Решение № 5881 от 20.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1060/2026 г.

Х. Р. Ш., [населено място], [жк], ••• с пълномощник адв. Р. В. – [населено място], [улица], •••, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-6207-000147/25.11.2025г. на ••• към ОД МВР – [област], РУ •••.

• Твърди се незаконосъобразност на заповедта. Поддържа се, че в обжалвания административен акт не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в б.“з“, подб.“гг“ на чл.171 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/. Счита се, че при прилагане на посоченото правно основание за издаване на акта, административният орган дължи описание не само на установените факти, но и преценка кой състав от административното нарушение е осъществен. Цитираното в АУАН нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П не е сред предвидените в чл.171 т.1 б.“з“ подб. „гг“, поради което липсата на конкретизация означава неустановеност на посоченото в ПАМ правно основание. В тази вр. се твърди, че съдът не може вместо административният орган да извърши правна квалификация на деянието, а дължи проверка само за нейната вярност или допусната грешка. Ведно с изложеното е изтъкнато, че за процесния автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ на 25.11.2025г. – полицата от 12.11.2025г. е приложена към жалбата. Оспорената заповед е издадена на същата дата – 25.11.2025г. Поради това издаване на ПАМ е неоправдано, тъй като причината за служебно прекратяване на регистрацията е била отстранена към дата на постановяване на ПАМ. Налице е несъразмерно ограничаване на правото на жалбоподателя в противоречие с принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. Поддържа се, че към дата на прекратяване на регистрацията жалбоподателят не е уведомен съгласно чл. 18б ал.2 от Наредба № I-45/24.03.2000г. по чл.143 ал.10 ЗДв.П. С позоваване на Т.П. № 2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС се твърди, че незнанието на факт от обективната действителност изключва вината.

Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.

В ход по същество адв. В. поддържа съображенията в жабата с допълнение за неуведомяване и от Гаранционния фонд на основание чл.574 ал.10 КЗ.

В писмено становище по същество адв. В. се позовава на действащата норма на чл.574 ал.10 КЗ, считано от 01.08.2025г. и неизпълнението й в случая, предвид което не е налице основание за издаване на ПАМ. Липсата на надлежно уведомяване на жалбоподателя отрича наличие на възприетата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ и представлява допуснато от административния орган съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед. Повторени са и аргументите от жалбата.

• Ответникът ••• към ОД МВР – [област], РУ •••, В. И. не изрази становище по жалбата.

В писмено становище на Началник на РУ – ••• при ОД МВР – [област] жалбата се оспорва и заповедта се счита за законосъобразна, тъй като съставянето на АУАН по чл.140 ал.1 ЗДв.П е във вр. с установено нарушение, което се наказва по чл.175 ал3 ЗДв.П. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването им до минималния размер по Наредба № 1/ 2004г.

Това становище не се преценява, тъй като авторът му не е издател на оспорената заповед и съответно – не е страна по делото.

Окръжна прокуратура-[област] не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дн.срок от връчването й, поради което допустима. Препис от административния акт е получен на 27.03.2026г., което обстоятелство е удостоверено в разписка за връчване на заповедта /л.5/. Жалбата е подадена на 09.04.2026г.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-[област] /л.67 и сл./ - отразена в оспорената заповед, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които е ••• към ОД МВР – [област], РУ; Заповед № 8121К-11419/15.10.2025г. за временно преназначаване на В. И. на ръководна длъжност ••• „•••“ към РУ •••; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице; справка за собствеността на МПС – Ф. Г. П. с рег. № [рег. номер] – Хр. Ш.; справка за служебно възстановяване на регистрацията на посоченото МПС на 25.11.2025г., 15.13ч.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.01.2026г. на РП – [област]; мотивирана резолюция от 26.11.2025г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № [рег. номер] от 25.11.2025г. – без данни за връчването й на жалбоподателя; АУАН № [рег. номер]/25.11.2025г.; НП № 25-6207-000787/15.01.2026г., основан на посочения АУАН.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид АУАН № [рег. номер]/25.11.2025г., съставен от полицейски инспектор Д. Т. при РУ ••• към ОД МВР – [област] /л.50/, против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 25.11.2025г. около 13.39ч. в [населено място] на [улица]•••, Ш. управлява лек автомобил – Ф. Г. П. с рег. № [рег. номер] /лична собственост/, което МПС е с прекратена регистрация от 28.10.2025г. по реда на чл.143 ал.10 ЗДв.П.

Фактическата констатация е приета за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.

1.2. Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З подб. гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОДМВР-[област] е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-[област] да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П. Цитираният акт е отразен в оспорената заповед – в обхвата на длъжностните лица, на които са предоставени правомощия за издаване на административния акт е административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които е ••• към ОД МВР – [област], РУ. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“.

Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – [област] относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – [област] да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Авторство не е оспорено, както и не е оспорен фактът на заемане на длъжността ••• към ОД МВР – [област], РУ ••• от страна на В. И. към дата на издаване на оспорения административен акт – 12.11.2025г. Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея органи.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е съобразил факта на сключване на ГО на 25.11.2025г. – дата, на която е издадена оспорената заповед. Нарушението е от 25.11.2025г. – 13.39ч., а застраховката е от 25.11.2025г. – 15.48ч. Съответно – на 25.11.2025г., 15.13ч. е осъществена служебна промяна в регистрацията на МПС, изразяваща се в служебно възстановяване по чл.143 ал.10 ЗДв.П при уведомление от ГФ за валидна „ГО“.

Уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка не е приложено в преписката.

3. С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - [област] по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази посоченото по-горе : Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 25.11.2025г. около 13.39ч., а полицата за „ГО“ е сключена на същата дата в 15.48ч. Безспорен факт е сключването на застраховка около 2 часа след проверката. Налице е отстраняване на нарушението на дата на извършването му със своевременно предприети действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона.

При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и е нарушил чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано. При тези обстоятелства жалбата е основателна.

В допълнение и във вр. с чл.143 ал.10 ЗДв.П в редакция към 11.11.2025г. следва да бъде посочено, че съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд - задължително за съдилищата:“… в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 ЗДв.П е несъставомерно. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДв.П, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. …Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“. Ведно с това, съгласно чл.574 ал.10 и ал.11 КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г./: „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. ; Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.“. Преписката не съдържа информация за изпълнение на посочените задължения, поради което необосновано е било прието наличие на прекратена регистрация в хипотеза на адресат на ограничителната мярка – лице, което не е собственик на МПС.

По отношение текста на чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е приложима нормата на чл.13 ал.1 ЗНА и не е налице хипотезата на чл.13 ал.2 ЗНА, предвид съдържанието на чл.143 ал.10 ЗДв.П.

Относно правното основание за издаване на заповедта вр. с възражението в жалбата се съобрази, че грешката на административния орган при индивидуализацията на приложимата разпоредба, респект. непълна или неточна норма, не засяга материалната законосъобразност на заповедта, ако са налице юридическите факти, пораждащи упражненото правомощие. Въпросът за коректната правна квалификация е разрешим от съда като част от служебната проверка на административния акт, съдържаща в себе си по хипотеза и подвеждането на фактическите основания за издаването на заповедта под състава на приложимата материалноправна норма. - Решение № 50/2021г. по д. № 2324/2020г., ВАС. Приложеното правно основание е във вр. с чл.175 ал.3 ЗДв.П.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът