Решение № 412 от 28.11.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 3593/2005 г.

Производството е по чл. 25 ал.6 ППЗСПЗЗ във вр. чл.33 – 45 ЗАП /отм./. Жалбоподателите И.П.М. ЕГН •••••••••• и Д.Я.Б. ЕГН •••••••••• ••• /наследник на починалия първоначален жалбоподател Д. П. М./ обжалват коригирания план за земеразделяне на гр.Б., кв.В.. Съгласно предложения проект за изменение на плана за земеразделяне жалбоподателите искат отреждане на имоти от резултативния фонд на кв.В. – имот №6 в масив 28 с площ от 3, 899 дка и нов имот №•• в масив 20 от 3 дка, който се отделя от стар имот №•• по скицата на лицензираното лице инж.Ю. Д. Т.. Имот №25 в масив 20 и част от стар имот №44 в масив 20 се отреждат за резултативен фонд на СО. Жалбоподателите излагат доводи, че отредените им имоти са на практика необработваеми, защото са песъкливи, чакълести и в дере. Претендира се отреждане на посочените по-подходящи имоти. При първоначалното разглеждане на делото, с решение №18 от 15.02.2005 г по адм.дело №1250/2002 г СГС, III “Г” състав е отхвърлил жалбата. С решение №10114 от 17.11.2005 г по адм.дело №6891/2005 г, ВАС, Четвърто отделение е отменил решението на СГС, като е приел, че първоинстанционният съд само е констатирал незаконосъобразност на плана. Не е изследвано със СТЕ предложеното изменение на плана за земеразделяне, което предопределя предмета на спора. Ответникът ОС З-О.К. /правоприемник на ОСЗГ “Б.” съгласно заповед №РД-09-137 от 18.03.2003 г на министъра на земеделието и горите/ не взема становище по жалб ата в настоящото производство. Представителят на СГП счита жалб ата за основателн а. Заинтересованите стрА. Кмета на СО, А.Б.И., Б.Н.Б., Т.П.Г., М.Л.Н., К.В.И., Н.М.И., Й.Г.В., М.Г.В., А.П.Р., Е.П.С., В.Т.М., М.И.М., Л.В.Б., К.П.Г., Е.М.С., Т.М.И. и А. Л.С. не вземат становище по жалбата. Софийски градски съд, ІІІ „Б” състав съвещание, като взе предвид събраните доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност съобразно чл.188 ГПК /отм./ както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподател ите са наследници на П. М. •••. Към жалбата си от 16.04.2002 г представят проект за изменение на плана за земеразделяне и обяснителна записка от лицензираното лице инж.Ю. Д. Т.. Легитимират се с решение – протокол №02727 от 19.01.1993 г на ПК-Б. за признаване право на възстановяване на земеделски земи. Процесната частична преработка е обнародвана в бр.33 от 02.04.2002 г на ДВ. По делото са предсктавени протоколни решения от 21, 22, 28 и 29.11.2000г на Дирекция “Земя и поземлена собственост” при МЗГ, протокол №140 от 25.10.2001 г на ПК “Б.” – С., заповед №РД-47-9 от 22.02.2002 г за процесната преработка и административната преписка по нея. Според изслушаната при първоначалното разглеждане на делото /и препотвърдена в настоящото производство/ СТЕ на в.л.инж.Р.П.; с решение №02727 от 19.01.1993 г ПК “Б.” е признала на наследниците на П. М. С. 17 броя имоти в 14 местности. Преобладаващата категория на имотите е пета; по един имот са четвърта и девета категория, а два са шеста категория. Повечето имоти са в равнинни местности и са били обработваеми. С преработения план за земеразделяне имотите са комасирани и за тях са определени нови имоти №020025 и №020044. Същите се намират в м.Ръсовица, където наследодателят на жалбоподателите не е притежавал имоти. Имотите са девета категория и са разположени в доста стръмно дере, което според вещото лице никога не е било обработвано. Според изслушаната в настоящото производство допълнителна СТЕ на вещото лице инж.Р.П.; няма техническа пречка проектът на инж.Т. към жалбата да бъде приложен. Констатира се, че след подаване на жалбата има нови собственици на предложените за отреждане имоти. Според решение №417-С от 28.06.2004 г на ОСЗГ “О.К.” на наследниците на И.М. М. са предоставени имоти №20049 в м.Р. и №028006 в м.Б.. Решението е издадено въз основа на решение №11847 от 04.04.2002 г на СРСпо гр.дело №11847/2000 г по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ /приложено по делото и влязло в сила на 08.05.2002 г / и решение на ПК Банкя №5007 от 16.09.2002 г по реда на чл.25 ал.3 ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земя включена в общинския поземлен фонд /приложено по делото/. По делото е представена и преписката по възстановяване на имоти на наследниците на И.М. М.. Според втората допълнителна СТЕ на вещото лице инж.Р.П. ••• има множество имоти от пети и шеста категория представляващи земи по чл.19 ЗСПЗЗ /резултативен фонд/. По делото са представени данни за такива земи- регистър и скици. С третата допълнителна СТЕ на вещото лице инж.Р.П. в землището на В. се дава предложение за отреждане на нови имоти на жалбоподателите в м.Б.. Предложението е неотносимо по делото, чиито предмет е определен с проекта за изменение към жалбата. С оглед представените доказателства, че претендираните от жалбоподателите имоти са предоставени на трети лица - наследниците на И.М. М., последните са конституирани като заинтересовани страни по делото. В допълнително становище от 23.08.2011 г в.л.П. посочва, че имоти №020044 и №028006 първоначално са част от резултативния фонд по чл.19 ЗСПЗЗ. Имот №020050 не е засегнат от първоначалната жалба. С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалб ата е процесуално допустим а, а по същество е основателна. При проверката по реда на чл.41, ал.3 ЗАП /отм./, съдът счита, че обжалваният индивидуален административен акт е валиден, но незаконосъобразен в обжалваната част. Допуснати са съществени нарушения на материалния закон. С първоначалното заключение на вещото лице инж.П. се установява, че с преработения план за земеразделяне имотите на жалбоподателите са били комасирани, но са отредени в м.Р., където наследодателят на жалбоподателите не е притежавал имоти. Новите имотите са девета категория и са разположени в стръмно дере, което според вещото лице никога не е било обработвано. Отдалечеността на новите имоти от населеното място е 3, 5 км - 4 км, което не съответства на отдалечеността от старите имоти, които са били близо до селото. Планът за земеразделяне е законосъобразен когато отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 23а от ППЗСПЗЗ - предоставените земи да са равностойни на притежаваните по количество, качество и категория и да са предоставени по възможност в местностите, където са се намирали. В случая тези изисквания не са спазени – на жалбоподателите са отредени имоти, които не са равностойни като качество и не са - дори приблизително - в местността, в която са били старите имоти. Същевременно вещото лице констатира множество имоти от резултативен фонд, които отговарят на посочените законови изисквания. Първоначалният ответник е можел да отреди друг имот на жалбоподателите, но не го е сторил. Не е спазена целта на ЗСПЗЗ – справедливо възстановяване на имотите на бившите собственици. Вместо това по-подходящи за обработка земеделски имоти са оставени в “резултативен фонд” по чл.19 ЗСПЗЗ, като е възможно част от тези имоти да останат общинска собственост т.е. въобще да не бъдат възстановени. Съгласно законовата уредба и указанията на ВАС в отменителното решение, конкретният предмет на настоящия административен спор е определен от предложения /към жалбата/ проект за изменение на плана за земеразделяне. В останалата част планът е влязъл в сила. Установява се с първото допълнително заключение на вещото лице, че този проект за изменение съдържа законосъобразно и целесъобразно предложение, като няма пречки то да бъде изпълнено. Особеното в случая е, че в течение на делото ответникът е постановил решение, с което е възстановил процесните имоти на третите заинтересовани лица – наследници на И.М. М.. Настоящият съд счита, че тези действия на ответника са неправомерни с оглед чл.25 ал.7 ППЗСПЗЗ. Процесната жалба е подадена на 16.04.2002 г и към тази дата заинтересованите страни не са имали влязло в сила съдебно решение за възстановяване на тези земи. Самото обезщетяване е станало с решение №417-С от 28.06.2004 г на ОСЗГ “О.К.”. След като е имало данни при ответника за обжалване на плана за земеразделяне и планът не е бил влязъл в сила в тази му част; въобще не е следвало да се извършва разпореждане от ответника в полза на трети лица. Няма основание и не е възможно съдът да отхвърли принципно основателна жалба /каквато е процесната/ поради последващи я незаконни действия на ответника. В противен случай излиза, че последният се позовава на неправомерното си поведение. Ответникът ще бъде насърчен да действа неправомерно и в други подобни случаи, като обезсмисля висящите съдебни спорове. По тази причина съдът намира, че не е обвързан от незаконните последващи действия на бившата ОСЗГ “О.К.” /сега ОСЗ “О.К.”/. Жалбата е основателна и трябва да бъде уважена, като процесния административен акт се отмени в обжалваната част и преписката се върне на административния орган за отреждане на процесните имоти на жалбоподателите. С оглед изхода на делото и на основание чл.64 ГПК /отм./ в тежест на ответника са деловодните разноски на жалбоподателите в размер на 370 лева възнаграждения за вещи лица, 250 лева адвокатско възнаграждение и 7, 50 лева такса за съдебни удостоверения; или общо 627, 50 лева. По изложените съображения, съдът