Решение № 329 от 16.7.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 290/2025 г.

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение №56/19.01.2025г., постановено по гр.д.№1475/2024г. по описа на РС- Пазарджик е прието за установено по отношение на „Хебърбус“ АД, с ЕИК 201309208 със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Христо Касапвелев“ №5, представлявано от М.Я.Ф., че съществува вземане на Община Пазарджик, с ЕИК 000351736 с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, представляван от кмета П.Н.К. за сумата от 14307лв., платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградски транспорт при изпълнение на служебните си задължение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението- 26.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №250/05.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№339/2024г по описа на РС- Пазарджик, като е отхвърлен иска за разликата от 14307лв. до претендирания размер от 15343лв. Осъден е „Хебърбус“ АД, с ЕИК 201309208, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Христо Касапвелев“ №5, представлявано от М.Я.Ф., да заплати на Община Пазарджик, с ЕИК 000351736, с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, представляван от кмета П.Н.К., сумата от 901, 57лв.- разноски за настоящото производство. Осъдена е Община Пазарджик, с ЕИК 000351736 с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, представляван от кмета П.Н.К., да заплати на „Хебърбус“ АД, с ЕИК 201309208 със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Христо Касапвелев“ №5, представлявано от М.Я.Ф., сумата от 94, 53лв. разноски за настоящото производство Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Хебърбус“ АД, ЕИК 201309208, в частта в която е прието за установено по отношение на „Хебърбус”АД, ЕИК 201309208 че съществува вземане на Община Пазарджик, Булстат 000351736, за сумата от 14307лв., платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградски транспорт при изпълнение на служебните си задължение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението- 26.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №250/05.02.2024г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№339/2024г. по описа на PC- Пазарджик, както и в частта с която дружеството е осъдено да заплати на Община Пазарджик съдебно- деловодните разноски. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В тази насока се визира, че съдът е приел, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение с определена стойност на предоставена услуга, по която платецът на услугата /ищецът/ е заплатил на ответника по- висока цена, каквато не е била договорена и формулираното искане за връщане на надплатеното съда е квалифицирал под материално правната норма на чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, приемайки че начална липса на основание е налице и когато се касае за плащане на по- големи от нормираните цени на стоки, услуги или лихви, така и когато е платена сума над уговорената и следва да се приеме, че исковата сума се претендира като платена при начална липса на основание. В случая се приема, че нито една от тези хипотези не е налице, като платеното от ищеца не е нещо различно от уговореното за което свидетелстват и приетите по дело доказателства- кореспонденцията между страните, изявленията на ищеца и направените от него справки и плащания. В този смисъл се твърди, че неправилно съда приел, че ответника не е доказал, че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, тоест, че съществува правно основание, призната причина за разместване на благата, което му дава право да задържи полученото. Сочи се, че в обжалваното решение PC- Пазарджик е приел, че средствата за компенсиране на превозвача следва да се определят спрямо ценовото облекчение на база определената средномесечна цена на годишна карта за пътуване. За да обоснове този си извод съдът е счел, че тъй като абонаментните карти за лицата по чл.19, ал.7- служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения са със срок на валидност една година от датата на издаването, приема, че съгласно чл.42 от НАРЕДБАТА, средствата за компенсиране на стойността на безплатните или по намалени цени пътувания се предоставят в размер, не по- голям от размера на ценовото облекчение спрямо едногодишна карта за пътуване, тъй като срокът на издаваните карти е за една година. Смята се, че този извод на съда е незаконосъобразен. В този смисъл се визира, че в НАРЕДБАТА са транспонирани разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007. В чл.1, ал.1 от НАРЕДБАТА е посочено, че в нея се определят условията и редът за предоставяне на предвидените в централния бюджет средства за компенсиране и субсидиране на превозвачите, изпълняващи задължения за извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени пътнически превози и за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и други райони в страната. В чл.1, ал.2 е предвидено, че средствата по ал.1 представляват компенсация за обществена услуга за извършен обществен пътнически превоз по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (OB, L 315, 03/12/2007, стр. 1 - 13) (Регламент №1370/2007) и се предоставят при спазване на условията и реда на същия регламент и действащата нормативна уредба в страната. В чл.2, б.„д“ от Регламент (ЕО) № 1370/2007 е дадено определение на понятието „задължение за извършване на обществена услуга“, което означава изискване, дефинирано или определено от компетентен орган, за да осигури обществени услуги за пътнически превоз от общ интерес, които даден оператор, ако отчиташе само собствените си търговски интереси, не би поел или не би поел до същата степен или при същите условия без възнаграждение; В чл.2, б.„к“ от Регламент (ЕО) № 1370/2007 е дадено определение на понятието „стойност“, което означава стойността на услуга, маршрут, обществена поръчка за услуги или схема за компенсиране за обществен пътнически превоз, която съответства на пълното възнаграждение на оператора или операторите на обществени услуги преди начисляване на ДДС, включително всякакъв вид компенсации, изплатени от обществените органи и приходи от продажбата на билети, които не са изплатени на въпросния компетентен орган. От тези легални определения на понятията „задължение за извършване на обществена услуга“ и „стойност“ е видно, че схемата на компенсиране за извършения обществен пътнически превоз трябва да е такава, че да съответства на пълното възнаграждение на оператора, което той би получил за извършената услуга, включително и при същите условия за получаване на това възнаграждение, каквито щяха да са налице, ако не му е вменено от компетентния орган задължение /изискване/ да осигури обществени услуги за пътнически превоз от общ интерес на определени категории лица. Твърди се, че „Хебърбус“ АД е икономически оператор, който по силата на сключения договор е поел задължение за извършване на обществена услуга по превоз на пътници по утвърдени маршрути, вкл. и задължение да се извършва превоз по безплатни и намалени цени пътувания на някои категории граждани, спазвайки нормативно определения ред за извършване на обществен превоз на пътници със специални ценови облекчения, съгласно НАРЕДБАТА /имат се предвид лицата по чл.19/, които безплатни или по намалени цени превози подлежат на компенсация от Държавния бюджет, съгласно чл.З, ал.1 от договора. В следващите абзаци от тази договорна разпоредба е предвидено, че „плащанията от Държавния бюджет се осъществяват след представени от Изпълнителя месечни справки за извършени през месеца пробег, финансови резултати, брой и стойността на издадените превозни документи по категории правоимащи“, а така също, че „предоставените от централния бюджет средства за компенсиране и субсидиране се предоставят в 7- дневен срок от получаване на опис- сметките и справките на изпълнителя“. Тоест дори и от договора е видно, че стойността на картите се определя от изпълнителя, което е сторено с писмо от „Хебърбус“ АД, получено от Община- Пазарджик, с вх.№18-00-407/18.03.2022г. с което ответното дружество е уведомило ищеца за промяна в Тарифите на цените на абонаментните карти и билетите за градски транспорт, считано от месец април 2022г. и в което изрично е посочена стойността на картите и базата на която ще се извършва компенсацията, като това е в правомощията на превозвача и на основание Закона за автомобилните превози. От посочените договорни разпоредби е видно, че компенсациите за издадените карти за безплатни пътувания на служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебни задължения се изплащат ежемесечно и то само до размера на средствата, предоставени от бюджета. По аналогичен начин въпросът с изплащането на компенсациите за издадените абонаментни карти на тези категории лица е уреден нормативно в чл.37 и чл.41 от НАРЕДБАТА. Сочи се, че от една страна изпълнителят има нормативно задължение по чл.27, ал.3 и чл.30, ал.4 от НАРЕДБАТА да издава на тази категория лица карти за безплатно пътуване със срок на валидност една година от датата на издаването, а от друга страна, компенсациите за така издадените карти се изплащат ежемесечно и то не в пълен размер. Твърди се, че от приложените по делото доказателства- фактури и справки за изплатени суми е видно, че сумите за компенсации от държавния бюджет постъпват на различни траншове в общината, като най- малки са в началото на годината и едва през четвъртото тримесечие постъпват суми с които да се изплатят дължимите кумулирани през годината суми за компенсация, като само част от тях са изплащани през съответния месец за който се отнасят. След като изпълнителят получава за издадените годишни карти компенсации ежемесечно и то в не пълен размер, за да е налице схема за компенсиране за обществен пътнически превоз, която съответства на пълното възнаграждение на оператора и на условията за получаването му, следва компенсацията да се определи на база стойността на картата за един месец /цена за месечна карта/, като във връзка с това ответника с изрично писмо вх. №18-00-407/18.03.2022г. е уведомил ищеца за промяна в Тарифите на цените на абонаментните карти и билетите за градски транспорт, считано от месец април 2022г. По отношение на пътниците с право на абонаментни карти по преференциална тарифа изрично е посочено, че за ценово облекчение на преференциалните пътувания по чл.19, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т. 7 от Наредбата се приема месечната редовна тарифа или месечната цена на обикновена абонамента карта от 41лв., като от страна на ищеца предложението е прието с изплащане на компенсациите именно спрямо тази цена. Приемането от страна на ищеца на тази цена е видно и от неговите изявления пред АДФИ, също приети по делото. Или в случая между страните е била определена стойността на месечната обикновена карта като редовна цена по тарифата на превозвача, спрямо която цена се изчисляват дължимите компенсации. Твърди се, че неправилно в обжалваното решение е приложена разпоредбата на чл.42 от НАРЕДБАТА, предвиждаща, че средствата за компенсиране на стойността на безплатните или по намалени цени пътувания се предоставят в размер, не по- голям от размера на ценовото облекчение спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача. Неправилно съдът е приел, че за редовна цена по действащата тарифа на превозвача следва да се вземе тази, която е за едногодишна карта за пътуване, тъй като срокът на издаваните карти е за една година. Съгласно действащата тарифа на „Хебърбус” АД редовната цена на обикновената месечна абонаментна карта е в размер на 41лв., считано от 03.04.2022г., а за периода преди това е 37лв. Именно това е редовната цена, спрямо която се прилагат и ценовите облекчения на всички преференциални пътувания по чл.19 т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 от Наредбата. Визира се, че от страна на съда не е отчетено обстоятелството, че спрямо тази редовна цена дружеството е предвидило търговски отстъпки, свързани с намаление на цената при закупуването на карти с различен срок. Тези търговски отстъпки са свързани с това, че при закупуването им ползвателят предплаща услугата и в дружеството постъпват авансово суми за услуги по превоз, които предстои да бъдат извършени. Възприетото от съда решение приравнява авансовото получаване на средствата по издаването на една 12 месечна карта преди изпълнението на услугата, с получаването на тази сума или част от нея значително време след изпълнението на услугата /предвид на недокомпенсирането през първите 9м. от годината/. Не случайно в чл.42 от Наредбата е използвано понятието „редовна цена“, а не цена- тоест определената цена без начисляване на отстъпки за авансово плащане, тъй като нормативно не е предвидено авансово плащане на компенсациите. Като е приел, че за редовна цена следва да се приеме цената на годишната абонаментна карта, съдът не е спазил определението на понятието „стойност“ по смисъла на чл.2, б.„к“ от Регламент (ЕО) № 1370/2007, което включва схема за компенсиране за обществен пътнически превоз, която съответства на пълното възнаграждение на оператора. Това пълно възнаграждение включва два компонента- цена на услугата и време на получаване на тази цена. След като компенсацията се получава ежемесечно, а не авансово, за да е налице съответствие с пълното възнаграждение на оператора, следва за редовна цена да се приеме цената на месечната карта за пътуване, а не средномесечна цена на годишна карта за пътуване. Сочи се, че съдът не е съобразил, че макар в Наредбата нормативно да определя срок на валидност на картата от една година, то също така е посочено, че при определени обстоятелства срока на картата може и да е по- малък, като в този случай валидността и може да бъде както 1, 2, 3 и т.н. месеци. В чл.31 от наредбата са посочени и обстоятелства, които могат да възникнат след издаването на картата- например при промяна на адрес или в случая със служители- при напускане на системата, преместване и т.н., като валидността в тези случаи също не е една година, което изобщо не е обсъдена от съда. Твърди се, че съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, които са релевантни за правилното решаване на правния спор. В тази насока се сочи, че от съдът не са обсъдени приложените по делото, като например становище на ищеца с вх.№ДИД4-ПЗ-9-/2/, цитирано и в заключението към доклада на АДФИ, както и обяснението което ищецът е дал пред АДФИ с изх.№11-00-267-001/01.08.2023г. В тези становища и обяснение самият ищец посочва, че между страните е нямало спор коя е редовната цена на превозвача, спрямо която са изплащани компенсациите, тъй като именно цената на месечната обикновена карта по смисъла на чл.42 от Наредбата. Сочи се, че не са обсъдени Писмо от „Хебърбус“ АД, получено от Община- Пазарджик с вх.№18-00-407/18.03.2022г. с което ответното дружество е уведомило ищеца за промяна в Тарифите на цените на абонаментните карти и билетите за градски транспорт, считано от месец април 2022г. По отношение на пътниците с право на абонаментни карти по преференциална тарифа изрично е посочено, че за ценово облекчение на преференциалните пътувания по чл.19, т.1, т.2, т.З, т.4, т.5, т.6, т.7 от Наредбата се приема месечната редовна тарифа или месечната цена на обикновена абонамента карта от 41 лв. Съдът изобщо не е обсъдил и съдържанието на това уведомление от ответника до ищеца в което още към 18.03.2022г. изрично са посочени цените на картите, в които не фигурира годишна карта. По делото има доказателства, установяващи, че между страните е постигнато изрично съгласие по въпроса коя е редовната цена според тарифата на превозвача и това е цената на обикновената месечната цена на база която сума са изплащани и дължимите компенсации. Съдът е приел, че създадените между страните правоотношения са между равнопоставени субекти, породени от сключената търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ, вр. чл.286, ал.1 и 2 от ТЗ. Волеизявленията на възложителя и изпълнителя следва да се разглеждат като волеизявления на субекти на частното право, а отношенията между тях са търговски, произтичащи от или явяващи се последица от сделка между тях, която е сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие. В тази връзка страните имат договорна свобода и автономия по чл.9 от ЗЗД да променят съдържанието на договора, включително да договарят и различно от нормативно предвиденото. След като страните са постигнали изрично съгласие на база каква цена ще се определят дължимите компенсации, то всички суми изплатени във връзка с тази уговорка са получени на договорно основание, поради което не е налице фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Искането е да се постанови решение с което се отмените в обжалваната му част и вместо него се постановите друго, с което се отхвърли предявения иск в неговата уважена такава. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Община Пазарджик. Твърди се в същия, че жалбата е неоснователна. В този аспект се визира, че решението не противоречи на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета. Съгласно чл.2, буква „ж“ от горецитирания Регламент „компенсация за обществена услуга“ означава каквато и да е облага, в частност финансова, предоставена пряко или непряко от компетентен орган от обществени средства по време на периода на изпълнение на задължение за извършване на обществена услуга или във връзка с този период”. Сочи се, че безспорно е, че от Общината са изплатени на „Хебърбус“ АД компенсации за служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, когато това е предвидено в закон. Налице е пълно компенсиране за годината. Чрез фактурите и справките за изплатените суми е установено, че са изплатени компенсации в по- голям размер, видно и от заключението на вещото лице от съдебно- счетоводна експертиза. Следователно се приема, че е налице свръхкомпенсиране, което е недопустимо, съгласно т. 27 и т. 28 от Преамбюла и чл.3, т.2, чл.3, т.1, б. ii и т.3 от приложението на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) N. 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета. Твърди се, че обоснован и законосъобразен е изводът на РС, че извършеното изплащане на компенсациите на месечна база не съответства на приложимата Наредба, цитирана в съдебното решение. В същата са транспонирани разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г. Сочи се, че изводът на съда е в съответствие с чл.2 от наредбата и с чл.2 от Постановление Е 66/15 04 1991г. на МС за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспортна някои групи граждани, средствата за компенсациите се предоставят до размера, определен със Закона за държавник бюджет за съответната фактическата обстановка правилно е установена от съда и правните изводи на съда не се променят от аналогията, направена на стр.2 от жалбата с разпоредбите на чл.37 и чл.27, ал.3 от горецитираната наредба, касаещи абонаментните карти на деца до 7 годишна възраст. Картите и за двете категории лица /децата до 7 годишна възраст и служителите пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, когато това е предвидено в закон/ са годишни и средствата за тях са до размера, определен със Закона за държавния бюджет за съответната година. Твърди се, че неоснователно жалбоподателят поддържа, че компенсациите трябва да се изплащат на база месечна цена на карта за пътуване, а не на годишна база. Визира се, че решението е в съответствие с горецитираната наредба, която не съдържа разпоредби определящи, че компенсациите следва да се изчисляват въз основа на месечната цена на картата, издавана от превозвача. Следователно няма нормативно основание искането на жалбоподателя за определяне на размера на изплаща компенсации на база месечна цена на карта за пътуване. Нито Регламентът, нито горецитираната наредба не съдържат разпоредба, даваща основание компенсациите да се изплащат на база на месечната цена на картата. Сочи се, че съгласно чл.30, ал.4 от наредбата картите на служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, когато това е предвидено в закон са годишни, издават се на годишна база и цената е сред месечно изчислена. Безспорно е, че не са издавани всеки месец месечни карти, а се касае за валидни през месеца карти на служители на МВР и на Министерство на правосъдието, които са имали действащи през периода валидни карти. Картите за тези лица са годишни и са важали през целия едногодишен период, с оглед на което изчисленията следва да се правят въз основа на стойност на тази годишна карта, както са отразени в отговорите по задачи 1, 2 и 3 от заключението на в.л. от СИЕ. Твърди се, че превозвачът се компенсира, видно от справките ежемесечно. Абсурдно е да се приеме, че на служители на МВР и на Министерство на правосъдието всеки месец са издавани 3500 броя нови карти. Твърди се, че жалбоподателят заявява на 3 стр. от въззивната жалба, че стойността на картите се определя от изпълнителя, но това не означава, че компенсацииите се определят в размер, различен от наредбата. Сочи се, че неоснователно на 4 стр. от жалбата си, дружеството се позовава на чл.31 Наредбата, която норма регламентира обстоятелствата, при които може да са издавани нови абонаментни карти, но това не е основание за изчисляване на компенсациите на месечна база, а не на годишна база. Визира се, че съгласно чл.42 от горецитираната наредба, средствата за компенсиране на стойността на безплатните или по намалени цени пътувания се предоставят в размер, не по- голям от размера на ценовото облекчение спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача, т.е, редовната цена спрямо тарифата за годишната карта. От тази разпоредба следва, че компенсациите са съобразени с размера на ценовото облекчение на едногодишната карта спрямо редовната цена на месечната карта. С оглед разпоредбите на Наредбата, че картата е годишна и средствата са до размера, определен със Закона за държавния бюджет за съответната година не може да се прилага друга база, както е иска от ответника- месечна. Твърди се, че безспорно е, че Община Пазарджик е изплащала ежемесечно дължимите суми, но това не означава, че базата за определяне средствата за компенсиране е месечната цена на карта за пътуване. Сочи се, че извън средствата от републиканския бюджет, Общината не разполага със средства за изплащане на компенсации на превозвачите по цитираната наредба. Средствата се предоставят под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез СЕБРА и се определят лимити на общини, които са спазили нормативно установения ред за възлагане на обществени пътнически превози, като кметовете на общините предоставят средствата по наредбата на превозвачи, които спазват нормативно установения ред. Съответно няма законово основание, Общината да компенсира превозвачите с парични средства от общинския бюджет. За издадените годишни карти на служителите на МВР и Министерство на правосъдието, превозвачът получава компенсацията за годишна карта, а не са месечна карта, т.е. на базата е годината, а не месеца. Твърди се, че неоснователно жалбоподателят се позовава на Решение №29 от 28.02.2024г. на ВКС, по т.д.№2591/2022г., ІІт.о. В същото решение ВКС приема, че компенсациите са до размера на определените за тази цел средства в държавния бюджет. В отговорът си „Хебърбус“ АД на исковата молба на Община Пазарджик не е направено възражение, че същото дружество не е било компенсирано така, че да получи пълното възнаграждение. Следователно е налице преклузия на това ново възражение, като същото е следвало да се направи още с отговора на исковата молба. Следователно възраженията са неоснователни. Сочи, че неоснователно жалбоподателят се позовава на направените от него тьрговски отстъпки, като се приема, че това възражение е неотносимо към спора. Освен това, съгласно чл.2 от Постановление №66/15.04.1991г. на МС за определяне на минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани /обн.ДВ., бр.33 от 26.04.1991г., посл. изм. и доп. ДВ бр.1 от 01.02.2024г./, предвидените намаления в цените на абонаментните карти и безплатни пътувания по чл.1 от същото постановление са за сметка на фирмите, като държавата ги компенсира до размера на определените за тази цел средства в държавния бюджет. В чл.1, ал.4 от горецитираното постановление е посочено, че превозвачите могат да правят и по- големи намаления, както и намаления в други случаи, когато считат това за икономически целесъобразно. Твърди се, че съдебната практика е непротиворечива, а именно, че за сметка на фирмите са направените от тях търговски отстъпки. Нормативно превозвачът не е бил задължен да прилага такава отстъпка и това е негово решение, обусловено от принципа на икономическата целесъобразност. Приема се, че неоснователно и незаконосъобразно е изложеното във въззивната жалба, че общината се е съгласила да компенсира превозвача на база месечна цена на карта. С тях не може да се изменя сключения договор, като с изплащането на компенсации, определени въз основа на месечна база, а не на годишна база се получава по- голям размер на компенсациите и свръхфинансиране. Счита се, че с кореспонденцията посочена в жалбата се нарушават императивни норми на Регламент /ЕО/ №1370/2007 относно съдържанието на договора за обществени услуги, вкл. относно компенсациите, забраната за свръхкомпенсиране, както и приложимата наредба цитирана по- горе. Твърди се, че неоснователно е и позоваването на договорната автономия, съгласно чл.9 от ЗЗД. Сочи се, че съдът е обосновал изводите си, вземайки предвид писмените доказателства и заключението на вещото лице от съдебно- счетоводната експертиза, но при обсъждането на доказателствата, съдът не е длъжен да изброява приетите по делото доказателства. С оглед изложеното е неоснователно и твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се, съгласно чл.271 от ГПК да се реши спора по същество, като се потвърди изцяло първоинстанционното решение и се присъдят сторените от Община Пазарджик разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят „Хебърбус“ АД, редовно призован, законен представител не се явява. За последният се явява процесуалния му представител адв.П.. От страна на последната се поддържа подадената от нея въззивна жалба, като се излагат съображения за това. Моли се да се отмени обжалваното от нея решение, като се отхвърлят предявените от ищеца искове. Излагат се съображения в тази насока. Моли се за присъждане на разноски. Ответникът по въззивната жалба- Община Пазарджик ООД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалните му представители- юриск. В. и адв. С. се оспорва подадената въззивна жалба, като се поддържа подадения писмен отговор на същата. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното: Производството пред РС- Пазарджик е образувано по искова молба, подадена от Община Пазарджик, с ЕИК 000351736, с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, представлявана от кмета П.Н.К. срещу „Хебърбус“АД, с ЕИК 201309208, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Христо Касапвелев“ №5, представлявано от М.Я.Ф.. Твърди се в същата от страна на ищецът, че е сключил с ответника договор № 99-ЗОП- 57/28.08.2020г. за осъществяване на обществен превоз на пътници по градски автобусни линии, съгласно утвърдена транспортна схема на Община Пазарджик, като превозите трябвало да се осъществяват по описани автобусни линии, съгласно приложение №1 „Описание на автобусните линии и курсове” и приложение №2 „Маршрутни разписания на градски автобусни линии”. Твърди се, че съгласно действащата Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (обн. ДВ 51 от 2015г., последно изм. ДВ бр.1 от 2024г.) от Община Пазарджик са платени на „Хебърбус” АД суми под формата на парични компенсации на безплатните пътувания на служителите, пътуващи във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, когато това е предвидено в закон- чл.185 от ЗМВР и чл.80 от ЗДА „Национална сигурност”. Твърди се, че картите за тези служители са издавани от „Тролейбусен транспорт Пазарджик” АД, съгласно чл.4 от сключения между Община Пазарджик и „Тролейбусен транспорт- Пазарджик” АД, Договор №8/11.01.2022г., което дружество има изключителното право да издава превозните документи за пътуване в обществения градски транспорт на посочените в чл.3 от този договор групи пътници, вкл. карти на служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения. Броят на подлежащите на компенсиране карти за горепосочените пътници на „Хебърбус” АД е 3495бр. Плащанията за компенсациите се извършват въз основа на изминатите километри от, , Хебърбус” АД през съответния месец, съгласно ежемесечни справки за изминатите километри от ответното дружество. Твърди се, че въз основа на ежемесечните справки за разпределение на компенсациите за безплатни карти на горепосочените служители са изплатени на „Хебърбус” АД от Община Пазарджик 144658лв. при изминат пробег от 787917км., представляващ 67% от общия пробег на „Тролейбусен Транспорт- Пазарджик” АД и „Хебърбус” АД. Цените на абонаментните карти са за периода от 01.05.2021г. до 03.04.2022г. Сочи се, че редовната цена на обикновена карта за цялата градска мрежа за едногодишна карта за периода 01.05.2021г. до 03.04.2022г. е била 408лв., а считано от 04.04.2022г.- 456лв, т.е. средномесечната цена за компенсиране на 1бр.карта за превози на служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения е: за периода от 01.01.2022г. до 03.04.2022г. е била 34лв., а след тази дата, т.е. от 04.04.2022 г. до 31.12.2022 г. е 38, 00лв. Средномесечната стойност на една карта по цените на „Хебърбус” АД е 37, 00лв; (34лв. умножено по 3 месеца = 102лв, плюс 38лв. по 9 месеца = 342лв.; т.е. 102лв +342лв. е 444лв., делено на 12 месеца е равно на 37лв.). Твърди се, че Община Пазарджик е заплатила на „Хебърбус” АД за 3495бр. карти на обща стойност 144658лв; т.е. със средномесечна цена от 41, 39лв. (144658лв.: 3495бр.), която превишава с 4, 39лв. средномесечната стойност при годишна карта по тарифите на превозвача от 37лв. или за 3495бр. карти превишението е общо 15343, 05лв., която сума неоснователно е изплатена от ищеца на ответника. Твърди се, че от АДФИ е извършена проверка в Община Пазарджик за законосъобразност на разходване на средствата, предоставени от централния бюджет за компенсации и субсидии за автомобилния транспорт в съответствие с изискванията на горевизираната Наредба. Проверката обхванала периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. При проверката е констатирано, че изплатената на ответника сума в размер на 15343лв. за компенсиране на издадени абонаментни карти на служителите, пътуващи безплатно по вътрешноградския транспорт надвишава размера на ценовото облекчения спрямо определената редовна цена по действащите тарифи на превозвачите, съгласно чл.42 от същата тази наредба. Констатациите са залегнали в изготвен доклад № ДИД4-ПЗ-9 от 19.09.2023г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на Община Пазарджик и заключението към него. Визира се, че в изпълнение на указанията на АДФИ с Писмо с изх.№18- 00-1952 от 08.12.2023г., Община Пазарджик е поканила ответника „Хебърбус” АД в срок до 05.01.2024г. доброволно да възстанови по посочена в писмото банкова сметка на общината, сума в размер на 15343лв. Писмото е получено на 13.12.2023г. от „Хебърбус” АД, но до настоящия момент не е извършено плащане. Искането е да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 15343лв., представляваща неоснователно изплатени средства за компенсиране за периода 01.01.2022г. до 31.12.2022г., ведно със законна лихва върху посочената главница, считано от 26.01.2024г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№339/2024г. по описа на РС- Пазарджик. Претендират се сторените разноски както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство. В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответното дружество- „Хебърбус“ АД е подаден писмен отговор. В него се оспорва исковата претенция, както по основание, така и по размер. Не се оспорва факта, че страните са били в договорни отношения по договор №99-ЗОП-57/28.08.2020г., по силата на който ответното дружество се е задължило да извършва обществен превоз на пътници по утвърдените маршрути в рамките на автобусните линии, съгласно транспортната схема на Община Пазарджик. Поддържа се становище, че ответното дружество е изпълнило договорните си, изразяващи се извършване на превоз на определена категория пътници и направените от ищеца плащания, включително тези с източник държавния бюджет, са дължими и получени на правно основание. Всички плащания от ищеца са направени след като са му представени изискуемите месечни справки за извършените превози и издадени карти и след направено от него разпределяне на дължимите на всеки от превозвачите, обслужващи транспортната схема на община Пазарджик. Ответното дружество не оспорва, че е получило от ищеца сумите, посочени в исковата молба и отразени в издадените за това фактури, като твърди, че тези суми са редовно осчетоводени и отчетени в неговото счетоводство. На се оспорва и начина на разпределянето на компенсациите между превозвачите“Тролейбусен транспорт“АД и „Хебърбус“ АД. Оспорват се твърденията, че ответното дружество е получило плащания от ищеца в по- голям размер от дължимото съгласно извършената дейност и издадените за това платежни документи, респективно че има получени суми без правно основание. Сочи се, че не са верни твърденията на ищеца за надплатена от негова страна компенсация за извършване на безплатен превоз на посочените в исковата молба категории пътници. Оспорват се констатациите, отразени в доклад №ДИД4-ПЗ- 9/19.09.2023г. и заключението към него на АДФИ по повод извършена финансова инспекция на Община Пазарджик, като се поддържа, че са в резултат на неправилно тълкуване и оттам на погрешни изводи. Предмет на спора по съществото си е начина по който е изчислена полагащата се на превозвача компенсация за безплатен превоз на определени категории пътници. Определената редовна цена според тарифата, която служи за изчисляване на съответните компенсации е тази на месечната карта, включително и за групите категории пътници, посочени в исковата молба. Именно спрямо тази цена са и предвидените търговски отстъпки, свързани с намаление на цената при закупуването на карти с различен срок- 3- месечни, 9-месечни и 12-месечни с оглед предплащането на неползвана към момента на закупуването услуга. Визира се, че всички документи, отчети и справки, изискани във връзка с получаването на компенсации и субсидии са свързани с отчитането по месеци, спрямо редовната цена на обикновената месечната карта по тарифата ни, като ищецът е и изрично уведомен за това с писмо вх.№18- 00- 407/18.03.2022г., като спрямо тази цена се прилагат компенсациите по Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, като тези цени са съгласувани с община Пазарджик. Искането е да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Видно е от приложеното ч.гр.д.№339/2024г. по описа на РС- Пазарджик, ищецът е подал на 26.01.2024г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответното дружество. Издадена е заповед №250/05.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено „Хебър бус“АД, с ЕИК 201309208, да заплати на Община Пазарджик сумата от 15343лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2024г. до изплащане на вземането. В заповедта, а и в т.12 от заявлението изрично е вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства: неоснователно изплатени средства за компенсиране за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. по Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и издаване на превозни документи за извършване на превозите. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 13.02.2024г. и в законовоустановения едномесечен срок/ на 08.03.2024г./ същият е оспорил заповедта, подавайки заявление по чл.414 от ГПК. От Разпореждане №1979/11.03.2024г., заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 13.03.2024г. и в законовоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск. Няма спор между страните, че същите са сключили процесния договор № 99-ЗОП- 57/28.08.2020г., по който договор ответникът е получил от ищеца исковата сума. По силата на договор № 99-ЗОП- 57/28.08.2020г., който е сключен за срок от 60 месеца, Община Пазарджик е възложила на изпълнителя „Хебърбус“АД да осъществява обществен превоз на пътници по градски автобусни линии, съгласно утвърдена транспортна схема на Община Пазарджик, като превозите трябвало да се осъществяват по описани автобусни линии, съгласно приложение №1 „Описание на автобусните линии и курсове” и приложение №2 „Маршрутни разписания на градски автобусни линии”. Съгласно чл.4 от договора за извършената дейност изпълнителят получава средства от държавния и общинския бюджет за конкретно посочени категории лица, подробно описани в текста на договора и в частност- служители, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт пир изпълнение на служебните си задължения съгласно чл.41, във вр.с чл.19, т.7 приложимата подзаконова нормативна основа, а именно: Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (обн. ДВ 51 от 2015г., последно изм. ДВ бр.1 от 2024 г.), именувана по- долу само „Наредбата“, като източник на финансиране в случая е общинския бюджет. Възложителят е задължен да извършва плащането в срок до 30 дни след изтичане на календарния месец, през който реално е извършена услугата и след представяне на фактура от страна на изпълнителя. Съгласно Договор №8 от 11.01.2022г., сключен между Община Пазарджик и „Тролейбусен транспорт- Пазарджик“ АД, дружеството има изключително право да издава превозните документи за пътуване в обществения градски транспорт- карти на служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения. По делото са приети справки, изготвени от „Хебърбус“АД за извършен общ пробег помесечно за цялата 2022г./ лист 34-45 от делото/, както и справка /лист 58-61/ за издадени карти за безплатно пътуване на служители в МВР съгласно чл.185 от ЗМВР и чл.80 от ЗДА “Национална сигурност“ за 2022г. Приети са две ценови листи- ценови листа за цените на абонаментните карти на „Хебърбус“ АД от 01.05.2021г. и съответно считано от 04.04.2022г. Приети са също така фактури, издадени от ответното дружество и бюджетни платежни нареждания/ лист 64-85 от делото/ Видно от заключението на съдебно- счетоводна експертиза се установява от вещото лице, че за календарната 2022г. ищецът е превел на ответника за компенсации на карти за безплатно пътуване на служители, пътуващи във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, която това е предвидено в закон /в конкретния случай служители, съгласно чл.185 от ЗМВР и чл.80 от ЗДА“Национална сигурност“ сума в размер на 144658лв. Според последното, средномесечната цена за абонаментна карта за цялата градска за една година /12 месеца/ на база тарифата на „Хебърбус“АД за 2022г. е 37лв. Съгласно приложената по делото справка общият брой на зададените карти за безплатно пътуване през 2022г. на горевизираните служители за 2022г. е 5217бр. Общият пробег за 2022г на „Хебърбус“АД и „Тролейбусен транспорт- Пазарджик“ АД възлиза на 1 166 990км. Общият пробег на „Хебърбус“АД за 2022г. е 787 917км. Относителният дял на „Хебърбус“АД от общия пробег на двете дружества е 67.52%. Относителния дял за Хебърбус“ АД от общия брой издадени карти, изчислен на база относителния дял от изминатия пробег е 3 523 броя карти. При средно месечна цена от 37лв. на база тарифата на „Хебърбус“АД за абонаментна карта за една година /12 месеца, плащанията на Община Пазарджик към „Хебърбус“АД за 2022г. са в размер на 130351лв. разликата между преведената за 2022г. от ищеца към ответника сума и дължимите компенсации, изчислени на база цената на абонаментна карта за 12 месеца, съгласно тарифите на „Хебърбус“АД е в размер на 14307лв. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. В конкретният казус, решението се обжалва в неговата уважителна част с която е прието за установено по отношение на „Хебърбус“ АД, че съществува вземане на Община Пазарджик, за сумата от 14307лв., платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградски транспорт при изпълнение на служебните си задължение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението- 26.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №250/05.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК постановено по ч.гр.д.№339/2024г. по описа на РС- Пазарджик. В частта на съдебния акт в която е отхвърлен иска за разликата от 14307лв. до претендирания размер от 15343лв., същият не е обжалван от страните по делото, с оглед на което в същата то е влязло в законна сила. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства настоящата инстанция няма основание да не приеме съображенията на първоинстанционният съд да уважи така предявената искова претенция. Действително следва да се приема, че фактическите твърдения, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение с определена стойност на предоставена услуга, по която платецът на услугата /ищецът/ е заплатил на ответника по- висока цена, каквато не е била договорена и формулираното искане за връщане на надплатеното се субсумират под материално правната норма на чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД. Няма спор, че безспорно, е че от Община Пазарджик са изплатени на „Хебърбус“ АД компенсации за служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, когато това е предвидено в закон. Безспорно е от приложените по делото фактури и справки за изплатени суми, че са изплатени компенсации, но от заключението на съдебно- икономическа експертиза се установява, че те са в по- голям размер, такъв какъв е и уважен от районния съд. В случая действително се установява, че е налице свръхкомпенсиране, което е и недопустимо, съгласно т.27 и т.28 от Преамбюла и чл.3, т.2 т.3, т.1, б. ii и т.3 от приложението на Регламент /ЕО/ №1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г относно обществените услуги за обществен превози с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти /ЕИО/ №1191/69 и /ЕИО/ №1107/70 на Съвета. Реално постановеното решение на първата инстанция не може да се приеме, че противоречи на цитирания по- горе регламент. В конкретният казус, няма основание да не се приеме, че обосновано първата инстанция приема, че извършеното изплащане на компенсациите на месечна база не съответства на приложимата Наредба, цитирана в съдебното решение. В същата са транспонирани разпоредбите на Регламент (ЕО) №1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г. Този извод е в съответствие с чл.2 от наредбата и с чл.2 от Постановление Е 66/15 04 1991г. на МС за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспортна някои групи граждани, средствата за компенсациите се предоставят до размера, определен със Закона за държавник бюджет за съответната фактическата обстановка правилно е установена от съда и правните изводи на съда не се променят от аналогията, направена на стр.2 от жалбата с разпоредбите на чл.37 и чл.27, ал.3 от горецитираната наредба, касаещи абонаментните карти на деца до 7 годишна възраст. Картите и за двете категории лица /децата до 7 годишна възраст и служителите пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, когато това е предвидено в закон/ са годишни и средствата за тях са до размера, определен със Закона за държавния бюджет за съответната година. По същество на определения спор не следва да се приема за основателно твърдението, че въпросните компенсации трябва да се изплащат на база месечна цена на карта за пътуване, а не на годишна база. Това е така, тъй като както се посочи по- горе, че решението е в съответствие с горецитираната наредба, която не съдържа разпоредби определящи, че компенсациите следва да се изчисляват въз основа на месечната цена на картата, издавана от превозвача. Предвид и на това, няма в случая нормативно основание искането на жалбоподателя за определяне на размера да се изплащат компенсации на база месечна цена на карта за пътуване. На практика, нито Регламентът, нито горецитираната наредба не съдържат разпоредба, даваща основание компенсациите да се изплащат на база на месечната цена на картата. Навеждат се доводи в насока, че съгласно чл.30, ал.4 от наредбата картите на служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, когато това е предвидено в закон са годишни, издават се на годишна база и цената е сред месечно изчислена. Няма основание да се приеме, че не са издавани всеки месец месечни карти, а се касае за валидни през месеца карти на служители на МВР и на Министерство на правосъдието, които са имали действащи през периода валидни карти. Картите за тези лица реално са годишни и са важили през целия едногодишен период, с оглед на което изчисленията следва да се правят въз основа на стойност на тази годишна карта, както са отразени в отговорите по задачи 1, 2 и 3 от заключението на в.л. от СИЕ. В подкрепа на твърдението, че превозвачът се компенсира, видно от справките ежемесечно, то следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства, че на служителите на МВР и на Министерство на правосъдието всеки месец са издавани 3500 броя нови карти. Не може да се приеме за относимо твърдението на жалбоподателят, че стойността на картите се определя от изпълнителя. Дори това да е така, то това не означава, че компенсациите следва да се определят в размер, различен от наредбата. Не може да изведе извод за относимост и позоваването на ответното дружество в насока, регламентацията посочена в чл.31 от Наредбата, която норма действително регламентира обстоятелствата, при които може да са издавани нови абонаментни карти, но това не може да бъде основание за изчисляване на компенсациите на месечна база, а не на годишна база. Налице е позоваване на нормата на чл.42 от горецитираната наредба, съгласно която средствата за компенсиране на стойността на безплатните или по намалени цени пътувания се предоставят в размер, не по- голям от размера на ценовото облекчение спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача, т.е, редовната цена спрямо тарифата за годишната карта. Тази насока следва да се посочи, че от тази разпоредба следва извод, че компенсациите на практика са съобразени с размера на ценовото облекчение на едногодишната карта спрямо редовната цена на месечната карта. Предвид и на което, с оглед разпоредбите на Наредбата, че картата е годишна и средствата са до размера, определен със Закона за държавния бюджет за съответната година не може да се прилага друга база и както се иска в случая от ответника- месечна. Действително по делото няма основание да не се приеме, че Община Пазарджик е изплащала ежемесечно дължимите суми, но това също не дава основание да се приеме извод, че базата за определяне средствата за компенсиране е месечната цена на карта за пътуване. В относимост на тези изводи са и констатациите, че извън средствата от републиканския бюджет, Общината не разполага със средства за изплащане на компенсации на превозвачите по цитираната наредба. Средствата се предоставят под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез СЕБРА и се определят лимити на общини, които са спазили нормативно установения ред за възлагане на обществени пътнически превози, като кметовете на общините предоставят средствата по наредбата на превозвачи, които спазват нормативно установения ред. Съответно няма законово основание, Общината да компенсира превозвачите с парични средства от общинския бюджет. За издадените годишни карти на служителите на МВР и Министерство на правосъдието, превозвачът получава компенсацията за годишна карта, а не са месечна карта, т.е. на базата е годината, а не месеца. Относно позоваването на въззивникът на цитираното от него Решение №29 от 28.02.2024г. на ВКС, по т.д.№2591/2022г., ІІт.о., в което се приема, че компенсациите са до размера на определените за тази цел средства в държавния бюджет, то следва да се посочи, че в подадения писмен отговор, „Хебърбус“ АД не е направил възражение, че същото дружество не е било компенсирано така, че да получи пълното възнаграждение. Следователно е налице преклузия на това ново възражение. Не е налице и основание да се приеме възражението на жалбоподателят в насока на направените от него търговски отстъпки. Това е така, тъй като това възражение на практика е неотносимо към спора. В този аспект следва да се посочи, че съгласно чл.2 от Постановление №66/15.04.1991г. на МС за определяне на минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани /обн.ДВ., бр.33 от 26.04.1991г., посл. изм. и доп. ДВ бр.1 от 01.02.2024г./, предвидените намаления в цените на абонаментните карти и безплатни пътувания по чл.1 от същото постановление са за сметка на фирмите, като държавата ги компенсира до размера на определените за тази цел средства в държавния бюджет. В чл.1, ал.4 от горецитираното постановление е посочено, че превозвачите могат да правят и по- големи намаления, както и намаления в други случаи, когато считат това за икономически целесъобразно. От така посоченото следва да се приеме, че нормативно превозвачът не е бил задължен да прилага такава отстъпка и това е негово решение, обусловено от принципа на икономическата целесъобразност. Няма основание да се приеме за относимо и възражението наведено с въззивната жалба, че общината се е съгласила да компенсира превозвача на база месечна цена на карта въз основа на изложеното по- горе. Това е и така, тъй като с изплащането на компенсации, определени въз основа на месечна база, а не на годишна база се получава по- голям размер на компенсациите и свръхфинансиране. Реално, с посочената кореспонденция посочена в жалбата се нарушават императивни норми на Регламент /ЕО/ №1370/2007 относно съдържанието на договора за обществени услуги, вкл. относно компенсациите, забраната за свръхкомпенсиране, както и приложимата наредба цитирана по- горе и тя не следва да е основание за промяна на приеманите правни изводи. В тази връзка няма основание да се приеме за основателно и относимо към съществото на спора позоваването на договорната автономия, съгласно чл.9 от ЗЗД. Не може да бъде прието за основателно и възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като настоящата инстанция приема становище, че първоинстанционния съд е обосновал изводите си, вземайки предвид писмените доказателства и заключението на вещото лице от съдебно- счетоводната експертиза, които са относими към конкретния спор, а не е длъжен по доказателства които не са нямат отношение да има подробен анализ. Предвид на гореизложеното, с оглед цялостното споделяне на изведените съображения от страна на районния съд да постанови обжалвания съдебен акт, въззивния такъв счита, че няма основание да ги преповтаря в цялост, като ги препраща по реда на чл.272 от ГПК. При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени в тази въззивна жалба и съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния и въззивния съд, решението, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди в обжалваната му част, а същата, като неоснователна се остави без уважение. С оглед изхода на делото, в тежест на „Хебърбус“ АД следва да се присъдят направените от страна на въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за правна помощ в размер на 540лв.- юрисконсултско възнаграждение, . Предвид на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд