Решение № 100 от 2.4.2026 г. на Районен съд - Нова Загора по дело № 857/2025 г.

Безспорно е, че е образувано заповедно производство ч.гр.д.№ 610/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора във връзка с което съда е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на електрическа енергия, сключени с ответника. Установи се, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално

В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си.

Ищцовата страна следваше да докаже размера на задълженията на ответника към него.

В тежест на ответника бе да докаже изпълнил ли е част или изцяло задължението си към ищеца.

По делото са представени следните писмени доказателства: пълномощно, договор за комбинирани услуги № МПМТ – 2210000511/27.10.2022 г. на л.7 - л.9 от делото, Приложение № 1 – описание на обектите за доставка на електрическа енергия, писмо от „Енерго – Про“ до Ж. Г. Ж. на л.11 от делото, уведомително писмо на л.12 от делото, писмо с изх.№ 11412781/27.03.2025 г. на л.13 от делото, извлечение – на л.14 от делото, неустойка по договор № 1318902148/28.04.2020 г. на л.15 от делото, пощенски плик на л.16 от делото, ч.гр.д.№ 610/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

Ищецът следваше да докаже, че между него и ответника е била налице твърдяната валидна облигационна връзка в процесния период, че е възникнало правото му да начисли неустойка съгласно предвидените в договорите хипотези, изискуемостта и размера на претенциите, както и изпадането на ответника в забава.

От представения по делото Приложение № 1 – описание на обектите за доставка на електрическа енергия към Договор за комбинирани услуги № МПМТ –

2210000511/27.10.2022 г. се установява, че между страните е била налице твърдяната облигационна връзка за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект за потребление с аб.№ EVN 1564334, находящ се на адрес: обл.Хасково, общ.Димитровград, гр.Димитровград, магазин, с координатор ищцовото дружество, а ответникът има качеството на участник, в тази група. Договорът за комбинирани услуги е сключен на основание чл.11, т.10 от Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г., издадени от ДКЕВР (ПТЕЕ). Съгласно чл.2, ал.1 от Договора, продавачът продава и доставя, а купувачът получава и заплаща количества нетна активна ел.енергия. Продавачът, в качеството си на координатор на стандартна балансираща група, регистрира купувача като участник в нея – непряк член, съгласно ПТЕЕ, като отклоненията от заявените количества ел. енергия за всеки период на сетълмент в дневните графици за доставка и тяхното плащане се уреждат от координатора, като всички разходи/приходи по балансирането са за негова сметка. По силата на чл.2, ал.3 от Договора купувачът в качеството си на участник в стандартна балансираща група прехвърля върху координатора отговорността за балансиране на обекта на договора.

Съгласно чл.4, ал.2 от Договора, същият е сключен за срок от 12 месеца, а в съответствие с клаузата на чл.4, ал.3 от същия, след изтичане на първоначалния срок действието на Договора е било автоматично продължено за неопределен срок. Съгласно чл.18, ал.1, б.„б“ договорът за комбинирани услуги се прекратява при получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатор вследствие на инициирана от купувача процедура за смяна на координатора на балансиращата група – считано от датата, на която се осъществява промяната и обектът вече не е част от балансиращата група на продавача и координатор.

От писмените доказателства, представени от ищеца – уведомление на л.12 и л.13 и Приложение № 2 на л.14 по делото се установява, че считано от 01.04.2025 г. ответникът не е при Доставчика „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД.

При тези обективни данни съдът приема, че считано от 01.04.2025 г. договорните правоотношения между страните са прекратени в хипотезата на чл.18, ал.1, б.„б“ от Договора, след изтичане на първоначално уговорения 12-месечен срок на договора и след като същият автоматично е бил продължен за неопределен срок на осн. чл.4, ал.3 от Договора. При прекратяване на договора в тази хипотеза в чл.19, ал.54 вр. с ал.5 от същия е предвидено задължение на купувача за заплащане на неустойка на продавача и координатор във фиксиран размер от 350.00 лева.

Чрез клаузата за неустойка страните обезпечат евентуални вреди от неизпълнението на конкретно задължение, без да е необходимо ищецът да доказва конкретния размер на вредите. Страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него. Единственото ограничение при неустойката е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави. При иск за заплащане на неустойка е необходимо да се изясни и естеството на вредата като последица от конкретното неизпълнение, като това е различно от доказването, от което ищецът по иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД е освободен (в този смисъл Решение № 224/25.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2013 г., Решение № 137/20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2010 г., Решение № 110/29.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2016 г.).

Основен принцип на пазара на електрическа енергия, който е въведен със ЗЕ и ПТЕЕ е осигуряване на баланс на производството и потреблението на електрическа енергия. В чл.99, ал.1 от ЗЕ е регламентирано, че за целите на балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа организира пазар на балансираща енергия. Съгласно ПТЕЕ отговорността за балансиране се осъществява като се въвежда принципа на формиране на балансиращи групи, което има посочените в чл.56, ал.1 ПТЕЕ цели, една от които е да бъдат агрегирани небалансите на търговските участници и да бъдат смекчени икономическите последици от цените на балансиращата енергия. В ПТЕЕ са определени по императивен и изчерпателен начин видовете балансиращи групи, които се формират, както и това кои правни субекти могат да бъдат координатори на всеки различен вид балансираща група, както и кои субекти могат да бъдат участници в тях.

Съгласно чл.56в от ПТЕЕ, стандартна балансираща група е група от търговски участници с координатор, регистриран от независимия преносен оператор, отговарящи на изискванията на ЗЕ и към които се прилагат общи принципи на балансиране. Производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия прехвърлят отговорността си за балансиране на координатор на стандартна балансираща група. Съгласно чл.6, ал.7 и 8 от ПТЕЕ, финансовата отговорност към независимия преносен оператор за реализираните небаланси в балансиращата група се поема от координаторите на балансиращи групи, а търговските участници поемат своя дял от финансовата отговорност към координаторите на балансиращи групи в съответствие с договорите за участие в балансиращата група.

Както беше посочено, основната цел на образуването на балансиращите групи е да бъдат агрегирани небалансите на търговските участници и отговорността за небаланси да бъде разпределена между всички участници в една група, с което да се намали тежестта на тази отговорност в сравнение с размера й, ако съответният търговски участник сам отговаря за небалансите на своите обекти. Това разпределение на отговорността за балансиране става по следния начин: 1) първо независимият преносен оператор определя небалансите за всеки период на сетълмент за цялата балансираща група с определен координатор и финансовата отговорност за реализираните небаланси на цялата балансираща група се поема от координатора, който заплаща разходите за това на независимия преносен оператор; 2) втората стъпка е координаторът на балансиращата група да разпредели общите разходи за образуваните небаланси на цялата балансираща група между отделните нейни членове съобразно принципите за разпределяне на общия небаланс, предвидени в договорите по чл. 11, т. 9 ПТЕЕ (чл. 6, ал. 7 и ал. 8 ПТЕЕ и чл. 155 ПТЕЕ).

Небаланс е налице тогава, когато има разликата между количествата потребена/ произведена енергия от търговските участници и количествата, посочени в изготвените графиците за доставка/ производство на електрическа енергия, като той може да бъде отрицателен, който се нарича недостиг, или положителен, който се нарича излишък. Небалансът е отрицателен тогава, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка/ производство е по-голямо от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка/ производство на съответния участник. Небалансът е положителен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка/ производство, изпратен към координатора, е по-малко от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка/ производство на съответния участник.

В процесния случай ищецът е координатор, т.е. посредник между производителите и крайните клиенти на ел.енергия. Въз основа на заявените количества за покупко-продажба, координаторът прави своите прогнози за това какво количество ел.енергия следва да осигури, чрез закупуването й от пазара на балансираща енергия. След като при сключването на договора ответникът е задължил ищеца да му доставя средномесечно количество ел.енергия, то при смяна на координатора, респективно излизане от координиращата група, доставчикът е отговорен за настъпилия небаланс тази група. За него възниква възможността или за закупи и в последствие да продаде осигурената ел.енергия, но по цени за излишък (т.е. на загуба), или да откаже закупуването й, но да отговаря пред съответния производител за вреди.

И в двата случая обаче неизпълнението на поетите от участника в балансиращата група задължения е предпоставка за понасяне на вреди от координатора в лицето на „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕАД.

По изложените съображения съдът намира, че клаузата на чл.19, ал.5 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка във фиксиран размер при предпоставките на чл.19, ал.5, вр. чл.18, ал.1, б.„б"“, вр. чл.4, ал.3 от договора е действителна, съответно съставлява източник на права и задължения за страните, в частност – задължение за ответника да заплати неустойка на ищеца в размер на 350.00 лв. Същата има и обезпечителен характер и в този смисъл ищецът няма задължение да доказва конкретния размер на вредите, които е понесъл в резултат смяната на координатора и прекратяването на договора след изтичане на срока по чл.4, ал.2, а единствено основанията за нейното реализиране, които в процесния случай са установени пълно и главно.

Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, за което носи доказателствена тежест, искът се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.

По акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В чл.19, ал.7 от Договора е уговорено, че вземането за неустойка е изискуемо в срок от 10 дни, считано от датата на писменото им предявяване по стандартна поща или имейл. В конкретния случай се установи, че неустойка е начислена и ответникът е бил поканен да заплати същата - уведомителното писмо и фактура, изпратени на имейла, посочен в чл.23, ал.2 от договора за връзка с него, като имейла е изпратен на 28.04.2025 г. като е определен 10-дневен срок за доброволно изпълнение (съобразно Договора). Претенцията е с начален период 03.06.2025 г. – след изпадането в забава, поради което този иск също е основателен.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход на спора същият има право на такива. Такива са доказани в размер на 75.00 лева – държавна такса, претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер от 200.00 лева, както и е заплатен депозит за особен представител – 400.00 лева, което също следва да бъде присъдено или такива се явяват по настоящото производство в общ размер 675.00 лева

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75.00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.

Водим от гореизложеното, съдът