ГЕЙМС“ АД, ЕИК 203648851, длъжникът е обявен в несъстоятелност; прекратена е дейността на предприятието на „Ню Геймс“ АД; органите на длъжника са десезирани; управлението е възложено на назначения от съда синдик; определената начална датата на неплатежоспособността е 27.02.2020г. На 27.02.2020г., на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД между ответниците е подписан двустранен Протокол за уреждане на насрещни задължения в размер 81 598, 38 лв. На 31.03.2020г., на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД между ответниците е подписан и последващ двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения в размер 2 933, 06 лв. Фактическият състав по чл.645, ал.1 ТЗ включва: съществуването на две действителни вземания /задължения/ преди ДРОПН, те да са насрещни, да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи, вземането на страната, която прихваща /или т.нар. активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно - по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане. Възникването и съществуването на отразените в процесните Протоколи за прихващане вземания на първия ответник не е безспорно. Същият не е кредитор на несъстоятелното дружество - няма вземане, предявено по реда и сроковете по чл.685 и чл.688, ал.1 ТЗ. От процесните Протоколи не става ясно, а и липсват данни и първични документи, обосноваващи наличие на конкретната облигационна обвързаност между страните и произтичащите въз основа на същата условия, последните - определящи за възникването, съществуването и изискуемостта на процесиите вземания. По отношение изявленията от първия ответник, не са налице предпоставки, обуславящи валидността им в хипотезата на чл. 645, ал.1 от ТЗ; В случай, че съдът приеме, че вземанията на първия ответник са валидно възникнали и ликвидни, то поради липсата на релеванти доказателства, счита, че описаните документи в Двустранните Протоколи за прихващане не установят момента, свързан с изискуемостта на същите. Твърди, че евентуалната тяхната изискуемост е настъпила в хода на висящо производство по несъстоятелност при наличие на мерки по реда чл. 629а ТЗ, вр.635 ТЗ, като за валидността на извършените прихващания не е било спазено условието на чл.645, ал.2 ТЗ. Ако евентуално съдът намери, че по отношение на първия ответник са изпълнени условията, относими към възможността за валидно упражняване правото му прихващане, то по отношение на същото сочи: Оспорвайки достоверността на датата, както на самия Протокол за прихващане от 27.02.2020г. и на посочените в съдържанието му дати, относними към момента на съставляване на цитираните в съдържанието му документи, твърди, че евентуалното възникване и придобиване на конкретните вземания, респективно - задължения от страна на първия ответник и по двата Протокола за прихващане е настъпило като факт в по - късен момент, след иницииране на производство по реда на чл. 625 и сл. ТЗ, съответно - при знание за наличие на неплатежоспособност по отношение на втория ответник. Основателно съмнение в тази посока дава самият момент, подписване на Протоколите по чл.104, ал.1 ЗЗД /27.02.2020г. и 31.03.2020г./ и който момент съвпада с настъпилите по отношение на втория ответник общоизвестни обстоятелства, а именно: а следното: Ню Геймс е дружество с основен /и единствен/ предмет на дейност - „Организиране на хазартни игри“. Ноторно известно е, че в резултат на законодателни промени в сила от 22.02.2020г., лицензът за дейността е отнет и дейността на дружеството е преустановена. Предвид преустановената дейност и невъзможността за разплащане с кредиторите си, длъжникът сам е депозирал пред СГС молба вх.№26435 отново с дата 27.2.2020г. за откриване на производство по несъстоятелност. Конкретното обстоятелството е обявено и по партида на търговеца в ТР към АВ. В последващ момент, пред СГС е постъпила и молба вх.№ 37770 от 21.4.2020г. с предмет - чл.625 от ТЗ. Искането е от кредитор на длъжника. С разпореждане от 22.04.2020г. е образувано и т.д. 699/2020г. по описа на СГС, TO, VI - 9св. Това обстоятелство, става основание за прекратяване на по-ранно образуваното производство по т.д.447/2020г. по описа на СГС, TO, VI-14 св., като висящо по въпроса с неплатежоспособността е останало единствено т.д. 699/2020г. по описа на СГС, ТО VI-9 св. Моментът на изготвяне и подписване на процесните Протоколи по реда на чл.104 ЗЗД, съвпада, респективно - следва, както момента на депозираната от самия длъжник - втори ответник молба по чл.625 ТЗ, така и определената начална датата на неплатежоспособност, последните два факта, произтичащи от общия предхождащ ги такъв - влезлите в сила законодателни промени, довели до преустановяване търговската дейност на втория ответник. Така посоченото, обосновава извод за съзнателно предприети, /т.е при знание за наличие инициирано производство по реда на чл.625 ТЗ, съответно - за неплатежоспособността на Ню Геймс АД/, от ответните страни на действия, облагодетелстващи първия ответник, позволявайки му да заобиколи реда за удовлетворяване по чл.722 ТЗ. Действията на несъстоятелния длъжник, обективирани в процесните Протоколи за прихващане са недействителни. Твърди, че предпоставките, предвидени в хипотезата на чл.645 ал, 4 ТЗ са налице. Т.е. - Прихващането като действие на длъжника е извършено след началната дата на неплатежоспособността, която съгласно Решение № 260017 от 06.01.2021., СГС, TO, VI-9 състав е 27.02.2020г. Втората темпорална предпоставка по чл.645 ал. 4 ТЗ, а именно прихващането да е извършено не по -рано от една година преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ също е изпълнена - молбата по която е образувано т.д. 699/2020г. и във връзка, с която е открито производството по несъстоятелност на втория ответник е с дата 21.04.2020г. Прихващането е извършено и в противоречие, съответно - заобикаляне закона, тъй като е реализирано въпреки ограничението на чл.635, ал.1, вр. чл. 629а ТЗ - не е било съгласувано с назначения за процесния период като обезпечителна мярка временен синдик. Ответникът „ВАН ХОЛДИНГ” ООД, ЕИК 831050781, е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове, като неоснователни, по подробно изложени съображения. Прави евентуално възражение за прихващане. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл.645, ал.1. изр.1 ТЗ кредиторът може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували, били са насрещни и еднородни и вземането им е било изискуемо. Изявлението за прихващане се отправя до синдика - ал.2. Погасяването на задължения чрез прихващане може да бъде атакувано само чрез искове по чл.645, ал.3 и ал.4ТЗ, които имат специален характер за този погасителен способ. Предявяването на исковете е допустимо единствено в периода след откриване на производството по несъстоятелност до прекратяването му с влязъл в сила съдебен акт, която предпоставка е налице. Спазен е и преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ. Недопустими са предявените от ищеца искове за обявяване нищожност на прихващанията поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, както и поради това, че изявлението не е отправено до синдика. Синдикът не е легитимиран да предяви от свое име искове за прогласяване на нищожността на извършени от длъжника сделки, а обективното съединяване на искове, по които ищец е несъстоятелния длъжник не е допустимо. Нормата на чл.645, ал.2 ТЗ не урежда хипотеза на недействителност, ако изявлението за прихващане не е отправено до синдика, и искът основан на твърдението, че изявлението не е отправено до синдика, също е процесуално недопустим. От писмените доказателства се установява, че двамата ответници са имали насрещни парични задължения, които са били изискуеми към 27.02.2020г. и към 31.03.2020г. Страните са уговорили извършване на прихващане и след като същото е допустимо при изискуеми задължения, посочено е основанието на задълженията - договор за разпространение, а сумите са осчетоводени в двете дружества и страните ги признават, то прихващането е допустимо. Тъй като периодът, за който е договорено вземането е изтекъл и не е посочен друг срок за плащане, като при липсата на уговорен срок за плащане следва да се приеме, че плащането е било дължимо при изтичане на периода от време, за който е дължимо възнаграждението по договора за разпространение, респ. датата следваща деня на съставяне на фактурата /чл.303а, ал.3 ТЗ/ и вземанията са били изискуеми. Всички протоколи са съставени на дата, предхождаща решението от 06.01.2021г. за откриване на производството по несъстоятелност, като не се доказа твърдението на ищеца, че вземанията са станали изискуеми на дата по-късна от съставянето на протоколите - налице са били предпоставките за извършване на прихващане и същото е породило правни последици. Прихващане може да се атакува успешно при кумулативното наличие на предпоставките на чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ: кредиторът да е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, към момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност и договорът за прихващане да е сключен преди откриване на производството по несъстоятелност, но след началната дата на неплатежоспособността, съответно сврьхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата за откриване. В хипотезата на чл.645, ал.4, чл.646, ал.2 и чл.647, ал.1 ТЗ правното действие предмет на относителна недействителност, се осъществява в т.