Решение № 349 от 4.2.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 970/2025 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение №45/17.06.2022г. по АНД №2/2022г. PC-Кнежа е отменил НП №758/15.12.2021г. на Директора на РДГ Ловеч. Това решение на PC-Кнежа е било облажвано пред Административен съда Плевен, който с Решение №448/13.10.2022г. по КАНД №679/2022г. е обезсилил Решение №45/17.06.2022г. по АНД №2/2022г. на РС- Кнежа, с което е отменено НП №758/15.12.2021г. на Директора на РДГ Ловеч и е върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-Кнежа. След връщане на делото пред PC-Кнежа е образувано АНД №228/2022г., по което е постановено Решение №6/23.01.2023г., с което съдът е отменил НП№758/15.12.2021г. на Директора на РДГ Ловеч. Това решение е било обжалвано пред Административен съд- Плевен, който с Решение №323/27.06.2023г. по КАНД №445/2023г. е отменил Решение №6/23.01.2023г. по АНД №228/2022г. на PC-Кнежа и е потвърдил НП №758/15.12.2021г. на и.д. Директор на РДГ Ловеч. Междувременно е постъпило искане вх.№4626/26.07.2023г. от И. К. за възобновяване на производството по КАНД №445/2023г. на основание чл.73, ал.2 изр. второ от ЗАНН. С разпореждане № 1972/26.07.2023г. по КАНД №445/2023г. на Административен съд Плевен са отделени материали за възобновяване на производството но делото. По искането с вх.№4626/26.07.2023г. на И. К. за възобновяване на административно наказателното производство по влязло в сила НП №758/15.12.2021г. на и.д. Директор на РДГ Ловеч, потвърдено с решение №323/27.06.2023г. по КАНД №445/2023г. на Административен съд Плевен, е образувано пред Административен съд Плевен КНАД №628/2023г., по което с Решение №559/1.12.2023г. съдът е отменил влязлото в сила решение №323/27.06.2023г. но КАНД №445/2023г. на Административен съда Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въз основа на решението на Административен съд-Плевен по канд №628/2023 год., в Административен съд –Плевен е образувано КАНД №1022/2023г. на Административен съд Плевен, по което е постановено Определение №2299/21.12.2023г., с което производството по делото е прекратено и изпратено на ВАС за определяне на друг административен съд, който да се произнесе по спора въз основа на решение №559/01.12.2023г. по административно дело №628/2023г. на Административен съд Плевен. Пред ВАС е образувано административно дело №117/2024г., по което с Определение №440/15.01,2024г., ВАС е изпратил административно дело №1022/2023г. по описа на Административен съд Плевен, за разглеждане от Административен съд - Враца. П. А. съд Враца е било образувано КНАД №40/2024г., по което с Решение №838/22.04.2024г. съдът е отменил решение №6/23.01.2023г. по АНД №228/2022г. на PC-Кнежа и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания за надлежно конституиране и участие в съдебното производство на собственика на вещите, които са били отнети в полза на държавата. След връщане на делото в PC-Кнежа е образувано АНД №110/2024г. и след отвод на всички съдии, с Разпореждане № 160/10.06.2024г., на основание чл.43, т.З от НПК делото е изпратено на Административен съд-Плевен за определяне на друг съд, който да разгледа делото. По този повод пред Административен съд Плевен е образувано административно дело №518/2024г., по което е постановено Определение №2224/20.06.2024г., с което анд №110/2024 год. по описа на РС-Кнежа, е изпратено за разглеждане от РС-Никопол. Пред РС-Никопол е образувано анд №124/2024 год., по което е постановено Решение №22/29.09.2025 год., с което съдът е отменил наказателно постановление №758/15.12.2021г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Ловеч, с което на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, на Б. Т. Х. е наложено административно наказание ГЛОБА по чл.84, ал.2, пр.З от ЗЛОД в размер на 500 (петстотин) лева и е лишен от право на ловуване за срок от 3 (три) години, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД във връзка с чл.84, ал.2 от ЗЛОД, както и са отнети в полза на държавата - 1бр. ловна карабина [Марка], калибър 223 геш, с фабр. №•••, с поставено зарядно устройство (пълнител) с 6 (шест) броя боеприпаси и монтиран увеличител на образа, оптичен прибор [Марка] с номер •••, с пазарна стойност 2000лв., на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.95, ал.1 от ЗЛОД; Съдът е постановил още с решението : На Б. Т. Х., да се върне иззетата карабина [Марка], калибър 223 rem, с фабр.№••• и зарядно устройство (пълнител), с 6 бр. боеприпаси на съхранение в РУ – Кнежа; Ha Б. Т. Х., да се върне внесения депозит в размер на 200лв. по сметка на PC-Никопол (стр.80 от делото) за изготвяне на съдебно техническа експертиза по посочената на стр.130 от делото сметка; На И. В. К., да се върне увеличител на образа, оптичен прибор [Марка] с № •••, а по договор за продажба оптичен прибор [Марка] с №9025460 (грешен) на съхранение в РУ - Кнежа. Против това решение е постъпила касационна жалба от Директора на РДГ-Ловеч с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Сочи се в касационната жалба, че решаващият съд е достигнал до погрешни изводи. Сочи, че в разпоредбата на чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗЛОД, законодателят е дал определение на понятието „ловуване” и такова по смисъла на закона е осъществяването на движение чрез управляването на моторни превозни и въздухоплавателни средства, със сглобени и извадени от калъф ловни оръжия, без значение дали е заредено или не. Видно от разпоредбата на чл. 43, ал. 3 на ЗЛОД - законодателят е приравнил на ловуване всички действия, осъществени чрез престой или движение на физически лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, като за осъществяване на изпълнителното деяние ловуване, законодателят не е поставил изискване непременно ловуващия да е стрелял, отстрелял или преследвал дивеч. Дори няма изискване оръжието да е заредено с патрони или да е стреляно с него. Достатъчно условие той да се е движел извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, каквото сочи, че е установено по делото. Сочи, че в случая показанията на свидетелите са еднопосочни в смисъл, че са възприели лично и непосредствено, че на 02.09.2021 г., в 23:30 часа, в землището на с. Бреница община Кнежа, на място с GPS координати 43 градуса 27 минути, 44.0 секунди северна ширина и 24 градуса, 11 минути и 32.9 секунди източна дължина където установили, че лицето Б. Т. Х. осъществява ловуване по смисъла на чл. 43, ал. 3 предложение второ, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, осъществено като се движи, управлявайки автомобил [Марка], модел „Патрол” с регистрационен № [рег. номер], с извадена от калъф и сглобена карабина марка ..Рюгер” с фабричен № •••, намираща се в лекия автомобил отпред, на мястото до водача с поставено в нея зарядно устройство с 6 (шест) броя боеприпаси, без поставено заключващо устройство на спусъците, с монтиран електронен увеличител на образа [Марка] с номер •••, без издадено разрешително за лов. Счита за неправилен извода на съда, че на жалбоподателя е вменено извършване на две различни нарушения - ловуване със забранено за лов средства и ловуване без писмено разрешително за лов. Счита, че в случая е налице едно административно нарушение, посочено в основния състав на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, а именно ловуване с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, осъществено при квалифициращите обстоятелства, посочени в чл. 84, ал.2 от същия закон, а именно „със забранени средства". Сочи, че разпоредбата на ал. 2 на чл. 84 от ЗЛОД е квалифициран състав на основния състав на чл. 84, ал. 1 от същия закон. Това е видно от направеното в разпоредбата на ал. 2 на чл. 84 от ЗЛОД препращане, към състава на ал. 1 на чл. 84 от същия закон. Съставът на чл. 84, ал. 2, предложение трето от ЗЛОД обхваща кумулативно ловуване без писмено разрешително за лов и със забранени средства. Позовава се на разпоредбата на чл. 95, според която при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите. Когато в случаите по ал. 1 като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия собственост е, то се отнема в полза на държавата. А съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни наказания, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, конто са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Сочи, че нарушенията при чл. 84, ал.1 са формални на просто извършване и при тях при осъществяване на нарушението напълно липсва настъпване на вредоносен резултат, поради което липсва причинена щета и поради липсва на увредени вещи, липсва и стойност на вещите, които да са съпоставят с характера и тежестта на административното нарушение. По тази причина по отношение на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, във връзка с чл. 84, ал. 1 от същия закон, е неприложима разпоредбата на чл. 20 ал. 4 от ЗАНН. Според касатора разпоредбата на чл. 95, ал. 1, от ЗЛОД се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и като такава я дерогира. Винаги при нарушения на чл. 84, 85 и 86 от ЗЛОД оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, като видно от законовия текст законодателят е посочил /включил/ общо всички средства за ловуване, което на практика включва както оръжието, така и термалните прицели, изрично посочени в забраната на чл. 65, т. 9 от ЗЛОД. Ето защо на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, във връзка с чл. 84, ал. 1 от същия закон, са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно карабина [Марка] с фабричен № •••, с монтиран електронен увеличител на образа [Марка] с номер •••. Счита, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Противно на възприетото от въззивния съд, изрично като място на извършване на нарушение в АУАН е посочено - в землището на с. Бреница, община Кнежа, на място с GPS координати 43 градуса. 27 минути, 44.0 секунди северна ширина и 24 градуса, 11 минути и 32.9 секунди източна дължина, което според касатора е напълно достатъчно за да бъде индивидуализирано с необходимата точност мястото на нарушението. От справка в публичния сайт на АГКК - София се установява, че посочените в АУАН и съответно в НП 758/15.12.202 1 г., географски кординати 43 градуса, 27 минути, 44.0 секунди северна ширина и 24 градуса. 11 минути и 32.9 секунди източна дължина, сочат на точка /място/, намираща се на асфалтов път от гр. Кнежа за гр. Искър, в землището на с.Бреница, община Кнежа, област Плевен, с идентификатор № 06375.29.224, вид собственост държавна публична, вид територия Територия на транспорта, НТП За друг вид поземлен имот за движение и транспорт, стар номер 000124. Тоест там, където е установено нарушението, е на асфалтов път, който се намира в землището на с. Бреница, община Кнежа и е на място, извън населено място. Единственото изискване на закона е престоя или движението да са осъществени в извън населените места, без значение какви са земите, в това число попадат пътищата, асфалтови, трошенокаменни и земни, земеделски земи, горски територии, естествени и изкуствени водни площи и други площи, попадащи извън населените места. Според касатора от субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението виновно при пряк умисъл. Същият е ловец с многогодишен стаж, изучавал ловното законодателство, за което е положил успешно изпит за придобиване на право на лов, и като такъв трябва да знае и спазва много по-добре от останалите граждани, които не са ловци, разпоредбите на ловното законодателство - ЗЛОД и ППЗЛОД. Като тъкъв същият е знаел, че извършва нарушение на нормативните изисквания, бил е напълно наясно със санкционните последици и въпреки това съзнателно е извършил процесното деяние. Излага и подробни съображения по отношение на отнетите при проверката вещи, като счита отнемането за законосъобразно, а изводите на съда за връщането на отнетите вещи за неправилни. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Й., който излага съображения за неправилност на постановения съдебен акт, моли съда да го отмени и да потвърди оспореното НП. Ответникът Б. Т. Х. в съдебно заседание не се представлява. Постъпила е молба с вх.