Решение № 1024 от 29.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 416/2025 г.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл.24,вр.чл.2 ЗЧОД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от „ФОРС - ДЕЛТА“ ООД, ЕИК 040985890 срещу „Глобал консултинг пропъртис мениджмънт“ ООД, ЕИК 175398252 . ИЩЕЦЪТ твърди, че на 05.11.2014г. е сключил Договор №321 за физическа охрана на обект с етажна собственост, част от която е и ответника. По силата на договора ищецът в качеството си на изпълнител е извършвал физическа невъоръжена охрана на следния обект в гр. София: офис-сграда в режим на ЕС, находяща се на ул. „••••••••, а етажната собственост в качеството си на възложител е следвало да заплаща месечно възнаграждение на ищеца. Ищецът твърди, че през целия период на договора е изпълнявал своите задължения и счита, че предоставените услуги от него са прието от всички етажни собственици, които заплащали изцяло, дължимите от тях части от възнаграждението, което се полагало на ищеца. Въпреки извършваната охрана на обекта, ищецът излага доводи, че ответникът, който е част от етажната собственост, преустановил плащанията на дължимата от него част от месечното възнаграждение, полагащо се за извършената охрана на обект от ищеца, като твърди, че ответникът не е заплащал месечно възнаграждение за периода от 01.06.2023г. до 23.01.2025г., което възлиза на обща стойност 37 327,01лв. (тридесет и седем хиляди триста двадесет и седем лева и една стотинка). Въпреки неизпълнението от страна на ответника ищцовото дружество твърди, че е продължило изпълнението на договора, тъй като другите етажни собственици заплащали своите вноски надлежно и в срок. Излага доводи, че е отправил множество напомняния и покани за заплащане на забавените от ответника плащания, които били безрезултатни. Тъй като ответникът продължавал да не изпълнява задължението си към ищеца, през декември 2024г. ищецът е отправил изрично уведомление, с което предоставил на ответника допълнителен срок за заплащане на дължимите суми, като ако не успее да заплати в срок, то уведомлението служило като изявление за разваляне на договора за охрана. Тъй като не последвало плащане ищецът твърди, че на 24.01.2025г. договорът за охрана бил развален. Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 37 327,01лв. (тридесет и седем хиляди триста двадесет и седем лева и една стотинка) – главница, представляваща дължимо възнаграждение за извършена охрана по Договор № 321 за физическа охрана на обект, сключен на 05.11.2014г., ведно със съответната дължима законна лихва върху главницата в размер на 4 547.20 (четири хиляди петстотин четиридесет и седем лева и двадесет стотинки) за периода от 16.06.2023г. до 27.02.2025г., както и законната лихва върху вземането, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати горните суми, тъй като счита, че е настъпило неоснователно обогатяване за ответника. Претендира направените в производството разноски. ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковата молба по основание и размер. Излага доводи, че ищецът не е изпълнявал своите задължения по сключения между тях договор за охрана, като посочва конкретните задължения, които не са изпълнени. Твърди, че е изпратил предизвестие за прекратяване на договора на 23.05.2023г, поради което счита, че договорът е бил прекратен на 24.06.2023г. и от тази дата не следва да са възникнали задължения за ответника. Оспорва предявения в условията на евентуалност иск, тъй като счита, че не е настъпила хипотезата за неговото предявяване. Моли съдът да отхвърли предявените искове и претендира направените разноски в производството. С допълнителна искова молба ИЩЕЦЪТ поддържа своите твърдения, оспорва съображенията, изложени от ответника, като неоснователни и допълва своите изложения, като твърди, че не е настъпило неизпълнение на задълженията от негова страна. Твърди, че ответникът действал недобросъвестно, тъй като преустановил плащанията, не защото ищецът не е изпълнявал своите задължения, както твърди, а поради несъгласието му с разпределението на разходите за охрана между етажните собственици. Твърди, че страна по договора е етажната собственост, и поради това ответникът не може да развали договора едностранно с предизвестие. В отговора на допълнителната искова молба ОТВЕТНИКЪТ поддържа твърденията си, че не са изложени факти и обстоятелства, които да подкрепят основателността на предявените искове. Излага аргументи, че липсва пасивна процесуалноправна легитимация, тъй като не е страна по договора. Твърди, че липсва писмена уговорка за промяна на месечното задължение на възложителя по договора, поради което счита, че сумите са неправилно завишени и не отговарят на Анекс №1/01.06.2016г., сключен между страните по договора. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: По делото е представен договор №321 за физическа охрана на обект от 05.11.2014 г., сключен между „Форс Делта“ ООД, в качеството на изпълнител и етажната собственост на ул. Узунджовска 7-9“, съставена общо от 9 собственици, конкретно посочени в договора, сред които е и ответника. Договора е подписан само от 1 лице, като представляващ Етажната собственост. Предмет на договора е осигуряването на физическа охрана на обект- сграда. В т.2 от договора е предвидено изпълнителят да извършва гражданска невъоръжена охрана на обекта с грижата на добрия търговец. Изпълнителят е длъжен да извършва оглед, да състави план график за организация и осъществяване на охраната. Изпълнителят е длъжен да осигури спокойното и необезпокоявано ползване на обекта от обитателите му. Охраната на обекта се извършва от един пост, денонощен в часовете от 08:00 часа до 20:00 часа и от 20:00 часа до 08:00 часа, всеки ден от по един охранител на смяна, като правата и задълженията на охраната са подробно описани в плана за организация и осъществяване на охраната на обекта, който е неразделна част от договора. В т.3.4 от договора е предвидено възложителят т.е. Етажната собственост , да заплаща общо на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 3040 лева без ДДС, като за ответника дела, който му съответства спрямо притежаваните общи части- 19.86%, възлиза на 603.89 лева. Възнаграждението е платимо до 15то число на текущия месец, в брой или по банкова сметка, като в случай на забава е посочено, че се дължи законната лихва. В т.3, алинеята след 3.4.9, която не е номерирана но следва да е 3.5 е посочено, че в случай, че някой от собствениците възложител не заплати своя дял останалите фирми се задължават да заплатят незаплатената сума пропорционално на притежаваните от тях идеални части съгласно решението на ОС от 04.11.20214г. . В т.4 е предвидено, че договорът се сключва за срок от една година, считано от 06.11.2014 г., а след изтичането му срокът на действие се счита за автоматично продължен при същите условия и за същия срок, освен ако някоя от страните не откаже продължаването на срока с двумесечно писмено предизвестие. Съгласно чл.4.2 освен по взаимно съгласие договорът може да бъде прекратен от всяка от страните с двумесечно писмено предизвестие. Съгласно т.6.2 от договора, същият може да бъде променян ежегодно с писмено споразумение между страните във връзка с промяната на индекса на инфлацията, както при промяна в законодателството и пазарните условия в страната. По делото е приложен протокол от общо събрание на собствениците на обекти в офис-сградата на ул. „Узунджовска: №7-9 в гр. София, проведен на 04.11.2014 г. Видно от протокола на събранието са присъствали 67.509% ид. части от общите части на сградата, а именно 7 представители на собствениците от общо 9 на брой собственици сред които и представител на ответното дружество. Следователно решението, като решение взето от събрание на собствениците на Етажната собственост е решение относно обслужване на общите части – охрана на входа на сградата. Съгласно т. 1 от дневния ред ОС, е приело с гласовете на 100% от присъстващите да се сключи договор за охраната с фирма Форс - Делта, като това решение обвързва и останалите неучастващи в събранието собственици. По т. 2 от дневния ред, е взето решение разпределението на месечната сума за охрана да стане пропорционално на площта на всеки собственик, като до появяването на нов собственик на фризьорския салон и ресторанта техните суми да бъдат преразпределени пропорционално на площта на всеки от останалите обитатели. Видно от приложената към решение №2 таблица на офис 4, 5 и 6, разпределение на месечната сума е в размер на 603.89 лева, а разпределение без ресторант и фризьорски салон 895.77 лева. Решението на ОС на ЕС е взето в съответствие с чл.11,т.10,б.А и чл.51,ал.9, т.2 от ЗУЕС. По делото е представен протокол от Общо събрание на собствениците на обекти в офис сграда- сграда на ул. „••••••••, гр. София. В протокола е удостоверено, че на 25.05.2016 г., всички собственици на обекти в сградата декларират съгласието си разходите за охрана, считано от 15.06.2016 г. на стойност 2700 лева без ДДС, да се разпределят както е посочено, като за ответното дружество стойността е в размер на 716.71 лева. Към така приложения протокол е представен анекс №1/01.06.2016 г. към договор №321 от 05.11.2014 г. С анекса страните се споразумяват, че считано от 16.06.2016 г. цените по договора за охрана се променят, като възложителят ще заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 2700 лева без ДДС, от които за ответника се пада да заплаща сумата от 716.71 лева без ДДС. По делото е представено писмо на дружеството ищец, изпратено до етажната собственост на сграда на ул. „••••••••, гр. София във връзка с договора за охрана. В писмото се посочва, че във връзка с увеличаването на минималната работна заплата от 01.01.2023 г., съответно се увеличават и разходите по поддържането на едно работно място. Направено е предложение за актуализация за месечната сума, която се заплаща за предоставяните от „Форс Делта“ ООД охранителни услуги. Посочено е, че минималната сума, необходима за осигуряване на минималната работна заплата на охранителите, осигурителни вноски, данъци и други разходи е в размер на 5 110 лева без ДДС. Направена е калкулация, спрямо която ответното дружество като собственик му се следва да заплаща сумата от 1 356.20 лева. Посочено е, че писмото е пратено по електронна поща на С.Д. и Д. С.а на 19.01.2023 г. По делото е представено второ писмо от 18.12.2023 г. на дружеството ищец, изпратено до етажната собственост на сграда на ул. „••••••••, гр. София във връзка с договора за охрана. В писмото се посочва, че във връзка с увеличаването на минималната работна заплата от 01.01.2024 г., съответно се увеличават и разходите по поддържането на едно работно място. Направено е предложение за актуализация за месечната сума, която се заплаща за предоставяните от „Форс Делта“ ООД охранителни услуги. Посочено е, че минималната сума, необходима за осигуряване на минималната работна заплата на охранителите, осигурителни вноски, данъци и други разходи е в размер на 6 391 лева без ДДС. Направена е калкулация, спрямо която ответното дружество като собственик му се следва да заплаща сумата от 1 696.17 лева. Посочено е, че писмото е пратено по електронна поща на 18.12.2024 година. Липсват писмени споразумения, съгласно изискването на чл.6.2 от договора, с които увеличенията на цената от страна на охранителната фирма, с двете писма от 2023г. / началото и края й/ , тя и изпълнител по договора, да е прието изрично от етажната собственост. По делото е представена писмена покана от 02.12.2024 г., изпратена от „Форс Делта“ ООД изпратена поотделно до собствениците в етажната собственост на сграда на ул. „••••••••, гр. София, включително до „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“ ООД относно договора за охрана от 05.11.2014 г. В поканата е изложено, че предвид непогасени в срок задължения на А.Д. в размер на 8 153.18 лева с ДДС и „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“ ООД в размер на 33 781.48 лева с ДДС, то е отправена покана до собствениците в 7 дневен срок да заплатят изцяло общата дължима сума в връзка с договора за охрана. Изрично е посочено, че в случай неплащане на дължимата сума изпълнителят ще счита договора за развален. Към съобщение е приложена разписка за връчване на документи изпратена от „Форс Делта“ ООД до Д.Д. чрез куриер „Спиди“ и описание на съдържание уведомление към договор 321. Отбелязано, е че пратката е получена на 03.12.2024 година. По делото са представени общо 20 фактури, издадени от „Форс Делта“ ООД и получател „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“ ООД за периода от 16.06.2023 г. до 23.01.2025 г., с основание такса за охрана, стойността на фактурите е съответно- 7 фактури с цена 1627 лева с ДДС, 12 фактури с цена 2035 лева с ДДС и 1 фактура на стойност 1510.13 лева с ДДС. По делото е представена справка на плащанията на етажната собственост на сградата на ул. „••••••••, за периода от 01.06.2023 г. до 23.01.2025 година. Видно от така представената справка за посочения период, единствено ответното дружество и А.Д. И.а не са заплащали дължимите суми по договора за охрана. По делото е представен план за организация и осъществяване охраната на обект: административна сграда Узунджовска 7-9, находяща се на адрес гр. София, ул. „••••••••; Инструкция за особените задължения, правомощия и отговорности на охранителите на обект офис сграда, находяща се на адрес: ул. Узунджовска 7-9, гр. София, както и Правилник за пропускателния режим в сградата. По делото е представено разпечатка от електронна кореспонденция от С.Д. във връзка с писмо за актуализация на физическа охрана, от което се установява, че от името на ответното дружество се противопоставя на предложеното увеличение цената на договора за орана. Изложени са твърдения за необходимост от промяна разпределението на дължимите суми от етажните собственици по договора за охрана. Посочено е, че ответното дружество претендира прекратяване на договора за охрана, тъй като не е предвидено ново разпределение на сумите, което да устройва всички собственици. По делото е представена разпечатка от електронна кореспонденция от А.Н. от 21.12.2023 г. във връзка с писмо за актуализация на физическа охрана, от което се установява, че основаните проблеми касаят разпределението на разходите за поддръжка на общите части като охраната трябва да бъде заплащана по брой ползватели, а не по площ. Изложени са твърдения, че основаните проблеми във връзка с договора за охраната са свързани с начина на разпределяне на цената. Посочено е, че предлаганата услуга се подобрявала, а и че цената на предлаганата услуга от „Форс Делта“ е значително по-евтина. По делото е приложено писмо от „Форс Делта“ изх. №102/31.01.2025 г., до етажната собственост на сградата на ул. „••••••••, относно разваляне на договор №321/2014 г. за физическа охрана на обект. В писмото е посочено, че въпреки изпратената покана за изплащане на дължимите суми към „Форс Делта“ ООД по договора до етажните собственици, изпълнение не е последвало поради което на основание чл. 3.6. от договора за охраната счита договора за развален считано от 07:00 часа на 24.01.2025 г. Към писмото е приложен констативен протокол от 22.01.2025 г., с който е удостоверено, че на 22.01.2025 г. към 10:00 часа С.А. и Й.А. са закачили на входната врата на сградата на ул. „Узунджовска“ уведомление от „Форс Делта“ до собствениците и ползвателите в сградата за прекратяване на охраната от 07:00 часа на 24.01.2025 г. Приложено е също така уведомление за прекратен договор съгласно чл. 52, ал. 5 ЗЧОД, с което се уведомява началника на 04 РУ за прекратяване на договора за охрана на обект офис сграда на ул. „••••••••, считано от 24.01.2025 г. По делото е приложен приемо-предавателен протокол от 24.01.2025 г., с който се удостоверява, че на 24.01.2025 г. представител на „Форс Делта“ В.Д., е предал на А.Н., в качеството му на собственик на жилище в сградата на ул. „•••••••• ключовете за сградата. По делото са изслушани двама свидетели– М.И.Т. и С.Д.Д.. От показанията на свидетелката Т. се установява, че предмет на дейност на „Форс Делта“ ООД е охрана. Спомня си, че дружеството е охранявало обект „•••••••• до 24.01.2025 г., като тя се е занимавала с договорите, администриране и работа с клиенти. Спомня си, че ноември 2014 г., представител на етажната собственост е била Н.М. и с нея е бил сключен договора. Спомня си, че е имало общо събрание за да се вземе решение за сключване на договора за охрана. Също така впоследствие е имало анекс за увеличение на месечната сума за охрана, който е бил подписан от Н.М.. Спомня си, че дружеството е охранявало общите помещения, като е имало един охранител на смяна от 12 часа в помещение във фоайето, като са се сменяли охранителите дневна-нощна смяна. Задълженията на охранителя твърди, че са били контролно-пропускателни и охрана на общите части. Спомня си, че дружеството е издавало фактури към всеки от етажните собственици и след получаване на фактурите са били изплащани сумите по тях. Спомня си, че до 2023 г. всички са плащали редовно, а до прекратяване на договора всички освен двама от собствениците, а именно „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“ ООД и А. И.а са били спрели плащанията. Спомня си, че през 2016 г. общото събрание е било взело решение за разпределяне на сумите между етажните собственици. Знае, че в етажната собственост между съсобствениците е възникнал спор кой колко да плаща и това е станало проблем, довел до неплащане на двама от собствениците. Твърди, че докато „Форс Делта“ е охранявал сградата не е имало данни за посегателства в цялост или на отделни обекти в него. Твърди, че задължението на охранителя е било да осъществява контролно-пропускателен режим като е спирал посетителите и е изисквал информация за посещенията. Спомня си, че е имало ежедневен контрол върху охранителите от оперативния център на „Форс Делта“, който се е осъществявал чрез отделни позвънявания и извършване на физическа проверка на място. Спомня си, че първоначално изменението на цената е през 2016 г. с анекс подписан от домоуправителя, а впоследствие се е осъществявало година за година съобразно увеличението на минималната работна заплата, за което били изпращани писмени съобщения по електронната поща на собствениците. Спомня си, че не е имало възражения до 2022 г. за увеличението цената по този начин и всички са плащания цената след издаването на фактурите до месец до месец май 2023 г. Спомня си, че е имало еднократни оплаквания от тези собственици, които са отказали да плащат, но не си спомня какви точно са им били оплакванията. Спомня си, че винаги „Форс Делта“ е реагирало на тези оплаквания и е правило съответни проверки и инструктажи на служителите. Твърди, че не са били констатирани съществени нарушения, а при нужда охранителите са били заменяни. Сочи, че охранителите на дружеството не са определение за конкретен обект, а могат да бъдат разпределени на различни обекти. Спомня си, че към всяка издадена месечна фактура са отправяли към ответника и покана за заплащане на сумите, но реакция не последвала. Поради тази причина „Форс Делта“ решило да прекрати договора. Спомня си, че лично е изпращала поканите за увеличение на цената. Свидетелката твърди, че автопатрулни екипи ежедневно обхождат обектите и осъществяват контрол. Спомня си, че лично е осъществявала контролна проверка на процесния обект. Твърди, че не се съставя протокол дали на обекта е заварен или не съответния охранител за обекта. Твърди, че за процесния обект дружеството не е имало оплаквания от други етажи собственици за некачествена охрана. Не си спомня да е имало оплаквания от „Изис Трейд“ и нотариус Ч.. Твърди, че именно тя е осъществявала контакт от името на фирмата със етажните собственици чрез служебна поща, а именно •••••••••••. Твърди, че графикът на охранителите се изготвя от супервайзър, като не знае колко охранители са били на този обект, тъй като през годините са се сменили много хора. От показанията на свидетеля Д. се установява, че не е служител на „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“, нито на „Форс Делта“, а към този момент осъществява функциите на домоуправител на сградата на ул. „••••••••. Сочи, че не живее в сградата, а е упълномощен от „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“ да представлява интересите на дружеството пред етажната собственост. Сочи, че етажната собственост се състои от 9 етажни собственици и именно общото събрание на етажната собственост го е избрала за управител. Твърди, че знае за договора с охранителната фирма и за осъществяваната охрана. Не знае началната дата, от която е предоставяна услугата по охрана, но знае, че същата е осъществявана до началото на 2025 година, а охранителната фирма е „Форс Делта“. Твърди, че многократно е имало възражения срещу упражняваната охранителна дейност от страна на „Форс Делта“, като лично е подавал възражения, в качеството му на представител на ответното дружество. Твърди, че цялата дейност на охранителната фирма не е осъществявана според договора. Твърди, че охранителите нощна смяна са спели на дежурствата си, а също така са спирали автомобилите си на паркоместата на съсобствениците, а в някои случаи бариерата на сградата е била забравена вдигната или неработеща. Твърди, че охраната не е осъществявала нужния контрол, поради което било унищожено имущество. Твърди, че един от охранителите бил клошар и е създавал пречки за осъществяване на охраната от другите охрани. Твърди, че е заварвал охранител, който е бил пиян, а е чувал от други собственици, че охранителите били пияни. Твърди, че за всички констатирани случаи са били уведомени отговорниците на обекта, като в даден момент същите били спрели да си вдигат телефоните. Твърди, че само един охранител е носил униформа, а всички останали са били в непредставителен вид и лоши хигиенни навици. Твърди, че не е виждал разписани задълженията на охранителите. Твърди, че многократно охранителите са губили магнитната чип карта на офиса на „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“, а тази карата е била единствената възможност до достъп до офиса на дружеството. Не е виждал осъществяването на проверка от служители на „Форс Делта“ на дейността на охранителите на място на обекта. Твърди, че многократно клиенти на „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“ не са могли да се качат до офиса на дружеството поради изгубена магнитна карта за достъп до етажа, както и поради физическа липса на охранителя на място на обекта. Твърди, че сигналите за нередности са били представяни на свидетелката Т., тъй като тя е била единственото известно лице за контакт и от нея дружеството е получавало фактурите. Твърди, че между етажните собственици е имало спорове във връзка с начина на разпределяне на разходите за охрана. Сочи, че аргумент за увеличаването цените за осъществяваната охрана бил увеличаването на минималната работна заплата и респ. нарастващите разходи на охранителната служба. Твърди, че конкретна причина „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“ да спре да плаща фактурите за охрана на сградата е, че след счупване на бариерата на сградата е започнато да се ползва антипаркинг конус, който един ден бил прегазен, а бариерата стояла само вдигната, а в този момент липсвал охранител на място в сградата, тъй като същият си пиел кафето на „Витошка“. След тази случка, с оглед констатираното неизпълнение на задълженията на охранителната фирма, лично написал електронно съобщение за прекратяване на договора от страна на „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“. Твърди, че към електронното съобщение за прекратяване на договора се били присъединили ресторанта в сградата, адв. А.Д., К.Ш. и нотариус Ч.. Твърди, че управителят на „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“, е негова майка. От ответника по делото е представена подробна електронна кореспонденция, от която може да се направи извод за спорове между ответната фирма и ищцовата охранителна за качество на предоставяне на услугата по охрана на сградата. Независимо, че ответника е изпратил уведомление, че прекратява договора поради това, че намира, че не е налице качествено изпълнение на договора, съдът намира, че договора не може да бъде едностранно прекратен от страна на този ответник. Решението за сключване на договора е взето от ЕС и етажната собственост като страна по него, може да го прекрати и то само след взето решение на общото събрание от всички собственици чрез представителство 51 % от общите части. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: По отношение твърденията за липса процесуална легитимация на ответника съдът намира, възражението за неоснователно. Както се посочи погоре договора е сключен от етажната собственост, след взето решение на общо събрание. Договора може да се прекрати само от една от страните, като етажната собственост може да го стори след решение за това взето от собствениците на ОС. В конкретния случай обаче искът е за заплащане незаплатена цена за предоставена услуга по договора за конкретен период, от един конкретен собственик , участник в етажната собственост, страна по този договор. Настоящия състав споделя тезата, че той, отделния собственик, може да е самостоятелен ответник по иск за такова вземане. Съгласно чл. 23,ал.4 от ЗУЕС Председателя на ЕС , съответно Управителя представляват пред съда собствениците в ЕС по исковете предявени срещу тях във връзка с общите части т.е. такова представителство се осъществява, когато има един общ защитим интерес на собствениците, като формиращи етажната собственост. В ал.6 на чл.23 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителя представлява собствениците. В конкретния случай вземането касае само един собственик, твърди се ясно формиране на това вземане спрямо този ответник и отпада необходимостта управителя да го представлява, тъй като нямаме множество от ответници, собственици в етажна собственост, спрямо които да има общо вземане. Собственика има по закон възможност за самостоятелно участие в процеса и респективно съдът намира, че в конкретния случай същият е легитимиран да отговаря самостоятелно по предявения срещу него иск, за вземане, за което се твърди да е дължимо само от него. Ако приемем буквалното тълкуване на ал.4 следва да приемем, че ответника не е легитимиран, но искът насочен срещу него в едно всички останали собственици в ЕС представлявани от нейния управител, би ангажирал всички тях със задълженията само на един, а в последствие същите ще следва да претендират издълженото вместо този един, отново от него. По този начин се усложнява многократно процеса и затруднява ищецът да реализира правата си, което не е целта нито на законодателя със ЗУЕС, нито на исковия процес. Отделно от това следва да се посочи, че етажните собственици са обикновени другари по исковете за заплащане на възнаграждение, дължимо от всеки от тях в уговорения размер, респ. съобразно с притежаваните от всеки идеални части от общите части на сградата /чл. 48, ал. 3 ЗУЕС/, поради което и за допустимостта на исковете не е необходимо общото му предявяване срещу всички етажни собственици. Всички етажни собственици са страна по договора и всеки един от тях дължи неговото изпълнение, независимо от това, че същият е сключен от управителя /Решение № 181А от 10.02.2016 г. на ВКС по т. дело № 2079/2014 г., І т. о., ТК/. С оглед на изложеното съдът намира, че ответника е легитимиран да отговаря по иска. По отношение иска за главница съдът намира същия за частично основателен. За процесния период от 01.06.2023г. до 23.01.2025г. не се оспорва от ответника, че не е заплащал разпределените му според идеалните му част от общите части суми, като същия е не представя доказателства да ги е издължил. В договора ясно е посочено кой какво дължи и как се разпределят общо договорените за ЕС суми спрямо всеки собственик и това съответства на притежаваните от него идеални части съответни на имота му, в общите части на имота. Въпреки твърденията си ответника не е прекратил едностранно договора, тъй като договора е сключен от етажната собственост и само след общо решение на ЕС т.е. на нейните членове , в допустимото съгласно закона процентно съотношение постигнато съгласие, същият може да бъде прекратен. По делото не се представиха доказателства за такова прекратяване. „Глобал Консултинг Пропъртис Мениджмънт“ сам по себе си няма юридически инструменти да развали договор, който обслужва етажната собственост в цялост. Не е представено решение на общото събрание, на което да е взето решение за разваляне на договора поради неизпълнение на поети договорни задължения от страна на охранителната фирма. В случая отделно не са представени убедителни доказателство, от които да се направи извод, че имало основания да се приеме, че охранителното дружеството е било в такова неизпълнение на договорните задължения, което да влече след себе си разваляне на договора. Напротив от представените доказателства от ищцовата страна следва извод, че почти всички етажни собственици са заплащали редовно цената по договора за охрана. Не са представени доказателства, от които да е видно, че етажните собственици в цялост са се дезинтересирали от предоставяна услуга от „Форс Делта“. Прекратяването на договора е извършено от страна на ищеца, която е фирмата изпълнител. Прекратяването на договора е настъпило на 24.01.2025г., когато охранителната фирма след връчено двумесечно предизвестие е предала на собственик ключовете и е преустановила охранителната дейност за обекта, като е изпълнила и задължението да предупреди компетентните органи в МВР на осн.