Решение № 627 от 29.4.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 347/2025 г.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството по делото е образувано по жалба на Община Априлци, представлявана от Кмета, против Заповед № РД-228 от 14.08.2025 година на Директора на Дирекция „Национален парк „Централен Балкан““. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на мотиви. Навеждат се доводи, че основанията за издаване на заповедта са формулирани общо, без конкретика и без посочване на конкретни фактически обстоятелства, обосноваващи въведеното ограничение, както и издаването на заповедта в условията на неотложност; противоречие с нормативната уредба и Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан“; неспазване на изискванията на чл. 66-73 от АПК; липса на целесъобразност. Оспорващата страна обосновава правен интерес от оспорване на заповедта със следните обстоятелства: ограничаване на придвижването и посещаването на значими туристически обекти като връх Ботев, препятстване на туристопотока и засягане интересите на собственици и ползватели на туристически обекти в района, като се твърди, че въведеното ограничение противоречи на Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан“, като са получени искания за предприемане на действия по отмяна на заповедта; право на собственост върху имоти, обслужвани от пътя, по отношение на който е въведена забраната. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед, алтернативно – за прогласяване на нейната нищожност. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар. Оспорващата страна Община Априлци не се представлява в открито съдебно заседание. С писмени изявления на процесуалния представител на страната се заявява, че се поддържа жалбата, искането по същество и претенцията за присъждане на разноски /л. 116, л. 180, л. 208/. Ответната страна Директор на Дирекция „Национален парк „Централен Балкан““ се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, заявява се позиция за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата, по същество се прави искане за оставяне без разглеждане, респ. отхвърлянето ѝ, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена молба /л. 238-239/; в хода по същество се заявява претенция за присъждане на разноски съгласно приложен списък /л. 240-243/. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата, като в тази връзка се съобразява с мотивите на Определение № 1203 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12149/2024 г., VI отделение, постановено по идентичен казус между същите страни. От оспорващата страна са представени доказателства, сочещи на засягане на право на собственост върху имоти, собственост на Община Априлци, които са съседни на пътя, по който е забранено движението на МПС /л. 183-199/. По този начин собственикът на имот е ограничен във възможностите да използва имота по предназначение, което от своя страна определя правен интерес да оспори административен акт, с пряко въздействие върху това право. Представените от ответната страна доказателства не оборват твърдяното право на собственост на оспорващата страна върху имоти, достъпът до които е ограничен с въведената с оспорената заповед забрана /л. 150-163 и л. 201-203/. Съдебните актове касаят отхвърлен иск по чл. 108 от Закона за собствеността на физически лица, като съдът се съобразява с чл. 298, ал. 1 от ГПК, посочващ обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо. Съдът намира, че оспорването от ответната страна на правото на собственост на Община Априлци върху твърдяните имоти, засегнати от въведената с оспорената заповед забрана, не може да бъде разглеждано в настоящото производство, чийто предмет не е установяване правото на собственост. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорената Заповед № РД-228 от 14.08.2025 година на Директора на Дирекция „Национален парк „Централен Балкан““ /л. 19-20/ е забранено за периода от 15.08.2025 година до 31.12.2025 година включително движението, престоя и паркирането на моторни превозни средства /МПС/, вкл. ATV и UTV от всички класове, по път „Хотел „Табите“ /х. „Тъжа“/ - вр. Ботев /паркинг на вр. Ботев/“ от Приложение ) 3.2.5. „Пътища с ограничен достъп и паркинги към тях в НП „Централен Балкан“, План за управление на НПЦБ 2016-2025 година, в участъка в от м. Пирови ливади до Хотел „Табите“ /част от път № 33 от Приложение № 3.1.16 „Пътна инфраструктура в НП „Централен Балкан“ от Плана за управление на НПЦБ, 2016 - 2025 година в участъка от Хотел „Табите“ до м. Русалиите, преминаващ през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Априлци /Заповед за одобрение на КККР № РД-18-49/31.08.2007 г.// и път № 61 от Приложение № 3.1.16 „Пътна инфраструктура в НП „Централен Балкан“ от Плана за управление на НПЦБ, 2016-2025 година /преминаващ през поземлени имоти с идентификатори 35496.200.239, 35496.200.238 и 35496.201.5 по КККР на гр. Калофер /Заповед за одобрение на КККР № РД-18-615/04.09.2019 г./. Като правни основания за издаване на оспорената заповед са посочени чл. 50, т. 1 от Закона за защитените територии, чл. 88, ал. 1 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост, т. 5 от Условия за всички зони, с изключение на зона Резервати на раздел 3.2.1.2. Режими, норми и условия, въведени на основание на чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от План за управление на Национален парк „Централен Балкан“, 2016-2025 година /Решение на МС № 195 от 24.03.2016 година/. Като мотиви за въведената забрана са посочени следните обстоятелства: лошо състояние на описания в т. 1 участък от път, което прави преминаването по него опасно и застрашаващо здравето и живота на преминаващите - пътят е с голям страничен наклон, има ерозия, налице са свлачища и скални отломки върху пътя; предстоящи ремонтни дейности по пътя и използването на пътя и като минерализована ивица с цел превенция на възникването на пожари в района; силна пожароопасност в района, където преминава пътят; необходимост от спазване на режима на Национален парк „Централен Балкан“, посочен в чл. 21, т. 14 от Закона за защитените територии /33Т/ и режима в защитена зона ВG0000494 „Централен Балкан“, посочен в чл. 35, т. 3 и чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗБР, свързано с реалната опасност от обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция на видове кафява мечка, дива коза, вълк и благороден елен, чиито места за размножаване и брачни периоди са разположени в непосредствена близост до пътя, вкл. и прилежащите на пътя резервати „Северен Джендем “ и „Джендема“; 5. Опасност от системно безпокойство на видове от чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие през чийто жизнени местообитания преминава пътят - дива коза, кафява мечка, лалугер и др., като същите са определени и картирани като такива в района на пътя от информационната система за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 и тяхното безпокойство е в нарушение на Заповед № РД-260 от 31 март 2021 г. - допълнение на Заповед № РД-559 от 5.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите /ДВ, бр. 84 от 2008 г./ за обявяване на защитена зона ВG0000494 „Централен Балкан“; регистрирани по протежението на пътя активни участъци, позволяващи напускане на трасето, явяващи се преки маршрути, ерозиращи съседната територията в различна степен, в резултат на което има потенциална опасност от негативно въздействие - утъпкване, унищожаване, наличие на ерозионни процеси в различна степен върху природни местообитания по Директива 92/43/ЕИО и Приложение 1 на ЗБР /Закон за биологичното разнообразие/ на изброени видове, богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините и др., както и изброени видове с консервационна значимост. В заповедта е посочен и описан наличен алтернативен път, както и е посочено, че въведената забрана не се отнасят за МПС на МОСВ, ДНПЦБ, МВР, МО и ПСС, както и за други МПС със специален режим на движение при изпълнение на служебни задължения и изпълнителите на строително- монтажните работи. Посочено е, че оспорената заповед на основание чл. 73 от АПК се издава при условията на неотложност с цел за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, като съгласно посоченото в мотивите за издаване на заповедта лошото състояние на пътя прави преминаването по него опасно за здравето, живота и имуществото на гражданите, което налага незабавното издаване на заповедта без спазване на изискванията за уведомяване и участие на заинтересованите лица, съображенията за издаване на заповедта ще бъдат оповестени в хода на нейното изпълнение. Със Заповед № РД-275 от 20.10.2025 година на Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан““ считано от 21.10.2025 година наложената с оспорената заповед забрана е отменена /л. 87/. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, за национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Целите на управление на националните паркове са регламентирани в алинея 2 на чл. 18 и се изразяват в: 1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; 2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; 3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и 4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3. Съгласно чл. 19 от ЗЗТ, в националните паркове се обособяват следните зони: 1. резервати и поддържани резервати; 2. туристическа зона; 3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения и 4. други зони съобразно конкретните условия в парковете. Дейностите, които са забранени в националните паркове, са изброени в чл. 21 от ЗЗТ. Съгласно чл. 22 от ЗЗТ, зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им. Според чл. 48 и чл. 51 от ЗЗТ Дирекциите на националните паркове са регионални органи на Министерство на околната среда и водите за защитените територии, като функциите, задачите и структурата на дирекциите на националните паркове се уреждат в Правилник за устройството и дейността им, утвърден от министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗТ в изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони осъществяват или организират управлението на защитените територии. Според чл. 88, ал. 1 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост в съответствие със своите компетенции регионалните органи на МОСВ контролират, дават предписания и/или указания, санкционират, ограничават или спират функционирането на обекти, използването на технологично оборудване и извършването на дейности в защитената територия, които са в нарушение на противопожарните мерки и изисквания за опазване от пожари. Съгласно Плана за управление на НП “Централен Балкан“- част 3.2.2.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ, раздел „Условия за всички зони, с изключение на Зона Резервати - т. 5 при необходимост, за опазване на видове или местообитания и за осигуряване на безопасност на хората, при възникване на екстремни природни явления, бедствия, инциденти и аварии, директорът на ДНПЦБ въвежда временни ограничения или спира дейности, вкл. преминаване на посетители по определени пътеки в парка, движение на МПС по определени пътища в парка и др. за което се информират заинтересованите лица и широката общественост. Процесната заповед представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, като процедурата по издаване е уредена в чл. 66-74 от АПК. Съгласно посочената в оспорената заповед разпоредба на чл. 73 от АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. В процесния случай настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не е спазена нито една от разпоредбите за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Последният е издаден, след което е оповестен посредством съобщаване на интернет страницата на ДНПЦБ и на страницата на дирекцията във „Facebook“. От изложените в заповедта мотиви и от събраните по делото доказателства не се установява да са били налице предпоставките за издаване на акта при условията на чл. 73 от АПК. Видно от Констативен протокол № 5895 от 03.07.2025 година /л. 22/, лошото състояние на пътя е констатирано към датата на издаване на протокола, а процесната заповед е издадена след повече от месец, за което време не се установява да са били налице пречки за осъществяване на процедурата по издаване на общ административен акт. От представените от ответната страна документи, свързани с ремонта на пътя, се установява, че договорът за ремонт е сключен при условията на чл. 20, ал. 4 от ЗОП – при директно възлагане, като офертата е подадена и заведена на 30.07.2025 година, а договорът е сключен на 27.08.2025 година /л. 123-131/, т.е. не се установява каквато и да било спешност при сключване на договора и осъществяване на ремонта. Всички останали мотиви за издаване на процесната заповед визират не внезапно възникнали обстоятелства, а съществуващи и периодично повторяеми, поради което по никакъв начин не се обосновава спешност за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, като обстоятелствата са и извън очертания в чл. 73 от АПК кръг на защита. Видно от материалите по делото, нито в крайния административен акт, нито в административната преписка или в последващи издаването на акта документи, се съдържа подробна и конкретна обосновка на наложената забрана. Липсват документи, подготвящи издаването на заповедта, не е налице предхождащ акт, от който да произтича или въз основа на който да е издаден оспореният, отсъстват доказателства за сочените фактически основания, мотивиращи въведената забрана, за да може съдът да извърши надлежна проверка на законосъобразността на волеизявлението на административния орган. От наличните документи не става ясно каква е конкретната необходимост и с какво се обяснява наложената забрана и как тя ще постигне преследваната цел, не са изложени съображения и относно спазването принципа на съразмерността. Отразеното в заповедта като основание за издаването й е формално, общо и декларативно и не може да се приеме за обосновка на въведената забрана, още повече че не се основава на конкретни доказателства. По същество липсват каквито и да било съображения за постановения от органа правен резултат. Освен в нормата на чл. 59 от АПК, изискването за мотиви е заложено и в разпоредбите на чл. 66, ал. 2 и чл. 73, изр. 2 от АПК, предвиждащи при всички случаи оповестяване на съображенията за издаване на акта. Наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността на крайния акт, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, включително дали не са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Липсата на мотиви или тяхната недостатъчност водят до невъзможност за правилно упражняване на съдебния контрол върху оспорения административен акт. Като задължителен елемент от формата и съдържанието на акта, отсъствието им съставлява основание за неговата отмяна. Опорочена се явява и процедурата по издаване на заповедта поради тоталното лишаване на заинтересованите лица от правото на участие и изразяване на становище в административното производство. Няма доказателства, а и не се оспорва от ответната страна, че не е извършено уведомяване за предстоящото издаване на общия административен акт /чл. 66 от АПК, че на заинтересованите лица не е осигурена възможност да осъществят правото си на участие в производството /чл. 69 от АПК/, че актът е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации /чл. 71 от АПК/. Цитираните норми са императивни с оглед характера на акта, свързан със засягането на широк и неопределен кръг адресати. В случая не са налице данни, сочещи на неотложност на издаването на заповедта и обуславящи приложимост на хипотезата на чл. 73 от АПК, за да се приеме, че може да не се спазят някои от разпоредбите на раздел II, глава пета от АПК за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Поради това неизпълнението на регламентираните в АПК императивни процесуални изисквания, въведени като гаранция за постановяването на законосъобразен акт, представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените и е основание за отмяна на акта. По изложените по-горе съображения съдът намира, че Заповед № РД-228 от 14.08.2025 година на Директора на Дирекция „Национален парк „Централен Балкан““ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при липса на релевантни мотиви, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща дължима и заплатена държавна такса /л. 79/, 30 /тридесет/ лева такса за съобщаване на оспорването /л. 78/ и 1000 /хиляда/ лева адвокатско възнаграждение, чийто размер не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът