Решение № 295 от 18.3.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 25/2025 г.

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Карлово, ЕИК 000471365, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Петко Събев“ № 1, представлявана от д-р Е.К., в качеството си на кмет, чрез юрк. Т. против решение № 377/29.10.2024г., постановено по гр.д. № 168/2024г. по описа на Районен съд – Карлово, поправено с решение № 379/30.10.2024 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Х. С., ЕГН •••••••••• от гр. Карлово, ул. ••• сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето й, поради претърпени болки и страдания, в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 13.01.2024г. в гр. Карлово, в районна на болницата. В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. Х. С., чрез адвокат Г., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Съдебното решение ще бъде недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. В настоящия случай решението на Районен съд – Карлово е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Настоящият въззивен състав намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска – по чл. 50 ЗЗД, е неправилна, но доколкото съдът се е произнесъл по релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от ищцата, следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата, при която първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на заявените в исковата молба факти. В тези случаи въззивният съд дължи произнасяне независимо от дадената от районния съд неправилна правна квалификация на иска, като е длъжен сам да определи точната правна квалификация на иска и да се произнесе по съществото на делото. При „погрешна“ правна квалификация, както е в разглеждания казус, в правомощията на въззивния съд е възможността, а и задължението когато се касае до императивна материално-правна норма, без промяна в твърденията, изложени по исковата молба и ангажираните доказателства, спорът да бъде разрешен по същество, тъй като в тези хипотези не се касае до разгледан незаявен иск. Освен това районният съд е разгледал в решението си и предпоставките на чл. 49 ЗЗД, като е приел, че общината отговаря и на това основание. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е предявен иск по чл. 49 ЗЗД и Общината следва да отговаря при доказано бездействие на нейните органи във връзка със задължението за изолиране на безстопанствени кучета в определените за това места. Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, становището на страните, съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна: В исковата си молба ищцата - Г. Х. С. твърди, че на 13.01.2024г. около 08.00 часа сутринта излязла от вкъщи и се запътила към общинския пазар. Минавайки през района на болницата изневиделица към нея се насочили четири големи улични кучета и я нападнали. Започнала да се отбранява, да вика и крещи за помощ, била жестоко нахапана и изпитала ужасна болка в левия крак. През това време случаен минувач чул виковете й и се притекъл на помощ, като успял да ги прогони. Уплашила се от зараза, поради което си поставила инжекция против тетанус. Посетила също и съдебен лекар, който я прегледал и й издал медицинско удостоверение. Болките, които получила били ужасни, уплахата й била голяма, дори още сънувала кошмари, че я гонят кучета. Твърди, че целият град бил населен с безстопанствени кучета, които застрашавали здравето на хората. Посочва, че съгласно Закона за защита на животните, общината носи отговорност за изграждането на приюти за безстопанствените кучета. Община Карлово не правила нищо в тази посока. Дори подала жалба до общината с оплакване от нейна страна за инцидента под вх.№94-00-359/17.01.2024г. Поради болките и страданията, които понесла вследствие нападението от уличните кучета мотивира правен интерес да поиска обезщетение от ответника за болезнените и стресови състояния, които изживяла и продължава да изживява. Поради това иска да се постанови решение, с което Община Карлово да бъде осъдена да заплати сумата от 8000 лева, представляваща - неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето й, поради претърпени болки и страдания. Ответникът е оспорил исковата претенция по основание и размер. Карловският районен съд е бил сезиран с иск с правна квалификация по чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. За да възникне притезателното право на увредения срещу Община Карлово за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа от нападение от безстопанствени кучета, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Община Карлово чрез своето действие или бездействие. Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, а и това се установява от събраните по делото писмени доказателства- лист за преглед на пациент от 13.01.2024г., амбулаторен лист от 17.01.2024г. и съдебномедицинско удостоверение №74 от 18.01.2024г., че на 13.01.2024 г., около 08, 15 ч. ищцата е била нападната от четири кучета и ухапана от едно от тях, като са й причинени следните травматични увреждания: рани от ухапване с етиология от куче и характеристика на съчетание между разкъсно-контузни и прободни в областта на лява подбедрица и кръвонасядане. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателствени средства. От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на удостоверените в представените по делото медицински документи правнорелевантни факти, се установява, че на Г. Х. С. са били причинени две рани от ухапване от куче на лявата подбедрица с кръвонасядане на кожата около тях. Причинените рани са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. По време на възстановителния период лицето е изпитвало обичайните за такъв вид травматични увреждания болки, които постепенно са затихнали след приключването му. Възстановителния период при такъв вид травматични увреждания трае около 10-12 дни. Вещото лице изяснява правнорелевантното обстоятелство, че процесните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка на действие на твърди, тъпоръбести предмети, каквито представляват кучешките зъби, поради което те отговарят на получени по време и място, за които се твърди в исковата молба, а именно в резултат на ухапвания от куче при инцидента, настъпил на 13.01.2024 г. Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали кучето, което е нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат предотвратявани нападения на кучета над гражданите. От показанията на свидетеля Н.Г. се установява, че връщайки се от разходка до Апостоловата гора, в районна на болницата чул вик за помощ. Отзовал се и разпознал ищцата, която била обградена от четири кучета, а едно от тях я държало за крака. Носел раницата си и с нейна помощ ги разгонил. Твърди, че ищцата била толкова уплашена, че като я питал как се чувства, тя не можела да му отговори. След като се разбягали кучетата, същата го помолила да я придружи към пазара. Споделила му, че спешно трябвало да се качи на автобуса за Пловдив за някаква спешна среща с нейната внучка. След този инцидент се е виждал с Г. и същата му споделила, че нощно време имала кошмари и изпитвала болка на ухапаното място. В този момент не е имал за цел и не може да отговори дали всички кучета са имали ушни марки, но смята, че част от тях са имали ушни марки. При съвкупната преценка на всички установени от свидетеля правнорелевантни факти и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния фактически извод, че на процесния ден и място ищцата е била нападната и ухапана от безстопанствено куче. Фактът, че именно безстопанствено куче е нападнало и е причинило установените по делото травматични увреждания на ищцата, се установява не само от показанията на свидетеля Г., така и от обстоятелството, че веднага след инцидента ищцата е подала заявление в Община Карлово по преписка вх. № 94-00- 359/17.01.2024г., в която същата е описала инцидента с кучетата на 13.01.2024г. и моли да бъдат взети мерки. При съвкупния анализ на тези правнорелевантни факти и въззивният съд достига до категоричния фактически извод, че ищцата установи чрез пълно доказване (безспорно, несъмнено), както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, че кучето, което я е нападнало и ухапало, е било безстопанствено. Тя е направила всичко възможно за издирване на неговия собственик, ако е имало такъв, като е сигнализирала за инцидента съответната общинска институция – Община Карлово. След като не е установено нито лицето, което е полагало грижи за кучето, нападнало Г. С., нито кучето, което е причинило травматичните увреждания на пострадалата, единственият възможен фактически извод представлява логическото умозаключение, че това агресивно куче е било безстопанствено. Ирелевантно е обстоятелството дали то е било маркирано или не – както бе изяснено, всички уловени бездомни кучета, след тяхната кастрация „се връщат на местата им” (съгласно заключителната част на утвърдената от Община Карлово Програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на общината). Следователно, и немаркирано бездомно куче би могло да е нападнало ищцата. В случай че ответната община твърди, че процесното куче е имало свой стопанин, именно тя е следвало да проведе насрещно (непълно) доказване. Такова доказване не е проведено. Както бе посочено, същественото е, че ищцата установи по несъмнен и безспорен начин – при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателствени средства, че процесното куче е било безстопанствено (щом компетентните органи на общината не са успели да установят собственика, единственият възможен фактически извод, който се подкрепя и от показанията на очевидеца-свидетел –Г., представлява съждението, че кучето е било безстопанствено; съдът не може да възлага по-високи доказателствени изисквания на пострадалия от такова куче, при все че ответникът не е доказал положителния факт за наличие на собственик, а ищцата по несъмнен начин установи отрицателния факт за липса на стопанин на кучето). В този смисъл по същество са и мотивите към Решение № 262/11.05.2010 г. по № 1155/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК: „Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила. Фактът, че то е нападнало ищцата на улицата и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, е индиция, че кучето е безстопанствено. Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета. Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е създала стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно, съответно на популацията от бездомни кучета, като по улиците в населените места на общината са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Следователно, доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение Община Карлово чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД. Нещо повече, от писмо № 24-00- 11 16(1)/24.01.2024г. на Кмета на Община Карлово, броят на заловените кучета на 2023г. е 63 бр. - идентифицирани като безстопанствени и въведени в ИАС на БАБХ. Броят на върнатите безстопанствени кучета по места на залавяне за 2023г. е 49 бр., като за посочената година няма умрели и евтаназирани безстопанствени кучета. Видно от Регистъра на кучетата по чл. 54 от ЗЗЖ, за 2023г. идентифицирани като безстопанствени кучета само за гр. Карлово са 12 бр., от които само 1 куче е осиновено. Това налага извода, че в Програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община Карлово 2021- 2025г. не е предвидено като основна мярка за надзор върху безстопанствените кучета тяхното настаняване в приюти и насърчаване на тяхното осиновяване (каквато е нормативната цел на законодателя), а като най-ефективна и „малко скъпоструваща мярка” представлява основният използван от общината метод – „кастриране и връщане на животните по местата им”. Общините трябва да осъществяват дейности, които да водят до подобряване живота на хората в общността, поради което е ирелевантно дали според Община Карлово мерките за справяне с бездомните кучета са „съобразно финансовите възможности на Общината“, в какъвто смисъл са неоснователните правни доводи на въззивника. По същество в този смисъл са и множество определения на ВКС, с които не се допускат до касационен контрол решения на въззивни състави, уважаващи по сходни казуси с настоящия деликтни искове срещу общини за причинени неимуществени вреди на пострадал от нападения и ухапване от безстопанствено куче – напр. Определение № 321/8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 222/2022 г., II г. о., ГК; Определение № 246/7.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 643/2022 г., II г. о., ГК; Определение № 60522/24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 478/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 50151/19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., III г. о., ГК, с което е обобщена формираната до настоящия момент практика на ВКС – „По делото е установена проявата на агресивно поведение на куче, за което се твърди, че като безстопанствено, е под надзора на общината. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на общината по отношение на задължението й по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви. В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с дължимата грижа, т. е. набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им. Подобно доказване не е проведено. В подкрепа на възражението си, че не е бездействала, ответната община е представила по делото Програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община Карлово 2021-2025г., сключени договори с неправителствени организации и ветеринарни лекари, договори с лица, отговарящи на законовите изисквания за залавяне и транспортиране на безстопанствени кучета и доказателства за преминат курс на обучение за защита и хуманно отношение към животните, кореспонденция за отказ да бъде предоставена сграда за приют на безстопанствените кучета от страна на МЗХ. Сред целите на програмата липсва такава за овладяване агресивното поведение на безстопанствените кучета. Като метод за разрешаване на проблема с тях е предвидена единствено евтаназията им и връщане по места само на неагресивните и здрави кучета. Евтаназията на кучета, чието агресивно поведение представлява опасност за хора и животни, е предвидена и като мярка за изпълнение на целите по програмата. В отчета на изпълнението на мерките по програмата липсват каквито и да е данни във връзка с изпълнението на тази мярка. Така по делото е останало недоказано, както че ответникът е набелязал адекватни на правомощията си по чл. 50 и чл. 59 ЗЗЖ мерки, така и че е предприел изпълнението им, поради което, в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на Община Карлово по чл. 49 ЗЗД. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда, като се отчитат конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК.. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия. Досежно направеното във въззивната жалба възражение, че размерът на заместващото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е завишен, настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. В случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 5 000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт и неудобства от друг характер, като се отчита и това, че ищцата е преживяла освен физически болки и психически дискомфорт, изразяващ се в стрес и страх, била е нападната от четири кучета, бил е нарушен обичайния и житейски ритъм. Следователно, заместващото обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди от нападението и ухапването от кучето възлизат поне на 5000 лв., каквато сума е присъдена от първоинстанционния съд. С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се остави без уважение. По отношение на разноските: С оглед изхода на въззивната жалба, то искането на въззиваемата страна за присъждане на направени разноски за настоящата инстанция е основателно и жалбоподателят ще следва да им заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд