Решение № 146 от 2.4.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 112/2026 г.

дело № 20265200500112 по описа за 2026 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 35521/22.12.2025 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 1550/2025 г. с процесуален представител юрисконсулт Г. С. С. - К. против решение № 1498/04.12.2025 г. , постановено по гр. д. № 1550/2025 г. по описа на Пазарджишки районен съд, в частта , в която е отхвърлен предявения иск с основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 58 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът К. А. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••, със законен представител -настойник П. Г. Т., с адрес: ••••, дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, обезщетение за забава в размер на 139,95 лева, / върху главница в размер от 1200,00 лв. /за периода от 04.04.2024 г. - поканата за доброволно изпълнение на задължението до 04.02.2025 г. - депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и искането за заплащане на законна от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 449/2025 г. по описа на РС Пазарджик. Първоинстанционното решение се оспорва като неправилно в отхвърлителната му , като се твърди, че от ответника се дължи лихва за забава считано от датата на получаване на поканата за плащане по чл. 84 ал.2 ЗЗД , като аргументи за това се извеждат от постановките на ТР № 5/ 21.11.2019 г. по тълк. Д. № 5/ 2017 г. на ОСГК на ВКС, тъй като главницата подлежи на връщане поради начална липса на основание. На второ място считат, че се дължи и законна лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда , тъй като според българското действащо право, присъждането на законна лихва е последица от уважаването на главния иск, като нейният размер подлежи на установяване в изпълнителното производство. Сочи се относима съдебна практика , като се поддържа, че тези доводи са важими и в заповедното производство ,като разпростират своето действие и в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК. Поддържа се , че в случая кредитора не изисква заплащане на обезщетение надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени по изпълнение на договора, а и следва да се има предвид, че противоправно е поведението на ответника , а не на кредитора. Моли съда да постанови съдебно, решение с което първоинстанционното решение бъде отменено в обжалваната му част, вместо него се постанови друго, с което акцесорните искови претенции да бъдат уважени. Не се сочат нови доказателства.Претендират се съдебно- деловодни разноски и се прави бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответната страна. В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба, който чрез своят законен, респективно – процесуален представител поддържа, доводи за неоснователност. Поддържа се , че обжалваната част от постановеното съдебно решение на ПзРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Пазарджишкият окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва,поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и прилагането на разпоредбата на чл.272 от ГПК са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Производството пред районния съд е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника К. А. Т. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••, със законен настойник П. Г. Т. ••••, за сумата в размер на 1200,00 лева, с която лицето се е обогатило неоснователно, ведно със законна лихва в размер на 139,95 лева за периода от 04.04.2024 г. - поканата за доброволно изпълнение на задължението до 04.02.2025 г. - депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното ч.гр.д. № 449/2025 г. по описа на РС Пазарджик, че на 05.02.2022 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 449/2025 г. по описа на РС Пазарджик. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 262 за изпълнение на парично задължение на 10.02.2025 г. за следните суми: 1200 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 05.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 139,95 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 04.04.2024 г. до 04.02.2025 г., както и държавна такса в размер на 22,77 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Посочено е че, вземането произтича от неоснователно обогатяване във връзка със сключен договор за потребителски кредит № 40022095437 от 12.12.2023 г. между К. А. Т. и „Профи кредит България“ ЕООД. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция, която се явява процесуално допустима. По същество - не е спорно между страните, че 12.12.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит № 40022095437 с К. А. Т., по силата на който кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е предоставил на лицето кредит под формата на заем сумата от 1200,00 лева, с разсрочено плащане за период от 24 месеца. Не е спорно също така, че с Решение № 460/14.12.2022 г. по гр.д. № 434/2022 г. по описа на ОС Пазарджик, влязло в законна сила на 09.02.2023 г., ответникът е бил поставен под пълно запрещение, поради което считано от 09.02.2023 г., съгласно чл.5, ал.1 Закон за лицата и семейството /ЗЛС/ той е лишен от дееспособност, т.е. чрез своите действия да придобива права и да се задължава. Ответникът е бил лишен от възможността да формира правновалидна воля и не е могъл да даде съгласие за сключване на договор за потребителски кредит № 40022095437/12.12.2023 г., а от там и да се задължи по него. След като не е постигнато съгласие за сключването на договора, последният е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне, а съгласно чл.34 ЗЗД , при нищожност на договор страните следва да си възвърнат това, което са получили по силата на каузалното правоотношение. Когато задълженият да върне полученото е недееспособен, предмет на неговото задължение е само онова, което е отишло в негова полза. /чл.58 ЗЗД/. По настоящото дело също така е безспорно установено, че сумата по договора от 1200,00 лева е получена от ответника по неговата банкова сметка. Тази сума следва да бъде възстановена на ищеца – кредитор и поради това предявеният иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен. В тази му част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила. Неоснователни обаче са и двете претенции – за присъждане на лихва за забава, считано от датата на поканата за плащане , до датата на подаване на заявлението в съда и за присъждане на законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението в съда. В случая , съдът в обжалваното решение , правилно е приложил и нормата на чл. 58 ЗЗД и тази на чл. 23 ЗПК, тъй като по нищожния договор сключен с недееспособен се дължи връщане само на това, което е отишло в негова полза, т.е. това е преведената по негова банкова сметка сума от договорната главница, но не и другите вземания възникнали на договорно основание/ мораторна и законна лихва /. Тъй като потребителският договор за кредит се явява нищожен и на друго основание - чл. 22 ЗПК, то по този договор се дължи връщане само на чистата сума, а това е само договорната главница. В тази връзка районният съд се е позовал и на Решение от 15.06.2023 г. по дело № С-520/2021 на СЕС, според което при недействителност на договор за потребителски кредит чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 13а, т. 9 от ЗЗП, не допускат съдебна практика по тълкуване на националното право, според която кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнение на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.Позовавайки се на относима съдебна практика на СЕС, която на основание чл. 633 ГПК е задължителна – районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Предвид изложеното, ПзОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Въззивната жалба против отхвърлителната част на постановеното решение от ПзРС се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото, на ответника по жалбата ще се дължат разноски, но тъй като до приключване на настоящото производство , такова искане не е направено , въззивнният съд не дължи произнасяне по този въпрос. Мотивиран от горното Пазарджишкият окръжен съд :