Решение № 1310 от 4.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 57/2023 г.

Производството е по предявени от „Клинер Груп“ ЕООД срещу „ Фриго – Хим“ ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД за установяване на нарушения на правата на ищеца върху промишлен дизайн с рег. № 8899, осъществени от ответника чрез производство, предлагане и пускане на пазара на стоки със същия дизайн в периода от 12.12.2019г. до 11.01.2023г.; 2) иск с правно основание чл. 57 ал. 1, т. 2 ЗПД за осъждане на ответника да преустанови нарушаването на правата на ищеца върху дизайна чрез осъществяване на посочените действия; 3) иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 36 027,00 лева – обезщетение за вредите на ищеца от извършените нарушения на правата му върху дизайна в периода от 12.12.2019 г. до 11.01.2023 г.; 4) иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД за изземване и унищожаване на стоките с приложен дизайн с рег. № 8899 и матрицата за производството им. Ответникът оспорва исковете с възражения, че: 1) действията, за които се иска ангажиране на отговорността му за нарушения на правата на ищеца върху дизайна с рег. № 8899, са извършени в упражняване на правата на ответника, произтичащи от регистрирането на дизайн с рег. № 8939; 2) между дизайна с рег. № 8899 и използвания от ответника дизайн не е налице идентичност или възможност за объркване на потребителите чрез свързване на двата дизайна; 3) ответникът има право на преждеползване по чл. 23 ЗПД върху дизайна с рег. № 8899. Регистрацията на процесния дизайн с рег. № 8899 от ищеца с дата на заявка 14.08.2019г., дата на регистрация 27.09.2019г. и дата на публикация 15.10.2019г. не са предмет на спор между страните, а се и установяват свидетелството за регистрация на дизайна, прието като писмено доказателство по делото. Също безспорно е между страните, че в периода от 12.12.2019г. до 11.01.2023г., за който са предявени исковете с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗПД, ответникът е осъществил производство, предлагане и пускане на пазара на стоки с дизайн с рег. 8939, чиято регистрация впоследствие е заличена с влязло в сила решение на председателя на Патентното ведомство . Идентичността между регистрирания от ищеца дизайн с рег. № 8899 и използвания от ответника дизайн в посочения период, макар формално да се оспорва от ответника, по същество се признава с възраженията му за право на преждеползване върху дизайна, освен това безпротиворечиво се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза в областта на индустриалната собственост, което е категорично, че двата дизайна не създават цялостно различно впечатление у информираните потребители на стоките, за които е регистриран дизайнът на ищеца, а същите са и видимо идентични. Възраженията на ответника за придобито право на преждеползване върху дизайна са основани на твърдения, че е предприел действия по подготовка за използване на дизайна преди подаване на заявката на ищеца за регистрация на дизайна чрез сключване на договор за предоставяне на изключителните права върху дизайна от автора му В.М.М., както и договор за производство на матрица за производство на стоки с прилагане на дизайна. Обстоятелството, че В.М.М. (който е управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество) не е автор на процесния дизайн с рег. № 8899 обаче е установено със задължителна за съда и страните по настоящото дело сила на присъдено нещо по чл. 297 - 299 ГПК на влязлото в сила решение от 29.12.2022 г. по т.д. № 2522/2021г. на СГС, ТО, 6 –в, като и само по себе си това обстоятелство е достатъчно да изключи добросъвестността на ответника при предприемане на описаните действия, респективно възникването като последица от тези действия на право на преждеползване на ответника по чл. 23 ЗПД по отношение на процесния дизайн. Изложеното е достатъчно да предпостави, че предявените искове по чл. 57, ал. 1 ЗПД са доказани по основание – в периода от 12.12.2019г. до 11.01.2023г. ответникът е осъществил производство, предлагане и пускане на пазара на стоки, в които е приложен регистрираният дизайн на ищеца, без негово съгласие и в нарушение на правата му по чл. 19 ЗПД, за което дължи и обезщетение по чл. 57, ал. 1, т. 3, вр. чл. 57а ЗПД, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД произведените стоки, както и средствата за производството им подлежат на изземване и унищожаване. Размерът на пропуснатите ползи от ищеца, претърпяни като последица от нарушението от ответника на правата му върху процесния дизайн в процесния период от 12.12.2019г. до 11.01.2023г., изчислен съгласно правилата на чл. 57а, ал. 2 ЗПД на база установените от счетоводната експертиза по делото приходи на ответника от производството и реализацията на стоки с приложен дизайн на ищеца в общ размер 360 277,99 лева и установения от експертизата в областта на индустриалната собственост среден размер на лицензионното възнаграждение за притежателя на дизайна от 10% върху осъществените продажби, надхвърля сумата от 36 027,00 лева, за която е предявен осъдителният иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПД след изменението му, допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 28.03.2025г, като в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) искът следва да бъде уважен до предявения от ищеца размер с изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 ЗВЕРБ равностойност в евро. Уважаването на предявените искове съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ангажира и отговорността на ответника за възстановяване на разноските, които ищецът е направил за производството по исковете. Така мотивиран, Софийски градски съд