Решение № 400 от 19.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 7079/2025 г.

Производството е образувано по повод исковата молба на И. В. В. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. С. •••••. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконни актове на Прокуратурата, последица от неоснователно образувано досъдебно производство, което е прекратено, защото деянието не съставлява престъпление, ведно с присъждане на компенсаторна лихва от датата на увреждането, а именно ••• г. Прокуратурата на Република България депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и се претендира тяхното отхвърляне, алтернативно се моли да бъдат присъдени обезщетения в по-нисък размер от претендираните. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната разноските по делото. В съдебно заседание прокурор от БРП заявява, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, а евентуално следва да бъде уважен само искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за закупуване на билети и транспортни разходи, тъй като ищецът е бил без лек автомобил. Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На ••• г. е образувано бързо производство № •••/2024 г. по описа на I РУ на ОДМВР – Бургас за това, че на същата дата в гр. Б. ••••, движещ се в посока ж.к. ••• към ул. •••, до магазин „•••“ водач на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № ••• (за краткост Автомобила) управлява превозното средство след употреба на наркотични вещества – канабис, установено по надлежния ред – с техническо средство „•••“ – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Ищецът, който е водач на Автомобила, е тестван за употреба на наркотични вещества с техническото средство за времето от 10.31 часа до 10.35 часа на ••• г., като пробата е положителна за „•••“ (•••). В 10.40 часа на ••• г. Н. Ж. Н., полицай при I РУ към ОДМВР – Бургас, издава на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР заповед за задържане на ищеца за срок от 24 часа. В 11.45 часа на същата дата на ищеца е връчен талон за медицинско изследване, с което е уведомен, че трябва да се яви в Спешен център към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД до 45 минути от връчването на талона, за да даде кръв за анализ. В лечебното заведение ищецът дава кръв и урина за анализ в 12.02 часа на ••• г., за което е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На ••• г. по досъдебното производство за времето от 12.00 часа до 13.40 часа е извършен оглед на местопроизшествието, при който са иззети Автомобила и ключ за него. Собственик на Автомобила към дата ••• г. е ищецът В.. На същата дата е съставен АУАН от Д. И . У ., старши полицай при I РУ към ОДМВР – Бургас, срещу В. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, като са иззети като веществени доказателства свидетелството за управление на В. и регистрационните талони на Автомобила. В. е освободен от ареста в 15.20 часа на същия ден. Той дава писмени обяснения, в които посочва, че е употребил марихуана вечерта на 19 срещу ••• г. и се е „подвел“, че може да шофира, защото са изминали повече от 24 часа, като „отчита“ това като огромна грешка и си взема „поука от нея“. На ••• г. е образувана прокурорска преписка № •••/2024 г. по описа на БРП и е определен наблюдаващ прокурор. Към дата ••• г. ищецът е неосъждан. На ••• г. с постановление на разследващия полицай е назначена съдебно-химическа (токсикологична) експертиза, която да се извърши от ВМА – София, вещото лице по която да отговори на въпроса констатира ли се наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвната проба на ищеца и ако да – от какъв вид е наркотичното вещество. На експерта са предоставени 2 броя моновети с венозна кръв и 1 брой банка с урина, иззети от В.. С постановление на наблюдаващия прокурор от ••• г. бързото досъдебно производство е преобразувано в досъдебно производство, което да продължи по общия ред за разследване. С постановление от 19.09.2024 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за разследване по ДП № •••/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № •••/2024 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 22.09.2024 г. С постановление от 19.11.2024 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за разследване по ДП № •••/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № •••/2024 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 23.11.2024 г. до 23.01.2025 г. С постановление от 16.01.2025 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за разследване по ДП № •••/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № •••/2024 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 24.01.2025 г. С постановление от 25.03.2025 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за разследване по ДП № •••/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № •••/2024 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 25.03.2025 г. Заключението на токсикологичната експертиза е изготвено на 27.03.2025 г. Според него от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от лицето И. В. В. не се установява наличие на наркотични вещества. В резултат на извършените изследвания на предоставената проба урина, взета от И. В. В., се установява присъствие на специфичен метаболит, показващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол от изследваното лице в минал период от време (по-голям от 24-36 часа за лице с идентична/еднократна употреба) и/или по-кратко при прием на ниска доза. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.06.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК поради несъставомерност на деянието. В. получава препис от това постановление на 05.06.2025 г. На същата дата той получава и 1 брой ключ за автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••. На 10.06.2025 г. ищецът заплаща сумата от 150 лева за превоз на Автомобила от мястото на съхранението му в полицията до адрес на ищеца. По делото е приета като доказателство проформа фактура № ••• г., издадена от ЕТ „•••“ за сумата от 2136 лева за частично възстановяване на принт фолио на Автомобила. Доказателства за плащане на тази сума не са представени. По делото е приета като доказателство проформа фактура № ••• г., издадена от „•••“ ООД за сумата от 966 лева за извършване на подмяна на авточасти по Автомобила и за рециклиране на спирачни апарати. Доказателства за плащане на тази сума не са представени. Ищецът е притеснен от образуваното наказателно производство. Тъй като живее в с. •••, а извършва услуги като електротехник в гр. Бургас, В. ползва градски транспорт, за което закупува билети и предплатени пакети от 30 пътувания, или ползва таксиметрови услуги. По делото са приети доказателства за заплатени от ищеца суми за: автобусни билети в размер на 200,73 евро (392,60 лева) за периода от февруари 2025 г. до 05.06.2025 г.; таксиметрови превози през март и април 2025 г. в общ размер на 26,04 евро (50,93 лева); три пакета от 30 пътувания всеки в автобусната мрежа на „БУРГАСБУС“ ЕООД на обща стойност 57,52 евро (112,50 лева) за месеците март, април и май 2025 г. В хода на досъдебното производство ищецът се разделя с интимната си приятелка. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания на М . С. Д.. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, видно от представените доказателства, срещу ищеца е образувано досъдебно производство на 21.07.2024 г. за извършено престъпление по 343б, ал.3 от НК, като с постановление от 04.06.2025 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на престъпление. При това положение, с посочените действия на държавното обвинение е осъществен специалният деликт по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на престъпление. Обстоятелството, че В. не е бил привлечен като обвиняем, не означава, че държавата не отговоря за незаконното обвинение. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение – в този смисъл решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/11 г., ІІІ г.о., решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о. и др. Това е така, защото с окончателен акт е установено, че предприетите срещу него действия са били неоснователни. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Възникването на отговорността по този текст от закона е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая същото е прекратено поради липса на престъпление. На следващо място, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност водят до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2016 г., III г. о. Безспорно прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер – чл.46, ал.1 от НПК. Според разпоредбата на чл.356, ал.3 от НПК бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява прокурора. Производството е започнало именно като бързо с оглед на местопроизшествието и е докладвано на наблюдаващ прокурор, който на основание чл.46, ал.2 от НПК ръководи разследваното и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. Ето защо Прокуратурата на РБ и ОДМВР-Бургас отговарят солидарно към увреденото лице (в този смисъл и решение № 235/2.07.12 по г. д. № 652/11, IV ГО на ВКС), но е видно, че искът е предявен само срещу Прокуратурата. Последната няма да носи отговорност за действия на полицейските органи само, когато те действат в условията на оперативна самостоятелност и не във връзка с образуваното наказателно производство. В този смисъл Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за причинени вреди на ищеца, ако те бъдат доказани. По претендираното обезщетение за неимуществени вреди: Ищецът претендира вреди, които се изразяват в страх, чувство на безпокойство, безсилие пред държавния апарат и страх от наказателна репресия, срам пред приятели, колеги и работодател, несигурност и притеснения. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като от значение при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения, включително данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Установява се, че ищецът не е осъждан. Престъплението, което се твърди, че е извършил, не е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Спрямо него не е взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда и не е привлечен в качеството му на обвиняем. Установи се, че ищецът е притеснен от образуваното наказателно производство, защото може да бъде осъден. Последица от образуваното досъдебно производство е прекратяване на връзката с интимната му приятелка. Следва изрично да се посочи, че „неяснотата“ дали ищецът е извършил престъпление е налична в продължение на почти 11 месеца – от образуване на наказателното производство до неговото прекратяване. Остана недоказано по делото твърдението ищецът да е изпитвал „срам“ пред работодател, защото според показанията на свидетеля Д., В. е „електротехник, който сам намира клиентите си“, т.е. няма работодател. Установи се от показанията на същия свидетел, че ищецът няма роднини в с. •••, като баща му живее в Бургас, а майка му работи в чужбина. Следователно не е доказано отношението на роднини към В. да се е променило в негативен аспект в резултат на образуваното наказателно производство. Няма доказателства и за обществен отзвук от задържането на ищеца, респективно от образуваното досъдебно производство. От друга страна, протокол, обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в хода на наказателно производство, има значението на частен свидетелстващ документ, който има доказателствена сила, ако съдържа неизгодни за издателя си факти (аргумент от Решение № 28/28.02.99 г., по гр. д. № 3114/97 г., на IV г.о.). По делото е налице „признание“ от ищеца (дадено в хода на досъдебното производство в писмено обяснение от ••• г.), че е употребил марихуана вечерта на 19.07.2024 г. срещу ••• г. Употребата на марихуана повлиява концентрацията и фината координация на движенията и лицата, които са я употребили, не следва да управляват МПС. Следователно, макар поведението на ищеца да не е съставомерно от наказателноправна гледна точка, същото е укоримо от гледна точка както на безопасността на движението, така и от морална гледна точка – интимната му приятелка се „отдръпва“ от него. В този смисъл, негативните последици за ищеца са последица както от действия на прокуратурата (образуване и водене на досъдебно производство), така и от собственото му поведение – употреба на марихуана повече от 24 часа преди шофирането, което е обективно вярно и което е узнато от приятелката му посредством образуваното наказателно производство. Предвид изложеното съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 евро, до който размер искът следва да бъде уважен, а над него до пълния претендиран такъв от 2556,45 евро (5000 лева) – отхвърлен като неоснователен. По отношение на претенцията за лихва върху обезщетението: Лихвата е компенсаторна, а не мораторна. Тя не се определя по размер от съда, а се изчислява в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането /или крайния момент на периода на увреждането/ до момента на плащането. Затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва – изцяло в този смисъл Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В практиката си ВКС приема, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила (така решение № 197 от 17.05.11 г. по гр. д. № 1211/10 г., на ВКС, ІІІ г. о.). Според чл. 243, ал. 10 о т НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на този срок. Налага се изводът, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван пред съд. Следователно, разрешението на дадения въпрос в цитираното решение на ВКС по гр. д. № 1211/10 г., ІІІ г. о. продължава да е валидно, предвид възможността главният прокурор да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на предвидените срокове (решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). От значение за преценката е дали постановлението за прекратяване е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ако това е така, то по отношение на него фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е завършен. В настоящия случай, по делото липсват твърдения и не са представени доказателства, постановлението да е обжалвано пред съд от ищеца. В този случай и при липса на твърдения и доказателства този акт на БРП да е отменен от прокурор от по-горна прокуратура, следва да се приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца се е стабилизирало на датата на постановяването му – 04.06.2025 г. и за него се е породило правото да получи обезщетение за вредите, претърпени от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, признато като такова с прекратяването на наказателното производство. От този момент следва да се приеме, че ответникът е и в забава /аргумент от т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., г. к., ІV г.о./ и е възникнало вземането за лихва. Ето защо следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на лихва за периода от ••• г. до 03.06.2025 г. По претендираното обезщетение за имуществени вреди: Установи се от показанията на свидетеля Д., че ищецът не е имал превозно средство, с което да се придвижва от с. ••• до гр. Бургас, след като Автомобилът му е задържан като веществено доказателство. Ето защо, заплатените суми за автобусни билети и за таксиметрови услуги, респективно платените суми за закупен пакет пътувания с автобус по линиите на „БУРГАСБУС“ ЕООД са пряка и непосредствена последица от образуваното наказателно производство. Такава последица се явява и сумата от 76,69 евро (150 лева), платена за репатриране на Автомобила от паркинг, на който се е съхранявал до приключване на наказателното производство. По отношение на представените два броя проформа фактури съдът намира следното: Проформа фактурата не е данъчен документ и основното й предназначение е да предизвика авансово плащане („покана“ за плащане). Тя няма счетоводно изражение, тъй като на осчетоводяване подлежи самото плащане. С издаването на проформа фактура може да се уведоми възложителят (в случая И. В.) да плати авансово, за да започне изпълнение на договора, или да се стартира доставка на стоки, ако няма сключен договор. В случая няма доказателства ищецът да е заплатил сумата от 2136 лева за частично възстановяване на принт фолио за автомобил – видно от проформа фактурата плащането следва да бъде извършено по банков път. Свидетелят Д. е видял Автомобила „преди да му бъде извършен какъвто и да е ремонт“, но в показанията му не се съдържа твърдение, че е видял Автомобила след това с възстановено фолио. Няма доказателства и ищецът да е платил сумата от 966 лева за подмяна и ремонт на части на Автомобила, независимо дали последният реално е ремонтиран. Ето защо, искът следва да бъде уважен за сумата от 360,99 евро (706,03 лева) и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1947,01 евро (3808,03 лева). Както вече се посочи, лихвата за забава следва да се присъди от 04.06.2025 г., поради което тази претенция следва да бъде отхвърлена за периода от ••• г. до 03.06.2025 г. По разноските: С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но няма данни Прокуратурата да е направила такива, поради което и суми за разноски не следва да й се присъждат. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Следователно, независимо от уважената част от исковете, ответникът следва да възстанови заплатената от ищеца държавна такса, която е в размер на 10,23 евро (20 лева). Ищецът има право да получи платеното адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете на основание чл. 10, ал. 3, пр. последно ЗОДОВ. Отвеникът е заявил надлежно възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, като по неговата основателност съдът намира следното: Към датата на сключване на договора за правна защита действа Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая с оглед цената на исковете би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, като възнаграждение се дължи за всеки иск – чл.2, ал.5 от Наредбата. Съдът обаче не е обвързан от размерите, посочени в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под него – аргумент от Определение № 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Проведени са две открити съдебни заседания, като в двете се яви процесуален представител на ищеца. Предвид изложеното и с оглед извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия съдът намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по размер. Видно от договор за правна защита и съдействие обаче, то е определено общо, поради което и поради липса на други уточнения, следва да се приеме, че за всеки един от исковете ищецът е платил възнаграждение в размер на 255,65 евро (500 лева). С оглед уважената част от двата иска ищецът има право на адвокатско възнаграждение в размер на 137,40 евро. Мотивиран от горното Бургаският районен съд