Решение № 182 от 29.12.2025 г. на Районен съд - Несебър по дело № 787/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от „Н•••” •••, срещу наказателно постановление № 02- ••• от 17.10.2025г. на директора на дирекция „И•••” гр. Б•••, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 и чл. 413, ал. 2 КТ, за извършено нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ вр. чл. 217, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 381, т. 1 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв. Жалбоподателят сочи, че не е описана фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, а единствено формално е преписан законът. Излага, че само прибързаното поведение на служителите на Д••• Б••• не позволило да им бъдат представени нужните документи при проверката на 04.07.2025г. Акцентира се върху факта, че не са събрани доказателства за броя на хората, работили в обекта. Сочи се, че е имало валиден сертификат от 14.05.2025г. Твърди се, че липсват доказателства за материалната компетентност на съставителя на АУАН и издателя на НП. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление. Ответната страна в производството - дирекция „И•••” – Б•••, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е доказано безспорно. Навежда, че измерванията за фактора „осветеност“ е следвало да се извършват ежегодно. Обръща внимание, че спрямо жалбоподателя е приложена нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното: От фактическа страна: На 04.07.2025г., от служители на Д••• Б•••, сред които св. И. Д. – главен инспектор и св. Н. П. – инспектор, била извършена проверка на място в търговски обект „W•••”, находящ се в гр. С•••, ул. „Ч•••“, комплекс „Б•••“, стопанисван от „Н•••“ •••. На място били установени работещи лица, като проверяващите влезли в контакт с управителката на дружеството Н.К.. Извършена била проверка на намиращите се в обекта лица, като бил направен опит на К. да се връчи призовка по чл. 45, ал. 1 АПК (на л. 15 от делото), но тя отказала да я получи, което било удостоверено в текста й. Призовката била предявена на управителката, като с нея било изискано представител на дружеството да се яви на 10.07.2025г. в 11: 00 часа в Д••• Б••• и да представи подробно посочени документи, сред които протоколи и сертификати от ел. измервания и факторите на работната среда. На 10.07.2025г. в дирекцията се явила управителката на дружеството жалбоподател, но не представила исканите документи. На място й била връчена нова призовка (на л. 16 от делото), с която било изискано да се яви на 24.07.2025г. в 11: 30 часа в Д••• Б••• и да представи подробно описани документи, сред които (под номер 10) протоколи и сертификати от ел. измервания и факторите на работната среда. На 24.07.2025г. били представени изисканите документи, вкл. сертификат за контрол № SC 2068/22.06.2022г. (на л. 18 от делото), видно от който обектът съответства на нормативните изисквания по параметър „осветеност“. Бил представен и сертификат за контрол № 275 от 14.05.2025г. (на л. 19 от делото), изготвен от орган за контрол „В•••“, с който се установяват контролирани към тази дата параметри – импеданс на контура „Фаза-защитен проводник“ и съпротивление на защитни заземителни уредби. Впоследствие на 07.08.2025г. управителката на дружеството отново се явила в Д••• Б••• и в писмено обяснение (на л. 22 от делото) вписала, че от 2022г. няма измерване на фактора „осветеност“ за бистро „W•••“. За резултатите от проверките бил изготвен протокол за извършена проверка № ПР2529851 от 07.08.2025г. (на л. 25 – л. 27 от делото), с който били дадени и съответните предписания до дружеството, вкл. да извърши измерване на фактора „осветеност“ в търговския обект. От св. Д. бил съставен АУАН № 02-••• от 07.08.2025г. за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ – поради липса на актуално измерване по отношение на фактора „осветеност“, като срещу АУАН било подадено възражение от жалбоподателя. С уведомление вх. № 25120815 от 18.08.2025г. по описа на Д••• Б•••, от „Н•••“ ••• било декларирано, че дадените предписания са изпълнени. На проверяващите бил предоставен сертификат за контрол № 357 от 13.08.2025г. (на л. 20 от делото), от който е видно, че в обекта „У•••“ е извършен контрол на параметър „осветеност“, като заключението е, че осветеността на работните места съответства на нормативните изисквания на Наредба № 49. Посочените данни били съобразни и от наказващия орган било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство, с което било прието, че нарушението е отстранено и отговорността на дружеството-жалбоподател била ангажиране на основание чл. 415в, ал. 1 КТ. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-••• от 07.08.2025г., възражение срещу АУАН, 2 бр. призовки по чл. 45, ал. 1 АПК, справка-декларация, сертификат за контрол № SC 2068/22.06.2022г., сертификат за контрол № 275 от 14.05.2025г., протокол за извършена проверка № ПР2529851 от 07.08.2025г., сертификат за контрол № 357 от 13.08.2025г., уведомление вх. № 25120815 от 18.08.2025г. по описа на Д••• Б•••, заповед № 08/08.08.2025г., писмено обяснение, доклад от актосъставителя Д., Заповед № З-0864 от 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, свидетелските показания на актосъставителя Д. и свидетеля по АУАН - П.. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Фактите не се оспорват и от жалбоподателя, който въвежда възражения, свързани с правната страна на спора. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със Заповед № З-0864 от 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. От заповедта се установява и компетентността на инспекторите от съответната ДИТ за издаване на АУАН. Ето защо възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност са неоснователни. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактите, касаещи процесното нарушение, са описани в пълнота. Не се приема за съществено нарушение липсата на данни за всички работили в обекта лица към момента на проверката, тъй като посоченото в АУАН и НП нарушение не касае персоналния състав на работещите в обекта лица. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното: В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 275, ал. 1 КТ вр. чл. 217, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 381, т. 1 от Наредба № 16- 116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Съгласно чл. 275, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. По арг. от чл. 276, ал. 2 КТ министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности. На основание чл. 276 КТ е приета Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно чл. 217, ал. 3 от тази Наредба н еобходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичността, определена от работодателя за оценката на риска. По отношение на факторите, свързани с „енергообзавеждането“, измерванията се извършват съобразно Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Съобразно чл. 381, т. 1 от Наредбата в процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на периодични проверки, вкл. най-малко един път в годИ.та се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност. Всички цитирани разпоредби водят до извод, че работодателите са длъжни да извършват всички необходими измервания (по смисъла на чл. 217, ал. 3 от Наредба № 7), вкл. и по отношение на фактора „осветеност“ (при спазване специалните изисквания на чл. 381, т. 1 от Наредба № 16-116), за да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на работниците си. Конкретно за фактора осветеност е нужно да се извършват измервания най-малко един път в годИ.та. По делото няма спор, че към 04.07.2025г., 24.07.2025г. и 07.08.2025г. в обект “W•••”, стопанисван от дружеството-жалбоподател, не е било извършено актуално измерване по отношение на фактора „осветеност“. Такова е било извършено последно на 22.06.2022г. Следователно към датата на съставяне на АУАН – 07.08.2025г., жалбоподателят е допуснал соченото нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ, като не е осигурил в пълнота безопасни и здравословни условия за труд в обекта, тъй като не е извършил най-малко веднъж в годИ.та измерване на фактора „осветеност“ в обекта. Не се приемат твърденията, че със сертификата от 14.05.2025г. са извършени нужните измервания, тъй като в него не е отразено извършването на измерване по отношение на фактора „осветеност“, а както се посочи тези измервания е следвало да се извършват ежегодно. Нарушението не касае и непредставяне на документи на 04.07.2025г., поради което възраженията за прибързано поведение на служителите на Д••• Б••• нямат отношение към случая. Очевидно е, че нарушението е установено на 07.08.2025г., като е отстранено веднага след установяването му – на 13.08.2025г. (с изготвянето на сертификат за контрол № 357 от 13.08.2025г.). Налага се извод, че е допуснато нарушение, което се наказва със санкционната норма на чл. 413, ал. 2 КТ - работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба. От своя страна разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ предвижда, че з а нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Както е прието и от наказващия орган, нарушението е отстранено веднага след установяването му и не са събрани данни за произтекли вредни последици за работници или служители, поради което правилно е приложена посочената санкционна норма. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 300 лв., която се приема за от съдебния състав за справедлива. Същата отразява прилагането на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Макар размерът да е максималният по този състав, той е достатъчно нисък и обезпечава в пълна степен правото на жалбоподателя да получи справедливо наказание за извършеното нарушение. Посоченият размер на санкцията е обоснован в текста на НП с важните обществени отношения, които са свързани с предоставяне на здравословни и безопасни условия на труд. Настоящият съдебен състав споделя изложеното, че осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на работниците е важно задължение за работодателя и след като факторът „осветеност“ не е измерван в период от около 3 години, то определяне на размера на наказанието от 300 лв. съответства на тежестта на извършеното и на спецификите на конкретния случай. Ето защо санкцията отговаря на тежестта на нарушението и не следва да бъде изменяна от съдебния състав. С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на Д••• Б••• и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението (вр. чл. 37 от ЗПП) за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 130 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на И••• а•• „Г•••”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което прИ.длежи Д••• Б••• (като териториално поделение) – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на и•• а•• "Г•••” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът