Решение № 457 от 23.11.2023 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1609/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора против наказателно постановление № 24-2300110 от 11.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез адв. П. Д. заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт Л. взема становище по възраженията, изложени в жалбата и в хода на съдебните прения. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 24-2300110 от 11.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора на нарушителя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ, а именно: при извършена проверка на 08.03.2023г., 14.03.2023г. и 06.04.2023г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството си на работодател, не е уведомил териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора писмено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на чужденеца - •••, ЛНЧ № •••, роден на •••г. - гражданин на трета държава - Република Турция, който работи по трудов договор № 00000120/10.03.2023г., изпълнявайки трудови функции на длъжност: шофьор на товарен автомобил, с дата на действително започване на работа 13.03.2023г., съгласно трудовия му договор, в нарушение от 21.03.2023г.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 24-2300110 от 11.04.2023г., съставен от Началник отдел „АИПО“ при Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.

Проверката е започнала въз основа на искане от белгийските власти за извършване на инспекция по отношение на лицето А.С., за което има данни, че работи за „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора. В хода на тази проверка са установени редица административни нарушения, в т.ч. и настоящото.

От приложеното извлечение от търговския регистър е видно, че управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, гр. Стара Загора е К.Х.. От представеното в хода на административнонаказателното производство 1 бр. нотариално заверено генерално пълномощно е видно, че К.Х. в качеството си на управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е упълномощил Л. П. П. да извършва от негово име и за негова сметка всякакви правни и фактически действия, като го представлява в качеството му на Управител, представляващ дружеството пред всички лица /физически и юридически/, организации и учреждения /държавни, общински, данъчни съдебни и др./ в страната.

С призовка по чл. 45, ал. 1 АПК „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр.

Стара Загора е призовано да представи в срок трудовите досиета на работещи при него лица. Призовката е връчена на пълномощника Л. П.. По отношение на лицето ••• са представени следните документи: - трудов договор № 00000120/10.03.2023г., сключен между „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора като работодател и •••, с ЛНЧ: ••• - като работник. В трудовия договор изрично е посочено, че работникът е постъпил на работа на 13.03.2023, на длъжност: шофьор на товарен автомобил над 12 тона - международни превози. ••• е подписал трудовия договор;

• справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ с вх.

№ 24388233011403/10.03.2023г., от която е видно, че трудовият договор между „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора и ••• е надлежно вписан в регистъра на заетостта, воден от Националната агенция по приходите;

• длъжностна характеристика за длъжността: международен шофьор на товарен автомобил, подписана от ••• на 10.3.2023г.;

• служебна бележка № 120/13.03.2023г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на 11.03.2023г. - 13.03.2023г., подписана от •••;

• разрешение за продължително пребиваване на ••• № •••, издадено от Министерство на вътрешните работи на Република България, валидно до 28.06.2023г., от което е видно, че •••, роден на •••г., с ЛНЧ: ••• има турско гражданство;

• писма УРИ 537700-891/21.03.2023г. и УРИ 537700-995/30.03.2023г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, от което е видно, че ••• /••• / е с ЛНЧ: •••, дата на раждане: •••г., гражданство: Турция; статут на продължително пребиваващ в страната чужденец № •••, със срок до 28.06.2023г. - на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ.

• писмо с вх. № 23034089/06.04.2023г. по описа на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, от което е видно, че след направена справка в Агенция по заетостта е установено, че до момента на изготвянето й няма данни да са постъпвали от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора заявления за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави, както и няма данни да са подавани декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. На лицето ••• не е издавано разрешение за работа в Република България, като командирован специалист по смисъла на ЗТМТМ, както и не е налична информация в регистрите на Агенция по заетостта за упражняване на заетост от лицата без разрешение за работа, след регистрация в Агенция по заетостта;

• писмо с изх. № 348/06.02.2023г. по описа на Агенция по заетостта, от което е видно, че за лицето ••• няма данни да е издавано разрешение за работа, като командирован/изпратен специалист в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и не е налична информация в регистрите на Агенция по заетостта за упражняване на заетост от лицата без разрешение за работа, след регистрация в Агенцията по заетостта.

Във връзка с компетентността на административнонаказващия орган е представена заповед № 3-0085/24.01.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани в качеството на свидетели: Й. Х. Й. - актосъставител и Б. Б. Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. От техните показания се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като хронология на събиране на описаните по-горе писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

При извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо неговата отмяна.

При описване на нарушението актосъставителят и административнонаказващият орган не са посочили правилно мястото на извършване на нарушението.

И в АУАН, и в НП е записано, че нарушението е установено в гр.

Стара Загора и се състои в това, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора не е уведомило в 7-дневен срок териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора за действителното започване на работа на чужденеца - •••, ЛНЧ № •••, роден на •••г. - гражданин на трета държава - Република Турция, който работи по трудов договор № 00000120/10.03.2023г., изпълнявайки трудови функции на длъжност: шофьор на товарен автомобил, с дата на действително започване на работа 13.03.2023, съгласно трудовия му договор.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ обаче предвижда писмено уведомяването не на териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а на самата Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която е със седалище гр. София.

Следователно мястото на нарушението съобразно чл. 48, ал. 1 ЗАНН е мястото на извършването му, а именно: гр. София, а не гр. Стара Загора. Действително уведомлението може да бъде подадено в гр. Стара Загора - чрез Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, която е част от специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и е длъжна да го препрати в гр. София, но задължението, което законодателят вменява на работодателите е да уведомят самата Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която води нарочен регистър и видно от представените по делото справки е единствено компетентна да отговори дали за дадено лице е направено съответното уведомяване по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ.

Като не са съобразили горните обстоятелства актосъставителят и наказващият орган са допуснали нарушение съответно на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е съществено по смисъла на закона и значително ограничава правото на защита на нарушителя.

Съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че неправилно в АУАН и НП е посочено мястото на извършване на нарушението в Република България, като се има предвид, че ••• е бил командирован извън пределите на страната, за да осъществява преимуществено там трудовите си функции като международен шофьор на товарен автомобил.

В подкрепа на горното е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗТМТМ, която предвижда, че „условията по ал. 1 и 2 се изпълняват и по отношение на командированите или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.“ Следователно е без значение къде същите престират своята работна сила. Заявлението по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ следва да бъде подадено до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, след като трудовият договор е сключен с местно юридическо лице - „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора.

В случая е важно да се отбележи, че неправилното определяне на мястото на нарушението не е довело до липса на териториална компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.

Процесният АУАН е съставен от Й. Х. Й. - Началник отдел „АНФИ“ в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, а съгласно чл. 21, ал. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, неговата териториална компетентност се простира на цялата територия на Република България.

По отношение на наказващия орган, съгласно чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ „наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове.“ Следователно правилно обжалваното наказателно постановление е издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, към чиито личен състав принадлежи актосъставителят Й.. В тази връзка представената заповед № 3-0085 от 24.01.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София е неотносима към настоящото административнонаказателно производство.

Водим от горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и с оглед направеното от адв. П. Д. искане за присъждане на разноски, съдът намира, че Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора сумата от 480 лв., представляваща направените от дружеството в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, които съответстват на фактическата и правна сложност на делото.

С оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи следното:

На първо място, съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, касаещи допуснати в хода на административнонаказателното производство други процесуални нарушения, освен изброените по-горе.

Несъстоятелни са възраженията, че в цялото административнонаказателно производство е участвало трето лице, външно за дружеството-жалбоподател.

Поканата по чл. 45, ал. 1 КТ за представяне на документи и поканата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН е връчена на Л. П., а АУАН е връчен по пощата - лично на управителя на дружеството К.Х.. Л. П. притежава нотариално заверено генерално пълномощно, с което управителят на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора - К.Х. я е упълномощил да извършва от негово име и за негова сметка всякакви правни и фактически действия, като го представляват в качеството му на Управител, представляващ дружеството пред всички лица /физически и юридически/, организации и учреждения /държавни, общински, данъчни съдебни и др./ в страната. Действително самото пълномощно съдържа изброяване на права, които то дава на пълномощника, но следва да се обърне внимание, че в тях изрично е посочено, че това изброяване не е изчерпателно и не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия, извън изброените.

В тази връзка следва да се отбележи също така, че няма законово задължение за контролните органи да търсят и уведомяват единствено и само вписания в търговския регистър управител на съответното проверявано дружество. Тяхно задължение е да уведомяват юридическото лице, а то може да действа както чрез вписания в търговския регистър управител, така и чрез упълномощени лица.

Като съобрази горното, съдът прие за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.

Действително в АУАН не е посочено дали свидетелите по акта са свидетели при установяване на нарушението и/или при съставянето и връчването на акта.

Съдът намира обаче, че това нарушение не е съществено, тъй като в хода на настоящото съдебно следствие бе установено, че Б. Г. е свидетел при установяване на нарушението и при съставяне и връчване на АУАН, а И. И. е само свидетел при съставяне и връчване на АУАН. Дори и двамата да бяха присъствали само при съставянето и връчването на АУАН, пак нямаше да има нарушение на ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН и участието на И. И. като свидетел по акта.

Основателни са възраженията на жалбоподателя, че в АУАН не са посочени единните граждански номера и точните адреси на свидетелите, но съдът намира, че това по никакъв начин не е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като същите са установени в хода на настоящото съдебно следствие и разпитани относно констатираните от тях факти и обстоятелства по време на проверката.

Несъстоятелни са и възраженията, че към административнонаказателното производство е приложен протокол от проверка, в който са описани административни нарушения, допуснати от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, различни от това, което е предмет на настоящото разглеждане. На практика липсва такъв, не е приобщен към доказателствения материал по делото.

Съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че актосъставителят и наказващият орган са допуснали нарушение съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

При описване на нарушението те са посочили всички негови съставомерни елементи. Обстоятелството, че са отразили и кога е било установено нарушението по никакъв начин не нарушава правото на защита на нарушителя. Дори то представлява описване на обстоятелствата, при които е било установено извършването му и следователно е изпълнено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН.

Съдът намира, че не е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. След като е издал обжалваното наказателно постановление, очевидно наказващият орган е приел, че съставеният АУАН е законосъобразен и обоснован. Към административнонаказателната преписка не са приложени възражения, които наказващия орган да е бил длъжен да обсъди преди да издаде наказателното постановление.

На второ място, ако се приеме, че описаното по-горе от настоящия съдебен състав процесуално нарушение не е било допуснато или не е съществено, то следва да се приеме, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е извършило описаното в АУАН и НП нарушение.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установява, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е осъществило състава на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ, като в качеството си на работодател не е уведомил териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора писмено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на чужденеца - •••, ЛНЧ № •••, роден на •••г. - гражданин на трета държава - Република Турция, който работи по трудов договор № 00000120/10.03.2023г., изпълнявайки трудови функции на длъжност: шофьор на товарен автомобил, с дата на действително започване на работа 13.03.2023, съгласно трудовия му договор, в нарушение от 21.03.2023г.

Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ••• е осъществявал трудова дейност в предприятието.

Трудовите правоотношения са такива правоотношения, които законодателят регламентира изключително стриктно, като е предвидил множество механизми за защита на по-слабата страна в тях, а именно - на работника. Това е и причината, поради която в чл. 62, ал. 1 КТ е предвидена задължителна писмена форма, а в чл. 62, ал. 3 КТ е предвидено вписване на данните в регистъра на заетостта в Националната агенция по приходите.

В случая трудовият договор, сключен между „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора и •••, съдържа всички реквизити, визирани в чл. 66, ал. 1 КТ, в т.ч. и датата на започване на неговото изпълнение - 13.03.2023, срещу която работникът се е подписал. Той е вписан в регистъра на заетостта в НАП;

Правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че именно от тази дата следва да се изчислява визираният в чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ 7- дневен срок за уведомяване на териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора за започването на работа на чужденеца - •••, ЛНЧ № •••, роден на •••г. - гражданин на трета държава - Република Турция.

Освен това, няма как да не бъде отбелязано, че действителното започване на работа от ••• се потвърждава и от служебната бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и длъжностната характеристика, които също са подписани от работника.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че не е било необходимо проверяващите органи да установяват работника ••• и да снемат сведения от него.

Несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство не е бил установен статута на лицето •••.

От описаното по-горе писмо УРИ 537700-141/12.01.2023г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора е видно, че ••• / ••• / е с ЛНЧ: •••, дата на раждане: •••г., гражданство: Турция; статут на продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България, със срок до 28.06.2023г.

Следователно ••• е чужденец, гражданин на трета държава по смисъла на закона.

В §1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ е дадена легална дефиниция на понятието „гражданин на трета държава“, а именно: „това е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.“ Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус, не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 НК.

Макар и формално, нарушението не може да бъде квалифицирано като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като се има предвид, че по делото има данни, че същото е било установено по отношение на повече от едно лице, както и че макар за „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора нарушението да е за първи път, това не е така за неговия управител К.Х.. Служебно известно е на съда, че друго дружество - „КУБИН БГ“ ЕООД, на което отново К.Х. е управител вече е санкционирано за подобни нарушения.

Що касае размера на наложеното от наказващия орган административно наказание - имуществена санкция, съдът намира, че същото е следвало да бъде определено към минималния, предвиден от законодателя размер - извършено е за първи път и липсват други отегчаващи отговорността обстоятелства.

Действително в случая са били констатирани 21 административни нарушения, за които са издадени съответни наказателни постановления, но за всяко от тях на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е наложено отделно наказание.

Предвид изложеното, размерът на наложеното административно наказание имуществена санкция би следвало да бъде намален от 2 000 лева на 1 500 лева.

С така определеното наказание съдът намира, че би бил спазен и принципът за пропорционалност, визиран в чл. 5, §4 от ДФЕС. В случая следва да се има предвид, че става въпрос за регулиране на отношенията, при които граждани на трети държави получават достъп до пазара на труда в Европейския съюз, поради което и стриктното спазване на установените правила гарантира безпроблемното функциониране на основните стълбове на Европейския съюз и правата на гражданите му.

Водим от горните мотиви, съдът