Решение № 3597 от 14.8.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 329/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от „Груп дабълю ентърпрайс“ ЕООД, [населено място], общ.Л., подадена чрез пълномощник, противУведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, изх. №02-260-2600/8722 от 01.12.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на удържаните суми по интервенции, както следва: по Е.-РОК – 1342.34 лева; по Е.-ЗВПП – 4473.08 лева; ПРИПДСО HP: HP2 – 1191.26 лева; ОПДУ – 10164.65 лева; Е.-НИП – 4369.55 лева; ДП-ОПДУ – 6922.80 лева; ПЗЗЗ Натура 2000 – 1100.78 лева; ИЗ-МЗДП – 12424.81 лева. В жалбата се твърди, че уведомителното не съдържа фактически и правни основания. Посочени били многобройни хипотези както за установяването на недопустимостта на площите, така и за правното основание за това, но конкретна и ясна причина за недопустимост на всеки от парцелите липсвала, като не бил ясен и начинът установяване на такава. Не бил посочен и размерът на площта. Нямало основания за налагане на санкции по реда на чл.82 и чл.83 от Наредба № 3 от 10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, както и по реда на чл.88, т.4-8 от същата наредба. Не било и ясно как било констатирано наличие на един опожарен парцел. На следващо място, писмото съдържало вътрешни противоречия – от една страна с него било изцяло отказано подпомагане, а от друга по ОПДУ не били констатирани площи с несъответствия. Същото важало и за останалите интервенции. По време на проверките на информацията от Системата за мониторинг на площ дружеството се запознало с предоставената такава, като следвало дадените разяснения и пояснения. За всички заявени от него парцели резултатът бил посочен като „зелен“ и „жълт“, което съгласно дадените пояснения на сайта на ДФЗ, в СЕУ и съгласно § 47 и § 49 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 3 от 10.03.2023г., означавало, че били налице убедителни доказателства за съответствие между декларираните данни и данните, получени като резултат от автоматизирани процедури по наблюдение от системата за дадено монитируемо условие за допустимост, както и че не били намерени убедителни доказателства за несъответствие между декларираните данни и получените като резултати от автоматизираните процедури по наблюдение от системата за дадено монитируемо условие за действителност т. е. парцелите били допустими за подпомагане. В тази връзка, останало впечатление за допустимост на всички тях. На последно място, от обясненията към колана 3 не ставало ясно коя от трите хипотези била налице за удържана на сумата – наложени административни санкции с предходен акт, удържан данък общ доход. Дружеството нямало влезли в сила актове, по които да били наложени санкции, каквито да можело да бъдат прихванати. Писмото на дружеството за кампания 2022 било отменено с влязло в сила на 12.12.2025г. решение по адм. д.№ 1483/2024г. по описа на АдмС – Хасково. По изложените съображения се претендира отмяна на уведомителното писмо, в оспорените му части, и присъждане на разноски по делото. С писмена молба жалбата се поддържа от пълномощника, като се изтъква, че ако от ДФЗ били констатирани несъответствия между декларираните данни и установените чрез административни проверки, на кандидата следвало да се изпрати информация за това по реда на чл.61 на Наредба № 3 от 10.03.2023г., което в случая не било сторено. Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира отхвърляне на същата и присъждане на разноски по делото. Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: От жалбоподателя „Груп дабълю ентърпрайс“ ЕООД, чрез управляващото лице М. Д. П., на 27.04.2023г. е подадено общо Заявление за подпомагане с УИН 26/260723/41542, в т. ч. и Заявление за подпомагане, форма за юридически лица, с дата на обработка 27.04.2023г., като е заявено подпомагане по няколко интервенции, сред които са и Е.-РОК (Е. схема за разнообразие на отглежданите култури), Е.-ЗВПП (Е. схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал), ПРИПДСО HP: HP2 (Направление „Плащания за райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения), ОПДУ (Основно подпомагане на доходите за устойчивост), Е.-НИП (Е. схема за намаляване използването на пестициди), ДП-ОПДУ (Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост), ПЗЗЗ Натура 2000 (Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000), ИЗ-МЗДП (Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини, пъпеши)). С. З. за подпомагане, форма за юридически лица, „Груп дабълю ентърпрайс“ ЕООД е извършило корекция на първото заявление. Във връзка с подадените заявления са били генерирани Резултати от автоматични проверки на въведените данни и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по Е.-РОК и ДЗЕС 8, за които по делото са представени разпечатки с отразени в тях грешки. На 01.12.2025г. е издадено оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, изх. №02-260-2600/8722 от 01.12.2025г. В таблица 2 от писмо са посочени заявени за подпомагане интервенции и оторизираните по тях суми, като в колона 3 са описани стойностите в лева на „Удържана сума и/или удържан данък общ доход“, както следва: по Е.-РОК – 1342.34 лева; по Е.-ЗВПП – 4473.08 лева; по ПРИПДСО HP:HP2 – 1191.26 лева; по ОПДУ – 10164.65 лева; Е.-НИП – 4369.55 лева; по ДП-ОПДУ – 6922.80 лева; по ПЗЗЗ Натура 2000 – 1100.78 лева; по ИЗ-МЗДП – 12424.81 лева. В колона 4 – изплатена сума, срещу всяка интервенция е отразено плащане в размер на 0 лева. Пояснението за колона 3 - Удържана сума и/или удържан данък общ доход, е следното: „„Удържана сума“ - отразява удържани от оторизираната субсидия суми, в резултат на наложени с предходен административен акт административни санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми, мерки и интервенции, администрирани от ДФЗ. Наложените административни санкции, съгласно чл. 71, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП, се удържат съгласно чл. 31 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/128 от 21 декември 2021 г. за определяне правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 2021/2116. Ако сумата не може да бъде удържана изцяло в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. По силата на този член от оторизираното финансово подпомагане за текущата година се прихващат дължими суми от минали години. „Удържан данък общ доход“ - отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.“ Уведомителното писмо е получено от „Груп дабълю ентърпрайс“ ЕООД на 04.03.2026г., чрез Системата за електронни услуги на ДФЗ (л.35). Жалбата срещу това уведомително писмо е подадена до съда на 06.03.2026г., чрез административния орган. По делото, заедно с административната преписка по издаване на процесния акт, се представи Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 изх.№02-260-2600/2426#17 от 27.01.2026г. (л.144), като в представено от пълномощник на ответника придружително писмо вх.№1934 от 13.03.2026г. се сочи като основание за извършените с оспорения акт прихващания именно това писмо и се отбелязва, че то все още не е изтеглено от страна на жалбоподателя от Системата за електронно управление на ДФЗ. Посочва се, че визираното уведомително писмо е било издадено в изпълнение на Решение №8306 от 26.11.2025г. по адм. д. №1483/2024г. на Административен съд – Хасково. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата, а съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Предвид тези качества, в правомощията на ответника е да издава административни актове, вкл. и от вида на процесния. Уведомителното писмо е издадено в писмена форма. Същото обаче не отговаря на изискванията за необходимо съдържание по чл.59, ал.2, т.4, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити. Според посочената разпоредба, административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му т. е. административният орган е задължен да изложи коректно фактите, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на акта. От съдържанието на процесното уведомително писмо не става ясно кои са фактическите основания за описаните в табличен вид удържани суми по съответните интервенции. От пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 – „Удържана сума и/или удържан данък общ доход“, от таблица 2 в писмото, е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. От така изложеното се установява единствено, че с акта ответникът удържа конкретни суми по колона 3 от таблица 2, но не става ясно на какво конкретно фактическо основание е извършено това – налице е само изявление, че възможността за това произтича от наложени с предходен административен акт административни санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или от приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми, мерки и интервенции, администрирани от ДФЗ. Може да се приеме, че става дума за удържане на дължими суми от минали години, но липсва индивидуализация на конкретния акт, въз основа на който е възникнало съответното задължение. В процесното писмо не се сочат и конкретни суми, на базата на които да се дължи данък общ доход. Също така, в оспореното писмо не е направено разграничение дали визираните обстоятелства са налице едновременно, нито е пояснено дали удържаните суми са в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ (такъв не е цитиран в УП), или са удържани суми от изискуеми задължения по други интервенции (схеми и мерки), различни от описаните в писмото, или представляват удържан данък, т. е. не е налице никаква конкретика коя от изброените хипотези е относима към извършеното удържане за всяка отделна интервенция. Посочени са няколко фактически хипотези, но административният орган не е конкретизирал точно коя от тях е приложима в случая, а е бил длъжен са стори това. В процесния акт е посочено, че на основание чл.28, ал.1 от ЗПЗП, информация относно удържаната сума по всяка интервенция е налична в профила на кандидата в Системата за електронни услуги, секция „Справки“ - Извършени плащания по направление Директни плащания (в лева), и че на основание чл.30, ал.1, т.3 от Наредба № 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол във връзка с чл.28, ал.1 от ЗПЗП, информация относно начислените санкции, подлежащи на удържане от бъдещи плащания съгласно чл.76, ал.3 от ЗПЗП, е налична в профила на кандидата в Системата за електронни услуги, секция „Справки“ - Неудържани санкции. По делото обаче ответникът не доказа така изложеното, въпреки изрично указаното му от съда, че носи доказателствена тежест да установи наличието фактическите основания за издаване на оспорения акт, съответно не се представиха доказателства посочената информация да е била сведена до знанието на жалбоподателя. Съдебната практика приема, че мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства, респ. и от административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй като мотиви, обосноваващи волята на административния орган не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт. При това положение неприложимо е Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК. Съгласно закона, административният орган е задължен да изложи коректно фактите, въз основа на които е формирал правните си изводи, още при издаване на административния акт. Установяване на осъществилата се фактическа обстановка въз основа на твърдения относно фактите и обстоятелствата от значение за случая, е недопустимо да бъде извършвано от страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и няма как да допълва/изменя волята на издателя на акта, тъй като по този начин се подменят съображенията, мотивирали преценката му. С други думи, не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания, извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по неговото издаване и съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писмени становища/молби, изготвени от ответника, доколкото по този начин страната ще бъде напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до издаване на конкретния акт и съответно да организира адекватно защитата си, а съда – да извърши съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл, представеното от процесуалния представител на ответника доказателство в хода на съдебното производство не обосновава удържането на сумите по колона 3 от таблица 2 от акта. Все пак съдът намира за необходимо да го анализира и обсъди с оглед твърдението за неоснователност на жалбата, в частност и да посочи, че представеното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 изх.№02-260-2600/2426#17 от 27.01.2026г. не може да се приеме за релевантно фактическо основание за издаване на оспорения акт. По отношение на това писмо следва да се отчете факта, че то не е придобило стабилитет, тъй като все още не е връчено на дружеството жалбоподател. Следователно, на практика наложените с този административен акт намаления (таблица 14, клона 3) няма как да се считат за надлежно фактическо основание за извършване на удържанията с обжалвания акт. Отделно от последното, само за сведение, следва да се подчертае, че във визираното писмо не се сочат общи суми на намаленията, които да са идентични с удържаните суми по процеснто уведомително писмо. При това положение, дори и органът да е имал предвид удържане на база намаленията по това писмо, реално е невъзможно установяване на точната сума на това удържане, съответно невъзможно е и да се установи дали удържането по конкретна интервенция е идентично на наложеното по такава схема/мярка намаление. Дори и съответните суми да бяха установими, в случая не е налице влязъл в сила административен акт, който да се приеме за относимо фактическо основание за извършеното удържане с оспорения административен акт. За да бъде извършено това е необходимо наличието както на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от Разплащателната агенция към същия бенифициер, така и да са налице неуредени негови задължения, установени в съответствие с националното законодателство (по аргумент от член 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014г.) с влязъл в сила акт. Основание за удържане, съгласно националното законодателство, е съществуването на насрещни ликвидни и изискуеми вземания, съществуването на каквито в случая не е доказано. Отделно от до тук изложеното, ако хипотетично се приеме, че оторизираните суми по схеми и мерки, предмет на оспорения акт, са частично прихванати (в случая удържани) на основание член 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014г. с наложена санкция за бъдещ период, съгласно член 19 от Делегиран регламент № 540/2014г., по същите или други схеми/мерки, следва да се отбележи следното: Член 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014г. регламентира възможността държавите-членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство. В съображение 24 от Регламента е посочено, че един от начините за събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство. Без съмнение визираните текстове изискват неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентацията относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗПЗП, съгласно която вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Нормата на чл.165 от ДОПК изрично предвижда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. От анализа на цитираните разпоредби и при липсата на друга конкретна законова регламентация се стига до извода, че прихващането (удържането) по реда на член 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014г. е възможно, само ако сумите, с които се извършва то, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. Този извод следва и от функцията на удържането като способ, който замества принудителното изпълнение и изисква вземането на удържащата страна да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за компенсация. Изключение от това изискване е налице, когато актът, с който е установено публичното вземане, подлежи на предварително изпълнение съобразно националното законодателство. Тогава не е задължително актът да е влязъл в сила, за да се упражни правото на удържане. Достатъчно е вземането да е изискуемо, без да е необходимо да е безспорно установено по основание и размер, тоест да е ликвидно. В случая към момента на издаване на оспорения акт, представеното едва пред съда уведомително писмо, с което са извършени намаления, не е подлежало на предварително изпълнение нито по силата на специалния ЗПЗП, нито с разпореждане на административния орган. При липсата на предварителна изпълняемост и невлязъл в сила акт, административният орган няма правната възможност да извърши удържане (вж. Решение № 7605 от 7.07.2026г. по адм. д. № 3629/2026г. на ВАС, Решение № 4774 от 18.05.2022г. по адм. д. № 2255/2022г. на ВАС, Решение № 4217 от 8.04.2024г. по адм. д. № 8081/2023г. на ВАС, Решение № 11890 от 25.11.2025г. по адм. д. № 7149/2025г. на ВАС, Решение № 2895 от 29.03.2022г. по адм. д. № 436/2022г. на ВАС, Решение № 1294 от 10.02.2022г. по адм. д. № 10746/2021г. на ВАС). Следва да се отбележи и че уведомителното писмо, с което се налагат намаления е самостоятелен административен акт и по естеството си не може да бъде определен като съпътстващ, подготвителен документ за издаване на обжалвания акт. Изложените в него мотиви не са мотиви на оспореното писмо, поради което административният орган е бил длъжен да препрати изрично към него и/или посочи фактически и правни основания за извършеното удържане – в този смисъл вж. Решение № 7297 от 12.06.2024г. на ВАС по адм. д. № 4001/2024г. и Решение № 15633 от 16.12.2020г. по адм. д. № 8620/2020г. на ВАС. Формираната съдебна практика по казуси като процесния е еднопосочна и константна, изразена както във вече посочените съдебни актове на ВАС, така и в Решение № 6547 от 29.05.2024г. по адм. д. № 12320/2023г. на ВАС, Решение № 1048 от 31.01.2023г. по адм. д. № 6291/2022г. на ВАС, Решение № 6706 от 4.06.2020г. по адм. д. № 1205/2020г. на ВАС и други. По изложените съображения обжалваните части на оспорения акт следва да се отменят поради констатирани от съда основания по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. При този изход на спора основателна се явява претенцията на дружеството жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Такива се доказват в общ размер на 525.56 евро, от който 25.56 евро – държавна така, и 500.00 евро адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК съдът