№435/22.01.2026 год., чрез адвокат П., в която са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното НП и правилност на изводите на въззивния съд, моли съда да остави в сила оспореното решение. Ответникът И. В. К. в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по спора. Участващият в делото прокурор Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 02.09.2021г. около 23:30ч. на път II-13 гр.Кнежа по посока гр.Искър, при изпълнение на служебните си задължения по пътен контрол, полицейски служители Б. Д. К. и С. Г. К., спрели за проверка лек автомобил - джип. В хода на проверката било установено, че водач на МПС е Б. Х.. Същият не бил сам в автомобила, като водачът превозвал в управляваното от него МПС огнестрелно оръжие - пушка, която се намирала между предните седалки на автомобила. За случая уведомили дежурен в полицейското управление и впоследствие на мястото пристигнали служител КОС при РУ - Кнежа и служител на РДГ - Плевен. На място Х. Д. М., на длъжност мл. ПИ - КОС при РУ Кнежа, в присъствието на свидетелите С. К. и Б. К. съставил на жалбоподателя АУАН бл.№867122/03.09.2021г. за това, че на 02.09.2021г. около 23.00ч. на път II-13 гр. Кнежа по посока гр.Искър, служителите К. и К. спрели за проверка товарен автомобил „.Нисан Патрол“, цвят бордо с ДК№[рег. номер], като установили, че Х. пренасял в автомобила законно притежавано дългоцевно нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели, карабина „Рюгер“, калибър 223 rem с №••• и поставено в него зарядно устройство (пълнител) с б бр. боеприпаси, без да е поставено в транспортен куфар или калъф и без поставено заключващо устройство на спусъка. Нарушението било квалифицирано по чл.96, ал.4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Като доказателство била иззета 1бр. карабина ,.Рюгер“, калибър 223 rem, №•••, l бp. пълнител за карабина „Рюгер“ с 6 бр. боеприпаси калибър 223 rem. Актът бил подписан от нарушителя без възражения и същият е получил препис от него. На същото място в 00:50ч. на 03.09.2021г. свидетелят Р. И. П. на длъжност горски стражар в ДГС-Плевен, в присъствието на свидетелите Б. Д. К. и С. Г. К. съставил на жалбоподателя Б. Т. Х. АУАН №18582021г. /по регистъра/, серия СЗДП №113901 за установяване на административно нарушение по чл.57, ал.1 връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД за това. че на 02.09.2021 г. в 23.00ч. в РДГ — Ловеч, община Кнежа, землище с.Бреница в качеството си на ловец, ловува с извадено от калъф, сглобено и заредено оръжие, без да притежава писмено разрешително за лов. Жалбоподатсля подписал акта е обяснения - „превозва“ и получил препис от АУАН. От копие на акт №586/29.09.2021г., серия СЗДП №113901, съдът установил, че заключението на наказващия орган от дата 19.10.2021г. било да се издаде наказателно постановление по чл.42, aл. 1, т.4 от ЗЛОД. Впоследствие с резолюция (без дата), директорът на РДГ-Ловеч прекратил преписката по АУАН серия СЗДП №113901/ 03.09.2021г. и с писмо с изх.№РДГ08- 8886/22.10.2021г. уведомил директора на ДГС-Плевен, че следва да бъде съставен нов АУАН на лицето, посочено като нарушител за извършеното от него деяние на дата 02.09.2021г. С писмо изх.№2236/09.11.2021г. жалбоподателят Х. бил поканен да се яви на 23.11.2021г. от 10,00. до 12.00ч. в ТП ДГС-Плевен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл.84, ал.2 във връзка ал.1, пр.2 от ЗЛОД, във връзка с чл. 43, ал.З, пр.2. т.1 от ЗЛОД, във връзка с чл.57, ал.1 и чл.65, т.9, пр. последно от ЗЛОД. Със същото жалбоподателят бил предупреден, че при неявяването му актът ще бъде съставен в негово отсъствие при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. На 23.11.2021 г. в присъствието на свидетелите Б. Д. К. и С. Г. К. и в отсъствие на жалбоподателя, сочен като нарушител, свидетелят Р. И. П. съставил АУАН №758/02.12.2021 г. - по регистъра (бл. №113883/23.11.2021г. съставен в 12.30ч.) за това, че на 02.09.2021 г., 23.30ч. в землището на с.Бреница, общ. Кнежа, Б. Т. Х. ловувал по смисъла на чл.43, ал.З, пр.2, т.1 от ЗЛОД, като се движил, управлявайки автомобил „Нисан“, [Марка] с ДК№[рег. номер] с извадена от калъф и сглобена карабина „Рюгер“ с фабр. №•••, намираща се в автомобила, отпред до мястото на водача, с поставено в нея зарядно устройство с 6 бр. боеприпаси, без поставено заключващо устройство на спусъците и е монтиран ел. увеличител на образа „Pulsar“ с номер •••, без издадено разрешително за лов. Деянието било квалифицирано по чл.84, ал.1, пр.2 от ЗЛОД във връзка с чл. 43, ал.З, пр.2, т.1, чл.57, ал.1, чл.65, т.9, пр. последно от ЗЛОД във връзка с чл.80, ал.1 от ППЗЛОД, чл.66, ал.3/4 от ППЗЛОД. С АУАН били задържани отнети вещи, предмет или средство за извършване на нарушението, а именно: ловна карабина [Марка], калибър 223гешс фабр. №••• с поставено зарядно устройство с ббр. боеприпаси и монтиран увеличител на образа, оптичен прибор [Марка] с № •••, която била съхранявана в РУ - Кнежа, видно от представеното и прието по делото заверено копие на Опис за иззети предмети по въоръжението от дата 07.09.2021г. Като обяснения, актосъставителят отразил: „Нарушителят е ловец в ПлСР - Селановци към ЛРД „С.“ гр. Оряхово, притежаващ л.б. №4087429, заверен за 2021г.“. Актът бил предявен на жалбоподателя Б. Х. на 25.11,2021 г. и същият го подписал с обяснението: „Имам съставен акт от 03.09. Този е втори“. Получил препис от акт на същата дата. В срока и по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Х. не депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения АУАН от директора на РДГ-Ловеч било издадено атакуваното НП№758/15.12.2021г., с което на Б. Т. Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да ловува за срок от три години. Съдът направил извод, че НП е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН съставен от оправомощено за това лице. Приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р. И. П.. Б. Д. К., С. Г. К., Г. С. О., Й. Д., Х. Д. М. и В. В.. Съдът счел обаче, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, водещи до незаконосъобразност на НП. Посочил, че в АУАН и НП липсва пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, с което са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП е записано, че жалбоподателят ловува, управлявайки МПС, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие (намиращо се в автомобила), с поставено зарядно устройство с 6 бр. боеприпаси, без поставено заключващо устройство на спусъците, с монтиран ел.увсличител на образа, без издадено разрешително за лов, но не е отразено въз основа на какви обстоятелства е прието от контролните органи, а впоследствие и от наказващия орган, че жалбоподателят е ловувал. Според въззивния съд АНО следва да докаже по несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна страна твърдяното противоправно деяние. Изложените фактически констатации в АУАН и обжалваното НП сочат на извьршени две административни нарушения — ловуване със забранено за лов средство и ловуване без писмено разрешително за лов. Всяко от тях следва да е описано със съставомерните елементи предвид формата на изпълнително деяние, време и място на извършване, както и обстоятелства, при които с осъществено, като обвинението трябва да се доказва от събраните доказателства. В случая изпълнителното деяние на нарушението, за което е привлечен към административна отговорност жалбоподателят е ловуване, а спецификите са свързани с използване на забранено средство (приспособление за нощна стрелба) и без писмено разрешително за лов. Съдът изложил съображения, че за да е налице административно нарушение, е необходимо да е доказано извършване на ловуване по смисъла на чл.43, ал.2 и ал.3 от ЗЛОД. В АУАН и НП е описано като действие на нарушителя, с което той е извършил вмененото му нарушение, а именно „ловуване“, като той се движел, управлявайки автомобил [Марка], модел „Патрол“ с рег.№[рег. номер] с извадена от калъф и сглобена карабина [Марка], фабр.№•••, намираща се в автомобила отпред, с монтиран електронен увеличител на образа M.„Pulsar" №•••, като е отразено, че нарушението попада в хипотезата на санкционната норма на чл.84, ал.2, пр.З във връзка с чл.84, ал.1, пр.2 от ЗЛОД - извършено със забранени средства, без писмено разрешително за лов. Съдът посочил, че в случая не е установено деянието в кой от легалните видове лов попада. Според правилото, регламентирано в чл.43, ал.2 от ЗЛОД, ловуването е разнообразна дейност, проявена като убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов, а съобразно ал.3, т.1 - ловуването е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали с заредено или не. В случая АНО не е доказал, че соченият като нарушител Б. Х. е ловувал по какъвто и да с начин и то на мястото, посочено от него като място на извършване на нарушението - землището на с.Бреница. Полицейските служители, извършили проверката заявили, че са спрели управлявания от жалбоподателя автомобил на пътя гр.Кнежа - гр.Искър поради късния час и възникнало ПТП на пътя. Няма представени доказателства, а и от показанията на разпитаните свидетели не се установило да са възприели жалбоподатсля да е извършвал лов на дивеч в землището на с. Бреница, чрез използване на забранено за лов средство, в случая карабина с приспособление за нощна стрелба (увеличител на образа). Ето защо съдът счел, че обвинението за извършено ловуване със забранено средство е недоказано. Съдът приел още, че с деянието си касаторът е осъществил съставите на две нарушения, за които е наложено едно наказание глоба, което е в противоречие с изискванията на чл.18 от ЗАНН. На тези основания въззивният съд отменил НП. С оглед изхода па делото съдът приел, че на жалбоподателя следва да се върне иззетата карабина [Марка], калибър 223 rem. е фабр.№••• и зарядно устройство (пълнител), и 6 бр. боеприпаси на съхранение в РУ-Кнежа. На страната И. В. К. следва да се върне увеличител на образа, оптичен прибор [Марка] с № •••, а по договор за продажба - оптичен прибор [Марка] с №9025460 (грешен) на съхранение в РУ - Кнежа. Според касационната инстанция така постановеното решение е неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства. За да достигне до този извод, касационната инстанция съобрази следното: С оспореното пред РС Наказателно постановление №758/15.12.2021г., издадено от Директора па Регионална дирекция но горите Ловеч, на основание чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, на Б. Т. Х. е наложено административно наказание глоба по чл.84, ал.2. пр.З от ЗЛОД в размер на 500лв. и е лишен от право на ловуване за срок от три години на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД. Със същото НП е отнета в полза на държавата 1бр. ловна карабина [Марка], калибър 223 rem, с фабр. №•••, с поставено зарядно устройство, с 6 бр. боеприпаси и монтиран увеличител на образа, оптичен прибор [Марка] с номер •••, с пазарна стойност 2000лв., на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН, действал към момента па извършване на деянието и чл. 95, ал.1 от ЗЛОД. Х. е наказан затова, че на 02.09.2021г. в 23.30ч. в землището на с.Бреница, общ.Кнежа, на място с географски (GPS) координати 43 градуса, 27 минути, 44.0 секунди северна ширина и 24 градуса, 11 минути и 32.9 секунди източна дължина, ловува по смисъла на чл.43, ал.3, предл. 2, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като се движи, управлявайки автомобил [Марка], модел „Патрол“ с рег.№[рег. номер] с извадена от калъф и сглобена карабина [Марка], с фабр.№•••, намираща се в лекия автомобил отпред на мястото до водача с поставено в нея зарядно устройство, с 6 (шест) броя боеприпаси, без поставено заключващо устройство на спусъците, с монтиран електронен увеличител на образа [Марка], с №•••, без издадено разрешително за лов. От това описание на вмененото на Х. административно нарушение става ясно, че той е извършил едно единствено, а не две отделни административни нарушения на ЗЛОД /отделен е въпросът дали е осъществил и състав на нарушение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, но ако е налице такова, то подлежи на отделно санкциониране по друг ред и от друг орган, а не в процесното административнонаказателно производство/ и в този смисъл не е налице допуснато от АНО нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, изискваща, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания да се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Касационната инстанция в този смисъл не споделя изводите на въззивния съд за наличие на две административни нарушения — ловуване със забранено за лов средство и ловуване без писмено разрешително за лов и следващият се от това друг извод, че всяко от тези две отделни нарушения следва да се санкционира поотделно. По начало една административнонаказателноправна норма установява състав на едно административно нарушение. Твърде често в диспозицията на нормата обаче намираме очертани няколко административни нарушения, които имат общи признаци и затова са дадени в един текст или различни признаци и затова са дадени алтернативно в съответната норма. Като различията могат да засягат както изпълнителното деяние, така и предмета на въздействие, различия относно средствата и начина, относно обстановката, резултата, субекта на нарушението и т.н. Когато в една диспозиция се съдържат съставите на няколко нарушения, за наличието на конкретно административно нарушение е достатъчно извършеното да се осъществява по един от алтернативно дадените признаци, а ако алтернативността съществува по отношение на повече признаци, трябва да се е осъществил по един от тях. Твърде често наред с основния състав на даден вид нарушение законът установява чрез допълнителни признаци състави на по –тежко или на по-леко наказуеми подвидове на нарушенията от този вид. Тези допълнителни признаци визират определени типични особености, които обуславят или по-висока, или по-ниска степен на обществена опасност на проявите в рамките на даден вид административно нарушение. В този случай, когато съществува отклонение в типичната картина на нарушението, не става въпрос за друг вид нарушение, а за квалифициран или привилегирован състав на конкретното нарушение. Понякога, за избягване на повторения в закона, се прибягва до препращане към друга административнонаказателна норма. В тези случаи всички признаци на състава се установяват чрез съчетаване на тези, които са пряко установени с дадената норма и тези на нормата, към която се препраща. В конкретния случай деянието е квалифицирано като нарушение на чл.84, ал.2, пр.3 вр. с ал.1, пр.2 от ЗЛОД, във вр. с чл.43, ал.3, пр.2, т.1, във вр. с чл.65, т.9, пр.2 и чл. 57, ал.1 от ЗЛОД. Разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД предвижда наказание за всеки, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Според ал.2 на чл.84, предвиденото наказание е по-тежко, когато нарушението по ал. 1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства. Видно е от двете алинеи на чл.84 от ЗЛОД, че конкретният състав на административно нарушение, за което е наложено наказание на Х., е точно такъв-касае се за квалифициран състав на административно нарушение, чиито типични признаци са очертани чрез препращане към основния състав на нарушението и допълнени чрез прибавяне на допълнителни признаци, визиращи определени типични особености, които в случая обуславят по-висока степен на обществена опасност на проявата в рамките на този вид нарушение. Посочената като нарушена норма на чл.84, ал.2 вр. ал.1 изисква извършване на нарушение по ал.1, т.е. ловуване без притежаване на редовно заверен билет за лов, или ловуване без писмено разрешително за лов, или ловуване извън определените в разрешителното места, без да е убит или уловен дивеч, както и наличието на някой от квалифициращи признаци по ал.2-ловуването да е в забранено за лов време, ловуването да е в забранено за лов място, или ловуването да се осъществява със забранени средства. В случая Х. е наказан, че ловува, без да притежава издадено писмено разрешително за лов /едно от алтернативно посочените деяния в чл.84, ал.1/, защото съгласно изрично посочената в НП норма на чл.57 от ЗЛОД, за провеждане на лов се изисква издаването на писмено разрешително. Като лова се осъществява със забранени средства /едно от алтернативно посочените квалифициращи обстоятелства по ал.2/. Противно на възприетото от въззивния съд, АНО е описал, че Х. ловува, като първо е посочил чрез препращане към нормата на чл.43, ал.3, предл.2, т.1 от ЗЛОД по какъв начин осъществява ловуване и на второ място словесно е описал конкретното проявление на „ловуването“ по смисъла на чл.43, ал.3, предл.2, т.1 от ЗЛОД, а именно, че ловува по следния начин: движейки се извън населено място, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие /като оръжието е описано чрез всичките негови индивидуализиращи белези/. Х. е наказан затова, че ловува по описания начин, при наличието на квалифициращи признаци, посочени в нормата на ал.2 на чл.84 и описани изрично в обстоятелствената част на НП- със забранени средства. В НП е посочена изрично нормата на чл.65, т.9 от ЗЛОД, която регламентира кои са средствата, забранени за използване при ловуване- приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа, като в НП словесно е описано това средство- монтиран увеличител на образа, оптичен прибор [Марка] с номер •••, съставляващо по същността квалифициращ признак от състава на нарушението, обуславящ по-голяма обществена опасност на деянието и съответно налагането на по-тежко наказание. Описани са в НП и всички други признаци от обективната страна на деянието, вменено на Х. и изисквани от посочената като нарушена норма – обстоятелствата във връзка с времето и мястото на извършване на деянието- 02.09.2021г. в 23.30ч. в землището на с.Бреница, общ.Кнежа, на място с географски (GPS) координати 43 градуса, 27 минути, 44.0 секунди северна ширина и 24 градуса, 11 минути и 32.9 секунди източна дължина. Ето защо касационната инстанция не споделя и изводите на въззивния съд, че липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с което било допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и ги намира за неправилни и необосновани на събраните по делото доказателства. За неправилен касационната инстанция намира и извода на РС, че не е доказано извършването на така описаното нарушение. Както вече беше посочено в настоящото изложение, Х. е наказан затова, че ловува, движейки се извън населено място, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, без да притежава писмено разрешително за лов, със забранени средства- монтиран увеличител на образа, оптичен прибор [Марка] с номер •••, съставляващо по същността квалифициращ признак от състава на нарушението, обуславящ по-голяма обществена опасност на деянието и съответно налагането на по-тежко наказание. Видно е от показанията на разпитания актосъставител Р. П., че работи като горски стражар и на процесната дата , след като е получил обаждане, че полицейски служители са спрели за проверка автомобил, в който е било превозвано оръжие, е пристигнал на място и в автомобила е установил налична извадена от калъф ловна пушка, изправена на мястото на пасажера, между двете седалки на автомобила, била е с пълнител, сглобена без заключващо устройство на спусъка, с монтирана „оптика“ и извадена от калъф От служител от служба КОС П. е разбрал, че е имало и патрон в пушката. Свидетелят Б. К. е служител в сектор ПП към ОД на МВР-Плевен и по повод посещение на ПТП с колегата си са видели джип, на който са решили да се извърши проверка, при която свидетелят и негов колега са установили бойно ловно оръжие в автомобила-пушка с оптика, с патрон в цевта, пушката била сглобена и се е намирала между водача, в средата, извадена от калъф, в готовност за използване. Свидетелят С. К., който работи като младши инспектор в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен твърди, че през тъмната част на денонощието заедно с колегата си , по повод посещение на ПТП, са спрели автомобил, в който е имало дългоцевно оръжие. Свидетелят Г. О., който на мястото и по време на проверката на автомобила от полицейските служители е пътувал с Х. и съобщава при разпита си, че пушката е била сглобена на стрелбището /това е момент, по-ранен от момента на проверката/, имала е заключващ механизъм, но при опит на Х. да го сложи, той се е счупил. В момента на спирането пушката също е била сглобена и е била извадена от калъф, имала е термален прицел. Свидетелят Х. М., който работи като младши полицейски инспектор в РУ-Кнежа, който е иззел оръжието, твърди при разпита си, че оръжието е ловна нарезна карабина [Марка], калибър 223 и монтиран оптичен прибор „Пулсар“. Твърди, че на мястото и по време на проверката е бил извикан от дежурния оперативен при ОДЧ, за проверка, тъй като му било съобщено, че има спрян автомобил, в който била установена нарезна карабина и боеприси, като следвало да извърши проверка и да вземе отношение. На място установил двама служители от сектор КАТ, които обяснили, че са спрели за проверка автомобила с водач Х. и и в колата са намерили ловно нарезна карабина в сглобен вид, без заключващ механизъм и без калъф, със свален пълнител, оръжието се намирало между предните две седалки, с термален прицел. Наказаното лице Х. също не отрича в своите обяснения пред съда, че пушката е сглобена при Д. Д., който има стрелбище, след което отишъл при И. К. и взел термата; счупил му се заключващия механизъм и го изхвърлил, монтирал взетата от К. терма и взел зарядното, тръгнали от Кнежа и бил спрян от полицейски патрул, който извършил проверка и установил оръжието, като Х. показал разрешителното, показал оръжието, свалил пълнителя и направил контролен изстрел, и тъй като нямал калъф, полицаите се обадили на лице от сектор КОС, който казал, че ще вземе пушката на Х., в която имало шест патрона. По отношение на мястото и времето, свидетелят Р. П. съобщава при разпита си , че Х. е бил спрян на главен път, близо до Д. Л. и с .Глава, в тъмната част на денонощието. Св.К. също твърди, че с колегата си са били позиционирани извън населено място, на кръстовището на Д. Л. и с.Глава, св.К. съобщава, че това се е осъществило през тъмната част на денонощието. От всички тези изложени непосредствено пред въззивния съд свидетелски показания и обяснения може да се установи по безспорен начин, че те са еднопосочни по отношение на следните обстоятелства: че процесното отнето оръжие се е намирало в автомобила, управляван от Х., като е било извадено от калъф и сглобено, както и че Х. и спътника му са били спрени и проверени в тъмната част на денонощието, извън населено място, на главен път, близо до с.Долни Луковит и с.Глава. Тези безспорни обстоятелства налагат еднозначен извод, че Х. е осъществил квалифицирания състав на нарушение по чл. 84, ал.2, предл.трето от ЗЛОД във връзка с чл.84, ал.1, предлож. второ от с.з., като е осъществил движение чрез управлението на моторно превозно средство, със сглобено и извадено от калъф ловно оръжие, като за съставомерността на деянието е без значение дали оръжието е заредено или не. Тези действия представляват ловуване по смисъла на чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗЛОД, в която разпоредба е дадено определение на понятието „ловуване”, като е посочено точно чрез извършване на кои действия се осъществява ловуване по смисъла на закона. В чл. 43. ал. 4 и ал. 5 е посочено в кои случаи действията по ал. 2 и ал. 3 не са ловуване. Осъществяването на движение чрез управляването на моторни превозни и въздухоплавателни средства, със сглобени и извадени от калъф ловни оръжия, без значение дали е заредено или не, не са от посочените в чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗЛОД изключения. Обстоятелството, че няма убит или ранен дивеч, не може да бъде възприето като изключващо отговорността или смекчаващо обстоятелство, тъй като наличието на убит или ранен дивеч сочи на друг състав на нарушението „ловуване“. Законодателят е приравнил на ловуване всички действия, осъществени чрез престой или движение на физически лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, като за осъществяване на изпълнителното деяние ловуване, законодателят не е поставил изискване непременно ловуващият да е стрелял, отстрелял или преследвал дивеч. Дори няма изискване оръжието да е заредено с патрони или да е стреляно с него. Няма изискване и нарушителят да е ловец, изпълнителното деяние ловуване може да е осъществено в нарушение на правилата, разписани в ЗЛОД от всяко физическо лице, независимо дали е ловец или не е. Достатъчно е ловуването да се осъществява по някой от разписаните в чл.43 от ЗЛОД начини. Законодателят не е конкретизирал изрично и по какъв начин трябва да бъдат осъществени изпълнителните деяние „престой" или „движение”, за да има наличие на съставомерни състави и не е разграничил деянията „престой" или „движение” според начина им на изпълнение. За да е налице съставомерно деяние „движение“, е достатъчно лицето да се придвижва самостоятелно пеша или посредством определен вид техническо или транспортно средство, като водач или пътник. В случая деянието движение е осъществено чрез придвижване посредством транспортно средство. Законодателят не е поставил изискване в тези случаи и лицето, осъществяващо ловуване, да държи непрекъснато ловното оръжие, то може да се намира поставено близо до него. Без значение за съставомерността на деянието е и къде точно, в коя част на автомобила-на или между седалките, в багажника, на което и да е друго място в автомобила, е намерено оръжието, след като то се превозва сглобено и извадено от калъф. Изпълнителните деяния „престой” или „движение” по смисъла на чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД, са налице при всеки престой или движение на физическо лице, независимо дали се намира във или извън определен вид техническо или транспортно средство, неависимо дали държи оръжието в ръце или същото е поставено до него или в близост до него и независимо от това дали деецът е пътник или водач, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Единственото условие, което е поставил законодателя е, това движение да се осъществява извън населено място. И това условие в случая е налице. Налице е и квалифициращият признак по смисъла на чл.65, т.9 от ЗЛОД-деецът е използвал, като е монтирал на оръжието приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа, каквото средство е забранена от закона. Ето защо касационната инстанция намира, че вмененото на Х. деяние е съставомерно и е доказано посредством приобщените по делото писмени и гласни доказателствени средства. По отношение на отнетите с НП в полза на държавата вещи, следва да се има предвид разпоредбата на чл.95 от ЗЛОД, съгласно която при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите. Когато в случаите по ал. 1 като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия собственост е, то се отнема в полза на държавата. Когато дивечът, ловните трофеи, дивечовите продукти, превозните средства, оръжието и другите средства за ловуване по ал. 1 и 2 не могат да се отнемат, нарушителите заплащат освен обезщетението и тяхната равностойност. Няма спор между страните относно собствеността на ловна карабина [Марка], калибър 223 rem с фабр. №••• с поставено зарядно устройство с 6 бр. боеприпаси, тя е собственост на Б. Х. по данните от делото. При извод за съставомерност и доказаност на деянието „ловуване“, правилно на основание горните посочени разпоредби са отнети описаните, собствени на Х. вещи-оръжието и другите средства за ловуване. Спор се формира по отношение на монтирания върху оръжието увеличител на образа, оптичен прибор [Марка] с № •••, за който увеличител се твърди, че е собственост на трето лице-И. В. К.. В хода на съдебното производство по анд №2/2022 год. К., който в това съдебно производство е бил разпитван като свидетел, е представил договор за продажба на термален прицел, по силата на който, на 20.09. 2019 г. в с. Долни Луковит, общ. Искър, С. М. Л. е продал на И. В. К. термален прицел „Pulsar Trail 2 LRF XQ50 Weaver 5 ID" c № 9025460 за сумата от 3000 (три хиляди) лв. В самия договор за продажба продавачът е декларирал, че този прицел е негова собственост, закупил го е като нов на 19.10.2018 г. от оръжеен магазин в гр. Плевен, същият не е заложен и не е обещано прехвърляне собствеността на друго лице. При разпитите си пред въззивните инстанции свидетелят е съобщил, че термалният прицел е негова собственост и е предоставил същия на Х. с цел да пробва да ловува и да знае дали да си закупи същия. По въззивното дело е изслушана съдебно-графическа експертиза, ВЛ по която е дало заключение, че подписите, положени от продавача Л. и купувача К. в сключения договор за продажба на термален прицел от 20.09.2019 год. са положени от посочените продавач и купувач. По канд №40/2024 год. на Административен съд-Враца е представен от РУ-Кнежа снимков материал на отнетия в полза на държавата и намиращ се на съхранение в РУ-Кнежа терминален прицел, на който ясно е видим номера – •••, както и марката и другите индивидуализиращи данни. С Разпореждане №46/17.02.2025 год. на РС-Никопол, съдът е постановил да се извърши в магазина на „Росбул армс“ в гр.Плевен проверка в съхраняваните регистри за обстоятелството дали и кога е продаден термалния прицел, описан в договора за продажба от 20.09.2019 год. на С. М. Л.-продавач съобразно представения договор. По въззивното дело на л.107 и л.108 са приложени две писма, от РДГ-Ловеч, до „Росбуларм“ ЕООД гр.София и „Алексис“ ЕООД гр.Велико Търново, с искане за представяне на информация за продажбата на термални прицели с номера №№9025460 и •••. На л.109 от делото е приложено писмо от фирма „Алексис” ЕООД. гр. Велико Търново, съобразно информацията в което термален прицел „Pulsar Trail 2 LRF XQ50 Weaver SQD” c № 9025460 е продаден на фирма „Росбул арм" ЕООД със седалище гр. София. [жк], на дата 17.10.2018г. Посочено е още в писмото, че зарядните устройства, както и батериите, са със серийно производство, т.е. взаимозаменяеми са и могат да бъдат приложими с всеки един уред Pulsar Trail. Постъпило е и писмо на л.111 от въззивното дело от фирма „Росбул арм" ЕООД, в което е посочено, че термален прицел е продаден от тях на Д. Р. К. с [ЕГН] с фактура на частно лице № 0801001606, на дата 19.10.2018г. На л.112 е приложена фактура №0801001606/19.10.2018 год. за продажбата в оригинал. От писмото на л.116 от въззивното дело от „Росбул арм" ЕООД се установява, че термален прицел №9025460 е продаден на Д. Р. К., като за продажбата е издадена горната посочена фактура. Посочено е още в писмото, че лицето С. М. Л. е редовен клиент на магазина и е закупил от там няколко ловни оръжия и термални прибори, един от които е Pulsar mod.Trail2 XQ50 LRF със сериен номер •••, като за про продажбата не е издавана фактура на С. Л., тъй като клиентът не е имал нужда от такава и продажбата е осъществена като обикновена такава на дребно и не е записана в регистъра на „Росбуларм“ ЕООД по име на клиента. Това сведение в писмото е дадено по спомен на продавач-консултанта на магазина в гр.Плевен. Посочено е още в писмото, че впоследствие Л. е решил да продаде уреда на друго частно лице, което е поискало сключването на договор, което е наложило Л. да отиде в магазина и да помоли продавачада му даде информация за уреда от закупуването му в края на 2018 год. Продавачът е направил справка в електронната система на магазина и му отговорил, че в този период е продаден уред Pulsar с всичките му други индивидуализиращи данни и №9025460 на 19.10.2018 год. Което всъщност било грешка от страна на Л. за периода на покупка и служителя на магазина му дал номера на уреда, закупен от Д. Р. К.. От друго писмо на л.133 от делото от „Алексис“ ЕООД се установява, че термален прицел „Pulsar Trail 2 LRF XQ50 Weaver SQD" c № 9025460, посочен като предмет на продажбата в представения пред съда договор от 20.09.2019г., е продаден „Росбул арм“ ЕООД, на 17.10.2018 год., като зарядните устройства и батериите са със серийно производство и могат да бъдат приложими за всеки един уред Pulsar Trail. Посочено е още в писмото, че термален прицел „Pulsar Trail 2 LRF XQ50 Weaver SQD” c № ••• е продаден на фирма „Росбул арм" ЕООД на дата 18.02.2020г., като зарядното устройство се произвежда серийно и може да бъде използвано с всички модели на Pulsar Trail. В същия смисъл е и предоставената от „Росбул арм“ ЕООД информация в писмото на л.137 от въззивното дело. За касационната инстанция се налага извод, че има противоречиви данни и доказателства относно собствеността на термалния прицел. Настоящата инстанция обаче счита, че не е в правомощията й да изследва въпроси относно собствеността на вещите, иззети с процесното НП, защото това е в изключителната компетентност на общите граждански съдилища, които със сила на пресъдено нещо имат компетентността да установят кой е собственик на една вещ. В настоящото производство не може дори инцидентно съдът да се произнася по въпроса за собствеността на термалния прицел. В настоящото производство следва да се реши единствено въпроса за отговорността на привлеченото лице и по-конкретно извършило ли е то съставомерно и доказано нарушение на ЗЛОД, от една страна , и на това основание да се реши въпроса с отнетите вещи-оръжието и другите средства за ловуване. По-същественото в случая е, че съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите. Никъде в тези разпоредби на специалния закон не се посочва изискване те да са „собственост на нарушителя“. Законът ясно и недвусмислено е посочил, че във всички хипотези средствата за ловуване се отнемат в полза на държавата, без изключения, независимо каква е стойността им, независимо кой е собственикът им – очевидно е, че в разпоредбата няма изрично изключение „само, ако са собственост на нарушителя и са до определена пазарна стойност“. А в този конкретен случай не само че се касае за оръжието и другите средства за ловуване /които по принцип могат да бъдат и обикновено са законни и разрешени/, а става въпрос за уреди по смисъла на чл.65, т.9 от ЗЛОД - приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа, чието използване според повелята на тази норма е забранено при ловуване. Разпоредбата е специална по отношение тази на чл.20 от ЗАНН, поради което вещите се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са. Затова е и ирелевантно за настоящото производство чия собственост са тези вещи-дали са на наказаното лице или на което и да е друго трето лице. А ал. 2 на същата разпоредба урежда и отнемането на превозно средство като отделен вид вещи, послужили за ловуване, като изрично посочва, че това става независимо от собствеността върху тях. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 95 от ЗЛОД урежда случаите, при които по някаква причина вещите по ал. 1 и ал. 2 от същия текст не могат да се отнемат, като предвижда нарушителят да заплати тяхната равностойност. Ето защо при съставомерно и доказано нарушение правилно и законосъобразно са отнети и оръжието, и другите средства за ловуване, в т.ч. и оптичния уред, защото разпоредбата не прави разграничение дали отнетите вещи са собственост на нарушителя или трето лице, достатъчно е те да съставляват оръжието или друго средство за ловуване, щом посредством тях е извършено съставомерно деяние. Противно на възприетото от въззивния съд, в хода на административнонаказателното производсство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Производството по съставения първи АУАН е прекратено, съставен е втори в рамките на преклузивните срокове, предвидени от закона. Дори и да са били допуснати неточности в съставения АУАН, поставил началото на административнонаказателното производство, те не са от категорията на съществените и същите са преодоляни по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочени са изчерпателно и коректно всички обстоятелства от обективната страна на деянието, които са от значение за отговорността на Х.. Деянието правилно е квалифицирано и за него са наложени законосъобразни, справедливи и съответни на тежестта му наказания. Извършено е при форма на вината умисъл, тъй като деецът, по данните от делото, е знаел, че не е съобразен със закона начина на превозване на оръжието, но въпреки това го е превозвал извън населено място сглобено и извадено от калъф. Същото не може да се квалифицира като маловажно, тъй като само по себе си ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването й и изискването всеки лов да е организиран, и че тази обществена опасност е отчетена от законодателя, който е предвидил кумулативното налагане на повече от една административна санкция за извършеното от Х. административно нарушение. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Предвид горното не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т. е. конкретният случай не представлява "маловажен" по смисъла на тази законова разпоредба. При тези съображения решението на РС-Никопол следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което оспореното наказателно постановление да се потвърди изцяло. Воден от горното съдът