Решение № 66 от 17.4.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 110/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2025/1000-3028/НП о т 22.12.2025 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на Д. Т. М. с ЕГН •••••••••••••••••••••••••••• от град •••••••••••••••••••••••, със съдебен адрес: град П ловдив, ул.„Райко Даскалов” № 16, етаж 2, чрез адвокат Г. Д., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 15 086.15 евро (29 505.94 лв.) (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни изделия (материал) с общо тегло 337.50 грама (пункт ІІ). Жалбоподателят Д. Т. М. чрез процесуалния си представител – адвокат Г. Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен, необоснован и незаконосъобразен – издаден при съществени процесуални нарушения и в разрез с материалния закон: не бил поканен М. да декларира носените от него златни изделия от страна на митническите служители, процесната стока нямала търговски характер, липсвал субективния елемент от състава на нарушението, липсвало съразмерност (пропорционалност) между извършеното нарушение и наложеното наказание, липсвал акт за назначаване на експертизата, не била изписана текстово нарушената правна норма, отнемането на стоките – предмет на нарушението било в противоречие с европейското законодателство и по-специално с принципа на пропорционалност. Претендират се разноски по делото. В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. Т. М., се явява. За него се явява адвокат Г. Д., който пледира за отмяна в цялост на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, като допълнително сочи, че била налице заинтересованост от изхода на делото от страна на разпитаните свидетели – митнически служители, че били налице противоречия в показанията им, че била налице липса на покана от страна на митническите служители, отправена към пътуващите за деклариране на вещи, както и липсвал субективният елемент от състава на нарушението. Сочи се също така, че едновременното налагане на Глоба и отнемане на процесните вещи с полза на Държавата било несъразмерно на процесното нарушение. Представен е Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща представител – Старши юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. Наведено е мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 17.08.2025 година, около 21.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „ Изходящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил (микробус) марка „Мерцедес”, модел „Спринтер” с държавен регистрационен номер ••••••••••••••, собственост и управляван от жалбоподателя - българския гражданин Д. Т. М. (видно от Свидетелството за регистрация, част II и от Справките от АИС КАТ). В автомобила пътуват още 5 пътника, между които и свидетелят С. А. М.. За автомобила постъпва Искане от Гранична полиция за извършване на съвместна проверка, поради което МПС и пътуващите в него лица са насочени към гаража (халето) на посоченото трасе за извършване на физическа митническа проверка. Преди започване на физическата митническа проверка водачът и пътниците, са поканени да декларират носените от тях акцизни стоки, стоки с търговски характер, благородни метали, скъпоценни камъни и т.н. от свидетеля Данаил В. Д.. Никой не декларира нищо. В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите служители К. Т. В. и колегата му Д. Д. извършват митническа проверка на автомобила и багажа на пътниците, при която откриват в багажното отделение на автомобила в голяма найлонова прозрачна чанта (плик) недекларирани и укрити стоки изделия от жълт метал в два прозрачни полиетиленови плика, обвити с прозрачно тиксо и едно пакетче, обвито в кафяво тиксо. Същите представляват златни изделия (материал), които се оказват собственост на жалбоподателя съгласно изричното му изявление, направено пред митническите служители, в тази насока, респ. липсата на възражения в тази насока от страна на другите пътници. Измерването точното тегло на недекларираните изделия от Д. Т. М., както и установяването видът, естеството и качеството им на изделия от благороден метал – злато, се извършва с помощта и знанията на специалист – златар, специално осигурен, т.е. повикан от митническите органи, който и прави необходимите констатации за тези факти. На място, отзовалото се вещо лице Валентина Димитрова Димитрова, след анализ и изследването им, установява, че се касае за златни изделия (материал), окачествява същите, посочвайки съответната проба, както и ги претегля, като тези си констатации обективира в писмено Заключение, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин потвърждава изработването от злато - благороден метал, съответстващ на намерените. Вещото лице индивидуализира конкретно, откритите укрити и недекларирани изделия, представляващи предмет на нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение, определя и тяхната митническа стойност, възлизаща на сумата 18 103.38 евро (35 407.13 лв.) и при единична цена 53.64 евро (104.91 лв.) за грам/златни изделия (материал) проба 585. В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване произходът и притежанието на същите контролният орган изисква от жалбоподателя на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него в присъствието на митническите органи. Личните обяснения са приложени към АНП и видно от тяхното съдържание става ясно, че златото е на жалбоподателя и е старо, като искал да го замени за ново и не знаел, че трябвало да се декларира. За извършената митническа проверка е съставен Протокол с № 25BG001015M033162 от същата дата. Документът изготвят свидетелите Данаил Д. и К. В. и в него са отразени резултатите от проверката, включително с вписан установеният факт за откриването на недекларираните златни изделия (материал). Проверката приключва в 21.35 часа. При тези фактически обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и неговият извършител, митническият орган - свидетелят К. В., пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG18082025/1000/М–2680 на дата 18.08.2025 година против жалбоподателя. Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна изразило се в опит за превоз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на златни изделия (материал), подробно описани в Акта. Актосъставителят излага и подробно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и намерените недекларирани изделия от жълт метал, посочвайки конкретно тяхната проба, видът им и количество - грамаж, съответно и металът, от който са изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото в Заключението на вещото лице. Процесните златни изделия (материал), предмет на нарушението, са задържани със съставения АУАН от контролните – митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка № 25008252 от 17.08.2025 година. В последствие процесните стоки са предадени на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас. АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя, както и на свидетел – Д.Д., също митнически служител на МП „Капитан Андреево”. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му като го прочита и е връчен лично, като с подписа си Д. М. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 18.08.2025 година, когато е изготвен констатиращият акт, като жалбоподателят сочи в графата, касаеща възражения, че не е знаел, че трябва да декларира процесните стоки. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение. Определена е стойност на стоките – предмет на нарушението , в общ размер на 15 086.15 евро (29 505.94 лв.), съгласно Заповед № ЗАМ-632/32- 109574 от 11.04.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2025/1000–3028/НП на 22.12.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на дата 16.01.2026 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и имената на получателя му и че е получено лично от адресата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 15 086.15 евро (29 505.94 лв.) (100 % от стойността на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки. Приетата – приложена по преписката Заповед № З АМ–502/32–817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник- Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите н а Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Иван Добрев Пасков (, а и в тази насока е Заповед № 1289 от 08.08.2025 година на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към датата на издаване на НП. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед. По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето С. А. М., която заяви пред настоящия Съдебен състав, че пътувала заедно със сина Д. Т. М. за Република Турция заедно с още трима души. При пристигането на МП след проверка на документите им (паспортната проверка), митническите служители извършили проверка на автомобила и багажа им, като преди започване на проверката митническите служители не били поканили нея и другите пътуващи в процесния микробус, включително водача – сина й Д. Т. М., да декларират изнасяните от тях стоки, както и че когато митническите служители извадили златните изделия тя заявила, че половината са нейни. Свидетелят М. сочи, че златните изделия били стари и са искали да ги заменят за нови, тъй като са били необходими във връзка със сватба на близък роднина. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите К. Т. В. и Д. В. Д., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата В. и Д. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на свидетелите К. В. и Д. Д. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите К. Т. В. и Данаил В. Д., считайки ги обективни и достоверни, респ. не кредитира наведеното от адвокат Д. в пледоарията му пред настоящия Съдебен състав, възражение, касаещо тяхната заинтересованост. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя, установявайки обективните факти на излизането му от страната, отивайки за Република Турция, МПС, с което е пътувал, липсата на навременни действия от негова страна за надлежното писмено митническо оформяне на носените процесни стоки – златни изделия (материал), още и резултатът от митническата проверка - намирането на определено количество укрити и недекларирани златни изделия (материал) в търговско количество, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. В този ред на мисли следва да се посочи, че действително първият от разпитаните свидетели (К. Т. В.) сочи, че поканата за деклариране е отправена от свидетеля Д. Д. по пътя, когато са отивали за митническа проверка, а след това сочи, че поканата е било отправена след като пътуващите са слезнали от автомобила; а вторият от разпитаните свидетели (Д.В. Д.) - че е отправена преди самата проверка; което в случая няма толкова голямо значение, тъй като се установи това, което е по-важно и съществено, а именно: че подобна покана е била отправена преди началото на физическата митническа проверка. Вярно е също така, че е налице противоречие в показанията на разпитаните свидетели – митнически служители, относно факта в колко пакета са били опаковани процесните стоки, но това не буди съмнение относно достоверността на показанията им, тъй като ежедневната им работа е свързана с разкриване на нарушения като процесното и именно поради тази им натовареност (ноторно известно е обстоятелството относно прекомерната натовареност на МП „Капитан Андреево” като външна граница на Европейския съюз (ЕС)) в документите по АНП и по-специално в АУАН те детайлно са посочили в колко пакета са били процесните стоки и начина им на опаковане, тъй като е нормално да не си спомнят част от детайлите на случилото се, поради което и Съдът ги запита дали процесният АУАН е именно този, съставен на жалбоподателя и получи положителни отговори като по този начин се изясниха точното място на укриване на процесните стоки и начина на опаковането им. По отношение на другото наведено възражение от адвокат Д. относно противоречие в показанията на свидетелите – митнически служители, касателно обстоятелството чии са процесните стоки, следва да се отбележи, че такова противоречие липсва, тъй като показанията са категорично в насока, че са собственост на жалбоподателя, като в тази насока са и данните от Личното обяснение на жалбоподателя, написано собственоръчно и без външно въздействие и влияние. Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля С. А. М. – майка на жалбоподателя – и допусната до разпит в съдебното производство по искане на последния, като очевидец на случилото се, пътувала съвместно с него на процесната дата и заедно преминали митническия контрол. Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (К. Т. В. и Д. В. Д.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелствата на съвместното й пътуване с жалбоподателя за Република Турция, за вида на носените в превозното средство стоки – златни изделия (материал) и за извършената митническа проверка. В останалата им част и поспециално, досежно изложената фактологическа версия относно това, че митническите служители не били ги поканили да декларират носените от тях стоки и че част от укритите и недекларирани златни изделия били нейни, показанията на свидетеля С. М. са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради близките й отношения и фактът, че жалбоподателят й е син, от тук и пряката й заинтересованост от изхода на делото. За конкретно посочените факти, установими са явни несъответствия между заявеното от свидетеля М. и сведенията, дадени от свидетелите К. Т. В. и Д. В. Д. – точно обратни по насоченост относно факта на отправена покана за деклариране на процесните стоки и собствеността им. Доколкото показанията на свидетеля М. сериозно се компрометират при съотнасяне с всички останали доказателства, събрани в производството, в контекста на обсъдените преки противоречия, наред с отчитане на обстоятелството за нейната заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на жалбоподателя, поддържана в съдебната фаза на производството. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира показанията на свидетеля С. М. в тази им част – убедително опровергана, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи. С доверие се възприе и Заключението по извършената Оценителна – ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна такава, назначена във фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на стоките предмет на нарушението - изделия (материал) от благороден метал: злато, както и тяхната митническа стойност – в общ размер 18 103.38 евро (35 407.13 лв.). Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство и не е оспорена по надлежния ред. Доколкото изготвилият я експерт – Валентина Димитрова е включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и Административен съд – Хасково, публикуван в Държавен вестник (за 2025 година), същата безспорно има качеството на вещо лице по смисъла на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица на Министерството на правосъдието и няма основание за каквото и да е съмнение относно нейната квалификация на специалист - златар, респ. и на правоспособността й, с която и е регистрирана в указания Списък. Видно от последния, тя е включена в клас 11.„Други съдебни експертизи” – златар, външнотърговски сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, изкупуване, изработка, преработка, ремонт и продажба на такива изделия. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Заключението на вещото лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизата по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както самоличността на вещото лице и неговата квалификация. Поради това, Съдът приема за формално спазени правилата и изискванията към този доказателствен способ - експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в настоящото административнонаказателно производство процесуални разпоредби на НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно даденото с нея експертно Заключение се явява валидно и годно като доказателствено средство и същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за оценяването на конкретните стоки, с оглед вида им на изделия от злато – благороден метал, обуславящо необходимост от специални знания и умения с каквито органът не разполага. Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на тази експертиза и поименното определяне на вещото лице, както и формулиране на задачите към него, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно съдържанието на експертното заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН (ето защо и наведеното в тази насока възражение в Жалбата е неоснователно). В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на неговата административнонаказателна отговорност, относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването. В случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизата и участието на вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение са спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето защо, решаващият Съдебен състав даде вяра като възприе и кредитира експертното Заключение, изготвено в административната фаза на производството. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно същото и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на митническите органи относно стойността на процесните стоки, тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Становището е изготвено о т митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема Становището за извършено от служители – специалисти с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Становище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Становището няма, поради което Съдът го намира за обосновано и правилно (както вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа н а Становището се установява стойността на стоките – предмет на нарушението. Посочената стойност не се оспорва от страните в производството. Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитират се и другите допълнително представени писмени документи. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценена по същество, Жалбата е неоснователна. При разглеждане на дела по о бжалвани НП Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО), срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото и предвид изявленията на жалбоподателя, направени в съдебно заседание, в смисъл, че потвърждава всички извършени до момента действия на адвокат Д., при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект. На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 1166 от 05.02.2026 година и Служебна бележка с рег.№ 32-34531 от 02.02.2026 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази му част в резултат на плащане на Глобата. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на актовете. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на жалбоподателя, вписано в графата, касаеща възражения в АУАН. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 г одина, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. АНО е приел, че възражението е неоснователно, поради което е издал и процесното НП. Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация (в този ред на мисли следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено като задължителен реквизит на НП текстово изписване на нарушената материалноправна норма, поради което и наведеното в тази насока възражение в Жалбата е неоснователно). Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като митническо нарушение във фактически състав с правна квалификация - чл. 233, ал. 1 от ЗМ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – превоз на стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правната норма от цитирания нормативен акт, който очертава правната уредба на действащия митнически режим и контрол, а цитираната конкретна разпоредба, установява пряко задължението за деклариране на носени през границата изделия от благородни метали (макар били те и материал, т.е. стари, употребявани) когато са в търговски количества. Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно фактическо и правно единство, органите – контролният, респ. и АНО са дали фактическо описание на нарушението, което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно е посочен текст от ЗМ, приложим към неизпълнение задължението за писмено деклариране на изделия от благородни метали, които се превозват през границата и са в търговски количества. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля по Акта Д. вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане, длъжност и месторабота, както и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 18.08.2025 година актосъставителят К. Т. В. е заемал длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля В., направено в открито съдебно заседание, проведено на 23.03.2026 година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, е заемал към момента на издаването му длъжността „Заместник- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Въз основа на кредитираните гласни доказателства в лицето на разпитаните митнически служители – пряко, както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че посочените процесни стоки лицето Д. М. не е обявило писмено пред митническите органи, като не е разполагал и не е представил митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях. Свидетелите – митнически служители са категорични относно съпричастността на лицето към превозваните процесни стоки и неговото лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на носените стоки, представляващи златни изделия (материал) и тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните златни изделия (материал). Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 17.08.2025 година през МП „Капитан Андреево” при излизането си от страната към Република Турция, жалбоподателят е направил опит да носи, т.е. фактически е направил опит да превози през държавната граница и изведе от страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното писмено деклариране (в този ред на мисли следва да се отбележи, че е неоснователно възражението, наведено в Жалбата относно липса на търговски характер предвид количеството и стойността на недекларираните стоки). С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в третата от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да превози” през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да напуснат митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка преди реалното излизане от страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който направи опит да превози през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо Регламенти на ЕС - Регламент № 952/2013 година и чл. 135 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от страна на жалбоподателя на носените от него златни изделия (материал), в релевантния момент на извеждането им от митническата територия на Република България, пряко се установява от показанията на свидетелите – митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал писмено процесните превозвани стоки на линията на митническата проверка, както и не е представил друг документ за стоката. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника при условие че стойността им не надвишава 1 000 евро и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят при излизането си от страната за Република Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента на започване на формалностите по митническия контрол. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема писмена форма, то налице е липса на деклариране. Това задължение, на което е бил безспорен субект, обаче Д. М. не е изпълнил и самият факт на укриването на тези стоки, т.е. непредставянето пред митническите органи в релевантния момент на линията на митническата проверка и откриването им при митническата проверка, са категорична индиция за бездействието му - липсата на дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на митнически контрол. Бездействието от негова страна по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за напускането на стоките от територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки опит за контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през митническия контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при последващата митническа проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания на митническите служители цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката. За пълнота на настоящото изложение и с оглед наведеното в тази насока възражение в Жалбата, следва да се отбележи, че покана за деклариране е имало отправена, въпреки че за съставомерността на деянието не е необходима такава покана, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължението за деклариране. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и превозвани стоки. В този ред на мисли не е нарушена процедурата, във връзка с извършената митническа проверка, тъй като М. е имал възможност да декларира златните изделия (материал), от която възможност не се е възползвал. Деянието, извършено от Д. М. е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици – укриването и недекларирането пред митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на превозваните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено деклариране му е било известно. Още повече многократно е пътувал извън страната видно от Справката за пътуванията му. От друга страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите норми за превоз на стоки, т.е. жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП в частта за наложената Глоба за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон. Ето защо наведеното в Жалбата и поддържано и в пледоарията пред настоящия Съдебен състав възражение, касаещо липса на субективният елемент от състава на нарушението, е неоснователно. Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е довършено изпълнителното деяние, а в случая недекларираните стоки са били открити при физическата митническа проверка и изпълнително деяние е останало недовършено по независещи от него причини. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – златни изделия (материал). По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямата стойност и количеството на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на недекларираните стоки при износ; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са. Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки, която стойност не се оспори от никоя от страните в процеса. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна. Така наложеното с обжалваното НП наказание „Глоба” Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт I следва да бъде потвърдено. В този ред на мисли е неоснователно, наведеното в Жалбата възражение, свързано с несъразмерност/непропорционалност между наказанието „Глоба” и извършеното нарушение, тъй като неговият размер се определя като бъдат взети предвид всички обстоятелства относно извършването на нарушението и личността на нарушителя, защото санкцията е предвидена от законодателя не в абсолютен размер, т.е. АНО, респ. Съдът по принцип имат възможност за преценка относно размера, с оглед факта, че той е от 100% до 200 % от стойността на недекларираната стока, а в случая АНО е приложил минималното процентно отношение. НП е законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по пункт II. Съдът приема, че подобно разпореждане е законосъобразно приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ . Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й. Относно наведеното от адвокат Г. Д. в Жалбата и поддържано в съдебно заседание възражение за прекомерност на санкцията и противоречие с Европейското законодателство, Съдът излага следните мотиви: в случая налаганета на Глоба за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ и и едновременното с това отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението по силата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ не противоречи на правото на ЕС докалкото санкциите са съобразени с тежестта на деянието и и със субективното отношение на извършителя към него. Разпоредбата на чл. 42, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 гласи: „Всяка Държава - членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.”, а според § 2 - „Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете: а) Имуществена санкция или Глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на Споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление; б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.”. Според най-новата практика на Съда на ЕС (СЕС), изразена с Решение от 19.12.2024 година по съединени дела С-717/22 и С-372/23, чл . 42, § 1 и § 2 от Регламент № 952/2013, вр.чл. 17, §1 1 от Хартата на основните права на Е С трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на Глоба, и отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност. Настоящият въззивен състав, намира, че в процесния случай налагането на наказанието „Глоба” ведно с отнемане на стоките, предмет на нарушението, е предвидено в националното законодателство за съответното деяние и не е в противоречие с нормите на СЕС. По делото се установи, че отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушението – златни изделия (материал), принадлежат на М. (в този смисъл е и изявлението, направено в Жалбата, както и това в Личните обяснения, а както вече бе посочено Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. М. в частта, касаеща изявлението й че половината от златните изделия са нейни (за пълнота следва да се посочи, че никой освен М. не твърди, че златните изделия не са на жалбоподателя изцяло, дори самият той в Жалбата си, т.е. вече в съдебната фаза на процеса сочи, че предметът на нарушението е негов и тази теза се поддържа и в съдебно заседание от страна на процесуалния му представител), на който е вменено виновното осъществяване на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Това обстоятелство се установява и от събраните пред настоящата инстанция доказателства. Същото е извършено виновно – при пряк умисъл, предвид факта на укриването на стоките и с оглед това, че той не е декларирал стоките пред митническите органи, въпреки законовото задължение да стори това, което му е било и добре известно поради факта на осъществявани от него пътувания извън страната. От събрания по случая доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че М. е знаел за наличието на процесните стоки, тъй като те са негова собственост и че съзнателно не ги е декларирал пред митническите органи, дори и при отправената изрична покана за това. Следователно, деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването им. Така установеното обосновава кумулиране на санкциите по чл. 233, ал. 1 от ЗМ с тази по чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Като се има предвид установеното от фактическа страна и субективното отношение на дееца към това, строгостта н а санкциите „Глоба” и „Отнемане” се явява в съответствие с тежестта на осъщественото нарушение. Т.е. настоящата инстанция намира, че наложеното кумулативно „отменане в полза на Държавата” на вещите предмет на нарушението е съобразено с изискването за пропорционалност. Санкционният режим, предвиден с разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ дава възможност за преценка, какъв размер на наказание да бъде наложено в зависимост от характера и тежестта на нарушението, в пределите предвидени от законодателя. В случая наложеното на жалбоподателя административно наказание „Глоба” по чл. 233, ал.1 от ЗМ е в минимално предвидения от закона размер, като кумулиране на същото с „Отнемане на вещите” при приложение нормата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, с оглед тежестта на извършеното деяние не е непропорционално и излизащо извън пределите на целите, за които същото е установено. С налагането им се гарантира, че режимът на административни санкции, приложими за митническо нарушение, реално има възпиращ ефект, като извършителят на деянието е на практика лишен от икономическите изгоди от извършването им. Налице е и възпиращият ефект и по отношение на останалите членове на обществото, които няма да предприемат извършване на нарушения от вида на процесното. С налагането на коментираните санкции се постига ефективно възпиране н а всеки от извършване на подобни нарушения. В изложения смисъл са и Решение № 5196 от 20.05.2025 година, постановено по КАНД № 456/2025 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 6788 от 30.07.2025 година, постановено по КАНД № 1096/2025 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева и др. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че практиката на други Съдилища, посочена от адвокат Д. не е задължителна такава и настоящият Съдебен състав не е длъжен да се съобрази с нея, а да подходи по вътрешно убеждение и съобразно доказателствата, находящи се в кориците на делото. По разноските: По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 1 360 евро (2 659.93 лв.) (съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските) и от страна на АНО – 66.47 евро (130 лв.) за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 66.47 евро (130 лв.). Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 66.47 евро (130 лв.) до 97.15 евро (190 лв.). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в две съдебни заседания и представяне на доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. По отношение на Решението в частта за разноските АНО не мо же да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение с оглед изхода на делото. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав