Решение № 2621 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 470/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. К. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица] посочен адрес за кореспонденция [населено място], [улица], срещу Решение № 12/ 25.03.2026 г. по АНД № 20264130200021/ 2026 г. по описа на Районен съд – Е., с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0260-000299/ 08.12.2025 г., издадено от ВПД началник на Районно управление – Е. към ОД на МВР – Велико Търново. С потвърденото НП на С. И. К., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от същия кодекс, ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 лв. /равностойност 127,82 евро/. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, като излага оплаквания за допуснати в административната и съдебната фази на производството процесуални нарушения – подвеждане при подписването на АУАН и отказ да ѝ бъде предоставен препис от същия, в нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, отказ да ѝ бъде предоставен аудио/видео запис от съдебното заседание на РС – Е., проведено на 25.03.2026 г., неправомерен отказ за поправка на протокола, при неправилно изчисляване на срока по чл. 312 от НПК, нарушаване тайната на съвещанието, неправилна преценка на доказателствената стойност на свидетелски показания и намеса на съдебния състав, чрез подсказване на отговори, неизискване на видеозаписа от персоналните камери на служителите, участвали в проверката при установяване на нарушението, неправилност на изводите на съда за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Изброените оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на РС – Е. и да реши спора по същество като отмени наказателното постановление на ВПД началник на Районно управление – Е. към ОД на МВР – Велико Търново. С касационната жалба са направени доказателствени искания, които съдът частично е уважил, съобразно разпоредбите на чл. 219, ал. 2 и чл. 220 от АПК. В съдебно заседание касаторът се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – ВПД „Началник на Районно управление – Е.“ към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На дата 18.08.2025 г., в 12:05 часа, в [населено място], на [улица], в посока откъм [улица], С. И. К. управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Ню Бийтъл“ с peг. № [рег. номер]. Същата е била спряна за проверка от служители в РУ – Е., като наред с други проверки е поискано да представи действащ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. К. представила такъв договор, но с изтекъл към него момент срок, а след извършена справка в информационната система на МВР и масивите на „Гаранционен фонд“ било установено, че считано от 17.08.2025 г. и към момента на проверката за посочения по-горе автомобил няма сключена валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил „Фолксваген Ню Бийтъл“ с peг. № [рег. номер]. При така констатираното, от участващ в проверката служител на РУ – Е. на водача е бил съставен АУАН серия GA № 4383403, за извършено нарушение на 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Актът е бил предявен на С. К. на датата на издаването му, като същата е отказала да го подпише, отказала и да получи препис от акта, с подписване на съответната разписка, като отказите са били удостоверени с подписите на друг участвал при проверката служител на РУ – Е. – мл. автоконтрольор С. Р.. След приключване на проверката, на същата дата К. е сключила договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия си автомобил, със срок на действие от 14:00 часа на 18.08.2025 г. до 23:59 часа на 17.08.2026 година. Тя е подала и две възражения срещу АУАН, като в първото от дата 18.08.2025 г. е посочила, че е дисциплиниран водач, срокът след изтичане на предишната застраховка до датата на проверката е минимален, самата тя работи като застрахователен брокер и става въпрос за неволен пропуск, който веднага е бил отстранен, без вредоности последици, като е поискала да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Във второто възражение от дата 20.08.2025 г. е навела твърдения за неправомерно извършване на проверката, тъй като е била спряна на опасен пътен участък, като не й е бил предоставен препис от АУАН, с което е нарушено правото й на защита. След разглеждането им и събиране на допълнителни доказателства, възраженията са били прието за неоснователни и от ВПД началник на РУ – Елена при ОД на МВР – Велико Търново е издадено Наказателно постановление № 25-0260-000299/ 08.12.2025 г., с което на С. И. К. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 04.02.2026 г. и е обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си пред районния съд К. отново е посочила, че не й е връчено копие от АУАН, което е съществено процесуално нарушение и е развила доводи приложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. В производството по делото на районния съд са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, вкл. удостоверения от РУ – Елена, заповед на директора на ОД на МВР – Велико Търново, справка за нарушител-водач, както и документи представени от жалбоподателката в него производство, доказващи предходно редовно сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила „Фолксваген Ню Бийтъл“ с peг. № [рег. номер] и сключването на нова такава на 18.08.2025 година. Изслушани са показанията на свидетелите С. В. П. /актосъставител/ и С. И. Р. /свидетел при установяване на нарушението, съставянето и предявяването на АУАН/. В хода на производството пред районния съд С. К. не е оспорила от фактическа страна констатациите в АУАН, извън тези за отказа й да получи препис от акта. При така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на НП, съответствие на същото с установените в ЗАНН формални изисквания и издаването му от компетентен орган. Изложени са мотиви, че деянието, извършено от водача на МПС е надлежно установено, осъществява от обективна и субективна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на Кодекса за застраховането и като такова е наказуемо по административен ред. Преценено е че от АНО е дадена правилна квалификация на деянието и законосъобразно е проведена дейността по индивидуализиране на административното наказание, както и че не са налице основания за прилагане разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, за което са изложени нарочни мотиви. Постановеното от Районен съд – Елена решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна. Обратно на поддържаното от касатора, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Неоснователно е направеното в писмените бележки по настоящото дело, генерално възражение за наличието на основания на отвод на решаващия състав на въззивния съд от разглеждане на делото, което не е било съобразено от последния. Това възражение се базира на твърдения, че обитаваното от съдията в РС – Елена жилище се намира в непосредствена близост до сградата на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико Търново, които обаче остават недоказани в настоящото производство. От друга страна, дори цитираните твърдения да бъдат възприети за верни, коментираното местоположение на жилището на съдията, само по себе си не обосновава наличието на обстоятелства от вида на визираните в чл. 29, ал. 2 от НПК. Явно до такъв извод първоначално е достигнал и самият касатор, доколкото няма данни, а и твърдения той да е упражнил правото си по чл. 31, ал. 2 от НПК, независимо от изявленията му, че местонахождението на жилището е публично известно. Що се отнася до твърденията за насочване от страна на съда на свидетеля С. Р. при проведения разпит, видно от фактическите твърдения в молбата за поправка на протокол от 31.03.2026 г. и в касационната жалба, това е ставало при задаване на въпроси, касаещи обстоятелства достатъчно изяснени от наличните в делото документи и/или изискващи от свидетеля оценъчна дейност, а не възпроизвеждане на възприетите факти /служебна зависимост на свидетеля от АНО/, както и такива нямащи отношение към предмета на делото /връчването на други актове, издадени при същата проверка/. В правомощие на председателстващия съдебния състав е да приложи ограничение по отношение на такива въпроси /чл. 138, ал. 5 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН/, като съобразно цитираните твърдения на касатора, настоящата инстанция намира, че в случая това правомощие е било адекватно упражнено. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд е формирал изводите си, включително тези за редовното връчване на АУАН при условията на отказ, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Правните изводи са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Това, че при преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е оплакването, че от съда не са изискани и приобщени по делото като веществени записите от камерата на служебния полицейски автомобил и/или персоналната камера на служителя, съставил АУАН. За доказване на твърденията си за различна фактическа обстановка конкретно по отношение отказа да се получи екземпляр от АУАН, в производството пред районния съд санкционираното лице не поискало събирането на никакви доказателства, вкл. сочените в касационната жалба записи от персоналните камери на извършилите проверката полицейски служители /които не се съхраняват безсрочно/. Всъщност, видно от протокола от проведеното открито заседание, въпреки изявленията на актосъставителя, че са изготвени такива записи, С. К. изрично и няколкократно е заявила, че няма искания за събиране на други доказателства. При това положение неоснователно е нейно последващо позоваване на задължение на въззивния съд да събере и приобщи въпросните записи към доказателствения материал, по силата на служебното начало в него производство. Процесуалният пропуск на страната да ангажира съответните доказателства не би могъл да бъде преодолян и чрез искането на К. до РУ на МВР за предоставянето на коментираните записи, доколкото то е отправено след приключване делото и произнасянето на съда. В крайна сметка в хода на делото пред РС – Елена, санкционираното лице на практика не е оспорило, нито е оборило релевантните за съставомерността на нарушението фактически установявания от административно наказателното производство, които правилно са кредитирани от районния съд. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че не е бил изготвен звукозапис/видеозапис от проведеното съдебно заседание. Съгласно чл. 311, ал. 3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, изготвянето на такива записи не е задължително, такова може да бъде извършено след разпореждане на съда, по негов почин или по искане на страните, при съответно обезпечена техническа възможност и след изрично уведомяване на участниците в заседанието. В случая не се установява изготвяне на звукозапис/видеозапис от проведеното ОСЗ да е било разпоредено от съда, нито към него да е отправено такова искане, вкл. от касатора в настоящото производство. Съобразно това логичният извод е, че записи от вида на обсъжданите не са били изготвяни, в какъвто смисъл е и изричното изявление от 01.04.2026 г., в отговор на направеното от С. К. искане за предоставяне на същите и за поправка на протокол. В тази връзка следва само да се отбележи, че процесуалният закон не допуска предоставяне на копия от звукозаписи/видеозаписи от съдебни заседания, дори ако такива са били изготвени, а единствено възпроизвеждането на тези записи в присъствието на страните /арг. от чл. 238, ал. 4 и чл. 239, ал. 5 и ал. 6 от НПК, вр. с чл. 311, ал. 3 от същия кодекс/. Що се отнася до искането за поправка на протокола от ОСЗ, проведено на 25.03.2026 г., същото обосновано не е било разгледано от районния съд, тъй като е извършено извън преклузивния срок по чл. 312, ал. 1 от НПК, изтичащ в работен ден и правилно изчислен от съда. Неоснователни на последно място са и оплакванията на касатора за нарушаване разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от НПК, обосновани с твърдения, че след обявяване на делото за изяснено, съдът се е оттеглил на тайно съвещание без да напуска залата. В производствата по ЗАНН жалбите се разглеждат от районния съд в едночленен състав. От касатора не се твърди по време на съвещанието съдът да е довеждал до знанието на страните съображения относно преценка на доказателства и факти, формирането на вътрешно убеждение и/или вземане на крайното решение по казуса. Не се сочи и от страна на присъствалите в съдебната зала лица да е осъществен някакъв опит за давление по време на описания процес. Съобразно горното, въпреки физическото присъствие на съдията в залата по време на провеждане на съвещанието, в конкретния случай не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съдебното съвещание. Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона. Неоснователни са възраженията за недоказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Фактическите констатации в АУАН, включително тези за отказа на адресата да получи екземпляр от акта, изцяло са подкрепени от свидетелските показания на полицейския служител, подписал АУАН като свидетел. Конкретно в частта им, касаеща съставомерните елементи на санкционираното деяние, същите кореспондират и с наличните в делото писмени доказателства, а както вече се посочи, в тази им част те не са били и оспорвани от нарушителя на нито един етап от производството. Изпълнителното деяние правилно е било възприето от районния съд като доказано от обективна и субективна страна, към момента на извършването му касаторът е имал качеството „собственик“ на лек автомобил „Фолксваген Ню Бийтъл“ с peг. № [рег. номер], и като такъв е субект на административнонаказателна отговорност по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Нарушението е извършено виновно, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление норма и представлява основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в посочената разпоредба. Наложеното наказание е в определения от закона абсолютен размер и се явява съответно на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Поведението на нарушителя не може да се квалифицира и като такова с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление и да основава претенции за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока са основните възражения на касатора. Безспорно в случая се установява минимален времеви период между изтичането на срока на предходния договор за застраховане и последващото подновяване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ – на практика два неработни дни. Доказано е и стриктно изпълнение от С. К., на задължението да застрахова собствения си автомобил „Фолксваген Ню Бийтъл“ с peг. № [рег. номер], през периода 2019 г. – 2015 година. Същевременно обаче, както самата тя сочи и доказва, от повече от 10 години К. упражнява професия „застрахователен брокер“. Последното предполага познаване в по-голяма степен от обичайната, както на нормативната уредба на застрахователните правоотношения, вкл. относно задължението за сключване на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и последиците при неизпълнение на това задължение, а също и яснота относно цялостната значимост на този вид правоотношения и необходимостта страните по тях да спазват коректно задълженията си. Именно тези специални познания в областта на застраховането следва да бъдат взети предвид при преценка степента на обществена опасност на конкретното нарушение, при съобразяване и на обстоятелството, че последващото сключване на застрахователен договор е било инициирано от извършената проверка от служителите на РУ - Елена и резултатите от нея. От друга страна последващото установяването на нарушението поведение на касатора, сочи на упорство в опитите му за заобикаляне на установените задължителни правила за поведение, установени в КЗ. Съобразно това, определеният в наказателното постановление размер на административното наказание се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и дееца, и установените отегчаващи и смегчаващи обстоятелства /последните посочени по-горе/. До същите изводи е достигнал и въззивният съд, като настоящата инстанция не намира неговата преценка да е извършена в противоречие с установените по делото факти или в нарушение на логическите правила. Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът