Решение № 5011 от 4.7.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 6412/2018 г.

Производството е по реда на 258-273 от ГПК. С решение № 318736 от 22.01.2018 г. постановено по гр. д. № 63113/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав съдът е осъдил ответното дружество "К.-••••" ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: ••• да заплати на Р.А.Р., ЕГН ••••••••, с адрес: ••• на основание чл.128, т.2 КТ сумата от 3 007, 95 лева - трудово възнаграждение за периода 01.09.2015 г. - 07.12.201 5г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.11.2016г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 3 007.95 лв. до пълния предявен размер от 3 483, 81 лева. С решението ответникът "К.-••••" ООД, ЕИК ••••••• е осъден и да за плати на Р.А.Р., ЕГН ••••••••, на основание чл.245, ал.2 КТ сумата от 326, 87 лева - обезщетение за забава в размер на законната върху трудови възнаграждения, дължими за периода 01.09.2015г. - 07.12.2015г., за общ период на забава 26.10.2015 г. - 04.11.2016 г. С решението ответникът СРС е осъдил ответникът "К.-••••" ООД, ЕИК ••••••• да за плати на Р.А.Р., ЕГН •••••••• на основание чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - сумата от 37 242, 75 лева - допълнително трудово възнаграждение във връзка с изпълнение на дейности като "ръководител на проект "Експлоатация на геотермално поле Ератину, Община Нестос, Гърция", за периода 10.03.2015г. - 07.12.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.11.2016 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 1 181, 38 лева - разноски. С решението ищецът Р.А.Р., ЕГН ••••••••, с адрес: ••• е осъден да заплати на "К.-••••" ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: ••• на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 22, 70 лева - разноски. Ответникът "К.-••••" ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: ••• да плати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийския районен съд сумата от 2 087, 51 лева - разноски. На основание чл.242, ал.1 от ГПК СРС е постановил предварително изпълнение на решението в частта, в която са присъдени суми по чл.128, т.2 КТ и чл.6, ал.1, т.2 от НСОРЗ. Недоволен от постановеното решение, е останал ответникът "К.-••••" ООД, ЕИК •••••••, който чрез пълномощника си адв.Н. в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърдения, за неправилност, назаконосъобразност и необоснованост на решението. По-конкретно въззивникът поддържа, че искът за сумата от 37 242, 75 лв. неправилно е квалифициран от първостепенния съд като такъв чл.6, ал.1, т.2 НСОРЗ, претендираната сума не представлява договорено между страните допълнително възнаграждение по трудов договор (индивидуален/колективен), какъвто не се представя от ищеца в производството, а с оглед направеното от ищеца уточнение на ИМ функциите, каквито ищецът претендира да е изпълнявал - "ръководител на проект" са му били възложени от ответното дружество не по силата на процесния трудов договор, а въз основа на допълнително възлагане по граждански договор. Излага съображения, че от събраните писмени и гласни доказателства в процеса не се установява какви действия конкретно е изпълнявал ищеца като ръководител на проект с оглед претенцията му от 37 242, 75 лв. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и отхвърли изцяло предявените искове. Въззиваемата страна – Р. А.Р. чрез пълномощника си адв.Б. оспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. По-конкретно поддържа, че от събраните пред СРС писмени доказателсва безспорно се установява допълнително заеманата от ищеца позиция Ръководител/мениджър на проекта), наред със задълженията си на „инженер сондажни машини", той е натоварен и приема да носи цялата отговорност, свързана с много повече и много по- сериозни дейности по управление и надзор на процеса по изграждане на три сондажа, включително задължение да изготвя и представя: ежедневни рапорти, описание на обсадните колони за инсталация, изчисления и рапорти за извършваните циментации и управление на технологичния процес за изпълнение на сондажните дейности по проекта. Изпълнението на тези допълнителни дейности се установявало от показанията на св.Г.А.и представените и приети от първоинстанционния съд писмени доказателства - Приложение VIII „Персонал, извършващ сондажна дейност" към Договора, подписан между гръдското дружество и ответника „К."ООД; Писмо от 13.09.2016 г. на Р.С., действаща от името на „Проджект Динамик", където е посочено, че управителят на „К. " ООД е определил инж. Р. за Ръководител на проекта и същият е приел да изпълнява тази длъжност; Списък на персонала на дружество „К."ООД, като подизпълнител на гръцкото дружество; Декларация по чл.8 от Закон 1599/1986, с която инж.Р. е приел да изпълнява длъжността, определена му от лицето, представляващо „К."ООД; Отчетни във връзка с проекта - рапорти, описание на обсадните колони за извършваните циментации. Моли въззивната инстанция за потвърди обжалваното решение. Решението в ЧАСТТА, с която исковете по чл.128, т.2 от КТ са отхвърлени за разликата над 3 007.95 лв. до пълния предявен размер от 3 483, 81 лв., като необжалвано от ищеца, е влязло в сила. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение. По исковете с правно основание чл.128 КТ и чл.245, ал.2 от КТ. Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В разпоредбата на чл. 128 от КТ е установено по императивен начин основното задължение на работодателя да изплаща на работника / служителя / уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използвана работна сила от страна на служителя. В този смисъл и визираните в чл. 128, т. 2 от КТ предпоставки за уважаване на иска за заплащане на трудово възнаграждение, са 1) наличие на трудово правоотношение, по което 2) работникът или служителят да е извършил работа при работодателя и 3) последният да не му е заплатил дължимото по трудовия договор възнаграждение в уговорените срокове. Съгласно доказателствената тежест в процеса, изцяло в тежест на работника-ищец в производството е да установи наличието на валидно трудово правоотношение правоотношение възникнало въз оснава на двустранно сключен писмен трудов договор между страните за исковия период за процесната длъжност, с уговорено трудово възнаграждение в претендирания от него размер, както и че е престирал труд за този период от време, а в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимото възнаграждение за претендирания период. В случая при съвкупната преценка на представените по делото доказателства и правилно разпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест се установява наличието на валидно трудово правоотношение правоотношение възникнало въз оснава на сключен между страните писмен трудов договор № 8 от 09.03.2015 г., по който ищецът е изпълнявал длъжността "инженер сондажни машини", при трудово възнаграждение от 600 лева и допълнително възнаграждение от 0, 6 % за всяка година трудов стаж. За периода 01.09.2015 г. - 07.12.2015 г. дължимото трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 3007, 95 лева, видно от заключението на приетата от първоинстанционния съд и неоспорена от страните съдебно -счетоводната експертиза. Работодателят, чиято е доказателствената тежест съобразнонормата начл.154 от ГПК не ангажира доказателства за плащане на това възнаграждение. При прилагане на последиците от доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме този факт за неосъществил се. Законосъобразен е изводът на СРС, че исковете по чл.128, т.2 КТ до сумата от 3 007, 95 л ева, следва да бъдат уважени, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. По иска с правно основание чл.245, ал.2 от КТ. Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно (чл.270, ал.2 КТ) и с неплащането му в уговорените срокове ответникът изпада в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл.245, ал.2 КТ. Предвид уговорените в трудовия договор срокове за плащане на трудовото възнаграждение и заключението по ССчЕ обоснован и законосъобразен е извода на СРС, че на ищеца се дължи обезщетение за забава в размер на претендираната сума, поради което искът по чл.245, ал.2 КТ е изцяло основателен и следва да се уважи в размер на 326.87 лв. за периода 01.09.2015 г. до 07.12.2015 г. Настоящият въззивен състав споделя изложеното от въззивника в жалбата, че с оглед твърденията на ищеца в ИМ, направеното уточнение от пълномощника му в о.с.з от 12.09.2017 г. искът на ищеца за сумата от 37 242, 75 лева, претендирана като допълнително трудово възнаграждение във връзка с изпълнение на дейности като "ръководител на проект "Експлоатация на геотермално поле Ератину, Община Нестос, Гърция", за периода 10.03.2015г. - 07.12.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.11.2016 г. до окончателното плащане неправилно е квалифициран от СРС като иск по чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата допълнителните трудови възнаграждения са договорените с индивидуален и /или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. По процесният трудов договор сключен между страните ищецът е изпълнявал длъжността "инженер сондажни машини", при уговорено трудово възнаграждение от 600 лева и допълнително възнаграждение от 0, 6 % за всяка година трудов стаж. Претендираната от ищеца сума от 37 242, 75 лв. неправилно е определена от първостепенния съд като договорено между страните допълнително възнаграждение по трудов договор (индивидуален/колективен), какъвто не представен от ищеца по делото (писмената форма на трудовия договор е форма за действителност), а с оглед направеното от пълномощника му уточнение на ИМ функциите, каквито ищецът претендира да е изпълнявал - "ръководител на проект" са му били възложени от ответното дружество не по силата на процесния трудов договор, а въз основа на допълнително възлагане по граждански договор, за който намират съответно приложение правилата за договора за изработка, респ.поръчка. По арг от чл.104, т.4 от ГПК (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че СРС е нарушил правилата за родовата подсъдност, което налага обжалваното решение в ЧАСТТА за сумата от 37 242, 75 лв. да бъде обезсилено като недопустимо. В останалата част по исковете с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ, решението на основаниечл.271 от ГПК следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делоно на въззивника следва бъдат присъдени разноски общо пред СРС и СГС в размер на 423.60 лв., а на въззиваемата страна общо сторените за двете съдебни инстанции разноски следва дабъдат съобразени и евентуално присъдени при разглеждане на спора по същество пред родово компетентния съд. Водим от горното, Софийски градски съд