Решение № 872 от 10.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16847/2025 г.

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на подадена жалба от „•••••“ ЕООД, срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „Г”, № 0075575 на СДВР, а именно такова по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане (КЗ), с който на осн. чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв., което в евра е 1022, 58 €. С жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на ЕФ. Излага се, че посочената като нарушено във връчения ЕФ правна норма на чл.21, ал.1 от КЗ, касаеща вноски и плащания на член-кооператори не съответства на описаната словесно фактическа обстановка в същия: „собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО…“, а приложената санкционна норма на чл.182, ал.1 от КЗ касае капиталово изискване за платежоспособност при използване на външни модели и данни. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебни разноски. За жалбоподателя в съдебно заседание се явява законния му представител и процесуален представител. Последният поддържа жалбата. По същество пледира за уважаване на жалбата, като се твърди, че се е установило наличие на валидно сключена застраховка ГО, която се е заплащала на части и в гратисния период за поредната вноска не е била заплатена, както и се поддържа основанията, изложени в жалбата за нарушено право на защита на жалбоподателя. Моли се за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски, за които са представени доказателства, че са реално сторени. За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество пледира да бъде оставане без уважение, тъй като твърденията в нея са неоснователни и несъстоятелни. Твърди се, че законният представител на дружествотособственик на МПС-то знае, че има задължение за сключи задължителна ГО на автомобилистите. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и при наличие на прекомерност относно претендиранато адвокатско да се редуцира, поради липса на правна и фактическа сложност. От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства: Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „•••”, с ДК № •••••••••, е „•••••“ ЕООД. Приложена е снимка от 14.05.2025 г., 20:21 ч. на процесния автомобил с рег. № •••••••••, касаеща движението му в гр. София, бул. „История Славянобългарска“№4, с посока от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, управление с 69 км/ч. Приложена е справка от Гаранционен фонд от 17.11.2025 г., към административнонаказателната преписка, от която се установява, че МПС с рег. № ••••••••• към 05.05.2025 г., 13:58 ч. няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Изискана е служебно справка от Гаранционен фонд, от която се установява, че по полица BG/02/124002938729 от 12.09.2024 до 11.09.2025 г. за МПС с ДК № ••••••••• е била със статус служебно прекратена от 29.04.2025 г. до 12.06.2025 г., поради невнесена вноска и е възстановена служебно на 11.06.2025 г. от 12.06.2025 г. Приложена е застраховка ГО полица BG/02/125001964195 с покритие от 11.06.2025 г. до 10.06.2026 г. Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип ARH CAM S1, което видно от извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на Български институт по метрология (БИМ) е вписано под № 5126, с дата на вписване 07.09.2017 г., срок на валидност до 07.09.2027 г., с производител ARH ZRT, Hungary. Установява се от протокол №086-СГ- ИСИС/20.06.2024 г., че преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникация ARH CAM S1 тип отговаря на изискванията. Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 от 05.05.2025 г. за място на контрол гр. София, ул. „Скопие“№4, с посока от ул. „Подп. Калитин“ към ул. „Йосиф Щросмайер“, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч за периода от 12:10 часа до 14:30 часа, с приложена снимка за разположението на средството за измерване. Приложена е ежедневна форма за отчет за 05.05.2025 г. за периода от 09:00 часа - 17:00 ч. за наряд А. Й. с МПС рег. №••••••••••. Приложен е сертификат за мл. автоконтрольор В. А. А., че е преминал обучение за работа с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. Приложена е Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи с приложен образец. Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и непротиворечиви, като не е необходимо да се посочва кои от тях се кредитират и защо. Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, приема се, че жалбата е в срок, тъй като е посочена дата на връчване на електронния фиш 24.10.2025 г., а жалбата е подадена на 07.11.2025 г., като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение. Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане. В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи: Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен издател не е процесуално нарушение. Съгласно сочените в ЕФ правни основания и в частност с разпоредбата на чл.483, ал.1 ЗК е вменено следното задължение: „Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: „притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“. Според чл. 638, ал. 4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Съгласно ал.1, т.2 на чл.638 КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: имуществена санкция от 2000 лв.– за юридическо лице или едноличен търговец. В нормата на чл.461, т.1 КЗ е визирано, че задължителни застраховки са: 1. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“. Събраните доказателствата по делото безспорно установяват, че на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата жалбоподателят е собственик на автомобила. Но от събраните и кредитирани доказателства не се установява, че към момента на твърдяното нарушение – 14.05.2025 г., е установено по несъмнен и безспорен начин твърдяното административно нарушение в атакувания ЕФ. Това е така, доколкото се твърди, че същото е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. За същата не са представени доказателства, че е годна да установява конкретния тип административни нарушения. Касае се за одобрен тип за контрол на скоростта на МПС-та и пътния трафик, за която последващата проверка е констатирала, че е съответна с одобрения тип. Поради което техническото средство не е одобрено да установява конкретния вид нарушения по КЗ, каквото е процесното, както и то е различно от тези, касаещи установяване на нарушения за скорост. Нещо повече, с оглед характера на административното нарушение протокол за използването му не се съставя, а такъв е съставен. ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП – „Електронният фиш съдържа... описание на нарушението...“, към който препраща чл.647, ал. 3 КЗ. В ЕФ липсва изложена каквато и да било фактология относно извършеното нарушение. В случая е прието, че нарушението е установено с АТСС, а АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост. От друга страна едва със справка от 17.11.2025 г. на Гаранционен фонд, която е приложена към административнонаказателната преписка е установено, че процесното МПС е било без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 05.05.2025 г., а не към твърдяното в ЕФ 14.05.2025 г. Ето защо АНО е следвало да приложи общите правила на административно-наказателното преследване и да състави АУАН, въз основа на който да издаде НП, като в административнонаказателното производство за веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени никакви правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, поради което на същото не е ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. От друга страна, нарушението не дава възможност на съда да прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател е съставомерно и то, именно по цитираната разпоредба, респ. дали е правилно и законосъобразно, наложено наказание. Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално основание, без да се обсъжда спора по същество. Не на последно място следва да се вземе предвид факта, че връчения ЕФ се различава по съдържание и правна квалификация от този, който е приложен към административнонаказателната преписка. Като във връчения се сочи като административно нарушение чл.21, ал.1 от КЗ и е наложена санкция по чл.182, ал.1, т.2 от КЗ, за разлика от приложения към преписката, където административноно нарушение е с правна квалификация по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а наложената санкция е на основание чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ. Няма как съдът да приеме, че приложеният към административнонаказателната преписка е действителния такъв, тъй като и двата ЕФ и този, който е връчен и този, който е приложен към преписката са по образеца, който е утвърден от министъра на вътрешните работи. Официалните документи, какъвто е процесния ЕФ, съдържат факти и обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права, задължения или правоотношения. Основна характеристика на официалния документ е неговото правно значение за обществените отношения, свързани с документирането. В този смисъл, поправката на официален документ, ощетява обществените отношения, възникнали именно по силата на първоначално документираната информация, което безспорно има негативно въздействие върху правната сфера на ощетеното от акта /официалния документ/ лице. Предвид горното процесният ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде отменен. С оглед крайния съдебен акт при поискване се дължат разноски за жалбоподателя. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен. На същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на 350 евро. Делото не представлява фактическа и правна сложност, предвид което, съобразявайки, че са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, а именно 350 евро и независимо от възражението за прекомерност, то същият е съобразен с чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и следва да бъде уважен изцяло. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на подадена жалба от „•••••“ ЕООД, срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „Г”, № 0075575 на СДВР, а именно такова по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане (КЗ), с който на осн. чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв., което в евра е 1022, 58 €. С жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на ЕФ. Излага се, че посочената като нарушено във връчения ЕФ правна норма на чл.21, ал.1 от КЗ, касаеща вноски и плащания на член-кооператори не съответства на описаната словесно фактическа обстановка в същия: „собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО…“, а приложената санкционна норма на чл.182, ал.1 от КЗ касае капиталово изискване за платежоспособност при използване на външни модели и данни. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебни разноски. За жалбоподателя в съдебно заседание се явява законния му представител и процесуален представител. Последният поддържа жалбата. По същество пледира за уважаване на жалбата, като се твърди, че се е установило наличие на валидно сключена застраховка ГО, която се е заплащала на части и в гратисния период за поредната вноска не е била заплатена, както и се поддържа основанията, изложени в жалбата за нарушено право на защита на жалбоподателя. Моли се за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски, за които са представени доказателства, че са реално сторени. За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество пледира да бъде оставане без уважение, тъй като твърденията в нея са неоснователни и несъстоятелни. Твърди се, че законният представител на дружествотособственик на МПС-то знае, че има задължение за сключи задължителна ГО на автомобилистите. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и при наличие на прекомерност относно претендиранато адвокатско да се редуцира, поради липса на правна и фактическа сложност. От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства: Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „••••••”, с ДК № ••••••••••, е „•••••“ ЕООД. Приложена е снимка от 14.05.2025 г., 20:21 ч. на процесния автомобил с рег. № •••••••••, касаеща движението му в гр. София, бул. „История Славянобългарска“№4, с посока от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, управление с 69 км/ч. Приложена е справка от Гаранционен фонд от 17.11.2025 г., към административнонаказателната преписка, от която се установява, че МПС с рег. № ••• ••••• ••• към 05.05.2025 г., 13:58 ч. няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Изискана е служебно справка от Гаранционен фонд, от която се установява, че по полица BG/02/124002938729 от 12.09.2024 до 11.09.2025 г. за МПС с ДК № ••••••••• е била със статус служебно прекратена от 29.04.2025 г. до 12.06.2025 г., поради невнесена вноска и е възстановена служебно на 11.06.2025 г. от 12.06.2025 г. Приложена е застраховка ГО полица BG/02/125001964195 с покритие от 11.06.2025 г. до 10.06.2026 г. Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип ARH CAM S1, което видно от извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на Български институт по метрология (БИМ) е вписано под № 5126, с дата на вписване 07.09.2017 г., срок на валидност до 07.09.2027 г., с производител ARH ZRT, Hungary. Установява се от протокол №086-СГ- ИСИС/20.06.2024 г., че преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникация ARH CAM S1 тип отговаря на изискванията. Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 от 05.05.2025 г. за място на контрол гр. София, ул. „Скопие“№4, с посока от ул. „Подп. Калитин“ към ул. „Йосиф Щросмайер“, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч за периода от 12:10 часа до 14:30 часа, с приложена снимка за разположението на средството за измерване. Приложена е ежедневна форма за отчет за 05.05.2025 г. за периода от 09:00 часа - 17:00 ч. за наряд А. Й. с МПС рег. №••••••••••. Приложен е сертификат за мл. автоконтрольор В. А. А., че е преминал обучение за работа с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. Приложена е Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи с приложен образец. Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и непротиворечиви, като не е необходимо да се посочва кои от тях се кредитират и защо. Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, приема се, че жалбата е в срок, тъй като е посочена дата на връчване на електронния фиш 24.10.2025 г., а жалбата е подадена на 07.11.2025 г., като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение. Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане. В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи: Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен издател не е процесуално нарушение. Съгласно сочените в ЕФ правни основания и в частност с разпоредбата на чл.483, ал.1 ЗК е вменено следното задължение: „Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: „притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“. Според чл. 638, ал. 4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Съгласно ал.1, т.2 на чл.638 КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: имуществена санкция от 2000 лв.– за юридическо лице или едноличен търговец. В нормата на чл.461, т.1 КЗ е визирано, че задължителни застраховки са: 1. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“. Събраните доказателствата по делото безспорно установяват, че на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата жалбоподателят е собственик на автомобила. Но от събраните и кредитирани доказателства не се установява, че към момента на твърдяното нарушение – 14.05.2025 г., е установено по несъмнен и безспорен начин твърдяното административно нарушение в атакувания ЕФ. Това е така, доколкото се твърди, че същото е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. За същата не са представени доказателства, че е годна да установява конкретния тип административни нарушения. Касае се за одобрен тип за контрол на скоростта на МПС-та и пътния трафик, за която последващата проверка е констатирала, че е съответна с одобрения тип. Поради което техническото средство не е одобрено да установява конкретния вид нарушения по КЗ, каквото е процесното, както и то е различно от тези, касаещи установяване на нарушения за скорост. Нещо повече, с оглед характера на административното нарушение протокол за използването му не се съставя, а такъв е съставен. ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП – „Електронният фиш съдържа... описание на нарушението...“, към който препраща чл.647, ал. 3 КЗ. В ЕФ липсва изложена каквато и да било фактология относно извършеното нарушение. В случая е прието, че нарушението е установено с АТСС, а АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост. От друга страна едва със справка от 17.11.2025 г. на Гаранционен фонд, която е приложена към административнонаказателната преписка е установено, че процесното МПС е било без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 05.05.2025 г., а не към твърдяното в ЕФ 14.05.2025 г. Ето защо АНО е следвало да приложи общите правила на административно-наказателното преследване и да състави АУАН, въз основа на който да издаде НП, като в административнонаказателното производство за веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени никакви правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, поради което на същото не е ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. От друга страна, нарушението не дава възможност на съда да прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател е съставомерно и то, именно по цитираната разпоредба, респ. дали е правилно и законосъобразно, наложено наказание. Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално основание, без да се обсъжда спора по същество. Не на последно място следва да се вземе предвид факта, че връчения ЕФ се различава по съдържание и правна квалификация от този, който е приложен към административнонаказателната преписка. Като във връчения се сочи като административно нарушение чл.21, ал.1 от КЗ и е наложена санкция по чл.182, ал.1, т.2 от КЗ, за разлика от приложения към преписката, където административноно нарушение е с правна квалификация по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а наложената санкция е на основание чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ. Няма как съдът да приеме, че приложеният към административнонаказателната преписка е действителния такъв, тъй като и двата ЕФ и този, който е връчен и този, който е приложен към преписката са по образеца, който е утвърден от министъра на вътрешните работи. Официалните документи, какъвто е процесния ЕФ, съдържат факти и обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права, задължения или правоотношения. Основна характеристика на официалния документ е неговото правно значение за обществените отношения, свързани с документирането. В този смисъл, поправката на официален документ, ощетява обществените отношения, възникнали именно по силата на първоначално документираната информация, което безспорно има негативно въздействие върху правната сфера на ощетеното от акта /официалния документ/ лице. Предвид горното процесният ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде отменен. С оглед крайния съдебен акт при поискване се дължат разноски за жалбоподателя. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен. На същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на 350 евро. Делото не представлява фактическа и правна сложност, предвид което, съобразявайки, че са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, а именно 350 евро и независимо от възражението за прекомерност, то същият е съобразен с чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и следва да бъде уважен изцяло. РАЙОНЕН СЪДИЯ: