Решение № 2494 от 22.7.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 449/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Производствотопо делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на РИОСВ Плевен, срещу решение № 180 от 04.05.2026 г., постановено по АНД № 2423/2026г. на Районен съд – Плевен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че изводът на съда за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради издаването му в разрез с установените процесуални правила поради непосочване на разпоредбата на чл.29, ал.2 от ЗУО е необоснован, тъй като от АУАН и НП ясно се установяват фактите, съставляващи административно нарушение, неговата правна квалификация и обстоятелствата по извършването му. Твърди, че ЗУО е специален закон, в който материалноправната норма съвпада със санкционната норма. Санкционните норми на ЗУО съдържат в себе си и изпълнителното деяние, което съставлява определено административно нарушение, какъвто е и настоящия случай. Твърди, че съгласно съдебната практика, при специалните закони, щом санкционната норма съдържа в себе си изпълнителното деяние, не е съществено нарушение непълното или неточното цифрово изписване на материалната разпоредба, ако фактическото описание ясно очертава нарушението. Излага доводи, че разпоредбата на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУО представлява специална санкиионна норма, която обхваща нарушенията на установените в закона задължения относно управлението на отпадъците. В случая фактическото описание на АУАН и НП ясно и недвусмислено сочи кое задължение е нарушено и чрез какво поведение е осъществен съставът на нарушението. Твърди, че непосочване на общата разпоредба на чл.29, ал.2 от ЗУО не е довело до неяснота относно административнонаказателното обвинение. Твърди, че и в АУАН, и в НП са описани конкретните действия, мястото, времето, видът на отпадъците и начинът на осъществяване на нарушението, поради което административнонаказателното обвинение е ясно, конкретно и разбираемо за санкционираното лице. Нарушителят е разбрал какво нарушение му е вменено и е организирал защитата си, т.е. по никакъв начин не е засегнато правото му на защита, което да се явава съществено процесуално нарушение. Санкционираното лице е участвало в АНП, упражнило е правото си на съдебно обжалване, което показва, че е разбирал обвинението и не е било лишено от възможност за защита. Съгласно трайната практика на ВАС съществено процесуално нарушение е налице единствено, когато допуснатият пропуск е довел до ограничаване правото на защита или до невъзможност нарушението на бъде индивидуализирано. В случая фактическото описание в АУАН и НП е пълно, ясно и конкретно с описаните по-горе признаци на изпълнителното деяние. Твърди,че след като изпълнителното деяние се съдържа в разпоредбата на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУО, същото не представлява съществено нарушение по смисъла на чл.57 от ЗАНН и не обуславя отмяна на НП. Описаното в АУАН и НП поведение на санкционираното дружество попада в хипотезата на чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУО, като са изложени всички релевантни факти относно изхвърляне на опасни отпадъци на неразрешени за целта места. В заключение прави искане, съда да отмените изцяло обжалваното Решение №180 от 04.05.2026г. по АНД №20254430202423 по описа за 2026г. на Районен съд - Плевен за отмяна на Наказателно постановление № 035 от 26.11.2025г. на директора на РИОСВ- Плевен срещу „Марил 09” ЕООД и потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Ответникът „Марил 09 ЕООД“, представлявано от Л. Г.- управител, в подадения отговор на касационната жалба, прави искане, касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено решението на Районен съд – Плевен като правилно, законосъобразно и мотивирано. В съдебно заседание касаторът – Директор на РОСВ Плевен, редовно призован, се представлява от юрк.Г., която изразява становище че поддържа касационната жалба. В съдебно заседание ответникът „Марил 09“ ЕООД се представлява от управителя Л.Г., който поддържа отговора, прави искане решението на РС Плевен да бъде потвърдено Съдът, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 035 от 26.11.2025 година на Директор на РИОСВ - Плевен, с което на “Марил - 09“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], представлявано от управителя Л. С. Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл. 134 ал. 2 т. 1 от ЗУО . За да постанови обжалваното решение РС е приел, че обжалваното наказателно постановление № 035 от 26.11.2025 година на Директора на РИОСВ - Плевен съдържа единствено санкционната разпоредба на Закона за управление на отпадъците, въз основа на която е наложено административно наказание на „ Марил - 09“ ЕООД град Плевен. Приел е, че НП не е посочена материално правната разпоредба на чл. 29 ал.2 от ЗУО, нарушена от страна на жалбоподателя в настоящото производство, която именно очертава кръга на правно релевантните факти за реализиране на административно наказателната отговорност на дружеството. Приел е, че специалната разпоредба на чл. 29, ал. 2 от ЗУО забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците от естеството на посоченото от наказващият орган „ изхвърляне“, а нито в акта, нито в наказателното постановление се твърди нарушение на тази разпоредба. Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът намира, че изводите на РС Плевен, за допуснато съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление е неправилен. Административно наказващия орган правилно е определил съответна правна квалификация - по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУО, като ясно е посочено каква форма на изпълнително деяние е възприета – изхвърляне на опасни отпадъци на неразрешени за целта места.Съгласно разпоредбата на чл. 134 ал.2 т.1 от ЗУО, наказва се с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля опасни отпадъци на неразрешени за това места. Според съда, нормата на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУО е санкционна, но тя съдържа и състава на нарушението и поради това с посочването и, е гарантирано в предвидения от закона обем правото на защита на нарушителя.Първостепения съд е отменил НП само на процесуално основание и не е изложил мотиви по същество, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане РС следва да се произнесе за законосъобразността на обжалваното НП, като обсъди всички оплаквания в жалбата и следва да извърши преценка относно доказаността на нарушението, законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание, както и дали са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът