Решение № 586 от 1.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10674/2022 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №10674/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Й.Б.“ ЕАД /предишна фирма Т.Б.“ ЕАД / ЕИК •••• гр.София срещу решение №20041642 от 13.06.2022 г постановено по гр.д.№28180/20 г на СРС, 24 състав, с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.229 ЗЕС, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД да се признае за установено, че И. И. С. ЕГН •••••••••• от гр.София дължи сумата от общо 1520.01 лв., съгласно фактури № 7270592665/01.04.2018 г., № 7271968238/01.05.2018 г., № 7273261282/01.06.2018 г. и № 7276020493/01.08.2018 г., както следва: 344, 05 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №612094305 от 24.12.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № 011640595 от 07.10.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ••••, от която сума: 141, 20 лв. - съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018-31/05/2018 г. и 202, 85 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера; 375, 66 лева дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №616615765 от 28.10.2016 г., с който се предоставя мобилен номер ••••, от която сума: 151, 70 лв. - съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018- 31/05/2018 г. и 223, 96 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера; 242, 83 лева - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № 617242840 от 09.02.2017 г., с който се предоставя мобилен номер •••• от която сума: 60, 87 лв. - съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018- 31/05/2018 г. и 181, 96 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера; 107, 71 лева - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №617275567 от 15.02.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ••••. от която сума: 47, 54 лв. - съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018- 31/05/2018 г. и 60, 17 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера; 393, 86 лева - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №618464155 от 18.08.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ••••. от която сума: 142, 36 лв. - съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018- 31/05/2018 г. и 251, 50 лв. – съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера; 55, 90 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 15.02.2017 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство Lenovo В Black, от които: 16, 77 лв. с вкл. ДДС - съставляващи три дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01/03/2018-31/05/2018 г.; и 39, 13 лв. с вкл. ДДС - съставляващи седем предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01/07/2018-15/01/2019 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.02.2020 г по ч.гр.д. №4883/20 г на СРС, 24 състав. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Дори ответникът да страда от психическо заболяване това може да доведе до унищожаемост, а не до нищожност на договорите. Не може да се ограничава правото на ответника да ползва мобилни услуги. Ответникът е изпълнявал задълженията си за продължителен период от време и съгласно чл.35 ал.2 ЗЗД договорът трябва да се счита за потвърден поради частично изпълнение преди започналото неизпълнение от април 2018 г. Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з оспорва същата. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.06.2022 г и е обжалвано в срок на 29.06.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да отхвърли исковете СРС е приел, че между страните са сключени посочените договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях. От друга страна според представените писмени доказателства и приетата психиатрична експертиза ответникът С. страда от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане, халюцинаторно- параноиден синдром, промяна на личноста. Ответникът не е бил в състояние при подписването на договорите и споразуменията да разбира стойствата и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Договорите и споразуменията са нищожни по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД /липса на съгласие/, защото психичното състояние на ответника е трайно и не подлежи на възстановяване. Договорите и споразуменията не са породили правни последици и исковете са неоснователни. Решението на СРС правилно като краен резултат. Установява се от представените по делото писмени доказателства и от приетата пред СРС психиатрична експертиза, че към датата на сключване на процесните договори и споразумения ответникът С. е страдал от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане, халюцинаторно-параноиден синдром, промяна на личноста. С. не е бил в състояние - при подписването на договорите и споразуменията - да разбира стойствата и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Пре тези данни незаконосъобразно първоинстанционният съд не е приложил чл.229 ал.1 т.3 ГПК – да спре производството по делото поради необходимостта да се учреди настойничество или попечителство върху ответника. При констатирано тежко психическо заболяване с непрекъснато протичане е незаконно делото да продължи спрямо ответника без учредяване на настойничество или попечителство. Неправилно СРС приема, че ответникът – и при констатираното тежко психическо заболяване и тъй като формално е дееспособен - няма пречка да упълномощи адвокат и да участва чрез него в съдебното производство. От друга страна, според СРС, ответникът от години е неспособен, не може да изяви валидно съгласие и да сключи каквито и да е договори. За да се отстрани това очевидно противоречие, настоящият съд спря производството по делото, а след сигнално писмо на съда и предявяване на съответният иск по чл.336 и сл.ЗЗД от Прокуратурата, ответникът беше поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение /отново поради вече посоченото психическо заболяване, от което не се очаква излекуване /. След учредяване на настойничество производството по делото беше въобновено. Основателен е доводът на въззивника, че водещите мотиви на СРС противоречат на приетото с Тълкувателно решение №5/2020 г от 30.05.2022 г на ОСГТК на ВКС. Според същото договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл.31 ал.1 ЗЗД, а не нищожен по по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД /поради липса на съгласие /. В случая обаче това е без значение за изхода на делото, тъй като възражението за унищожаемост на договорите/споразуменията е своевременно заявено и доказано с приетата пред СРС психиатрична експертиза. Изводите на същата са потвърдени и от последващото поставане на ответника под пълно запрещение с влязло в сила решение. Ответникът макар и формално дееспособен при сключването на съответните договори и споразумения не е могъл да разбира и да ръководи действията си. Съгласно чл.34 ЗЗД унищожаемият договор не поражда правни последици. Преклудирани, съответно недоказани са твърденията на въззивника, че е налице потвърждаване на договорите и споразуменията по чл.35 ал.2 ЗЗД поради частично доброволно изпълнение на договорите/споразуменията. Такива твърдения са релевирани едва с въззивната жалба вместо своевременно пред СРС. Не са представени доказателства от въззивника, че ответникът е изпълнил частично задълженията си по договорите/споразуменията. Отделно, потвърждаването с конклудентни действия по чл.35 ал.2 ЗЗД предполага ясно психическо отношение към извършеното - „знание“ на съответното лице за основанието за унищожаемост. В хипотеза на чл.31 ал.1 ЗЗД това означава лицето – към момента на пълното или частично изпълнение - да е било макар и временно в състояние да разбира или да ръководи действията си. В случая ответникът е бил в продължителна, непрекъсната и трайна неспособност, довела впоследствие и до поставяне под пълно запрещение, не е имал и учредено настойничество, поради което чл.35 ал.2 ЗЗД не може да намери приложение. Налага се изводът, че решението на СРС като краен резултат е правилно и трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 450 лева адвокатско възнаграждение. Водим от горното, СЪДЪТ