Решение № 221 от 17.10.2024 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 335/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 188 от 26.05.2024 г. по гр.д. № 784/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд е допусната съдебна делба на основание чл. 69 от Закона за наследството на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 24178.392.6 по кадастралната карта на с. Душево, местност ДАБРАВКА, с площ 1000 кв.м., трайно предназначение на територията: ГОРСКА, начин на трайно ползване: широколистна гора, отдел 88, подотдел „г” - превръщане/издънково насаждение, номер по предходен план 392006, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.119.5, 24178.392.7, 24178.107.32 и 24178.392.5. между следните лица, при квоти: за М. И. Х., с ЕГН ••••••••••, 2/6 идеални части; 2. за П. Г. К., с ЕГН ••••••••••, 1/6 идеална част; 3. за Д. Г. К., с ЕГН ••••••••••, 1/6 идеална част; 4. за Т. М. К., с ЕГН ••••••••••, 1/6 идеална част; 5. за Х. М. С., с ЕГН ••••••••••, 1/6 идеална част. Със същото решение е отхвърлил е като неоснователен, предявения от Т. М. К., Х. М. С. и П. Г. К., срещу М. И. Х. и Д. Г. К. иск с правно основание чл. 69 от ЗН, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, за делба на следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор 24178.309.59 по кадастралната карта на с.

Душево, местност КАЯ ЧЕИР, с площ 3999 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, четвърта категория, номер по предходен план 309059, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.309.60, 24178.309.53, 24178.309.119 и 24178.309.52;

2. Поземлен имот с идентификатор 24178.96.20 по кадастралната карта на с. Душево, местност ПОЛЕНИ, с площ 4301 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, шеста категория, номер по предходен план 096020, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.96.19, 24178.96.21, 24178.96.95, 24178.96.16 и 24178.96.15;

3. Поземлен имот c идентификатор 24178.88.28 по кадастралната карта на с. Душево, местност ОПЛАЗЕНИЦА, с площ 2703 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория, номер по предходен план 088028, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.88.27, 24178.88.43, 24178.88.29 и 24178.88.51;

4. Поземлен имот с идентификатор 24178.14.17 по кадастралната карта на с. Душево, местност КАРПИНА, с площ 5203 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, четвърта категория, номер по предходен план 014017, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.14.57, 24178.14.25, 24178.14.58, 24178.14.9 и 24178.14.8;

5. Поземлен имот с идентификатор 24178.50.28 по кадастралната карта на с. Душево, местност ЛОЗАНИЩА, с площ 477 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, седма категория, номер по предходен план 050028, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.50.27, 24178.50.29, и 24178.888.9903;

6. Поземлен имот с идентификатор 24178.53.30 по кадастралната карта на с. Душево, местност ЛОЗАНИЩА, с площ 3598 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, седма категория, номер по предходен план 053030, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.53.27, 24178.53.20, 24178.50.25 и 24178.50.24;

7. Поземлен имот с идентификатор 24178.36.29 по кадастралната карта на с. Душево, местност КАРПИНА, с площ 101 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория, номер по предходен план 036029, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.36.35, 24178.36.30, 24178.36.37 и 24178.36.28;

8. Поземлен имот с идентификатор 24178.49.2 по кадастралната карта на с. Душево, местност ЛОЗАНИЩА, с площ 521 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ, седма категория, номер по предходен план 049002, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.49.1, 24178.49.11, 24178.49.3 и 24178.49.38;

9. Поземлен имот с идентификатор 24178.49.31 по кадастралната карта на с. Душево, местност ЛОЗАНИЩА, с площ 620 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, седма категория, номер по предходен план 049031, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.49.35, 24178.49.36, 24178.49329, 24178.49.26, 24178.49.29 и 24178.49.30.

Отхвърлил е възражението на Т. М. К. срещу М. И. Х. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на М.И.К., бивш жител на с. Душево, община Севлиево, починал на ••••• г., накърнена със завещателно разпореждане от 25.12.1980 г. Отхвърлил е възражението на Х. М. С. срещу М. И. Х. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на М.И.К., бивш жител на с. Душево, община Севлиево, починал на ••••• г., накърнена със завещателно разпореждане от 25.12.1980 г. Отхвърлил е възражението на П. Г. К. срещу М. И. Х. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на М.И.К., бивш жител на с. Душево, община Севлиево, починал на ••••• г., накърнена със завещателно разпореждане от 25.12.1980 г. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 3262 от 11.06.2024 г. в срок от Т. М. К., Х. М. С. и П. Г. К., чрез адв. С. К. от Габровска адвокатска колегия. Оспорва постановеното решение само в отхвърлителната му част, с която не се допуска до делба на имотите, описани в исковата молба от п.1 до п.9, както и се отхвърля евентуално възражение по чл. 30, ал.1 за възстановяване на запазена част от наследството. Иска да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се допуснат до делба всички процесни имоти между страните, съобразно наследствените права.

Счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на закона, необоснованост и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Излага твърдения, че в мотивите си съдът не е обсъдил доказателствата- гласни и писмени относно заявеното от ищците в съдебно заседание на 05.05.2023 г., възражение, че имотите от момента на възстановяването им до 2022 г. са владени общо от наследниците, т.е че наред с другото са придобити по давност общо от всички законни наследници. Завещанието на което се позовава М. И. Х. е било вписано в Службата по вписвания през 2022 г. и тогава са се сдобили с нотариален акт, който е оспорен като неверен, защото се позовава на завещанието.

Сочи, че естеството на имотите – земеделски земи предпоставя, че същите са обект на възстановяване с реституционни закони и се считат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а от ЗН. След възстановяване на собствеността на тези имоти, за период от 20-25 г. те са били включени и предоставени за обработка на кооперацията в село Душево, като са били записани общо на партидата на М. И. М., а полагащата се рента е била изплаща на дялове съответно по 1/3 ид.ч. за неговите наследници – син И. М., наследниците на сестра му С. М.а К.: П. К. и Д. К. и на сестра му Д. М.а Х.: Т. М. К. и Х. М. С., които са страни по настоящото дело. Позовава се на общо съвместно придобивно давностно владение, продължило повече от 10 г., поради което земеделските земи са общи на страните, като частите им следва да се определят съобразно правилата на Закона за наследството.

Моли да се допусне до делба при части, съобразно наследствените квоти на страните, да се отмени нотариалния акт за собственост до размера на полагащите се на доверителите му идеални части от наследството.

Алтернативно са направили възражение за намаляване на завещателните разпореждания, поради техния универсален характер и считат, че по този начин се накърнява запазената част от наследството на доверителките му. Счита, че съдът неправилно е приел, че това възражение е погасено по давност. Позовава се на т.3, б.“г“ от ППВС № 7/1973 г., съгласно което искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за завещанията започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Счита, че ползващото се от завещанието лице е упражнило правата си не през 2003 г., когато е обявено завещанието, а след вписването му в Службата по вписвания през 19.03.2022 г., когато ответниците са се снабдили с констативния нотариален акт за собственост и са поискали цялата рента за земеделските земи да се изплаща на тях. Счита, че не следва да се абсолютизира, че заветникът е упражнил своите права с обявяването на завещанието от нотариус. Счита, че събраните по делото писмени доказателства, представените документи от земеделската кооперация в с. Душево и показанията на свидетелите непротиворечиво установяват съвместното владение на тези възстановени земеделски земи, което е продължило повече от 10 г. преди единият от наследниците, а именно И. М. да се опита да отблъсне владението на останалите наследници, позовавайки се на оспорено завещание.

Отговор на въззивната жалба е подаден от М. И. Х., чрез адвокат Д. П. от Габровска адвокатска колегия. Взема становище, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, а подадената въззивна жалба неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Позовава се на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1/2004 г. и обявяването на чл. 90а от ЗН за противоконституционно по отношение на завещаните земеделските земи включени в ТКЗС. Счита, че правилно е прието, че искането за възстановяване на запазена част е погасено по давност и то от датата на обявяването му – 21.01.2003 г. Решението е обжалвано в отхвърлителната му част, а в останалата като необжалвано е влязло в сила.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Пред Районен съд - Севлиево е предявен иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН във вр. с чл. 34 от ЗС.

Ищците Т. М. К., Х. М. С., и П. Г. К. твърдят, че с ответниците по делото са съсобственици на имоти, оставени в наследство от М.И.К., б.ж. на село Душево, починал на ••••• г., комуто е била възстановена собствеността на описаните в исковата молба имоти. Искат да се допусне извършването на делба на имотите, съобразно правата на страните, като се образуват шест дяла, от които два за ответника И. М. И. и по един за останалите съделители. Представят доказателства.

С определение № 774 от 24.10.2022 г., съдът е конституирал М. И. Х. като главна страна – ответница по гр.д. № 784/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд, в качеството й на правоприемник на починалия ответник И. М. И.. Подаден е отговор на исковата молба от М. И. Х., чрез процесуалния й представител.

В него взима становище, че подадената искова молба е допустима, но неоснователна и моли да се отхвърли. Сочи, че е изключителен собственик на процесните имоти, тъй като по силата на нотариален акт № 08, т. ІІІ, рег. № 6160, д. № 307 от 11.04.2022 г. на нотариус П.Д., тя и баща й И. М. И. са признати за единствени собственици на тези имоти, въз основа на саморъчно завещание от общия наследодател М.И.К.. Като единствен наследник на баща си и на дядо си, Х. е единствен собственик на процесните имоти. Представя доказателства.

В първото по делото заседание от процесуалния представител на ищците е оспорен представения констативен нотариален акт като неверен, на основание чл. 537 от ГПК до размера на наследствените идеални части на ищците. Оспорено е и завещанието, като неотносимо към процесните имоти, тъй като същото е изготвено на 23.12.1980 г., когато същите не са били в патримониума на завещателя, а същия е починал на ••••• г., т.е преди възстановяването на собствеността на земеделските земи и гори, респективно завещанието не се отнася за това новооткрито наследство, което включва тези земеделски земи и гори, предмет на делото, съгласно чл. 90 от ЗН. Прави възражение за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на ищците, която при три деца е общо 2/3 съгласно ЗН. Уточнява, че универсалното завещание се отнася за дворното място и за къщата на наследодателя, за които никога не е имало спор и са били получени от сина И. и съпругата му Р., които са наследодателите на М. И. Х.. За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства по делото е видно, че на наследниците на М.И.К. е възстановено правото на собственост върху процесните имоти. Спорно се явява между страните какво е действието на завещанието на М.И.К. по отношение на тях. Завещанието е било съставено преди възстановяване на правото на собственост на земеделски земи и гори в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Душево, ЕКАТТЕ 24178, община Севлиево. След анализ на доказателствата по делото, въведения предмет на спора и като се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1/2004 г. и на т.3, б.“г“ от ППВС № 7/1973 г., както и на практика на ВКС, първоинстанционния съд е приел, че е доказано, че между страните по делото да e възникнала съсобственост поради наследяване на имуществото на починалия М.И.К., починал на ••••• г. единствено по отношение на Поземлен имот с идентификатор 24178.392.6 по кадастралната карта на с. Душево, местност ДАБРАВКА, с площ 1 000 кв.м., трайно предназначение на територията: ГОРСКА, начин на трайно ползване: широколистна гора, отдел 88, подотдел „г” - превръщане/издънково насаждение, номер по предходен план 392006, при граници: ПИ с идентификатори: 24178.119.5, 24178.392.7, 24178.107.32 и 24178.392.5, с оглед реституцията на същия и при приложение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, при отчитане родството между съделителите и наследодателя, съдът е намерил, че делба на горепосочения недвижим имот между съделителите следва да се допусне при права в съсобстваността върху Поземлен имот с идентификатор 24178.392.6, при следните квоти: 2/6 идеални части за М. И. Х.; 1/6 идеална част за П. Г. К.; 1/6 идеална част за Д. Г. К.; 1/6 идеална част за Т. М. К. и 1/6 идеална част за Х. М. С., а по отношение на останалите недвижими имоти, предявеният иск за делба е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлените са и направените възражения за възстановяване на запазена част от наследството на М. К. с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдебната делба е особено исково конститутивно производство, по реда, на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба. В съдебната делба са допустими доказателствени средства на общия исков процес без каквито и да било ограничения. За да се допусне делба следва по безсъмнен начин да се установи наличие на съсобственост върху делбения имот.

С настоящият иск се иска да се допуснат до делба наследствени земеделски земи и гори. Пред въззивната инстанция се оспорва постановеното решение само в отхвърлителната му част, в която съдът не е допуснал до делба процесните имоти и е отхвърлил възражението на Т. М. К., на Х. М. С. и на П. Г. К. срещу М. И. Х. за възстановянето на запазената част от наследството на М.И.К., б.ж. на село Душево, община Севлиево, накърнена със завещателно разпореждане от 25.12.1980 г., с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН.

От представеното удостоверение за наследници на М.И.К., починал на ••••• г. се установява, че негови наследници са: И. М. И.- син, починал на ••••• г. и оставил като наследник дъщеря си М. И. Х.; С. М.а К.- дъщеря, починала на ••••• г., оставила за наследници Д. Г. К.-син и П. Г. К. – дъщеря; Д. М.а Х. – дъщеря, починала на ••••• г. и оставила за наследници Т. М. К. и Х. М. С.. В отговор на заявената претенция за делба, М. И. Х. се легитимира като изключителен собственик на процесните имоти по силата на представения от нея констативен нотариален акт и саморъчно завещание.

Видно от представените по делото протокол за обявяване на саморъчно завещание от 21.01.2003 г., пред съдия по вписванията е било обявено саморъчното завещание на М.И.К.. Същото е било вписано в Служба вписване на 20.09.2022 г. От свидетелските показания на св. М.Х. и от изявлението на Д. К. и Х. С. по делото е установено, че наследниците на М. К. са знаели за саморъчното завещание. Х. К. заявява, че „завещанието никога не е отваряно и касае къщата. … Това завещание и за къщата се знаеше, всички знаехме.“, т.е. тя излага неизгодни за нея твърдения за знание на завещателните разпореждания.

При събраните по делото доказателства изводите на първоинстанционния съд, че завещанието е универсално и то има действие и по отношение на възстановената след съставянето му собственост върху процесните земеделски земи е правилно и законосъобразно. В случаите при които собствеността върху земеделските земи е възстановена по-късно, след съставяне на завещанието, се приема че саморъчното завещание има действие и по отношение на възстановената след съставянето му собственост. В този смисъл е постановеното в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.20024 г. на ОСГК на ВКС по гр.д.№1/2004 г. За това, че съделителката М. И. Х. е упражнила правата си по завещанието се подкрепя от свидетелските показания на св. В.М., която работи в земеделската кооперация, която обработва земите и на наследниците на М. К. в село Душево. Маркова свидетелства, че всеки от наследниците- И. И., Х. М.а и П. и Д. са си получавали рентата до 2002 г., докато през лятото на 2002 г. е дошла „дъщерята на И. М. и е представила завещание от дядо си, където всичкото движимо и недвижимо имущество се прехвърля на И. М. И., на Р и на М.“. По –късно е донесла нотариален акт и рентата е прехвърлена на името на И. и М.. Настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че правото на наследниците да искат възстановяване на запазената си част от наследството е погасено с изтичането на петгодишна давност, която е започнала да тече от момента на упражняване на правата по завещанието и началната дата е датата на обявяването му – 21.01.2003 г. М. И. Х. е упражнила правата по завещанието, със своето активно поведение, като след обявяване на завещанието е отишла в кооперацията и е заявила, че е собственик и на земеделските земи оставени й в наследство от дядо й М. К.. Трайната съдебна практика е, че при обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество.

Упражняването на иск за намаляване на завещанията и на даренията се погасява с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, както е прието в т.3, б. „г“ от ППВС № 7/1973 г. Давността да се иска възстановяване на запазена част е изтекла на 21.01.2008 г., а претенцията е направена на 05.05.2023 г. в първото по делото заседание, т.е след изтичането на давността, поради което неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни от фактическа и правна страна.

След като иницииралите делбения процес не са установили, че имат права в съсобствеността на делбените имоти, придобити по наследство чрез завещание, то решението Районен съд – Севлиево, в частта, в която исковете са отхвърлени е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав констатира, че първоинстанционният съдът не се е произнесъл с отделен диспозитив по искането за отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537 от ГПК по отношение на имота, който е допуснал до делба.

По отношение на разноските:

Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по правилото на чл. 78 ГПК. Когато разноските са направени по повдигнати спорни въпроси, те се определят съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК (отм.) и ППВС № 7/1973 г. В практиката на ВКС се приема, че когато споровете по дело за делба се пренасят в по-горни инстанции, разноските се определят по общите правила на чл. 78 ГПК - определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II ГО, определение № 255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС, I ГО; определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I ГО; определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о., определение № 44 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2020 г., I г. о. и др. От ответника по въззивната жалба се претендират разноски в размер на 600, 00лв., за което има представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че сумата е платена изцяло и в брой, както и списък на разноските, поради което следва да му бъдат присъдени.

На основание изложеното въззивният съд