Решение № 335 от 15.2.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 1444/2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, ……………..г. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 17.11.2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1444 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са в условията на евентуално обективно съединение главен установителен иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН чл.26, ал.1 ЗЗД вр., евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и втори евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Ищецът - синдиците на „К.Т.Б.“АД - в несъстоятелност („КТБ“АД /н./), ЕИК ••••••••, твърдят, че с Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, била обявена неплатежоспособността на „КТБ“АД /н./, като била определена за начална дата на неплатежоспособността на банката - 06.11.2014 г., открито било производство по несъстоятелност, както и била обявена в несъстоятелност „КТБ“АД /н./. Сочи, че с Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, 3-ти състав – влязло в сила, било отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI- 4 състав, в частта, с определяща начална дата на неплатежоспособността на банката, като била определена друга начална дата - 20.06.2014 г. Поддържа, че на 05.07.2011 г. бил сключен Договор за банков кредит между ищеца като кредитор и ответника „Б.Л. Л.” АД, ЕИК ••••••••, като кредитополучател. Твърди, че съгласно уговореното, банката предоставяла кредит с кредитен лимит от 3 000 000 евро, като кредитът бил предназначен за оборотни средства във връзка с осъществяване на дейността на дружеството - за покупка на транспортни средства, машини и оборудване, които ще се отдават на Л. на трети лица. Сочи, че били договорени годишни лихви върху фактически ползваните средства по кредита в размер на 8, 5 % - чл. 12 от Договора; наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на 10 пункта годишно - чл. 13 от Договора; неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва - т. 14 от Договора. Твърди, че в чл. 21 от Договора било посочено, че кредитополучателят трябва да погаси всички свои задължения в срок до 30.06.2019 г. Поддържа, че съгласно Извлечение от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000 евро - транш от 889 806 евро към датата 30.10.2014 г. задължения възлизали на 663 940, 62 евро, от които: редовна главница в размер на 659 910 евро; текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 467, 44 евро; неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 3, 04 евро; дължими комисионни в размер на 3 560, 14 евро. Поддържа, че съгласно Извлечение от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000 евро - транш от 131 202 евро към датата 30.10.2014 г. задължения възлизали на 107 486, 60 евро, от които: редовна главница в размер на 106 864 евро; текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 75, 70 евро; неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 1, 56 евро; дължими комисионни в размер на 545, 34 евро. Поддържа, че съгласно Извлечение от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000 евро - транш от 102 962 евро към датата 30.10.2014 г. задължения възлизали на 82 520, 66 евро, от които: редовна главница в размер на 82 461 евро; текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 58, 41 евро; неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 1, 25 евро. Поддържа, че съгласно Извлечение от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000 евро - транш от 60 198 евро към датата 30.10.2014 г. задължения възлизали на 39 701, 73 евро, от които: редовна главница в размер на 39 673 евро; текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 28, 10 евро; неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 0, 63 евро; дължими комисионни в размер на 222, 83 евро. Сочи, че съгласно Извлечение от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000 евро - транш от 219 959 евро към датата 30.10.2014 г. задължения възлизали на 154 460, 53 евро, от които: редовна главница в размер на 154 349 евро; текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 109, 33 евро; неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 30.10.2014 г. в размер на 2, 20 евро; дължими комисионни в размер на 886, 48 евро. Поддържа, че съгласно Извлечение от счетоводните книги на ищеца от сметките на ответника дължимите по Договор за банков кредит в лева от 05.07.2011 г. с разрешен размер 3 000 000 евро - транш от 342 030 евро към датата 29.10.2014 г. задължения възлизали на 270 135, 68 евро, от които: редовна главница в размер на 270 004 евро; текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 29.10.2014 г. в размер на 127, 50 евро; неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 29.10.2014 г. в размер на 4, 18 евро. Твърди, че на 07.08.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление за извършена цесия с вх. № 7862/07.08.2014 г., съгласно което „К.М.Б.“ АД, ЕИК •••••••, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съобщавало на „КТБ“ АД (н.), че с Договор за цесия прехвърлило на ответника свое вземане в размер на 224 000 евро, а с последващо писмо с вх. № 7863/07.08.2014 г. „К.М.Б.“ АД поискало със сумата в размер на 224 000 евро да бъде погасена частично оставащата главница по Договор за кредит от 05.07.2011 г., сключен между ответника и „КТБ“ АД /н./. Сочи, че вземането на „К.М.Б.“ АД произтичало от Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 103472 от 24.04.2007 г. и прилежащите му анекси. Поддържа, че на 27.10.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД (н.) постъпило Изявление за прихващане с вх. № 9893/27.10.2014 г. с което ответникът и „К.М.Б.“ АД уведомявали банката за придобитото вземане, като ответникът отправял изявление за прихващане на придобитото вземане от банкова сметка •••ата, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.07.2011 г. Твърди, че на 29.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило Изявление за прихващане с вх. № 10007/29.10.2014 г., с което ответникът и „К.М.Б.“ АД уведомявали повторно банката, че на основание чл. 104 от ЗЗД извършват прихващане на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, а именно 224 000 евро. Сочи, че на 30.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление за извършена цесия с вх. № 10143/30.10.2014 г., съгласно което „Д.“ ООД, ЕИК •••••••, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съобщавало на „КТБ“ АД (н.), че с Договор за цесия от 30.10.2014 г. прехвърлило на ответника свое вземане по банкова сметка •••, произтичащо от Договор № 35712 за индивидуален срочен депозит от 19.02.2014 г. Твърди, че на 30.10.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД (н.) постъпило Изявление за прихващане с вх. № 10150/30.10.2014 г., с което ответникът уведомявал банката за придобитото по силата на договор за цесия вземане в размер на 1 089 261 евро, като ответникът отправял изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 1 089 261 евро, срещу свои задължения към банката, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.07.2011 г. Поддържа, че съгласно чл. 59, ал. 5 от ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1. Сочи, че началната дата на неплатежоспособността на банката - 20.06.2014 г. съвпадала и с датата на поставяне на банката под специален надзор, като същевременно процесните прихващания били извършени на 27.10.2014 г., 29.10.2014 г. и 30.10.2014 г. чрез представянето в деловодството на банката на изявления за прихващане и тогава достигнали до знанието на ищеца. Твърди, че фактическият състав на компенсацията в случая бил завършен в деня на депозиране на процесните изявления за прихващане в деловодството на КТБ, а именно на 27.10.2014 г., 29.10.2014 г. и 30.10.2014 г., т.е. че изявленията за прихващане, направени от ответника, били извършени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след поставянето й под специален надзор. Поддържа, че съгласно чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност. Сочи, че с Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на КТБ, а процесните прихващания, респ. придобиването на вземанията извършени преди 22.04.2015 г. - датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди, че знанието за неплатежоспособността на банката датирало от 20.06.2014 г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове, направено с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, като поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014 г., поради спирането на плащанията към клиенти, било ноторно известен факт. Поддържа, че към момента на придобиване на вземанията, предмет на процесните прихващания, неплатежоспособността на банката била обществено известен факт предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД - документ с наименование “Информация за основните балансови позиции на “К.т.б.” АД към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката, като резултатите от доклада показвали, че банката е с отрицателен капитал, т.е. че е неплатежоспособна. Сочи, че докладът бил публикуван на 22.10.2014 г. на уеб страницата на БНБ, като намерил широко отразяване както в телевизионните, така в Интернет медиите. Твърди, че ответникът придобил вземанията към ищеца след оповестяването на посочения доклад и броени дни преди заседанието на УС на БНБ от 06.11.2014 г., на което било взето решение за отнемане на лиценза на КТБ АД за осъществяване на банкова дейност поради неплатежоспособност. Поддържа, че придобиването на вземанията от ответника било извършено след 20.06.2014 г. - датата на поставяне под специален надзор на банката, с оглед на което по отношение на ответника било налице знание за неплатежоспособност при придобиване на вземанията, прихванати със задължения към банката, с което било изпълнено изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН. Поддържа, че съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗБН изявлението за прихващане се отправяло до синдика и трябвало да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, а достигналите до банката изявления за прихващане не отговаряли на изискването за форма. Поради това моли съда за постановяване на решение, с което да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) изявление за прихващане вх. № 7863/07.08.2014 г., потвърдено с изявление с вх. № 9893/27.10.2014 г. и допълнено с изявление с вх. № 10007/29.10.2014 г. по регистъра на банката за сумата от 224 000 евро и изявление за прихващане с вх. № 10150/30.10.2014 г. по регистъра на банката за сумата от 1 089 261 Евро. В условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни процесните прихващания. Претендира разноски. Ответникът „Б.Л. Л.” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Намира предявените искове за неоснователни. Твърди, че на 06.11.2014 г. било осчетоводено прехвърляне на вземане с вх. № 7862/07.08.2014 г. между цедента „К.М.Б.“ АД и цесионера-ответник, извършено в изпълнение на заповед № 3-2732 от 27.10.2014 г. - бордеро № 143925. Поддържа, че такива осчетоводявания се правели за уведомленията за цесия и „основателни волеизявления за прихващане“ по чл. 104 от ЗЗД, следователно прихващането било признато като основателно от ищеца. Сочи, че на 06.11.2014 г. било осчетоводено прехвърляне на вземане с вх. № 10143/30.10.2014 г. между цедента „Д.“ ООД и цесионера-ответник, извършено в изпълнение на заповед № 3-2732 от 27.10.2014 г. - бордеро № 144451, като такива осчетоводявания се правели за уведомленията за цесия и „основателни волеизявления за прихващане“ по чл. 104 от ЗЗД, следователно, прихващането било признато от банката. Твърди, че към 09.01.2015 г. всички кредитни задължения на ответника към банката били погасени, за което банката издала банково удостоверение с изх. № 118/09.01.2015 г., като поради това банката признала последиците на извършените от ответника процесни прихващания. Поддържа, че нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (в сила от 28.11.2014 г.) била неприложима в настоящия случай, тъй като била материалноправна, поради което и предвид това, че не се съдържала изрична разпоредба, с която да е придадено обратното й действие, действала само занапред, т.е. след тази дата, т.е. че прихващанията се осъществили окончателно при действието на старата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Поддържа, че в конкретния случай прихващанията били извършени от кредитор на банката, а не от самата банка, както изисквала приложимата (старата) редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Твърди, че не били налице и предпоставките за приложимост на чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН. Сочи, че придобил вземанията, с които извършил процесните прихващания преди откриване на производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), респ. преди отнемане на лиценза на Банката по чл. 36, ал. 2 от ЗБН и в случая не била налице необоримата презумпция за знание по чл. 59, ал. 4 от ЗБН. Твърди, че макар към 07.08.2014 г. банката да била под специален надзор, лицензът й не бил отнет и състоянието на неплатежоспособност не било установено и не могло да бъде известно на ответника. Твърди, че макар към 30.10.2014 г. банката да била под специален надзор, то лицензът й все още не бил отнет и състоянието на неплатежоспособност не било установено и не могло да бъде известно тогава на ответника. Сочи, че задължението на ответника към банката по договора за кредит от 05.07.2011 г. било придобито преди откриване на производството по несъстоятелност на банката. Поддържа, че компенсаторният ефект на процесните прихващания настъпил преди датата на откриването на производството по несъстоятелност на банката, респ. преди отнемането на лиценза й по чл. 36, ал. 2 от ЗБН, както и че знанието на ответника за неплатежоспособност на банката не можело да се предполага само поради изложените от ищеца обстоятелства. Сочи, че не би могло да се твърди изобщо неплатежоспособност на Банката поне до 06.11.2014 г., когато за първи път публично било споменато за „установяване на отрицателна стойност на собствения капитал на Банката“. Твърди, че прихващанията били извършени преди да е отнет лицензът на банката и преди да бъде поискано откриване на производството по несъстоятелност, в който момент нямало назначен синдик, т.е. доколкото се касаело за прихващания, извършени преди откриване на производство по несъстоятелност, прилагал се общият ред по чл. 104 от ЗЗД, който не изисквал специална форма за изявлението за прихващане. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържа предявените искове. Сочи, че производството по несъстоятелност на банката било открито с Решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549/2014 г. по описа на СГС и следователно в този момент (22.04.2015 г.) в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възниквали всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, вкл. това по чл. 59, ал. 5 от ЗБН и към тази дата следвало да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените прихващания, и това е чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията й след изменението, обн. в ДВ, бр.98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Поддържа изложените доводи в исковата молба за основателност на предявените искове. Ответникът е депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Развиват се подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Доколкото исковете за недействителност не зависят от волята на ищеца, относното тяхната последователност, а от тежестта на порока – във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо иска за нищожност(Р№198/10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/14 г. на ІV г.о.), то съдът e приел за главен иск този за нищожност на прихващането поради липса на форма, в какъвто смисъл е и доклада по делото. Между страните не се спори относно посочените по-горе фактически обстоятелства, които са обявени за безспорни с протоколно определение от 17.11.2017 г., с изключение на знанието на кредитора на факта за настъпилата неплатежоспособност, поради което съдът ги приема за установени. Съгласно нормата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, п рихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. То има погасително действие по отношение на задължени ята до размера на по-малкото и форма на извън съдебно принудително удовлетворяване на кредитора. ЗБН въвежда и специални правила, в която част общите норми на ЗЗД ще бъдат изклчени. По иска по чл.59, ал.2 ЗБН вр. чл.26, ал.1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл.59, ал.2 ЗБН, и зявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Редакцията на текста недвусмислено сочи, че правилото се отнася за хипотезата на открито производство по несъстоятелност и назначен длъжник. В случая изявлениата за прихващане( 27.10.2014 г. и 30.10.2014 г. ) предхожда решението за откриване на произвоството по несъстоятелност(22.04.2015 г.) Следователно изискването за форма е неприложимо, налагащо извода за неоснователност на иска. Сбъдването на вътрешно процесуалното условие - отхвърляне на главния иск, налага да се разгледа евентуалния иск по чл.59, ал.5 от ЗБН. Във връзка с изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН , в сила от 28.11.2014 г., следва да се извърши преценка коя редакция на текста е приложима. Норма е материалноправна, тъй като урежда материя свързана с недействиетността на сделките. Изменението е въведено с § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 2014 г. ), която норма не предви жда преходна разпоредба, която да придава обратно действие на измененото правило на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Тъй като изменението на нормата е влязло в сила на 28.11.2014 г., а процесните процесните прихващания я предхождат, приложение намира редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН . Процесн ите изявления за прихващан ия са извършен и на 27.10.2014 г., 29.10.2014 г. и 30.10.2014 г. и правните им последици са настъпили с достигане на изявлението на кредитора до банката на посочен ите дат и. Съобразно нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, преди изменението прието с § 9 от ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014 г. ), недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Текста борави с термина "длъжник", като при прихващането всяка от насрещните страни се явява длъжник и кредитор. Това поставя въпроса кой е "длъжник" по смисъла на ал.5. Ал.1 на чл. 59 от ЗБН визира предпоставките за извършване на прихващане от кредитора на банката, а ал.3 от с.з. условията за обявяване на недействителност на това прихващане. Следоватено Ал.5 остава да урежда хипотезата на недействителност на прихващането извършено от банката-длъжник. Допълнителен аргумент се явява аналогичността на текста с този по чл. 645, ал. 4 ТЗ. Той постановя, че н едействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения. И тук правилото н ормира недействителността на изявлението на несъстоятелния длъжник, тъй като прихващането извършено от кредитор попада в ал.1 на с.з.. Горното налага извода, че редакцията на чл.59, ал.4 ЗБН, към посочения по-горе релевантен за спора момент, е неприложима към изявление за прихващане направено от кредитора на банката, сочещо на неосноватеност на иска. По иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Съгласно нормата на Чл. 59, ал.1 от ЗБН(преди изм.), кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо, като страните не спорят относно наличието на предпоставките на тази разпоредба. Съгласно правилото на чл.59, ал.3 от ЗБН, прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. При съвместното тълкуване на посочените разпоредби следва да се направи извод, че фактическия състав по чл.59, ал.3 вр.ал.1 ЗБН(преди изм.2014г.) включва следните предпоставки: Да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност; Двете задължения да са съществували преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, да са били насрещни и еднородни и вземането на кредитора да е било изискуемо; Вземането или задължението на кредитора да е придобито или възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност( наличието на които предпоставки страните не оспорват); Към момента на придобиване на вземането или задължението му, кредиторът да е знаел, че банката е неплатежоспособна или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. По отношение на последния елемент, съгласно чл. 59, ал. 4 ЗБН, се счита, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след дата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ. Нормата свързва момента на преценка на знанието момента на придобиване на придобиване на вземането или задължението. Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право. Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника обаче цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участвува в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. За да породи действие спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съобщението обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До съобщаването на цесията се създава едно релативно правно състояние, което е корелативно зависимо от поведението на цедента( РЕШЕНИЕ № 40 ОТ 13.05.2010 Г. ПО Т. Д. № 566/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС; ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 142-7 ОТ 11.11.1954 Г., ОСГК НА ВС). Във връзка с горното следва да се направи извода, че цесионерът е придобил вземането към момента на сключване на договора, но не може да иска изпълнение преди връчване на длъжника на съобщението по чл.99 от ЗЗД, от цедента. Прихващането е форма на принудително изпълнение и следователно важи същото правило. Последното обаче има отношение към предпоставките по ал.1 на чл.59 от ЗБН, а ал.3 изрично сочи момента на придобиване на вземането, а не дали то може да бъде упражнено. Горното мотивира съда да приеме, че знанието в хипотезата на ал.3 в случай на цесия следва да е налично към момента на сключването на договора за цесия, а не на достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника. Неплатежоспособността се обявява от съда с решението по чл.13, ал.1 ЗБН, при наличие на законовите предпоставки за това. Следователно нормата на ал.3 не може да има предвид знанието за налието на всички обстоятелства, които биха били релевантни за изгражда вътрешното убеждение на съда, въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. При участие в гражданския оборот всеки гражданско правен субект следва да полага дължимата грижа(на добрия стопанин или търговец). Съответно с оглед на това и следва да се прецени съдържанието на знанието. Има се предвид знанието на средностатистическия гражданин и/или търговец за това, че банката е в това състояние. Тъй като вземанията са били придобити преди решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции, което е било вписано на 07.11. 2014 г., то презумпцията по ал.4 не е налице. Съдът намира, че доколкото на 20.06.2014 г. е прието Решение № 73 на Управителния съвет на Българска Народна Банка и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014 г, явяваща се и началната дата на неплатежоспособността и които са широко отразени в медиите, те са общоизвестни. Тъй като те в резултат на спиране на плащанията към клиенти поставят банката под специален надзор поради неплатежоспособност, к ъм този момент и с оглед огласяване на тези решения в публичното пространство, следва да се приемеследва да се приеме, че е налице знание. Действително, в решенията от юни 2014 г. на УС на БНБ се говори за опасност от неплатежоспособност, но това не променя извода за огласяване наличието на вероятна неплатежоспособност. Процесни те договор и за цесия са сключени след това, т.е. при наличие на знание за неплатежоспособността на банката (така РЕШЕНИЕ № 1176 ОТ 23.05.2017 Г. ПО Т. Д. № 6015/2016 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ ). Това налага извода за основателност на иска. В тежест на ответниците следва да се възложат разноските за ДТ- 102 739, 03лв., в съответствие с чл.59, ал.7 ЗБН.