Решение № 375 от 20.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3723/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда № 20124211 от 11.06.2024 г., постановена по НОХД № 4128/2021 г., СРС, НО, 100-ти състав е признал подсъдимия М. П. Д. за виновен в това, че за времето от 15.05.2020 г. до 16.05.2020 г. от склад стопанисван от „Рената М България“ ЕООД, намиращ се в гр. София, бул. „••••••••, в съучастие като извършител с Б. М. В. /извършител/, М. Й. Т. /извършител/ и С. Р. К. /извършител/, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство – ножица за рязане на ламарина /е срязан отвор в ограда от гофрирана ламарина/, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••••, са отнети чужди /собственост на „Рената М България“ ЕООД, ЕИК: 205 586 117/ движими вещи – 705 броя караоке тонколони с единична цена 35,00 лева, на обща стойност 24 675 лева, 240 броя радиоприемници с единична цена 11,00 лева, на обща стойност 2 640 лева, 1200 броя звънци за входни врати с единична цена 6,00 лева, на обща стойност 7200 лева, 600 броя машинки за подстригване с единична цена 12,00 лева, на обща стойност 7200 лева, всичко в общ размер на 41 715 (четиридесет и една хиляди седемстотин и петнадесет) лева от владението на У.А.К., управител на „Рената М България“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определил „общ“ режим на изтърпяване и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. Със същата присъда е признал подсъдимия М. Й. Т. за виновен в това, че за времето от 15.05.2020г. до 16.05.2020г. от склад, стопанисван от „Рената М България“ ЕООД, намиращ се в гр. София, бул. „••••••••, в съучастие като извършител с Б. М. В. /извършител/, М. П. Д. /извършител/ и С. Р. К. /извършител/, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство – ножица за рязане на ламарина /е срязан отвор в ограда от гофрирана ламарина/, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••••, са отнети чужди /собственост на „Рената М България“ ЕООД, ЕИК: 205 586 117/ движими вещи на обща стойност 41 715 (четиридесет и една хиляди седемстотин и петнадесет) лева, от владението на У.А.К., управител на „Рената М България“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е определил „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимия М. Й. Т. едно общо наказание между наложените по НОХД № 32/2020 г. на Районен съд – И.вград и настоящото НОХД № 4128/2021 г. на Софийски районен съд, 100 състав, а именно най-тежкото такова – „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим, като е присъединил към така определеното общо наказание наложеното по НОХД № 32/2020 г. на Районен съд – И.вград наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева и е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 32/2020 г. на Районен съд – И.вград, в случай че е изтърпяно изцяло или отчасти, както и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. Със същата присъда е признал подсъдимия С. Р. К. за виновен в това, че за времето от 15.05.2020 г. до 16.05.2020 г. от склад, стопанисван от „Рената М България“ ЕООД, намиращ се в гр. София, бул. „••••••••, в съучастие като извършител с Б. М. В. /извършител/, М. П. Д. /извършител/ и М. Й. Т. /извършител/, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство – ножица за рязане на ламарина /е срязан отвор в ограда от гофрирана ламарина/, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••••, са отнети чужди /собственост на „Рената М България“ ЕООД, ЕИК: 205 586 117/ движими вещи на обща стойност 41 715 (четиридесет и една хиляди седемстотин и петнадесет) лева, от владението на У.А.К., управител на „Рената М България“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като извършеното от С. К. е при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, след като същият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, а именно: със Споразумение на СГС, 4 с-в по НОХД № 469/2017 г., в сила от 23.05.2017 г., на К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като с определение № 4368/06.10.2017 г. на СГС, 4 с-в по ЧНД № 3631/2017 г., в сила от 24.10.2017 г., на С. К. е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 11141/2011 г. по описа на СРС, НО, 22 с-в и по НОХД № 469/2017 г. по описа на СГС, НО, 4 с-в в размер на 2 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е определил „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимия С. Р. К. едно общо наказание между наложените по НОХД № 31/2020 г. на Районен съд – И.вград и настоящото НОХД № 4128/2021 г. на Софийски районен съд, 100 състав, а именно най-тежкото такова – „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим, като е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяното по НОХД № 31/2020 г. на Районен съд – И.вград наказание „лишаване от свобода“, в случай че е изтърпяно изцяло или отчасти, присъединил е към така определеното общо наказание наложеното по НОХД № 31/2020 г. на Районен съд – И.вград наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева и е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК. Със същата присъда е признал подсъдимия Б. М. В. за виновен в това, че за времето от 15.05.2020 г. до 16.05.2020 г. от склад, стопанисван от „Рената М България“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул. „••••••••, в съучастие като извършител с М. П. Д. /извършител/, М. Й. Т. /извършител/ и С. Р. К. /извършител/, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство – ножица за рязане на ламарина /е срязан отвор в ограда от гофрирана ламарина/, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••••, са отнети чужди /собственост на „Рената М България“ ЕООД, ЕИК: 205 586 117/ движими вещи на обща стойност 41 715 (четиридесет и една хиляди седемстотин и петнадесет) лева, от владението на У.А.К., управител на „Рената М България“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години, като в случай, че така наложеното наказание бъде приведено в изпълнение, на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК, и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите М. П. Д., М. Й. Т., С. Р. К. и Б. М. В. да заплатят солидарно на „Рената М България“ ЕООД, ЕИК: 205586117, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 25 735 (двадесет и пет хиляди седемстотин тридесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за сумата над уважения размер от 25 735 лева до претендирания размер от 28 549 лева, оставил е без уважение искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 25 735 лева за 15.05.2020 г. и е прекратил съдебното производство по предявения граждански иск в частта за сумата над 28 549 лева до първоначално претендирания размер от 41 715 лева. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите М. П. Д., М. Й. Т., С. Р. К. и Б. М. В. да заплатят по сметка на Софийски районен съд сумата от 1029 (хиляда двадесет и девет) лева, представляваща разноски за държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск, както и всеки от тях да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК в полза на държавата и по сметка на МВР направените разноски в досъдебното производство в размер на 323,87 лева. Така постановената присъда не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването са постъпили въззивни жалби от подс. Б. М. В., депозирана чрез защитника му адв. Б. М., от подс. М. П. Д., депозирана чрез служебния му защитник адв. В. К., от подс. М. Й. Т., чрез защитника му адв. А. Т., от подс. С. Р. К., чрез защитника му адв. И. И. и молба от адв. С. Г., в качеството му на пълномощник на „Рената М България“ЕООД. С жалбата от подс. Б. М. В., депозирана чрез защитника му адв. Б. М. се иска отмяна на осъдителната присъда и признаването на подсъдимия за невиновен. Алтернативно се иска отмяната й поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които е било нарушено правото на защита на подсъдимия и са отстраними при ново разглеждане на делото или се иска намаляване на наложеното наказание до размер от 1 г. ЛОС с изпитателен срок от 3 години. С жалбата на подс. М. П. Д., депозирана чрез служебния му защитник адв. В. К., се иска намаляване на наложеното му наказание. Изтъква се, че обжалвания акт е постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се изтърпяването на наказанието му да бъде отложено за изпитателен срок. С жалбата на подс. М. Й. Т., чрез защитника му адв. А. Т., се атакува размера на наложеното наказание, като се иска същото да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, режимът на изтърпяването му да бъде „общ“, а не „строг“, като се твърди и че самия му размер е несправедлив. В постъпилото допълнение се излага, че мотивите на СРС, че престъплението е извършено в изпитателния срок по нохд. 32/22г. на РС – гр. И.вград са неправилни, тъй като същото е изтърпяно и е приспаднато. В жалбата на подс. С. Р. К., чрез защитника му адв. И. И., се сочи, че СРС неправилно е постановил акт, по който е следвало да бъде приспаднато от общо определеното наказание изтърпяната част от наказанието ЛОС по две присъда, а не само по една, като режимът е следвало да бъде „общ“, а не „Строг“, като не са били взети предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, което е довело до завишаване на наказанието. Оспорва се и основателността на уважения граждански иск, както и относно присъдените му разноски за резервен защитник. С молбата на адв. С. Г., в качеството му на пълномощник на „Рената М България“ЕООД, се иска присъждането на разноски в размер от 2000лв., представляващи адвокатски хонорар. В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие. Подсъдимият Б. М. В. в открито съдебно заседание проведено на 22.10.2025 г. лично е заявил пред настоящия състав, че е доволен от присъдата си и оттегля жалбата. С определение, постановено в съдебно заседание на 19.11.2025 г., въззивното производство, образувано по жалбата на адвокат М. в качеството на защитник на подсъдимия Б. М. В., е прекратено. Определението не е било обжалвано в установения 15-дневен срок и е влязло в сила. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, адвокат И. – защитник на подсъдимия К. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли въззивният съд да постанови акт, с който да определи на подсъдимия наказание в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно групиране по реда на чл. 25 НК. Моли да бъде отхвърлен гражданският иск като недоказан по размер. Излага съображения и относно възложените на подсъдимия разноски за резервен защитник. Защитникът на подсъдимия Т. – адвокат Т. поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея. Моли въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд по отношение на нейния подзащитен в частта на наложеното наказание и режима на изтърпяване, като намали наказанието и определи „общ“ режим. Поддържа, че предходното осъждане по НОХД № 32/2020 г. на РС – И.вград е изтърпяно и не може да обуслови „строг“ режим. Защитникът на подсъдимия Д. – адвокат К. поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Моли въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да измени и намали наложеното на подзащитния наказание от три години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим. Поддържа, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил реабилитиран по право и с „чисто“ съдебно минало, поради което така определеното му наказание се явява прекомерно. Присъединява се към становището на колегите относно гражданския иск. Подсъдимите поддържат казаното от защитниците си. Прокурорът от СГП оспорва така депозираните въззивни жалби. Намира, че присъдата на СРС по отношение на тримата подсъдими е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Счита, че наказанията и на тримата подсъдими в определените им размери са справедливи и от естество да изпълнят целите по чл. 36, ал. 1 НК. Повереникът на гражданския ищец – адвокат Г., оспорва въззивните жалби в частта относно уважения граждански иск и моли първоинстанционната присъда в тази част да бъде потвърдена изцяло. Подсъдимият Т. в последната си дума моли съда да промени режима за изтърпяване на наказанието. Подсъдимият К. в правото си на последна дума моли съда да намали присъдите. Подсъдимият Д. в последната си дума моли съда да намали присъдата. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314 НПК, намира за установено следното: Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок по чл.319 ал.1 НПК от легитимирани лица и са процесуално допустими. Поради това следва да бъдат разгледани от настоящия въззивен състав по същество. Първоинстанционната присъда е била постановена при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимите изрично са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са изразили съгласие да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е приел, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимите самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, въззивната проверка на фактическите изводи на първоинстанционния съд е ограничена в рамките на обусловените от закона предели. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, въз основа на самопризнанията на подсъдимите по чл. 371, т. 2 НПК и подкрепящите ги доказателства, събрани на досъдебното производство, следната фактическа обстановка, която изцяло се възприема и от настоящия въззивен състав: Подсъдимият М. П. Д., ЕГН: ••••••••••, е роден на •••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с настоящ адрес и адрес за призоваване - гр. София, ж. к. „••••••••, осъждан, както следва: С присъда в сила от 07.03.2008 г. по НОХД № 4014/2004 г. по описа на СРС е признат за виновен в това, че на 06.08.2003 г. е извършил престъпление по чл. 198. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. С присъда в законна сила от 26.04.2010 г. по НОХД № 1293/2009 г. по описа на СГС е признат за виновен в това, че на 06.04.2008 г. е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение, наложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 4014/2004 г. на CPC. С определение в сила от 04.12.2015 г. по НОХД № 18077/2015 г. на СРС е одобрено споразумение за решаване на делото, с което е признат за виновен в това, че на 16.05.2015 г. е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“ с пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 4 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 4 месеца. С определение в сила от 31.05.2016 г. по НОХД № 6641/2016 г. на СРС е одобрено споразумение за решаване на делото, с което е признат за виновен в това, че на 14.06.2015 г. е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца“ два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца. С определение в сила от 21.11.2016 г. по НЧД № 10650/2016 г. на СРС е определено едно общо най-тежко наказание между наложените по НОХД № 18077/2015 г. и НОХД № 6641/2016 г., а именно „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца“ два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца. Така определеното общо най-тежко наказание е изтърпяно на 13.04.2018 г. Подсъдимият М. Й. Т., ЕГН: ••••••••••, е роден на 05.08.1995 г. в гр. София, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, с настоящ адрес и адрес за призоваване -гр. София, ж. к. „••••••••, осъждан, както следва: С определение в сила от 16.11.2020 г. по НОХД № 3974/2010 г. на СРС, М. Т. е признат за виновен в това, че на 30.04.2010 г. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. С определение в сила от 25.10.2011 г. по НОХД № 11010/2010 г. на СРС е признат за виновен в това, че на 12.06.2010 г. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година. С определение в сила от 06.12.2016 г. по НОХД № 7519/2016 г. на СРС е признат за виновен в това, че на 04.03.2016 г. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. С определение в сила от 30.09.2020 г. по НОХД № 32-2020 г. на PC - И.вград, е одобрено споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 17.09.2019 г. е извършил престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на 3500 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода по НОХД № 7519/2016 г. на СРС, което е изтърпяно на 28.03.2021 г., от която дата е започнало изтърпяване на наказанието по НОХД № 32/2020 г. от 6 месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието „Пробация“ по НОХД № 11010/2010 г. е започнало на 25.01.2012 г. и е приключило на 25.01.2013 г. Подсъдимият С. Р. К., ЕГН: ••••••••••, е роден на 0•••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, с настоящ адрес и адрес за призоваване - гр. София, ж. к. „••••••••А, осъждан, както следва: С присъда в сила от 27.09.2011 г. по НОХД № 297/2011 г. на РС-Радомир е признат за виновен в това, че на 15.03.2011 г. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание за срок от 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. С определение в сила от 28.01.2015 г. по НОХД № 486/2014 г. на СРС е признат за виновен в това, че на 11.02.2013 г. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от 11 месеца лишаване от свобода. С присъда в сила от 29.12.2016 г. по НОХД № 11141/2011 г. е признат за виновен в това, че на 28.08.2007 г. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. С определение в сила от 23.05.2017 г. по НОХД № 469/2017 г. на СГС е признат за виновен в това, че на 06.10.2015 г. е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода. С определение влязло в законна сила от 24.10.2017 г. по НЧД № 3631/2017 г. на СГС е определено едно общо най-тежко наказание между наложените по НОХД № 11141/2011 г. и НОХД № 469/2017 г., а именно 2 години лишаване от свобода. С определение влязло в законна сила на 30.09.2020 г. по НОХД № 31/2020 г. е признат за виновен в това, че 17.09.2019 г. е извършил престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода при строг режим и наказание „Глоба“ в размер на сумата от 3500 лева. С определение в законна сила от 18.05.2022 г. по НОХД № 6192/2022 г. на СРС е признат за виновен в това, че на 17.02.2022 г. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание 1 година и 2 месеца лишаване от свобода при строг режим. На 21.09.2017 г. е изтърпял наказанието, наложено по НОХД № 297/2011 г. на PC - Радомир, на 22.11.2017 г. е изтърпял наказанието по НОХД № 486/2014 г. и на 12.07.2019 г. е изтърпял определеното общо най-тежко наказание между наложените по НОХД № 469/2017 г. на СГС и НОХД № 11141/2011 г. на СРС. Подсъдимият Б. М. В., ЕГН: ••••••••••, е роден на 05.08.1984 г. в гр. Радомир, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан (реабилитиран), женен, с настоящ адрес и адрес за призоваване - гр. София, ж. к. „••••••••А. С определение от 24.04.2018 г. по НЧД № 1050/2018 г. на СГС съдът е постановил съдебна реабилитация спрямо подсъдимия Б. М. В. на основание чл. 87, ал. 1 от НК, с оглед на което се счита, че към датата на извършване на твърдяната в ОА престъпна дейност, той е неосъждан. С присъда влязла в законна сила на 13.08.2021 г. е признат за виновен в това, че на 12.03.2020 г. е извършил престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което му е наложено наказание от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл. 343г е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, считано от 13.08.2021 г. На 15.05.2020 г. в гр. София обвиняемите М. П. Д., М. Й. Т., С. Р. К. и Б. М. В. се срещнали и взели решение да проникнат в склад, находящ се на бул. „•••••••• в гр. София и от същия да откраднат намиращите се там вещи. Посоченото складово помещение към този период се ползвало от „Рената М България“ ЕООД, ЕИК: 205 586 117, с управител У.А.К., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. София, бул. •••, където последният съхранявал стоки, собственост на посоченото дружество. За времето от около 14.00 часа на 15.05.2020 г. до около 07.30 часа на 16.05.2020 г. обвиняемите М. Д., М. Т., С. К. и Б. В., използвайки носената от тях ножица за рязане на ламарина, срязали отвор в направената от гофрирана ламарина ограда на горепосочения склад и проникнали във вътрешността на помещението. От склада обвиняемите взели следните вещи, собственост на „Рената М България“ ЕООД, а именно - 705 броя караоке тонколони с единична цена 35,00 лева, на обща стойност 24 675 лева, 240 броя радиоприемници с единична цена 11,00 лева, на обща стойност 2 640 лева, 1200 броя звънци за входни врати с единична цена 6,00 лева, на обща стойност 7200 лева, 600 броя машинки за подстригване с единична цена 12,00 лева, на обща стойност 7200 лева, всичко в общ размер на 41 715 /четиридесет и един хиляди седемстотин и петнадесет/ лева. Изброените по-горе вещи обвиняемите Д., Т., К. и В. натоварили в лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № •••••••• и с него напуснали споменатия по-горе адрес. С първото действие по разследване, а именно оглед на местопроизшествие, на 16.05.2020 г. по случая е образувано досъдебно производство № 887/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 19195/2020 г. по описа на СРП. В хода на разследването с постановление на СРП от 14.01.2021 г. М. П. Д., ЕГН: ••••••••••, М. Й. Т., ЕГН: ••••••••••, Б. М. В., ЕГН: ••••••••••, са конституирани в процесуалното качество на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Лицето С. Р. К., ЕГН: ••••••••••, е конституиран в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство на управителя на ощетеното юридическо лице (граждански ищец в съдебното производство) У.А.К. от старши разследващ полицай са предадени и са възстановени следните вещи: 1. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/, с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 2. Кашон, съдържаш 6 броя кутии с тонколони /портативни говорители/, с надпис на кутиите Portable speaker QS- 36; 3. два броя черни на цвят тонколони с надпис Portable speaker QS-36; 4. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 5. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS- 36; 6. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 7. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS- 36; 8. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 9. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS- 36; 10. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 11. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 12. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 13. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 14. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 15. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 16. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS- 36; 17. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 18. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 19. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 20. Кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36; 21. Кашон, съдържащ 5 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS-36 и 2 броя машинки за подстригване с надпис на кутиите „kemei“; 22. Един кашон, съдържащ 52 броя звънци за врата с, надпис на опаковките „LUCKARM“; 23. Един кашон, съдържащ 40 броя звънци за врата с надпис на опаковките „LUCKARM“; и 1 брой звънец за врата без опаковка; 24. Един кашон, съдържащ 60 броя машинки за подстригване с надпис на кутиите „kemei“; 25. Един кашон, съдържащ 60 броя машинки за подстригване с надпис на кутиите „kemei“; 26. Един кашон, съдържащ 59 броя машинки за подстригване с надпис на кутиите „kemei“; 27. Един кашон, съдържащ 15 броя кутии с тонколони /портативни говорители/ с надпис на кутиите Portable speaker QS- 36 - всички на обща стойност 15 980 /петнадесет хиляди деветстотин и осемдесет/ лева. Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на направените от подсъдимите самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите ги доказателства от досъдебното производство, а именно следните: Гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите У.А.К. /л. 12-13 от том трети, на л. 59-60 от том първи и на л. 24 от том втори/; П.Л. /л. 61-62 от том първи; л. 91 от том трети, дадени пред съдия и на л. 51-52 от том първи, дадени пред съдия/; М. А.И. /на л. 63 и на л. 71 от том първи/; Е.Г. В. /л. 65-66 от том първи/; М.В. /л. 67-68 том първи ДП и на л. 86-87 от том трети/; А.С. /л. 69-70 том първи и на л. 88-89 от том трети/; М.А.Й. /на л. 71 и л. 72ж от том първи/; П.Л. Т. /на л. 23 от Том първи/; И.И. /л. 53 от том първи ДП и на л. 82-83 от том трети/; Б. И. /л. 55-56 том първи ДП и на л. 84-85 от том трети/; С.В. /л. 57-58 том първи/; Петър Т. /л. 23 от том втори ДП/; обяснения на Б. В. /л. 15 от том трети/; обяснения на Б. В., дадени пред съдия /л. 20-21 от том трети ДП/; Писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 16.05.2020 г. /л. 38-39 том първи/ и фотоалбум на л. 35- 39 от том втори/; протоколи за претърсване и изземване от 18.05.2020 г. /л. 41- 45 от том първи ДП и фотоалбум на л. 26-34 от том втори/; протокол за разпознаване на лице от 20.05.2020 г. /л. 73 от том първи/; протокол за претърсване и изземване от 19.05.2020 г. /л. 21-22 от том втори ДП/ и фотоалбум на л. 40-43 от том втори/; протоколи за оглед на веществени доказателства от 24.07.2020 г. /л. 8-11 от том трети/; Писмени доказателства - протокол за доброволно предаване от 18.05.2020 г. /л. 40 от том първи ДП/; справка за съдимост на Б. В. /л. 138 от том първи ДП/; справка за съдимост на М. Д. /л. 152-154 от том първи ДП, на л. 123-125 от том трети, на л. 40-45 от съдебното производство, на л. 152- 157 от съдебното производство, на л. 226-231 и на л. 352-357от съдебното производство/; справка за съдимост на М. Т. /л. 158-160 от том първи, на л. 119-122 от том трети, на л. 159-164 от съдебното производство и на л. 219- 224 от съдебното производство/; констативен протокол от 16.05.2020 г. от СОТ /л. 164 том първи ДП/; договор за наем /л. 177179 том първи ДП/; удостоверение за сключен граждански брак за Б. В. /л. 10 том втори ДП, на л. 127-128 от том трети, на л. 24-25 от съдебното производство и на л. 166-173 от съдебното производство/; справка за съдимост на С. К. /л. 130-134 от том трети, на л. 54- 63 от съдебното производство, на л. 175-184 от съдебното производство, на л. 208-217 от съдебното производство, на л. 345-349/; инвентаризационен опис и други документи, представени от „Рената М България“ ЕООД /л. 57-105 от том втори/; справка за изтърпени наказания за М. П. Д. /л. 480 от съдебното производство/; 4 бр. удостоверения за раждане /л. 484-487/; заповед на кмета на Район „Надежда“ за настаняване в общинско жилище на Б. В. и неговото семейство /л. 488 от съдебното производство/; удостоверение за постоянен адрес на Б. В. /л. 489 от съдебното производство/; удостоверение за сключен граждански брак за Б. В. /л. 490 от съдебното производство/; преписизвлечение от акт за смърт /л. 491 от съдебното производство/; трудов договор от 13.05.2019 г. за Б. В. /л. 492 от съдебното производство/. Веществени доказателства - 1 бр. преносим носител, запечатан с картон серия А 0443889 /л. 96-104/; другите веществени доказателства са върнати на управителя на „Рената М България“ ЕООД в хода на досъдебното производство. Експертизи - видео-техническа експертиза /л. 96-104 от том първи ДП/; дактилоскопна експертиза /л. 105-113 от том първи/; съдебно-оценителна експертиза /л. 51-54 от том втори/; допълнителна съдебно-оценителна експертиза /л. 22-25 от том трети/. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореописаната фактическа обстановка се установява от направените самопризнания на подсъдимите по реда на чл. 371, т. 2 НПК, които напълно кореспондират и се подкрепят от приобщените в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и експертизи, подробно изброени и обсъдени в мотивите на първоинстанционния съд. Същата е подкрепена и от приобщените в хода на първоинстанционното съдебно следствие писмени доказателства. Същата се установява и въз основа на изисканите във въззивното производство справки за изтърпени от подс. К. наказания. При това и доколкото фактическите изводи на първоинстанционния съд почиват на надлежно приобщените самопризнания, кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, същите се споделят изцяло от настоящия въззивен състав. След извършената цялостна служебна проверка на атакувания акт, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, съответстваща на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изложеното от районния съд напълно кореспондира с приетото за установено от въззивната инстанция и по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Поради това и настоящата инстанция не счита, че са налице основания за изменение или допълнение на същата. Съгласно т.8.2 от ТР № 1 от 06.04.2009 година на ОСНК на ВКС, в рамките на производството по глава двадесет и седма от НПК, въззивният състав следва да извърши проверка дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. В процесния случай настоящият съдебен състав приема, че подсъдимите са дали валидни самопризнания в хода на първоинстанционното съдебно производство - предварително са им били разяснени правата и последиците от извършването на самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК, имали са защитници, като районният съд, с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В съответствие с изискванията на процедурата, първостепенният съд е кредитирал събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Приел е, че доказателствените материали безпротиворечиво установяват обстоятелствата относно фактическата обстановка и се подкрепят от направените от подсъдимите признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счел е, че доказателствата са непротиворечиви, поради което не ги е подложил на отделно обсъждане, правилно ръководейки се от постановеното в т. 4 на ТР № 1 от 06.04.2009 година, ОСНК на ВКС, че „необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл.371 т.2 НПК е надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимите факти“. При извършената самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност, събрана в хода на досъдебното производство, въззивната инстанция намира, че това условие е изпълнено. Признатите от подсъдимите факти убедително се потвърждават от доказателствените материали по делото. Авторството, времето, мястото и механизмът на деянието се доказват безпротиворечиво от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и от надлежно приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Поради това и настоящият състав споделя като правилни и законосъобразни направените от първата съдебна инстанция изводи относно правната квалификация на осъщественото от подсъдимите от обективна и субективна страна деяние. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимите М. П. Д., М. Й. Т. и Б. М. В. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а подсъдимият С. Р. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Непосредствен обект на престъплението „кражба“ са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху движими вещи. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Подсъдимите М. П. Д., М. Й. Т., С. Р. К. и Б. М. В. са пълнолетни лица, които в състояние на вменяемост са извършили процесното деяние. От обективна страна, привлечените към наказателна отговорност лица за времето от 15.05.2020 г. до 16.05.2020 г. от склад, стопанисван от „Рената М България“ ЕООД, намиращ се в гр. София, бул. „••••••••, в съучастие като съизвършители, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство – ножица за рязане на ламарина /е срязан отвор в ограда от гофрирана ламарина/, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••••, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 41 715 (четиридесет и една хиляди седемстотин и петнадесет) лева, собственост на „Рената М България“ ЕООД, от владението на управителя У.А.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. Категорично е установено по делото, че всеки един от подсъдимите е взел участие в осъществяването на изпълнителното деяние на кражбата, тъй като със собствените си действия е допринесъл за отнемането на инкриминираните вещи от владението на пострадалото юридическо лице. Съпричастността и на четиримата подсъдими към акта на самото отнемане, макар и при липса на яснота по евентуалното разпределение на ролите помежду им, обосновано е дала повод и на държавното обвинение да счита всеки от тях за съучастник, при форма на съучастие – съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Помежду им е била налице общност на умисъла, като всеки един е съзнавал, че действията на останалите допринасят за настъпване на общественоопасните последици, което следва от самия начин на извършване на деянията. Отнетите от фактическата власт на пострадалото юридическо лице вещи са годен предмет на престъплението „кражба“, доколкото същите от една страна са чужди за привлечените към наказателна отговорност лица, а от друга страна, притежават пазарна стойност, надлежно установена по делото чрез заключенията на съдебно-оценителната експертиза и допълнителната такава, в общ размер на 41 715 лева. Отнемането от владението е станало без знанието и съгласието на правоимащото лице – управителят на „Рената М България“ ЕООД. Престъплението е довършено и са налице квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. На първо място, по делото е установено, че подсъдимите са повредили преграда, здраво направена за защита на имот, по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. първо НК – а именно срязали са отвор в направената от гофрирана ламарина ограда на склада, която е била поставена именно с цел защита от посегателства и осигуряване на неприкосновеността на стопанисваните в помещението стоки. На второ място, за извършване на деянието подсъдимите са използвали техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. първо НК – ножица за рязане на ламарина, с която е срязан отворът в оградата и без която проникването в склада не би било възможно. На трето място, за извършване на деянието подсъдимите са използвали и моторно превозно средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ НК – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••••, с който са пренесли отнетите вещи от мястото на престъплението. Съвкупността от тези квалифициращи признаци правилно е вменена на подсъдимите, поради което те следва да отговарят за квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. По отношение на подсъдимия С. Р. К. правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице и квалифициращият признак по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК – опасен рецидив. Същият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, а именно: със Споразумение на СГС, 4 с-в по НОХД № 469/2017 г., в сила от 23.05.2017 г., на подс. К. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, като с определение № 4368/06.10.2017 г. на СГС, 4 с-в, по ЧНД № 3631/2017 г., в сила от 24.10.2017 г., му е било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 11141/2011 г. на СРС, НО, 22 с-в, и по НОХД № 469/2017 г. на СГС, НО, 4 с-в, в размер на 2 години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, което е изтърпял ефективно на 12.07.2019 г. Към датата на инкриминираното деяние (15- 16.05.2020 г.) не са били изтекли пет години от изтърпяване на това наказание, при което за подсъдимия К. са били налице обективните предпоставки на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. Деянието правилно е било квалифицирано по специалния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. Проверяващият съд счита, че подсъдимите Д., Т. и К. са действали при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – съзнавали са общественоопасния характер на своите деяния, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от тях и са искали тяхното настъпване. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не са негова собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и че за това отнемане се използват техническо средство – ножица за рязане на ламарина, и моторно превозно средство, както и че отнемането на вещите е без съгласието на техния собственик. Подсъдимите са имали намерение да присвоят вещите и да се разпоредят с тях като със свои. Между тях е била налице и общност на умисъла, като всеки един от тях е съзнавал, че заедно с действията на другите подсъдими допринася за настъпване на общественоопасните последици, което следва и от самия начин на извършване на деянията. Умисълът на подсъдимите е обхващал и квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. първо и пр. второ от НК, тъй като са съзнавали, че за да получат достъп до склада и да отнемат вещите, повреждат направената от гофрирана ламарина ограда на склада, като срязват отвор в нея, за извършването на което са използвали техническо средство – ножица за рязане на ламарина, както и моторно превозно средство, чрез което са преместили вещите и са установили необезпокоявана фактическа власт върху тях. ПО ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ I. По въззивната жалба на адвокат К., защитник на подс. М. П. Д.: На първо място, не може да бъде споделен изложеният в жалбата довод, че към момента на извършване на инкриминираното деяние подс. Д. бил „реабилитиран по право и с чисто удостоверение за съдимост“. Видно от приобщените по делото справка за съдимост и от установените от първоинстанционния съд данни за личността на подсъдимия, същият има три предходни осъждания за престъпления от общ характер – с присъда в сила от 07.03.2008 г. по НОХД № 4014/2004 г. на СРС, с присъда в сила от 26.04.2010 г. по НОХД № 1293/2009 г. на СГС и с определения за одобряване на споразумения по НОХД № 18077/2015 г. и НОХД № 6641/2016 г. на СРС, между които с определение в сила от 21.11.2016 г. по НЧД № 10650/2016 г. на СРС е било определено едно общо най-тежко наказание „пробация“, изтърпяно на 13.04.2018 г. По действащия Наказателен кодекс (НК) реабилитацията е институт, който заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците на осъждането, предвидени в други закони. Така отпада правото на държавата да третира лицето като осъдено и да му налага допълнителни ограничения, несвързани със самото изтърпяване на наказанието. Реабилитацията действа само занапред, и то (по правило) след изтърпяване на наказанието. При осъждане на пробация или на ефективно лишаване от свобода с размер на наказанието до три години реабилитация по право настъпва, ако в течение на три години от изтичане на срока на наказанието лицето не е извършило друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с доживотен затвор. Тригодишният реабилитационен срок по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК, считано от изтърпяване на наказанието „пробация“ (13.04.2018 г.), изтича на 13.04.2021 г. – дата, която е след извършване на инкриминираното деяние (15-16.05.2020г.). Към момента на престъпното посегателство подсъдимият не е бил реабилитиран по право. Следователно първоинстанционният съд правилно е приел, че към момента на извършване на деянието подс. Д. е бил осъждан и това обстоятелство правилно е било взето предвид като отегчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. На второ място не може да бъде споделен и доводът, че възстановяването на част от инкриминираните вещи на пострадалото юридическо лице обуславя извод за липса на вреди и съответно за необходимост от смекчаване на наказателната отговорност. Обектът на престъплението „кражба“ по чл. 195 НК е реализиран в момента на установяване на самостоятелна фактическа власт върху отнетите вещи, при което деянието е довършено. Последвалото връщане на част от вещите – в случая чрез процесуално-следствени действия на органите на досъдебното производство, а не в резултат от доброволно поведение на дееца – не премахва съставомерността и не може да бъде отчетено като самостоятелно смекчаващо вината обстоятелство. Същото обстоятелство впрочем е надлежно отразено в произнасянето по гражданския иск, който е уважен само за реално невъзстановените имуществени вреди в размер на 25 735 лева, а не за пълния размер на отнетото. На трето място, доводите за наличие на смекчаващи вината обстоятелства – изразеното от подсъдимия съжаление и добросъвестното му процесуално поведение – не са от естество да обусловят прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК или допълнително снизхождение по реда на чл. 54 НК. Изразеното съжаление първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващо обстоятелство наред с останалите. Що се отнася до самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК и съдействието за приключване на делото по диференцираната процедура – благоприятната последица от тях е предопределена от закона чрез задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК с една трета, която първоинстанционният съд надлежно е приложил. Допълнителното отчитане на същите обстоятелства като смекчаващи при индивидуализацията на наказанието по реда на чл. 54 НК би довело до двойно облагодетелстване на подсъдимия. При претеглянето на отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, наказанието на подс. Д. преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК – „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца – е определено под средния размер на предвиденото в закона между минималния (1 година) и максималния (10 години) размер на санкцията по чл. 195, ал. 1 НК. Този размер е напълно съответен на обществената опасност на деянието – планирано посегателство в съучастие на четири лица с използване на технически средства и моторно превозно средство, с предмет на относително висока стойност – и на обремененото съдебно минало на подсъдимия. След задължителната редукция с една трета така определеното наказание правилно е сведено до размер от три години „лишаване от свобода“. Така определеното наказание е справедливо и съответства на целите по чл. 36 НК, поради което не са налице основания за неговото изменение в посока намаляване. Първоинстанционният съд правилно е определил и първоначалния „общ“ режим на изтърпяване на наказанието по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, доколкото не са били налице предпоставките по чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон. По изложените съображения въззивната жалба на адвокат К., защитник на подс. М. П. Д., следва да бъде оставена без уважение, а присъдата по отношение на този подсъдим – потвърдена. II. По въззивната жалба на адвокат Т., защитник на подс. М. Й. Т.: Основното искане на защитата е за прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК, чрез позоваване на наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства – добри характеристични данни на подсъдимия, добросъвестно процесуално поведение, млада възраст и обстоятелството, че същият е баща на малолетно дете. Настоящият въззивен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК, доколкото изтъкнатите от защитата обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер. Семейната ангажираност на подсъдимия и наличието на малолетно дете – макар и да съставляват обстоятелства, обуславящи определена снизходителност при индивидуализацията на наказанието – не са от естество да достигнат прага на „изключителност“ или „многобройност“, изискван от чл. 55, ал. 1 НК, защото в типичния случай родителите имат задължение да съобразяват поведението си с установения правен ред именно с оглед на интересите на децата си, а не обратното. Като довод, способен да обуслови приложение на чл. 55 НК, такова обстоятелство би могло да бъде взето предвид само в специфични хипотези – например когато подсъдимият е единствен родител, полагащ грижи за непълнолетно или малолетно дете, каквото обстоятелство по делото не е установено. Що се отнася до възрастта на подс. Т. – същият е роден на 05.08.1995 г. и към момента на инкриминираното деяние (15-16.05.2020г.) е навършил 24 години и 9 месеца. Тази възраст не може да се характеризира като „млада“ по смисъла, придаван в практиката на касационната инстанция за целите на чл. 55 НК, при който подобно качество обикновено се отчита за лица, навършили пълнолетие непосредствено преди извършване на деянието. Освен това, обремененото съдебно минало на подсъдимия категорично изключва извода, че се касае за лице, което поради младата си възраст не е достигнало пълна зрелост на правното си съзнание. Добросъвестното процесуално поведение, на което защитата се позовава, представлява изпълнение на процесуалноправни задължения, съпровождащи фигурата на подсъдимия, и в общия случай не може да бъде самостоятелно отчитано като смекчаващо вината обстоятелство, освен ако не се изразява в активно съдействие за разкриване на обективната истина. По делото такова активно съдействие от страна на подс. Т. извън рамките на самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК не се установява, а благоприятната последица от самото самопризнание – редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК – вече е приложена. При тези съображения първоинстанционният съд правилно е определил наказанието по реда на чл. 54 НК. Преди редукцията същото е било определено в размер от четири години и шест месеца „лишаване от свобода“ – над минималния, но под средния размер на санкцията по чл. 195, ал. 1 НК. Така определеният размер съответства на обществената опасност на деянието и на обремененото съдебно минало на подсъдимия и е изцяло справедлив. След задължителната редукция с една трета по чл. 58а, ал. 1 НК наказанието правилно е сведено до три години „лишаване от свобода“. По отношение на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието настоящият въззивен състав намира за необходимо да изложи следните допълнителни съображения. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за определяне на „строг“ режим, доколкото от данните за съдимост на подс. Т. е видно, че същият е изтърпял ефективно наказания „лишаване от свобода“ – по НОХД № 7519/2016 г. на СРС (6 месеца, приведено в изпълнение по чл. 68 НК с присъдата по НОХД № 32/2020 г. на РС – И.вград и изтърпяно на 28.03.2021 г.) и по НОХД № 32/2020 г. на РС – И.вград (6 месеца, започнало изтърпяване на 28.03.2021 г.). От датата на изтърпяване на тези наказания до постановяване на първоинстанционната присъда (11.06.2024 г.) не са изтекли пет години, при което е налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, изискваща определяне на „строг“ режим на изтърпяване. Обстоятелството, че изтърпяното наказание по НОХД № 31/2020 г. на РС – И.вград подлежи на приспадане по чл. 25, ал. 2 НК, не препятства приложението на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, тъй като приспадането касае реалното изтърпяване на новоопределеното общо най-тежко наказание, а не правнорелевантния факт на изтърпяното преди това ефективно „лишаване от свобода“. Следователно определеният от първоинстанционния съд „строг“ режим е законосъобразен по основание. По изложените съображения въззивната жалба на адвокат Т., защитник на подс. М. Й. Т., следва да бъде оставена без уважение, а присъдата по отношение на този подсъдим – потвърдена. III. По въззивната жалба на адвокат И., защитник на подс. С. Р. К.: Относно групирането на наказанията по реда на чл. 25 НК. Настоящият въззивен състав намира, че този основен довод на защитата е основателен. Видно от приобщените по делото справки за съдимост на подс. С. Р. К., както и от изисканото във въззивното производство писмо изх. № И- 2179/26.02.2026 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подсъдимият има множество предходни осъждания, от които за целите на чл. 25 НК във връзка с настоящото деяние са релевантни следните: – с определение в сила от 30.09.2020 г. по НОХД № 31/2020 г. по описа на РС – И.вград, подс. К. е признат за виновен в това, че на 17.09.2019г. е извършил престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при строг режим и наказание „глоба“ в размер на 3500 лева. Изтърпяването е приключило на 16.04.2021г.; – с определение в законна сила от 18.05.2022г. по НОХД № 6192/2022г. по описа на СРС, подс. К. е признат за виновен в това, че на 17.02.2022 г. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца при строг режим, изтърпяно на 13.04.2023 г. Настоящото деяние е извършено на 15-16.05.2020 г. От съпоставката на датите на извършване на деянията и на постановените присъди се установява, че настоящото деяние се намира в реална съвкупност както с престъплението по НОХД № 31/2020 г. на РС – И.вград (доколкото и двете деяния са извършени преди постановяване на която и да е от двете присъди), така и с престъплението по НОХД № 6192/2022 г. на СРС (доколкото настоящото деяние е извършено преди постановяване на присъдата по НОХД № 6192/2022 г., а деянието по последното – преди постановяване на присъдата по настоящото). Помежду си обаче престъпленията по НОХД № 31/2020 г. и НОХД № 6192/2022 г. не са в съвкупност, доколкото деянието по НОХД № 6192/2022 г. (17.02.2022 г.) е извършено след постановяване на присъдата по НОХД № 31/2020 г. (30.09.2020 г.). При тази ситуация са възможни две алтернативни групирания на настоящото осъждане – едното с осъждането по НОХД № 31/2020 г. на РС – И.вград, а другото с осъждането по НОХД № 6192/2022 г. на СРС. Съгласно ТР № 3/16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС и постоянната практика на касационната инстанция при наличието на повече от едно възможно групиране съдът е длъжен да избере това от тях което е най-благоприятно за осъдения. Сравнителният анализ на двете възможни групирания установява следното: При първото групиране (възприето от първоинстанционния съд) – между настоящото осъждане (4 години „лишаване от свобода“) и осъждането по НОХД № 31/2020 г. на РС – И.вград (6 месеца „лишаване от свобода“ и 3500 лева „глоба“) – общо най-тежкото наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, към което се присъединява и наказанието „глоба“. Извън съвкупността остава осъждането по НОХД № 6192/2022 г. на СРС (1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“), което подлежи на отделно изтърпяване. Общият срок на наказанията за изтърпяване възлиза на 4 години и 1 година и 2 месеца, или 5 години и 2 месеца „лишаване от свобода“. При второто групиране – между настоящото осъждане (4 години „лишаване от свобода“) и осъждането по НОХД № 6192/2022 г. на СРС (1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“) – общо най-тежкото наказание е отново 4 години „лишаване от свобода“. Извън съвкупността остава осъждането по НОХД № 31/2020 г. на РС – И.вград (6 месеца „лишаване от свобода“ и 3500 лева „глоба“), което подлежи на отделно изтърпяване. Общият срок на наказанията „лишаване от свобода“ за изтърпяване възлиза на 4 години и 6 месеца, а наказанието „глоба“ остава самостоятелно. Видно от съпоставката, второто групиране е значително по-благоприятно за подс. К., доколкото общият срок на наказанията „лишаване от свобода“ за реално изтърпяване по него е с осем месеца по-кратък в сравнение с първото групиране, възприето от първоинстанционния съд. Следователно, в съответствие с разрешенията, дадени с ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта на групирането на наказанията на подс. К., като се определи общо най-тежко наказание измежду наложените по настоящото НОХД № 4128/2021 г. на СРС, 100 състав и по НОХД № 6192/2022г. на СРС в размер на 4 години „лишаване от свобода“, а наказанието по НОХД № 31/2020 г. на РС – И.вград — ведно с присъединената към него глоба — подлежи на отделно изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде приспаднато изтърпяното изцяло наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 2 месеца по НОХД № 6192/2022 г. на СРС в периода от 17.02.2022г. до 13.04.2023г., както и да бъде приспаднато по реда на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК времето през което подс. К. е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК във връзка с настоящото производство. Относно първоначалния режим на изтърпяване доводът на защитата за определяне на „общ“ режим на изтърпяване вместо приетия от първоинстанционния съд „строг“ е неоснователен. По отношение на подс. К. са налице двете самостоятелни предпоставки на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС: от една страна, осъждането му е за умишлено престъпление при условията на опасен рецидив по чл. 196 НК (хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС); от друга страна, към датата на инкриминираното деяние (15-16.05.2020 г.) не са били изтекли пет години от изтърпяното на 12.07.2019 г. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години по НЧД № 3631/2017 г. на СГС, което не е било отложено по реда на чл. 66 НК (хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС). Следователно „строгият“ режим е изцяло законосъобразен. По отношение на размера на основното наказание – четири години „лишаване от свобода“ след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК (което преди редукцията е било определено в размер на шест години) – същият е напълно справедлив и съответен на обществената опасност на дееца и деянието. Доводите за непълно отчитане на смекчаващите вината обстоятелства не могат да обусловят по-нататъшно намаляване, доколкото първоинстанционният съд правилно е претеглил тези обстоятелства срещу значително обременяващото съдебно минало на подсъдимия (с множество предходни осъждания за престъпления против собствеността) и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено при условията на опасен рецидив. Изтъкваните обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, поради което и приложение на чл. 55 НК не следва. Преценените от първоинстанционния съд отегчаващи обстоятелства, особено обремененото съдебно минало, имат превес над смекчаващите, поради което определянето на наказанието над минималния размер на санкцията по чл. 196, ал. 1 НК (3-15 години „лишаване от свобода“) е напълно оправдано. Доводът на защитата за неоснователност и недоказаност по размер на уважения граждански иск е неоснователен. По делото е надлежно установено, че в резултат от престъплението на пострадалото юридическо лице „Рената М България“ ЕООД са причинени имуществени вреди в размер на стойността на отнетите вещи – 41 715 лева. От тях в хода на досъдебното производство са възстановени вещи на стойност 15 980 лева съгласно заключението на допълнителната съдебно-оценителна експертиза от 28.07.2020 г. Разликата от 25 735 лева представлява реално невъзстановените имуществени вреди, които първоинстанционният съд правилно е присъдил като обезщетение по реда на чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2020 г. – датата на довършване на деянието. Стойностите са установени с компетентно дадено експертно заключение, което не е било оспорено в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Доводът за неразпределяне на доказателствената тежест от страна на първоинстанционния съд е процесуално неиздържан – фактите, имащи отношение и към основанието, и към размера на гражданския иск, са били включени в признатата от подсъдимите по чл. 371, т. 2 НПК фактическа обстановка, а размерът на причинените и невъзстановени вреди се установява от експертни заключения, кредитирани от съда. Следователно произнасянето по гражданския иск е законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено. Видно от данните по делото в хода на първоинстанционното производство съдебните заседания са били отлагани многократно във връзка с което първоинстанционният съд е приел, че за обезпечаване на бързината и приключването на наказателното производство в разумен срок е необходимо назначаването на резервен защитник по реда на чл. 94, ал. 4 НПК. При това положение възлагането на сторените за резервния защитник разноски на подсъдимия по реда на чл. 189, ал. 3 НПК е законосъобразно и доводът на защитата в тази насока следва да бъде оставен без уважение. Относно доводите за непълнота на мотивите по смисъла на ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Доводът се изчерпва с обсъдения по-горе пропуск на първоинстанционния съд да обсъди и да включи в групирането осъждането по НОХД № 6192/2022 г. на СРС. Така констатираното процесуално нарушение обаче не е от категорията на абсолютните и не препятства неговото отстраняване от настоящия въззивен състав чрез изменение на присъдата по реда на чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК. Останалите доводи в тази насока – че делото е „решено без важни доказателства“ и „част от наличните такива не са обсъждани“ – са несъстоятелни, доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК с изричното съгласие на самия подсъдим и неговия защитник, при което събиране на доказателства за фактите от обвинителния акт не е било необходимо. По отношение на останалата част от присъдата по чл. 314 НПК настоящият въззивен състав не констатира пороци, обуславящи изменение или отмяна. Производството пред първата инстанция е протекло при спазване на процесуалните правила. Установените от първоинстанционния съд факти са правилно подведени под приложимите материалноправни норми, като квалификацията на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК спрямо подс. К. е законосъобразна с оглед обремененото му съдебно минало и наличието на условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. ПО РАЗНОСКИТЕ, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ПОВЕРЕНИКА НА ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ: С молба, повереникът на гражданския ищец „Рената М България“ ЕООД – адв. С. Г., е поискал присъждане на сторените от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Съгласно постоянната практика на касационната инстанция, за да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 189, ал. 3 НПК, страната, която ги претендира, следва да докаже както сключването на договор за правна защита и съдействие с упълномощения от нея адвокат, така и реалното извършване на разхода – т.е. фактическото заплащане на уговореното възнаграждение. В конкретния случай към молбата на повереника не е приложен договор за правна защита и съдействие, нито други доказателства, удостоверяващи заплащането на претендираната сума. При тази липса на доказателства за реално сторени разноски, искането следва да бъде оставено без уважение. При извършената цялостна служебна проверка въззивният съд констатира основание за изменение на присъдата единствено в частта относно приложението на чл. 25 НК спрямо подсъдимия С. Р. К., доколкото първоинстанционният съд не е приложил най-благоприятния за осъдения вариант на групиране. В останалата обжалвана част присъдата е правилна, законосъобразна и следва да бъде потвърдена. При служебната проверка не бяха установени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата или връщане на делото за ново разглеждане. Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД