Решение № 793 от 5.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18478/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН . Образувано е по жалба на ",,•••''" ЕАД против наказателно постановление /НП/ № 48/20.11.2025 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, предвид съставен на ",,•••''" ЕАД на 19.06.2025 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №С-052, за това, че ",,•••''" ЕАД на 28.01.2025 г. в гр. София, не е спряло процедурата по преносимост на мобилен телефонен номер ••••••••••, чийто потребител е П.Н.С., по прието на 2 7.01.2025 г. заявление за преносимостта им, подадено от името на П.Ц.С. - трето лице, ненадлежно упълномощено от С., а е извършило преносимостта, като ги е активирало в мрежата си, с което е н а р у ш и л о чл. 36, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 о т Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга /ФС/, действали към посочената дата, което съставлява нарушение на чл. 326а от Закона за електронните съобщения, чл. 36, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 о т Функционалните спецификации, е наложена имуществена санкция размер на 5 000 лева. Недоволен от НП и наложената с него санкция ",,•••''" ЕАД го обжалвало пред СРС, чрез административно наказващия орган. В жалбата е посочено, че в НП е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се твъртдения за липса на извършено нарушение. Алтернативно се твърди наличие на маловажен случай. С оглед на така изложеното се иска НП да бъде отменено, и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М., който пледира НП да бъде потвърдено . Претендира се юрисконсултско възнаграждение. При проведения разпит на актосъставителя С. В. той в показанията си повтаря като цяло отразената в АУАН фактология, като казва, че извършената проверка е във връзка с получен в КРС сигнал за нежелана преносимост на номера от един оператор до друг от трето лице. По делото са приложени: НП, АУАН, Констативен протокол, два броя заявления за преносимост, декларации, споразумения и др., които съдът кредитира изцяло От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява с необходимата категоричност, че към 28.01.2025 г. П. С. била абонат на ",,•••''" ЕАД, чрез мобилен телефонен номер •••••••••• и потребител на същия. На 27.01.2025г. е подадено заявление за преносимост на номер •••••••••• от П. С.а и на 28.01.2025г. е получен отговор с код 01 (не е титуляр в даряващия оператор. На 28.01.2025г. е подадена втора заявка от П. С., титуляр на мобилния номер за преносимост на посочения в първата заявка телефонен номер. Отговорът е получен на 29.01.2025г., а номерът е пренесен същия ден, като „,,•••''“ ЕАДА не е имало основание да спре процедурата. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото и преценени поотделно и в съвкупност гласни доказателства - показанията на актосъставителя и писмени доказателства и доказателствени средства приложените по делото, прочетени и приети от съда на основание чл. 283 от НПК такива, които този съдебен състав кредитира. От правна страна съдът прави следните правни изводи: При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в давностните срокове, от компетентни органи, в съответната форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, но при неправилни фактически изводи и необоснованост. Съдът намира, че нарушението, макар и лаконично, е достатъчно ясно и конкретно описано в акта и в НП, посочена е дата на извършване на нарушението и в какво се състои то според актосъставителя и наказващия орган, като му е дадена и съответната правна квалификация. Но въпреки изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи дружеството – жалбоподател да е извършило вмененото му нарушение на чл. 326а ЗЕС, вр. чл. 36, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 ФС. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 326а от ЗЕС "който наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от Комисията, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 60000 лева". В чл. 36, ал. 2, т. 2 от ФС приемащият доставчик отказва мотивирано преносимост в случай, че заявлението е подадено от трето лице, което не е надлежно упълномощено от крайния ползвател или не е негов наследник. А в чл. 36, ал. 3 от ФС в случаите по чл. 36, ал. 2, т. 2 Приемащият доставчик не разглежда заявлението до отстраняване на недостатъците и спира процедурата за не повече от 30 работни дни от подаване на заявлението. Но за да е налице вмененото нарушение на ФС, следва а се установи, че заявлението не е подадено от надлежен представител на абоната . На както беше посочено по-горе, поради липсата на доказателства за противното, съдът приема, че заявлението е подписано от лицето, посочено за негов автор – именно титуляра на мобилния номер /виж. заявление за преносимост от 28.01.2025г.л. 14 от дясно на делото/, който към датата на заявлението е би л правоимащ. Следователно съдът достигна до извода, че заявлението от 28.01.2025 г. е подписано от надлежно лице и не са били налице предпоставките за отказ за извършване на услугата. Оттук произтича и извода, че като е пренесло посочения номер, ,,•••'' ЕАД не е извършило нарушение на Функционалните спецификации, съответно не е осъществило и състава на чл. 326а от ЗЕС. Следва да се каже, че не може да се приеме обратното единствено на голословното твърдение на актосъставителя, че в разговор с П. С., същият му заявил, че според последния П. е пренесла номера, която е негова жена и с която към онзи момент са били в процедура за развод. Видно от първата заявка за преносимост от 27.01.2025г., подадено от П. е получен отговор с код 01 (не е титуляр в даряващия оператор) на 28.01.2025г. На същата дата е подадена втора заявка от П. С. и на 29.01.2025г. е получен отговор и номерът е пренесен същия ден. Видно от буквалното съдържание на второто заявление същото е подадено от С. с изписване саморъчно на три имена и подпис, който очевидно се различава от подписа на П. С.а в първото заявление. Логично е и при депозиране на заявление във физически магазин на телефонния оператор самоличността на подалия заявлението да се констатира от служител, а предвид най – малкото различието в пола, би могло да се приеме, че заявлението е подадено именно от С.. АНО е следвало преди да издаде АУАН и НП да провери с максимална степен на категоричност кое е лицето подало заявлението, а не да се довери единствено на голословни изявления на С., още повече, че са налице данни за влошени лични и семейни отношения между П. и П. С.и. Ето защо и предвид на това, че АНО, чиято е негова тежестта на доказване, не доказа безспорно да е извършено вмененото нарушение, НП следва да бъде отменено. Право на разноски предвид изхода на делото има жалбоподателят, като на основание чл. 63д, ал. 3 вр. чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди възнаграждение в размер на 66, 46 евро. Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН , съдът