Решение № 196 от 16.6.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 474/2026 г.

наказателно дело № 20261510200474 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 118/16.12.2025 г., издадено от Ирена Петкова - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на П. А. Д. - кмет на Община Дупница, със служебен адрес: гр. Д., пл. "С." ••, с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 2000 лева /равностойност на 1022,58 евро по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лв. за евро/.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно с искане за неговата пълна отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адв. М., които поддържа жалбата и направените с нея искания. Развива и допълнителни съображения в подкрепа на изложените аргументи.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 05.03.2025 г. в общински имот с идентификатор № 68789.334.42, находящ се в местността „Елез дере“, в землището на гр. Дупница, общ. Дупница, който в миналото е бил с начин на трайно ползване /НТП/ - за ремонт и поддържане на транспортни средства била извършена проверка по сигнал от служители на РИОСВ-София – свидетелите Л. Д. и М. Н., в присъствието и на представител на сигналоподателя ПП „Възраждане“ и на Община Дупница – К. Г. – ст. експерт. „чистота“ в общ. Дупница. На място било установено изхвърлено голямо количество битови, промишлени и строителни отпадъци, вкл. мебели и автомобилни гуми. На мястото в имота имало изградено старо хале, в което също имало купчини с различни изхвърлени нерегламентирано отпадъци. Констатираните големи количества с отпадъци в имота били заснети от служителите на РИОСВ-София. За проверката бил съставен от св. Д. КП № ККФОС – ЛД-7/05.03.25 г., подписан от присъствалите лица и връчен без възражения на представителя на Община Дупница, в който били дадени писмени предписания:

„1. Кметът на Община Дупница да почисти наличните отпадъци поземлени имоти с идентификатори № 68789.27.536.и № 68789.27.535, посочени в т. I.1 от протокола. Срок: 07.04.2025 г.;

2 . Кметът на Община Дупница да почисти описаното в т. II от протокола незаконно сметище в м. „Елез дере“. Срок: 07.04.2025 г.;

3. Кметът на община Дупница писмено да уведоми РИОСВ-София за извършеното по дадените предписания в т.1 и т. 2 от този протокол. “. Срок: 13.04.2025 г.;

На 08.04.2025 г., служителите на РИОСВ-София, свидетелката Л. Д., заедно със свидетелката М. Н., придружавани от служителя К. Г. – ст. експерт. „Чистота“ в общ. Дупница извършили последващ контрол за спазване на даденото с горецитирания протокол писмено предписание за почистване на имота от отпадъци. При проверката на същия общински имот с идентификатор № 68789.334.42, находящ се в местността „Елез дере“, било установено, че са налични отново множество купчини с битови и строителни отпадъци, вкл. автомобилни гуми, които по видове и характеристики съвпадали с посочените в КП № ККФОС – ЛД-7/05.03.25 г. Имало частично почистване на отпадъци около халето изградено в имота. Констатациите от проверката били отразени в съставен от св. Д. КП № ККФОС – ЛД-15/08.04.25 г.,, който е подписан от свидетелите и връчен срещу подпис без възражения на присъствалия представител на община Дупница.

С писмо от изх. № 32-00-93-/1/ от 24.04.2025 г. изпратено от жалбоподателя до РИОСВ-София било поискано удължаване на срока за почистване, което искане е оставено без уважение.

По-късно била изпратена покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН, с посочена дата, място и час, на която никой не се отзовал. АУАН бил съставен на 04.07.2025 г. от св. Д. в отсъствие на нарушителя и в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта М. Н.. След това АУАН е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на 08.10.2025 г. В срока по чл. 44 постъпили и писмени възражения срещу акта, който били оставени от АНО без уважение. Към възраженията били приложени договори с „ЕВРО ИМПЕКС“ ЕООД, гр. София, за третиране на отпадъци на територията на Община Дупница, както и кантарни бележки и обобщена справка за м. Април и м. Май 2025-та година, за предадено количество отпадъци от Община Дупница.

Въз основа на приложения АУАН било издадено и обжалваното НП № 118/16.12.2025 г., издадено от Ирена Петкова - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на П. А. Д. - кмет на Община Дупница, със служебен адрес: гр. Д., пл. "С." ••, с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 2000 лева /равностойност на 1022,58 евро по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лв. за евро/.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Л. Д. и М. Н.. Съдът обосновава изводите си за фактите и чрез писмените доказателства, прочетени и приети по делото по реда на чл. 283, от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът намира показанията на свидетелите Д. и Н. за последователни, логични, подробни, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите показания се установява начина на констатиране на извършеното нарушение, елементите на същото, вкл. дадените предписания и срокове за изпълнение, както и процедурата по съставяне на констативните протоколи и АУАН, респ. неговото връчване на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът след пълна служебна проверка и след анализ на събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят изцяло на формалните изисквания на ЗАНН, като са издадени в предвидените в закона срокове и от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 157, ал. 4, вр. чл. 151, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, а за актосъставителя е представена Заповед № РД-68 от 26.07.2024 г. на Директора на РИОСВ – София.

При издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и нарушения на материалния закон.

Съобразно изложеното от обективна страна се установява, че отговорността на жалбоподателя, който е Кмет на Община Дупница е ангажирана за това, че не е изпълнил дадено му задължително писмено предписание, по реда на чл. 113 ал. 3 от ЗУО, обективирано в КП № ККФОС – ЛД-7/05.03.25 г., което се изразява в следното:

„ 2. Кметът на Община Дупница да почисти описаното в т. II от протокола

незаконно сметище в м. „Елез дере“. Срок: 07.04.2025 г.;“.

Неизпълнението на това предписание е било надлежно и безспорно констатирано при извършена на 08.04.2025 г. последваща проверка от длъжностни лица при РИОСВ - София, за която е съставен от св. Л. Д. и КП № ККФОС – ЛД-15/08.04.25 г. В същия е отразено, че при извършения последващ контрол във връзка с дадените по-рано предписания, не е констатирано да са били предприети действия по изпълнението им. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 156 ал. 1 във вр. с чл. 113 ал. 3 от Закона за управление на отпадъците, а субектът на нарушението е санкциониран на основание чл. 156 ал. 1 от същия закон.

Съгласно чл. 113 ал. 3 от ЗУО, въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения. Според нормата на чл. 156 ал. 1 от ЗУО, за неизпълнение на предписание по чл. 113 ал. 3 /както е в случая/, или чл. 120, на физическите лица се налага глоба в размер от 2 000 лева до 10 000 лева, а на юридическите лица - имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 20 000 лева.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че кметът П. Д., е бил адресат на задължително предписание по чл. 113 ал. 3 от ЗУО, както и че в дадения му едномесечен срок, а и дори след това до датата на последващия контрол - 08.04.2025 г., същото не е било изпълнено. Именно това са релевантните факти, които обуславят приложението на предвидената в чл. 156 ал. 1 от ЗУО санкция. Предписаните на Кмета на Община Дупница мерки са били конкретни, с ясно зададени параметри и естество на необходимите за предприемане действия, а за изпълнението им е бил даден и конкретен, достатъчно продължителен, краен срок. Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя изводите на АНО относно категоричната доказаност и коректната правна квалификация на нарушението. Изцяло в този смисъл виж. Решение № 165 от 03.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 62 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 48 от 21.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 347 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Нарушението е съставомерно и от субективна страна, налице е пряк умисъл, тъй като субектът е бил запознат изрично с дадените му писмени предписания, съзнавал е общественоопасните последици и въпреки това съзнателно не е предприел необходимите действия насочени към тяхното изпълнение в дадения му от административния орган срок.

Съобразно изложеното по-горе като неоснователни следва да се приемат възраженията изложени в жалбата и направените такива пред съда, в хода на пледоариите от процесуалния представител на жалбоподателя. Налице е безспорно установено от обективна и субективна страна нарушение на чл. 113, ал.3 от ЗУО, чиито автор е жалбоподателят. Не се установяват от събраните гласни и писмени доказателства да са предприети и още повече да са били реално извършени до 07.04.2025 г. всички дължими активни действия от жалбоподателя по почистване на имота представляващ незаконно сметище с множество купчини битови и строителни, респ. други отпадъци.

Неоснователно е позоваването на договорни отношения с трети лица, както и представените кантарни бележки и справки, в които изобщо не фигурира изпълнен ангажимент към конкретния посочен в предписанията общински поземлен имот, който е НТП- за ремонт и поддържане на транспортни средства, а явно е превърнат в сметище. Представените документи и договори явно касаят други отпадъци на територията на община Дупница, доколкото ако касаеха процесните те не биха били установени като налични при последващата проверка на служителите на РИОСВ-София на място в процесния имот. Явно са предавани и третирани, респ. извозвани такива отпадъци от други терени в общината и то след датата на изтичане на дадения в предписанията краен срок до 07.04.2025 г.

Коректно е определена от АНО и датата на извършване на нарушението – 08.04.2025 г., която е именно след изтичане на срока даден за изпълнението на писменото предписание от жалбоподателя. Ирелевантно е кога точно е констатирано това неизпълнение по-късно във времето, относимо е че към посочената дата е било налице съставомерно неизпълнение от страна на субекта.

Без основание се твърди също така че не е посочена относимата санкционна норма от ЗУО – чл. 156, ал. 1 от ЗУО, която е посочена в АУАН и НП. Като е посочена отделно и нарушената материалноправна норма предвиждаща компетентността на АНО или оправомощени от него длъжностни лица, както е в случая да дават задължителни предписания с определен срок или алтернативно да съставят АУАН на нарушителите.

Правилно е определен и размерът на глобата – 2000 лева /равностойност на 1022,58 евро/, който е равен на минималния такъв предвиден в чл. 156, ал.1 от ЗУО. Нарушението е за първи път. Положени са, макар и след срока усилия за поне частично почистване на имота от жалбоподателя. Поради това и размера на наказанието е съобразен с тежестта на нарушението и обществената опасност на деянието.

Съобразно изложеното по-горе не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Засягат се важни обществени отношения, като се застрашава здравето на хората и чистотата на природата в региона.

Водим от гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът