Решение № 109 от 7.5.2025 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 43/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод постъпила въззивна жалба с вх.№ 5689/02.12.2024г., подадена от И. В. С. ЕГН ••••••••••, гр. Б., ул. „••• и Ц. Д. П. ЕГН ••••••••••, гр. Б., в.з. „Б.С.“, ул. •••, чрез адвокат К. К., срещу решение № 141 от 31.10.2024г. по гр.д.№ 287/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, с което са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 58, ал. 2 от Закона за кооперациите, предявени от двамата въззивници и И. А. И. ЕГН ••••••••••, с. С., ул. „•••, общ. Б., М. П. Т. ЕГН ••••••••••, с. С., ул. „•••, общ. Б., А. Й. С. ЕГН ••••••••••, с. С., ул. „•••, общ. Б., М. М. П. ЕГН ••••••••••, с. С., ул. „•••, общ. Б., С. М. П. ЕГН ••••••••••, с. С., ул. „•••, общ. Б., И. Г. М. ЕГН ••••••••••, гр. Б., ул. „••• и М. К. В. ЕГН •••••••••• гр. Б. ул. „•••, последните конституирани като въззивници на основание чл. 265, ал. 2 от ГПК, против Земеделска кооперация за производствени услуги „Сокол“ с ЕИК 834024336, с. С., общ. Б., представлявана от председателя Д. Н. К., за отмяна на решения по точка № 6 и точка № 7 от дневния ред на общото събрание на ЗКПУ „Сокол“, проведено на 29.04.2023г., като неоснователни. Според жалбата първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно, неоснователно и необосновано. Жалбоподателите изразяват несъгласие с фактическите и правните изводи на съда. Изтъкват, че съдът е приел изцяло тезата на ответника, както и изцяло е кредитирал само доказателствата, представени от него, без да обсъди твърденията, доказателствата и оспорванията на ищците. Приетото, че щом част от ищците са присъствали на събранието и са гласували за приемане на атакуваното решение но т. 6, за тях не е налице правен интерес за оспорването, било неправилно и необосновано, вкл. и поради това, че в протокола от общото събрание липсвало отразяване на поименното гласуване по това решение. Необосновани били и изводите на съда относно приемане на решението по т. 7, аргументирани със събрани гласни доказателства. Неправилно било приетото, че двама от ищците И. М. и М. В. били членове на УС и с оспорването на процесиите две решения твърдели собствено неправомерно поведение, като в тази връзка се изтъква също, че М. В. не е присъствала на заседанията на УС и на ОС. В жалбата се оспорва приетото в решението, че решенията не били взети от „ръководството“ на кооперацията, като се излагат подробни аргументи въз основа анализ на събраните доказателства в обосноваване на твърдението, че в протоколите от проведените две заседания на УС на 31.03.2023г. и 19.04.2023г. липсват обяснения, конкретика, мотиви и съображения от страна на председателя на кооперацията защо предлага в дневния ред на ОС да се включат двете точки, касаещи промяна в Устава на кооперацията и изключване на член-кооператори, липсват отразени разяснения от членовете на УС, като материалите за ОС на 29.04.2023г. са приети на заседание на УС на 19.04.2023г., в нарушение на чл. 16 от ЗК и чл. 25, ал. 3 от Устава на кооперацията. Жалбоподателите оспорват изводите на съда за материална законосъобразност на приетите решения с доводите, поддържани и в първата инстанция. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и атакуваните решения на общото събрание на кооперацията също да бъдат отменени. В писмен отговор въззиваемата кооперация „Сокол“ – с. С., чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата и настоява решението на районния съд да бъде потвърдено. Жалбата е депозирана от активно легитимирани лица – ищци в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от оспорване на неизгодното за тях решение, чрез надлежно упълномощен адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 18.11.2024г. и край 02.12.2024г.) – на 02.12.2024г. и поради това е допустима. Жалбата подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на настоящата инстанция – служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Балчик, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Решението е отчасти недопустимо, тъй като е постановено при ненадлежно упражнено право на иск от ищците М. П. Т., С. М. П. и М. К. В., като съображенията за този извод на въззивния съд са следните: Производството по гр.д.№ 287/2023г. по описа на Районен съд – Балчик е образувано по повод искова молба с вх.№ 2254/23.05.2023г., подадена от десет ищци - И. В. С., Ц. Д. П., И. А. И., М. П. Т., А. Й. С., М. М. П., Д. М. Д., С. М. П., И. Г. М. и М. К. В., всички чрез адвокат К. К. от АК - В., с която срещу Земеделска кооперация за производствени услуги „Сокол“ с ЕИК 834024336, с. С., п.к. 6795, общ. Б., представлявана от председателя Д. Н. К., са предявени искове с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на решенията по т. 6 и т. 7, предл. 1 от дневния ред на общото събрание на ЗКПУ „Сокол“, проведено на 29.04.2023г. По повод указание на съда, с молба с вх.№ 2443/06.06.2023г. ищците са уточнили, че шестима от тях са присъствали на общото събрание - Ц. Д. П., И. А. И., А. Й. С., М. М. П., Д. М. Д. и И. Г. М., а останалите четирима - И. В. С., М. П. Т., С. М. П. и М. К. В., не са присъствали на общото събрание и са узнали за взетите от него решения по-късно на датите съответно 14.05.2023г., 15.05.2023г., 12.05.2023г. и 15.05.2023г. Шестимата, присъствали на събранието член-кооператори, са заявили, че, ако се приеме двуседмичният срок за предявяване на иск от тях да е изтекъл, с подписването на исковата молба упражняват правото си да се присъединят към исковете на другите член-кооператори. И. В. С. узнал за решенията на 14.05.2023г., след като се чул по телефона с ищеца Ц. Д. П., който присъствал на събранието; М. П. Т. узнал за решенията на 15.05.2023г. в разговор по телефона с И. В. С.; С. М. П. узнала за решенията на 12.05.2023г. в личен разговор с нейния брат М. М. П., който присъствал на събранието; М. К. В. узнала за решенията на 15.05.2023г. в телефонен разговор с нейната братовчедка А. Й. С., която присъствала на събранието. Ответната кооперация е подала отговор на исковата молба, с която е оспорила допустимостта (поради предявяването им след преклузивния за това срок – от датата на общото събрание за присъствалите член-кооператори и от узнаването за неприсъствалите, без да е посочила конкретен момент на узнаване) и основателността на исковете. С влязло в сила на 29.08.2023г. определение № 438/16.08.2023г. съдът е прекратил производството по предявените от Ц. Д. П., И. А. И., А. Й. С., М. М. П., Д. М. Д. и И. Г. М. искове, като недопустими – предявени след изтичане на двуседмичния срок от датата на общото събрание, на което те са присъствали. С определение от открито заседание на 19.09.2024г. производството по делото отново е прекратено по отношение на Д. М. Д., починал на 18.07.2023г. Ц. Д. П., И. А. И., А. Й. С., М. М. П. и И. Г. М. са конституирани като ищци по образуваното дело по иска на четиримата член-кооператори по присъединяване на основание чл. 58, ал. 2, изр. 2 от ЗК, с определение № 39 от 12.01.2024г. по в.ч.гр.д.№ 863/2023г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което постановеният от районния съд отказ с определение № 525/18.09.2023г. е отменен. Според чл. 58, ал. 1 о т ЗК решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й. Искът е конститутивен и активно легитимиран да го предяви е член-кооператорът, а всички член-кооператори имат качеството на необходими другари в процеса и са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Няма спор по делото, че ищците са членове на ответната кооперация. Съгласно разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и ал. 5 ЗК искът за отмяна на решенията на общото събрание може да се предяви от член-кооператора в двуседмичен срок от деня на решението, а ако кооператорът не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му, като във всеки отделен случай искът може да се предяви не по-късно от 3 месеца от приемане на решението. Тези срокове са преклузивни и съдът следи служебно за спазването им. Съответно на разясненията, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 4 от 5.04.2006г. на ВКС по т. д. № 4/2005г., ОСГК и ОСТК; решение № 7 от 1.02.2013г. на ВКС по т. д. № 1130/2011г., I т. о., ТК, ако членът на кооперацията не е присъствал на събранието, двуседмичният срок тече от узнаването или уведомяването и следва да изтича в рамките на тримесечния срок. Когато е предявен иск от член, който твърди да не е присъствал на събранието и сочи дата на узнаване, и при въведено от ответника възражение срещу допустимостта на иска, доказването на този момент и съпоставката му с датата на исковата молба обусловя допустимост или недопустимост на иска поради спазване или изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл. 58, ал. 3 от ЗК. Общото събрание е проведено на 29.04.2023г. Исковата молба е подадена в районния съд на 23.05.2023г. Броим от посочените като дати на узнаване на решенията от всеки от четиримата ищци (14.05.2023г., 15.05.2023г., 12.05.2023г.), срокът по чл. 58, ал. 3 от ЗК за тях е спазен. Доказването на началния момент на течение на срока (узнаването за приетите решения) е в тежест на ищеца, поради което и тъй като с определението си по чл. 146 от ГПК районният съд не е дал указания на ищците И. В. С., М. П. Т., С. М. П. и М. К. В., че не са посочили доказателства за установяване на трърдяните от тях дата и начин на узнаване за оспорените решения на общото събрание, съответно не им е дал възможност да ангажират доказателства в тази насока, с определение № 81/05.02.2025г. по чл. 267 от ГПК въззивният съд е предоставил на И. В. С., М. П. Т., С. М. П. и М. К. В. възможност да ангажират доказателства за този факт, определящ допустимостта на иска. Необходимото пълно доказване на относимия към допустимостта на иска факт на времето на узнаване за оспорените решения на общото събрание на ответната кооперация от 29.04.2023г. не е проведено за всички ищци. Страните не спорят, че решенията, касаещи промяна на устава на кооперацията, са обявени в Търговския регистър на дата 22.05.2023г., но ищците не са се позовали да са узнали за оспорените от тях решения от справка в Търговския регистър, а са посочили конкретен предшестващ вписването момент на узнаване. Затова съпоставката с датата на вписването в конкретния случай не е релевантна за доказване по косвен път на момента на узнаване за приетите решения от неприсъствалите на събранието член- кооператори. Относно твърдяния момент на узнаване на взетите решения от общото събрание на кооперацията от трима от ищците – И. В. С., М. П. Т. и С. М. П., пред въззивния съд са дадени обяснения на страни по делото - Ц. Д. П., И. В. С. и М. М. П., както и с исковата молба са представени разпечатки от електронна кореспонденция. Никакви доказателства не са ангажирани за узнаването за приетите решения от ищцата М. К. В.. В обясненията си Ц. Д. П. е посочил, че след събранието уведомил И. С. в личен разговор, тъй като взетите решения го касаели пряко; срещнали се на 14-ти май. Изпратил по имейл писмо до председателя на кооперацията да му предостави препис от протокола от събранието, но получил отговор, че може да се запознае с него от Търговския регистър; така обаче срокът за обжалване изтичал. С исковата молба действително са представени разпечатки от електронна кореспонденция, от които се установява, че на 15.05.2023г. Ц. Д. П. и И. В. С. са поискали от председателя на ЗКПУ „Сокол“ да им изпрати копие от протокола от събранието, а в отговор са уведомени, че протоколът е предоставен за вписване в Търговския регистър чрез упълномощен адвокат и след приключване на процедурата по вписване, ще могат да се запознаят с него на сайта на Търговския регистър или в сградата на кооперацията. И. В. С. е дал обяснения, че след обаждане от Ц., двамата се срещнали по повод взетите решения от общото събрание; обадил му се по телефона на 14-ти май и в същия ден се срещнали, а на следващия ден (15.05.2023г.) този въззивник уведомил по телефона и после в лична среща М. Т.. М. М. П. е дал обяснения, че живее в Б., а сестра му С. М. П. живее в с. С.; като се прибрал на 12-ти май разговарял със сестра си за това, че искат да ги махнат като член- кооператори. Дал е уклончиви отговори на поставени от съда въпроси. Обясненията на страна по делото, освен когато съдържат признание за неизгодни факти, съставляват твърдения за изгодни за страната факти. Само въз основа на тях твърдяният факт не може да бъде приет за доказан. При неангажиране на доказателства, съответно на носената доказателствена тежест и при дадена от съда възможност, по делото не е установено ищците М. П. Т., С. М. П. и М. К. В. да са узнали за решенията на общото събрание на посочената от тях дата, което обосновава извод за недопустимост на предявените от тях искове. Друго следва да бъде прието относно упражняването правото на иск от И. В. С.. Той не е присъствал на общото събрание и твърдението му е, че е уведомен от друг член-кооператор Ц. П. на датата 14.05.2023г. За това уведомяване са налице не само обясненията на двамата ищци, но и изпратената от И. В. С. молба от 15.05.2023г. до председателя на кооперацията да му предостави препис от протокола. Това доказателство, неоспорено от насрещната страна, потвърждава изнесените от двамата ищци твърдения и, макар и по косвен път, пълно доказва момента на узнаване от И. В. С.. Следователно неговото право на иск е надлежно упражнено, тъй като исковата молба е подадена от член-кооператор, който не е присъствал на общото събрание на дата 29.04.2023г., в преклузивния двуседмичен срок от узнаването за взетите решения на 14.05.2023. – на дата 23.05.2023г. По горните съображения първоинстанционното решение е постановено по недопустими искове, предявени от М. П. Т., С. М. П. и М. К. В. и в тази му част то следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено в тази част. Решението е допустимо постановено по срочно предявения иск от И. В. С. и следва да бъде подложено на инстанционната проверка за неговата правилност. С исковата молба са оспорени решенията по т. 6 и т. 7, предложение 1 (и двете изрично посочени в исковата молба чрез точно цитиране на съдържанието на решенията) на общото събрание на ответната кооперация от 29.04.2023г.: по т. 6 - „На основание чл. 19, ал. 1 от устава на ЗКПУ „Сокол“, да бъдат изключени член-кооператори, които към момента не са предоставили за ползване от кооперацията или са предоставили на трети лица, собствена земеделска земя - нива, на територията на Община Б.“; по т. 7, предложение 1 – „Въвежда се нова ал. 4 на чл. 18 от Устава, която гласи: „За напускане на кооперацията по собствено желание се считат и извършените от член- кооператорите действия по разпореждане чрез покупко-продажба, дарение, замяна или по друг начин с предоставената за съвместно обработване земеделска земя в полза на други лица, или предоставянето й за обработка на друг арендатор или земеделска кооперация.“. Не са оспорени с исковата молба решенията на общото събрание по т. 7, предложение 2 и предложение 3, които са за изменение на чл. 63, ал. 1 от Устава и за допълнение на същия с нов чл. 64а. По законосъобразността на тези две решения районният съд не е излагал мотиви в решението си, искове за отмяна на решението на общото събрание в тези части не са предявени, не са и разгледани от съда. Решенията са оспорени като незаконосъобразни и неправилни, приети в противоречие на Закона за кооперациите (ЗК) и Устава на кооперацията. Посочено е, че управителният съвет на кооперацията (УС) и лично неговият председател са нарушили визираната в закона и устава процедура и ред за вземане на решения, като не са изпълнили свои задължения, вменени им от закона и устава, както и, че двете оспорени решения на общото събрание противоречат на императивни правни разпоредби на ЗК и нейното ръководство е превишило дадените му от закона и устава правомощия. Относно процесуалните нарушения в исковата молба са изложени следните твърдения: УС и лично председателят на ЗКПУ „Сокол“ нарушавали системно закона и устава на кооперацията, като не предоставяли на член- кооператорите навременна информация и сведения по въпроси, които засягат интересите им, както и интересите на кооперацията (чл. 9, т. 4 и 9 от ЗК и от Устава); в частност нямало взети решения на заседание на УС на кооперацията, които впоследствие са станали решения по точки 6 и 7 от дневния ред на общото събрание, според уточнение в първото открито заседание – липсвала конкретика по съдържанието и мотивите на решенията в протоколите от заседанията на УС; въпреки неколкократните молби за достьп до книгите на кооперацията, протоколите от заседанията на УС и от общото събрание, книгата за регистрация на кооператорите и останалата документация на ЗКПУ „Сокол“, както и информация, такива били отказвани от председателя; УС не изпълнявал задължението си по чл. 61, ал. 2 от Устава на кооперацията и не разработвал бизнес-план, който да се обсъди и приеме от общото събрание; председателят не свиквал заседания на УС всеки месец, съгласно чл. 34 от Устава на кооперацията и неведнъж вземал еднолични решения, които налагал на колективния управителен орган. Относно материалната незаконосъобразност на приетите решения в исковата молба е аргументирано, че съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 3, чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗК, чл. 10 от ЗК, респ. чл. 16, ал. 3 от Устава на ЗКПУ „Сокол“, членът на кооперацията е длъжен да внесе встъпителна и дялова вноска, но няма задължение да предостави за ползване и обработване собствената си земеделска земя от кооперацията. В чл. 14, т. 11 от Устава на кооперацията било предвидено право и възможност, т.е. при желание от страна на лицето, член-кооператор да предостави за обработване своята земя с оглед постигане целите и задачите, поставени пред кооперацията. Членството не било обвързано със задължение, освен встъпителната и дяловата вноски, да се внесе и земята в кооперацията. Затова фактът, че част от член-кооператорите са предоставили земята си на арендатори или други кооперации, или пък са се разпоредили с нея, не можел автоматически или дори с решение на общото събрание, да прекрати тяхното членство в кооперацията. По отношение решението по т. 6 в исковата молба е посочено, че то е взето в нарушение на чл. 12 и чл. 13 от ЗК, чл. 19 и чл. 24, ал. 1, т. 10 от Устава на ЗКПУ „Сокол“, уреждащи процедурата по изключване на член-кооператор и е предложено от ръководството на кооперацията с цел, след промяната в устава всеки член-кооператор, който няма земя в кооперацията или който се е разпоредил /предоставил за ползване и обработка на грети лица/ със земята си и е останал член-кооператор само с встъпителна и дялова вноска, да бъде изключен, т.е. да бъде принуден да напусне кооперацията, респективно да има право да получи незначителни суми за дивидент и дялова вноска. Поддържано е също, че в ЗК и в Устава има изрични разпоредби, уреждащи напускането на кооперацията по собствено желание - с едномесечно писмено предизвестие, отправено до УС (чл. 18, ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1, т. 1 от Устава), като изменението на устава с решението по т. 7 чрез въвеждане на нова алинея 4-та на чл. 18 е незаконосъобразно - защото няма правно основание, нито правна и човешка логика, разпоредителна сделка със земя или предоставянето й на трети лица /арендатори, други кооперации/, да се приравняват на напускане на кооперацията и прекратяване на членството в нея, както и, защото с това изменение се дават непредвидени в закона правомощия на УС при прекратяване членството в кооперацията. В отговора на исковата молба ответната кооперация е оспорила основателността на иска. Спазена била процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, взетите решения били от неговата компетентност, били приети с необходимото мнозинство и не противоречали на устава или на императивни правни норми. Повдигнатите от ищците възражения не касаели въпросите спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата на провеждане на събранието и валидността на взетите решения. Оспорените решения били свързани непосредствено с дейността на кооперацията и се вземали в зависимост от волята на самите член – кооператори, а целесъобразността им не подлежала на съдебно оспорване и проверка. Част от ищците присъствали на събранието и гласували за приемане на двете решения, поради което за тях липсвал правен интерес от оспорването им. И. М. и М. В. били членове на УС и на практика твърдяли собствено неправомерно поведение. Приетото изменение на Устава не било в противоречие със ЗК, като ответникът е поддържал, че след като разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗК дава право членът на кооперацията да избира начина на ползване на своите земи, чрез доброволното си членство в нея, той се е съгласил с устава за част от тези начини; като е законосъобразно в устава на кооперацията да има изисквания към член - кооператорите, които членуват в нея доброволно и са съгласни с него, да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползват лично. Уставите на голяма част от земеделските кооперации в района съдържали подобни и/или същите клаузи - Кооперация „Гурково“ - чл. 27, Кооперация „ДобруджА.“ - чл. 11. Пояснено е, че предоставяйки ползването на собствените си земи на друг арендатор, член - кооператорите пречат за постигане целите и задачите на кооперацията и не спомагат за нейното развитие, а напротив, като по този начин не изпълняват устава (чл. 7, регламентиращ основните задачи на кооперацията). В случай, че обработваните и арендувани и/или наети земи намалеят поради горните причини, то останалите в кооперацията член - кооператори нямало да получават вече най - високата рента за района, както било в момента и щели предоставят от своя страна също на други арендатори земята си, а това щяло да доведе до единствения възможен в такава ситуация развой, а именно - ликвидация на кооперацията и прекратяване на нейната дейност. Ищецът И. С. развивал конкурентна на кооперацията дейност и вероятно това бил един от мотивите за оспорване на взетите решения от негова страна. Невярно било твърдението, че УС и лично председателят на кооперацията системно нарушават устава и закона, като не предоставят на ищците навременна информация и сведения по въпроси, които засягали интереси и интересите на кооперацията (достъп до книгите на кооперацията, протоколи от заседания на УС и от общите събрания, информация). Единствените постъпили искания били тези за протокола от проведеното общо събрание на кооперацията на 29 април 2023г., като тези искания постъпили по имейла на кооперацията в последния възможен ден за оспорване на решенията, не можело да се очаква от председателя да стои по цял ден пред компютъра, а освен това документите били предадени за вписване в TP на 16.05.2023г., респективно били сканирани към регистрираните две заявления Г1 и Г2. Ответникът е оспорил твърдението, че няма взети решения на заседание на УС на кооперацията за включване в дневния ред на общото събрание от 29.04.2023г. На заседание на УС от 31.03.2023г. било взето решение именно оспорените решения по т. 6 и т. 7 от дневния ред на общото събрание да са част от решенията, по които да заседава общото събрание. Този дневен ред бил обявен и разгласен по предвидения в закона и устава ред. Не на последно място никой от ищците не твърдял към момента да е изключван, нито имало взето решение от общото събрание за изключване на когото и да било, поради което за ищците липсвал правен интерес от оспорване на решенията, тъй като ставало въпрос за едни на практика декларативни решения, предвид и, че чл. 19 от устава на кооперацията отдавна бил в този си вид. За ищците не били настъпили никакви последици, които да обосновават правния им интерес от оспорване на взетите решения. Също така взетите решения по т. 6 и т. 7 предвиждали осъществяването на различни фактически състави и предполагали различни предпоставки за сбъдването им. За неотносимо е счетено изложеното относно задължението по чл. 61, ал. 2 от Устава, както и това, че УС не бил свикван редовно (имало проведени 13 заседания в годината). По същество на спора, въз основа събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, въззивният съд намира следното: От представения с исковата молба протокол (л. 11) се установява, че на 29.04.2023г. е било проведено годишно отчетно събрание на ЗКПУ „Сокол“, с. С., в салона на читалището, при условията на чл. 17, ал. 2 от ЗК (спадащ кворум), по предварително оповестен дневен ред, в т.ч. по т. 6 – „Вземане на решение на Общото събрание по чл. 19 от Устава на кооперацията – докладва Председателят на УС“ и по т. 7 – „Промяна на Устава на кооперацията - докладва Председателят на УС“. По т. 6 от дневния ред в протокола е записано, че Председателят на УС запознал събранието с мотивите за изключването на член-кооператори на основание чл. 19, ал. 1 от Устава на кооперацията, отразени са станалите кратки разисквания и резултатът от гласуването – 37 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“, както и съдържанието на приетото решение: „На основание чл. 19, ал. 1 от устава на ЗКПУ „Сокол“, да бъдат изключени член-кооператори, които към момента не са предоставили за ползване от кооперацията или са предоставили на трети лица, собствена земеделска земя - нива, на територията на Община Б.“. По т. 7 от дневния ред в протокола е отразено, че председателят на УС е направил предложенията за промяна на Устава - общо три, първото от които: „Въвежда се нова ал. 4 на чл. 18 от Устава, която гласи: „За напускане на кооперацията по собствено желание се считат и извършените от член-кооператорите действия по разпореждане чрез покупко-продажба, дарение, замяна или по друг начин с предоставената за съвместно обработване земеделска земя в полза на други лица, или предоставянето й за обработка на друг арендатор или земеделска кооперация.“; няма запис за станали разисквания, записан е резултатът от гласуването – 48 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“, както и, че предложението е прието. Видно е от приетия по делото списък (л. 43-50), че са присъствали общо 73-ма член-кооператори, в т.ч. 2-ма новоприети, при списъчен състав от 444-ма кооператори и 8 новоприети такива. Общото събрание е свикано от УС като редовно – по чл. 16, ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗК. Решение за свикване на годишното отчетно събрание Управителният съвет на ЗКПУ „Сокол“ е взел на свое заседание от 31.03.2023г. (протокол № 13 на л. 66). По т. 2 в протокола от заседанието на УС на 31.03.2023г. е отразено направеното от председателя на УС предложение „да се постави точка в дневния ред на събранието, което да разгледа състоянието на член-кооператорите или по-точно: „Вземане на решение по отношение на чл. 19 от Устава на кооперацията“. УС е взел решение за провеждане на отчетното събрание за 2022г. на 29.04.2023г. при дневен ред от 8 точки, в т.ч. т. 6 - „Вземане на решение от Общото събрание по отношение на чл. 19 от Устава на кооперацията – докладва Председателят на УС“ и т. 7 – „Промяна в Устава на кооперацията - докладва Председателят на УС“. Липсва отразяване на съдържанието на конкретните предложения за приемане на решения по двете точки, както и не са обективирани в протокола станали разисквания между членовете на УС по тези два въпроса. На 19.04.2023г. е проведено следващо заседание на УС на ЗКПУ „Сокол“, за което е съставен протокол № 14 (л. 69-70). По т. 3 от дневния ред „Приемане на материалите за годишното отчетно събрание“ в протокола е отразено, че е докладвал г-н К., като относно т. 6 и т. 7 от дневния ред на предстоящото общо събрание е отбелязано следното: „По т. 6 от дневния ред на събранието г-н К. докладва чл. 19 от Устава на кооперацията. По т. 7 докладва г-н К.. Двете точки да бъдат докладвани на събранието за вземане на решение.“. Съдържанието на предложените за обсъждане въпроси отново не е представено в протокола. Относно разгласяването на събранието най-малко 14 дни преди деня на провеждането му, провеждането му законно при спадащ кворум - в хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗК, относно провеждането на събранието и вярното отразяване на резултата от гласуването в протокола, по делото не са направени оспорвания. Няма спор и относно това, че дневният ред в поканата за свикване на събранието е бил вписаният в протокола от 29.04.2023г. от осем точки (самата покана и доказателства за начина на нейното разгласяване по делото не са представени, но спор по съдържанието на поканата и оповестяването на насроченото общо събрание по изискванията на ЗК и Устава няма). По делото са разпитани водените от ищцовата страна свидетели Р.К., В. Т. и К. С.. Р.К. е съобщил, че присъствал на общото събрание, на него бил обсъден въпросът за промяна на устава в частта му в членство в кооперацията и според него, а и други кооператори, било взето незаконосъобразно решение. Най-общо този свидетел е съобщил, че липсва прозрачност в ръководството на кооперацията, работници се оплаквали, той бил искал служебни бележки, които му били издавани със забава и след натиск. Свидетелят В. Т. също присъствал на събранието и според него много набързо се гласувало за изключване на кооператорите, които си продадат земята, повечето от присъствалите не можали да разберат за какво става въпрос и после много кооператори изразили неодобрението си. Счита, че УС не разисква въпросите по дневния ред, а председателят еднолични ги предлага и те биват приемани. Нямало прозрачност в работата на ръководните органи – председател, управителен съвет, контролен съвет. Свидетелят К. С. не присъствал на събранието и разбрал за приетите решения от В. Т.. Твърди, че кооператорите нямат никаква информация как се ръководи кооперацията, научавали от хора, които са присъствали на събрания, а по време на събранията не винаги всички разбирали какво се дискутира. Той самият не бил ходил в кооперацията да иска информация, получавал такава от член на УС, но и той не споделял много. Разпитани са и водените от ответника свидетели Е.Л., С.К. и Ж. Г.. Е.Л., председател на Контролния съвет, присъствал на общото събрание и то решило член-кооператори, които нямат земя или са отдали земята си на други лица, или арендатори, или други кооперации, да бъдат изключени от кооперацията. Болшинството от член-кооператорите одобрило това предложение, имало и хора, които били против. Гласуването било явно, гласовете се преброявали. Свидетелят присъствал и на заседанието на УС, на което бил приет дневният ред за общото събрание. Освен подготовката за провеждане на събранието, УС разгледал всички точки, които щели да бъдат представени на общото събрание. Още преди подготовката на събранието този въпрос с изключването бил разглеждан от УС и на други негови заседания. Въпросът бил обсъден от всички страни, имало разисквания и дебати, имало и опасения как ще се приеме предложението. Няколко дни преди събранието И. А. поискал да се запознае с доклада на УС, но той все още не бил готов и му било казано от председателя, че може да му го предостави след като бъде приет от УС. За други искания от член-кооператори да се запознаят с материали за събранието не знае. Според този свидетел, управлението било прозрачно, водело се от председателя и УС, никой не бил лишаван от поискана информация, в рамките на допустимото и законното. Свидетелката С.К. присъствала на общото събрание, подкрепила предложенията за решения, защото считала, че членовете на кооперацията следвало да участват в нея не само с пари, но и със земя. Съобщава, че при обсъждане на въпроса за изключване на кооператорите, които нямат внесена земя в кооперацията, имало мнения и в двете посоки. Хората, които нямали земя, много въодушевено спорели, но така или иначе приели решението да им бъдат върнати дяловете и да бъдат освободени Квесторите преброили гласовете. Не била чувала някой от кооператорите да се оплаква от начина, по който тя се ръководи и самата тя нямала забележки. Ж. Г., член на УС, е съобщил, че предложението за член-кооператори без земя било направено от друг кооператор Д.С. на едно от предните общи събрания на кооперацията и в последствие УС го разгледал и взел решение за промяна на устава, като нямало някой против. Това УС направил на първото си заседание, а на второто включил точките в дневния ред. На общото събрание само 4-5 човека били против предложенията. Гласуването било явно, имало преброители на всеки ред. Заседания на УС се провеждали всеки месец. Дневният ред за конкретното общо събрание бил обсъден подробно и всички членове на УС го приели, включително ищецът И. М., който и на събранието гласувал „за“. Счита управлението за прозрачно; документи можел да дава само председателят. Целта на взетите решения била да няма случаи на член- кооператори, които не предоставят земя на кооперацията, а участват само с вноски. Показанията на първите трима свидетели са общи, в израз на неудовлетворение от начина, по който кооперацията се ръководи и липсата на достатъчна прозрачност в работата на органите й, като от тях не може да се направи конкретен доказателствен извод по относими по спора факти, освен за това, че и тримата свидетели, или пък други членове на кооперацията, не са искали информация от УС или разяснения във връзка с предложения дневен ред, респективно такива не са им отказани. Доколкото в исковата молба няма въведено основание за незаконосъобразност на приетите решение, обосновано с нарушения при самото провеждане на общото събрание, неотносими се явяват събраните в тази насока гласни доказателства от двете групи свидетели. Относно приемането на решението от УС за включване на двете спорни точки в дневния ред на общото събрание следва да се съобразят показанията на Е.Л. и Ж. Г., от които се изяснява, че те са инициирани от член- кооператор на предходно общо събрание и са били обсъдени по същество от членовете на УС на заседанието на 31.03.2023г. (протокол № 13 на л. 66), в което е утвърден дневния ред за общото събрание. На второто проведено заседание на 19.04.2023г. този дневен ред е повторен и на него са утвърдени материалите за работата на събранието. Неоснователно е възражението на ответната кооперация за недопустимост на иска, поради липсата на правен интерес, вкл. за поддържането му от допълнително встъпилите ищци, по съображения, че такъв интерес няма член-кооператор, който е гласувал за приемане на решенията, или е член на УС. Предмет на конститутивния иск по чл. 58, ал. 1 и, ал. 2 от ЗК е потестативното право на всеки член на кооперацията, контролния съвет, кооперативния съюз, в който членува кооперацията, и прокурора да предявят иск за отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава. Конститутивните искове, чрез които страната, активно легитимирана да ги предяви, упражнява признатото си потестативно право, чиято единствена форма на съществуване е исковата защита, са изчерпателно и ограничително изброени в закона, който регламентира и надлежно легитимираните за тяхното предявяване страни. По отношение на иска по чл. 58 от ЗК, такива са субектите, посочени в ал. 2 на същия член, между които е и всеки член на кооперацията, като към него могат да се присъединят и други членове на кооперацията и на контролния съвет и да го поддържат, дори ако той бъде оттеглен от предявилия го ищец. Законът не установява допълнително ограничение в кръга на активно легитимираните за предявяването на иска лица, в рамките на лимитативно изброените такива, произтичащо от предмета на атакуваното по този ред решение, и в частност не е от значение за надлежното упражняване на правото на иск, а също и за неговата основателност, начинът, по който оспорващият е гласувал при вземане на оспореното решение. С други думи – решението може да бъде оспорвано и, когато оспорващият е гласувал за неговото приемане. Следва да се съобрази, че проверката за законосъобразност на взетите от общото събрание решения е ограничена единствено до пороците, които са релевирани с исковата молба. Съгласно чл. 58, ал. 3 от ЗК, предявяването на иска за отмяна на решенията на органите на кооперацията от член-кооператор е ограничено от процесуално-преклузивен двуседмичен срок от деня на приемането им, а ако ищецът не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му, но не по-късно от 3 месеца от тяхното приемане (ал. 5). Затова след изтичането на тези срокове е недопустимо въвеждането като предмет на делото на доводи за допуснати нарушения по свикването и провеждането на общото събрание, които не са били своевременно заявени в рамките на тези срокове. Отнесени към предмета на спора – оспорване решенията на общото събрание от 29.04.2023г., въззивният съд преценява като ирелевантни заявените в исковата молба твърдения за неизпълнение на чл. 34 и чл. 61, ал. 2 от Устава на кооперацията, както и за системни неизпълнения на чл. 9, т. 4 и 9 от ЗК и от Устава, а също и за принципни нарушения в работата на УС, защото в рамките на предявения иск по чл. 58 от ЗК подлежи на проверка само законосъобразността на конкретните оспорени решения на органа на кооперацията, а не съответствието със закона и устава на цялата дейност на нейните органи. Макар и не чрез нарочно позоваване на разпоредбите на чл. 16 от ЗК и чл. 25, ал. 3 от Устава (с посочване на тези норми), в исковата молба е налице довод за допуснати от УС нарушения във връзка със свикването на общото събрание, изразяващо се в липса на яснота на взетото решение от УС по същество на въпросите, които ще бъдат разглеждани (по т. 6 и т. 7 от дневния ред), както и такова за неосигуряването на достъп на всички членове на общото събрание до подлежащите на обсъждане материали. В този смисъл е и пояснението на исковата молба, направено в първото съдебно заседание, че в решението на УС относно двете точки от дневния ред на свиканото общо събрание (респективно в самата покана) липсва конкретно съдържание на предложението и мотиви (разисквания), от които то да бъде извлечено. Затова не може да се приеме за основателно възражението на въззиваемата страна, че довод за неспазване изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗК е въведен едва с въззивната жалба. Твърдението на оспорващите е за липса на яснота по съществото на предложените за обсъжданите въпроси по двете точки в решението на УС, въз основа на което е изготвена поканата. По изискването на чл. 16, ал. 1, изр. 1 от ЗК, общото събрание трябва да бъде свикано от управителния съвет с писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, най-малко 14 дни преди деня на провеждането му. В поканата трябва да бъдат вписани въпросите, които ще бъдат разглеждани от общото събрание. По невписани в поканата въпроси общото събрание не може да взема решения, освен ако се касае за свикване на друго общо събрание. По изключение – само ако в него участват и са съгласни всички членове (пълномощници), общото събрание може да взема решения по въпроси, невписани в поканата, като такива въпроси се включват в дневния ред в началото на заседанието (така чл. 16, ал. 2 от ЗК). Няма спор по делото, че разгледаните от общото събрание въпроси са вписаните в поканата. Установява се и, че дневният ред в този му вид е приет с решение на УС. Не е в предмета на делото законосъобразността на някое от решенията на УС, защото иск по чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна на такова решение не е предявен. Ответникът е представил с отговора на исковата молба двата протокола от заседанията на УС на дати 31.03.2023г. и 19.04.2023г., които не са оспорени и обективират взетите решения от УС. Следователно налице е решение на УС за включване в дневния ред на общото събрание на т. 6 и т. 7 – „Вземане на решение от ОС по отношение на чл. 19 от Устава на кооперацията“ и „Промяна в Устава на кооперацията“. Достатъчно е УС да приеме решение конкретни въпроси да бъдат поставени на обсъждане от ОС и те да бъдат включени в поканата за неговото свикване. В чл. 19, ал. 1 от Устава на кооперацията са уредени основанията за изключване на член-кооператор. В съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член-кооператор, трябва да се посочат конкретните действия или бездействия на член-кооператора, респ. такива извършени съвместно с друг член-кооператор, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на органа на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване. Очевидно обаче общото събрание на 29.04.2023г. не е разглеждало въпрос за изключване на член-кооператор. Не такава точка е включена в дневния ред и възраженията в исковата молба за нарушения на чл. 13 от ЗК и чл. 19 от Устава са неотносими. Дневният ред за общото събрание на 29.04.2023г. е приет от УС още с решението по протокола от 31.03.2023г. и по делото няма спор, че именно този дневен ред е бил вписан в поканата, която пък е била разгласена по начина и в срока, съобразно изискванията на ЗК и Устава. На второто заседание на УС на 19.04.2023г. са утвърдени материалите за годишното отчетно събрание – по т. 3: отчетен доклад за 2022г. и ГФО; председателят докладвал чл. 19 от Устава и по т. 7 от дневния ред и било прието двете точки – т. 6 и т. 7, да бъдат докладвани на събранието за вземане на решение. Съдържанието на направения от председателя на УС устен доклад по тези две точки не е обективирано в протоколите, както не са обективирани в тях и обсъжданията, направени от членовете на УС. Според съдържанието на протокола, не са утвърдени и отделно материали по тези две точки. Задължение на УС е да осигури достъп на всички членове на общото събрание до подлежащите на обсъждане материали – така чл. 16, ал. 1, изр. 2 от ЗК. По делото не се доказа някой от ищците да е поискал да се запознае с материалите за общото събрание по двете оспорени точки и това да му е било отказано. Налице са само показанията на свидетеля Е.Л., че няколко дни преди събранието И. А. поискал да се запознае с доклада на УС, но той все още не бил готов и му било казано от председателя, че може да му го предостави след като бъде приет от УС. Общите показания на първите трима свидетели, че нямало прозрачност в работата на УС, не могат да служат за установяване на конкретен факт – че някой от ищците по делото е отправил искане за запознаване с материалите за събранието, но това му е отказано. Не доказва това и отговорът на председателя на УС по електронна поща на дата 16.05.2023г., защото той е по повод искане за предоставяне на протокола от вече проведеното събрание. Приетите от УС и включени от него в дневния ред и поканата за свикване на общото събрание със съдържание по т. 6 „Вземане на решение от Общото събрание по отношение на чл. 19 от Устава на кооперацията – докладва Председателят на УС“ и по т. 7 „Промяна в Устава на кооперацията - докладва Председателят на УС“, не позволяват изобщо да се разбере същината на въпроса, който УС е включил в дневния ред за обсъждане от общото събрание. Нито в протокола от заседанието на УС на 31.03.2023г., нито в този от заседанието на УС на 19.04.2023г. са обективирани докладът на председателя и изявления на членовете на УС, от които да може да се установи по същество какво е предложението за изменение на Устава на кооперацията. В този смисъл въпросите, които общото събрание ще обсъжда по т. 6 и т. 7 на 29.04.2023г., не са ясно очертани от решенията на УС. Тяхното съдържание не явства от протоколите от заседанията на УС на 31.03.2023г. и на 19.04.2023г., защото в същите липсва обсъждане и формулиране на конкретните предложения по приложението на чл. 19 от Устава и по измененията на Устава, нито се твърди и доказва предвижданите за обсъждане решения по т. 6 и т. 7 от дневния ред да са формулирани писмено и подготвени на разположение на членовете на кооперацията, които биха поискали предварително да се запознаят с материалите за общото събрание. Поканата, която съответства на решението на УС, трябва да гарантира узнаването на датата, дневния ред и мястото на провеждането на ОС и съдържанието й е предвидено в чл. 16, ал. 1, изр. 2 от ЗК - въпросите, които ще бъдат разглеждани от общото събрание. Общата формулировка в изписването на въпросите от дневния ред, които ще се разглеждат по т. 6 и т. 7 в поканата относно вземане на решение по чл. 19 от Устава и относно промени в Устава, без да е изписано точно какви са въпросите, които общото събрание ще обсъжда, както и липсата на съдържащи се в протоколите от заседанията на УС разяснения относно същината на предстоящите да бъдат обсъден въпроси, наред с липсата на изрично утвърдени материали по тези две точки, към които в дневния ред да е препратено, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗК, опорочава редовното свикване на събранието и обосновава незаконосъобразност на оспорените решения. На следващо място не може да бъде споделено възражението на ответника, че приетото решение от общото събрание по т. 6 има само декларативен характер и е без правни последици, доколкото не е взето решение за изключване на конкретен член-кооператор. Това решение действително е принципно по приложението на чл. 19 от Устава и то е от компетентността на ОС (така чл. 15, ал. 6 от ЗК), но същото е в противоречие на чл. 14, ал. 1, т. 11 от Устава на кооперацията, според който членът на кооперацията, който притежава земеделска земя в землищата от територията на общините Б., има право да я предостави за обработване на кооперацията, в която членува, с оглед постигане на целите и задачите на чл. 6 и чл. 7 от Устава. Предоставянето за обработване на кооперацията на собствени земеделски земи е уредено в Устава като право на членовете на кооперацията, а не като негово задължение (чл. 16 от Устава). В цитираното от въззиваемата кооперация решение № 48/19.04.2011г. по т. д. № 527/2010г. на ВКС, І т.о., действително е прието, че е законосъобразно в устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите, които членуват в нея доброволно и са съгласни с него, да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползуват лично, тъй като чл. 31, ал. 4 от ЗК дава право на членът на кооперацията да избира начина на ползуване на своите земи и чрез доброволното си членство в кооперацията той се е съгласил с устава за част от тези начини. В случая обаче не е налице такава хипотеза, защото Уставът на кооперацията не предвижда изискване - задължение за предоставяне на земята за обработване, а урежда възможност за това (право). Законът – чл. 31, ал. 4 от ЗК, дава право на избор на членовете на кооперацията за начина на ползване на собствените им земи, а кооперативното сдружение може да направи в устава си задължителен избора за начина на ползване на земята на кооператорите и тогава всеки член-кооператор би бил обвързан от него (чл. 2, ал. 3 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗК). Но, с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 11 от Устава, предоставянето за ползване на собствената земя е оставено изцяло на избора на всеки член-кооператор. Следователно, непредоставянето на земята за обработване от кооперацията, не съставлява неизпълнение на Устава на същата, а е в упражняване на установено от него право. Приетото от ОС решение по т. 6 от дневния ред противоречи на чл. 31, ал. 4 от ЗК и чл. 14, ал. 1, т. 11 от Устава, поради което следва да бъде отменено и като материално незаконосъобразно. С решението на общото събрание по т. 7, предл. 1 е въведена нова ал. 4 на чл. 18 от Устава на кооперацията.