Решение № 9433 от 17.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2855/2025 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Образувано е по исковата молба на П. И. И. против ГД “Изпълнение на наказанията“ за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. /10 225, 84 евро/, за периода 25.11.2022 г. до 06.11.2025 г., изразяващи се в страдание, влошаване на здравословното му състояние, уронване на човешкото достойнство, съставляващи нечовешко и унизително отнасяне в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от бездействието на ответника да осигури подходящи условия за изтърпяване на присъдата, както и неспазване на Заповед № ЛС-04-268/ 2022 г. на министъра на правосъдието, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В исковата молба се твърди, че считано от м. декември 2023 г., ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ – Разделна. С преместването си в ЗОЗТ – Разделна пребивава, както следва: в приемно отделение – до 10.12.2022 г.; в V група, в ІІ б коридор - 10.12.2022 г. до 10.09.2023 г.; на трети етаж в ЗОЗТ, на трети етаж за осъдени на строг режим – от 28.11.2023 г. до 06.05.2025 г.; на 05.05.2025 г. е преместен в затвора в гр. Варна, в приемно отделение; в периода 17.05.2023 г. – 03.09.2025 г. е разпределен в 3 група, ІІІ в коридор (зона със засилен надзор). Във всички тези места, няма обособени помещения за приготвяне и съхранение на закупени продукти от лавката на затвора, подлежащи на термична обработка. Налице е издадена заповед от Министъра на правосъдието № ЛС – 04 – 268/ 2022 г., влязла в сила на 01.07.2022 г., с която се разрешава продажбата на продукти, подлежащи на термична обработка, закупени от лавката на затвора. За приготвяне на тези продукти е необходимо обособяване на подходящо помещение, във всеки коридор, и осигуряване на необходимите условия. При отправени запитвания от ищеца, в т. ч. и при отправени искания за осигуряване на котлон и посуда, администрацията му отговаря, че няма обособено място ца приготвяне на храна, а котлоните са забранени. Това положение продължава и към настоящия момент. Бездействието на администрацията на затвора подлага ищеца на изтезания, жестокост, унижение. В резултат от противоправното си бездействие на ответника, ищеца търпи страдание и унижение, влошено е здравословното му състояние, уронено е човешкото му достойнство. В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска. Искането е за уважаване на претенцията в пълен размер. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Излага подробни съображения за неоснователност на иска. Не оспорва, че съгласно Заповед № ЛС-04-268/ 2022 г., е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да се получават, ползват и държат при себе си или на определените за това места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно – процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Съгласно този списък, лишените от свобода могат да ползват с разрешение на началника на затвора котлон и малка фурна за общо ползване. Не е налице норма, която да задължава администрацията за осигури посочените вещи на лишените от свобода, следователно неосигуряването им, не е „изтезание, нечовешко или унизително отношение“. Терминът „лични вещи“ не кореспондира с термина „за общо ползване“ от списъка на разрешените вещи. Общото ползване на определени вещи ще възпрепятства търсенето на отговорност от собственика на вещта при конкретни нарушения по повод съхранението и ползването й. Създава се предпоставка за възникване на нерагламентирани взаимоотношения между самите лишени от свобода, посредством възмездни услуги, в нарушение на чл. 97, ал.2 от ЗИНЗС. В правомощията на началника на затвора е да прецени да разреши ли определена вещ, съобразно условията в затвора относно помещения и захранване с електроенергия. На ищецът е осигурена такава среда, включително свързана с изхранването му – безплатна храна, вегетарианско меню, възможност за закупуване на допълнителни продукти от затворническата лавка, възможност за получаване на хранителни продукти. В съдебно заседание становището се поддържа. Оспорва и факта на настъпване на твърдените вреди. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН. В съдебно заседание, ответникът се представлява от юрк. С., която поддържа писмения отговор, както и становището си за неоснователност на иска. Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства за незаконосъобразни бездействия от служители на ответната страна, осъществяващи нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, респективно даващи основание да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 284 от ЗИНЗС. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № ЛС – 04 – 268/ 17.06.2022 г., издадена от Министърът на правосъдието, е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да се получават, ползват и държат при себе си или на определените за това места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно – процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Видно от Раздел ІІІ, т. 3 (л. 79), вещите котлон и тенджера са отнесени към вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на началника на затвора. От представената от ответника справка изх. № 104 – 30 – 1089#2/ 24.02.2026 г. се установява следното: П. И. И. постъпва в затвор в гр. Варна на 25.11.2022 г. На лишения от свобода са наложени пет наказания за извършени дисциплинарни нарушения по см. на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС. От страна на П. И. И. е подадена молба рег. № 4012/ 24.08.2023 г. до Началника на ГДИН, с искане за проверка относно храната, която се предоставя в Затвора в гр. Варна на лишените от свобода, на които е предписана чернодробна диета. Във връзка с подадената молба е разпоредена проверка, в рамките на която е установено следното: На лишения от свобода П. И. И. е приготвяна и предоставяна храна, съобразена с диета № 5 (чернодробно – жлъчна, без подправки и ограничение на солта), предписана от лекар при Медицинския център на Затвора Варна. Налице са случаи, при които ястията от общото меню съвпадат с предписаната на И. диета, поради което лицето остава с впечатление, че му се предлага обща храна. Поради предписание от стоматолога към Затвора Варна, на лишения от свобода е предложено пасиране на храната, което е отказано от И.. Последният иска предоставяне на едно кисело мляко, дневно. Освен общата храна, на лишения от свобода се предоставя и едно кисело мляко, дневно, при спазване на изискванията за енергийна стойност, съгласно таблица № 1. На 30.05.2024 г. е издадено медицинско направление, адресирано до отговорник „Кухня“ при Затвора гр. Варна, с искане за прилагане на диета № 5 спрямо лишения от свобода П. И. И.. От страна на П. И. И. е подадена и жалба рег. № 5667/ 12.11.2024 г., адресирана до Министъра на правосъдието на РБ, относно липсата на кухненски помещения на всеки етаж от ЗОЗТ – Разделна. Видно от съдържанието на жалбата същата е основата на твърдения за невъзможност лишените от свобода да приготвят закупени от лавката хранителни продукти – картофи, ориз, боб, леща, поради липса на кухненски помещения. Във връзка с подадената молба е разпоредена проверка, в рамките на която е установено следното: Считано от 17.11.2023 г. П. И. е разпределен в ЗОЗТ „Разделна“, където няма обособени кухненски помещения за общо ползване. Въз основа на заповед, издадена от министъра на правосъдието, лишените от свобода могат, с разрешение на началника на съответното място за лишаване от свобода, да ползват котлон, тава, малка фурна, тенджера и тиган за общо ползване, които се съхраняват в специално определени помещения. В ЗОЗТ „Разделна“ няма обособени подобни помещения. На 03.11.2025 г., П. И. И. подава молба до Началника на Затвора Варна, с искане за предоставяне на разрешение да получи 1 бр. котлон и 1 бр. тенджера, за лично ползване. Искането е обосновано с твърдения за установено гастроентерологично заболяване при И., което налага спазване на диета. Затвора гр. Варна не осигурява назначената диета. Със заповед на министъра на правосъдието е разрешено закупуване на хранителни продукти, които подлежат на термална обработка. Във връзка с горното искане, на 04.11.2025 г. Началник сектор „НОД“ изразява писмено становище до Началника на Затвора гр. Варна, в което мотивира молбата на П. И. да не се уважава. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода в процеса са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М. А. А. и Н. М. П.. От показанията на свидетеля А. се установява следното: Свидетелят и ищеца се познават от двадесет години. В периода м. ноември 2022 г. – м. ноември 2025 г., двамата не са се засичали в Затвора в гр. Варна или в Затвора Разделна. В Затвора в гр. Варна се ползват котлони от лишените от свобода, които се внасят нерегламентирано. В лавката на затвора се продават продукти, които изискват термична обработка, като картофи, яйца, сурови макарони. От показанията на свидетеля П. се установява следното: Свидетелят и ищеца се познават. В периода м. ноември 2022 г. – м. ноември 2025 г., двамата пребивават в Затвора в гр. Варна. В Затвора в гр. Варна се ползват котлони от лишените от свобода, които се внасят нерегламентирано. Ищецът не е търпял негативни преживявания и дискомфорт от липса на котлон. Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Предявен е иск, с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от липсата на разрешение на началника на Затвора – гр. Варна да се внесат и ползват котлон и тенджера от ищеца, в Затвора – Варна. Соченото нарушение е по чл.3, ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС - липса на достатъчно храна съобразно нуждите на ищеца, с оглед предписаната му диета, което и обуславя правната квалификация на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. На основание чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Искът съобразно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС е предявен пред надлежен съд - Административния съд по мястото на увреждането, тъй като в исковата молба е посочено, че увреждането е настъпило в Затвора - Варна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ППЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е специализирана административна структура към Министерството на правосъдието. На основание чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съобразно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Ищецът твърди, че неимуществените вреди са нанесени в Затвора - Варна. На основание чл.12, ал.1 от ЗИНЗС ръководството на Затвора - Варна се осъществява от ГДИН, т.е. това е юридическото лице към което се числи администрацията на Затвора - Варна. Съгласно чл. 205 от АПК, приложим на основание чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Не е въведено изискване юридическото лице да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за да е надлежен ответник, поради което ГДИН, въпреки, че е второстепенен разпоредител с бюджетни средства е надлежен ответник по предявения иск. Претендира се обезщетение за вреди за период след приемането на ЗИНЗС /обн. ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, поради което по арг. на чл.205 от АПК, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е надлежен ответник по иска. Предявения иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен. Този извод се налага по следните съображения: Ищецът твърди претърпени неимуществени вреди, в от периода 25.11.2022 г. до 06.11.2025 г., изразяващи се в страдание, влошаване на здравословното му състояние, уронване на човешкото достойнство, съставляващи нечовешко и унизително отнасяне в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, в резултат от бездействието на ответника да осигури подходящи условия за изтърпяване на присъдата, както и неспазване на Заповед № ЛС-04-268/ 2022 г. на министъра на правосъдието, ведно със законната лихва от датата на увреждането. За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът да установи, в условия на пълно и главно доказване, кумулативното предпоставки: незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; наличие на причинно – следствена връзка между действието/ бездействието и твърдените вреди. Липсва спор по делото, че считано от 25.11.2022 г. П. И. И. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Варна. Безспорно също така е, че в рамките на процесния период, не от администрацията на Затвора Варна не са му осигурени котлон и тенджера. Видно от Раздел ІІІ, т. 3 (л. 79) от списъка, утвърден със Заповед № ЛС – 04 – 268/ 17.06.2022 г., издадена от Министърът на правосъдието, относно разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да се получават, ползват и държат при себе си или на определените за това места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно – процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, вещите котлон и тенджера са отнесени към вещи и предмети, които могат да се държат и ползват след разрешение на началника на затвора. Ползването на конкретните лични вещи е опосредено е разрешението на началните на затвора. Последният действа при условията на оперативна самостоятелност, и разполага с възможността да разреши или откаже държането и ползването на котлон и тенджера, която преценка се извършва въз основа на спецификите на всеки отделен случай. На следващо място, в предвид наведените в исковата молба правопораждащи фактически твърдения, следва да се посочи, че визираната от ищеца Заповед № ЛС – 04 – 268/ 17.06.2022 г., издадена от Министърът на правосъдието, не поражда задължение за ответника за осигуряване на вещите от списъка, в т. ч. и тези по раздел ІІІ. Предметът тази заповед касае конкретните вещи, за които е разрешено да се внасят в местата за лишаване от свобода и съответно да се ползват от лишените от свобода лица. Гореизложеното обуславя извод, че неосигуряването на котлон и тенджера от страна на администрацията на затвора Варна на лишения от свобода П. И. И. не представлява незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т. е. не се осъществено нарушението по чл. 3 ЗИНЗС. Не се установи незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т. е. не се доказа нарушение по чл. 3 ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностни лица от Затвора Варна по силата на безусловно необходимата връзка между тях. По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски се явява неоснователно. Воден от горното, съдът