Решение № 15486 от 3.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 21487/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на •••••••••, уточнена с молба от 10.06.2025г., с която са предявени против ответниците Д. Т. К., М. В. Я., Г. В. К. и М. В. К. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на разделност и при равни квоти от по 1/4 част за всеки ответник сумата от 2489,11 евро (с левова равностойност 4868,28 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••, аб. № ••••••, ведно със законна лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 645,98 евро (с левова равностойност 1263,43 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.04.2025 г.; сумата от 21,48 евро (с левова равностойност 42,02 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2023 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 6,71 евро (с левова равностойност 13,13 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 17.05.2022 г. до 08.04.2025 г. Съобразно квотите ищецът претендира вземанията от всеки ответник, както следва: сумата от по 622,28 евро (с левова равностойност 1217,07 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••, аб. № ••••••, ведно със законна лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от по 161,50 евро (с левова равностойност 315,86 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.04.2025 г.; сумата от по 5,37 евро (с левова равностойност 10,50 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2023 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от по 1,68 евро (с левова равностойност 3,28 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 17.05.2022 г. до 08.04.2025 г. Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците В. Т. К., в качеството му на наемател, е съществувало през процесния период облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в •••••••, аб. № ••••••. Твърди се, че приживе наследодателят В. Т. К. е имал натрупани задължения, които след неговата смърт са наследени от четиримата ответници при равни квоти от по 1/4 част, поради което предявява исковете си срещу Д. Т. К., М. В. Я., Г. В. К. и М. В. К. в качеството им на наследници на починалия наемател, като в същото време твърди, че ответниците също са наематели и имат качеството на клиенти на топлинна енергия. Поддържа, че съдържанието на правоотношението между страните е регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от ••••••••• на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството •••••, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. Я. е подала отговор на исковата молба, в който сочи, че е заявила отказ от наследството на В. Т. К., вписан в особената книга на съда под № 1195/09.06.2023г., като в тази връзка представя Удостоверение с изх. № 52757/21.06.2023г. по гр.дело № 31634/2023г. по описа на СРС. Поддържа, че исковете срещу нея са недопустими поради отказа от наследство и ответницата не е процесуално легитимирана да отговаря по тях. Моли производството срещу нея да бъде прекратено. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответниците Д. Т. К., Г. В. К. и М. В. К., които оспорват предявените срещу тях искове. Поддържат, че не е доказано те да са били собственици или вещни ползватели на апартамент № 17 през процесния период, поради което не следва да носят отговорност. Освен това, договорът за наем от 09.07.2020г., сключен с наследодателя им, е бил със срок от 1 година, поради което липсвали доказателства за действащо наемно правоотношение през по-голямата част от процесния период. Оспорват дължимостта на мораторни лихви, като твърдят, че не са изпаднали в забава. Считат за недължимо и възнаграждението за извършена услуга дялово разпределение, тъй като същата се извършва от трето лице и ищецът не е материално легитимират да претендира нейното заплащане. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени, като е заявена и претенция за присъждане на разноски. По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – ••••••, който счита, че предявените искове са основателни и доказани. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното: Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответниците при установяване на горните обстоятелства следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга. Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ••••••••• е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието „клиент на топлинна енергия“ е уредено в разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Съгласно §1, т.2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на Заповед за настаняване от 31.05.2010 г., изд. от Министерството на външните работи, лицето В. Т. К. е настанен на основание чл. 22 ЗДС и чл. 25 ППЗДС в процесния апартамент № 17, находящ се в •••••••, а с Допълнително споразумение от 17.05.2016 г., сключено във връзка с договор за наем от 15.06.2010 г., с допълнително споразумение от 01.12.2011 г. и с допълнително споразумение от 05.06.2013 г., срокът на действие на договора за наем с В. Т. К. е удължен с три години, считано от 15.06.2016 г. Установява се също така, че по силата на последваща Заповед за настаняване от 12.06.2020 г., изд. от Министерството на външните работи, лицето В. Т. К. е отново настанен на основание чл. 22 ЗДС и чл. 25 ППЗДС в процесния апартамент № 17, находящ се в •••••••, като е наредено да бъде сключен и договор за наем със срок до 30.09.2021 г. В изпълнение на така издадената заповед за настаняване е сключен и представеният договор за наем № 40- 00-103/09.07.2020 г. между Министерството на външните работи и В. Т. К. в качеството му на главен специалист в дирекция „Административно обслужване“ със срок до 30.09.2021 г. (чл. 22 от договора). Установява се от приетото по делото Допълнително споразумение от 30.09.2021 г., сключено с В. Т. К., че срокът на договора за наем е продължен с още три години, считано от 01.10.2021 г., т.е. срокът изтича на 01.10.2024 г. Както бе посочено по горе, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, като същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В този случай обаче договорът между третото ползващо имота лице /наемателя/ и топлопреносното предприятие не се презумира, а подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на негово име. Това е така, тъй като наемателят на топлоснабдения имот няма качеството потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на използваната топлоенергия на доставчика на топлинна енергия. Такова задължение същият има на основание чл.232, ал.2 ЗЗД по отношение на своя наемодател, но не в качеството на потребител на топлинна енергия, а като наемател по наемно правоотношение /в този смисъл Решение №504/26.07.2010г. по гр. д. № 420/2009г. на IV Г. О. на ВКС/. В случая по делото са ангажирани доказателства от страна на ищцовото дружество за сключване на индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с лицето В. Т. К.. Прието е заявление – декларация с № 2316/26.07.2010 г., от което се установява, че В. Т. К. е отправил искане до ищеца за откриване на партида на негово име и е заявил воля да е страна по облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия с ищеца за процесния апартамент № 17, находящ се в •••••••, като това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе, поставил е абонатен номер и партида и е доставял електрическа енергия до процесния апартамент, ищецът е приел предложението на В. Т. К. за сключване на договор за доставка на електрическа енергия. Чрез изразената от него воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като е постигнато изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на ел. енергия за процесния имот, тъй като наемателят е поискал откриването на партида, а предприятието е уважило искането му. Посоченото заявление е подписано от заявителя и от служител на ищцовото дружество. От това несъмнено се налага извод, че между В. Т. К. в качеството му на трето – ползващо лице (наемател) и ••••••••• е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, съответно между тях е възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия. Това правоотношение между ••••••••• и В. Т. К. е съществувало до датата на неговата смърт, която се установява от представеното удостоверение за наследници, че е настъпила на 15.12.2022 г. След смъртта му лицето е оставило четирима наследници по закон – неговата съпруга Д. Т. К. и трите му деца М. В. Я., Г. В. К. и М. В. К. (последните двама ненавършили пълнолетие). Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ППЗДС, при смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения се прекратяват с преживелия съпруг/съпруга и/или с представителя на неговите ненавършили пълнолетие деца след изтичане на две години от смъртта. Следователно с настъпването на смъртта на В. Т. К. наемното правоотношение с него се е прекратило, но не и с преживявалата му съпруга Д. Т. К.. Наемно правоотношение, а оттам и правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия с ненавършилите пълнолетие деца Г. В. К. и М. В. К. след смъртта на баща им според съда не е имало, доколкото посочената разпоредба изрично сочи, че след смъртта същото се прекратява с представителя на ненавършилите пълнолетие деца, но след две години от смъртта, който представител в случая е Д. Т. К.. След смъртта на В. Т. К. не е съществувало наемно правоотношение, както и правоотношение по доставка на топлинна енергия и с ответницата М. В. Я., тъй като тя не е сред лицата, посочени в чл. 29, ал. 1 ППЗДС. Следователно, през периода от 01.05.2021 г. до 15.12.2022 г. е съществувало облигационно правоотношение между ••••••••• и В. Т. К., който е следвало да заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия. След неговата смърт, непогасените към този момент задължения са били наследени при равни квоти по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството от неговите деца и преживяла съпруга, които са ответници по делото. Следва се съобрази обаче, че от представеното удостоверение с изх. № 52757/21.06.2023 г. се установява, че по ч.гр. дело № 31634/2023 г. по описа на СРС, 91 състав, ответницата М. В. Я. се е отказала от наследството на починалия В. Т. К., който отказ е вписан в особената книга на СРС под № 1195/15.12.2022 г. Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Следователно отреклата се М. В. Я. не участва в наследяването на нейния наследодател В. Т. К., поради което наследството на починалия е разпределено поравно между наследниците, които не са се отказали - неговата съпруга Д. Т. К. и другите му две деца Г. В. К. и М. В. К., т.е. всеки един от тях отговаря до размера на 1/3 част от общия размер на натрупаните към момента на смъртта задължения. Доколкото заявеният от М. В. Я. отказ произвежда своето правно действие, считано от датата на откриване на наследството арг. чл. 48 и чл. 52 ЗН, а и с оглед липсата на правоотношение по доставка на топлинна енергия с ищеца след смъртта на починалия В. Т. К., то предявените искове срещу нея за цена на доставена топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни лихви следва да бъдат отхвърлени само на това основание. Посочи се, че наследниците на В. Т. К., а именно Г. В. К. и М. В. К. не са били навършили пълнолетие към момента на смъртта на баща им. Съгласно чл.61, ал.2 ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Първата правна последица на акта на приемане на наследството под опис е привилегия в полза недееспособните, която чл.61, ал.2 ЗН предвижда. Следователно ответниците Г. В. К. и М. В. К. следва да приемат наследството по опис, доколкото са непълнолетни. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, според които когато в полза на едно ненавършило пълнолетие лице се открие наследство, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може да го приеме само по опис. Изключена е възможността за неограничена отговорност на наследника по чл. 60, ал. 1 ЗН. Наследството не може да се приеме направо нито изрично по чл. 49, ал. 1 ЗН, нито с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН. Наследството може да бъде прието само по опис (от законните представители – родителите на малолетното дете или с тяхното попечителско съдействие – за непълнолетното дете). Посочените ответници са сред кръга на лицата, призовани към наследяване, които следва да приемат наследството по опис, каквото приемане не се установява да е било извършено до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Ищецът като заинтересована страна не е поискал от районния съд на основание чл.51, ал.1, изр.2 ЗН да определи срок на ответника да заяви приема ли наследството, или се отказват от него, с оглед на което съдът не е определял срок по чл.51, ал.1, изр.2 ЗН – предвид липсата на искане от заинтересованата страна. При това положение се налага извод, че Г. В. К. и М. В. К. не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове, с оглед на което същите следва да се отхвърлят. Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и нейното количество и стойност се установяват от заключението на приетата без възражения съдебно – техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи. Вещото лице е посочило както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза на сумата от 3542,30 евро. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил •••••, което дружество е издавало изравнителни сметки. През процесния период в имота е имало 5 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и 2 бр. водомери за топла вода. Начислявана е по реален отчет топлинна енергия за отопление на имота, за подгряване на вода, както и топлинна енергия за сградна инсталация. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Въз основа на това съдът приема, че стойността на топлинната енергия, която е била доставена през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., възлиза общо на сумата от 3542,30 евро. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, стойността на топлинната енергия, която е била доставена до 15.12.2022 г. (датата на смъртта на В. Т. К.) възлиза на сумата от 2443,08 евро, като ответницата Д. Т. К. (съпруга) отговаря съобразно наследствената си квота от 1/3 част до размера на сумата от 814,36 евро. За периода от 16.12.2022 г. до 30.04.2023 г. стойността на топлинната енергия възлиза на 1099,22 евро, като за този период единствено ответницата Д. Т. К. отговаря за нейното заплащане. Всички ответници, в т. ч и Д. Т. К. са навели възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за частично основателно. Съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, като в настоящия случай ищецът е депозирал исковата молба пред районния съд на 14.04.2025 г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо вземанията на ••••••, станали изискуеми преди 14.04.2022 г., са погасени по давност. За процесния период са приложими общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност се явяват вземанията на ••••••••• за топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.01.2022 г. вкл. на обща стойност от 919,88 евро, съгласно посоченото в техническата експертиза количество на доставена топлинна енергия за този период и нейната цена, посочена в издадените общи фактури. Така погасените по давност вземания касаят топлинна енергия, която е била доставена приживе на починалия В. Т. К., като по-горе се посочи, че стойността на топлинната енергия, която е била доставена до 15.12.2022 г. (датата на смъртта на В. Т. К.) възлиза на сумата от 2443,08 евро. Поради това, стойността на погасените по давност вземания следва да бъде приспадната от натрупаните приживе задължения за периода от 01.05.2021 г. до 15.12.2022 г., като остават дължими и непогасени по давност към момента на смъртта суми в размер на 1523,20 евро за периода от 01.02.2022 г. до 15.12.2022 г. За заплащането на тази сума ответницата Д. Т. К. (съпруга) отговаря съобразно наследствената си квота от 1/3 част до размера на сумата от 507,73 евро, а за периода от 16.12.2022 г. до 30.04.2023 г. същата ответница отговаря изцяло за заплащането на доставената топлинна енергия на стойност от 1099,22 евро, или общо дължи 1606,95 евро за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г. Доколкото ищецът е претендирал от Д. Т. К. заплащането на по-малката сума от 622,28 евро за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., то релевираното възражение за изтекла погасителна давност по същество се явява основателно за м.05.2021 г. до м.01.2022 г., но неговото уважаване не може да доведе до редуциране на претендираните от ответницата суми за доставена топлинна енергия, които не са погасени по давност (от м.02.2022 г. до м.04.2023 г.). Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ••••••••• срещу Д. Т. К. осъдителен иск с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ е основателен в неговия пълен размер от 622,28 евро и за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., като същият следва да бъде отхвърлен единствено за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г., с оглед изложените мотиви по-горе. По отношение на исковете по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (изравнителни сметки и техническа експертиза), че такава услуга в действителност е била извършвана. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. От приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от третото лице - помагач доказателства (изравнителни сметки). От представеното от ищеца извлечение от сметки, се установява, че стойността на възнаграждението за извършената услуга дялово разпределение за процесния период от 01.03.2022 г. до 30.04.2023 г. е в общ размер на 42,02 лева. Цената на предоставената услуга дяловото разпределение до 15.12.2022 г. (датата на смъртта на В. Т. К.) възлиза на сумата от 24,77 лева, като ответницата Д. Т. К. (съпруга) отговаря съобразно наследствената си квота от 1/3 част до размера на сумата от 8,26 лева. За периода от 16.12.2022 г. до 30.04.2023 г. цената на дялово разпределение възлиза на 17,25 лева, като за този период единствено ответницата Д. Т. К. отговаря за нейното заплащане, или посочената ответница общо дължи 25,51 лева (13,04 евро). Ищецът е претендирал от Д. Т. К. заплащането за дялово разпределение на по-малката сума от 5,37 евро, поради което предявеният иск се явява основателен в неговия пълен размер, с оглед диспозитивното начало. Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното: По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо е налице изпадане в забава за плащане на главниците по общите фактури и се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на начислените върху нея мораторни лихви, независимо дали давността за тях е изтекла. В случая обхванатата от давността обща стойност на доставена топлинна енергия в размер от 919,88 евро за периода от м.05.2021 г. до м.01.2022 г. е част от първия отоплителен сезон, за който е издадена обща фактура с № 1021579176 от 31.07.2022 г. Установява се от техническата експертиза, че общата стойност на доставената за първия отоплителен сезон топлинна енергия възлиза на 1776,55 евро. Следователно общо дължимата за целия топлоснабден имот стойност на топлинна енергия, която е била доставена през първия отоплителен сезон и вземането за която е останало непогасено по давност, възлиза на 856,67 евро, като лихвата върху нея за процесния период от 15.09.2022 г. до 08.04.2025 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с калкулатор за просрочени задължения на Национална агенция за приходите, възлиза общо на 281,93 евро. Дължимата мораторна лихва за следващия отоплителен сезон, за който е издадена фактура с № 1027855512/31.07.2023 г. възлиза на 319,25 евро, който размер отново е изчислен с калкулатор за просрочени задължения на Национална агенция за приходите. Следователно общият размер на дължимата мораторна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна енергия е 601,18 евро. Вземането за мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.12.2022 г. (датата на смъртта на В. Т. К.) възлиза в размер на 21,89 евро, като ответницата Д. Т. К. (съпруга) отговаря съобразно наследствената си квота от 1/3 част до размера на сумата от 7,30 евро. За периода от 16.12.2022 г. до 08.04.2025 г. мораторната лихва е в размер на 579,29 евро, като за този период единствено ответницата Д. Т. К. отговаря за нейното заплащане, или посочената ответница общо дължи 586,59 евро. Ищецът е претендирал от Д. Т. К. заплащането на мораторна лихва в по-малък размер от 161,50 евро, поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява е основателен в неговия пълен размер, с оглед диспозитивното начало. Неоснователен е искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу Д. Т. К. за заплащане на обезщетение за забава за периода от 17.05.2022 г. до 08.04.2025 г. върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение и като такъв следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна покана до ответницата или до нейния наследодател за плащането на цената за дялово разпределение, поради което същите не са изпаднали в забава за тези плащания и не дължат обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По отговорността за разноски: По отношение на разноските, които се следват в полза на •••••••••: Ищецът е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 126,53 евро, платена такса за съдебно удостоверение в размер на 2,56 евро, както и за платен депозит за експертиза в размер на 200 евро, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, чийто общ размер съдът определи, че възлиза на 51,13 евро, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, или общият размер на разноските на ищеца възлиза на 380,22 евро. Тези разноски са общи за всички искове, които са предявени срещу четиримата ответници. Частично са уважени исковете единствено срещу Д. Т. К., поради което посочената ответницата следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 94,85 евро, съразмерно на уважената част на предявените искове. По отношение на разноските, които се следват в полза на ответниците: Ответниците Г. В. К. и М. В. К. не са представили доказателства да са направили разноски в хода на исковото производство. Ответникът Г. В. К. е непълнотелен и действа лично, но със съгласието на своята майка Д. Т. К.. Ответницата М. В. К. е малолетна и действа чрез своя законен представител – отново Д. Т. К.. В представения договор за правни услуги е посочено, че същият се сключва от Д. Т. К., но не е отбелязано, че тя е действала като законен представител на малолетната си дъщеря, нито е подписан от непълнолетния Г. В. К., действащ със съгласието на майка си. Поради това, съдът приема, че заплатеният адвокатски хонорар от 620 евро касае единствено процесуалното представителство, което е било извършено за защита по предявените срещу Д. Т. К. осъдителни искове, като това е изрично потвърдено от нейния процесуален представител в откритото съдебно заседание. Исковете срещу посочената ответница са частично отхвърлени, поради което тя има право на разноски в размер на 1,32 евро, съразмерно на отхвърлената част на предявените срещу нея искове. Ответницата М. В. Я. е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро, което е видно от представения договор за правна защита от 20.03.2026 г. Насрещната страна не е навела възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което ••••••••• следва да бъде осъдена да заплати на М. В. Я. сумата от 150 евро. Водим от горното, съдът