Решение № 720 от 13.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 20250/2024 г.

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК. Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. Ищецът Р. В. З. твърди, че за периода от .г. работил в . (.) „. на длъжност . по трудово правоотношение на пълен 8-часов работен ден, със заплата от 135 лв. и подлежал на задължително осигуряване по реда на КТ (1971г., отм.). Твърди, че правоприемник на работодателя било дружеството „., което предало в . ведомости за заплати за периода от 01.01.1969г. до 31.12.2017г., като въпреки това в архива на . липсвали писмени данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж за периода от .г. Твърди, че в трудовата му книжка било отбелязано, че е работил за периода в . (.) „., но този стаж не бил надлежно заверен от отговорния счетоводител. С оглед липсата на документи, удостоверяващи трудовия му стаж за процесния период, този период не се признавал на ищеца като трудов стаж при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обосновава правния му интерес от установяване на трудовия и осигурителен стаж за процесния период по съдебен ред. Моли за признаване на положения трудов стаж по съдебен ред спрямо ответниците „. /в ликвидация/ и ., както и на осигурителен стаж за съответния период. Ответникът ., . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който счита искът за недопустим, тъй като с исковата молба не е представено удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхр.ва книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Оспорва предявените искове, като счита същите за недоказани от представените писмени доказателства, включително че ищецът е бил осигурено лице през процесния период. Оспорва допускането на свидетели, за които не са представени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. Ответникът „. /в ликвидация/ не е подал отговор на исковата молба. Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. Поради грешка и несъобразяване на периода на претендирания стаж съдът, с доклада по делото, е посочил, че е предявен и иск по чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР, който касае установяване на осигурителен стаж по . (т.е. след 01.01.2000г.), какъвто не е настоящият случай, предвид, че ищецът претендира установяване на трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Посочената грешка следва да бъде поправена по реда чл. 253 ГПК, като определението от 27.10.2025г. следва да бъде отменено, в частта с която погрешно е докладван непредявен иск по чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР, като се разгледа единствено предявеният иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. По допустимостта на предявения иск: Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР съгласно чл. 5 ЗУТОССР е представянето на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхр.ва книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на ., издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, представяне на удостоверение от съответното териториално поделение на ., че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР). В настоящия случай такъв документ е представен с исковата молба и същият изхожда именно от ответника ., като от съдържанието му следва извод, че в архива на . липсват писмени данни за положен трудов/осигурителен стаж на ищеца за процесния период при твърдения работодател. В представеното удостоверение от .г. е удостоверено още, че съгласно чл. 5, ал. 10 . „. (в ликвидация), който е правоприемникът на предприятието, в което ищецът твърди да е работил, е предал ведомости за заплати за период от 01.01.1969г. до 31.12.2017г. и за период от 01.01.1978г. до 31.07.1996г., в които няма данни за ищеца за претендирания период, с оглед на което и при наличие на извършени от работодателя вписвания в трудовата книжка, че ищецът е полагал труд при него за исковия период (макар и неоформени по надлежния ред) може да се направи извод, че документите са загубени или унищожени. Всичко изложено обосновава допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. По основателността на иска: В тежест на ищеца по предявения иск е да установи твърденията си, че за периода от .г. е работил в . (.) „. на длъжност . по трудово правоотношение на пълен 8-часов работен ден, със заплата от 135 лв. и е бил в кръга на лицата по чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. По делото е представено копие от трудова книжка на ищеца, в която е отразено полагането на претендирания от ищеца стаж в . „.“, без печат на работодателя. В трудовата книжа са налице вписвания, че ищецът е работил при този работодател на длъжност . със заплата от 135 лв. за периода от .г., посочен е общият трудов стаж от 2 години за положен труд при този работодател за периода, както и основанието за прекратяване на трудовия договор. Има положени подписи от ръководителя на предприятието и от счетоводителя, но липсва печат на предприятието, поради което трудовата книжка действително не удостоверява положения трудов стаж по надлежен ред, но представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, при което е допустимо събиране на гласни доказателствени средства за установяването му. В тази връзка по делото са разпитани свидетелите В. Т. И. (с моминско име Т.) и О. М. К., работили за периода при същия работодател съгласно вписването в приетите по делото трудови книжки на свидетелите, чиито показания кореспондират с вписванията в трудовата книжка на ищеца и еднозначно установяват, че ищецът Р. В. З. е работил без прекъсване в . „.“ на длъжността . за претендирания период от .г. Така свидетелят И. посочва, че постъпила на работа в . „.“ на 23.08.1982г. на длъжността . и работила в същото предприятие до 13.11.1995г. последователно на длъжностите „.“ и „.“. По времето когато постъпила на работа Р. З. вече работел в . „.“ на същата длъжност като нея и работата им се изразявала в изчертаване на чертежи, проекти, конструктивна и проектантска работа. Свидетелката помни, че З. работил в предприятието до м. октомври 1983, когато отишъл да учи в . пет години и след това се върнал на същата работа за още две години. През цялото време свидетелката работела в съседна стая на тази на З., виждала го ежедневно. Институтът бил малък и всички се познавали. От показанията на свидетеля К. се установява, че същият работил в . „.“ за периода от 01.04.1981г. до 02.07.1984г. на длъжност „.“. Познава ищеца Р. З. от работата си там, двамата били колеги през този период, заминавали се изготвяне на проекти за икономия на електроенергия, работели в различни зали с чертожни дъски. Свидетелят виждал З. на работа, в кафето, в стола на предприятието, двамата се срещали и извън работа. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които имат непосредствени впечатления за подлежащите на установяване факти – и двамата посочват, че са работили с ищеца при същия работодател за различни части от исковия период, като двамата общо имат наблюдения за целия исков период, което се потвърждава от вписванията в трудовите им книжки и за този период са се виждали ежедневно с ищеца на работното им място в . „.“, което е логично предвид обстоятелството, че и двамата свидетели са работили на сходни длъжности в същото предприятие, в съседни помещения, при малък колектив, в който всички са се познавали. Истинността на изложените в исковата молба факти, кореспондиращи със събраните гласни доказателствени средства, са потвърдени от ищеца и чрез обективираната в молба от 18.09.2024г. декларация по смисъла на чл. 8 ЗУТОССР. С оглед изложеното съдът приема въз основа на събраните по делото кореспондиращи си писмени и гласни доказателства, че претендираният от ищеца трудов стаж е доказан по реда на специалния закон за периода от .г. Посоченото време следва да се признае и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби с оглед разпоредбата на пар. 9 от ПРЗ на ., съгласно който времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 може да се установява по отношение на лицата, които са задължително осигурени за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), Указ . от 1953 г. за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.) или са били членове на .. В случая се установява, че ищецът е работел в държавен институт (организация), а съгласно чл. 145, ал. 1 КТ (1951г., отм.) държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й и съгласно чл. 146, ал. 1 КТ (отм.) обезпечава: а) (изм. - ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г.) парични обезщетения и помощи при временно загубване на трудоспособността поради болест, злополука, бременност, раждане, отглеждане на малко дете, карантина, гледане на болен член от семейството, както и добавка към трудовото възнаграждение при трудоустрояване на бременни и на лица с временно намалена трудоспособност на по-нископлатена работа; б) пенсия за инвалидност, пенсия поради старост, както и наследствени пенсии на членовете на семейството в случай на смърт на лицето, което ги е издържало; в) провеждане мероприятия за трудоустрояване на трудовите инвалиди и за подобряване на културно-битовото положение на работниците, служителите и пенсионерите; г) набавяне необходимите ортопедически апарати, протези, уреди, ортопедически обуща и др. подобни. Следователно се установява, че ищецът, като служител в държавния институт за процесния период е бил задължително осигурен за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), поради което и попада сред лицата, предвидени в чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР, по отношение на които може да се установява стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, както и че през исковия период е упражнявал трудова дейност на пълен работен ден, поради което установеният трудов стаж за период преди 31.12.1999г. (от .г.) следва да се зачете и като такъв при пенсиониране. Като неотносимо към предявения иск не следва да се разглежда възражението на ответника за липса на предпоставките по чл. 7 ЗУТОССР, които касаят иск, който не е предявен и не се разглежда по настоящото производство. С оглед всичко изложеното предявеният иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР срещу ответниците . и „. /в ликвидация/, който се явява правоприемник на . „.“, е основателен и следва да се уважи изцяло, като се признае, че положеният от ищеца при . „.“ труд за времето от .г. следва да се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Така мотивиран, Софийски районен съд