Решение № 1850 от 26.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18326/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110218326 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от ••• „•••“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление гр.•••, представлявано от управителя С. О. Ф . , против наказателно постановление №НП-60/19.11.2025 г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което на чл.116б, ал.2 от ЗЛЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.43 от ЗЛЗ. Жалбоподателят оспорва процесното НП като незаконосъобразно издадено, поради нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че за дружеството не е възникнало задължението за уведомяване по чл.43 от ЗЛЗ, тъй като липсва настъпила промяна в обстоятелствата по регистрация на лечебното заведение. В този смисъл твърди, че заличаването на управител е промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър, но не съставлява промяна в обстоятелствата по регистрация на лечебното заведение, доколкото управителят на търговското дружество не е управител на лечебното заведение, а регистрацията но чл.40 от ЗЛЗ се отнася за лицето, което отговаря за медицинската дейност. Навежда доводи, че няма законово изискване за всяка промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър, да се уведомява ИАМН, доколкото изискването на сппециалния закон за уведомяване касае само промени, които засягат регистрационното удостоверение, лечебната дейност или мястото, капацитета, персонала, специалностите и др., но не и търговско-правни промени. В тази смисъл твърди, че не са налице основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството за неизпълнение на задължение, което законът не предвижда. Навежда доводи за необоснованост на изводите на АНО в процесното НП, относно липсата на маловажност на случая. В този смисъл твърди, че нарушението е формално, без настъпили вредни последици, дружеството няма други нарушения, оказано е пълно съдействие на контролните органи при проверката, които обстоятелства не са взети предвид като смекчаващи такива. Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Д. Г., след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Допълнително навежда доводи, че ИАМН е разполагала с информация за извършеното вписване касаещо заличаването на един от управителите на лечебното заведение още на 04.12.2024 г., когато е издадено процесното удостоверение, а не както се твърди в АУАН, че нарушението е установено в хода на извръшената проверка на 16.05.2025 г. Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – изпълнителният директор на ИАМН, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Л. П., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП като законосъобразно издадено, при доказано извършване на вмененото нарушение от събраните доказателства и справедливо наложена санкция в минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 25.11.2025 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата е подадена на 03.12.2025 г., съобразно приложеното известие за доставяне, т.е. в законоустановеният 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На основание постъпило писмо от Министерство на здравеопазването с рег.№04-0174/09.05.2025 г в ИАМН, с което е разпоредено извършване на проверки на всички действащи лечебни заведение /•••и по ч.10, т.4 и т.5/, във връзка с провеждана акция на територията на цялата страна за нерегламентирано работещи •••и и домове за стари хора, на управителя на дружеството- жалбоподател на 15.05.2025 г. е връчена Заповед №РД-13- 509/09.05.2025 г. и с изрично писмо на комисията по заповедта е изискана и представена относимата към предмета на проверката документация. В хода на извършената проверка на представените документи в периода от 09.05.2025 г. до 16.05.2025 г. включително, комисията констатирала, че ••• „•••“ ЕООД е вписано в Агенция по вписванията с ЕИК: •••, и осъществява дейността си на основание Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ №УД-220935100505-04 от 04.12.2024 г., на основание чл.40, ал.1 и ал.13, във вр. с чл.43 и чл.41 от ЗЛЗ, както и че същото е вписано в регистъра на ИАМН и се представлява от К.М. и С. О. Ф.. При извършена проверка в Търговския регистър комисията констатирала, че К.М. е заличена като управител на ••• „•••“ ЕООД на 27.11.2024 г., а на 08.11.2024 г. е сключен договор за възлагане на управление, чрез едноличния собственик на капитала „•••“ ЕООД и С. О. Ф., във връзка с Решение на едноличния собственик на капитала на ••• „•••“ ЕООД. Въз основа на така направените констатации, компетентно длъжностно лице: О. Н. В. - държавен инспектор в дирекция КМДПП в ИАМН, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението /също длъжностно лице в ИАМН/, съставила на 24.07.2025 г. АУАН №А-122, против ••• „•••“ ЕООД за нарушение на чл.43 от ЗЛЗ, изразяващо се в това, че дружеството не е уведомило ИАМН за заличаването на К.М. като управител на лечебното заведение, т.е. за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение и лечебната дейност по чл.2а, в предвидения в закона 7-дневен срок от настъпването му по реда на чл.40. Актосъставителят посочил като дата на извършване на нарушението 05.12.2024 г. – датата, на която е изтекъл 7-дневния срок за уведомянето по чл.43 от ЗЛЗ, като място – гр.София, на административния адрес на лечебното заведение, а като дата на установяване – на 16.05.2025 г. – последната дата на извършване проверката, възложено с процесната нарочна заповед. АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на ••• „•••“ ЕООД – С. О.Ф., на датата на неговото съставяне, без направени възражения срещу направените констатации в него. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражение пред АНО в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчването – 24.07.2025 г. Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице: изпълнителният директор на ИАМН, след като възпроизвел дословно изложената в акта фактическа обстановка, приел акта за законосъобразен, взел предвид събраните писмени доказателства по преписката, както и че се касае за първо по ред нарушение, след като изложил и мотиви относно липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, издал процесното НП, с което на основание чл.116б, ал.2 от ЗЛЗ наложил на ••• „•••“ ЕООД административно наказание глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.43 от ЗЛЗ. Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Всилева; както и от приобщените писмени доказателства по делото: процесните АУАН и НП; известия за доставяне; писмена покана за състаяне на АУАН; Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за ивънболнична медицинска помощ №УД-220935100505-04, издадено от изпълнителния директор на ИАМН, ведно с приложение №1 към него; жалба с вх. №145/12.06.2025 г.; Решение №РД-13-509/26.06.2025 г.; Констативен протокол за извършена проверка №429/27.05.2025 г., ведно с разписка за връчване; Заповед №РД-01-65/17.06.2024 г., ведно с приложения №1 и №2, Заповед №РД-13-509/09.05.2025 г. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна: АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно представените писмени доказателства по делото /Заповед №РД-01-65/17.06.2024 .г., ведно с приложения, в което изрично фигурира актосъставителят като надлежно упълномощено лице да извършва проверки и съставя АУАН по ЗЛЗ, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.117 от ЗЛЗ/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма. По същество на правния спор, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение от обективна страна, с оглед на което релевираните в този смисъл възражения се явяват основателни. Разпоредбата на чл.43 от ЗЛЗ /в действащата редакция към датата на нарушението ДВ, бр.85 от 08.10.2024 г./, вменява на регистрираните по този закон лица задължение да уведомяват ИАМН за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение и на лечебната дейност по чл.2а в 7-дневен срок от настъпването им по реда на чл.40, като същите следва да представят само документи относно промяната, придружени с декларация за липсата на промяна във всички останали документи и обстоятелства. Не се спори между страните, а и от представеното по делото удостоверение се установява, че ••• „•••“ ЕООД е вписано в Агенцията по вписванията с ЕИК: •••, и осъществява дейността си на основание Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ №УД-220935100505-04, издадено на 04.12.2024 г. от изпълнителния директор на ИАМН. Не се спори между страните по делото, че като законни представители на лечебното заведение са вписани в същото това регистрационно удостоверение две лица: К.М. и С. О.Ф.. Това обстоятелство, обаче – законно представителство в лицето на двама управители, с оглед посочената в АУАН и НП дата на заличаване в ТРРЮЛНЦ на К.М. като един от двама вписани законни представители на •••а, а именно: на 27.11.2024 г., несъмнено е събитие, настъпило преди датата на издаване на самото регистрационно удостоверение – на 04.12.2024 г. При това положение, неправилно и незаконосъобразно е вменено на жалбоподателя извършване на вмененото нарушение от обективна страна на 05.12.2024 г., т.е. един ден след издаване на процесното регистрационното удостоверение, при обвързване със 7-дневен срок за изпълнение на задължението по чл.43 от ЗЛЗ – да уведоми за промени в обстоятелствата, който срок обективно няма как да започне да тече, преди датата на издаване на регистрационното удостоверение. Още по-малко може да се говори за промени в обстоятелствата по извършена вече регистрация, с оглед факта на тяхното съществуване преди издаване на процесното регистрационно удостоверение. Следователно на дружеството-жалбопотел е вменено несъставомерно нарушение, за което неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по този текст от закона. С процесното НП на дружеството-жалбоподател е наложена глоба на основание чл.116б, ал.2 от ЗЛЗ, която разпоредба от своя страна предвижда, когато субект на нарушението е лечебното заведение по чл.10, каквото несъмнено се явява и ••• „•••“ ЕООД, което извършва дейност в нарушение на този закон или нормативните актове по прилагането му, да се наказва с имуществена санкция в размер от 2500 до 5000 лева. Наказание глоба в размер от 1500 до 3000 лева е предвидено в разпоредбата на ал.1 от същата разпоредба, но за всяко наказателноотговорно /физическо/ лице, което наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му при извършване на дейност в лечебно заведение по чл.10. Като е наложил на ••• „•••“ ЕООД административно наказание глоба, каквото е предвидено само и единствено за физически лица, вместо имуществена санкция, което се налага на юридически лица и еднолични търговци, доколкото юридическите лица носят обективна, безвиновна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата, АНО е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено. По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя. Такива не се претендират за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство по делото от правоимащата страна, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горните мотиви, съдът Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от ••• ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление гр.•••, представлявано от управителя •••, против наказателно постановление №НП-60/19.11.2025 г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което на чл.116б, ал.2 от ЗЛЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.43 от ЗЛЗ. Жалбоподателят оспорва процесното НП като незаконосъобразно издадено, поради нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че за дружеството не е възникнало задължението за уведомяване по чл.43 от ЗЛЗ, тъй като липсва настъпила промяна в обстоятелствата по регистрация на лечебното заведение. В този смисъл твърди, че заличаването на управител е промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър, но не съставлява промяна в обстоятелствата по регистрация на лечебното заведение, доколкото управителят на търговското дружество не е управител на лечебното заведение, а регистрацията но чл.40 от ЗЛЗ се отнася за лицето, което отговаря за медицинската дейност. Навежда доводи, че няма законово изискване за всяка промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър, да се уведомява ИАМН, доколкото изискването на сппециалния закон за уведомяване касае само промени, които засягат регистрационното удостоверение, лечебната дейност или мястото, капацитета, персонала, специалностите и др., но не и търговско-правни промени. В тази смисъл твърди, че не са налице основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството за неизпълнение на задължение, което законът не предвижда. Навежда доводи за необоснованост на изводите на АНО в процесното НП, относно липсата на маловажност на случая. В този смисъл твърди, че нарушението е формално, без настъпили вредни последици, дружеството няма други нарушения, оказано е пълно съдействие на контролните органи при проверката, които обстоятелства не са взети предвид като смекчаващи такива. Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Д. Г., след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Допълнително навежда доводи, че ИАМН е разполагала с информация за извършеното вписване касаещо заличаването на един от управителите на лечебното заведение още на 04.12.2024 г., когато е издадено процесното удостоверение, а не както се твърди в АУАН, че нарушението е установено в хода на извръшената проверка на 16.05.2025 г. Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – изпълнителният директор на ИАМН, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юркЛ. П. след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП като законосъобразно издадено, при доказано извършване на вмененото нарушение от събраните доказателства и справедливо наложена санкция в минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 25.11.2025 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата е подадена на 03.12.2025 г., съобразно приложеното известие за доставяне, т.е. в законоустановеният 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На основание постъпило писмо от Министерство на здравеопазването с рег.№04-0174/09.05.2025 г в ИАМН, с което е разпоредено извършване на проверки на всички действащи лечебни заведение /хосписи по ч.10, т.4 и т.5/, във връзка с провеждана акция на територията на цялата страна за нерегламентирано работещи хосписи и домове за стари хора, на управителя на дружеството- жалбоподател на 15.05.2025 г. е връчена Заповед №РД-13- 509/09.05.2025 г. и с изрично писмо на комисията по заповедта е изискана и представена относимата към предмета на проверката документация. В хода на извършената проверка на представените документи в периода от 09.05.2025 г. до 16.05.2025 г. включително, комисията констатирала, че ••• ЕООД е вписано в Агенция по вписванията с ЕИК: 20668823, и осъществява дейността си на основание Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ №УД-220935100505-04 от 04.12.2024 г., на основание чл.40, ал.1 и ал.13, във вр. с чл.43 и чл.41 от ЗЛЗ, както и че същото е вписано в регистъра на ИАМН и се представлява от К. М. и •••. При извършена проверка в Търговския регистър комисията констатирала, че К. М. е заличена като управител на ••• ЕООД на 27.11.2024 г., а на 08.11.2024 г. е сключен договор за възлагане на управление, чрез едноличния собственик на капитала „Артеа 12“ ЕООД и •••, във връзка с Решение на едноличния собственик на капитала на ••• ЕООД. Въз основа на така направените констатации, компетентно длъжностно лице: О. Н. В. - държавен инспектор в дирекция КМДПП в ИАМН, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението /също длъжностно лице в ИАМН/, съставила на 24.07.2025 г. АУАН №А-122, против ••• ЕООД за нарушение на чл.43 от ЗЛЗ, изразяващо се в това, че дружеството не е уведомило ИАМН за заличаването на К. М. като управител на лечебното заведение, т.е. за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение и лечебната дейност по чл.2а, в предвидения в закона 7-дневен срок от настъпването му по реда на чл.40. Актосъставителят посочил като дата на извършване на нарушението 05.12.2024 г. – датата, на която е изтекъл 7-дневния срок за уведомянето по чл.43 от ЗЛЗ, като място – гр.София, на административния адрес на лечебното заведение, а като дата на установяване – на 16.05.2025 г. – последната дата на извършване проверката, възложено с процесната нарочна заповед. АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на ••• ЕООД – С. О. Ф., на датата на неговото съставяне, без направени възражения срещу направените констатации в него. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражение пред АНО в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчването – 24.07.2025 г. Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице: изпълнителният директор на ИАМН, след като възпроизвел дословно изложената в акта фактическа обстановка, приел акта за законосъобразен, взел предвид събраните писмени доказателства по преписката, както и че се касае за първо по ред нарушение, след като изложил и мотиви относно липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, издал процесното НП, с което на основание чл.116б, ал.2 от ЗЛЗ наложил на ••• ЕООД административно наказание глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.43 от ЗЛЗ. Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Всилева; както и от приобщените писмени доказателства по делото: процесните АУАН и НП; известия за доставяне; писмена покана за състаяне на АУАН; Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за ивънболнична медицинска помощ №УД-220935100505-04, издадено от изпълнителния директор на ИАМН, ведно с приложение №1 към него; жалба с вх. №145/12.06.2025 г.; Решение №РД-13-509/26.06.2025 г.; Констативен протокол за извършена проверка №429/27.05.2025 г., ведно с разписка за връчване; Заповед №РД-01-65/17.06.2024 г., ведно с приложения №1 и №2, Заповед №РД-13-509/09.05.2025 г. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна: АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно представените писмени доказателства по делото /Заповед №РД-01-65/17.06.2024 .г., ведно с приложения, в което изрично фигурира актосъставителят като надлежно упълномощено лице да извършва проверки и съставя АУАН по ЗЛЗ, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.117 от ЗЛЗ/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма. По същество на правния спор, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение от обективна страна, с оглед на което релевираните в този смисъл възражения се явяват основателни. Разпоредбата на чл.43 от ЗЛЗ /в действащата редакция към датата на нарушението ДВ, бр.85 от 08.10.2024 г./, вменява на регистрираните по този закон лица задължение да уведомяват ИАМН за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение и на лечебната дейност по чл.2а в 7-дневен срок от настъпването им по реда на чл.40, като същите следва да представят само документи относно промяната, придружени с декларация за липсата на промяна във всички останали документи и обстоятелства. Не се спори между страните, а и от представеното по делото удостоверение се установява, че ••• ЕООД е вписано в Агенцията по вписванията с ЕИК: •••, и осъществява дейността си на основание Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ №УД-220935100505-04, издадено на 04.12.2024 г. от изпълнителния директор на ИАМН. Не се спори между страните по делото, че като законни представители на лечебното заведение са вписани в същото това регистрационно удостоверение две лица: К. М. и С. О. Ф.. Това обстоятелство, обаче – законно представителство в лицето на двама управители, с оглед посочената в АУАН и НП дата на заличаване в ТРРЮЛНЦ на К. М. като един от двама вписани законни представители на хосписа, а именно: на 27.11.2024 г., несъмнено е събитие, настъпило преди датата на издаване на самото регистрационно удостоверение – на 04.12.2024 г. При това положение, неправилно и незаконосъобразно е вменено на жалбоподателя извършване на вмененото нарушение от обективна страна на 05.12.2024 г., т.е. един ден след издаване на процесното регистрационното удостоверение, при обвързване със 7-дневен срок за изпълнение на задължението по чл.43 от ЗЛЗ – да уведоми за промени в обстоятелствата, който срок обективно няма как да започне да тече, преди датата на издаване на регистрационното удостоверение. Още по-малко може да се говори за промени в обстоятелствата по извършена вече регистрация, с оглед факта на тяхното съществуване преди издаване на процесното регистрационно удостоверение. Следователно на дружеството-жалбопотел е вменено несъставомерно нарушение, за което неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по този текст от закона. С процесното НП на дружеството-жалбоподател е наложена глоба на основание чл.116б, ал.2 от ЗЛЗ, която разпоредба от своя страна предвижда, когато субект на нарушението е лечебното заведение по чл.10, каквото несъмнено се явява и ••• ЕООД, което извършва дейност в нарушение на този закон или нормативните актове по прилагането му, да се наказва с имуществена санкция в размер от 2500 до 5000 лева. Наказание глоба в размер от 1500 до 3000 лева е предвидено в разпоредбата на ал.1 от същата разпоредба, но за всяко наказателноотговорно /физическо/ лице, което наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му при извършване на дейност в лечебно заведение по чл.10. Като е наложил на ••• ЕООД административно наказание глоба, каквото е предвидено само и единствено за физически лица, вместо имуществена санкция, което се налага на юридически лица и еднолични търговци, доколкото юридическите лица носят обективна, безвиновна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата, АНО е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено. По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя. Такива не се претендират за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство по делото от правоимащата страна, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.