чл.52 от ЗЧОД. До този момент следва да се приеме, че е бил налице валидно действащ договор и срещу предоставената охранителна услуга на тяхната етажна собственост, всеки от етажните собственици е дължал заплащане на договорената цена . Предвид на това като не е заплатил съответната на обекта му в ЕС цена за процесния период , то ответника не е изпълнил задължението си по договора като член на етажната собственост. Предвид на това искът се за главницата, за незаплатената цена на предоставената услуга – охрана на общите части, се явява установен по неговото основание. По отношение размерът на исковата претенция, съдът намира искът за частично основателен. За исковия период суми от ответника не са заплащани, за което той не спори и не представя доказателства за противното. Съдът намира обаче, че дължимите от страна на ответното дружество суми не са дължими в претендирания от ищеца размер. Двете увеличения са едностранни такива, с писмени изявления направени от ищеца, в качеството му на изпълнител, а договора не позволява едностранно увеличение на договорената цена. В чл.6.2 от договора е посочено, че той може да се променя ежегодно съобразно инфлационните процеси, но с писмено споразумение. Писмено споразумение означава постигнато съгласие между двете страни по договора и изразено с писмено допълнително споразумение, подписано от представители на двете страни. Следователно увеличението на цената следва да е било прието от етажната собственост, а това може да стане само с решение на ЕС, както е сторено при първото увеличение на цената за охрана, с подписване на Анекс № 1. Предвид на това съдът приема, че въпреки едностранните изявления на ищеца за увеличаване на цената по договора, цената по договора не е била увеличена, тъй като липсва постигнато писмено съгласие, поради което и ответника не може да бъде задължен да заплаща увеличената едностранно цена. Същият дължи само договорената такава, в размера който е приет с Анекс № 1 от 01.06.2016г. към договор № 321 от 05.11.2014 г. . Съгласно чл.3.4.5 от анекс № 1 дела на ответника от общата за ЕС цена възлиза на 716.71 лв. без ДДС или 860.05 лв. с ДДС. За 20 месечния исков период цената възлиза на 17 201 лв. Това е сумата, която ответника дължи на ищеца и следва да бъде осъден да му заплати за цена на предоставената услуга за охрана на общите части от етажната собственост . Искът за главницата за разликата до пълния предявен размер се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Доколкото с неплащане на дължимата главница ответника е в забава и съответно дължи и законните лихви от изтичане срока за плащане за съответния месец до датата на исковата молба/ 15то число на месеца/ или дължимата сума е 2 154.27 лева законна лихва за забава, като обезщетение за забавеното заплащане на цената,следваща се на осн.чл.86 от ЗЗД. Искът за мораторната лихва за разликата до пълния предявен размер се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На осн.чл.86 от ЗЗД върху присъдената главница се дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата. Сумите следва да се присъдят в евровата им равностойност предвид въвеждане на еврото като парична единица в Р България. Евровата равностойност на главницата от 17 201 лева следва да се присъди в размер на 8 794.73 евро, а мораторната лихва в размер на 1100.07 евро. Исковете за главница и мораторна лихва за разликата до пълните предявени размери се явява неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Предвид изхода на делото разноски се следват на ищцовата страна съобразно уважената част от исковите претенции, а на ответника съобразно отхвърлената част от исковите претенции и съобразно представените от тях списъци с разноски. Съдът не уважава възражението за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцовата страна, като го намира за неоснователно. Същото е близко по размер с възнаграждението на пълномощника на ответната страна и предвид сложността на спора и упражнената процесуална защита съдът намира, че договорения размер от 2 147.43 евро е справедлив и съответен на положената адвокатската защита. Разноските на ищеца са в размер на 3 003.83 евро и при уважени 46 % от исковите претенции му се следва сума за разноски в размер на 1 288.44 евро . На ответника се следват 54 % направените разноски по списъка, а те са размер на 1891 евро адв.възнаграждение или сумата съобразно отхвърлената част от исковете възлиза на 1021.14 евро. Съдът прихваща двете насрещни дължими разноски на всяка от страните до размера на по-малкото и ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 267.30 евро. Доколкото съдът уважава основната искова претенция, то предявения при евентуалност иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД не следва да бъде разглеждан. Водим от горното съдът