Решение № 6788 от 14.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 48959/2025 г.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът „••• твърди, че е доставил топлинна енергия за битови нужди на адрес: гр. ••, ул. •••, абонатен № ••. Твърди, че титуляр на партидата е била К. Н. Н. (починала), като ищецът е насочил претенцията си срещу ••. Твърди, че за имота е доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2023 г. до м.04.2024 г. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 4025,20 лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2023г. - м.04.2024г., 696,28 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.03.2023г. до 03.10.2025г., както и 52,98 лв.- представляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2023г. до м.04.2024г. и 13,33 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 31.03.2023г. до 03.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът •• е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва размера на претендираните суми и начина на начисляването им. Твърди, че следва да се установи дали е извършван реален отчет на уредите в имота и дали починалото лице е имало обективна възможност да осигури достъп. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на ищеца „••• не оспорва предявените искове. Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ: За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. Разглеждането на предявените искове по същество предполага преди всичко установяване на съществуващо валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Основната спорна предпоставка в настоящото производство е пасивната материалноправна легитимация на ответника ••. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, потребител (битов клиент) на топлинна енергия е собственикът или титулярят на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Според общите правила за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът притежава качеството „потребител“ за процесния период. От приетите по делото писмени доказателства, включително приложените копия на Нотариален акт за прехвърлянен на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 104, том V, рег. № дело № 826 от 1986 г., се установява, че титуляр на правото на собственост върху процесния имот е била К. Н. Н.. Ищецът черпи правата си срещу •• от твърдението, че последната е придобила имуществото на починалото лице по силата на чл. 11 ЗН (наследство без наследници). За да възникне качеството на наследник за държавата или общината по чл. 11 ЗН, законът поставя абсолютното изискване да няма лица, които могат да наследяват по закон (чл. 1 - 10 ЗН), или всички наследници да са се отказали от наследството или да са изгубили правото да го приемат. Това обстоятелство подлежи на стриктно доказване чрез представяне на надлежно удостоверение за наследници, от което да е видно категоричното изчерпване на всички редове наследници по закон. По делото са представени удостоверения за наследници, от които се установява кръгът на потенциалните правоприемници на починалото лице. При преценка на тези документи съдът констатира, че ищецът е ангажирал доказателства единствено за липсата на наследници от първи, втори и трети ред по смисъла на Закона за наследството. В настоящото производство обаче не са представени никакви доказателства, установяващи отрицателния факт на липса на наследници от четвърти ред, а именно роднини по съребрена линия до шеста степен включително съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН. Приложението на чл. 11 ЗН, на който ищецът основава легитимацията на ответника, изисква кумулативното наличие на предпоставката, че няма лица, които могат да наследяват съгласно всички предходни разпоредби на закона. Наследяването от общината е изключително и субсидиарно, като то настъпва едва след като се изчерпят всички възможни редове наследници по закон или същите са се отказали от наследството. Като не е изследвал и доказал липсата на наследници от четвърти ред, ищецът не е установил по несъмнен начин, че имуществото на починалата К. Н. е преминало в собственост на •• по силата на вакантното наследство. Освен въпроса за недоказаното правоприемство, съдът следва да анализира и правната природа на отговорността на общината при хипотезата на чл. 11 ЗН, като съобрази практиката на Върховния касационен съд. Съгласно Определение № 458 от 30.09.2016 г. по ч. т. д. № 1303/2016 г., II Т. О. на ВКС, разпоредбата на чл. 11 ЗН урежда придобиването на конкретно имущество от общината, но тя не се явява универсален правоприемник в общия смисъл. Общината става собственик само на жилища, ателиета, гаражи и парцели, предназначени за жилищно строителство, докато пасивите на наследството остават в тежест на държавата като общ правоприемник. В този контекст общината придобива отделни права, но не отговаря пряко за задълженията на починалото лице, като нейното положение е сходно с това на заветник. Върховният съд подчертава, че за задълженията на починалия отговаря държавата ограничено до размера на полученото имущество, а кредиторите могат да насочат претенциите си срещу общината само по реда на чл. 66, ал. 2 ЗН и то при недостиг на активите, получени от държавата. Допълнителна яснота в тази насока внася Определение № 60154 от 07.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4506/2021 г., I Г. О. на ВКС, в което се посочва, че общината не е универсален правоприемник и нейната отговорност не възниква автоматично със смъртта на титуляра. Приемането по опис, предвидено в чл. 61, ал. 2 ЗН, е въведено именно с цел защита на имуществените права и отграничаване на активите. Тъй като общината не отговаря пряко за задълженията на починалото лице, спрямо нея е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 68 ЗН, според която полученото от общината имущество се намалява само когато останалото в държавата наследство не е достатъчно за изплащане на дълговете. В настоящия случай ищецът „••• не е ангажирал доказателства нито за стойността на евентуално придобитото от общината имущество, нито за това, че активите, преминали към държавата, са изчерпани. Липсата на такива доказателства, съчетана с пропуска да се установи липсата на наследници от четвърти ред, прави претенцията изцяло неоснователна поради липса на пасивна материалноправна легитимация. Общината не притежава качеството на потребител по смисъла на Закона за енергетиката по отношение на имота за исковия период, нито е доказано нейното качество на наследник по закон. С оглед изложеното и предвид липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника, за съда става безпредметно да обсъжда останалите възражения по същество, включително тези за погасителна давност и констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза. Изслушаната експертиза на вещото лице инж. В. Т. установява математическия размер на начислените суми, но тя не може да послужи за основание за осъждане на субект, който не е страна по правоотношението. Ето защо исковете за главница и акцесорните искове за лихви подлежат на отхвърляне като изцяло неоснователни. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение за юрисконсулт, което предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено в размер на 100,00 евро. Така мотивиран, съдът