Решение № 939 от 13.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3049/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение № 5433/25.08.2-25 г., постановено по гр. д. № 5106/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав, е отхвърлен предявеният от И. Й. Н., срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СДВР и ОД на МВР - гр. Перник, с правно основание чл.2в ЗОДОВ, солидарно за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за немиуществени вреди от нарушение правото на ЕС във връзка с воденето и прекратяването на ДП № ЗМ 11320/2018 г. по описа на СРТП при СДВР, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Ищецът е осъден да заплати на СДВР, на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ вр. с чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата от 150 лв. – разноски по делото, както и да заплати на ОД на МВР- гр. Перник, на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ вр. с чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата от 150 лв. – разноски по делото. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И. Й. Н., с който го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че досъдебното производство по повод смъртта на сина на ищеца, настъпила на 23.08.2018 г., е инцидент на влаковите релси между гара Горна баня и гара Владая, съответства на установените критерии за ефективност и при провеждането му не са налице пропуски или нарушения, които биха могли да бъдат окачествени като достатъчно съществени, за да опорочат ефективността на разследването и в този смисъл да обосноват нарушение по смисъла на чл.2 ХОПЕС и ЕКЗПЧОС. Неправилно е счел, че смъртта е установена веднага след инцидента, тъй като произшествието е настъпило на 24.08.2018 г. около 04.50 минути, но не става ясно защо и кой е подал сигнал до ЦСМП и защо смъртта е констатирана след повече от два часа. Твърди, че никой не е направил опит да провери дали пострадалият е жив след удара, а са го оставили да лежи два часа под локомотива, а хора са оцелявали и с по – тежки наранявания. В лист за прием в спешно отделение е описано, че пострадалият е изхвърлен от влака, след което е задраскано и е записано „блъснат“ счита, че тази дезориентираност от страна на разследващите органи е наложила родителите да поискат частна експертиза от д-р Ц. Н. Г. – специалист по съдебна медицина. В нея е констатирано, че послесмъртните петна на пострадалия са на гърба, а според данните от досъдебното производство той е намерен и заснет странично, което се явява съществено противоречие, което показва, че смъртта е настъпила в положение по гръб. Счита, че това води до извод, че той е починал доста по – късно след удара, след като е бил преместен от пристигналата група за оглед или тялото е било размествано преди това. Неизяснен е останал въпросът кой и как е преценил, че пострадалият е починал в мига на удара и защо не са направени опити, да му се помогне веднага. По отношение на въпросите за личността на пострадалия съдът е посочил единствено, че в кръвта му към момента на инцидента били открити наркотични вещества. Към момента на смъртта синът му Р. И. Н. е бил на 17 години. Преместили се на село, когато бил на 14 г. За меродавни са взети показанията на свидетеля Р. К., който е криминално проявен и е имал голямо влияние върху Р., който му подражавал. Твърди, че проблемите на Р. с амфетамините започнали запознанството му с Р. К.. С оглед на това счита, че последният се явява заинтересовано лице и неговите показания не е следвало да бъдат безкритично кредитирани. Никъде в материалите тези обстоятелства, споделени от родителите, не са били отразени по неясни причини. Счита, че решаващият съд е проявил изключително едностранчив подход. Поддържа, че всички пропуски и грешки на досъдебното производство водят до категоричен извод, че цялото разследване е проведено непълно, некомпетентно и необективно. Изложени са подробни съображения относно допуснати процесуални нарушения, както и действия, извършени от родителите на пострадалия за установяване на обективните обстоятелства, вместо да се извършат от компетентните длъжностни лица. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ОД НА МВР- ПЕРНИК, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е обсъдил представените доказателства във връзка с воденото разследване по ДП 11320/2018 г. по описа на СДВР, изложил е непротиворечиви и логични мотиви, като е достигнал до обосновани изводи. Поддържа, че след получаване на сигнал за изчезнало лице са предприети необходимите действия за издирването му. Не е доказано незаконосъобразно действие от страна на служители на МВР. Във връзка с воденото досъдебно производство бил извършен първоначален оглед на местопроизшествието, уведомен бил дежурния прокурор, както и бил определен наблюдаващ прокурор. Счита, че ОД на МВР – Перник не е надлежно легитимиран да отговаря по предявените искове. Твърди, че негови служители на са участвали пряко в дейностите по разследване и надзор. Ако издирването на пострадалия е започнало преди подаването на сигнала за пострадало лице на релсите, то към този момент служителите на Второ РУ-Перник не са разполагали с достатъчно данни за извършено престъпление, за да предприемат действия по разследването по НПК. Без конкретно възлагане на действия по разследването по ДП 11320/2018 г. по описа на СДВР, за неговите служители липсва компетентност за извършват паралелни действия по издирване. Поддържа, че намирането на вещи не предполага извършването на оглед, тъй като водещият разследването, след като е уведомен за установяването им, преценява дали те следва да бъдат приобщени като доказателства по делото. Ако водещият разследването е преценил, че няма основание за извършване на оглед на местопроизшествие, то няма как намерените вещи да бъдат иззети като веществени доказателства по смисъла на НПК. Намирането на лични вещи не могат да представляват достатъчно данни по смисъла на НПК. Не са доказани твърденията в исковата молба за унищожаване на улики и следи. Същевременно не могат да се претендира обезщетение за вреди, основано на хипотези и предположения. Не са установени данни за конкретно неправомерно действие на негови служители, довело до изопачаване на установените факти и обстоятелства или до забавяне на разследването. При липса на обективни материални следи, не може да се търси отговорност от служителите за това, че те не са намерени. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника СДВР, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че предпоставка за ангажиране на отговорността му е наличието на отменен по надлежния ред административен акт. По делото е установено, че ДП 11320/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 3241/2018 г. за извършено престъпление по чл.127, ал.1 НК, като в последствие досъдебното производство е било преобразувано, с оглед данни за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342 НК и е преразпределено на СГП по пр. пр. № 771/2021 г. прекратяването на досъдебното производство е било обжалвано пред СГС и САС и е влязло в сила. С оглед на това счита, че липсва незаконосъобразен акт, доколкото същият е преминал през проверка по реда на инстанционния контрол. На основание ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК, т.10, когато незаконното действие или акт на администрацията се осъществява по нареждане на органите на следствието или прокуратурата, административният орган не носи отговорност, тъй като действие в изпълнение на указанията на прокурора. На основание чл.52, ал.3 НПК разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата, а прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. Именно с постановление на прокурор е прекратено досъдебното производство, в рамките на неговата компетентност - чл.24 НПК. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че събраните доказателства в хода на образуваното производство са били достатъчни, непротиворечиви и в своята съвкупност обосноваващи крайния извод на прокуратурата и разследващите органи. Правилно съдът е приел, че са положени всички усилия за разкриване на обстоятелствата по напъпилото произшествие, с цел изясняване на фактическата обстановка, довела до конкретния трагичен случай. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. В проведеното открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно поддържа, че наличните по делото доказателства сочат за липса на извършени нарушения и съответно липса на основание за ангажиране отговорността на държавата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 23.08.2018 г. 17-годишният му син Р. И. Н. бил намерен мъртъв, прегазен от влак на влаковите релси в гр. София по линията от гр. София към гр. Перник, в района на км.17+450, между гара Горна Баня и гара Владая. На същата дата по случая било образувано ДП 11320/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 32841/2018 г. по описа на СРП. Първото действие по разследването било оглед на местопроизшествие за това, че на 23.08.2018 г., около 04 часа и 42 минути, в гр. София, влакова композиция Шкода е иннв. № 44001.6 и прикачен вагон № 60311 с машинист Е. Т. и помощник машинист И. Ц., движещ се по линията София - Перник и в района на км. 17+450 участва в транспортно произшествие с неустановен пешеходец - лице от мъжки пол, на видима възраст около 20 години, което е било склонено от неизвестно лице към самоубийство, като е последвало такова. Неустановеният към момента пешеходец, движещ се по релсовият път е загинал на място - престъпление по чл.127, ал.1 НК. На същата дата са били разпитани двама свидетели, както и били възложени действия по разследването на служители от 02 РУ към ОДМВР- Перник: да се обходи района и при наличие на веществени доказателства да се извърши оглед. На 24.08.2018 г. ищецът и неговата съпруга били разпитани като свидетели. В исковата молба са описани всички процесуално-следствени действия, извършени в рамките на досъдебното производство. С постановление от 04.02.2021 г. прокурор М. Б. изпратила по компетентност материалите по ДП на СГП, с оглед квалификацията на деянието за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.1 НК. С постановление от 19.04.2021 г. било оставено без уважение искането на Р. Н. – майка на пострадалия, за допълнителен разпит на свидетелката П., както и за връщане на приобщени по ДП като веществени доказателства - два броя мобилни апарати, като било уважено искането за назначаването на допълнителна техническа експертиза. С постановление от 30.07.2021 г. оставил без уважение искането на Р. Н. и адв. Х. за приобщаването на справки от мобилните оператори, обслужващи влаковото трасе, за времето от 19:00 часа на 23.08.2018 г. до 05:00 часа на 24.08.2018 г. с информация дали мобилните клетки са отчели преминаването на конкретно мобилно устройство и кои са собствениците на това устройство, тъй като предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхранявали за 6 месеца данните създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Прието било, че мястото, от което бил тръгнал Р. Н. - с. Драгичево, до мястото на произшествието, разстоянието е над 10 км., което той е изминал по самите коловози. Дори и в законния срок да е изискана такава справка, то към посочената мобилна клетка биха се обозначили всички мобилни телефони и устройства в този периметър, поради което от съществено значение по ДП били показанията на свидетеля И. - технически ръководител на извършваните ремонтни дейности по влаковите релси, който заявил, че Р. Н. се е движел сам по тях, не бил разговарял е никого и с нищо не показвал, че е заплашван, преследван или да се нуждаел от помощ. Машинистите също заявили, че Р. Н. се е движел по посока на приближаващата се влакова композиция, смеел се и около него не е имало други хора. На 11.08.2021 г. ДП било изпратено на СГП от разследващия полицай с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. С постановление от 01.11.2021 г. наказателното производство по ДП било прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НК - за престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1, пр.1 НК. Твърди, че по делото не е привлечено лице в качеството на обвиняем. Обжалвали постановлението за прекратяване пред СГС. С определение от 21.12.2021 г., постановено по ЧНД № 4534/2021 г. по описа на СГС постановлението за прекратяване било потвърдено. Във връзка с депозирани въззивни частни жалби с определение от 02.03.2022 г., постановено по ВНЧД № 100/2022 г. по описа на САС било потвърдено определението на СГС. На 28.06.2022 г. подал молба до Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство. С резолюция от 10.08.2022 г. Главният прокурор е оставил молбата ни за възобновяване на наказателното производство без уважение, като неоснователна. Счита, че неправилно досъдебното производство е било образувано пред ОД на МВР – Перник, който не е бил родово компетентен да го води, при наличие на достатъчно данни за престъпление по чл.342, ал.1 НК. Счита, че в хода на досъдебното производство не са предприти всички необходими действия за изясняване на съмнителните обстоятелства около смъртта на неговия син. Искането му за изискване на видео записите от гара Владая, не било уважено. Многократно отправяли искания за провеждане на разпити на свидетели - очевидци на произшествието, които биха спомогнали разкриването на обективната истина, но след месеци били проведени едва три разпита за обстоятелства от общ характер, нямащи връзка със случая. Не била назначена и техническа експертиза, поради което отправили искане в тази насока. Твърди, че 1 г. и 9 м. чакали резултат от кръвна проба за наличие на упойващи вещества. Счита, че не са били извършени всички оперативно - издирвателни действия по установяване на обективната истина, както и своевременното назначаване на експертизи, разпити и др. През месец юни 2020 г. поискали допускане на железопътно-транспортна експертиза, като искането ни било уважено едва през м.03. 2021 г. След 2 г. и 6 м.пр. пр. № 32841/2018 г. на СРП била изпратена по компетентност в СГП, където била образувана нова преписка под № 771/2021 г. и разследването продължило до 01.11.2021 г., когато било постановено постановление за прекратяване на наказателното производство - след 3 г., 2 м. и 15 дни. Излага съображения за необоснованост и неправилност на извода за прекратяване на наказателното производство, формиран в досъдебното производство, както и по реда на инстанционния съдебен контрол. При откриване на вещите на пострадалия, същите не били иззети по надлежния ред за проверка на пръстови отпечатъци – били предадени от родителите на разследващия полицай от СДВР. Поддържа, че били унищожени всички улики като местопроизшествието не беше обезопасено и запазено, а било изпотъпкано, не бил направен оглед на мястото. Нямало изготвени докладни записки и протокол за оглед от мястото на намерените вещи. Не бил направен опит да се установи къде е втората маратонка, след като намерили първата намерихме в храстите, непосредствено до мястото с вещите му. Неизяснен останал въпросът дали е имало някой с пострадалия, защо личната му карта е била в слиповете му, а не в портфейла му. Не бил направен опит да се проследи маршрута на Р. от поляната, където открихме част от вещите му, до мястото на произшествието и да се потърсят свидетели и да се изискат записите от камерите на гарата. Сам установил, че на гарата имало камери, но липсвал официален отговор, че камерите не работели. Не било уважено искането за справка от мобилния оператор относно повикванията и телефонната кореспонденция, отказано било установяването на кого се водела втората предплатена мобилна карта. Било допуснато дрехите, с които е бил пострадалият, да бъдат сложени в ковчега му, без тяхно знание, като не са били иззети за експертиза. Портфейлът на пострадалия бил върнат на първата им среща с разследващия полицай, а той бил доказателство. Неправилно ПРБ е направила изводи относно физическото и психическо състояние на пострадалия въз основа на експертиза, която оспорили, защото не се основава на обективни данни, а само и единствено на предположения. Същевременно количество наркотично вещество в кръв и урина е прекадено малко, за да се правят такива изводи. Позовава се на мудност на воденото разследване и многократно удължаване на сроковете на разследването, като ПРБ не е указвала извършването на адекватните оперативно - издирвателни действия и процесуално - следствени действия, не се е произнасяла своевременно по исканията му. Съгласно формираната практика наличието на бездействие или несвоевременно извършване на необходимите процесуални действия на органите на разследването, несвоевременното изпълнение на дадените от наблюдаващия прокурор, би могло да обоснове извод за наличие на основание за солидарна отговорност, съгласно чл. 53 ЗЗД, но не може да доведе до освобождаване на ответника от отговорност при установено наличие на неефективно разследване на престъпното деяние. Поддържа, че описаните процесуални пропуски съставляват противоправно поведение на разследващите органи в горепосоченото досъдебно производство, които действат под ръководството и контрола на прокурора, на основание чл.196 НПК. Последният от своя страна не е изпълнил правомощията си да обезпечи извършване на необходимите следствени действия за разкриване на обективната истина, съобразно изискванията на чл.13 НПК. Установените пропуски, довели до неефективно разследване, са в нарушения и на чл.203, ал.1 и ал.2 НПК, съгласно които прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, като е длъжен в най - кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора. Отговорността на извършилите разследването дирекции на МВР и Прокуратурата е солидарна. Позовава се на приложимост на чл.2 ХОПЕС, както и на чл.2, § 1 ЕКЗПЧОС. Счита, че в случая са били допуснати съществени процесуални нарушения и пропуски при провеждане на разследването за установяването на всички обстоятелства по случая, както и при последващата оценка на доказателствата и неглижирането и подминаването на възможността да е извършено престъпление, което е довело до инцидента.с описаните действия и бездействия служители на ответниците са направили невъзможно установяването на обективната истина относно смъртта на сина му. Така е допуснато нарушение на ПЕС, а именно: чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския Съюз (ХОПЕС) - Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.Засегнатото право в случая е правото на живот по чл. 2 ХОПЕС. Позовава се на нарушение на принципа, установен в чл. 67 от ДОЕС, според който „Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите-членки. Счита, че са нарушени норми, въведени с Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета: - Правото на жертвите да получават информация по делото по чл. 6, пар. 2,6. „б“ ; Правото на изслушване и на представяне на доказателства по чл. 10, т. 1; позовава се на нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, също гарантиращ правото на справедлив съдебен процес; чл. 13 ЕКЗПЧОС, гарантиращ правото на ефективни правни средства за защита; чл.2, § 1 ЕКЗПЧОС. Твърди, че в резултат от бездействията, пропуските и неадекватността, респ. неефективността на разследването, довели като краен резултат до невъзможност за разкриването на обективната истина за смъртта на неговия син, претърпях изключително тежки неимуществени вреди. Изпитвал огромна мъка от загубата на детето му, както и от невъзможността да узнае действителните причини за неговата смърт. Тази мъка го преследвала всеки ден, заедно мъката от самата загуба. Постоянно си задавал въпроса дали съм могъл да предотвратя смъртта на детето ми, но не мога да си отговоря на същия, тъй като не знаел каква е действителната причина тя да се случи. Ежедневно страдал от това. Ежедневно мислел по тези въпроси и времето не променяло интензитета на душевните му страдания. Изпитвал голяма болката от мисълта, че по време на разследването са били допуснати изключителни пропуски, немарливост и незаинтересованост. Работело се по единствената версия за самоубийство. Горещата следа била изпусната. Впоследствие нямало желание за разследване. Загубил доверие в институциите, на които аз безрезервно вярвах като бивш служител на МВР. Осъзнаването, че се накърняват редица негови права, водело до голямо емоционално напрежение, стрес, безпомощност и неудовлетвореност. Бездействието и неефективността на разследването причинили на ищеца ежедневни притеснения, в продължение на години. Всичко това много натоварило психическото му състояние, като създаде в него притеснения, изключително негативни емоции и силна душевна болка, депресирало го. И понастоящем изпитвал тъга, огорчението, чувството на безпомощност и малоценност. Загубил връзка с близки и познати. Отношенията със съпругата му се сринали. Разболял се от рак. Нямал желание за живот. Не можел да спи пълноценно, постоянно се будел, сънувал различни сценарии за смъртта на сина му. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от бездействието на служителите им, както и от неефективното и неадекватно разследване по ДП № 11320/2018 г. по описа на СДВР, с което бездействие съществено е нарушено ПЕС., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на присъденото обезщетение претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с който я оспорва. Счита, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността му. В случая ищецът се е възползвал от възможността да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на НПК, като постановлението е потвърдено по реда на инстанционния контрол. Счита, че гражданският съд не може в производството по ЗОДОВ инцидентно да се произнася по неговата законосъобразност. По делото не е доказано увреждащ акт на ответника – нарушената норма на ПЕС да предоставя права на частно-правните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и вредите да са в причинна връзка с това нарушение. В условията на евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение е изключително завишено по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ОД на МВР-Перник, с който я оспорва. Твърди, че негови служители не са участвали пряко в разследването, поради което предявеният иск е недопустим. За всички оперативно - издирвателни мероприятия своевременно е бил уведомен разследващия полицай по делото. По силата на НПК наблюдаващият досъдебното производство прокурор осъществява контрол върху разследването, като преценява дали извършените действия са законосъобразни и дали е необходимо да бъдат изяснени и събрани други обстоятелства и доказателства. В случая е преценено, че по делото са извършени всички необходими действия по разследването и са събрани достатъчно доказателства за изясняване на обективната истина, поради което не е налице незаконосъобразност и пропуски в разследването. Ако такива пропуски е имало, е следвало да се установят и делото да се върне за събиране на нови доказателства или да бъдат сезирани компетентните органи за осъществени неправомерни действия и неизпълнение на служебните задължения на конкретни служители. Това не е установено по делото по отношение служители на Второ РУ-Перник. Поддържа, че намирането на вещи само по себе си не предполага извършването на оглед, тъй като след уведомяване на водещия разследването, той преценява дали те следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото. издирването и търсенето на вещи предполага обхождане на определен периметър, поради което мястото не може да остане в първоначалния си вид. Ако водещият разследването прецени, че няма основание за извършване на оглед на местопроизшествие, то няма как намерените вещи да бъдат иззети като веществени доказателства по смисъла на НПК липсват доказателства за унищожаване на улики и следи твърди, че служителите на ОД на МВР – Перник на 23.08.2018 г. са оказали необходимото съдействие и са провели оперативно-следствени мероприятия, запознали са преките си ръководители и разследващия полицай от СДВР за резултатите от тях. липсват данни за възложени и неизпълнени конкретни задачи и действия от служители на ответника. Не се твърди конкретно неправомерно действие, нито за такова, което е довело до изопачаване на установените факти и обстоятелства или до забавяне на разследването. Не са подавани жалби срещу негови служители, нито срещу действия по разследването, свързани с приобщаване на веществени доказателства. счита, че липсва причинна връзка между описаните в исковата молба неимуществени вреди и конкретни действия на негои служители. Моли съда да прекрати производството по делото спрямо ОД на МВР – Перник, а в условията на евентуалност – да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба СДР оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не са представени доказателства за сочените нарушения. Поддържа, че искът неправилно е насочен към СДВР, тъй като не се твърди участие на полицейски органи, което да осъществяват наказателна репресия или други неправомерни действия спрямо ищеца без участието на прокурор. Липсва причинна връзка между действията на негови служители и сочените от ищеца неимуществени вреди. Излага съображения, че липсва пасивна процесуална легитимация за него. По силата на чл.46, ал.2, т.1 НПК прокурорът ръководи разследването в наказателното производство, като наблюдаващият прокурор е длъжен да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. Негова е компетентността да дава указания по разследването, да изисква, проучва и проверява всички материали, които указания са задължителни за разследващия орган. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Моли съда да постанови решение, с което за отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. ДП № ЗМ 11320/2018 г. по описа на СРТП – Отдел „Разследване“ – СДВР, пр. пр. 32841/2018 г. по описа на СРП, е образувано на 23.08.2018 г. след подаден сигнал от дежурен при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР за ПТП, настъпило за настъпило на същата дата, около 04.42 ч. сутринта, в гр. София, между Горна Баня и гара Владая между влак и пешеходец. Досъдебното производство е образувано за това, че на посочената дата и час, в гр. София,, влакова композиция Шкода, с посочен инвентарен номер и прикачен вагон, с посочен номер, машинист Е. С. Т. и помощник машинист И. Г. Ц., движещ се по линията София – Перник и в района на км.17+450, участва в транспортно произшествие с неустановен пешеходец – лице от мъжки пол, на видима възраст около 20 години, което е било склонено от неизвестно лице към самоубийство, като последвало такова. Неустановеният към този момент пешеходец, движещ се по релсовия път, е починал на място – престъпление по чл.127, ал.1 НК. В деня на инцидента е депозирана докладна записка относно обстоятелствата, при които е настъпил инцидента. Съставен е протокол за оглед на местопроизшествие в деня на настъпване на инцидента, като са изготвени скица и фотоалбум. Проведен е разпит на локомотивния машинист Е. С. Т. и помощник локомотивния машинист И. Г. Ц.. Свидетелят Т. е дал показания, че на 23.08.2018 г. потеглили от Централна гара в 04.22 ч. На км.17+450 , в междугарието Горна Баня – Владая, се движили с 58 км/ч, при разрешени 60 км/ч. било тъмно, без изкуствено осветление. В дясно имало указателна табела за предстоящо намаление 30 км/ч. поради ремонта на гара Владая. Излизайки от дясна крива срещу него на около 50-100 м. в светлината на прожектора на влака забелязал силует на човек. Веднага подал звуков сигнал и задействал екстрената спирачка, отново подал звуков сигнал. Приближавайки към силуета, видял, че по средата на релсите ходел млад мъж, на видима възраст около 30 години, смеел се, приличал на психично болен човек. Въпреки екстрената спирачка, не успял да избегне удара и влакът минал през него. Влакът спрял много скоро след това слезли веднага с колегата му и видели, че пострадалият лежи мъртъв под влака. Обадил се на тел.112 и съобщил за инцидента. Спешна помощ констатирали смъртта на пострадалия. Извършен бил оглед и били взети проби за употреба на алкохол и наркотици. В същата насока са и показанията на свидетеля И. Ц.. На км.17+450 , на неосветено място, около 50 м. преди влака видял силует на човек. Веднага задействали звуков сигнал, но въпреки това човекът тръгнал по релсите срещу тях. Бил млад човек, с широка усмивка веднага била задействана от машиниста екстрената спирачка, но въпреки това влакът преминал през човека. Много бързо след това влакът спрял. Изготвена е и докладна записка относно проведени оперативно – издирвателни мероприятия по издирване на пострадалия. На около 800 м. от стадиона били родителите на Р. Н., които водели куче. На 10 м. от линията в тревата имало пакет полупразен от „Зайо Байо“, мобилен телефон, електронна цигара. Родителите обяснили, че вещите са на сина им. На 7-8 м. намерили една обувка на сина им. Родителите обяснили, че са обходили навсякъде около вещите, за да търсят сина си и по този начин те са нарушили местопроизшествието. Обходили обстойно района, но не открили никакви следи от борба, кръв или друг, или други вещи. С постановление за възлагане на действия по разследването разследващият полицай при СРТП-ОР-СДВР е възложил на съответните оперативно - издирвателни органи на МВР при 06 РУ-СДВР извършване на конкретни действия по разследването. С постановление за възлагане на действия по разследването от 23.08.2018 г. на 02 РУ при ОДМВР – Перник, е възложено на съответните полицейски служители да извършат обходи и да се извърши оглед на поляна, находяща се на ЖП релсов път Перник – София, община Драгичево и при наличие на веществени доказателства да се извърши оглед на местопроизшествие. В деня на инцидента е съставен протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен е албум. С протокол за доброволно предаване от 24.08.2018 г. са предадени пластмасова тръбичка от химикал и опаковка с хартиени листчета. На 24.08.2018 г. е разпитан бащата на пострадалия – ищец в настоящото производство. Преди една година разбрали, че започнал да приема амфетамини давали му много малко пари, за да не си купува дрога. Следели с кого се вижда, къде ходи, с кого се среща. През последните три месеца много се променил, затворил се, отдалечил се от старите си приятели. През последния месец бил много нервен, агресивен, на моменти неадекватен. Съпругата му напуснала работа, за да е непрекъснато до него. Понякога го водел на работа с него. Десетина дни по – рано направили тест за наркотици, който реагирал на амфетамини и марихуана. На 22.08. трябвало да отиде с него на работа, но казал, че има разстройство. Съпругата му казала, че Р. видимо не бил добре. Към 19.10 ч. казал, че иска малко да се разсее. Разрешил му да се разходи и до 20.30 ч. да се прибере. В 20.30 ч. започнал да му звъни, но не вдигал. В 22.30 ч. получил известие, че телефонът му е включен. На следващия ден го търсили, звънели на негови приятели, но никой не го бил виждал. Към 14 ч. отишли до стадиона, тръгнали по обрасла пътека. Намерили шише с вода, пакет от „Зайо Байо“, които синът му купил преди да излезе от дома им. На около 2-3 м. била влаковата линия. Намерили мобилния му телефон и електрона цигара, разположени едно върху друго. В страни, на около 3-4 м. намерили лявата му маратонка, закачена в храстите. Обадил се на началника на участъка, пристигнал полицай и започнали да търсят на мястото. След това разбрали за влаковата катастрофа. След разговор с дежурен полицай от София, отишъл в моргата за разпознаване на пострадалия. На 24.08.2018 г. е проведен разпит на Р. В. Н. – майка на пострадалия. Показанията й са в същата насока. Посочила, че преди една година разбрали, че синът им приема амфетамини. Упражнявали строг контрол върху него, стараели се да не остава сам. През последните 3 месеца се затворил в себе си, престанал да се вижда със стари приятели. Бил много нервен, агресивен, на моменти неадекватен. Десет дена по – рано му направили тест за наркотици, който реагирал на амфетамини и марихуана. На 22.08. не отишъл с баща си на работата му. Излязъл към 10 ч., да пие кафе. Свидетелката излязла в 11 ч. до стадиона и видяла, че Р. бил сам и се разхождал напред, назад без посока. Веднага разбрала, че отново е приел нещо, защото поведението му не било нормално. Помолила го, да се прибере, но той обяснил, че ще потича малко. В 16 ч. отишла отново до стадиона и той пак бил там. Убедила го ,да се прибере в дома им. В 19.10 ч. казал, че иска, да излезе малко, да се разсее. Баща му разрешил да се разхожда 1 час. Към 20.30 ч. не се прибрал. Не отговарял на телефонните обаждания. На следващата сутрин отишла на стадиона, но го нямало. След 14 ч. намерили описаните по – горе лични вещи на пострадалия. Свързали се полицай от София и посетили моргата за разпознаване на пострадалия. На 27.09.2018 г. е проведен разпит на Л. И. П. – ръководител движение към НК „ЖИ“. На 23.08. била нощна смяна. Извършвали се ремонтни дейност. След 04-04.15 ч. ремонтните дейности по линията приключили и влакът от Горна Баня се движил. Разбрала за настъпилата влакова катастрофа. Не е видяла някой да ходи между релсите. На 28.09.2018 г. е разпитан и Р. Ч. К.. Познавал Р. от преди 2-3 години, когато дошъл в с. Драгичево, за да живее там. Преди това Р. живеел в гр. София. Преди година станали по – близки, много добри приятели. Харесвали кучета. Р. не бил затворен човек. Приемал наркотици. Знаел това, още когато се преместил в с. Драгичево. Приемал много амфетамини - ежедневно, пушел марихуана. След прием на амфетамини ставал по – жизнен, но понякога ставал агресивен, неадекватен, говорел несвързано. Споделял, че има проблеми със семейството си, постоянно се карали. Не ходел на училище, дал е сведения за извършен обир на кештерминал, както и за това, че Р. разпространявал наркотици. След обира се отдалечили един от друг през последните 2 месеца Р. се държал странно, дори налудничево – говорел несвързано, правел необясними неща. Казал, че имал проблеми, които не били със семейството му. Последно го видял на 21.08., около 22 ч. Изглеждал нормално, не говорел несвързано. На 28.09.2018 г. е проведен разпит на В. Ж. В.. Познавал Р. от 7-8 месеца. Споделял за проблеми с родителите си – не го пускали да излиза, нямал много пари. Давал му пари. Имал дълг към А. К.. Продавал е свои вещи, вземал е пари и от други хора от селото. Когато излизал с него, бил адекватен. Имало случаи, когато го виждал случайно и бил в неадекватно състояние. Тогава разбирал, че е приел наркотици. Потвърдил, че изпробвал нови наркотици всеки следващ път му се струвало, че е с все по – влошено състояние. През последните 2 месеца много се променил. Престанал да контактува с хората от селото. Престанал да излиза със свидетеля, не разговаряли. В края на м.06., началото на м.07. го видял и споделил, че хора му се обаждали от непознати и скрити номера, които психически го напрягали. Тогава бил в неадекватно състояние. Не бил в състояние, да разкаже, какво са му казали тези хора. В последните два месеца игнорирал всички около себе си. Десет дни преди инцидента се сбил с едно момче. Вечерта преди инцидента, около полунощ видял Р. на бара, който го поздравил. Бил спокоен, усмихнат, свеж. Бил сам. По-късно разбрал за инцидента. На 13.05.2019 г. е проведен разпит на И. Д. И.. От показанията му се установява, че през м.08.2018 г. бил на работа, нощна смяна, правели ремонт на влаковото трасе при гара Владя. Между полунощ и 04.30 ч., когато не преминавали влакове. Приключили работа към 04 ч. Обадил се на ръководителя на гарата, за да пуснат влаковете. След като излязъл, чул нещо като лай на куче. Отивайки към буса, видял момче, което ходело по влаковите релси и траверси. Нямало осветление на мястото. Момчето викало, но нищо определено не е казвал. Момчето било без обувки. Решил, че момчето е пияно движил се в посока от с. Драгичево към Горна Баня. Момчето не буйствало, не е разговаряло с работниците. Преминало и продължило да вика. Не е преценил, че има нещо смущаващо и не се е върнал при дежурния ръководител. В този момент нямало преминаващи влакове и не знаел, кога трябва да премине следващия влак. Впоследствие разбрал за инцидента. С постановления от 17.12.2018 г., 27.02.2019 г., 23.04.2019 г., 25.06.2019 г., 22.08.2019 г., 23.10.2019 г., 27.12.2019 г., 05.03.2020 г., 18.05.2020 г., 03.07.2020, 26.08.2020 г., 23.10.2020 г., 07.01.2021 г., 22.02.2021 г., 12.05.2021 г., 17.06.2021 г., са удължавани сроковете за разследване, предвид фактическата и правна сложност на делото. С постановление от 04.02.2021 г. на СРП досъдебното производство е изпратено по компетентност на СГП с образуване на пр. пр. № 771/2021 г. с продължаване разследването за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.1 НК. В досъдебното производство са допуснати съдебно – медицинска и две съдебно- химически експертизи. Установена е тежка съчетана травма, наличие на амфетамин в изследваната кръвна проба от 0, 002 мг% и 0, 320 мг% в урината. Не е установено наличие на алкохол, както и изрично посочени лекарствени средства, а е установено наличие на амфетамин, приет преди смъртта. Като причина за смъртта е посочено тежка съчетана открита черепно-мозъчна травма, като водеща е черепно-мозъчната травма. Смъртта е с травматична генеза. Допусната е техническа експертиза, която е изследвала два мобилни телефона, съдържанието на карта памет на телефоните, изпратените текстови съобщения, дневника на всички входящи и изходящи обаждания. На два оптични диска е била свалена цялата информация и файлове В НИКК е изготвена физико-химична експертиза на стъклена тръбичка със следи от бяло вещество, както и на правоъгълна картонена кутийка, съдържащ листчета хартия. В стъклената тръбичка е установено наличие на следи от амфетамин и кофеин, а във втория обект не са открити следи от вещества, поставени под контрол на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Изготвена е и съдебно-медицинска експертиза от психиатър, клиничен токсиколог и съдебен лекар, съгласно която в случая се касае за употреба на амфетамин. Наличието на надпрагова концентрация в кръв и урина на лицето означава, че е употребило наркрокично вещество в период средно 24-36 ч. Установеното количество амфетамин се отнасят към нетоксичните, но фармакологично активни концентрации на амфетамините. Тази концентрация предполага ефект върху централната нервна система, изразяващ се във възбудна симптоматика на еуфория, изявено чувство на удоволствие, съвършенство и прилив на енергия, повишена физическа активност, будност, бдителност, концентрация, предизвикване на чувство за благополучие, освобождаване от социалните норми. Употребата на това наркотично вещество може да води до нервност, безпокойство, параноични пристъпи, загуба на концентрация, колапс. Вещите лица приемат, че при Р. Н. са били налице психични и поведенчески разстройства в резултат на употреба на психоактивни вещества (амфетамини и марихуана); синдром на зависимост към стимуланти (амфетамини); амфетаминова психоза, която е свързана с халюциногенни прояви, което не зависят от еднократно приетата доза, а са свързани с хроничния прием на амфетамини. Установеното наличие на амфетамин в кръвта и урината на Р. Н., при данните за хронична употреба, е възможно да причини халюцинации. Вещите лица приемат, че в резултат на прием на амфетамини преди настъпването на смъртта пострадалият е бил неадекватен, дезориентиран и с поведението си е улеснил настъпването на инцидента. Преписката е изпратена от СРП по компетентност на СГП с постановление от 04.02.2021 г., като е образувана пр. пр. № 771/2021 г. и е приета по компетентност. Допусната е техническа железопътно-транспортна експертиза, за установяване причините за настъпилия инцидент. Вещото лице приема, че причина за възникналото произшествие е нарушаването на сервитута на ЖП от страна на пострадалия, движението му по релсите срещу влака и оставането му на пътя на влака, въпреки сигналите на машинистите. Не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествието от страна на машинистите. Пострадалият е имал техническа възможност да се отдръпне в страни от ЖП, след като е бил осветен от локомотива е и е подаден звуков сигнал, но не е предприел такива действия. Разследването е предявено на майката на пострадалия на 14.04.2020 г., като бащата е призован за това, но е изразил нежелание да присъства. С постановление от 19.04.2021 г. са оставени без уважение исканията на майката на пострадалия за допълнителен разпит на Л. И. П., предвид изминалия период от 2 г. и 8 м. и проведения непосредствено след инцидента разпит, както и искането за връщане на приобщени по делото като веществени доказателства два броя мобилни апарати, за което СГП ще се произнесе по чл.242, ал.1 НПК. Уважено е искането за допълнителна задача на техническата експертиза и е удължен срокът на разследване. С постановление от 30.07.2021 г. е оставено без уважение доказателственото искане на Р. В. Н. – майка на пострадалия, за приобщаване на справки от мобилните оператори относно мобилните клетки, обслужващи влаковото трасе от 19.00 ч. на 23.08.2018 г. до 24.08.2018 г. и мобилните клетки отчели ли са преминаването на конкретно мобилно устройство, както и да се изиска справка от мобилните оператори за това кои са собствениците на мобилните номера, тъй като е изтекъл срокът за съхранение на исканата информация. Към посочената мобилна клетка биха се обозначили всички мобилни телефони и устройства в този периметър, както и съществено значение имат показанията на И. И., съгласно които пострадалият сее движил сам по влаковите релси, което е прието, че означава, че не е разговарял с никого, не е заплашван, преследван, респ. че се нуждае от помощ. Машинистите също са заявили, че пострадалият се е движил в посока на приближаващата влакова композиция, смеел се е и около него не е имало други хора. Изготвена е допълнителна техническа експертиза. Констатирано е нормално техническо състояние на локомотива. С постановление от 01.11.2021 г., на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1, алт.2 НПК наказателното производство по ДП № ЗМ 11320/2018 г. по описа на СРТП-Отдел „Разследване“-СДВР-МВР, пр. пр. № 771/2021 г. по описа на СГП, за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.1 НК. С определение № 1672/21.12.2021 г., постановено по НЧД № 4534/201 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, , образувано по жалба на наследниците на починалото лице, постановлението за прекратяване на досъдебното производство е потвърдено. С определение № 165/02.03.2022 г., постановено по ВНЧД № 100/2022 г. по описа на САС, НО, 6 състав, образувано по жалба на родителите на пострадалия, е потвърдено посоченото определение на СГС. В рамките на развилото се досъдебното производство (23.08.2018 г. - 01.11.2021 г.) родителите на пострадалия са отправяли различни искания – за освобождаване на тялото; за връщане на личните вещи; за издаване преписи на събрани доказателства; искания за отвод на разследващия полицай поради забавяне на разследването и отказ да отговаря на обажданията им, които са оставени без уважение с постановление от 04.02.2021г. на СРП и постановление от 14.04.2021г. на СГП; при първото предявяване материалите по разследването на 14.04.2021 г. за допълнителен разпит на вече разпитан свидетел и назначаване на допълнителна техническа железопътно-транспорна експертиза, а по-късно за изискване на справки от мобилни оператори, по които е налице произнасяне от СГП с постановление от 19.04.2021г. и постановление от 30.07.2021г., обсъдени по – горе. В производството пред СГС е разпитан свидетеля Т. Х. Х.. От показанията му се установява, че познавал ищеца от 2018 г., когато бил нает от него и съпругата му да ги представлява по досъдебно производство във връзка със смъртта на сина им. Досъдебното производство година и половина се водело от СРП. Подал молба за изпращане на делото на СГП, но това станало година и половина по – късно. При първата му среща с разследващия полицай М. М. тя му обяснила, че това е категорично самоубийство и не се разследват никакви други версии. Депозирали многобройни молби, които се проточвали с месеци. Повечето му искания не били уважени. Обжалвали постановлението за прекратяване на наказателното производство. подали сигнал до Специализираната прокуратура, откъдето след няколко месеца получили обаждане по телефона, че са допуснати множество грешки от страна на разследващите органи и съответните наблюдаващи прокурори. След това прекратили служебните си отношения, но не и отношенията си в личен план. Свидетелят не е присъствал на огледите на местопроизшествието. По – късно се запознал с материалите. В последствие установил, че бащата на Р. е направил самостоятелни огледи, открил доказателства, тъй като е бивш служител от системата на МВР и адекватно е подал сигнали за събиране на доказателства. В хода на досъдебното производство инициирал изготвяне на частна съдебно-медицинска експертиза, която имала разминавания с тази, която е приета по досъдебното производство. в нея било прието, че смъртта на пострадалия не е настъпила веднага, тъй като имало послесмъртни петна по гърба. Ищецът бил съсипан. Развели се със съпругата му, развил злокачествено заболяване. Споделял със свидетеля, че не му се живеело. Единствената причина да живее била, да постигне някаква справедливост за смъртта на сина си. Бил изключително емоционален. Всеки разговор за Р. бил свързан с това, че няма справедливост. Това продължило през последните 5 години. Ищецът се сринал психически. Ищецът му споделял, че не са събрани веществени доказателства. открил едната маратонка на сина си. Патологът му споделил, че по краката на момчето имало рани от охлузвания от храсти. Това не било развито в заключението, а само се споменавало. Посетил района на произшествието, изискал от ЖП гарата да изпратят видеоматериали, тъй като имало камери. Разследващият полицай М. казала, че се е обадила по телефона на гарата и обяснили, че тези камери не работели. Имало свидетели във връзка с извършвани СМР на място. Било отказано разпитването им и въпросът не бил изяснен. Местопроизшествието не било запазено. Имало разлика в послесмъртните петна. Представили частната експертиза в досъдебното производство, но отказали да я приемат. Отказали да допуснат техническа експертиза за установяване скоростта на мотрисата. След това назначили някакъв автоексперт, който нямал нужните знания за ЖП транспорт. Това отнело още 2 години. Направил искане до мобилните оператори да се засекат клетките, каква е била траекторията на момчето преди след инцидента, но това било отказано, а след това досъдебното производство било прекратено. От ищеца разбрал, че личната карта на пострадалия била намерена в слиповете му. Това било открито в Съдебна медицина, по време на огледа от съдебния патолог. Свидетелят е виждал фотоалбума по досъдебното производство. там били направени 3 снимки с изключително лошо качество. Не можело да се ориентират за следи на самото местопроизшествие. В изготвените експертизи била допусната грешка в името на пострадалия. Реакцията на ищеца била на неуравновесен и психически съсипан човек. И двамата родители рухнали като личности, особено ищеца. В експертизите пострадалият бил посочен с името Р. Х.. Това ги угнетявало допълнително. Спрели да вярват в съдебната система и в държавния апарат. Пред СГС е представена експертната справка, на която се позовава ищеца, изготвена от д-р Ц. Н. Г. – специалист по съдебна медицина. На посочения специалист е предоставено експертното заключение по допуснатата в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, но не и други материали от досъдебното производство. прието е, че не става ясно къде е намерено тялото, в какво положение, и др. Счетено е, че предварителните сведения са поднесени съвсем оскъдно. Налице е комбинирано травматично въздействие, съчетаващо механизъм на блъскане с удар от движещ се ЖП транспорт и преминаване, прегазване на влаковото колело през лява ръка с ампутирането й. прието е, че не е възможно да се изключи преди инцидента пострадалият да е получил други травми от удари по главата и тялото и някои от уврежданията да не са причинени от ЖП произшествието. Категорично е прието, че причината за смъртта е травмата от ЖП транспорт, като не може да се изключи травмиране преди това, включително побой, но тези травми не са причинили смъртта. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо. Ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на европейския съюз (ПЕС) от незаконни действия и бездействия на нейни органи и длъжностни лица. Искът е насочен срещу ответниците, в качеството им на държавни органи. Съгласно формираната съдебна практика отговорността на държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен спрямо нея иск, както и чрез иск срещу причинилия увреждането държавен орган, в който случай последният има качеството на процесуален субституент. Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект - държавата (решение № 259 от 09.05.2025 г. по к. гр. д. № 4449/2023 г. но ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 72 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 72 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 3006/2020 г. на ВКС, ГК, ІІІ ТО, постановени по реда на чл.290ГПК и др.). В случая ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители при ответниците – държавни органи, с които е нерушено ПЕС. В исковата молба ищецът е очертал кои действия и бездействия на служители на ответниците счита за незаконни, във връзка с които е претърпял неимуществени вреди, обезщетение за които претендира по делото. Посочено е в какво се изразява и достатъчно същественото нарушение на ПЕС, което може да послужи като основание за ангажиране на отговорността им по реда на чл.2в ЗОДОВ. Ето защо въззивният съд счита, че исковете, предмет на делото са процесуално допустими, ответниците са надлежно легитимирани да отговарят солидарно по тях, в качеството им на процесуални субституенти на държавата. Дали описаните действия и бездействия са осъществени, дали са незаконни и достатъчно съществено нарушават ПЕС са въпроси, които имат отношение към съществото на спора, но не и към допустимостта на предявените искове. Ето защо, като се е произнесъл по същество по предявените искове, решаващият съд е постановил допустим съдебен акт, поради което следва да се разгледат оплакванията относно неговата правилност. Ищецът се позовава на съществени нарушения на ПЕС - чл.47 ХОПЕС и чл.2 ХОПЕС, чл.67 ДФЕС, Директива 2012/29/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/2929/ПВР на Съвета; чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, чл.13 ЕКЗПЧОС и чл.2, § 1 ЕКЗПЧОС. На основание чл.2, § 1 ЕКЗПЧОС правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона. Заявеният от ищеца деликт следва да се отнесе към посочената норма, което е в съответствие с разрешенията, дадени с решение от 27 януари 2011 г.,V отделение на ЕСПЧ - Д. и други срещу България (жалба № 44862/04). С цитираното решение е отбелязано, че член 2, § 1 ЕКЗПЧОС налага на държавата задължението да гарантира правото на живот чрез създаването на ефективни разпоредби в наказателното право, за възпиране на извършване на престъпления срещу личността, подкрепени от механизми на правоприлагащите органи за предотвратяване, противодействие и наказване на нарушения на тези разпоредби. Това задължение поражда косвеното изискване да има някаква форма на ефективно официално разследване. Властите са длъжни да извършват независимо и безпристрастно официално разследване, което отговаря на определени минимални стандарти по отношение на неговата ефективност. Характерът и степента на контрол, които отговарят на минималния праг на ефективност зависи от обстоятелствата при всеки конкретен случай. Те трябва да бъдат оценявани въз основа на всички релевантни факти и по отношение на практическите реалности на следствената работа (Великова срещу България, № 41488/98, § 80, ЕСПЧ 2000-VI,). Нещо повече, това не е задължение за постигане на резултат, а само пътят. Член 2 не предвижда правото лицата да бъдат преследвани от закона или осъждани за престъпления, или абсолютното задължение всички следствия да довеждат до присъди или налагане на наказание. Също така с решение от 20 октомври 2015 г., ІV отделение на ЕСПЧ - дело Мулини срещу България, § 40 и § 41, (жалба № 2092/08), е подчертано, че задължението за защита на правото на живот по чл.2 от Конвенцията във връзка с общото задължение на държавата по чл.1 от Конвенцията да „осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в Конвенцията“, изисква по подразбиране да има някаква форма на ефективно официално разследване, когато хора са били убити в резултат на употребата на сила. Разследването трябва да бъде наред с другото задълбочено, безпристрастно и внимателно (Jaloud v. the Netherlands, № 47708/08, § 186, ЕСПЧ 2014 г.; Начова и други срещу България, № 43577/98 и 43579/98, § 110, ЕСПЧ 2005 VII; McCann and Others v. the United Kingdom, 27 септември 1995 г., §§ 161-63, Серия A № 324). Като изисква от държава да предприеме съответни стъпки за обезпечаване на живота на тези, които са в рамките на нейната юрисдикция, чл.2 налага задължение на тази държава да гарантира правото на живот чрез въвеждане на ефективни наказателноправни разпоредби за предотвратяване на извършването на престъпления срещу личността, подкрепени от техники в областта на правоприлагането за предотвратяване, противодействие и наказание на нарушения на тези разпоредби. Това задължение изисква по подразбиране, че трябва да има някаква форма на ефективно официално разследване, когато има основание да се счита, че дадено лице е претърпяло животозастрашаващи наранявания при съмнителни обстоятелства, дори когато предполагаемият извършител на смъртоносното нападение не е държавен служител (Menson v. the United Kingdom (решение за допустимост), № 47916/99, ЕСПЧ 2003-V, и Ангелова и Илиев срещу България, № 55523/00, § 94, 26 юли 2007 г.). С цел да бъде „ефективно“, както този израз трябва да се разбира в контекста на чл.2 от Конвенцията, разследването трябва да бъде адекватно. Това означава, че то трябва да е в състояние да доведе до установяване на фактите и когато е необходимо, идентифициране и наказване на отговорните лица (Mustafa Tunç and Fecire Tunç v. Turkey, № 24014/05, § 172, 14 април 2015 г.). В чл.2 ХОПЕС е регламентирано, че всеки има право на живот. Ето защо правно релевантно за отговорността на ответниците е обстоятелството дали в хода на досъдебното производство са предприети необходимите процесуални действия за извършване на независимо и безпристрастно разследване, което да отговаря на минималните стандарти за неговата ефективност. Следва да се извърши и преценка дали в хода на досъдебното производство е налице противоправно поведение на служители на ответниците, свързано с несъбиране на възможните доказателства, както и дали разследването е било адекватно – извършено с цел разкриване на обективната истина, идентифициране и наказване на отговорните лица. На основание чл.193 НПК органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. В нормата на чл.196 НПК е регламентирано, че при упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото; да дава указания по разследването; да участва при извършването или извършва действия по разследването; да отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването; да изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг; да отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган. Наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок. На основание чл.197 НПК писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение. С обжалваното решение съдът е приел, че не са допуснати сочените от ищеца особено съществени нарушения на ПЕС, като е извършен обстоен и задълбочен анализ на всички ангажирани в досъдебното производство доказателства и е обсъдил доводите на страните. Жалбоподателят поддържа, че неправилно решаващият съд е приел, че мястото, където са намерени личните вещи на пострадалия не е било запазено, тъй като в следобедните часове на 23.08.2018 г. ищецът и съпругата му са били заварени с куче и са казали, че са пипали вещите, някои са местили и обходили навсякъде, като по този начин вината се прехвърля върху ищеца и съпругата му вместо върху а не върху полицаите. Съдът е формирал изводите си въз основа на анализираните по делото доказателства относно извършените процесуално-следствени действия и в частност на докладна записка относно проведени оперативно - издирвателни мероприятия за издирване на непълнолетно лице. Същата е съставена в хода на проведеното издирване на пострадалия, водено успоредно с разследването на инцидента. Непосредствено след настъпване на инцидента е извършен оглед на местопроизшествие, за което е съставен протокол, при който са иззети описаните в него веществени доказателства. Също така е изготвен и албум във връзка с проведения оглед. Така откритите вещи са приобщени към доказателствения материал. Следва да се отбележи, че към момента на настъпване на инцидента самоличността на пострадалия не е била установена, поради което не е било обективно възможно и необходимо извършване на оглед непосредствено след това на мястото, където са открити вещите на пострадалия. Това е станало едва след установяване на неговата самоличност. Жалбоподателят поддържа доводите си, че пострадалият е починал доста по – късно след удара, след като е бил преместен от пристигналата група за оглед или тялото е било размествано преди това. Събраните по делото доказателства не позволяват обосноваване на изводи в сочената от жалбоподателя насока. На мястото на инцидента своевременно е извършен оглед, като е констатирано състоянието на трупа на пострадалия. Доколкото същият се е намирал под влака, обективно невъзможно е неговото преместване от пристигналата група или в предходен момент. От изготвената съдебно-медицинска експертиза е установена тежка съчетана травма, която е подробно описана и изследвана, като причината за смъртта на пострадалия е тежката съчетана открита черепно-мозъчна травма и закрита гръдна травма, като водеща е първата. В експертното заключение не е обоснован извод, че смъртта не е настъпила веднага, а в определен период след инцидента, както и че е имало възможност за оказване на помощ, каквато не е била оказана своевременно. Непосредствената причина за смъртта на пострадалия е установена в наказателното производство п категоричен и несъмнен начин. Такъв е и формираният извод от д-р Г. от изготвената експертна справка, на която се позовава жалбоподателят. Следва да се отбележи, че последната е изготвена въз основа на непълни данни относно обстоятелствата, при които е настъпил инцидента. На посочения специалист е предоставено експертното заключение по изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, но не и събраните свидетелски показания и другите ангажирани доказателства. Същевременно изводите относно непосредствената причина за смъртта и обстоятелствата, свързани с нея, могат да се формират само въз основа на съвкупен и задълбочен анализ на всички ангажирани в досъдебното производство доказателства, а не въз основа на едно или няколко от тях. Отделен е въпросът, че липсват данни експертната справка да е предоставена в досъдебното производство и въз основа на нея да се правят заключения относно необходимостта от ангажиране на допълнителни доказателства. Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решаващият съд е обсъдил едностранчиво обстоятелството, че в кръвта на пострадалия съм момента на инцидента са открити наркотични вещества, като не е изследвал изводите на наблюдаващия прокурор в тази насока, за които счита, че е некомпетентен. Наличието на амфетамин в кръвта и урината на пострадалия е установено чрез изслушаната съдебно - химическа експертиза. Изводът за системна употреба на наркотични вещества от пострадалия е формиран въз основа на многобройните доказателства и доказателствени средства, ангажирани в досъдебното производство, а не се основават единствено на показанията на свидетеля Р. К., който жалбоподателят счита, че е дал необективни показания. За употребата на наркотици от пострадалия, за настъпилата промяна в него през последните два месеца преди инцидента, за затварянето в себе си, повишена нервност, са дали показания родителите на пострадалия, както и свидетеля В. В., които са своевременно разпитани непосредствено след настъпване на инцидента. Така показанията на Р. К. не са изолирани, а са в синхрон с останалите събрани в досъдебното производство доказателства, както и не са единственият източник на информация, въз основа на който е направен извод относно системната употребата на наркотични вещества – амфетамини и марихуана от пострадалия. Изводите относно влиянието на употребяваните наркотици върху централната нервна система и психическото състояние на пострадалия, включително непосредствено преди инцидента, са формирани от наблюдаващия прокурор въз основа на изготвената от психиатър, клиничен токсиколог и съдебен лекар комплексна съдебно-медицинска експертиза. В експертното заключение е извършен задълбочен анализ на всички ангажирани по делото доказателства, които са от значение за отговорите на поставените задачи. Съобразено е реалното количество амфетамин в кръвта и урината на пострадалия, което е отчетено като в границите на нетоксична, но фармакологично активна концентрация на амфетамин, като установеното количество не е в границите на леталната доза. Отчетено е отражението на продължителния прием на амфетамин върху психичното състояние на пострадалия и тяхното проявление, дало отражение и върху поведението му в нощта на инцидента. Непосредствената употреба на амфетамин преди инцидента се потвърждава и от изготвената физикохимична експертиза на тръбичката, открита по време на аутопсията в бельото на пострадалия, върху която са открити следи от амфетамин. Ето защо неоснователно е оплакването на жалбоподателя за едностранчиво и некомпетентно формиране на изводите на наблюдаващия прокурор относно личността на пострадалия. Жалбоподателят поддържа, че решаващият съд, както и органите на досъдебното производство едностранчиво са приели, че пострадалият е загинал в произшествието от прегазване от влак, както и че са били извършени всички разумни и възможни действия за изясняване на обстоятелствата относно настъпилата смърт. В хода на досъдебното производство са изслушани основна и допълнителна железопътно-транспортна експертизи, изготвени от ръководител катедра „Железопътна техника“ към Технически университет – София. В тях задълбочено и в пълнота е изследван механизма на ПТП и причините за настъпването му. След подробен анализ, включително и на наличните пътни знаци, регулиращи движението на мястото на удара, е достигнал до категоричен извод за непредотвратимост на удара. В хода на наказателното производство са събрани непосредствено след инцидента показанията на двамата машинисти, които са в еднакъв смисъл и са непротиворечиви. Ангажирани са показанията и на ръководителя движение на гара Владая, както и на работник от бригадата, извършвала ремонт по трасето. Последният не е възприел поведението на пострадалия като смущаващо, защото решил, че е пиян и се придвижва в посока към манастира над гарата. От събраните в досъдебното производство доказателства не се установява друга възможна причина, довела до смъртта на пострадалия, извън неговото поведение, което да наложи извършването на допълнителни процесуално-следствени действия и събирането на още доказателства. Не са установени обстоятелства, че поведението на пострадалия е продиктувано от въздействието на други лица, в каквато насока е водено първоначално разследването за престъпление по чл.127, ал.1 ГПК, което впоследствие е водено за транспортно престъпление по чл.343 НК вр. с чл.342 НК. Именно по тази причина първоначално досъдебното производство е водено от СРП и впоследствие е изпратено по компетентност на СГП. От ангажираните показания на машинистите Е. Т. и И. Ц., от показанията на свидетелите В. В. и И. И., видели пострадалия непосредствено преди настъпване на инцидента, еднозначно се установява, че пострадалият се е движил по влаковите релси и траверси сам, не е придружаван от друго лице или лица, не са възприели наличието на следи от упражнено върху него насилие. По изложените съображения въззивният съд счита, че в разглеждания случай са предприети необходимите процесуални действия за извършване на независимо и безпристрастно разследване, което да отговаря на минималните стандарти за неговата ефективност, което е насочено към събиране и съхраняване на възможните доказателства, които биха допринесли за разкриване на обективната истина за процесния инцидент, като са разследвани различни версии на настъпването му. Разследването е проведено адекватно – с цел разкриване на обективната истина и наказване на отговорните за инцидента лица. Извършените многобройни следствени действия, обсъдени по – горе, е позволило установяване непосредствената причина на инцидента, поради което се налага изводът, че разследването е проведено задълбочено и адекватно. Дори да се приеме наличието на пропуски в хода на разследването, не се установи наличието на пропуск да се проследи очевидна линия на разследване, нито извършване на виновно нарушения в хода на разследването, за да се обоснове извод за неефективност на разследването по смисъла на чл.2 ЕКЗПЧОС. Преценката за ефективност се извършва от гледна точка на използваните процесуално - следствени действия и средства, а не съставлява изискване на резултат, като липсва абсолютното задължение всички наказателни производства са приключват с осъдителни присъди или налагане на наказание. Жалбоподателят се позовава на нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, регламентирано в чл.47 ХОПЕС, чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл.13 ЕКЗПЧОС. Позовава се на нарушение на чл.10, т.1 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета В чл.47 ХОПЕС е регламентирано, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. Право на справедлив съдебен процес е регламентирано и в чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, съгласно който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. В чл.13 ЕКЗПЧОС е регламентирано, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. В чл.10, т.1 от цитираната по – горе Директива е регламентирано право на изслушване, като е предвидено задължение на държавите членки да гарантират, че жертвите могат да бъдат изслушвани в хода на наказателното производство и могат да представят доказателства. В разглеждания случай е обезпечена възможността на ищеца, като наследник на пострадалото лице, да участва в наказателното производство, като се запознава с извършените процесуално-следствени действия. На същия са разяснени правата му по чл.75 НПК. Отправял е искания за събиране на доказателства, които са били обсъдени във връзка с тяхната относимост и възможността да допринесат за изясняване на фактите, от значение за воденото разследване, като част от заявените искания са уважени и са събирани сочени от ищеца доказателства. Същият е уведомен за предявяване на разследването и за възможността му да изрази становище. След постановяване прекратяване на наказателното производство е обезпечена възможността му да обжалва същото по реда на инстанционния контрол, от което право той се е възползвал. Продължителността на наказателното производство (25.08.2018 г.- 02.03.2022 г.), е обусловена от фактическата и правна сложност на делото, от многобройните доказателства и доказателствени средства, които са ангажирани в хода на досъдебното производство, воденето на разследване по две инкриминирани деяния – чл.127 НК и чл.343 вр. с чл.342 НК. Всички доказателства са били необходими за установяване фактите относно настъпилия инцидент и събирането им не е довело до неоправдано забавяне на наказателното производството. Част от продължителността на досъдебното производство е свързана с надлежно упражняване на процесуалните права на ищеца – заявено искане за отвод на разследващия полицай, жалба срещу воденото разследване, обжалване на постановлението за прекратяване чрез изчерпване на процесуалния ред за това. По изложените съображения въззивинят със счита, че не е допуснато достатъчно съществено нарушение на горепосочените норми от ПЕС, което да послужи като основание за ангажиране солидарната отговорност на ответниците. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските по производство: Ответниците по жалбата СДВР и ОД на МВР-Перник претендират юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото и доколкото защитата на посочените ответници в настоящото производство се свежда до депозиране на писмени отговори на въззивната жалба без явяване в открито съдебно заседание и извършване на други процесуални действия, на същите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40, 90 евро. Воден от гореизложеното, съдът