Решение № 3357 от 6.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9705/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 09.06.2023 год., постановено по гр.дело №43878/2022 год. по описа на СРС, ГО, 56 с-в, ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати на Л. А. П. по частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 4 693.59 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Мазда 6“, с рег.№СВ •••• КМ, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 10.11.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 965.25 лв., като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 9 387.18 лв. – част от вземането с цял размер от 11 776.50 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 225 лв. Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач ЗД „Б.И.“ АД. Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Л. А. П.. Жалбоподателят поддържа, че по делото били безспорно доказани наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско" за процесния автомобил с ответното дружество, настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което застрахователят носел риска, наличието на пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените вреди, както и действителния размер на вредите. Въпреки това първоинстанционният съд бил приел, че е налице основание за намаляване на обезщетението с 30 % съгласно Общите Условия на застрахователя поради непредставяне от застрахования на валидно удостоверение за техническа изправност на застрахования автомобил, а отделно от това намалил дължимото обезщетение с още 20 % на основание чл. 395, ал. 1, пр. 1 КЗ, тъй като ищецът не бил взел мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Тези изводи били неправилни, в противоречие с практиката на ВКС, а и разпоредбата на чл. 395, ал. 1, пр. 1 КЗ била неотносима към спора. Непредставянето на валидно удостоверение за техническа изправност на застрахования автомобил не представлявало основание нито за отказ, нито за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение. От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението по съдебната автотехническа експертиза безспорно било установено, че процесното ПТП, респ. вредите, били настъпили в резултат на субективните действия на водачите на участващите в произшествието превозни средства, а не вследствие на техническа неизправност на лек автомобил „Мазда 6". Нещо повече от представеното по делото удостоверение от „Стар Моторс" и от свидетелските показания било видно, че процесният автомобил бил технически изправен, включително към момента на настъпване на произшествието, както и че бил поддържан и обслужван редовно в официалния сервиз на марката „Мазда" за България. В този смисъл по делото не било установено установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и изтеклото удостоверение за техническа изправност на автомобила. Действително в т. 27, ал. 1, т. 2 от Общите условия било предвидено, че застрахователят намалява дължимото обезщетението с 30 % в случай, че не е представено някое от доказателствата по чл. 21, т. 1 – 2 или по чл. 21, ал. 2, т. 1 – 5. Следвало да се има предвид обаче, че в представената по делото застрахователна полица липсвал подпис на ищеца, поради което и не можело да бъде обоснован извода, че същият бил запознат изрично с Общите условия на ответника. Отделно от това по делото не било установено, че неизпълнението на задължението да бъде представено валидно удостоверение за техническа изправност е от такова естество, че да способства за настъпването на застрахователния риск и/или да повлияе на размера на вредите. Макар да била налице свобода на договарянето съгласно чл. 9, ал. 1 ЗЗД, в съдебна практика на ВКС /в т.ч. Решение №79 от 29.06.2012 год. на ВКС по търг.дело № 802/2011 год., ІІ т. о., ТК/ се приемало, че е необходимо да бъде извършена преценка на вида на съответното неизпълнение спрямо вида на настъпилото застрахователно събитие, като неизпълнението се санкционирало само за задължение, което било от естество да способства настъпването на застрахователния риск или да повлияе на размера на вредите. В конкретния случай непредставянето на валидно удостоверение за техническа изправност на автомобила нямало никакво отношение към механизма на настъпване на ПТП, респ. касаело се единствено за административно нарушение. Неправилен бил и изводът на СРС, че определеното застрахователно обезщетение следва да се намали с още 20 % на основание чл. 395, ал. 1, пр. 1 КЗ, тъй като процесното ПТП било настъпило поради виновното и противоправното поведение от страна на ищеца, който бил предприел маневра завиване на ляво без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, т.е. същият бил нарушил чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Дори и да се приемело, че причина за настъпване на произшествие е единствено поведението на ищеца, разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ била неотносима в хипотеза, различна от проявена груба небрежност от застрахования, в каквато насока в частност не били налице нито възражения от страна на ответника, нито доказателства. По делото не било установено неполагане на грижа на добър стопанин относно застрахованото имущество, не било установено превозното средство да е било технически неизправно и че ищецът не е поддържал по начин, че да го предпази от вреди. Напротив, автомобилът бил в отлично техническо състояние. Ако се възприемела тезата на първоинстанционния съд, то всяко ПТП, което било настъпило по вина на застрахования, щяло да доведе до намаляване на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско", което обезсмисляло целта на сключения застрахователен договор. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата ЗД „Е.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че невярно било твърдението на жалбоподателя, че липсвал подпис в застрахователната полица. Ищецът бил представил препис от договора за финансов лизинг от 01.07.2021 год., от който било видно, че се бил запознал и приел общите условия, приложими към процесния застрахователен договор. Застрахователната полица за застраховка „Каско“ била сключена със застрахования „Е.А.“ ЕАД, а ищецът бил лизингополучател/ползвател по договора. Видно от уговореното между страните по договор за финансов лизинг и по конкретно в чл. 5.7 от горепосочения договор, че ищецът бил декларирал, чрез подписа си, че бил получил писмена информация за потребителите на застрахователни услуги в съответствие с разпоредбите на КЗ и бил приел общите условия, приложими към застрахователния договор, неразделна част от договора. Следвало да се имат предвид и клаузите на чл. 5.10 и чл. 6.6 от лизинговия договор, както и че с приемо-предавателния протокол от 08.07.2020 год., който бил предоставен по делото, на ищеца била предадена застрахователната полица „Каско на МПС“, ведно с общите условия по застрахователния договор. Всичко това доказвало по несъмнен начин, че ищецът се бил запознал и бил приел Общите условия, в сила от 26.03.2018 год., които били приложими по процесния застрахователен договор. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че случая е приложима клаузата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от общите условия, въз основа на която обезщетението следва да се редуцира с 30 %, поради неизпълнението на уговореното, а именно непредоставянето на валиден талон за прЕ.нат годишен технически преглед. При сключване на застрахователния договор страните били постигнали съгласие, като в случая не били нарушени разпоредби на българското законодателство, липсвало противоречие с повелителните норми на закона, както и нарушаване на добрите нрави. Съгласно принципа на свободно определяне на договорното съдържание, уреден в чл. 9, aл. 1 ЗЗД, странити били уговорили клауза в общите условия, които били неразделна част от застрахователния договор, като при настъпването на определена хипотеза застрахователното обезщетение подлежало на намаляване с посочените размери. С изразяването на съгласие между страните, договорът придобивал силата на закон в отношенията между тях, като при неизпълнение на договореното, а в конкретния случай дори било предоставено доказателство в обратна насока, то за застрахователя възниквала възможността да приложи горепосочената клауза. Законодателят също бил предвидил такава възможност – чл. 395, ал. 4 КЗ. Правилно СРС бил намалил определеното застрахователно обезщетение с още 20 % на основание чл. 395, ал. 1, пр. 1 КЗ, поради факта, че с виновното и противоправно поведение на застрахования била нарушена разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. При управление на процесното МПС, което се явявало застраховано имущество по застрахователния договор, водачът бил допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не се бил съобразил с правилото при извършва на маневрата „завиване наляво за навлизане в друг път“. Същият бил длъжен да пропусне насрещно движещите се пътно превозни средства, като по този начин ищецът не бил взел мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. С небрежните си действия, а именно предприемането на несъобразена маневра и нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, водачът не бил изпълнил задължението си по чл. 395, ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от общите условия, застрахованият бил длъжен да предприема всички мерки за предпазването на застрахованото имущество от увреждане. Водачът на МПС бил нарушил задълженията си по застрахователния договор, като не бил положил грижата на добър стопанин и не бил взел мерки за предпазване на МПС от увреждане. С оглед механизма на настъпване на ПТП ищецът бил извършил маневра ляв завой и бил отнел предимството на насрещно движещото се пътно превозно средство, с което бил нарушил задълженията си като водач на МПС и бил станал причина за настъпване на ПТП. Основната цел на сключения договор за имуществено застраховане била да гарантира имуществото на застрахования, като го обезщети при настъпване на застрахователното събитие, а не да насърчава противоправното поведение на водачите, които били длъжни да се съобразяват и спазват ЗДвП. Дължимото обезщетение трябвало да бъде съобразено с поведението на застрахования, а именно невземането на мерки за предпазване на застрахованото имущество, изразяващи се в предприемането на несъобразено действие от негова страна, което било в причинна връзка с настъпването на пътното транспортно произшествие. Ако се приемело, че няма основание за намаляване на обезщетението поради грубо нарушение на ЗДвП, а именно отнемане на предимство на насрещно движещо се пътно превозно средство при завиване наляво, то това щяло да стимулира водачите, управляващи МПС със сключена застраховка „Каско“, да не проявяват необходимото повишено внимание и да не спазват предвидените правила при движение по пътищата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Предявен е за разглеждане частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно. Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните по делото доказателства е видно, че на 15.06.2021 год. е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско“, клауза А – Пълно каско – полица №00500100417845, между „Е.А.“ ЕАД, като застрахован, и ЗД „Е.“ АД, като застраховател, със застраховащ А.В.А. и трето ползващо се лице Л. А. П., с предмет лек автомобил „Мазда 6“, с рег.№СВ •••• КМ /който е собственост на застрахования – видно от Свидетелство за регистрация, част ІІ/, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 07.07.2021 год. до 24.00 ч. на 06.07.2022 год. и застрахователна сума в размер на 20 700 лв., при уговорена застрахователна прЕ.я от 1 086.75 лв., платима на вноски /първата от които не се спори, че е била заплатена, поради което договорът е влязъл в сила/. Спазена е формата за действителност на договора съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ. Безспорно е също така, че съществувалия между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие – виж Клауза „А“ – Пълно Каско от общите условия на ответника за застраховка „Каско на МПС“. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3, б. „е“ от раздел ІV „Изключения от застрахователното покритие“ на общите условия, по застраховката не се покриват вреди по застрахованото МПС, възникнали при движение на застрахованото МПС, което е с изтекло и/или невалидно удостоверение за технически преглед или без валиден знак за първоначален технически преглед, а според чл. 27, ал. 1, т. 2 от раздел VІ „Обезщетяване на вреди“, подраздел „Размер на вредите. Застрахователно обезщетение“ на общите условия, застрахователното обезщетение, определено по реда на чл. 26, се намалява с 30 %, ако не е представено някое от доказателствата по чл. 21, ал. 1, т. 1 – 2 /т. 2 – удостоверение за техническа изправност на МПС или знак за първоначален технически преглед на МПС/ или по чл. 21, ал. 2, т. 1 – 5 и застрахователят няма основание да откаже плащане на обезщетение. Установено е, че на 01.07.2020 год. е бил сключен договор за финансов лизинг между „Е.А.“ ЕАД, като лизингодател и Л. А. П., като лизингополучател, с предмет процесния лек автомобил, като съгласно т. 2.21, т. 5.10 и т. 6.6 от договора, лизингополучателят декларирал, че е запознат и предоставя своето изрично писмено предварително съгласие по условията на застрахователните договори „Каско на МПС“ и „Гражданска отговорност на автомобилистите“, че е запознат с условията на застрахователните договори, с цялото им съдържание и ги приема напълно, както и че е получил от лизингодателя цялата информация във връзка със застрахователя, застрахователните услуги, сключването и изпълнението на застрахователните договори за лизинговото имущество, в т.ч. с общите условия на застрахователя /неразделна част от лизинговия договор/. Видно е от изготвения на 08.07.2020 год. двустранно подписан приемо-предавателен протокол, че на ищеца била предадена застрахователната полица „Каско на МПС“. Не се спори, а и въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, в т.ч. констативен протокол за ПТП с пострадали лица, гласните доказателства чрез разпита на свидетеля В.И.К., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, че на 02.10.2021 год., в срока на действие на застрахователния договор, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, на второкласен път №81, с посока от гр.Костинброд“ към гр.Годеч и на кръстовището с третокласен път №813, като при осъществена от ищеца – водач на процесния лек автомобил, маневра ляв завой, същият не пропуснал движещия се срещу него мотоциклет „Кавазаки“, модел „ЕР 6 Н“, с рег.№009626581, в резултат на което на лекия автомобил били причинени щети. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, определена на база средни пазарни цени, възлизала на 9 387.18 лв. На 05.10.2021 год. – в срока по чл. 403, ал. 1 КЗ, ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП, като в тази връзка е била образува преписка по щета №0500872351. С писмо от 09.03.2022 год., което не се спори, че е било получено, ответникът е уведомил ищеца, че няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е налице изключен риск по чл. 6, ал. 2, т. 3, б. „е“ от общите условия – експлоатация на технически неизправно МПС, движение на застрахованото МПС, което е с изтекло и/или невалидно удостоверение за техническа изправност или без валиден знак за първоначален технически преглед. В хода на исковото производство освен възражението за наличието на изключен риск ответникът е релевирал и следните евентуални възражения: 1/ за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от общите условия и 2/ за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 395 КЗ поради неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 18, ал. 1, т. 1 от общите условия – да полага за застрахованото МПС грижата на добър стопанин, както и да вземе мерки за предпазването му от увреждане, доколкото в частност ищецът е увредил процесния автомобил, като при извършване на маневра ляв завой е отнел предимството на насрещно движещия се мотоциклет, т.е. нарушил е задълженията си като водач на МПС и е станал причина за настъпване на произшествието. Единствените спорни между страните въпроси по същество във въззивното производство е свързани с това дали има основание за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от общите условия – с 30 % и за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ – 20 %. В тайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./, която е аналогична на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, е възприето разрешението, че за да е основателен отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие, не е достатъчно застрахованият да не е изпълнил свое задължение по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е необходимо настъпването на застрахователното събитие и8или обема на произтеклите от него вреди да са последица от неизпълнението на това задължение, т.е. да съществува причинно-следствена връзка между неизпълнението и застрахователното събитие. За да се аргументира правото на отказ по чл. 211, т. 2 КЗ – отм./чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от застрахования на конкретно договорно задължение, макар и предвидено в застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а следва да се докаже от застрахователя, че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, респ. че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или че е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието – в този смисъл Решение № 49 от 29.07.2013 год. на ВКС по т. дело № 840/2012 год., I т. о., ТК, Решение № 105 от 11.07.2017 год. на ВКС по т. дело № 1325/2016 год., I т. о., ТК, Решение № 86 от 18.07.2014 год. на ВКС по т. дело № 2230/2013 год., II т. о., ТК, Решение № 2 от 20.05.2013 год. на ВКС по т. дело № 1031/2011 год., I т. о., ТК, Решение № 140 от 1.08.2018 год. на ВКС по т. дело № 2278/2017 год., I т. о., ТК, Решение № 144 от 21.01.2021 год. на ВКС по т. дело № 2365/2019 год., II т. о., ТК, Решение № 50 от 29.01.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1464/2023 год., IV г. о., ГК и др. Задълженията на застрахования са определени в чл. 395, ал. 1 КЗ – вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източните на опасност за причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки, като същите са аналогични на задълженията според разпоредбата на чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./. Правата на застрахователя при неизпълнение на задълженията на застрахования са уредени в чл. 395, ал. 3, 4 и 5 КЗ – да прекрати застрахователния договор, само ако не е настъпило застрахователното събитие – ал. 3, а при настъпването му – в ал. 4 и 5. В чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ намаляването на обезщетението, както и отказът, е свързано с наличието на причинно- следствена връзка между настъпването на събитието и неизпълнението на задължение по договора, но такова, което не е предвидено като основание за отказ. Правото на застрахователя да намали обезщетението по чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ е ограничено до тежестта на нарушението, относима както към настъпване на събитието, така и на вредите, а при невъзможност да се определи видът или размерът на вредите застрахователят е длъжен да плати обезщетение, съгласно чл. 395, ал. 5 КЗ – в този смисъл Решение № 143 от 19.01.2021 год. на ВКС по т. дело № 1505/2020 год., I т. о., ТК. В разглеждания случай няма спор между страните, че ищецът не е притежавал и не е представил на застрахователя валиден талон за прЕ.нат годишен технически преглед на застрахования автомобил /виж и копие от контролен талон на л. 42 от първоинстанционното дело/. В този смисъл произнасянето по първото от горепосочените възражения на ответника е обусловено от преценката доколко неизпълнението на задължението по чл. 21, ал. 1, т. 2 от общите условия е способствало за настъпване на произшествието и/или на вредите, увеличило е риска от имуществено увреждане или е препятствало доказването на вредите. Настоящият съдебен състав намира, че допуснатото в случая формално неизпълнение от страна на ищеца на горепосоченото задължение /виж и чл. 147 ЗДвП/ не се намира в причинна връзка нито с проявлението на вредите и техния обем /нито се твърди, нито се доказва, че причина за настъпването на ПТП е техническа неизправност на процесния автомобил, напротив по делото е установено, че същият е посещавал редовно сервиз според изискванията на производителя/, нито с възможността да бъдат установени обстоятелствата около произшествието, от които е обусловено правото на застрахователя да намали застрахователното обезщетение. Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че формираният в обжалваното решение извод, че с оглед поведението на ищеца е осъществено установеното в чл. 27, ал. 1, т. 2 от общите условия основание за намаляване на застрахователното обезщетение, е неправилен. На следващо място, ответникът изрично се позовава на нарушаване на правилата за движение от страна на ищеца при настъпване на процесното ПТП, което неизпълнение следва да бъде подведено под хипотезата на чл. 18, ал. 1, т. 1 от общите условия. По силата на сключения със застрахования „Е.А.“ ЕАД договор за финансов лизинг за ищеца е възникнало задължението да пази лизинговата вещ, респ. да не допуска похабяването й, което излиза извън рамките на нормалното, при нейната експлоатация. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Несъмнено е, че след като самият закон е установил правила за осъществяване на маневрата завиване наляво, който закон се счита известен на всички правни субекти след обнародването му и една от целите му е да се опазва имуществото на юридическите и физическите лица /чл. 2/, то не е било необходимо допълнително указание в тази насока от страна на застрахователя спрямо застрахования, респ. от страна на лизингодателя спрямо лизингополучателя /водача на автомобила/. Въззивният съд приема, че с оглед установеното поведение на водача на застрахования автомобил, същият е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1 ЗДвП и същевременно чл. 18, ал. 1, т. 1 от общите условия на ответника, като е налице пряка връзка между неизпълнението и настъпилото произшествие. Неизпълнението е съществено с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, тъй като в случай, че ищецът беше изпълнил задължението, не би настъпило увреждане на застрахованата вещ. Задължението за спазване на правилата за движение по пътищата, отнасящи се до осъществяване на маневрата завиване наляво, е значително, тъй като същото по вид и характер пряко рефлектира върху риска и обхвата и размера на вредите. В частност конкретното неизпълнено договорно задължение се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска, както и върху възможността за предотвратяване и ограничаване на вредите, респ. техния обем, което съответно обуславя правото на застрахователя по чл. 395, ал 4, изр. 2 КЗ да намали размера на застрахователното обезщетение с 20 %, т.е. същият следва да носи 80 % от риска за настъпване на процесното застрахователното събитие. В този смисъл релевираната претенция се явява основателна до размер на сумата от 7 509.74 Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която искът по чл. 405 ГПК е отхвърлен за разликата над 4 693.59 лв. до размера от 7 509.74 лв., която претенция подлежи на уважаване. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за разликата над 90 лв. В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно. По отношение на разноските: С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ неприсъдената част от разноските в първоинстанционното производство за държавна такса, депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение на един адвокат в размер на 579.14 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 56.32 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 553.94 лв., съразмерно с уважената част от въззивната жалба, респ. уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът