Решение № 24 от 13.2.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 1384/2024 г.

Производството е по реда на чл.59, ал.9, вр. чл.127, ал.2 от СК, чл.127а, ал.2 от СК и чл.150, вр. чл.143,ал.2 от СК. Подадена е искова молба от С. М. А., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: с. Пелин, община Крумовград, чрез адв.А. П. от АК – Хасково против И. Ю. И., ЕГН: ••••••••••, от гр.Маджарово, ул.•••• с правно основание чл.59 ал.9 от СК, чл.127а ал.2 от СК и чл.150 вр. чл.143 от СК. В исковата молба ищцата твърди, че ищцата и ответника са живели на семейни начала, от което съвместно съжителство имА. родени две деца - С. И. Ю. с ЕГН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН ••••••••••. Ищецът твърди, че по силата на Решение № 136 от 05.10.2018г., постановено по гр. дело № 1028 по описа за 2017 г. на PC Харманли, изменено с влязло в сила Решение № 121 от 04.04.2019 г., постановено по В.Гр.Д № 101 по описа за 2019 г. на ОС Хасково, потвърдено с Определение № 706 от 27.09.2019г. по гр.д. № 2554/2019 г. на ВКС родителските права на двете децата били предоставени на ответника И. Ю., като съдът определил лични контакти на С. А. с двете деца и била осъдена за плаща и определена от съда издръжка. Съдът определил местоживеенето на децата да бъде при бащата в гр. Маджарово. Първоначално С. А. безпрепятствено осъществявала контакти с децата си, но това продължило не дълго, тъй като И. Ю. заживял с друга жена в дома си и това се отразило и се отразявало негативно върху децата. Ищцата твърди, че от лятото на 2024 г., бащата на ответника - Ю.А. се обадил по телефона на бащата на ищцата - М. А. и му казал да отиде да вземе детето С. Ю. и повече да не го връща в дома на И. Ю., защото там го биели и не искА. детето. М. отишъл и забрал в с. Пелин, общ. Крумовград детето С., като от тогава детето живеело в дома на майка си в с. Пелин и не желаело да се връща повече при баща си, тъй като ответника и новата му жена го тормозели и биели. С. споделил с майка си и с нейните родители, че баща му и жена му заключвА. двете деца в мазето, упражнявА. им физическо насилие и психически тормоз. Тези действия на ответника създавА. опасност за отглеждането и възпитаването на малолетните деца. Ищцата посочва, че понастоящем децата били разделени - детето С., което било на 10 години, живеело в дома на майка си в с. Пелин, общ. Крумовград, а детето У. останало при баща си. Ответникът отказвал да изпълнява режима на лични контакти по отношение на детето У., като ищцата и нейните родители не го виждА. от много време. След раздялата на родителите на децата, многократно детето С. било гонено от дома на баща си и престоявало дълго време в дома на родителите на майка си. По случая имало преписки в отдел „Закрила на детето“ при ДСП Крумовград. По силата на Решение № 49 от 19.05.2017 г. по гр. дело № 96/ 2017 г. по описа на PC Крумовград, детето С. Ю. бил настанено в дома на родителите на майка си в с. Пелин, общ. Крумовград, на основание чл. 28 от ЗЗД. От друга страна, ищцата посочва, че живеела в Кралство Нидерландия със своя партньор - К.Х., който работел в собствена компания и с когото живеели на семейни начала и имА. прекрасни условия за отглеждане на двете деца -С. и У., като децата искА. да живеят при майка си. Ищцата счета, че по- подходящо за децата било да израснат в Кралство Нидерландия, където да посещавА. училище и където социално битовата среда била далеч по-добра и подходяща за тях отколкото гр. Маджарово. Ищецът посочва, че ответникът без основателни причини и трайно не полагал грижи за децата си и не разполагал с необходимия родителски капацитет да отглежда и възпитава малолетните си деца. Престоят им в семейството на ответника несъмнено щяло да се отрази пагубно върху възпитанието и отглеждането им, както и върху физическото и психическо развитие. Моли съда да постанови решение, с което: да измени режима на упражняването на родителските права върху С. И. Ю. с ЕЕН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН ••••••••••, установен със влязлото в сила съдебно решение, като възложи упражняването на родителските права на майката С. М. А. с ЕГН •••••••••• и определи местоживеене на децата при майката С. А. на адрес - с. Пелин, общ. Крумовград, както и на адрес – Кралство Нидерландия, гр.Шийдам, 3••••, като децата следват местоживеенето на майката при промяната му. да определи режим на лични контакти между бащата И. Ю. и децата С. Ю. и У. Ю. - всяка първа и трета събота и неделя от 09. 00 часа на съботният ден до 18. 00 часа на неделният ден с преспИ.е, един месец през лялото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по време на официални и религиозни празници, по предварително разбирателство между родителите, след което тя да връща детето обратно на майката. Алтернативно, когато децата се намират в Кралство Нидерландия, да се определят контактите на бащата с децата да се осъществяват по интернет, при желание на страните. да осъди ответника да заплаща на С. М. А. с ЕГН ••••••••••, като майка и законен представител на малолетните С. И. Ю. с ЕГН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН ••••••••••, месечна издръжка в размер на по 300 лева за всяко дете считано от датата на завеждане на настоящия иск в съда. да замени съгласието на бащата И. Ю. И. с ЕГН ••••••••••, при снабдяване на майката С. М. А. с ЕГН ••••••••••, с документи за самоличност - международни паспорти за децата С. И. Ю. с ЕГН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН ••••••••••. да замени съгласието на бащата И. Ю. И. с ЕГН ••••••••••, при напускане на границите на Р България на децата С. И. Ю. с ЕГН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН ••••••••••, сами или да бъдат съпроводени от майката, както и от трето лице, изрично упълномощено от майката, за неопределен брой пъти за срок до пет години, които пътувания ще се осъществяват до държави в ЕС. Моли съда, на основание чл. 323 ал. 1 от ГПК, да постанови привременни мерки, относно упражняването на родителските права върху малолетното дете С. И. Ю. с ЕГН ••••••••••, като предостави същите на С. М. А. с ЕГН ••••••••••, да определи местоживеене на детето на адреса на майката в с. Пелин, общ. Крумовград и на адрес - Кралство Нидерландия, гр. Шийдам, 3••••, както и присъди издръжка в размер на 300 лева месечно, която издръжка ответника да заплаща на майката на детето. Ищецът твърди, че постановяването на привременните мерки се налагало от обстоятелството, че вече няколко месеца детето С. живеело в дома на майка си в с. Пелин, общ. Крумовград и не желаело да се завръща в дома на баща си. При условията на евентуалност, прави искане съда да постанови привременни мерки, с които да определи и режим на лични контакти на бащата с детето, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който счита предявените искове за допустими, но по същество неоснователни. Признава, че с ищцата живели на семейни начала и от това съжителство имА. родени две деца-С. И. Ю. ЕГН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН •••••••••• и съгласно решение 136/ 05.0.10.2018г, постановено по гр.д. № 1018/2017г по описа на PC Харманли родителските права по отношение на детето У. Ю. били предоставени на него и съгласно решение 121/04.04.2019г, постановено по в.гр.д.№, 101/2019г по описа на ОС Хасково, родителските права по отношение на С. Ю. са предоставени на него. Съдебният акт влязъл в законна сила на 27.09.2019г..Ищцата била осъдена да заплаща месечна издръжка за двете деца в размер на по 150 лв., в която връзка имало образувано срещу ищцата НОХД № 383/2024г по описа на PC Харманли, за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че за периода от месец октомври 2019г до месец август 2023г не е изплатила за детето С. 47 месечни вноски в размер на 7050 лв. От месец септември 2023г до месец ноември 2024г ищцата ми дължи издръжка за двете деца още в размер на 4 200 лв. Или общото и задължение възлиза на 20000.00 лв. Ако в настоящият случай имало родител който застрашавал живота и здравето на децата, не полагал никакви грижи от над повече от 5 години за детето С. и над 7 години за детето У., то това била ишцата. В продължение на повече от 5 години ищцата трайно била установена и живеела в чужбина, където имала създадено ново семейство и през всичките тези години тя била изключително незаинтересувана от живота и здравето на децата. Не полагала всекидневни грижи и не участвала по никакъв начин в техния живот. Оспорва посоченото в исковата молба, че през месец юни 2024г по време на празника Курбан Байрям, бащата на ответника - Ю.А. се е обадил на бащата на ищцата - М. А., че детето С. И. било бито от ответника/негов баща/ да го вземат от дома на бащата и повече да не го връщат. Твърди се още, че от този момент до настоящият детето С. живее в дома на бабата и дядото по м.л в с.Пелин,общ.Крумовград, както и че, детето е споделило, че неговия баща и новата му жена го заключвА. в мазето с брат му, упражнявА. им физическо насилие и психически тормоз.Твърди се още, че бащата без основателна причина трайно не полагал грижи за двете си деца, не разполагал с необходимият родителски капацитет да отглежда и възпитава малолетните си деца. Престоят в семейството на бащата щяло да бъде пагубно за децата и щяло да се отрази негативно върху тяхното физическо и психическо развитие и такъв разговор изобщо не бил провеждан. Ответника посочва, че ищцата в настоящото производство по неизвестни за него причини, проявявала интерес само по отношение на детето С.. Същата се виждала с детето веднъж годишно, по време на лятната ваканция, а по отношение на детето У., майката нито упражнявала режим на лични отношения, нито провеждала с него каквито и да било разговори в продължение на много дълъг период от време. В подкрепа на цитираните по горе съдебни решения майката на детето С.- Селвиджан се възползвала от правото си на личен контакт с детето от един месец през лятото и на 09.07.2024г същата се върнала от чужбина / където живеела постоянно/ и взела детето. Същото било отведено в дома на родителите й в с.Пелин, общ.Крумовград и на 25.07.2024г майката напускала страната и оставила детето С. в дома на родителите си, то следвало да му бъде върнато на 09.08.2024г. и въпреки многократните разговори с бабата и дядото на детето, същите категорично отказвА. да го върнат и вече повече от шест месеца детето било при тях, същият не започнал учебната 2024/2025 година и от безотговорното поведение на баба си и дядо си, детето било поставено в риск и лишено от правото му да посещава учебни занятия. Сезирал РП-КърджА., ТО-Крумовград с постановление № 2700/24.09.2024г било отказано образуването на досъдебно производство, както и ОЗД Крумовград предприели адекватни мерки, за да върнат детето на бащата и да се съобразят с постановения съдебен акт. Въпреки тяхната адекватна намеса дядото М. се държал агресивно и отказвал да предаде детето на бащата и към настоящият момент детето било поставено в риск, като не посещавало учебни занятия, по цял ден бездействало и изпълнявало стриктно желанията на дядо си, като се страхувало и не можело да изрази свободно истинските си желания. Посочва, че макар детето С. да има добри отношения с дядото и бабата по м.л., то към настоящият момент поведението им било абсолютно безотговорно, поставяли детето в риск съгласно Параграф1 от ДР на Закон за закрила на детето,т.11- дете в риск, съгласно б."д"- за което съществувал риск за отпадане от училище. В настоящият случай дядото и бабата по м.л. осъществявА. акт на домашно насилие по отношение на детето С., като принудително ограничавА. личния му живот, личната свобода и личните права. С поведението си демонстрирА. незачитане на законите на Р.България, както и неизпълнение на постановените от българския съд съдебни решения. Оспорва и твърденията в исковата молба, че не бил грижовен баща и нямал необходимия родителски капацитет. Неоснователно било направеното искане от родител, който не присъствал в живота на децата, които без основателна причина не осъществявал режима си на лични отношения с тях, който години наред не изплаща месечна издръжка и не се интересува от техните потребности и нужди, от здравословното им състояние и развитие да поиска да и бъдат предоставени упражняването на родителските права на децата. За детето У. полагал непосредствени грижи от месец февруари 2017г, когато майката напуснала семейното им жилище и изоставила децата си. За детето С. полагал непосредствени грижи от 2019г. Вече почти седем години единствено той бил този родител, който бил ежедневно с децата. Самият факт, че ищцата не изплащала присъдената месечна издръжка почти 8 години говори за абсолютна безотговорност и безразличие. До настоящият момент, вече почти осем години не му било известно с какво точно се занимава ищцата, къде живее, какъв е мъжа до нея и какви качества притежава. Твърди се, че двамата живеят в Нидерландия и партньорът имал собствен бизнес, както и че имат прекрасни условия да отглеждат и възпитават децата. В същото време не се сочат никакви писмени доказателства относно жилище, работна заплата или такива, касаещи собствен бизнес. Оспорва и направеното искане за определяне на привременни мерки на основание чл.323, ал.1 от ГПК по отношение на С. И. Ю. да бъде определено местоживеенето му в с.Пелин, общ.Крумовград в дома на майката, тъй като реално същата липсвала от страната и трайно се установила да живее в чужбина и постановяването на привременни мерки реално щяло да обслужва бабата и дядото по м.л. на детето. Депозирана е и насрещна искова молба от И. Ю. И. - действащ в качеството на баща и законен представител на малолетните деца С. И. Ю. ЕГН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН ••••••••••, срещу С. М. А. ЕГН •••••••••• с което се прави искане, съдът да постанови решение, с което да измени решение 136/05.10.2018г, постановено по гр.д.№ 1018/2017г по описа на PC Харманли в ЧАСТТА по силата на което С. М. А. ЕГН •••••••••• е осъдена да му заплаща месечна издръжка като баща и законен представител в размер на 150 лв за детето У. И. Ю. и постанови друго, с което да осъди С. М. А. да му заплаща месечна издръжка в размер на по 300 лв, за всяко дете- С. И. Ю. ЕГН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН ••••••••••,считано от датата на подаване на настоящият иск, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане. ХАРМАНЛИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса доказателства, приема за установено следнто от фактическа страна: Производството по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 от СК, по общо правило, започва и се развива по молба на някой от двамата родители, когато те не живеят заедно (в състояние на трайна фактическа раздяла са, независимо от това дА. са в брак или не) и не са постигнА. споразумение, утвърдено от съда, относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. Именно по същите тези въпроси съдът следва да се произнесе и с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК . По същия комплекс въпроси (и също, освен ако не утвърди споразумение между родителите по тези въпроси) съдът се произнася служебно и с бракоразводното решение - чл. 59, ал. 2 от СК , и с решението за унищожаване на брака - чл. 48, ал. 3 от СК , както и с решението, с което установява произхода на детето - чл. 70 от СК. Във всички тези случаи (включително и при утвърждаване на споразумението между родителите) законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед защитата интересите на децата, в рамките на посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало. Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи - или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна администрация - с охранителното съдебно решение - да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси - в тяхната съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение на съда, но и в тези случаи регламентацията им като краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Когато не е постигнато между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на детето), е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Във всички случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод или унищожаване на брака (чл. 59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК), както и при установяване по съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК), съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. - чл. 125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило - чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените грижи за него и не го издържа непосредствено - чл. 143 от СК). Именно предвид и тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по реда на чл. 127, ал. 2 от СК , при липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК , следва служебно да се произнесе по всички тях - в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно. Единствено в случай че вече е нА.це утвърдено от съда споразумение между родителите или/и постановено съдебно решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9 от СК , по молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на лични отношения, но и в този случай съдът по своя преценка - ако интересите на детето налагат това - може служебно да се произнесе с решението си и по останА.те въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки. Страните по делото са родители на малолетните деца У. И. Ю., ЕГН: •••••••••• и С. И. Ю., ЕГН: ••••••••••, което се установява и от представените Удостоверения за раждане от 13.06.2016г. на Община Крумовград и Удостоверения за раждане от 05.10.2017г. на Община Маджарово. Децата са родени по време на съвместното им фактическо съжителство, което приключило с окончателната им раздяла през 2017г., когато ответницата С. А. напуснала семейството и се върнала при родителите си в с.Пелин, общ.Крумовград. С решение №136/ 05.10.2018г., постановено по гр.д.№ 1018/2017г. по описа на PC Харманли родителските права по отношение на детето У. Ю. и съгласно решение №121/04.04.2019г., постановено по в.гр.д. № 101/2019г. по описа на ОС Хасково, родителските права по отношение на С. Ю. са предоставени на И. Ю. И.. Понастоящем детето С. И. Ю. живее при ищцата и по конкретно в дома на родителите й в с.Пелин, а детето У. И. Ю. при ответника. Към настоящия момента ищцата живее в Холандия с приятеля си – К.Х.. Изготвен по делото е социален доклад от Д „СП”-Ивайловград, в който е отразено, че през годините бащата е полагал необходимите грижи за двете си деца и е проявявал родителска отговорност и той бил основно обгрижващото за тях лице. Бащата разполагал с подходящи битови условия, има постоянна трудова заетост и финансово възможност да посреща нуждите им. Бащата има подкрепяща среда в лицето на своята приятелка, родители, близки и роднини. С майката не е проведена среща, тъй като живее с новото си семейство в Кралство Нидерландия, поради което и настоящият доклад не бил съгласуван с нея. Приет е и социален доклад на ДСП-Крумовград, в който е посочено, че за детето С. И. Ю. от 2019г. основни грижи за него се полагат от неговия баща И. Ю. в дома му в гр.Маджарово. През м.юли 2024г. детето С. И. Ю. пребивавало на територията на с.Пелин за осъществяване на режима на лични контакти майката С. М. А. и след като изтекъл срока на личните контакти, детето отказало да се върне при баща си И. Ю. И. в гр.Маджарово. Въпреки проведени разговори и опити от страна на социални работници и полицейски служители детето С. не било предадено на бащата.В проведените разговори с детето С., то споделило, че се чувства добре при тях и желае да остане в семейството им. Посочва се, че е нарушено безпрецедентно съдебното решение, с което родителските права са предоставени на бащата. Към момента нямало промяна в ситуацията, а връзката с баща му И. и по – малкото му братче У. била прекъсната. Изготвена и приета по делото е съдебно- психологическа експертиза, както и от дадените гласни разяснения в с.з. от вещото лице се установява, че децата са отглеждани от ранна детска възраст от бащата, били са осигурени и са били задоволени както физическите, така и нуждите от обучение, здравеопазване и всичко необходимо за деца на тяхната възраст. Разговорът и срещите, показвА., че бащата има родителски капацитет да се грижи за двете деца. Детето С. казвало, че ще отиде при майки си в Нидерландия и ще получи айфон и това бил мотивът му. Вещото лице сочи, че в резултат на срещите и наблюденията, децата са отгледани от ранна детска възраст от бащата, били са осигурени и са били задоволени както физическите, така и нуждите от обучение, здравеопазване и всичко необходимо за деца на тяхната възраст. Разговорът и срещите, които наблюдавала и са описани, показвА., че бащата има родителски капацитет да се грижи за двете деца. Вещото лице е описало два варианта - ако останат разделени двете деца и ако се разделят двете деца. И двата варианта имА. плюсове и минуси.Според вещото лице ако се остави С. по начина,по който сега се манипулира и изисква само материални облаги, в момента,когато порасне, придобие личен опит, тогава този, който го е въвличал в тези конфликти и го е стимулирал неемоционално, не е изграждал емоционална връзка, а само материална, това дете ще се обърне с голяма сила към този човек и всичко щяло да се върне като бумеранг. В заключението си експерта психолог сочи, че това, което се е коментирало за затваряне на С. в мазе или бой, не се е потвърдило по време на срещите. Бащата пред експерта попитал детето С. кога се е случвало, как го е направил, къде го е направил и детето не потвърдило с конкретни факти тези неща. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите се установя следното: Св. М. Мехмед А. (баща на ищцата) посочва, че детето С. живее при тях от август месец 2024г., когато майка му дошла да го види и детето не искало да се връща при баща си, защото той пиел, децата стояли сами вкъщи и нямало кой да ги гледа. Със съдебно решение, шест месеца след като се родило детето, било настанено при тях и пет години живеело при тях. Посочва, че бащата на децата живеел с друга жена от 3-4 години, от както се разделили с дъщеря му и тя тормозила детето. Майката си идвала в България лятото и стояла по един месец тук и ходели на море. Тази година за 3-ти път си идвала в България, защото имала малко дете в Холандия. През тази година, докато не ходело на училище, детето С. било при него. Той му давал учебници да пише, задачи да решава, говорил на български с него. Търсил и малкото дете, но от една година И. не разрешавал да го видят. Посочва, че бащата И. не ходил да вземе С.. От св.Ю.И.А. ( баща на ответника)се установява, че от миналата година не бил разговарял с М. за нищо. Откакто взели детето, никакви разговори нямА.. Той не бил казвал, че детето С. е тормозено от баща му и да го вземат да го гледат в с. Пелин. Бащата хубаво си гледал и двете деца, обличал ги, хранил ги, на училище ги водел. Събота и неделя децата отивА. при него в село. От 2015г. майката веднъж дошла от Холандия и искала да вземе и двете деца. Взела голямото дете, малкото дете плачело.Посочва, че И. сега не живеел с друга жена, до скоро живеел, но вече не. Живеел в Маджарово и не го бил виждал пиян, когато водил децата при нас в село. От св.М.Ю.А. (брат на ответника) се установява, че голямото дете на брат му е родено през 2014г., а малкото дете е родено през 2016г. Брат му и жена му се развели, когато малкия бил на 5 месеца и го оставили те да го гледат. От пет-шест месечна възраст на малкото дете до сега цялото му семейство се грижили за децата. Брат му ходел на работа и всички се грижели за децата, майка му, баща му и той, а след като се оженил и жена му започнала да помага. Твърди, че от тогава до сега майката С. не полагала грижи за децата. А проблемите на брат му започнА., когато съдът дал децата на брат му и той си ги гледал, но когато започнало парите да не му стигат я съдил за издръжка и тогава започнА. проблеми, заплахи, да се обаждат на жена му и на него, дори имал гласово съобщение в телефона как С. заплашвала брат му, че щяла даде 10 000 лв. да го убият. В единия СМС споменавала, че брат му се друсал, използвал наркотици и щяла го вкара в затвора. Брат му не се напивал и не правил зулуми, не го виждал и да е бие децата си. Всеки ден с брат си били заедно на работа. Той си имал приятелка в продължение на 1-2 години, но сега не живеел с нея. Ходил до Крумовград 2-3 пъти, за да си взема детето. Полицаите не му съдействА., заведел дело там, но съдия-изпълнител му казал, че не могат насила да хванат детето при него, след като то не иска. Детето бягало и не искало да се качва в колата. Детето не ходело на училище, защото не живеело в Маджарово, а И. искал детето да ходи на училище в Маджарово, не бил забранявал. Детето 3 години ходело на училище, тази година пропуснало, щяло да мине в 5-ти клас, но заради тях щяло повтаря. Днес довел У. за да види брат си, защото казал, че му липсва брат му, той като през последната година С. и У. не са се виждА.. Не знае колко пъти С. си идва в страната, но не била търсила децата, никога. От св. С.И.М. (без родство със страните), се установява, че познава И. от 2007г., когато отишъл да живее в гр. Маджарово. Работели в една фирма и били близки приятели. Той за него бил добър баща. И. нямал жена на този етап, имал приятелка, която примерно на 2-3 седмици идвала веднъж в Маджарово и нейното отношението към децата на И. било както на една майка към собствените си деца. Не деляла неговите деца от нейното. Не бил виждал децата да са били посинени, подлагани на тормоз, бити. Чул тук от някого, че С. бил казвал, че бил заключван в мазето. И. бил винаги с тях, не били лишавани абсолютно от нищо, било то телефони, таблети, колела. Смело казва и заставал зад думите си, че той бил перфектния баща, който можело да бъде. Посочва, че С. му била изпратила едно гласово съобщение и се опитала да го заплаши. Тогава й се обадил, за да й каже, че това не били хубави работи и това бил единствения разговор, който провел с нея. Последните години не виждал С. да идва в Маджарово при децата. Знае, че тя е в чужбина и има друго дете. Знае, че мъжът й също има деца. И. много пъти опитал да вземе детето си обратно и чрез полицията в Крумовград, но никакво съдействие. Не бил виждал по тялото на С. да има белези, сини. Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви помежду си и с останА.я доказателствен материал, вътрешно убедителни, логични и неопровергани от други доказателства по делото. На основание чл.59, ал.6 от СК бе изслушан и родителят – ищецът С. М. А., която посочва, че от 8 години живее в гр. Ротердам, Нидерландия, от 2017 г., живее с партньор. Работела 3-4 години в цех за пакетиране на захарни изделия и хранителни изделия и взема на месец 1000-1200 евро. Идвала си в България всяко лято и вземала децата през ваканцията. След като заминала през 2017 г., за първи път си дошла през 2022 г. Първия път У. и С. дошли, но втория път, когато отишла да вземе децата в Маджарово, У. плачел и не искал да отиде, само С. отишъл при нея. С. почнал да реве, страхувал се. Питала го защо не иска при баща си, той й казал, че новата му жена не му давала да яде, държала го цял ден гладен и жаден, заключен сам самичък в другата стая, докато жената играела на телефона си. Посочва, че през 2017 г, когато заминала в чужбина, С. бил в детската градината и през 2022 г. не можел да говори български. Не знаел в кой клас е, не можел да си напише трите имена, парите не познавал. Попитала „баща ти не се ли занимава с теб“, а той казва, че сутрин го оставял на училище и отивал на работа, връщал се пиян всеки ден, а и цяло Маджарово знаело това, че е пиян и затова се разделили, защото като пиел я биел и тормозел децата и те били стресирани. Миналата година 2024 г си дошла за 15-20 дни и тогава разбрала, че е съдена за издръжката и започнала да плаща издръжките. От 2017 г. до 2022 г. С. бил при баща си, после при нейните родители 3-4 години. С. не иска да се връща при баща си, защото казва, че баща му много пие, вика, целувал жената пред него, което е глупости пред детето. Бие жена му, карат се. Детето казва, че се страхува и не може да спи нормално. От 2017 г. до 2022 г, когато децата били при баща си, тя нямала никаква връзка с И., защото той я блокирал и нямало как да общува с децата. А сега общува и с двете деца. С У. последно като беше миналата година при нея казал, че я обича, но повече обичал баща си. На основание чл.59, ал.6 от СК бе изслушан и родителят –ответникът И. Ю. И., който сочи, че от 2019 г двете деца са при него, след като били присъдени от съда. Живее в гр.Маджарово и работи в ПИМ Хасково, но имА. цех в Маджарово. Двете деца били при него от 2019 г до миналата година.Майка им не ги взела, макар, че имала право да вземе двете деца за един месец. Тя взела едното защото малкият не пожелал. Взела С., а У. не искал да отиде. Първоначално, когато тя заминала, У. бил на 4 месеца, не си спомня кога си дошла за първи път, като сочи, че са минА. 3-4 години наймалко от заминаването и . С. бил при баба си и дядо си по майчина линия. Ответникът сочи, че завел дело, защото те не искА. да го дават, искал да събере братчетата заедно да не са разделени. Когато синът му С. бил опериран от херния, той бил с него в болницата и един месец той го гледал, взел си болнични. После У. паднал от високо в училището, счупил си ръката – отново си взел болнични. Искал да си гледа децата. С. бил добър ученик до 4 клас в Маджарово, учел в училище „Христо Ботев“. Сутринта ги водел на училище. Имал си приятелка, която не била постоянно при него, тъй като тя пътувала от Крумовград и тя му помагала, ако не била там той излизал от работа да вземе децата, после се връщал на работа, но никога не бил ги оставил гладни и жадни. Посочва, че за издръжките майката последно почнала да плаща някаква сума, когато завел делото. Твърди, че можело той да не яде, но децата ще ядат, колкото до домашното насилие това не било вярно, можел да даде душата си за децата си. Колкото до съгласие да бъдат издадени задгранични паспорти за пътувания на децата, не му било искано от С.. На основание чл. 15 ал. 1 ЗЗДет съдът изслушва детето С. И. Ю., което заяви, че в момента живее при мама С. в с. Пелин, в средна къща, заедно с баба Наджие и дядо М., от Курбан Байрям, май месец тази година. Преди това живеел в гр. Маджарово при баща му. Имал братче, което живее в гр. Маджарово. Живеел с брат си при баща си преди много време, но сега живеел при майка си. Брат му все още живеел в Маджарово. Той се казвал У. и бил на 8 години, а той на 10 години. Отишъл да живее при майка си, защото след като се върнел от работа баща му го биел. Баща му работел в Маджарово, а майка му в Холандия, където искал да отиде и да учи там. Винаги след като се върнел от работа, баща му се напивал и го биел. В Маджарово живеели брат му, той и баща му в апартамент, който имал много стаи. От училище като се приберели и не им разрешавал да излизат и да играят навън. Той учил там до 3 клас в училището в Маджарово. Тази година не ходил на училище, защото баща му И. не го пуснал. Не се притеснявал от нищо, когато бил при мама, чувствал се спокоен и много хубаво минавало времето там. Първо се наспивал, после карал колело. Прекарвал времето с приятели, а майка му си била вкъщи. С баща си не поддържал връзка, дори и по телефона. Не бил виждал брат си от доста време, от Курбан Байрям и вече с него нямал да играе. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В това производство водещ е интересът на детето с оглед основното начало за поставяне на децата под закрилата на държавата и обществото, закрепен в Конституцията и законодателно уреден в Закона за закрила на детето. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права. Това означава да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването не е изчерпателно, има по-скоро характер на списък, като цялостната преценка относно интереса на детето съдът извършва и след обстойно обсъждане на обстоятелствата, посочени в т. I и т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България и вече нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 СК - възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. При решаването на въпроси, касаещи местоживеенето на детето и упражняване на родителските права, съдът се произнася в условията на спорна съдебна администрация, възложена му от материалния закон. В този случай съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и се състои не само в признаване или не на спорното право, но и до промяна на гражданските отношения, които администрира. Съдът, след като се запозна с доказателствената съвкупност по делото, намира, че в интерес на двете малолетни деца С. Ю. и У. Ю. е да бъде определено местоживеене на децата при бащата, и по този начин да бъдат предоставени и родителските права върху децата, за които се установи, че се отглеждат съответно У. от бащата, а С. от бабата по м.л., т.е. разделени. Имайки предвид това, ниската възраст на децата и липсата на изградена достатъчно силна емоционална връзка съответно с другия родител - майката съдът счита, че занапред децата следва да се отглеждат от бащата, тъй като другия родител майката непосредствено не полага грижи за двете си деца, предвид местоживеенето й в Нидерландия. Детето С. е било отглеждано от бабата и дядото по майчина линия, а по- малкото дете У. - от бащата И. И.. Съдът намира, че следва да извърши съвкупна преценка на обстоятелствата касаещи родителския капацитет на страните и интересите на двете деца. От особено значение за осъществяване на родителските права и задължения е присъствието на родителите в живота на децата, което е неизменно свързано с полагането на ежедневните грижи и отговорността за отглеждането им. Тук следва да се вземе предвид обстоятелството, че майката С. А. е заминала в чужбина и е оставила децата си на твърде ниска и крехка възраст, при която те се нуждаят преди всичко от майчини грижи. От този момент насетне, съобразно събраните по делото доказателства, майката е поддържала контакти с по-голямото дете С., отглеждано от нейните родители, като при посещенията си в страната лично е полагала грижи за детето. Същевременно се установява, че спрямо по-малкото дете У. майката е проявила незаинтересованост, като междувременно не е поддържала никаква връзка с детето, дори по телефона. Това обстоятелства показва в негативна светлина цялостното отношение на майката към децата предвид липсата на еднаква грижа към всяко от тях, което рефлектира върху преценката на нейните родителски качества. От друга страна, бащата И. И. е участвал активно в отглеждането и на двете деца. Доказателствата по делото сочат, че бащата няколко пъти е взимал болнични един път за детето С., когато е бил опериран от херния и друг път когато детето У. си е счупило ръката. Всичко това води до извод за загриженост и отговорност към децата. При преценката на родителския капацитет от значение са и моралните качества на родителите, които са важна предпоставка за създаването на нравствени добродетели и ценности у децата. По делото са нА.це твърдения за злоупотреба с алкохол от страна на И. И. и за упражнено от него физическо насилие спрямо С. А.. Настоящият състав на съда намира, че показанията на свидетеля М. А. , в които се съдържат такива данни, следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК през призмата на тяхната заинтересованост с оглед роднинската им връзка със С. А., с цел да злепоставят И. И.. От друга страна в заключението си експерта психолог сочи, че това, което се е коментирало за затваряне на С. в мазе или бой, не се е потвърдило по време на срещите. Бащата пред експерта попитал детето С. кога се е случвало, как го е направил, къде го е направил и детето не потвърдило с конкретни факти тези неща. Отделно от това с оглед морала на майката и факта, че е оставила децата си и е заминала в чужбина с друг мъж, не подкрепят твърденията й, че децата били стресирани от поведението на баща им. Съдът констатира, с оглед доказателствата по делото е нА.це негативна светлина относно цялостното отношение на майката към децата предвид липсата на еднаква грижа към всяко от тях, което рефлектира върху преценката на нейните родителски качества. От друга страна, за същия период бащата И. И. е участвал активно в отглеждането на У. и е полагал старание да се интересува и да поддържа връзка с детето С.. В случая следва да се обсъдят жилищните, битовите и другите материални условия на живот, които осигурява всеки от родителите. По делото е установено, че бащата И. И. живее в собствен апартамент в гр. Маджарово, където отглежда двете деца с подкрепата на родителите си. Населеното място е общински център, на чиято територия функционират детска градина, училище и лекарска практика. Майката С. А. не разполага със собствено жилище и при завръщането си в страната остава в дома на родителите си в с. Пелин, където понастоящем се отглежда детето С.. Бащата И. И. работи в „ПИМ“ ООД, а майката С. А. работи в чужбина, Кралство Холандия. Съобразно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд желанието на родителите, както и мненията на близките не са задължителни за съда, но се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителският дълг. В тази насока по делото безспорно се установява, че бащата И. И. е полагал и е сезирал институциите за неизпълнение на постановеното съдебно решение, присъждащо му родителските права и на двете деца, от ищцата и от родителите и. Цялостното му поведението сочи неговата обич и привързаност към децата, като прави впечатление стремежът му двете братчета да се съберат и да пораснат заедно. Бащата доказа, че разполага с необходимите условия за отглеждане на двете деца и желае да поеме грижите за тях с подкрепата на своите родители. В тази насока са представените по делото становища от ДСП - Ивайловград, както и свидетелските показания на брат му М.А., на баща му Ю.А. и С.М.. От своя страна майката С. А. изразява желание да поеме грижата за двете деца, но с оглед обстоятелството, че живее и работи в чужбина същото е съществено за преценката за нейната готовност да отглежда и възпитава У. и С.. Важно обстоятелство при спор относно упражняването на родителски права е възможността за помощ от трети лица, като в случая е несъмнено активното участие на родителите и на двете страни по делото при отглеждането на децата. Установено е нА.чието на силна емоционална връзка между С. и бабата и дядото по майчина линия поради това, че отказват да върнат детето С. на бащата И. И.. Същевременно се поддържа емоционална връзка и с роднините по бащина линия, благодарение на това, че те посещават детето. Що се отнася до по-малкото дете, при социалното проучване е констатирано, че У. е силно привързан към дядо си по бащина линия, но няма данни за изградена връзка с роднините по майчина линия. Родителите на страните заявяват желание да продължат да подпомагат отглеждането и възпитанието на децата. В тази насока се установи, че бабата по бащина линия Н.А. оказва помощ на бащата И. И., когато е трудово ангажиран. Събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства очертават бащата И. И. като по-пригодния родител, който притежава необходимия родителски капацитет и е в състояние да полага адекватни грижи и за двете малолетни деца - У. и С.. Касае за две малки момчета с неголяма разлика във възрастта и сходни потребности, за които следва да се създадат условия за поддържане на нормални и пълноценни отношения помежду им, доколкото тепърва предстои най-интензивно да се развиват чувства на взаимна привързаност и братска обич. За целта е необходимо двете деца да се отглеждат заедно в един дом. Вярно е, че отделянето на децата от средата, в която са свикнА. може да им се отрази неблагоприятно, но тази промяна ще има краткотраен ефект, доколкото разделното им отглеждане в дългосрочен план ще причини много по-голяма вреда върху емоционалното и психическото им състояние и връзката помежду им, както и връзката им с бащата и в случая предоставянето на родителските права по отношение на С. на майката С. А., която живее и работи в чужбина, на практика ще доведе до запазване на съществуващото положение и грижите за детето ще се полагат от бабата и дядото по майчина линия, а не от родителя. Подобно разрешение не може да се прецени като правилно и подходящо за бъдещото отглеждане и възпитание на С., а също така и на У., особено на фона на изявените от бащата И. И. желание и готовност да поеме грижите и за двете си деца. Събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства очертават бащата И. И. като по-пригодния родител, който притежава необходимия родителски капацитет и е в състояние да полага адекватни грижи и за двете малолетни деца - У. и С.. Настоящият състав намира, че двете деца не следва да се разделят. В съдебната практика константно се приема, че разделянето на децата е нежелателно и допустимо само по изключение, ако сериозни причини налагат това този смисъл ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 2/1974 г.; Решение № 162 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7228/2014 г.; Решение № 350 от 01.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 477/2012 г/. Според настоящия състав в случая не са нА.це обстоятелства, които могат да се окачествят като сериозни причини, обуславящи разделното упражняване на родителските права по отношение на двете деца. Касае за две малки момчета с неголяма разлика във възрастта и сходни потребности, за които следва да се създадат условия за поддържане на нормални и пълноценни отношения помежду им, доколкото тепърва предстои най-интензивно да се развиват чувства на взаимна привързаност и братска обич. За целта е необходимо двете деца да се отглеждат заедно в един дом. Вярно е, че отделянето на децата от средата, в която са свикнА. може да им се отрази неблагоприятно, но тази промяна ще има краткотраен ефект, доколкото разделното им отглеждане в дългосрочен план ще причини много по-голяма вреда върху емоционалното и психическото им състояние и връзката помежду им. Наред с това за децата винаги е най- добре да бъдат отглеждани от родителите си, а в случая предоставянето на родителските права по отношение на С. на майката С. А., която живее и работи в чужбина, на практика ще доведе до запазване на съществуващото положение и грижите за детето ще се полагат от бабата и дядото по майчина линия, а не от родителя. Както бе отбелязано по- горе подобно разрешение не може да се прецени като правилно и подходящо за бъдещото отглеждане и възпитание на С., а също така и на У.. Тук следва да се отбележи и заключението на експерта- психолог описал два варианта, ако останат разделени двете деца и ако се разделят двете деца. И двата варианта имА. плюсове и минуси. Според вещото лице ако се остави С. по начина,по който сега се манипулира и изисква само материални облаги, в момента,когато порасне, придобие личен опит, тогава този, който го е въвличал в тези конфликти и го е стимулирал неемоционално, не е изграждал емоционална връзка, а само материална, това дете ще се обърне с голяма сила към този човек и всичко щяло да се върне като бумеранг. В контекста на изложеното, при съвкупно разглеждане на всички обстоятелства и доказателства по делото, настоящият съдебен състав счита, че интересите на двете деца ще бъдат най-добре защитени ако се отглеждат и живеят заедно, като упражняването на родителските права по отношение на двете деца продължат да се упражняват от бащата, при когото е определено и местоживеенето на децата. Бащата И. И. притежава необходимите възпитателски качества, битови условия и материални възможности, за да се грижи за правилното му физическо, психическо, нравствено и социално развитие. При разрешаването на един такъв спор според настоящият съдебен състав следва да се държи сметка преди всичко за интереса на децата,който следва да бъде съчетан и с интереса на двамата родители и техните възможности.Ето защо следва внимателно да се следи за нуждите на всяко едно от децата,за тяхната възраст,пол,физически нужди,за времето за сън, игри, хранене, начин на хранене и всички други съпътстващи отглеждането на всяко дете условности. Именно в този аспект не може да се сподели като правилен довода,че децата следва да се отглеждат в друга среда и при другия родител. Доказано е по делото,че майката не е с по-добри родителски качества от бащата, нито е в състояние да осигури по-добри условия за отглеждането и възпитанието им. Не би било в интерес на децата да променят досегашния си начин на живот, каквато промяна неминуемо ще настане, ако бъдат променени родителските права. Относно искането за заместване съгласието на бащата И. И. за издаване на международни паспорти и за пътуване на децата съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК решенията, свързани с пътуване на малолетно или непълнолетно дете в чужбина и издаване на паспорт на негово име, се вземат по общо съгласие на родителите. Идеята на законодателя е, че общото решение на родителите по въпроса осигурява найголямата гаранция, че интересите на детето са защитени. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 295 от 04.12.2015 г. по гр. д. № 3212/2015 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685/2015 г. на ВКС, 4-то гр. отделение). В случаите, когато родителите не могат да постигнат съгласие относно пътуването на детето в чужбина, районния съд по местоживеене на детето се произнася по искане на единия от родителите– чл. 127а, ал. 2 СК . Производството пред съда представлява спорна съдебна администрация на граждански правоотношения и съдът решава по целесъобразност. В случая ищцата посочва, че не били говорили за това и знаела, че ответника И. нямало да й даде съгласие за издаване на документи за издаване на задгранични паспорти на децата. Ответникът И. Ю. И. също твърди, че разговори в тази посока не са водили, като изрично заявява пред съда, че съгласие да бъдат издадени задгранични паспорти за пътуване на двете деца извън страната, не му е искано от ищцата Селвиджан. Видно е по делото, че майката живее в Нидерландия, където се е установила трайно и дори създала ново семейство. При това положение и с оглед твърденията на двете страни, че разговори в тази посока не били водили, както и заявеното от бащата И. И. пред съда, че съгласие да бъдат издадени задгранични паспорти за пътуване на двете деца извън страната, не му е искано от ищцата Селвиджан, съдът не може да направи извод, че е нА.це спор между страните, който да бъде разрешен по реда на съдебната администрация на гражданските правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това/чл. 76 от Закона за българските лични документи/, се решават по общо съгласие на родителите, като съгласно ал. 2 от същия законов текст, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Законът не дава възможност родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права на ненавършилото пълнолетие дете, да вземе самостоятелно решенията за извършване на пътувания зад граница и за издаване на задграничен паспорт на детето. Детето има право на свободно придвижване/в т.ч. да пътува в чужбина/, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време или до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Производството по чл. 127а, ал. 2 СК е специфично производство по спорна съдебна администрация и ако между родителите не съществуват разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, производство се явява процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца. При този отговор на поставените правни въпроси от процесуално естество, настоящата инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за постановяване на решение, което да замести съгласието на И. Ю. И., ЕГН:•••••••••• от гр.Маджарово, ул. ••• на основание чл.127а ал.2 от СК за пътуване в държави от ЕС на малолетните деца С. И. Ю. с ЕГН •••••••••• и У. И. Ю., ЕГН:••••••••••, неопределен брой пъти за срок от пет години, сами или съпроводени от майката, както и от трето лице изрично упълномощено от нея се явява недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати./О п р е д е л е н и е № 257 от 04.04.2014 година ч.гр.д. № 1592 по описа за 2014 год на ВКС трето гр. отделение./ По предявения насрещен иск от И. Ю. И., действащ в качеството на баща и законен представител на малолетните деца С. И. Ю. ЕГН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН ••••••••••, срещу С. М. А. ЕГН •••••••••• за постановяване на решение, с което съдът да измени решение 136/ 05.0.10.2018г, постановено по гр.д.№ 1018/2017г по описа на PC Харманли в частта по силата на което С. М. А. ЕГН •••••••••• осъдена да заплаща месечна издръжка на И. Ю. И., действащ в качеството на баща и законен представител на малолетното дете У. И. Ю. с ЕГН •••••••••• от 150 лв на 300 лв, считано от датата на подаване на настоящият иск-20.02.2025г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане. Също така да се постанови решение с което да се измени решение № 121/04.04.2019г, постановено по в.гр.д.№, 101/2019г по описа на ОС Хасково, в частта по силата на което С. М. А. ЕГН •••••••••• е осъдена да заплаща месечна издръжка на И. Ю. И., действащ в качеството на баща и законен представител на малолетното дете за детето С. И. Юлиятон ЕГН •••••••••• от 150 лв на 300 лв, считано от датата на подаване на насрещния иск- 20.02.2025г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дА. са работоспособни и дА. могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно изискванията на чл.142, ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, т.е. не по-малко от 155.00 евро. Имайки предвид това РС-Харманли намира за подходяща за задоволяване нуждите на децата У. и С. и съобразена с възможностите на дължащия издръжката родител месечна издръжка в размер на общо за всяко едно от децата 155,00 лв. Съдът намира, че ответникът по насрещния иск, ищец по първоначалния иск има възможност да заплащат месечна издръжка съответно за всяко от децата, нужна за покрИ.е на ежедневните им нужди от храна, облекло, детски играчки, книжки, обувки, лекарства при нужда и т.н. Посочените издръжки съдът намира за подходящи за задоволяване нуждите на децата, които са все още на ниска възраст, и за съобразени с възможностите на дължащия ги родител, доколкото по делото се установи, че същата реА.зира доходи в Нидерландия, позволяващи и плащането на съответните издръжки. От изложеното, както и съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България може да се направи извод,че предявените насрещните искове от И. Ю. И., действащ в качеството на баща и законен представител на малолетните деца С. И. Ю. ЕГН •••••••••• и У. И. Ю. с ЕГН ••••••••••, срещу С. М. А. ЕГН •••••••••• за постановяване на решение, с което съдът да се измени размерът на издръжката постановен с влезли в сила решения от 76,69 евро на 155,00 евро, считано от датата на подаване на насрещният иск-20.02.2025г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, се явяват основателни. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 г. от 27.06.2024 год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2023 г. на Общото събрание на Гражданска колегия, е посочено, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. Правилото на чл. 78 от ГПК се намира в Част първа „Общи правила” на ГПК и намира приложение към всички уредени в него производства, доколкото друго не е специално предвидено. За производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е създадена специална уредба относно отговорността за разноски, поради което следва да се прилагат общите правила на чл. 78 от ГПК. Следователно ищцата С. А. следва да бъде осъдена да заплати направените от ответника И. И. разноски по делото в общ размер на 833,41 евро, от тях 15,34 евро за държавна такса, 639,11 евро лева за адвокатско възнаграждение и 178,95 евро. за заплатено възнаграждение за вещо лице. С. М. А. ЕГН •••••••••• следва да се осъди да заплати на основание чл.7, т.2 и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на Районен съд-Харманли държавна такса в размер на 112,77 лв. върху изменения размер на издръжката. На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно изменение на присъдената издръжка. Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, вр. чл.127, ал.2 от СК, чл.127а, ал.2 от СК и чл.150, вр. чл.143,ал.2 от СК., съдът