Решение № 81 от 15.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2175/2023 г.

Производството е по реда на чл. 68 ЗБН. Образувано е по възражение на „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК •••• срещу решение, обективирано в писмо изх. № 1128/08.11.2023г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с което е оставено без уважение искането на кредитора за включване в списъка с приети вземания на негови вземания за съдебни разноски в размер в размери от по 264 000 лв., присъдени с влязло в сила решение по т.д.№ 937/2021 г. на Софийски градски съд с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН, а вземанията са включени от синдиците в списъка с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН. Кредиторът с вземания за разноски сочи, че те са направени в съдебни производства по искове за попълване масата на несъстоятелността на КТБ АД (н). От синдиците на КТБ АД (н) са били предявени искове по чл. 59, ал.з и 5 ЗБН с цел да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите по несъстоятелността на прихващания на вземания на банката, извършени от „Б.Е.Г.“ ЕАД с негови насрещни вземания. Поради това, че чл. 59 ЗБН се намира в Раздел III „Попълване масата на несъстоятелността“, без съмнение разходите по провеждане на исковете, уредени в този член, са разходи за попълване на масата на несъстоятелността. В чл. 94, ал.1, т.3 ЗБН се определя реда на удовлетворяване на вземания на кредитори, представляващи разноски по несъстоятелността. Съгласно чл. 54, т.3 ЗБН, разноски по несъстоятелността са и разходите за попълване на масата на несъстоятелността. При предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелностга, в образуваното съдебно производство се извършват разходи, както от ищеца (синдиците на банката), така и от ответника по иска. Ако искът бъде уважен, направените в производството разходи са за сметка на ответника, като разходите на синдиците се възстановяват в масата на несъстоятелността, чрез осъждане и събирането им от ответника, т.е. те не се удовлетворяват по реда на чл. 94. ал.1, т.3 ЗБН от масата на несъстоятелността. Ако искът бъде отхвърлен, направените в производството по попълване разходи са за сметка на масата на несъстоятелността, която се намалява с разходите, направени ефективно от ищеца в хода на процеса, респ. увеличава се размера на задълженията със сумите, за които ищецът е осъден - държавната такса, представляваща вземане на съда и съдебните разноски, представляващи вземане на ответника. В този случай разходи за попълване масата на несъстоятелноетта, т.е. разноски по несъстоятелността са именно новите вземания на кредитори, възникнали в резултат на приключване на производството за попълване масата на несъстоятелността. Кредиторът „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК •••• сочи, че всички разноски по делата за попълване на масата на несъстоятелността, включително тези за дължимата държавна такса, която не се внася предварително, но е за сметка на масата при неоснователност на претенциите, както и разноските по същите тези дела в полза на насрещната страна, представляват "разноски по несъстоятелността на банката", в хипотезата на чл. 54. ал. 1. т. 3 ЗБН— "разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността“. Няма основание нито за буквално, нито за логическо или систематично тълкуване, което да стеснява тези разходи, само до онези, които синдиците сами са избрали да направят. Всички разходи по едно дело, независимо от това дали са дължими за завеждането му или като санкция за неоснователното му предизвикване чрез ангажиране на отговорността за разноски, имат един и същи характер и следва да се третират по един и същи начин, като няма разумна, логична и нормативно обоснована причина, която да не противоречи на конституционно установените принципи за равнопоставеност на субектите пред закона и забрана за дискриминация, вземанията на избраните и ангажирани от синдиците адвокати да подлежат на удовлетворяване от масата като разходи за попълване, по същия начин да се третират и разноските за събиране на доказателства по делата, които синдиците предплащат, тъй като не са освободени, а съдебните разноски, които банката дължи на другата страна и в полза на бюджета поради това, че е станала причина за неоснователно завеждане на същото това дело, да имат различен режим. Предвид това, кредиторът счита, че вземанията му за разноски е следвало да бъдат включени в списъка с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.3, а не т.8 ЗБН. В писмо с изх. № 1128 от 08.11.2023 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ до кредитора „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК •••• е посочено, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН / ред. доп. – ДВ, бр. ЗЗ от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. /. Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност. По тази причина двете вземания от по 264 000 лв., присъдени с влязло в сила решение по т.д.№ 937/2021 г. на Софийски градски съд са включени в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН. В съдебното заседание кредиторът „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК •••• се представлява от пълномощника му адв. Й., който поддържа възражението, моли съда да го уважи, като измени списъка на приетите вземания и процесните такива бъдат вписани с ред по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН. Насрещната страна се представлява от ю-т В., която оспорва възражението, сочи, че изключенията по чл.54 ЗБН са лимитативно изброени и процесните разноски не попадат сред тези изключения, поради което не следва да бъдат включвани в списъка на приетите вземания в реда по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН. Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С доклада на делото съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че „Б.Е.Г.“ ЕАД действително е направило разноски в посочените във възражението му размери, а именно два пъти по 264 000 лева и тези разноски са присъдени с влязло в сила решение по т.д. № 937/2021 г. по описа на СГС. Спорът между страните е единствено относно това в какъв ред на удовлетворяване съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗБН тези вземания следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания, дали това да бъде по т. 3 или по т. 8. Настоящият съд намира, че съгласно разпоредбата на чл. 54 ЗБН, разноски по несъстоятелността са: 1. възнаграждението на синдика; 2. трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в несъстоятелност; 3. разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността и 4. възнагражденията на наетите от синдика експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му. В горецитираната правна норма лимитативно са изброени всички вземания представляващи разноски по несъстоятелността, които обезпечават развитието на откритото производство по несъстоятелност на банката и само за тези вземания е предвидено удовлетворяването им да се извършва по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. Това е императивна правна норма и не подлежи на разширително тълкуване. Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение на ответниците по предявените от синдиците отменителни и преферентни искове за попълване на масата на несъстоятелността не представляват разходи за попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл.54, т.3 ЗБН. Те представляват разходи за неоснователно предизвикан правен спор, които са възложени в тежест на предявилия неоснователен иск ищец съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и по никакъв начин не плащането им не способства за попълването на масата на несъстоятелността. В случая, тълкуването им като такива по аналогия с разходите, които прави ищецът по отменителните искове във връзка с предявяването им, е неуместно и лишено от нормативна основа. Без изрична правна уредба, която да урежда поредността на удовлетворяване на вземане на кредитор, за присъдени разноски на адвокат на ответниците по предявени от синдиците искове за попълване масата на несъстоятелността, няма как по отношение на тях да бъде определена различна поредност от тази по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН. В този смисъл са и Определение № 67 от 15.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1212/2021 г., I т. о., ТК; Определение № 808 от 22.12.2023 г. на САС по в. ч. т. д. № 960/2023 г.; Решение № 788 от 19.12.2023 г. на САС по в. т. д. № 685/2023 г.; Решение № 784 от 19.12.2023 г. на САС по в. т. д. № 725/2023 г. и Решение № 755 от 8.12.2023 г. на САС по в. т. д. № 750/2023 г. Предвид изложеното, възражението следва да бъде оставено без уважение и затова съдът