нар. подозрителен период. Ограничаването на периода, в който сделките/действията са извършени, цели да се обезпечи сигурността на търговския оборот в случаите, когато началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост отстои много преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Вземанията и задълженията към длъжника, предмет на протокол от 27.02.2020г. са възникнали към 17.02.2020г., която дата е по - ранна от датата на молбата на „Ню Геймс“ АД (н.) от 27.02.2020г. за откриване на производство по несъстоятелност, съдържаща признание на длъжника за наличие на неплатежоспособност и е обявена в търговския регистър на 05.03.2020г. Вземанията са възникнали и по - рано от датата, сочена от ищеца като дата на отнемане лицензът на дружеството /22.02.2020г./, като с безпредметно да се обсъжда дали този факт може да обоснове неплатежоспособност или знание за такава. Не са налице предпоставките на закона за уважаване на иска по чл.645, ал.3 ТЗ. За основателността на предявения иск по чл.645, ал.4 ТЗ не е необходимо да се установяват други факти - свързани със знанието на определени обстоятелства, за разлика от хипотезата на чл.645, ал.3 ТЗ, която има за предмет извършено от кредитор прихващане. Относителната недействителност по чл.645, ал.4 ТЗ е налице при настъпване на предвидените в закона обективни факти, които не са налице по отношение на извършеното прихващане от 27.02.2020г. Ето защо и евентуалния иск за обявяване относителна недействителност на това прихващане е неоснователен. Спрямо прихващаното по протокол от 31.03.2020г. вземанията са възникнали на 10.03.2020г. а прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособност и преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност. За да се уважи иска по чл.645, ал.3 ТЗ следва да бъде доказано наличие и на субективната предпоставка - към момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Липсва презумпция за знанието и същото следва да се доказва на общо основание от ищеца, чрез пълно и главно доказване. Наличието на знание за неплатежоспособност/ свръхзадълженост зависи от конкретиката на всеки отделен спор, което го характеризира като фактологичен, а не правен въпрос, който в случая намира отговора си в това, че молбата за обявяване в несъстоятелност подадена от длъжника е била обявена в ТРРЮЛНЦ и основанието за настъпването на това състояние е лишаването на длъжника от лиценз за извършване на основната му дейност по силата на закон, който също се обявява в ДВ. Ето защо, съдът е намерил, че извършеното след това прихващане на 31.03.2020г. е недобросъвестно и са налице предпоставки за обявяването му за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. Предявеният главен иск е основателен, а евентуално предявения иск по чл.645, ал.4 ТЗ не следва да бъде разглеждан. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Във въззивното производство не са представени и приети доказателства, които да водят до промяна на установената фактическа обстановка. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, вр. с чл.621 ТЗ, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивниците основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното: Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.613a, ал.3 ТЗ, вр. с чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страна в процеса, имащи правен интерес от обжалване, и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с изключение на въззивна жалба вх.№93351 от 16.10.2023г. по описа на СГС, в частта, с която се иска разглеждане и уважаване на иска по чл.645, ал.4 ТЗ, като кумулативно свързан с иска по чл.645, ал.3 ТЗ по отношение на Прихващането, обективирано в подписан на 31.03.2020г. между ответниците в двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения до размер от 2 933, 06 лв., за което ще бъдат изложени мотиви по-долу. Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца, относно обстоятелствата, на които се основава исковете си, и търсената защита, е валидно и допустимо. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото и вписванията и обявяването на актове по партидата на „НЮ ГЕЙМС“ АД /н./, ЕИК 203648851, служебно известни на съда на основание чл.26, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че: С молба вх.№2643 от 27.02.2020г. по описа на СГС „НЮ ГЕЙМС“ АД, ЕИК 203648851, на основание чл.625 ТЗ „НЮ ГЕЙМС“ АД, ЕИК 203648851, е поискало откриване на производство по несъстоятелност. Молбата е обявена в търговския регистър по партидата на дружеството с акт за оповестяване № 20200228164737. С определение № 1277 от 04.03.2020г., по т.д.№ 447 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-14 състав, по основание чл.629а, ал.1 ТЗ съдът служебно е назначил за временен синдик на длъжника „НЮ ГЕЙМС“ АД, ЕИК 203648851, Т. Н., наложил е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е спрял изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника. С молба вх.№ 37770 от 21.04.2020г. по описа на СГС С. С. Д. на основание чл.625 ТЗ е поискал откриване на производство по несъстоятелност на „НЮ ГЕЙМС“ АД, ЕИК 203648851, като е образувано по т.д. № 699 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-9 състав. С определение № 2725 от 09.06.2020г., по т.д.№447 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-14 състав, производството по делото е прекратено, поради оттегляне на молбата от длъжника. С решение № 260017 от 06.01.2021г., постановено по т.д. № 699 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-9 състав, е обявена неплатежоспособността на „НЮ ГЕЙМС“АД, ЕИК 203648851, на основание чл.630 ал.1, т.1 ТЗ; определена е начална дата на неплатежоспособността - 27.02.2020г.; открито е производство по несъстоятелност на „НЮ ГЕЙМС“ АД, на основание чл.630 ал.1, т.2 ТЗ; обявено е в несъстоятелност „НЮ ГЕЙМС“АД, на осн. чл.630, ал.2 ТЗ, вр. чл.711, ал.1, т.1 ТЗ; постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „НЮ ГЕЙМС“АД, на осн. чл.711, ал.1 т.1 предп. второ ТЗ; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „НЮ ГЕЙМС“АД, на осн.чл.711 ал.1, т.2 ТЗ; прекратени са правомощията на органите на „НЮ ГЕЙМС“АД, на основание чл.711, ал.1, т.3 ТЗ и „НЮ ГЕЙМС“АД от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата по несъстоятелността на осн. чл.711 ал.1, т.4 ТЗ, като предоставя това право на синдика; назначава за временен синдик на основание чл.630, ал.1, т.3 ТЗ на „НЮ ГЕЙМС“АД, ЕИК 203648851, Т. Н. Н.. С протокол за прихващане на вземания при изплащане на задължения от 27.02.2020г. „ВАН ХОЛДИНГ” ЕООД и „НЮ ГЕЙМС“ АД са уредили отношения по между си, във връзка със задължения на „ВАН ХОЛДИНГ” ЕООД в размер на 92 387, 94лв. и задължения на „НЮ ГЕЙМС“ АД в размер на 81 598, 38лв., като след приспадане на вземанията от „НЮ ГЕЙМС“ АД, „ВАН ХОЛДИНГ” ЕООД следва да изплати сумата от 10 789, 56лв. С протокол за прихващане на вземания при изплащане на задължения от 31.03.2020г. „ВАН ХОЛДИНГ” ЕООД и „НЮ ГЕЙМС“ АД са уредили отношения по между си, във връзка със задължения на „ВАН ХОЛДИНГ” ЕООД в размер на 27 158 лв. и задължения на „НЮ ГЕЙМС“ АД в размер на 2 933, 06лв., като след приспадане на вземанията от „НЮ ГЕЙМС“ АД, „ВАН ХОЛДИНГ” ЕООД следва да изплати сумата от 24 224, 94лв. С отговора на исковата молба са представени: договор за разпространение от 29.01.2016г., сключен между „НЮ ГЕЙМС“ АД, ЕИК 203648851, и „НАЦИОНАЛНА ЛОТАРИЯ“ ООД и разпространители, сред които и „ВАН ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 206255903, с който на разпространителите са предоставени права за разпространение на билети за моментни игри, описани в договора, възмездно от името и за сметка на „НЮ ГЕЙМС“ АД; Споразумения от 12.02.2020г., 27.02.2020 г. и 02.03.2020г., към Договор за разпространение от 29.01.2016г.; Протокол за продадени билети с №8400000049/17.02.2020г.; Протокол № 8400000050/10.03.2020г., неразделна част от Протокол за прихващане с дата 31.03.2020г. С допълнителния отговор на исковата молба е представен мемориален ордер № 39 от 27.02.2020г. за месец февруари 2020г. на „ВАН ХОЛДИНГ“ ЕООД, съгласно протокол за прихващане от 27.02.2020г. С молба от 18.11.2022г. по описа на СГС, „Фантастико груп“ ООД, ЕИК 206255903, е уведомило съда че на 18.11.2022г. в търговския регистър е обявено за вписване настъпило преобразувана чрез вливане на „ВАН ХОЛДИНГ“ ООД, ЕИК 831050781, във „Фантастико груп“ ООД, ЕИК 206255903, и е представило доказателства за настъпилото преобразуване. Според прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза: При „Ню Геймс“ АД и при „ВАН ХОЛДИНГ“ ООД се констатира осчетоводено прихващане на датата 27.02.2020г. на суми в общ размер на 81 598, 38лв., на взаимни вземания и задължения с дружеството „Ван Холдинг“ ООД, съобразно Протокол за прихващане от 27.02.2020 г. приложен по делото. При „Ню Геймс“ АД и при „ВАН ХОЛДИНГ“ ООД се констатира осчетоводено прихващане на датата 31.03.2020г. в размер на 2 933, 06лв. на взаимни вземания и задължения с дружеството „Ван Холдинг“ ООД, съобразно Протокол за прихващане от 31.03.2020г., приложен по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, изложени в подкрепа на решението в обжалваните му части, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Предвид изложеното във въззивните жалби следва да се има в предвид следното: Първоначално предявените обективно и субективно съединени отменителнителни искове с правно основание чл.645, ал.1, при условията на евентуалност по ал.2, при условията на евентуалност по ал.3 и при кумулативност за всеки един от исковете по ал.4 ТЗ, вр. чл.649, ал.1 ТЗ, за обявяването за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени прихващания с протоколи за прихващане на вземания при изплащане на задължения от 27.02.2020г. и от 31.03.2020г., са предявени от активно легитимирано лице – синдика, на 30.12.2021г., в двугодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника/ 06.01.2021г./. С допълнителната искова молба ищецът е уточнил исковете си по чл.645, ал.1 и ал.2 ТЗ, като е посочил, че в тази част искът да се счита предявен по реда на чл.26, ал.1, предл.1 и 2 от ЗЗД вр. с чл.645, ал.1 от ТЗ, а в условията на евентуалност - чл.26, ал.1, предл. 1 и 2 от ЗЗД вр. с чл.645, ал.2 от ТЗ, както и че искът да се счита, предявен от Ню Геймс АД (н), ЕИК: 203648851, чрез синдика на дружеството, против ответника „ВАН ХОЛДИНГ“ ООД, с ЕИК 831050781. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане искове с правно основание чл.26, ал.1 предл.1 и 2 от ЗЗД, вр. с чл.645, ал.1 ТЗ, а при евентуалност - иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.2 вр. с чл.645, ал.2 от ТЗ, предявени в настоящето производство срещу „ВАН ХОЛДИНГ“ ООД, чиито правоприемник е „Фантастико груп“ООД с ЕИК 206255903, и „Ню Геймс“ АД (н.) с ЕИК 203648851, за обявяване недействителността на прихващания, извършени с протоколи от 27.02.2020г. и 31.03.2020г. и е прекратил производството по делото, в частта му по така предявените искове, като недопустимо. В тази част обжалваното решение не се обжалва и не е предмет на въззивното производство, поради което не следва да бъде преценявана законосъобразността на извършените от съда действия. Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за разпространение от 29.01.2016г. и Споразумение от 02.03.2019г. към него, с който длъжникът е предоставил на „Ван Холдниг“ ООД права за разпространение на билети за моментни лотарийни игри, а той от своя страна се задължава възмездно да ги разпространява от името и за сметка на „Ню Геймс“ АД. В подкрепа на този извод са и представените писмени доказателства, съставени във връзка с изпълнение на задълженията по договора с отговора на исковата молба, подробно описани в обжалваното решение, които не се оспорват от страните. От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза, което съдът кредитира, като обосновано и правилно, доколкото не е оспорено от страните и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в счетоводствата на страните са осчетоводени: прихващане на датата 27.02.2020г. на суми в общ размер на 81 598, 38лв., на взаимни вземания и задължения с дружеството „Ван Холдинг“ ООД, съобразно Протокол за прихващане от 27.02.2020 г. приложен по делото; прихващане на датата 31.03.2020г. в размер на 2 933, 06лв. на взаимни вземания и задължения с дружеството „Ван Холдинг“ ООД, съобразно Протокол за прихващане от 31.03.2020г., приложен по делото. След като ответникът е осчетоводил своевременно процесните прихващания, то той признава възникването и съществуването на насрещните парични вземания на страните в посочените размери в процесните протоколи за прихващания, на посочените основания, съответно обосновава извод, че процесните протоколи са съставени на посочените в тях дати, поради което оспорването на ищеца по реда на чл.181 ГПК на достоверна дата на съставянето на протоколите остава недоказано. Предвид прекратяването на производството с обжалваното решение в частта, в която се предявени искове по чл.26, ал.1, предл.1 и 2 от ЗЗД, вр. с чл.645, ал.1 от ТЗ, а в условията на евентуалност - чл.26, ал.1, предл.1 и 2 от ЗЗД вр. с чл.645, ал.2 от ТЗ, съдът дължи произнасяне по исковете по чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ, при съобразяване волята на ищеца относно поредността, в която следва да се произнесе по предявените искове, определена с исковата молба. По протокол за прихващане на вземания при изпълнение на задължения от 27.02.2020г.: Съвкупният анализ на доказателствата по делото не обосновава извод за наличието на материалноправните предпоставки по чл.645, ал.3 ТЗ. Кредиторът/ „Ван Холдниг“ ЕООД/ е придобил вземането и задължението си към длъжника /„Ню Геймс“ АД/ преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност / 06.01.2021г./, видно от посоченото в протокола за прихващане на вземания при изпълнение на задължения от 27.02.2020г. относно основанията от които произтичат насрещните парични вземания на страните, като липсват доказателства, че към момента на придобиване на вземането или задължението /07.02.2020г.; 17.02.2020г.; 27.02.2020г. - датите посочени в протокола, на които страните са придобили вземанията и задълженията си, на посочените основания/ кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. След като оспорването на ищеца по реда на чл.181 ГПК е прието за неоснователно, по изложените съображения и според заключение на съдебно - счетоводната експертиза прихващането е осчетоводено своевременно – на 27.02.2020г., а молбата по чл.625 ТЗ подадена на длъжника на 27.02.2020г. в СГС /молба вх. № 2643 от 27.02.2020г./ е обявена в търговския регистър по партидата на длъжника на 28.02.2020г. /акт за оповестяване №20200228164737/, не може да се обоснова извод за знание от кредитора по смисъла на чл.645, ал.3 ТЗ. Предвид изложеното предявеният иск по чл.645, ал.3 ТЗ е неоснователен, което обосновава разглеждането на иска по чл.645, ал.4 ТЗ. Съвкупният анализ на доказателствата по делото не обосновава извод за наличието на материалноправните предпоставки по чл.645, ал.4 ТЗ. В случая прихващането е извършено от длъжника на 27.02.2020г. с процесния протокол и е породило целените правни последици от този момент /ден/, предвид разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД, поради което не може да се приеме, че е извършено след началната дата на неплатежоспособността /27.02.2020г./, съответно свръхзадължеността, както е предвидено в разпоредбата на чл.645, ал.4 ТЗ, за да се приеме, че е недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, поради което предявеният иск е неоснователен. По протокол за прихващане на вземания при изпълнение на задължения от 31.03.2020г.: Съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извод за наличието на материалноправните предпоставки по чл.645, ал.3 ТЗ. Кредиторът/ „Ван Холдниг“ ЕООД/ е придобил вземането и задължението си към длъжника /„Ню Геймс“ АД/ преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност / 06.01.2021г./, видно от посоченото в протокола за прихващане на вземания при изпълнение на задължения от 31.03.2020г. относно основанията от които произтичат насрещните парични вземания на страните, като към момента на придобиване на вземането или задължението /10.03.2020г.; 31.03.2020г. - датите посочени в протокола, на които страните са придобили вземанията и задълженията си, на посочените основания/ кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, както и че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Оспорването на ищеца по реда на чл.181 ГПК е прието за неоснователно, като според заключение на съдебно - счетоводната експертиза прихващането е осчетоводено своевременно – на 31.03.2020г., но подадената от длъжника молба по чл.625 ТЗ на 27.02.2020г. в СГС /молба вх. № 2643 от 27.02.2020г./ е обявена в търговския регистър по партидата на длъжника на 28.02.2020г. /акт за оповестяване №20200228164737/, като при съобразяване на разпоредбите на чл.5 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.629, ал.1, изр.1 ТЗ и чл. 624 ТЗ, и чл. 9, ал.1 и ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, следва да се приеме, че от този момент този факт е станал известен на третите лица - в случая кредитора. Молбата по чл. 625 ТЗ подадена от длъжника -„Ню Геймс“ АД съдържа изявление за настъпила неплатежоспособност по аргумент на чл.608, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ, поради което следва да се приеме, че към момента на придобиване на вземането или задължението / 10.03.2020г.; 31.03.2020г. - датите посочени в протокола, на които страните са придобили вземанията и задълженията си, на посочените основания/ кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност и че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, поради което предявеният иск е основателен. Основателността на иска по чл.645, ал.3 ТЗ изключва необходимостта от разглеждане на иска по чл.645, ал.4 ТЗ. По въззивна жалба вх.№ 88178 от 02.10.2023г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ФАНТАСТИКО ГРУП“ООД /в качеството на правоприемник на „ВАН ХОЛДИНГ“ООД/, ЕИК 206255903: Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Направените възражения срещу изводите на съда за основателност на иска по чл.645, ал.3 ТЗ и обявяването за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено прихващане на вземания на „ВАН ХОЛДИНГ“ ООД, съгласно протокол 31.03.2020г. са неоснователни. Съдът не е базирал изводите си на предположения за знание, а върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, в изпълнение на задълженията си по чл.235, ал.2 ГПК. Не се спори, че кредиторът „Ван Холдниг“ ЕООД е придобил вземането и задължението си към длъжника по протокол 8400000050/10.03.2020г. за ревизия за билети, преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност, като се спори, какво означава кредиторът да е знаел, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност и как това се отнася към установеното по делото. Безспорно страните са имали договорни отношения, които са уреждали чрез извършването на прихващания, съгласно установеното по делото от представените доказателства, което не изключва извода за знание у кредитора по смисъла на чл.645, ал.3 ТЗ, предвид момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, съответно момента на обявяването й в търговския регистър по партидата на длъжника на 28.02.2020г., при съобразяване на разпоредбите на чл.5 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.629, ал.1, изр.1 ТЗ и чл. 624 ТЗ, и чл.9, ал.1 и ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, за което са изложени мотиви по - горе. Обявяването на молбата по чл.625 ТЗ в търговския регистър е в изпълнение на императивна правна норма /чл. 629, ал.1, изр.1 ТЗ/, но в същата се съдържа изявление за настъпила неплатежоспособност направено от длъжника, което е станало известно на третите лица в момента на обявяването, в съответствие с цитираните норми от ЗТРРЮЛН, което обосновава извод за знание на този факт у третите лица. Дори и да се приеме, че с обявяването на молбата по чл.625 ТЗ по партидата на длъжника не може да обоснове извод за знание у кредитора по смисъла на чл.625, ал.3 ТЗ за настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, по изложените от въззивника съображения, това не може да обоснове различен извод от направения за основателност на иска. Това е така, тъй като на факта за знание, че е поисквано откриване на производство по несъстоятелност законодателят е придал самостоятелно правно значение и същият е част от отделен фактически състав, обосноваващ недействителност на атакуваното прихващане по смисъла на чл.645, ал.3 ТЗ. В случая не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че момента, в който длъжникът е поискал откриване на производство по несъстоятелност /27.02.2020г./ е преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /06.01.2021г./ и преди момента, в който кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника/10.03.2020г.; 31.03.2020г. - датите посочени в протокола, на които страните са придобили вземанията и задълженията си, на посочените основания/, като подадената молба по чл.625 ТЗ от длъжника е обявена в търговския регистър по партидата на длъжника на 28.02.2020г., което съобразено с разпоредбите на чл.5 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.629, ал.1, изр.1 ТЗ и чл. 624 ТЗ, и чл.9, ал.1 и ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, установява, че от този момент този факт е станал известен на третите лица - в случая кредитора, което е достатъчно да обоснове извод за наличието на предпоставките по чл.645, ал.3 ТЗ и основателност на предявения иск. Този извод не може да бъде преодолян, дори и да бъдат споделени възраженията на въззивника, основани на: легалната дефиниция за неплатежоспособност по чл.608 ТЗ и предвидената в закона оборима презумпция, във връзка с установяването на знанието за неплатежоспособност; преценка на факта на отнемането на лиценза за извършването на основната дейност на длъжника, публикувано в ДВ, предвид предмета на дейност на дружеството, съответно възможността длъжника да осъществява друга дейност освен свързаната с отнетия лиценз; твърдението, че вземането на кредитора е възникнало много преди обнародването на цитирания по-горе Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта; видно от сключеното между страните Споразумение от 12.02.2020г. към настоящия отговор, Договор за разпространение от 29.01.2016г. се прекратява по взаимно съгласие, считано от 12.02.2020г., т.е. преди определената начална дата на неплатежоспособността /27.02.2020г./ и преди влизането в сила на законодателните промени /считано от 22.02.2020г./. Това е така, тъй като на факта на поискване откриване на производство по несъстоятелност, станал известен на третите лица, включително и на кредитора, е придадено самостоятелно правно значение, който съпоставен с другите релевантни факти, както е направено по - горе, обосновава извод за основателност на иска по чл.645, ал.3 ТЗ, без да е необходима допълнителна преценка за знание на кредитора по отношение състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, въз основа на други факти, което въззивника са домогва да установи и докаже. Предвид изложеното въззивната жалба следва да бъда оставена без уважение, като неоснователна. По въззивна жалба вх.№93351 от 16.10.2023г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Т. Н., в качеството му на временен синдик на НЮ ГЕЙМС АД /н/, ЕИК 203648851: Предвид изводите за неоснователност на въззивната жалба на ответника „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД /правоприемник на „ВАН ХОЛДИНГ“ООД/, ЕИК 206255903, въззивна жалба вх.№93351 от 16.10.2023г. по описа на Софийски градски съд на ищеца, в частта, с която се иска разглеждане и уважаване на иска по чл.645, ал.4 ТЗ, като кумулативно свързан с иска по чл.645, ал.3 ТЗ по отношение на Прихващането, обективирано в подписан на 31.03.2020г. между ответниците в двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения до размер от 2 933, 06 лв., е процесуално недопустима, и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. За ищеца – въззивник не е налице правен интерес да иска да бъде обявено процесното прихващане за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността и на още едно основание – по чл.645, ал.4 ТЗ, освен на уваженото основание – по чл.645, ал.3 ТЗ. В останалата част – срещу отхвърлителната част на решението по отношение прихващане, обективирано в подписан на 27.02.2020г., двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения до размер от 81 598, 38 лв., като иска вместо да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважена в заявената от ищеца кумулативност, искове по чл.645, ал.3 и чл.645, ал.4 от ТЗ във връзка с конкретно посоченото компенсаторно действие, въззивната жалба е неоснователна. По отношение на прихващането, извършено с протокол за прихващане на вземания при изпълнение на задължения от 27.02.2020г. първоинстанционният съд се е произнесъл и по двата иска предявени от ищеца – с правно основание чл. 645, ал.3 ТЗ и по чл.645, ал.4 ТЗ, като е отхвърлил същите, поради което не може да бъде споделено възражението, че липсва произнасяне в определената от ищеца поредност. Възражението относно изводите на съда по спорните въпроси - предвид характера на иска по чл.645, ал.3 ТЗ се свеждат около момента на придобиване на вземанията и/или задълженията на първия ответник отразени в Протокол с дата 27.02.2020г., не могат да бъдат споделени. Възраженията относно момента на съставяне на: протокол за продадени билети и изплатени печалби № 8400000049 от 17.02.2020г.; 2 бр. тристранни Споразумения с дати 27.02.2020г., не могат да бъдат споделени, предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в счетоводствата на страните са осчетоводени: прихващане на датата 27.02.2020г. на суми в общ размер на 81 598, 38лв., на взаимни вземания и задължения с дружеството „Ван Холдинг“ ООД, съобразно Протокол за прихващане от 27.02.2020г. приложен по делото; прихващане на датата 31.03.2020г. в размер на 2 933, 06лв. на взаимни вземания и задължения с дружеството „Ван Холдинг“ ООД, съобразно Протокол за прихващане от 31.03.2020г., приложен по делото. След като ответникът – длъжник е осчетоводил своевременно процесните прихващания, то той признава съществуването на насрещните парични вземания на страните в посочените размери в процесните протоколи за прихващания, на посочените основания, съответно обосновава извод, че процесните протоколи, а и посочените в жалбата писмени доказателства, на които са основани възраженията, са съставени на посочените в тях дати, поради което оспорването на ищеца по реда на чл.181 ГПК на достоверна дата на посочените документи остава недоказано, съответно не е налице твърдяното процесуално нарушение, което да обоснове неправилност на обжалваното решение, в тази му част. По същите съображения, неоснователни са и възраженията, относно момента на възникване на вземанията и/или задълженията, в това число - датата на съставяне на документите. Предвид изложеното въззивната жалба следва да бъда оставена без уважение, като неоснователна. Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение, в обжалваните му части, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на спора във въззивното производство – въззивните жалби са оставени без уважение, не следва да се присъждат разноски на страните. На основание чл.649, ал.6 ТЗ „Ню Геймс“ АД (н.) с ЕИК 203648851, следва да бъде осъдено да заплати на Софийски апелативен съд държавна такса за въззивното производство в размер на сумата от 407, 99лв., а „Фантастико груп“ с ЕИК 206255903, следва да бъде осъдено да заплати на Софийски апелативен съд държавна такса за въззивното производство в размер на сумата от 14, 66 лв. Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд